Jump to content

1931_04_08 Събиране и изваждане


Ани

Recommended Posts

От томчето "Реалности и сѣнки"
16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Събиране и изваждане

Размишление.

    Какъ ще отговорите на въпроса: Защо хората се събиратъ на едно мѣсто? Две причини има за събирането на хората: когато искатъ да направятъ едно добро, или когато искатъ да направятъ нѣкакво зло; когато искатъ да работятъ заедно да свършатъ нѣкаква работа, или когато искатъ да развалятъ нѣкаква работа. Въ този смисълъ, доброто дава, а злото — взима. За да даде, доброто събира всичко, каквото има на разположение. Затова казваме, че доброто представя действието събиране. Злото пъкъ вади нѣщата, заради което го уподобяваме на действието изваждане. Като два противоположни процеса, доброто и злото сѫ противоположни и въ своитѣ прояви: доброто първо събира, а после вади отъ себе си и дава; злото първо вади, а после събира.

    Като изучавате човѣшкитѣ прояви, можете да ги раздѣлите на две категории: при едни прояви човѣкъ дава, при други — взима. Запримѣръ, да кажешъ мнението си за нѣщо, това подразбира даване. Да слушашъ мнението на другитѣ, това подразбира вземане. Въ изказване мнението си, или въ изслушване на чуждото, вие или се повдигате, или падате — зависи, какво сте казали и какъ сте съчетали думитѣ. Това е все едно, да приемате добра или лоша храна.

Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение, да правятъ подборъ на храната си. Тази е причината, че единъ човѣкъ употрѣбява месна храна, а другъ — вегетарианска; единъ обича повече сладки храни, а другъ — солени и кисели. Ако човѣкъ не употрѣбява храна, съответна на неговия организъмъ, стомахътъ му ще се разстрои. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, въ зависимость отъ тѣхното съдържание, произвеждатъ върху човѣка известна реакция — добра или лоша. Тази е причината, поради която, отъ една неправилна постѫпка, човѣкъ потъмнява. Казвате, че свѣщьта на този човѣкъ е изгаснала. — Кой изгасва свѣщьта на човѣка? — Може той самъ, а може и другъ нѣкой. Важно е, че свѣщьта на човѣка е изгаснала, и той не може да чете.

Какво е състоянието на човѣка, на когото свѣщьта е изгаснала? Той изпада въ отчаяние, въ пълна пасивность и безразличие къмъ външния свѣтъ. Даватъ му да яде, не иска; каратъ го да излѣзе на разходка, не му се ходи; заставятъ го да се облѣче, но желание нѣма; не му се мисли, не може да чувствува; съ никого не иска да говори. Той седи на едно мѣсто, като центъръ. Има смисълъ да бѫде човѣкъ центъръ, но като извора, който постоянно дава. Добре е да бѫде човѣкъ центъръ, но да го търсятъ хората, да взиматъ нѣщо отъ него. Центърътъ никога не осиромашава, понеже всички блага отъ периферията се стичатъ къмъ него. Той се намира при благоприятни условия.

По какво познавате, дали условията на човѣка сѫ добри, или лоши? Когато видя, че нѣкой човѣкъ е богато облѣченъ, съ коженопалто, съ здрави обуща, съ топла шапка на главата си, казвамъ, че условията му сѫ неблагоприятни. Видя ли, че нѣкой човѣкъ е босъ, гологлавъ, съ тънки дрехи, казвамъ, че условията му сѫ благоприятни: времето е топло, сухо — лѣто е настѫпило. Следователно, отъ гледището на новото разбиране, сиромахътъ живѣе при благоприятни условия, а богатиятъ — при неблагоприятни. Като знаете това, не съжалявайте, ако сте сиромаси. Провидението ви е поставило при благоприятни условия.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ прави разбирания. Старитѣ форми на животъ, старитѣ разбирания сѫ отживѣли времето си. Лесно е да се каже, че 2х2 или 2+2 е равно на четири. — Какво означава числото четири? — Узрѣлъ плодъ, който увисва надолу. Значи, четворката подразбира, че, или нивата е изорана, или плодътъ е узрѣлъ, падналъ на земята и изяденъ.

Изобщо, числата, като статически величини, иматъ единъ смисълъ, а като динамически  — другъ. Ако говоримъ за мѫжа и жената, и двамата представятъ единици, но мѫжътъ е динамическа единица, а жената — статическа.

Като ученици на велика школа, вие трѣбва да се учите да превръщате числата и енергиитѣ, които тѣ съдържатъ, отъ статически въ динамически, отъ динамически въ статически; отъ положителни въ отрицателни и обратно. Това значи, да превръща човѣкъ злото въ добро. Какво разбирате подъ думитѣ „да правимъ добро“? На кого можете да правите добро? Добро можете да правите на онзи, въ когото се проявява Божествениятъ животъ. Който пръвъ почувствува въ себе си Божествениятъ животъ и отвори сърдцето си, за да го приеме, той ще получи Божественото благословение. Той е направилъ добро самъ на себе си. Щомъ може да направи добро на себе си, той може да направи добро и на своитѣ ближни. Още съ ставането си отъ сънь, човѣкъ трѣбва да облѣче дрехата на доброто, т. е. да бѫде готовъ, въ всички случаи на живота си, да прояви доброто. Ще кажете, че отъ дълго употрѣбяване дрехата ще се оцапа и изтърка. Не се страхувайте! Дрехата на доброто е вѣчна. Колкото повече се употрѣбява, толкова по-хубава става тя. Правете добро непрестанно и не се страхувайте отъ осиромашаване. Доброто внася нови потици, сила и животъ въ човѣка.

Често се говори за нечиститѣ дрехи на хората. Нечиста е дрехата на онзи който грѣши. — Кога човѣкъ цапа дрехата си? — Когато работи. Въ бързината си той капналъ нѣщо нечисто върху дрехата и я оцапалъ. Понеже не е научилъ още начинитѣ за чистене, той е принуденъ да ходи съ нечиста дреха. Единъ день, когато научи законитѣ за чистенето, той ще изчисти дрехата си и ще стане праведенъ.

Некой казва за себе си, че е лошъ човѣкъ. — Защо е лошъ? — Защото дрехата му е нечиста. Нечистата дреха показва, че този човѣкъ е работилъ, но не знае още методитѣ за чистене. За предпочитане е нивитѣ на човѣка да сѫ изорани, макаръ и да има пришки на рѫцетѣ си, отколкото рѫцетѣ му да сѫ бѣли и гладки, а нивитѣ да сѫ пълни съ плѣвели. Когато придобие повече знания, човѣкъ ще оре нивата си, ще я посѣва, безъ да излизатъ пришки на рѫцетѣ му. — Ама не съмъ даровитъ, не съмъ силенъ човѣкъ. — Каква сила трѣбва да има човѣкъ? И най-силниятъ не може да надвие слона. Следователно, колкото и да е даровитъ човѣкъ, или силенъ, все ще се намѣри нѣкой да го надминава. Единъ отъ еврейскитѣ царе се е борилъ съ лъвъ, но съ слонъ никой човѣкъ досега не се е борилъ. Не се е родилъ още юнакъ на земята, който може да победи слона.

Въпрѣки това, хората излизатъ на борба съ по-силни сѫщества отъ себе си и казватъ: Ще ти докажа кой съмъ! Ако се борите съ слона, какво ще му докажете? Той ще ви повали на земята и ще ви замине. Съ физически по-слабитѣ отъ васъ можете да се борите, но какъ ще се борите съ по-силнитѣ отъ васъ? Разумниятъ се бори по другъ начинъ съ по-силнитѣ отъ себе си. Запримѣръ, ако трѣбва да победи слона, той не излиза на двубой съ него, но всѣки день му дава по нѣколко килограма оризъ за ядене. Като се грижи за слона и се отнася добре съ него, последниятъ го вдига съ хобота си, туря го на гърба си и го разхожда. Къмъ по-силнитѣ отъ себе си човѣкъ трѣбва да приложи ума си. Следователно, разумниятъ човѣкъ прилага и ума, и сърдцето, и волята си на мѣсто. Тѣ сѫ орѫжия, съ които той се защищава.

Мнозина се хвърлятъ въ борба съ дявола, но той ги поваля на земята. Дяволътъ е силенъ като слона. Обаче, разумниятъ човѣкъ намира слабата страна на дявола и лесно се справя съ него. Той му дава всѣки день по нѣколко килограма оризъ. Отъ блалодарность, дяволътъ го вдига на рѫце и го туря на главата или на гърба си. Видите ли, че нѣкой човѣкъ е възседналъ дявола, ще знаете, че той е отъ разумнитѣ хора. Видите ли, че лежи на земята, ще знаете, че е отъ неразумнитѣ. Той се борилъ съ дявола, но не издържалъ борбата. Следъ това ще се оплаква, че дяволътъ го смущава, че разваля работитѣ му. За да не те смущава, бѫди разуменъ. Ако имашъ добра обхода къмъ дявола, ще му дадешъ нѣщо, съ което да отвлѣчешъ вниманието му. Когато има работа, дяволътъ нѣма да те безпокои. Той ще отиде въ гората, дето ще се занимава съ своитѣ планове.

Какво представя дяволътъ? Какво представя слонътъ? Дяволътъ и слонътъ представятъ ненаситнитѣ желания въ човѣка. Речете ли да се борите съ тѣхъ, ще се намѣрите на земята, Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да победи своитѣ ненаситни желания. За да се справите съ тѣхъ, дайте имъ да си хапнатъ два-три килограма оризъ. Докато ядатъ, тѣ не безпокоятъ никого. Въ това време вие ще си свършите работата спокойно. Желанието на човѣка за забогатяване, за придобиване на много знания представя слона въ него, т. е. неговитѣ ненаситни желания. — Защо сѫ нуждни паритѣ на човѣка? — За да мине по лесно живота си. Споредъ мене, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина, а не отъ пари. Като има свѣщь въ рѫката си, той може и въ най-голѣмата тъмнина да мине мостъ, който води отъ единия до другия край на рѣката. Съ свѣтлина човѣкъ може да минава и презъ най-тѣсни мостове. Тази е причината, дето палятъ свѣщи за умрѣлитѣ. Тѣ минаватъ презъ опасни мѣста, презъ тѣсни мостове. Гробътъ е единъ отъ тѣзи мостове, презъ които човѣкъ минава. Докато минава този мостъ, близкитѣ му палятъ свѣщи. Щомъ мине моста, тѣ изгасватъ свѣщитѣ и му казватъ: Добъръ часъ!

Следователно, доброто, което човѣкъ прави, не е нищо друго, освенъ запалване на своята свѣщь. Щомъ престане да прави добро, свѣщьта му изгасва. Безъ доброто никаква наука не можете да придобиете. Доброто представя всѣкидневнитѣ дрехи, съ които човѣкъ работи. На нивата ли ще отиде, въ дома си ли ще работи, човѣкъ трѣбва да бѫде облѣченъ въ всѣкидневнитѣ си дрехи. Той не може да облѣче праздничнитѣ си дрехи и да отиде съ тѣхъ на нивата; нито въ кухнята може да влѣзе човѣкъ съ празднични дрехи. Ще кажете, че обичате Бога, молите се, правите добро. Любовьта на мнозина, молитвитѣ имъ и правенето на добро сѫ подобни на киченето на младата мома, която отива на хорото и гледа да се хареса на нѣкой момъкъ. На хорото момата е гиздава и напета, но като се върне у дома си, като махне китката и украшенията, става съвсемъ друга. За да остане пакъ гиздава и напета, тя трѣбва да облѣче домашнитѣ си дрехи и да започне да работи съ любовь и разположение. Ето защо, ние считаме любещъ, вѣрващъ и добъръ онзи човѣкъ, който всѣкога проявява тѣзи качества, а не само когато се моли. Какъвто е човѣкъ предъ Бога, такъвъ трѣбва да бѫде и предъ хората. Като се оженишъ, трѣбва да работишъ.

Какво разбирате подъ думата „женитба“? Повечето хора се женятъ, за да бѫдатъ щастливи. Подъ думата „женитба“ ние разбираме свързване на човѣшката душа съ Бога, т. е. съ Първата Причина на нѣщата. Като се свърже по този начинъ, човѣкъ трѣбва да работи. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“ Значи, като яде плътьта Христова и пие кръвьта Му, човѣкъ се свързва съ Христа, т. е. приема Го въ себе си, както приема въздуха, водата и свѣтлината. Това свързване, именно, подразбира женитба. Нѣкой пѫть възлюбената ще влѣзе въ възлюбения, а нѣкога обратното  — възлюбениятъ въ възлюбената. Това е реалната, т. е. мистичната страна на любовьта. Ще каже нѣкой, че човѣкъ не трѣбва да се жени. Той не разбира реалната страна на женитбата. Въ женитбата има нѣколко последователни процеси, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Тѣ сѫ следнитѣ: раждане, възрастване, женене и умиране. Който не иска да мине презъ тѣзи процеси, той не разбира живота. Добре е човѣкъ да се роди, да се ожени и да умре, но на време. Всѣки процесъ, който не става на време, води къмъ разлагане.

И тъй, всѣка мисъль, чувство, желание и постѫпка на човѣка трѣбва да минатъ презъ четиритѣ процеса: раждане, възрастване, женене и умиране. Какво разбираме подъ думата „умиране“? Умирането, смъртьта подразбиратъ приготвяне за по-велика работа. Когато плодътъ узрѣе, той трѣбва да падне на земята и да умре, т. е. да започне нова работа, по-велика отъ тази, която до това време е вършилъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ умирането, но когато става на време. Да умрешъ, това значи, да свършишъ училище. Какво лошо има въ това? Като умира, човѣкъ оставя наследството си на други. Той нищо не губи. Той оставя наследството си на земята, а на небето приема друго наследство. Като знаете това, работете така, че да оставите наследство на земята и сѫщевременно да получите наследство на небето. Не можешъ ли да оставишъ наследство и да получишъ ново, ти не си разбралъ Божиитѣ закони. Да разбере човѣкъ Божиитѣ закони и да ги приложи, това значи, да развива своитѣ дарби и способности. Не може ли да прилага тия закони, той се намира въ положението на човѣкъ, който гази вода, а жаденъ ходи.

Да се върнемъ пакъ къмъ молитвата. Ние уподобихме молитвата на добре облѣчена и накичена мома, която се хваща на хорото да играе. Добро нѣщо е киченето на момата, но тя не трѣбва да се раздвоява. Дойде ли у дома си, тя трѣбва да бѫде такава, каквато е била и на хорото: весела и засмѣна, готова да обича всички, на всички да услужва. Следователно, и като се моли, и като престане да се моли, човѣкъ трѣбва да бѫде единъ и сѫщъ. Като жененъ и нежененъ, човѣкъ трѣбва да бѫде единъ и сѫщъ. Въ сѫщность, нѣма неженени хора. На земята всички хора сѫ женени. Женитбата не е само външенъ актъ, както съвременнитѣ хора я разбиратъ. Човѣкъ е свързанъ, т. е. жененъ за своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Има мисли, които цѣлъ животъ измѫчватъ човѣка, и той не може да се освободи отъ тѣхъ, както нѣкой мѫжъ измѫчва жена си, или жената — мѫжа. Мѫчи се човѣкъ, защото не знае, какъ да постѫпва. Когато човѣкъ се научи, какъ да постѫпва съ хората, съ себе си, мѫчението го напуща. За да се справи съ мѫчението, съ страданието, човѣкъ трѣбва разумно да използува процеситѣ на раждане, възрастване, женене и умиране. Най-страшниятъ процесъ за хората е умирането. Като дойдатъ до смъртьта, тѣ не искатъ да умиратъ. — Защо? — Защото не я разбиратъ. Ако живѣятъ добре, тѣ ще умиратъ съ радость. — Защо? — Защото отиватъ на небето, да получатъ голѣмо наследство. За да носи мѫчнотиитѣ и страданията съ радость, при всички условия на живота си, човѣкъ трѣбва да казва: Такава е волята Божия. Щомъ признавате, че Богъ е създалъ свѣта, ще приемете, че всичко, което Той ви изпраща, е добро. Каквото Богъ ви дава, приемайте го съ благодарность и търсете въ него доброто.

Като ученици, вие трѣбва да се научите да превръщате нѣщата: отъ обикновени въ необикновени, отъ всѣкидневни въ празднични. Отъ земята, на която стѫпвате, и отъ въздуха, който дишате, трѣбва да извадите нѣщо полезно. Земята, т. е. почвата представя сърдцето, а въздухътъ — ума. Следователно, ако не можете да извадите отъ ума и отъ сърдцето си хубавото, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ, вие ще останете обикновени хора. Изследвайте нѣщата и явленията, които ставатъ около васъ, за да разберете, какво се крие въ тѣхъ. Не очаквайте всичко наготово. Щомъ започнете да работите, помощьта отвънъ ще дойде. Работете съзнателно и съ любовь, да станете съработници съ Бога.

Т. м.

*

33. Лекция отъ Учителя, държана на 8. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...