Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1941_05_28 Две състояния

София Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 31 октомври 2014 - 05:49

От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето





Две състояния

 

Отче нашъ.

Цвѣтята цъвтѣха.


1941-05-28-05_fig1.png

Сега, като седите, имате две състояния. Половината отъ васъ обичате да давате, другитѣ имате да вземате. Седите по нѣкой пѫть недоволни, мислите какво ще се прави. Какво ще се прави? Или ще вземашъ или ще давашъ. Щомъ си боленъ, какво е състоянието? Имашъ да давашъ. Щомъ си здравъ – имашъ да вземашъ. Здравето взема, болестьта дава. Болестьта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тукъ. Защо не си изпълнилъ обещанието?“ Сега всичкитѣ хора иматъ една философия, която нищо не разрешава. Питате: „Това защо е така, онова защо е така? Какъ трѣбва да бѫде?“ Ами защо слънцето изгрѣва отъ изтокъ? Защо залѣзва на западъ? Откѫде трѣбва да изгрѣва и да залѣзва слънцето? Казвате: „Защо трѣбва да изгрѣва отъ изтокъ?“ Хубаво, откѫде трѣбва да изгрѣва? Засега най-хубавото мѣсто, откѫдето изгрѣва слънцето, е изтокъ. За бѫдеще отъ другаде може да изгрѣва. Слънцето не изгрѣва отъ едно и сѫщо мѣсто никога. Мислимъ – идната година пакъ отъ едно мѣсто изгрѣва. Всѣкога има едно различие въ изгрѣването. Тѣ сѫ тънки работи. Има трудни и лесни работи. Азъ наричамъ леснитѣ работи „дебело предене“. Щомъ не можешъ тънко да предешъ, преди дебело, колкото можешъ. Щомъ имашъ вълна – ще предешъ дебело. Дебелото трѣбва да го направишъ гладко туй вѫже. По какво ще се познае, че прогресирашъ? Дебелото ще го направишъ тънко, по-тънко и по-тънко. Трѣбва да предешъ. Слушамъ, (че) нѣкой отъ васъ предете доста дебело. Гледамъ, (че) нѣкой отъ васъ даже не пѣете, установили сте се. Има единъ анекдотъ изъ американския животъ. Отиватъ на едно събрание, дето всички сѫ весели, пѣятъ. Бащата казва на сина си: „Синко, тѣ пѣятъ весели, нека пѣятъ. Азъ съмъ установенъ. Пѣлъ съмъ едно време, нѣма какво да пѣя. Нека пѣятъ другитѣ“. Детето си казва: „Баща ми е установенъ“. Единъ день бащата впрѣга една малка бричка, коньтъ спира и не върви, навикъ ималъ да спира. Детето казва: „Татко, коньтъ се установи“.

Установяването е да изхвърлите всичко изъ живота. Тукъ, преди години, идвамъ отъ нашето шосе отъ София, качвамъ се по нашия пѫть нагоре. Единъ полковникъ съ своя адютантъ въ единъ файтонъ се возятъ. По едно време двата коня спиратъ, единиятъ гледа настрани и не иска да върви. Слѣзе полковникътъ отъ коня, коньтъ тръгва. Като се качи полковника, той спира. Направи ми впечатление, седя и наблюдавамъ. Нѣколко пѫти се качи и слѣзе полковникътъ и най-после каза на войника: „Карай нагоре, азъ после ще дойда“. Какъ ще си го обясните? Може да си го обясните, както искате. Качи се на колата – коньтъ върви назадъ, слѣзе отъ колата – коньтъ тръгне. Качи се адютантътъ му – коньтъ върви. Питамъ сега: Какво трѣбва да правишъ? Необходимо ли е да се качишъ, да те вози този конь? И безъ файтонъ може. Сега изводътъ какъвъ е? Да допуснемъ, че вие нѣмате обуща и ви е срамъ да излѣзете изъ кѫщи. Казвате: „Кѫде ще излѣземъ, обуща нѣмаме.“ Питамъ: Вашата мисъль права ли е, че нѣмате обуща, не искате да излѣзете? Че вие съ обуща ли се родихте? Безъ обуща се родихте. Ако ви трѣбваха обуща, щѣхте съ обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видѣ онази кѫпина, каза му: „Изуй човѣшкитѣ си обуща, съ боси крака трѣбва да дойдешъ, съ обущата, съ които си роденъ“. Азъ бихъ желалъ единъ день да ви видя съ боси крака тукъ. На туй мѣсто трѣбва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо нѣма да стане. Боси трѣбва да бѫдете всички тукъ. Вие ще кажете: „Голѣма ексцентричность“. Сега е два пѫти по-голѣма ексцентричность. Сега е по-голѣма ексцентричность, не е до буквата.

Имашъ една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обулъ си ги. Казвашъ: „Не се мърдамъ“ и вървишъ. Седи идеята въ ума ти: „Какво ще кажатъ хората?“ Ако ходишъ добре, хората ще кажатъ, че ходишъ добре. Ако ходишъ криво, хората ще кажатъ, че ходишъ криво. Ако се клатушкашъ като гемия, хората ще кажатъ, че като гемия се клатишъ. Ако пѣешъ добре, хората ще кажатъ, че добре пѣешъ. Ако пѣешъ лошо, лошо пѣешъ. Какво ще кажатъ хората? Кои сѫ хората? Тази гръцка дума „хоръ“, „хора“, „хоро“ – какво значи? Ти на хорото като се хванешъ, трѣбва да знаешъ какъ да се въртишъ. Той отива напредъ, ти назадъ, това игра ли е? Въ играта има единъ ритъмъ. Той, като отива напредъ, и ти трѣбва да отивашъ напредъ. Единъ напредъ, другъ назадъ – дисхармония има. Въ мисъльта е сѫщиятъ законъ. Хармония трѣбва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричатъ ги мѫжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърдцето. Тѣ трѣбва да се комбиниратъ. Еднитѣ трептения произвеждатъ топлина въ сърдцето, другитѣ произвеждатъ свѣтлина. Ако трептенията въ ума произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ нормални. Ако трептенията произвеждатъ топлина, тѣ сѫ нормални. Щомъ еднитѣ не произвеждатъ топлина, други – свѣтлина, ние казваме, че сѫ анормални. Намирашъ се въ едно особено състояние. Ти чувствувашъ свѣтътъ стѣгнатъ. Дойде топлината – обръща се. Дойде свѣтлината – отвори свѣта предъ тебе, умътъ ти е отворенъ. Сега васъ ви е страхъ по нѣкой пѫть отъ хората и има защо да ви е страхъ. Заекътъ, като се намѣри предъ нѣкое куче, го е страхъ. Защо? Защото кучето може да постѫпи съ заека така, както той не иска. Всѣкога ние се страхуваме, когато знаемъ, че ония хора нѣма да постѫпятъ съ насъ, както ние искаме. Тогава какво трѣбва да правишъ? Трѣбва да бѫдешъ отъ тия, лошитѣ хора. Азъ вземамъ „лоши хора“ условно. Лоши хора въ живота сѫ ония, които зле постѫпватъ. Ония хора, които добре постѫпватъ спрямо насъ, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаемъ“. Хубаво. Направете единъ опитъ. Знание е туй, което можешъ да приложишъ въ даденъ случай. Имашъ знание. Имашъ една болка долу на пръста. Ако знаешъ, веднага може да престане болката. Ти знаешъ вече законитѣ на организъма, можешъ да премахнешъ туй препятствие на болката. Какъ ще го премахнешъ? Хубаво, турямъ голѣмъ товаръ на палеца. Палецътъ усѣща болка 10, 20, 30, 40 килограма желѣзо тежи, усѣщашъ, че палецътъ е притиснатъ, усѣщашъ болка. Умниятъ човѣкъ взема товара, туря го настрана, освобождава палеца. Ти седишъ и викашъ този, онзи, гледашъ да ти помогнатъ. Не си свободенъ човѣкъ. Значи сила нѣмашъ въ себе си. Ти, ако не можешъ 20–30 килограма, които тежатъ на палеца ти, да ги премѣстишъ, пъкъ искашъ да давашъ умъ на хората. Ще вземешъ товара. (Когато) не знаешъ да вземешъ товара, какво достойнство имашъ? Казвашъ: „Не искамъ да се покланямъ“. Какво значи „не искамъ да се покланямъ“? Казватъ: „Азъ не съмъ се научилъ да се покланямъ“. Казвамъ: Ти не можешъ да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Ще идешъ при нѣкой изворъ, ще се поклонишъ. Ти не може да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Какво ще правишъ? Не можешъ да кажешъ на извора: „Ти знаешъ ли азъ кой съмъ?“ Изворътъ казва: „Азъ нищо не искамъ да зная за хората, които не се покланятъ. Петь пари не давамъ“. Той върви надолу. Наведешъ се, казва: „Заповѣдайте“ (и) веднага ще вземешъ вода.

Вие сега сте отъ тѣзи, които не се кланяте. Не че не искате да се покланяте, но нѣкой пѫть крака се вдърви (и) не може да го свиешъ. Какво трѣбва да се прави? Нѣкой пѫть искате да вземете нѣкой тонъ, но ларингсътъ не се поддава (и) не може да вземете тона. Всѣкога трѣбва да държите едно състояние, което е меко. Никакво противоречие не дръжте въ вашето сърдце.

Азъ искамъ да изпѣемъ едно упражнение: „Азъ ще пазя топлината, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“. Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ топлината, която внася въ твоето сърдце Божиитѣ блага, ти всѣкога ще бѫдешъ недоволенъ. Божествената топлина внася Божиитѣ блага. Ти може да четешъ молитви, колкото искашъ. Сега вие разбирате (отъ) четене на молитви. Пѫтуватъ двама души, единиятъ слабъ, другиятъ силенъ. Единиятъ казва: „Азъ, каквато мѫчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва“. Иде единъ бикъ. Той (човѣкътъ) чете молитви, но бикътъ го настига, натиска го на земята, както имаме такъвъ единъ случай съ единъ нашъ приятель отъ Беброво на име Симеонъ. И тукъ има единъ братъ, който се казва Симеонъ, Симеоновци има, пъкъ и нашиятъ престолонаследникъ се казва Симеонъ. Този бикъ не разбира отъ молитва. Този бикъ не е научилъ твоитѣ молитви, натиска те. Онзи, силниятъ, хваща го за рогата и му казва: „Пусни ме“ и бикътъ го пуща.

Една мѫчнотия, ако не можешъ да я хванешъ за рогата, ти не си силенъ човѣкъ. Молитвата подразбира сила да имашъ. Молитва, която не носи сила, не е молитва. Въ момента, въ който се боришъ, Богъ, Който дойде въ тебе, е силенъ, Той хване бика и казва: „Ще го пуснешъ“. Като речешъ да се молишъ, станешъ проводникъ. Натисналъ те този бикъ на земята, като се обърнешъ – хванешъ го за рогата. Господь казва: „Ще го пуснешъ“. Бикътъ разбира, че има сила и се подчинява на нея.

Вие сега чакате за бѫдеще да станете силни. Всинца сте се свикнали да очаквате времето. Казвате: „Времето не е дошло“. Като младъ – времето не иде, като възрастенъ – времето не иде, и като остарѣете – и тогава нѣма да дойде времето. Като дете имашъ добри условия, като младъ имашъ още по-добри условия, като възрастенъ имашъ най-добри условия. Ако ти, като дете при добритѣ условия, като младъ и като възрастенъ не използувашъ добритѣ условия и чакашъ да остарѣешъ – ти не ще имашъ никакъ тогава условия, нѣма да имашъ. Като чуятъ въ свѣта, че има стари хора, отъ цѣлъ свѣтъ изпращатъ комисия да ги видятъ. Въ милионитѣ години едва ли ще се роди единъ старъ човѣкъ. Че като се роди, стариятъ човѣкъ е единъ зрѣлъ плодъ. Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе въ оня свѣтъ. Голѣмо тържество даватъ на стария човѣкъ. Всички идватъ да го видятъ. То не е лесна работа. Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остарѣхме“. Комисия дойде ли? Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човѣкъ, корона, огърлица и ще тръгне. Вие мислите, (че) старитѣ хора сѫ се сгушили. Сега това не е разрешенъ въпросъ. Казвате: „То тъй сѫществува, но да има човѣкъ“. Какво да има? Да има пари. Питамъ: Дървото ли отива при децата или децата отиватъ при дървото, при плодоветѣ? Имате единъ банкеринъ. Той има вече зрѣли плодове. Ще идете при него, ще изпѣете една пѣсень (и) той ще ви даде. Азъ сравнявамъ. Защо не се позволява едно дърво съ плодове да го търсишъ? Като ида при дървото, погледна го, дойде вѣтъръ и като го разтърси – започнатъ да падатъ плодоветѣ. Плода, който падне долу, имамъ право да го взема. Онзи, който не е капналъ, трѣбва да искамъ позволение. Онзи, който е капналъ, имамъ право да го взема. Дойда при дървото, не ги събирамъ всичкитѣ (плодове), взема единъ–два, другитѣ ги оставямъ на земята.

Та казвамъ: Ако вие съ вашата мисъль не можете да накарате плодоветѣ на едно дърво да капнатъ на земята, де ви е силата? Да допуснемъ, че има едно вѫже, съ което сте вързани (и) то има две хиляди нишки. Не можете да ги скѫсате наведнажъ. Питамъ: Ако всѣка минута бихте откѫсвали по единъ конецъ, две хиляди нишки за колко часа бихте ги скѫсали? Две хиляди като раздѣлите на 60, колко правятъ? Ами ако всѣка секунда кѫсате по една нишка, за колко часа ще ги скѫсате?

Вие въ обикновения животъ може да употрѣбите каквито искате думи съ едно, съ две, съ три, съ четири значения, но като ученици въ живота, за да бѫдете силни, трѣбва да имате единъ речникъ, че всѣка дума да има свое значение. Ти казвашъ „топло“. Какво означава „топло“? Ти казвашъ „студено“. Какво означава „студено“? Ако кажешъ: „Гладенъ съмъ“, какво означава? Като говорите за любовьта, казвате: „Божествена любовь, човѣшка любовь, плътска любовь“. Въ човѣшката любовь има известни съображения, известни интереси. Въ човѣшката любовь ние всѣкога искаме да вземемъ. Всѣка любовь, която иска първо да взема, е човѣшка любовь. Всѣка любовь, която първо дава, е Божествена любовь. Ако свържемъ думата „давамъ“ съ Божествената любовь, „вземамъ“ съ човѣшката любовь, ние ще имаме идеята. Казваме сега: „Не ме обичатъ хората“. Всички казватъ: „Ти обичашъ ли ме?“ Децата сѫ много умни. Азъ съмъ забелѣзалъ, (че) децата най-първо питатъ: „Ти жененъ ли си? Деца имашъ ли?“ Значи, пита ме дали съмъ жененъ. Защото, ако съмъ жененъ и имамъ деца, далъ съмъ нѣщо отъ себе си. Децата иматъ една опредѣлена идея. (Детето) пита: „Деца имашъ ли и колко деца имашъ?“ Иска да знае колко си щедъръ. Колкото повече деца имашъ, счита, че си щедъръ. Като нѣмашъ деца, счита, че ти още не си влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Казва: „Че защо сега да нѣмашъ деца?“ Какво ще му кажешъ? Азъ често казвамъ: Жена нѣмамъ, деца нѣмамъ. Казвамъ имъ: Младъ съмъ още. Казвамъ имъ: Вие имате ли деца? – „Като израснеме“. Казвамъ: И азъ не съмъ израсналъ. Жененето става точно навреме. Не можешъ да се женишъ всѣкога. Какво разбирате вие подъ думата „женене“? Не само трѣбва да се качите на една каруца, но тази каруца трѣбва да тръгне, и да тръгне добре. Не да ме прекатури на пѫтя, да си пукна главата и да слѣза да ходя пешъ. Като се кача – да ме занесе на мѣстоназначението. Женитбата е качване въ Божествената каруца, на каруцата на любовьта. И двамата седнатъ на каруцата вече нашироко. Женитбата въ свѣта е най-приятниятъ животъ, който нѣкога човѣкъ може да има. Отдето минешъ – съ овации, съ вѣнци, посрѣщане, ядене, пиене. Да живѣе човѣкъ. Сега вие казвате: „Лошо е“. Ние не сме отговорни за това. Когато те турятъ на нѣкое менгеме, не си виноватъ. Стѣгатъ те. Защо те стѣгатъ? Да извадятъ нѣщо отъ туй менгеме. Ние, съвременнитѣ хора, сме стѣгнати много. Менгемета има. Трѣбва да бѫдемъ по-свободни. За да бѫдемъ свободни, има закони човѣшки, има закони духовни и Божествени закони. Най-първо трѣбва да изпълнимъ човѣшкитѣ закони, после законитѣ на духоветѣ и най-после Божественитѣ закони да разбираме. Тия закони сѫ закони на тѣлото, законитѣ на човѣшкото сърдце и законитѣ на ума. За да можемъ да се освободимъ, то става по единъ начинъ.

Сега въ васъ седи идеята: „Азъ съмъ вече на 45 години, остарѣхъ. Азъ съмъ на 40 години, азъ съмъ възрастенъ“. Че ти още нищо не си свършилъ. 40 пѫти земята обиколила около слънцето, върти се съ 39 километра въ секунда, тя се движи, пъкъ ти, като си седѣлъ на пружината – ти си остарѣлъ, не е ли смѣшно? Тя обиколила 40 пѫти, ти казвашъ: „Остарѣхъ“. Като се върти земята, тя има единъ ритъмъ. Чули ли сте ритъма на земята? Като се върти, тя пѣе. Знаешъ ли какъ пѣе земята? Толкозъ деца има по кората си, правятъ ѝ главоболия, ровятъ кожата ѝ, тя хичъ не обръща внимание на тия деца. Като погледне слънцето, пѣе си тя. Слушали ли сте гласа ѝ? Евагелиститѣ казватъ за земята: „Този плачевенъ идолъ“. Земята пѣе и като пѣе – всичко върви, като пѣе – всичко расте, слънцето изгрѣва и залѣзва, вѣтроветѣ вѣятъ отъ пѣенето на земята.

Сега можете ли ми изпѣ: „Азъ ще пазя тази Божия топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“. Можете ли да ми я изпѣете? Трудно е. Защо е трудно? Азъ ще изпѣя пѣсеньта, не се безпокойте, ако я забравите. По единъ начинъ, по втори, по трети, никога нѣма да забравите тази пѣсень. Както и да я пѣете, е правилно. Не мислете, че трѣбва да я научите и само по единъ начинъ да я пѣете. /Учительтъ пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“/. По който начинъ и да я пѣете, нѣма погрѣшка. Сега азъ бихъ ви изпѣлъ „Отче нашъ“. „Отче нашъ“ ще пѣете по единъ начинъ, но като дойде „и избави насъ отъ изкушение“, ще го пѣете по другъ начинъ. „Отче нашъ“ е тържествено. /Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“ тържествено, после изпѣ „не веди насъ во изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“/. „Не веди насъ“ е опасна работа. Има единъ голѣмъ пехливанинъ, като те хване, казва: „Знаешъ ли да се боришъ?“ Ако се боримъ съ дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме. /Пѣе: „И не веди насъ въ изкушение“/. Ние може да минемъ отъ една гама въ друга. Не ме въвеждай, Господи, въ това изкушение, за да мога да ти служа, както трѣбва. Ако се изкушавамъ, нѣма да мога да ти служа. Ще се справимъ съ дявола. Той засега е по-силенъ отъ мене. Тъй ще пѣемъ: „Не ни въвеждай въ изкушение“. Дяволътъ, като дойде, като те погледне – знае слабостьта ти кѫде е. Обичашъ паритѣ, току ти се усмихне, започва да ти показва златото. Хване те за врата, седне отгоре ти, натисне те и казва: „Вардете го“. Като те върже дяволътъ, тогава изтегли соковетѣ, после те остави. Ти си разнебитенъ духомъ, казвашъ: „Прекарахъ голѣмо изкушение“.

Ще оставимъ тия (нѣща). Искамъ да мислите. Не искамъ да ви запознавамъ съ дявола, вие сте запознати съ него. Вие сте го видѣли облѣченъ съ цилиндъръ, съ фракъ. При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания. Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни. Че когато видите онзи желѣзарь съ своя чукъ (какъ) кове на наковалнята, наклалъ огънь, казвашъ ли му кой му далъ правото да нажежава желѣзото? Той го нажежи, удря го съ чука, туря го въ огъня, после въ водата, ще кажешъ: „Какъвъ е този човѣкъ?“ Дяволътъ е скулпторъ. Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ“. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побѣгне. Никога досега не съмъ срѣщалъ това тълкувание. Като срещнешъ дявола – обикни го, той ще побѣгне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лошъ отъ една котка. Горкиятъ, навсѣкѫде го хукатъ, нѣма кой да го обича. Каквото стане въ свѣта, все той (е) виноватъ. Само като го погледнешъ, като дойдешъ до него, на голѣмо изпитание е това сѫщество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладѣе и не може да завладѣе. Тамънъ дойде – хванатъ го. Колко пѫти сѫ му рѣзали ноктитѣ, колко пѫти сѫ му чупили зѫбитѣ, майсторъ е. Счупятъ му единъ зѫбъ, направи другъ, по-хубавъ. Изрѣжатъ му ноктитѣ, направи по-хубави нокти. Майсторъ е човѣкътъ.

Сега да имате една ясна представа за онази борба вѫтре, на която вие минавате, за свѣтлината, която трѣбва да дойде. Една млада сестра ми казва: „Господинъ Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе въ живота?“ Ако го разбирашъ, ще те ползува. Ако не го разбирашъ, ще ти бѫде товаръ, нѣма защо да го носишъ. Ако научишъ пѣсеньта, ще те ползува. Ако една пѣсень само я носишъ, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува свѣтлината, какво те ползува вѣтърътъ, какво те ползуватъ камъчетата, какво те ползуватъ рѣкитѣ? Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, може да кажатъ, че нѣматъ полза. Тия рѣки не сѫ създадени само заради мене. Какво ме ползува рѣката? Ако тази рѣка ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живѣятъ вѫтре. Ако въ дадения случай въздухътъ не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вѣтърътъ? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано съ всички. За да мисля азъ, преди мене безброй сѫщества сѫ мислили, приготвили сѫ условията. Ако азъ съмъ първиятъ човѣкъ, който трѣбва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трѣбва да мислите, за да уредите вашата работа – кѫсно е. Ако работитѣ ви не сѫ редени отъ по-рано – нищо не може вие да уредите.

Колко ни говорятъ, че трѣбва да имаме любовь къмъ Бога. Въ какво седи любовьта къмъ Бога? Въ Божията Любовь ти нѣма да вземешъ ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любовь отивате съ голѣми чували. Една капчица, като взема отъ нея, е достатъчно. Вие вземате цѣла стомна или идете съ бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна отъ Божията Любовь. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трѣбва да знаешъ, да мислишъ. Какво може да произведе една искра? Нѣщо зло? Но тази искра може да запали цѣлата земя, ако ѝ се дадатъ условия. Значи тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй житеното зърно дадете условия, то следъ време има магическа сила. Казвамъ: Малкото въ насъ е, което е живо. Отъ любовьта ти ще вземешъ единъ малъкъ зародишъ. Но любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло. Веднага ще имашъ резултати. Нѣма да се безпокоишъ, ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява, както тя знае. Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта. Азъ съмъ говорилъ толкозъ за любовьта. То още не е любовь. То е външна работа. Сега казватъ, че любовьта имала цвѣтове, но цвѣтоветѣ не сѫ любовь. Може да кажете, (че) любовьта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любовь. Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи. Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота. Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности. Ако вие схващате така – вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь. Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има?“ Че тамъ се спъвате всички. Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“. За мене въпросътъ е ясенъ. Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето. Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути. Ако шишето е отъ едно кило – за 15 минути ще свърши водата. Любовьта ще престане. Тогава казвате: „Това не е любовь“. Но ти си повѣрвалъ въ любовьта въ шишетата. Шишето не е единъ изворъ, това не е любовь. Любовь е това, което никога не тече и никога не изтича. Думата „изтича“ има двуяко значение. Любовьта никога не се свършва.

Дошли тукъ нѣкои за първи пѫть да ме търсятъ, влѣзли въ салона, отворили тамъ и взели бушонитѣ, задигнали крайната крушка, два бушона по 150 лева, за 40–50 лева крушката, задигнали ги и си отишли. Казватъ ми: „Нѣма свѣтлина въ салона“. Отварямъ въ моята стая, понеже е друга фаза – свѣти. Идвамъ тукъ, нѣма ги бушонитѣ. Дошълъ, извадилъ бушонитѣ и си заминалъ. Казвамъ: Затваряйте. Какво означава това? Безъ бушони свѣтлината ще дойде ли? Ние ги поправихме безъ бушони, но днесъ трѣбва да купимъ. Казвамъ: По нѣкой пѫть и въ васъ дойдатъ електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнатъ бушонитѣ. Тогава въ ума не свѣти, сърдцето не работи. Не дръжте отворено, както тукъ. Ще заключишъ, че само ти да стѫпвашъ. Ще отключишъ, ще заключишъ. Щомъ дойде до сърдцето, този ключъ да го държите вие. Само вие отваряйте и затваряйте сърдцето си. Никога не давайте да отваря и затваря сърдцето ви нѣкой другъ. Само на едного може да повѣрите. Като дойде Господь, понеже Той ви е далъ сърдцето и ключа на сърдцето ви, само на Него може да повѣрявате ключа. Като дойде нѣкой другъ, ще кажете: „Не“. Като дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, казва: „Може ли да ми дадешъ сърдцето си?“ Че защо му е? Ако една мома иска моето сърдце, защо ѝ е? Тя има едно, и моето сърдце – две сърдца. Защо ѝ сѫ две сърдца, кажете ми?

По сѫщиятъ начинъ онзи техникъ дошълъ тукъ и ми открадналъ бушонитѣ. Не зная другъ пѫть да сѫ крали. Разбира човѣкътъ, той ще ги продаде евтино. Ако знаемъ, ще ги купимъ. Ще ги вземемъ по-евтино. Който отъ васъ го намѣри, купете бушонитѣ и азъ отгоре ще ви дамъ 20 лева. Работитѣ не вървятъ, защото бушонитѣ ги нѣма. Всичкитѣ наши неразположения на сърдцето се дължатъ, че бушонитѣ на сърдцето ги нѣма, бушонитѣ на ума ги нѣма, бушонитѣ на тѣлото ги нѣма. Ще бѫде заключено, да се не губятъ бушонитѣ.

Та казвамъ пѣсеньта: /Пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася Божиитѣ блага въ моето сърдце или въ моята душа“/. Като станете сутринь – пѣйте пѣсеньта. Всѣки день до идната срѣда, като ставате – пѣйте я. Кой както знае – да я пѣе.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си изпратилъ.

ХХ година
33. Лекция на Общия Окултенъ класъ
28 май, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt