Jump to content

1931_03_25 Основна мисъль


Ани

Recommended Posts

От томчето "Реалности и сѣнки"
16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Основна мисъль

Размишление.

    Числата 123, 456 и 789, за които говорихъ миналия пѫть, могатъ да се уподобятъ на следнитѣ нѣща: числото 123 представя жива кокошка, 456 — заклана кокошка, а 789 — опечена.

    Като ученици, вие трѣбва да разбирате вѫтрешния смисълъ на живота. Ако вземете единъ плодъ, запримѣръ, вие имате външната му страна. Като го посѣете, ще познаете, какъвъ е плодътъ. Устойчивостьта на плода е вѣ семето, а не въ външната му форма. Всѣки плодъ е времененъ. Той трае нѣколко месеца, а нѣкои плодове — още по-малко. Обаче, дойдете ли до семената, тѣ траятъ години. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Тѣ издържатъ по нѣколко месеца само, но семената имъ оставатъ за дълго време. Следователно, искате ли да възстановите една мисъль, едно чувство или една постѫпка, посѣйте ги въ земята. Този процесъ наричаме опрѣсняване на човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. За да се извърши процесътъ правилно, за всѣка мисъль, за всѣко чувство и за всѣка постѫпка е нуждна съответна почва. Освенъ това, когато плодътъ започне да зрѣе, трѣбва да го оставите да се развива свободно и до край. Откѫснете ли го преждевременно, вие спирате неговото бѫдеще развитие. Като знаете това, казвамъ: Не кѫсайте преждевременно плодоветѣ на своитѣ идеи. Не оставяйте плодоветѣ на своитѣ мисли и чувства да презрѣятъ. Ако презрѣятъ, тѣ окапватъ и изгниватъ. Следъ това трѣбва да чакате още много време, докато посѣете отново семената и получите плодъ. Тъй щото, ако искате да познаете човѣка, опитайте неговитѣ плодове, т. е. неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Докато не сте опитали плодоветѣ му, не се произнасяйте. Ако е безплоденъ, ще останете гладни. Той ще ви разказва за своето минало величие, за своитѣ дѣди и прадѣди, но това не ви ползува. Вие ще се уморите да го слушате и ще се върнете у дома си гладенъ. Човѣкъ представя дърво, което ражда. Ако не ражда, казваме, че е станала нѣкаква катастрофа нѣкакво израждане. Мисли, чувства й постѫпки, които не раждатъ, сѫ осѫдени на смъртъ. Сами по себе си тѣ ще престанатъ да сѫществуватъ. — Защо? — Нѣматъ плодъ.

Като изучавате човѣка, виждате, че главниятъ разсаднйкъ на семена е неговиятъ мозъкъ. Мускулитѣ, кожата на тѣлото представятъ външната часть на плода, която лесно се разлага и гние. Отъ семената, които излизатъ отъ мозъка, зависи благосъстоянието на цѣлия организъмъ. Мозъкътъ може да изправи лицето, но може и да го развали. Казватъ: Каквито мисли има човѣкъ, такъвъ става. Мисъльта опредѣля и характера. Формата на лицето сѫщо така опредѣля човѣшкия характеръ. Хора, на които лицата сѫ крѫгли, иматъ единъ характеръ; ако лицата имъ сѫ продълговати, характерътъ имъ е другъ; крушообразнитѣ лица иматъ различенъ характеръ отъ този на първитѣ две категории лица. Изобщо, всички удове на лицето изразяватъ известенъ характеръ. Запримѣръ, очитѣ на хората сѫ различни: изпъкнали и хлътнали, голѣми и малки, на близко или далечно разстояние отъ носа. И носоветѣ на хората сѫ различни: дълги и кѫси, остри и тѫпи, прави и закривени. Това различие въ формитѣ на очитѣ, на носа, на устата, на ушитѣ е причина за голѣмото разнообразие на характеритѣ. Човѣкъ трѣбва да знае, какви сили се криятъ задъ различнитѣ форми на тия удове, за да има предъ видъ, какви връзки и отношения да си създава съ хората. Различнитѣ характери сѫ причина за различното разположение на хората къмъ хранитѣ. Едни хора обичатъ повече ябълки, други — круши, трети — сливи, череши и т. н. Това наричаме вкусь, който се изявява не само къмъ хранитѣ, но и къмъ цвѣтоветѣ, къмъ начина на обличането, на живѣенето и т. н. Както външната форма на плода се опредѣля отъ неговитѣ семена, така и външниятъ животъ на човѣка, както и външната му форма, се обуславятъ отъ семената на неговитѣ мисли и чувства. Мислитѣ и чувствата на човѣка оформяватъ неговото лице. Колкото по-възвишени сѫ тѣ, толкова по-красиво е лицето. Ако мислитѣ и чувствата на човѣка огрубяватъ, и лицето огрубява. Човѣкъ трѣбва да има поне една основна мисъль, която да оформи очитѣ, носа, устата и ушитѣ му. Безъ основна мисъль той пакъ ще има очи, носъ, уста, уши, но неоформени.

И тъй, основнитѣ мисли и чувства въ човѣка не сѫ нищо друго, освенъ семена, отъ които се раждатъ доброкачествени плодове. Колкото по-устойчиви сѫ плодоветѣ, толкова по-характеренъ е самиятъ човѣкъ. Като изучавате лицето на характерния човѣкъ, виждате, че той има линии, които никога не се мѣнятъ. Много линии на човѣшкото лице могатъ да се измѣнятъ, но сѫщественитѣ оставатъ неизмѣнни. Презъ каквито перипетии да минава човѣкъ, каквито промѣни да претърпява, ще го познаете по основнитѣ линии на лицето му. Тѣ никога не се измѣнятъ. Не можете ли да познаете човѣка, когото нѣкога сте познавали, това показва, че или не е ималъ основни линии на лицето си, или е миналъ презъ страшни катастрофи. Основнитѣ линии, обаче, се запазватъ и следъ най-голѣми разрушения и катастрофи.

Сѫщото може да се каже и за вѣрата. Силна вѣра е онази, която има поне една основна линия. Тя никога не се измѣня. Коя е основната линия на вѣрата? Ще кажете, че вѣра безъ любовь не е вѣра. Това е общо казано. Каква трѣбва да бѫде любовьта? Къмъ кого трѣбва да бѫде отправена? Ако срещнете гладенъ човѣкъ, вие ще проявите любовьта си къмъ него, като му дадете хлѣбъ. Къмъ жадния ще изявите любовьта си, като му дадете вода. Къмъ болния — съ услугитѣ си. Колкото и да говорите и пишете за любовьта, ако на гладния не дадете хлѣбъ, на жадния — вода, на болния — здраве, на страдащия — утеха, всичко е безплодно. Човѣкъ храни въ ума си много безплодни мисли, а въ сърдцето си — безплодни чувства, но въ края на краищата толкова много задлъжнява, че не може повече да издържа. Тѣзи мисли и чувства ще го утешаватъ, че волята Божия била такава, че всички хора страдатъ като него и т. н. Това не е никаква философия. Богъ не създаде хората да страдатъ. Отрицателнитѣ прояви — безвѣрието, омразата, злото дойдоха впоследствие. Тѣ сѫ. резултатъ на неразбиране на вѫтрешния смисълъ на живота.

Следователно, искате ли да се самовъзпитавате, търсете образци за подражаване въ живота и въ природата. Като е работила хиляди години върху своитѣ форми, природата е създала съвършени образци, които служатъ за изучаване. Безъ образци, Божественото учение не може да се възприеме и приложи. Като не търсятъ образци, нѣкои мислятъ, че и безъ тѣхъ може. Тѣ казватъ: Като отидемъ на онзи свѣтъ, ангели ще ни посрещнатъ. И това е възможно, обаче, кой човѣкъ си спомня, какъ сѫ го посрѣщали нѣкога? Въ Библията е писано, че пророкъ Илия се възнесълъ на небето съ колесница. Този е единственъ случай за възнасяне на небето съ колесница. Всички хора досега сѫ отишли на онзи свѣтъ безъ колесница. Илия бѣше справедливъ и смѣлъ човѣкъ. Той има смѣлостьта да каже на израилския царь, че смущава народа си. Сѫ-щевременно Илия имаше голѣма сила. Той затвори небето три години, презъ което време не валѣ дъждъ. Какво бихте направили вие, ако имахте силата на Илия? Въпрѣки своята сила, Илия имаше една слаба страна. Той се уплаши отъ една жена и избѣга отъ лицето ѝ. Причината за страха на Илия се дължи на избиването на Вааловитѣ пророци. Той изби 400 пророци, които влѣзоха после въ него и го смущаваха. Тѣ му казваха: Ти отне живота ни. Сега ние не можемъ да живѣемъ нито на земята, нито на небето. Покажи ни единъ изходенъ пѫть. Тази е причината, поради която Илия изгуби силата си. Христосъ знаеше този законъ, и когато ученицитѣ Му искаха да употрѣбятъ насилие, Той ги въздържаше. Той имъ казваше: Оставете злото вънъ отъ васъ. Влѣзе ли въ васъ, ще изгубите силата си.

Сега, да се върнемъ къмъ основната мисъль, която внася въ човѣка нѣщо устойчиво. Кое е онова въ човѣка, което го прави неизмѣненъ? Човѣкъ се погледне въ огледалото и казва: Азъ съмъ. Като дете, той пакъ казвалъ за себе си: Азъ съмъ. Като 40 годишенъ човѣкъ, пакъ казвалъ: Азъ съмъ. Като стогодишенъ, пакъ казва: Азъ съмъ. — По какво познава човѣкъ себе си? — По Божественото. На каквато възрасть и да е човѣкъ, Божественото въ него не се измѣня. Човѣшкото е преходно, а Божественото — вѣчно и неизмѣнно. Външно плодътъ може да бѫде голѣмъ или малъкъ, но въпрѣки това, той може да издържи само нѣколко месеца. Семената на плода, обаче, сѫ дълготрайни. Казано е въ Писанието, че Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое. Този образъ и това подобие, именно, представятъ неизмѣнното, Божественото начало въ човѣка. Като стигне къмъ 50—60 годишна възрасть, човѣкъ казва, че е остарѣлъ. Какво означава думата „остаряване“? Ако нѣкой ви нацапа лицето съ боя, остарѣли ли сте? Щомъ се измиете съ вода и сапунъ, ще станете такъвъ, какъвто сте били първоначално. Следователно, остаряването не е нищо друго, освенъ оцапване. Човѣкъ може лесно да се подмлади, но трѣбва да има жива вода и магически сапунъ. Съ обикновена вода и съ обикновенъ сапунъ не става подмладяване. Какво ще кажатъ децата, ако ви-дятъ майка си подмладена, станала 15—16 годишно момиче? Тѣ не сѫ доволни отъ тази промѣна на майка си. — Защо? — Не могатъ да я познаятъ.

Хората не обичатъ да срѣщатъ по силни, по-млади отъ себе си. Това е атавизъмъ. Външно тѣ не изразяватъ това недоволство, но вѫтрешно се измѫчватъ. Тази е причината, поради която между тѣхъ сѫществува едно състезание. Едно трѣбва да знаете: невъзможно е два клона на едно и сѫщо дърво да бѫдатъ еднакво силни или еднакво голѣми.

 Кой клонъ на дървото е по-голѣмъ и по-силенъ? — Който е по-близо до стъблото. Колкото по нагоре отиватъ клонетѣ, толкова по-слаби и по-малки сѫ тѣ. Следователно, по-ученъ и по-силенъ е онзи, който е по-близо до стъблото на дървото. Като знаете това, не се състезавайте съ ония, които сѫ дошли преди васъ, и сѫ заели по-близкитѣ мѣста до стъблото. Колкото и да се състезавате, нѣма да ги стигнете. Това е Божественъ законъ. Споредъ този законъ детето не може да бѫде по-умно отъ родителитѣ си, нито ученикътъ по горенъ отъ учителя си. Щомъ е така, почитайте се едни други.

 Мнозина сѫ изгубили почитанието си едни къмъ други и, като видятъ нѣкой старъ или простъ човѣкъ, тѣ казватъ: Какво търси тази стара баба, между ученитѣ? Или, този простакъ, какво търси между благороднитѣ хора? Старата баба е умна тя, разбира нѣщата. И простиятъ човѣкъ е благороденъ, знае, какъ да постѫпва. Не мислете, че само младитѣ и ученитѣ търсятъ добритѣ условия. И старитѣ, и проститѣ искатъ да бѫдатъ спасени. Що се отнася до спасението, и философитѣ не знаятъ, какъ може да се спаси човѣкъ и кой може да бѫде спасенъ. Само Богъ спасява хората. Павелъ, който проповѣдваше на хората, казваше: „Страхувамъ се, да не бѫда отхвърленъ“. Отде дойде тази мисъль въ него? Той имаше желание да бѫде като Христа, да спасява хората, но, като видѣ, че този товаръ не е по силитѣ му, каза: Гръбнакътъ ми може да се пречупи. Той съзна, че желанието му не е право и се убоя да не бѫде отхвърленъ.

Какво разбирате подъ думата „спасение“? Да се спаси човѣкъ, това значи, да се освободи той отъ нѣкакво голѣмо нещастие, което го е сполетѣло, или ще го сполети. Ако освободите човѣка отъ бесилката вие го спасявате. Какво трѣбва да прави спасениятъ? Той трѣбва да живѣе така, че да не дойде и втори пѫть предъ бесилката. Спасениятъ трѣбва да пази законитѣ на своя умъ и на своето сърдце. Наруши ли тия закони, той нарушава хармонията на силитѣ въ своя организъмъ. Най-малкото нарушаване на законитѣ на мисъльта и на чувствата нарушава органическитѣ процеси въ човѣшкото тѣло.

Като ученици, стремете се всѣки день да имате по една основна мисъль, която да реализирате. Още съ ставането си отъ сънь, турете въ ума си за презъ деня една основна мисъль, върху която да работите. Щомъ поставите въ ума си една основна мисъль, и чувствата ви трѣбва да взематъ участие въ реализирането ѝ. Както мислитѣ взиматъ участие въ чувствата, така и чувствата трѣбва да взиматъ участие въ мислитѣ. Запримѣръ, намислите да напишете едно любовно писмо. Добра е мисъльта ви, но сърдцето трѣбва да дойде въ помощь на ума, да почувствува, трѣбва ли да напишете писмото, или не. Човѣкъ може да напише любовно писмо само на онзи, на когото до този моментъ другъ не е писалъ. Само веднъжъ може да се пише любовно писмо на човѣка; само единъ може да му напише любовно писмо. Писмото на първия е оригиналътъ, а всички останали писма сѫ копия.

Следователно, всѣки човѣкъ може да напише само едно любовно писмо, като оригиналъ. Всички останали писма ще бѫдатъ преводи на този оригиналъ. Тъй щото, вие всѣкога обичате онзи, който ви е писалъ първото любовно писмо, т. е. оригинала. Свѣтътъ може да се разруши, но връзката ви къмъ този човѣкъ остава вѣчна. Това значи любовь. Хиляди години да не го срѣщате, вие го помните. Дето и да го видите, ще го познаете. Дошло е времето да се създадатъ нови, трайни връзки между хората. Ще кажете, че искате да обичате Бога. — Какъ ще Го обичате? Като се молите и вѣрвате въ Него ли? Любовьта къмъ Бога не се опредѣля нито отъ молитвата, нито отъ вѣрата на човѣка. Друго нѣщо опредѣля любовьта къмъ Бога Ако е въпросъ за молитви, само една молитва може да опредѣли посоката на човѣшкия животъ. — Каква трѣбва да бѫде тази молитва? — Оригиналъ, а не копие или преводъ. Оригиналътъ изключва всѣкакви погрѣшки, а преводитѣ допущатъ повече или по-малко погрѣшки. Колкото и да внимавате при преводитѣ, погрѣшкитѣ сѫ неизбѣжни. Кое любовно писмо наричаме оригиналъ? Ако при написване на едно любовно писмо взиматъ участие Богъ, ангелитѣ, светиитѣ и добритѣ хора, то представя истински оригиналъ. После можете да правите колкото искате преводи отъ това писмо, но присѫтствието на възвишения свѣтъ го нѣма. Когато Богъ, ангелитѣ и светиитѣ отсѫтствуватъ, любовнитѣ писма сѫ преводи, а не оригинали.

Всички хора говорятъ за любовьта, но едни на други не вѣрватъ. — Защо? — Защото не виждатъ оригинала на любовьта, а нейнитѣ копия. Любовьта иска дѣла, а не думи. Трѣбва ли да казвате на ябълчната семка, че я обичате? Вмѣсто да ѝ говорите за любовь, посадете я въ земята и отъ време на време я поливайте. Слънцето, влагата, почвата ще й помогнатъ да израсте и да върже плодъ. Въ първо време тя не може да разбере любовьта ви, но когато види, че е израсла, завързала и дала сладки плодове, тя благодари за всичко, което сте направили за нея.

Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ нови мисли, отъ нови разбирания за живота. Старитѣ трѣбва да се подмладяватъ, а младитѣ — да не остаряватъ. Това значи, да бѫдете ученици на Божествената Школа. Влѣзете ли въ тази Школа, трѣбва да имате поне нѣколко основни мисли, нѣколко основни чувства и желания, около които да се групиратъ всички останали. Тѣ представятъ капиталъ, съ който човѣкъ гради. Капиталътъ на човѣшкия животъ е истината, която е вложена въ него. Малцина съзнаватъ това и търсятъ истината вънъ отъ себе си. Човѣкъ трѣбва да прояви истината, която е вложена въ него. Важно е, кога ще я прояви: при изгрѣване на слънцето, при зенита му, или на неговия залѣзъ. Ако я прояви при изгрѣва, той има най-добри условия за развитието си. И на зенита има добри условия, но времето е кратко. При залѣза на слънцето условията сѫ най-оскѫдни. Числото 123 подразбира ония хора, които сѫ проявили истината при изгрѣва на слънцето.

Днесъ отъ всички се иска да си отговорятъ на въпроса: защо сѫ дошли на земята и какъвъ е смисълътъ на живота. Едни ще кажатъ, че смисълътъ на живота е въ яденето. Необходимъ процесъ е яденето, но смисълътъ на живота не се заключава само въ яденето. Други ще кажатъ че смисълътъ на живота е въ ученето. И безъ учене не може, но и въ него не е смисълътъ на живота. Вие знаете, че за да напишете думата „любовь“. трѣбва да си послужите съ буквитѣ „л, б, о, ь“, но и други букви трѣбва да поставите между тѣхъ. Между буквитѣ „л и б“ трѣбва да поставите буквата „ю“, а между „о и ь“ — буквата „в“. Тогава ще имате думата „любовь“. Следователно, яденето и ученето сѫ необходими процеси въ живота, но между тѣхъ трѣбва да поставите и други нѣкои, които ще осмислятъ живота. Писательтъ съчетава правилно буквитѣ, сричкитѣ, думитѣ и образува отъ тѣхъ красиви и възвишени мисли, които повдигатъ хората. Това съчетание наричаме женитба. Значи, за да се осмисли животътъ, всички процеси, които ставатъ въ него, трѣбва да се съчетаятъ въ едно цѣло.

Следователно, подъ думата „женитба“, въ правъ смисълъ, разбираме онзи актъ, при които мъртвитѣ възкръсватъ, грѣшнитѣ се спасяватъ, а онѣзи, които сѫ далечъ отъ Бога, ставатъ Негови синове. Каква женитба е тази, при която умрѣлиятъ не възкръсва, грѣшниятъ не се спасява и отдалечениятъ отъ Бога не се връща при Него, като Синъ Божи? Единъ пѫть се жени човѣкъ. Въ това отношение, всѣки човѣкъ е жененъ. Той се е оженилъ за своя умъ и за своето сърдце. Като жененъ, човѣкъ трѣбва да ражда. Мислитѣ и чувствата сѫ неговитѣ деца. Раждането е неизбѣженъ процесъ. Казано е въ Писанието, че Господъ ни е родилъ. Ако Богъ ражда, и човѣкъ трѣбва да ражда. Който люби, той ражда. Човѣкъ трѣбва да люби, да гори, да освѣтява, както своя пѫть, така и пѫтя на ония, които идатъ следъ него. Дето мине любещиятъ, всичко запалва и гори, безъ да изгаря. Младитѣ и старитѣ трѣбва да се запалятъ отъ огъня на любовьта и да горятъ вѣчно. Любовьта е огънь, който не изгаря нѣщата, но ги пречиства.

Дайте пѫть на Божията Любовь въ сърдцата и въ умоветѣ си, да ги пречисти. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да очисти човѣкъ сърдцето си. — Кой може да очисти човѣшкото сърдце? — Богъ. Казано е въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си“. Богъ иска сърдцето на човѣка, за да го очисти и да влѣе въ него ново съдържание.

Т. м.

*

31. Лекция отъ Учителя, държана на 25. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...