Jump to content

1930_12_31 Условия и възможности


Ани

Recommended Posts

От томчето "Просвѣтено съзнание"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Условия и възможности

Размишление.

Ще прочета 135 Псаломъ.

Когато четете Псалмитѣ, трѣбва да ги превеждате, понеже условията, при които сѫ писани, се различаватъ отъ днешнитѣ.

„Идолитѣ на езичницитѣ сѫ сребро и злато, дѣло на человѣчески рѫце“. (— 15 ст.) — Днесъ идолопоклонство, въ формитѣ на миналото, не сѫществува, но златото, като идолъ и досега не е изгубило значението си. И до днесъ още се кланятъ на златото.

„Които се боите отъ Господа, благословете Господа“. (— 20 ст.). — Ако се преведе този стихъ на съвремененъ езикъ, трѣбва да се каже: „Благославяйте Господа всички, които Го обичате“. Не се страхувайте отъ Господа, но обичайте Го. Страхътъ се явилъ следъ непослушанието на Адамъ и Ева. Който се страхува, не е свободенъ човѣкъ.

Ще прочета 17 глава отъ Иова. Въ тази глава се описва състоянието, презъ което е миналъ единъ великъ, праведенъ човѣкъ. Голѣма драма е преживѣлъ той. Иовъ се чуди, какъ е възможно, човѣкъ, който служи на Бога, да мине презъ такива изпитания. Въ всѣко отношение той билъ изправенъ, считалъ себе си за образецъ на послушание и благочестие. Следъ всичко това трѣбрало да мине презъ такива страшни страдания. Изоставенъ отъ Бога, отъ приятелитѣ си, отъ близкитѣ си, Иовъ се чуди, защо трѣбва да бѫде така. Като изреждалъ изпитанията си, той дълго време размишлявалъ, търсилъ причината за това, но не могълъ да я намѣри. Не е лесно за човѣка да мине презъ такива изпитания. Всѣки, който изпадне въ положението на Иова, като него ще плаче, ще се моли, ще запитва за причината на своитѣ нещастия.

Ще прочета часть отъ 12 глава на Евангелието отъ Йоана, отъ 1—12 ст. Като четете тази глава, виждате дветѣ страни на живота: външна и вѫтрешна. Човѣкъ може да разбере живота, когато го изучава сравнително, т.е. когато го изучава външно и вѫтрешно. Човѣкъ познава себе си, когато се сравнява съ хората. Ако учениятъ не се сравнява съ по-учени отъ себе си, никога нѣма да има ясна представа за своята ученость; ако силниятъ не се сравнява съ по-силни отъ себе си, всѣкога ще мисли, че по-голѣмъ юнакъ отъ него нѣма. Когато учениятъ и силниятъ срещнатъ по-учени и по-силни отъ себе си, въ първо време тѣ се обезсърдчаватъ, какъ е възможно да има по-учени и по-силни, но после се заражда въ тѣхъ вѫтрешенъ импулсъ да работятъ, да достигнатъ ония, които сѫ излѣзли напредъ. Ще кажете, че не трѣбва да бѫде така. Други ще питатъ, защо се натъква човѣкъ на такива състояния. Оставете този въпросъ настрана. Трѣбва ли да питате, защо тече водата, защо вѣе вѣтърътъ, защо грѣе слънцето? Това сѫ въпроси, върху които човѣкъ може да мисли, но колкото да мисли, не може да ги разреши. Каквито теории и да се създадатъ по тѣзи въпроси, тѣ ще си останатъ теории — нищо повече. Може ли свѣщьта да ви каже защо свѣти. Тя знае, че нейната длъжность е да свѣти, а онзи, който я е запалилъ, той знае, защо свѣти. Това не е работа на свѣщьта.


Нѣкой се задълбочи, хване главата си между ржцетѣ си и мисли. Какво мисли? Мисли за студа, за хлѣба, за вѫглищата. Той вижда, че е студено, а нѣма вѫглища, нѣма хлѣбъ и се страхува, че ще умре гладенъ. Защо мисли по тѣзи въпроси? Това е негова работа. Но ако само мисли безъ да работи, той нищо нѣма да разреши. Колкото да казва, че не се търпи студа, глада, нѣма какво да прави — ще търпи. Онзи, който слуша отвънъ, ще каже: Какво отъ това, че този човѣкъ е гладенъ, че седи въ студена стая, че страда? И двамата говорятъ на различни езици и не се разбиратъ. Единиятъ се оплаква отъ сиромашията, а другиятъ намира, че не е лошо нѣкога човѣкъ да изпита сиромашията. Има случаи, когато човѣкъ иска да бѫде богатъ, а при други случаи — да бѫде сиромахъ; при известни случаи човѣкъ търси свѣтлина, а при други — тъмнина. Свѣтлината не действува всѣкога благоприятно за развитието на човѣка. Сѫщото може да се каже и за богатството. Ето защо и сиромашията, и тъмнината понѣкога сѫ необходими условия за развитието на човѣка. Богатство и сиромашия, свѣтлина и тъмнина сѫ състояния, условия, презъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине.

Като казваме, че хората се нуждаятъ отъ права мисъль, имаме предъ видъ тѣхното правилно развитие. Това е желанието на всѣка душа. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да си дава отчетъ, право ли мисли или не. Слушате нѣкой младъ човѣкъ да казва, че иска да расте, да възмѫжѣе, да има сила да се бори въ живота. Всѣки човѣкъ е расълъ, възмѫжавалъ, борилъ се, но какво е постигналъ? Другъ нѣкой казва, че му е дотегнало да се бори, не му се живѣе вече. Защо не му се живѣе? Раницата му е тежка. Щомъ раницата му е тежка, нека се опита да я свали отъ гърба си. Той се оплаква отъ тежката си раница, а се страхува да я свали, да не я вземе нѣкой. Това е неразбиране на живота.

Като живѣе, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ своитѣ опитности и отъ опитноститѣ на другитѣ хора, да дойде до вѫтрешно разбиране на живота. Ако имате една опитность въ живота, стремете се да не я повторите два пѫти. Нѣкой се оженилъ, не могълъ да живѣе съ жена си добре, напусналъ я и тръгналъ да търси втора. Защо му е жена? Ако се ожени втори пѫть, ще направи нови погрѣшки. Защо иска жена? Да му слугува. Той ще бѫде господарь, а тя — слугиня. Когато жената реши да се омѫжи, тя иска да бѫде господарка, а мѫжътъ — слуга. За предпочитане е жената да стане мѫжъ, да слугува, отколкото да стане господарка и да се омѫжи. Сѫщото се отнася и до мѫжа. За предпочитане е мѫжътъ да стане жена, да слугува, отколкото да стане господарь на жена си. По-добре е човѣкъ да слугува, отколкото да господарува. Ако човѣкъ предпочете да слугува, все ще научи нѣщо; ако иска другитѣ хора да му слугуватъ, а той да господарува, ще произведе известна дисхармония между близкитѣ си, които ще бѫдатъ недоволни отъ него. Докато хората сѫ заставени да слугуватъ, всѣкога ще бѫдатъ недоволни. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ слугува доброволно, отъ любовь.

Задачата на великитѣ Учители въ свѣта се свежда, именно къмъ това, да научатъ хората да живѣятъ правилно. Правилното живѣене се обуславя отъ служенето на Бога съ любовь, а не съ насилие. Богъ не иска отъ хората насилствено служене. Като великъ и благъ, Богъ иска да даде на човѣка това, което Той има. Богъ иска да му даде своята Любовь, своитѣ блага. Той иска да му даде вѣченъ животъ, за да се освободи отъ смъртьта, отъ страданията и отъ нещастията. Богъ не си служи съ насилие, но казва на хората, че пѫтьтъ, по който вървятъ, не води къмъ вѣчния животъ, нито къмъ безсмъртието. Хората искатъ да се съединятъ, да станатъ силни, затова мѫжътъ се стреми къмъ жената, жената — къмъ мѫжа, да улеснятъ живота си. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Дето става съединение, тамъ има експлозии. Хората трѣбва да се съчетаватъ, а не да се съединяватъ.

Държавата и поданицитѣ й, църквата и нейнитѣ членове, мѫжътъ и жената трѣбва да се съчетаватъ, а не да се съединяватъ. Между държавата и църквата сѫщо трѣбва да има съчетание, а не съединение. Дето има съчетание, тамъ елементитѣ оставатъ свободни. Дето е свободата, тамъ е любовьта. Всѣка външна връзка е спънка въ човѣшкия животъ. Връзката подразбира вѫтрешенъ процесъ. Въ Божествения свѣтъ не сѫществува никакво съединение и разединение. Тамъ отношенията сѫ свободни и трайни. На земята хората се съединяватъ и разединяватъ, женятъ се, раждатъ деца, умиратъ, но всичко това води къмъ страдания. Чрезъ страданията тѣ се учатъ. Влѣзатъ ли въ духовния и въ Божествения свѣтъ, тамъ сѫществуватъ други отношения.

Мнозина мислятъ, че и на небето ще живѣятъ, както сѫ живѣли на земята. Тамъ не се позволяватъ никакви връзки. Тамъ женитби и разводи не ставатъ. Божествениятъ свѣтъ подразбира отношения на разумни, възвишени сѫщества. Тѣ живѣятъ по любовь и служатъ на Бога безъ никакви външни обреди, безъ кадене съ тамянъ. Когато мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ минали презъ огъня на любовьта, тѣ сѫ толкова пречистени, че отдалечъ още издаватъ своето благоухание. Това благоухание е по-приятно отъ благоуханието на тамяна. Съ това благоухание трѣбва човѣкъ да се приближи къмъ Бога, да Му се поклони, въ знакъ на готовность за служене. Ако човѣкъ мисли, че съ тамянъ и кадилница може да се яви предъ Божия олтаръ, той се самозаблуждава. Служенето на Бога изключва всички външни благоухания, всички външни обреди. Нѣкой свещеници сѫ казвали, че имъ дотегнала вече миризмата на тамянъ, кадилницата, ръсенето съ китка, чернитѣ раси и калимавки. Защо имъ дотегнали тия нѣща? Защото сѫ стари форми, безъ съдържание.

Сега азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ нѣщата. Не е въпросъ да търсите противоречие въ думитѣ. Всѣко нѣщо, което се върши съ любовь и съ съзнание, има вѫтрешно съдържание и смисълъ. Изгубите ли любовьта и съзнателното отнасяне къмъ нѣщата, всичко се обезсмисля за васъ. Не е въпросъ въ отричане на нѣщата, но въ тѣхното осмисляне. Ние не отричаме нѣщата, но ги осмисляме. Всѣко нѣщо, което е осмислено, е на мѣстото си.

Човѣкъ трѣбва да разбира нѣщата вѫтрешно, да не изпада въ противоречия. Нѣкой следва Божия пѫть, но въпрѣки това го сполетяватъ голѣми нещастия и изпитания. Той се чуди, защо става това. Той се запитва, защо Богъ не го пази, а го излага на такива опасности и нещастия. Каквито противоречиви мисли да минаватъ презъ главата му, той трѣбва да мълчи и да изучава, както своя животъ, така и цѣлокупния. Той ще разбере, че изпитанията сѫ необходими въ живота му, както вѣтърътъ — за дърветата. Не се смущавайте, че отъ вашитѣ изпитания, като на вѣрващи, нѣкой ще се съблазнятъ. Ако вѣрватъ или се съблазняватъ, това е заради тѣхъ. Кѫде ще отиде човѣкъ, ако се съблазни въ Бога и се отдалечи отъ Него? И да се натъква на нѣщо криво, на злото въ свѣта, човѣкъ трѣбва да има търпение, да види неговия край. Злото има начало и край, а доброто е безъ начало и безъ край.

Като говоримъ за църквата и за свещеницитѣ, ние ги разглеждаме като процеси, които ставатъ въ самия човѣкъ. Колко пѫти човѣкъ, съ кадилница въ рѫка, обикаля своя храмъ и казва, че не може да постигне желанията си и ще си замине съ отворени очи. Какво ще кажатъ ония, които сѫ реализирали желанията си? Какво сѫ придобили тѣ? Ние не сме противъ желанията на човѣка. Той трѣбва да има желания, да се стреми да ги реализира, но кои желания трѣбва да реализира? Има преходни желания, има и вѣчни желания. Вѣчнитѣ желания водятъ къмъ вѣчния животъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да се стреми да придобие любовь, мѫдрость, истина, кротость, въздържание, милосърдие, търпение и др. Придобие ли тия добродетели, човѣкъ се свързва направо съ Бога. Той изпитва вѫтрешно разположение и миръ. Каквото получава, той го получава направо отъ Бога, безъ никакви посрѣдници. Не е все едно да получишъ любовьта направо отъ източника й, или отъ странични извори.

Колкото повече отклонения прави любовьта, презъ колкото повече мозъци минава, толкова по-нечиста е. Тя трѣбва да се филтрира, да мине презъ нѣколкократно чистене, докато придобие естествената си чистота. И животътъ на хората не иде направо отъ своя първоизточникъ, затова тѣ умиратъ преждевременно. И сѫдоветѣ, въ които се налива животътъ, не сѫ чисти. Като влѣзе въ тия сѫдове, животътъ започва да се разлага. Отъ една страна сѫдоветѣ се разлагатъ, отъ друга — животътъ, и въ скоро време той изтича навънъ. „Ново вино въ нови мѣхове“ е казалъ Христосъ. Чистъ животъ въ чисти сѫдове, казвамъ азъ. Какво ще стане съ васъ, като изтече животътъ ви навънъ? Ще кажете, че ще отидете на онзи свѣтъ, между ангелитѣ. Какъ ще отидете тамъ? Вие знаете, че за физическия свѣтъ е нужно физическо тѣло, а за духовния — духовно. Приготвили ли сте духовното си тѣло? Ако мислите, че на онзи свѣтъ можете да отидете съ своитѣ стари разбирания, съ старитѣ си желания и навици, вие сте на кривъ пѫть. Онзи свѣтъ, който наричаме духовенъ, е свѣтъ на вѣчна хармония, на абсолютна чистота, на пъленъ редъ и порядъкъ.

Следователно, иска ли човѣкъ да влѣзе въ Божествения свѣтъ, той трѣбва да отговаря на известни условия: да бѫде абсолютно чистъ и здравъ, да носи свѣтли мисли и благородни чувства, да има ново разбиране за цѣлокупния животъ. Тамъ не се допуща нищо отрицателно. Животътъ на пчелитѣ дава слаба представа за Божествения свѣтъ, Пчелитѣ се отличаватъ съ голѣма чистота. Тѣ не допущатъ въ кошера си нищо нечисто и дисхармонично. Ако нѣкоя пчела се разболѣе, веднага я изхвърлятъ навънъ. Въ Божествения свѣтъ не се търпи никакво петно. Не е лесно човѣкъ да влѣзе въ този свѣтъ.

И тъй, животътъ има две страни: външна или физическа и вѫтрешна или духовна. Докато гледа на живота отъ физическата му страна, човѣкъ го познава отчасти. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Докато разглеждате човѣка външно, вие го познавате отчасти. Казвате за този човѣкъ, че има красиво лице, хубави очи, правиленъ носъ, красиви уши и уста, но нѣмате никакво отношение къмъ него. Обаче, ако се свържете съ неговитѣ мисли и чувства, вие изпитвате особено разположение къмъ него. Щомъ го срещнете, вие сте готови да сподѣлите съ него своитѣ радости и скърби. Сега вече го наричате свой приятель. Кой човѣкъ наричате приятель? Истински приятель е онзи, въ присѫтствието на когото сълзитѣ пресъхватъ, а скърбитѣ и страданията изчезватъ. Приятельтъ е въ състояние да подобри условията на вашия животъ.

Казано е за Аврама, че считалъ Бога за свой приятель. Ако Богъ е вашъ приятель, ще се оплаквате ли отъ болести, отъ сиромашия, отъ невежество? Никога! Понеже Богъ бѣше приятель на Аврама, Аврамъ бѣше богатъ, ученъ човѣкъ. Едно нѣщо му липсваше — бездетенъ бѣше. Това не отчайваше Аврама. Той бѣше предоставилъ този въпросъ въ рѫцетѣ на Бога. И не се излъга. Единъ день Богъ изпрати при Аврама три ангела да му кажатъ, че жена му Сара ще роди. Аврамъ повѣрва на думитѣ Божии, но Сара помисли, че Богъ иска да утеши приятеля си, да се пошегува съ него и се засмѣ. Когато единъ отъ ангелитѣ я запита, защо се смѣе, тя отказа, че се е смѣла. Интересенъ е фактътъ, защо Сара се засмѣ. Насъ ни интересува още и въпроса, защо този, който е писалъ историята на Аврама, е отбелязалъ, именно, засмиването на Сара. Нейниятъ смѣхъ се явява като контрастъ между думитѣ на Бога и невъзможностьта имъ да бѫдатъ реализирани. Това показва, че Сара е била жена съ положителенъ характеръ. Тя гледала реално на живота. Тя си казала: Бѣше време, когато можехъ да се залъгвамъ, да вѣрвамъ на обещания. Днесъ, когато се ползувамъ отъ опитноститѣ си, не мога да допусна, че жена на моята възрасть ще роди дете. Значи, нейниятъ смѣхъ бѣше предизвиканъ отъ контраста, който се явява отъ думитѣ на ангелитѣ и нейната напреднала възрасть. Какъвъ по-голѣмъ контрастъ може да сѫществува днесъ отъ този, възрастна жена да роди дете?

Сега, като говоримъ за контрасти, вие ги виждате навсѣкѫде въ живота. Срѣщате двама млади, които се обичатъ. Единъ день тѣ решаватъ да се оженятъ. Щомъ се оженятъ, започватъ да се съмняватъ въ любовьта си. Мѫжътъ пита жена си, обича ли го; жената пита мѫжа си, обича ли я. Това е единъ отъ контраститѣ въ живота. Защо трѣбва да си задаватъ този въпросъ? Нали се обичатъ? Ако единиятъ пита другия, обича ли го, значи, любовьта имъ е изчезнала. Каква е тази любовь, която се явява и изчезва? На земята любовьта се явява и изчезва. Обаче, въ Божествения свѣтъ любовьта е непреривна. Можете ли да питате Бога, обича ли ви или не? На човѣка може да се задава такъвъ въпросъ, но не и на Бога. Човѣшкото сърдце само по себе си е каменно, студено, като на неразгорѣлъ вѫгленъ. За да свѣтне и да се стопли, презъ него трѣбва да мине електрически токъ. Токътъ, който стопля човѣшкото сърдце, наричаме любовь. Значи, влѣзе ли любовьта въ сърдцето на човѣка, тя го стопля. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не прекѫсва тока на любовьта.

Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, да прави опити, за да се приспособи къмь Божествения свѣтъ. Въ това отношение земята е опитно училище. Човѣкъ трѣбва да мине презъ това училище, да научи великитѣ уроци на живота. Той не е готовъ за небето. Тукъ той ще пада и става, но ще расте, ще се развива. Физическиятъ свѣтъ представя голѣма сцена, на която всички хора играятъ различни  роли. Въ живота си хората сѫ актьори. Тѣ играятъ роля на царь, на ученъ, на философъ, на крадецъ, но въ сѫщность нито сѫ царе, нито учени, нито философи, нито крадци. Нѣкой минава за ученъ, безъ да е такъвъ; другъ минава за царь, безъ да е царь; трети минава за крадецъ, безъ да е крадецъ. Щомъ слѣзе отъ сцената, той престава да играе ролята си. Когато казваме, че хората не се познаватъ, причината е, че тѣ играятъ чужди роли. Малцина живѣятъ свой собственъ животъ. Искате ли да познаете човѣка, трѣбва да го видите вънъ отъ сцената. Докато е на сцената, той непремѣнно играе нѣкаква чужда роля. Защо играе чужда роль? Учи се. Като знаете това, не се обиждайте, че нѣкой ви казалъ една обидна дума. Той е на сцената, вие — сѫщо, и оттамъ се разговаряте. Не се обиждайте, но вгледайте се въ характера си, дали имате нѣкаква слабость. Ако приятельтъ ви казва, че не сте искренъ човѣкъ, потърсете тази слабость въ себе си и вижте, ако я имате, можете ли да я изправите. Вглъбете се въ себе си и намѣрете корена на тази слабость. Тя може да води началото си отъ нѣкой вашъ дѣдо. Като намѣрите корена й, вие можете да се освободите отъ нея. Тъй щото, когато нѣкой ви покаже една ваша слабость, не се сърдете, но благодарете, че имате възможность да я видите. Ще ви каже нѣкой, че сте гордъ. Ако това е истина, благодарете, че имате възможность да се видите и да се изправите. По какво познавате гордия човѣкъ? Той ходи изправенъ, поглежда на хората отвисоко. Той не се огъва лесно. За да се огъне, трѣбва да е видѣлъ нѣщо особено. Той казва: Азъ мога да се наведа само тогава, когато срещна нѣщо, което заслужва навеждането ми. Не е въпросъ до навеждането на човѣка, но до вѫтрешния импулсъ въ него. Срѣщате хора, които се кланятъ на лѣво — на дѣсно, а други не обичатъ да се кланятъ. Това не показва, че първитѣ не сѫ горделиви, а вторитѣ сѫ горделиви. Когато се произнася за нѣщо, човѣкъ трѣбва да има право разбиране.

Следователно, новиятъ животъ изисква ново разбиране. Старитѣ разбирания сѫ детински, съ тѣхъ не можете да влѣзете въ новия животъ. Който е влѣзълъ въ новия животъ, не се връща къмъ миналото. Мнозина говорятъ за новото, за нови идеи, но въпрѣки това казватъ: Голѣма бѣше нашата любовь въ миналото. Какво стана, че я изгубихме? Ако губите любовьта си, това показва, че пѫтьтъ, по който вървите, не е правъ. Не съжалявайте, че сте изгубили любовьта си. Това, което се губи, не е ваше. Ако сте изгубили богатството си, не съжалявайте. За васъ е важно да бѫдете здрави. Какво се ползувате, ако имате богатство, но сте боленъ? Въ болницата ще ви обикалятъ милосърдни братя и сестри, ще ви мѣстятъ отъ едно легло на друго, но това нищо не ползува. За предпочитане е човѣкъ да ходи пешъ по планинитѣ, но да бѫде здравъ, отколкото да е боленъ и да се ползува отъ уважението на лѣкаритѣ и милосърднитѣ сестри. За предпочитане е човѣкъ да бѫде сиромахъ, но здравъ и доволенъ отъ живота, отколкото богатъ и боленъ. Животътъ на здравия човѣкъ е животъ на вѫтрешно доволство, на придобиване на знания и добродетели. Животътъ на богатия и неразуменъ човѣкъ е животъ на удоволствия, които рушатъ организма и внасятъ недоволство и разочарования въ човѣка. Ето защо, човѣкъ трѣбва да прави разлика между живота на богатия и на бедния, на здравия и на болния.

Като наблюдавате хората въ свѣта, вие намирате, че иматъ голѣми знания, че сѫ учени, благородни, добри. Вѣрно е, че има учени, добри и благородни хора, но вие трѣбва да ги различавате отъ ония, които още не сѫ нито учени, нито добри, нито благородни. Тѣ се представятъ такива, но въ действителность не сѫ. Това не е за упрѣкъ, но казвамъ, че много отъ хората, които представятъ нѣщата, както не сѫ, още не сѫ излѣзли отъ болницата. Тѣ сѫ болни хора, които иматъ нужда отъ милосърдни братя и сестри и отъ патерици. Всички се грижатъ за тѣхъ. Искате ли и вие, да се грижи Богъ за васъ като за боленъ? Кога майката указва специални грижи за детето си? Когато е болно. Тя страда, че детето й е болно и полага всички грижи да облекчи положението му. Когато детето й е здраво, тя се радва. Следователно, когато скърбитѣ и страданията въ свѣта се увеличатъ чрезмѣрно това показва, че хората боледуватъ. Грѣхътъ не е нищо друго, освенъ болесть. Може ли при това положение Богъ да се радва? Не само че не може да се радва, но Той страда, като вижда, какъ хората сами се измѫчватъ, какъ едни други си причиняватъ страдания. Той взима всички мѣрки да имъ помогне. Той изпраща лѣкари, милосердни сестри, да помагатъ на болнитѣ хора въ свѣта.

На кого се радва Богъ: на болния или на здравия? Богъ се радва на здравия човѣкъ, който има права мисъль, благородни чувства и постѫпки. Здравиятъ и разуменъ човѣкъ е щастливъ, защото знае, какъ да използува условията и възможноститѣ, които му сѫ дадени. Условията подразбиратъ външната страна на живота, а възможноститѣ — вѫтрешната. Когато човѣкъ не успѣва въ работата си, причината за това се крие или въ условията, или въ възможноститѣ. Той има условия, а нѣма възможности. Значи, дадени му сѫ външни благоприятни условия, а нѣма възможности въ себе си да ги използува. Въ другъ случай човѣкъ има възможности, а нѣма условия. Щастливъ човѣкъ наричаме онзи, който едновременно има и условия, и възможности. Когато условията и възможноститѣ действуватъ едновременно, човѣкъ се развива правилно.

Често хората се оправдаватъ за неуспѣхитѣ си съ това, че нѣматъ условия и възможности за развитие. Тѣ не сѫ прави. Условията и възможноститѣ не създаватъ човѣка. Човѣкъ е господарь на условията и на възможноститѣ. Ако не работи съзнателно, той ще изгуби условията и възможноститѣ. Отъ човѣка зависи да използува, или да изгуби условията и възможноститѣ, които му сѫ дадени. Като направилъ първия човѣкъ, Богъ му далъ условия и възможности да работи. Като сгрѣши, Адамъ изгуби условията и възможноститѣ, които му бѣха дадени. Защо сгрѣши? Само за единъ плодъ. Чудното е, че Адамъ и Ева бѣха заобиколени отъ много дървета, отрупани съ сладки и вкусни плодове, за които тѣ не бѣха дигнали мотика да ги разкопаятъ, но въпрѣки това се полакомиха за единъ плодъ, който имъ бѣше забраненъ. Докато бѣха въ рая, тѣ не знаяха, какво е мѫчение и трудъ, всичко получаваха наготово. Въ рая не сѫществуваха мотики, лопати, белове. Житото въ райската градина бѣше едро почти като кокоше яйце. Не мислете, че това е фигура. Нѣкои хора иматъ споменъ за времето, когато житото е било едро като кокоше яйце.

Като слушате тия нѣща, струва ви се, че има нѣкакво преувеличаване. Не, когато се говори истината, никакво преувеличение нѣма. Истината си служи съ опредѣлени, абсолютни мѣрки. Обаче, когато иска да представи предмета по-ясенъ, тя го туря подъ лупа или микроскопъ. Следъ това тя го представя въ естествената му голѣмина. И обратно: когато иска да не плаши хората, тя поставя предметитѣ далечъ отъ тѣхъ. Като ги приготви да издържатъ, тя приближава предметитѣ близо до очитѣ имъ, да ги видятъ въ естествената имъ голѣмина и да се поучаватъ отъ тѣхъ. Истината открива нѣщата на човѣка и ги показва въ този видъ, въ какъвто сѫществуватъ въ природата. Но за да дойде до тази цель, тя си служи съ различни методи: методъ на увеличаване и методъ на намаляване. Истината се рѫководи отъ крайната цель, да направи човѣка свободенъ. Въ постигане на своята цель, тя има право да си служи съ различни методи.

Като се натъкватъ на страдания, съ които не могатъ да се справятъ, хората казватъ: Господъ не вижда ли страданията ни? Защо не ни избави отъ тѣхъ? Коя е интимната мисъль, която кара човѣка да задава такъвъ въпросъ? Богъ вижда и знае, че страдате, но като разбира причинитѣ за страданията ви, оставя ги, да научите нѣкакъвъ урокъ отъ тѣхъ. Вие страдате, но не знаете, какъвъ смисълъ иматъ вашитѣ страдания. Какво отъ това, че нѣкой отъ вашитѣ близки заминалъ за онзи свѣтъ? Докато билъ на земята, вашиятъ близъкъ заемалъ долна служба, но като отишълъ на другия свѣтъ, назначаватъ го за губернаторъ на голѣма область. Чрезъ тази висока служба той може да оправи свѣта. При това положение, има ли нѣщо лошо, че близкиятъ ви заминалъ за онзи свѣтъ? Отъ онзи свѣтъ той ще работи по-добре, отколкото ако остане на земята. И Христосъ казваше на ученицитѣ си: „Ще отида при Отца си и ще изпратя Духа върху васъ“.

Ако Христосъ не бѣше напусналъ земята, Духътъ нѣмаше да слѣзе върху хората. Христосъ даде разпореждането си отъ невидимия свѣтъ, да слѣзе Духътъ на земята и да научи хората, какво да правятъ. Следъ възкресението си Христосъ казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. Властьта на Христа има значение главно за Него, а за насъ тя е отъ значение дотолкова, доколкото сме свързани съ любовьта Христова и изпълняваме волята Божия.

Следователно, като люби Христа, човѣкъ отправя любовьта си къмъ всички останали сѫщества. Въ отношенията си къмъ хората той има желание да имъ помага, както Богъ на него помага, а не да ги използува. Този човѣкъ е готовъ да прояви любовьта си и къмъ мравката. Ако човѣкъ не постѫпва къмъ по-малкитѣ сѫщества отъ себе си, както Богъ постѫпва, той нарушава единъ отъ Неговитѣ закони. Щомъ наруши единъ отъ Божиитѣ закони, човѣкъ изгубва своя вѫтрешенъ миръ и спокойствие. На мнозина ще се види чудно, защо трѣбва да се помага на мравката. Тѣ казватъ, че хиляди мравки да изчезнатъ, това нищо не значи. Така е за онзи, който не разбира Божиитѣ закони, но за онзи, който разбира тия закони, при всѣко нарушаване на единъ отъ тѣхъ, той изпитва гризене на съвѣстьта. Днесъ малко хора мислятъ за мравката. Тѣ казватъ: Сега, хората се убиватъ едни други като мухи, че за мравкитѣ ще мислимъ. Хората се убиватъ именно за това, че не мислятъ за по-слабитѣ сѫщества отъ себе си.

Като говоримъ за любовьта, нѣкои задаватъ въпроса, какъ да се обичатъ и кой човѣкъ може да обича. Ще обичате така, както Богъ обича. Що се отнася до въпроса, кой може да обича, казвамъ: Всѣки, който е почувствувалъ Божията Любовь, може да обича. Който не е почувствувалъ любовьта на Бога върху себе си, той не може да обича. Ще кажете, че всѣки човѣкъ има вѫглища въ огнището си. Каква полза, че има вѫглища, които не горятъ? Свещенъ огънь трѣбва да гори въ всѣки човѣкъ. Не само това, но този огънь трѣбва да бѫде непреривенъ. Какво виждаме днесъ между хората? Тѣ ту се засилватъ и тръгватъ напредъ, ту се спиратъ, оставатъ назадъ. Защо? Свещениятъ огънь въ тѣхъ не гори непрекѫснато: ту се засилва, ту изгасва. Сегашнитѣ хора сѫ въ положението на войници, които ту побеждаватъ, ту ги побеждаватъ. Когато неприятельтъ е слабъ, тѣ вървятъ гордо, съ дигнати нагоре глави. Щомъ неприятельтъ се засили, тѣ се скриватъ въ дупкитѣ си. Какво могатъ да постигнатъ тия войници? Какви придобивки носятъ отъ бойното поле? Ще кажете, че тѣ умиратъ за отечеството си. При това, като се биятъ, ставали смѣли и решителни. Така ли е въ сѫщность? Азъ виждамъ на бойното поле смѣли войници, които геройски се хвърлятъ въ боя, а щомъ влѣзатъ въ живота, смѣлостьта имъ изчезва. Каква смѣлость е тази, която се проявява само при известенъ случай? Има смисълъ човѣкъ да бѫде смѣлъ и да проявява геройството си, когато се застѫпва за Божията държава, когато устоява срещу всичко, само да запази името Божие въ чистота и светость. Ака воюва човѣкъ, нека воюва съ цель да запази чисто и свето името на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Като воюва за великитѣ добродетели въ свѣта, човѣкъ знае, какъ трѣбва да се сражава. Тъй щото, ние не сме противъ воюването, но човѣкъ трѣбва да знае, за какво воюва и какъ воюва. Всѣки трѣбва да извади меча си и да воюва. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ и миролюбивъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ и миролюбивъ, когато Богъ царува въ свѣта. Щомъ Богъ не царува, всѣки самъ трѣбва да се защищава — ще извади меча си и ще воюва. Ако не разчита на своитѣ сили, той трѣбва да се свърже съ Бога, Богъ да му изпрати Арахангелъ Михаилъ, да го защищава съ своя мечъ.

Като не могатъ да разрешатъ задачитѣ на живота си, нѣкои казватъ: Ще преживѣемъ живота си, както и да е, нѣма защо много да се безпокоимъ. Единъ животъ е това, нѣма какво да мислимъ. Не, това е стара философия. Това не е никакво разбиране. Щомъ си дошълъ на земята, ще воювашъ по всички правила. Щомъ говоришъ за любовьта, ще я приложишъ въ живота си така, че всички тъмни мѣста да се освѣтятъ и да кажешъ: Съ любовьта всичко мога да направя. Ако си боленъ и произнесешъ името на любовьта, ще станешъ отъ леглото си и ще се почувствувашъ здравъ; ако си умрѣлъ и ти пѣятъ последното „Упокой Господи“, произнеси името на любовьта и скочи отъ гроба. Когато човѣкъ дойде до положение да напусне болницата, преди да е изписанъ, нека скочи отъ леглото си. Когато всички мислятъ, че не може да оздравѣе, нека стане отъ леглото.

Само онзи може да разбере вѫтрешния смисълъ на живота, който е придобилъ любовьта. А тъй, днесъ да се въодушевява човѣкъ, а на другия день да изгуби въодушевението си, да изгуби любовьта си и да каже, че всичко е било суета, това показва, че той не е разбралъ живота. Любовьта не се губи. Истинската любовь прави човѣка силенъ, добъръ, уменъ. Ако е старъ, съ любовьта той може да се превърне въ младъ момъкъ. Ако невежиятъ помисли за любовьта, веднага придобива знания. Любовьта прави чудеса.

Сега ние се намираме въ надвечерието на една Божествена година, на която началото и краятъ се връзватъ и развръзватъ, и всѣкога оставатъ въ едно и сѫщо положение. Старата година никога не си заминава, а новата всѣкога иде. Тъй щото, вие постоянно изпращате една стара година и постоянно посрѣщате една нова. Въ това именно, седи красотата на живота, старата година се готви да си отиде, а не си отива; новата година се кани да дойде, а не иде. Това се вижда невъзможно, но то е много естествено. Трѣбва ли да скърбите, че старата година никога не си отива, въпрѣки това, че я изпращате? Трѣбва ли да скърбите, че новата година никога не иде, макаръ че постоянно я посрѣщате? Нѣма по-идеално положение въ живота на човѣка отъ това, старата година да не си отива, а новата да закъснѣе съ пристигането си. И вие очаквате да придобиете нѣщо ново, но то все не идва. Очаквате го една, две, три и повече години и най-после се обезсърдчавате. Не се обезсърдчавайте, не бързайте да реализирате вашитѣ желания. Колкото по-високи и благородни сѫ желанията ви, толкова по-бавно могатъ да се реализиратъ.

Красиво е да очаквашъ нѣщо хубаво и да не го получишъ. Ако реализирате желанията си преждевременно, вие ще се натъкнете на нѣкакво нещастие. Не бързайте да се освободите отъ старитѣ си дрехи. Не раздавайте старите си дрехи на хората. Дръжте ги за себе си. Защо? Все ще ви потрѣбватъ нѣкога. Отъ тѣхъ ще направите дрешки за своитѣ внучета. Въ природата сѫществува законъ за економия, който има приложение и въ частния животъ на човѣка. Това, което е непотрѣбно за тебе, е потрѣбно за другъ нѣкой. Запази го, не го хвърляй вънъ. Казвате: Разумно ли е да даваме старитѣ си дрехи на своитѣ близки? Доволни ли ще бѫдатъ тѣ?

Какво представя разумниятъ и какво — неразумниятъ животъ? Какво нѣщо е доволството и какво — недоволството? Представете си, че имате едно дърво, което започва да се разлиства. Листата се люлѣятъ тихо отъ вѣтъра и се разговарятъ помежду си. Тѣ сѫ доволни отъ положението си, защото сѫ на дървото, не се грижатъ за нищо, никой не ги подритва. Откѫсне ли се единъ листъ отъ дървото и падне на земята, вѣтърътъ го подхвърля на една и на друга страна, всички го тъпчатъ. Отначало е зеленъ, но скоро загнива и започва да се разлага, или изсъхва — зависи отъ условията. Този листъ е недоволенъ отъ положението си. Следъ това дървото започва да цъвти, цвѣтоветѣ завръзватъ плодъ, плодоветѣ зрѣятъ и весело се гледатъ едни други, доволни сѫ отъ положението си. Ако единъ отъ плодоветѣ падне на земята и започне да гние, той става недоволенъ. Каква е разликата между зеления листъ на дървото и сухия, падналъ на земята? Сухиятъ листъ изгубва цвѣта си, т.е. своя животъ. Той не може да даде нищо отъ себе си и минава за голѣмъ скѫперникъ. Той се оплаква отъ сиромашията, безъ да подозира, че сиромашията се дължи на отдѣлянето му отъ дървото на живота. Лошото не е въ сиромашията, но въ това, че сиромахътъ изгубва основната идея за живота си.

Докато живѣе отъ день за день и мисли само за храната си, човѣкъ е въ положението на падналъ листъ. Всѣки падналъ листъ трѣбва да се възприеме отново отъ дървото и да придобие своята зеленина и сочность — условия за растене и развитие. Кой може да расте и да се развива? Само онзи, който има животъ въ себе си, той е доволенъ отъ него. Падналитѣ листа, които гниятъ и съхнатъ, нѣматъ животъ въ себе си, но създаватъ условия за образуване на почвата.

Сега, като дойдемъ до човѣка, казваме: Само онзи човѣкъ има условия да се развива, който се повдига отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ не повдигатъ човѣка, той е подобенъ на изсъхналъ листъ, вѣчно недоволенъ отъ положението си. За да не изпадате въ това състояние, пазете се отъ противоречията на живота. Какво произвеждатъ противоречията въ човѣка? Тѣ изсушаватъ източницитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, и човѣкъ се превръща въ сухъ листъ, безъ никакъвъ животъ, безъ никакво растене. Има нѣкаква надежда и за сухитѣ листа, но за това се изисква дълго време. Трѣбва да минаватъ презъ раждания и прераждания, презъ въплотявания, докато единъ день отново се върнатъ на дървото на живота, като листа, клончета и плодове, и започватъ новъ животъ — оттамъ, дето сѫ спрѣли.

Като ме слушате, вие си казвате: Дано дойде Царството Божие на земята. Вие очаквате идването на Царството Божие на земята, но нѣмате ясна представа за него. Колкото да го очаквате, каквото да правите, Царството Божие не може да дойде въ тѣзи времена на земята. Защо? Умоветѣ и сърдцата на хората не сѫ подготвени. За да дойде Царството Божие на земята, хората трѣбва да иматъ просвѣтени умове и възвишени сърдца. Какво можете да очаквате днесъ отъ хората, когато всѣки иска да стане господарь? Слугата иска да стане господарь, а господарьтъ не иска да слѣзе отъ положението си.

Бждещитѣ граждани, т.е. гражданитѣ на Царството Божие трѣбва да бѫдатъ слуги — служители на Бога. Редътъ и порядъкътъ въ това царство е точно обратенъ на този, който владѣе въ сегашнитѣ царства. Когато Царството Божие се възстанови на земята, всички противоречия ще изчезнатъ. Много естествено. Тогава всички хора ще бѫдатъ слуги. Всѣки ще търси случай да помогне на нѣкого. Като срещне нѣкоя бедна вдовица, той ще отиде съ нея въ дома й, да й услужи, съ каквото може. Ако е ученъ, ще занимава децата й безплатно. Като свърши работата си съ тѣхъ, ще отиде въ другъ домъ да помага. Ако е свещеникъ, нѣма да го търсите въ църква, но той самъ ще ходи по домоветѣ, между страдащитѣ — да ги утешава. Той ще имъ проповѣдва Словото Божие. Като свърши работата си въ една кѫща, ще отиде въ друга. Бѫдещата църква ще бѫде служене, а не учреждение, както сега. Когато дойде Царството Божие на земята, всѣки ще съзнава задълженията си и ще ги изпълнява. Като грѣши, той самъ ще съзнае погрѣшката си и ще я изправи. Той ще съзнава не само погрѣшкитѣ на настоящето, но и миналитѣ, и ще знае отде произлизатъ тѣ.

Единъ съзнателенъ баща ималъ синъ въ училище, отъ когото учителитѣ се оплаквали много. Тѣ наказвали често ученика, но като видѣли, че и наказанията не помагатъ, викнали баща му, да се оплачатъ отъ сина. Следъ това той имъ казалъ: Господа учители, моятъ синъ носи лоши наследствени чърти отъ мене и отъ майка си. Ние сме виновни за това. Колкото и да го наказвате, мѫчно ще се изправи. Ето защо, колкото пѫти презъ седмицата синътъ ми се провини въ нѣщо, отбелязвайте го въ нѣкое тевтерче. Въ края на всѣка седмица азъ ще дохождамъ да получа наказанието вмѣсто него. Първо трѣбва да се възпитамъ азъ, а после синъ ми. Ако азъ бѣхъ добъръ и безъ грѣшки, и синътъ ми щѣше да прилича на мене. Днесъ, както и да го наказвате, той може да се дресира, но нѣма да се възпита.

Съвременнитѣ хора се намиратъ повече подъ влиянието на чужди заповѣди и команди. Мѫжътъ заповѣдва на жената, какво да прави, кѫде да ходи, какъ да живѣе. Жената сѫщо заповѣдва на мѫжа, какво да прави. Съ заповѣди не се живѣе. Колкото повече заповѣдватъ на човѣка, толкова по-малка е готовностьта му да изпълнява тия заповѣди. Ако единъ човѣкъ само му заповѣдва, както и да е, но какво ще прави, ако много души му заповѣдватъ? Единъ ще му заповѣда, да го посети въ дома му; другъ ще му заповѣда да му услужи нѣщо. Ако човѣка, на когото заповѣдватъ, е разуменъ и да иска да изпълни тия запвѣди, не може. Защо? Защото преди всичко той трѣбва да изпълни волята Божия. Ако не изпълни волята Божия, той минава за господарь, а не за слуга. Днесъ ще му заповѣдватъ, но утре и той ще заповѣдва. Като изпълнява волята Божия, човѣкъ ще дойде до Царството Божие и ще види, че всичко, което Богъ е създалъ, е красиво и добро. Да мисли и да живѣе човѣкъ по този начинъ, това значи, да е влѣзълъ вече въ Божествения свѣтъ. Кой човѣкъ е въ Божествения свѣтъ и кой — не е, ще го познаете по дѣлата му. Той живѣе въ абсолютна свобода, никого не иска да насили да направи нѣщо. Каже ли, че хората трѣбва да мислятъ като него, той е на кривъ пѫть. Какъ можете да наложите мисъльта си на нѣкого? Какъ можете да замѣстите мисъльта на човѣка съ чужда мисъль? Природата не позволява никакво замѣстване, нито даване на нѣщата подъ наемъ. Човѣкъ не може да даде на заемъ нито главата си, нито сърдцето си, нито дробоветѣ си, нито стомаха си. Това сѫ нѣща, дадени на човѣка, съ цель да се ползува той самъ съ тѣхъ. Да се ползуватъ отъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка е позволено, но да го обсебите, да служи само на васъ, това не се позволява. Виждате ли, че единъ човѣкъ е готовъ да се жертвува за Бога, да прави услуги на хората, да имъ помага, поощрете го. Не му казвайте, че не прави добре, не го спъвайте въ живота му. Наложишъ ли се на човѣка, ти ще носишъ отговорность за неговитѣ погрѣшки. Станешъ ли порѫчитель за нѣкого, ще плащашъ на общо основание. И Христосъ стана порѫчитель на първия човѣкъ. Той пожела да направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое, заради което и на времето си плащалъ, но и досега още плаща. На сѫщото основание, ще дойде день, когато всички хора ще плащатъ за своето порѫчителство. Лесно е днесъ да кажете, че сте християни, но вие трѣбва да изпълните Христовия законъ. Иначе, порѫчителството на Христа за васъ ще остане безпредметно. Самъ Христосъ е казалъ: „Който не изпълни Божиитѣ закони, не се отрече отъ себе си и не тръгне следъ мене, не е мой ученикъ.“

Днесъ вече нѣма да търсятъ Христа отговоренъ за вашитѣ дѣла, но ще търсятъ самитѣ васъ. Вие казвате, че сте християни. Щомъ сте християни, трѣбва да изпълнявате учението Му. Не го ли изпълнявате, вие сами се осѫждате. Азъ съмъ първиятъ прокуроръ, който ще заведа дѣло противъ всѣки, който минава за християнинъ, а не изпълнява учението Му. Ще кажете че не можете, да го изпълните, че не е приложимо. Други пъкъ казватъ, че не сѫ привърженици на новото. Щомъ не сѫ привърженици на новото, т.е. на Христовото учение, защо не изпълнятъ учението на Мойсея? Тъй щото, сега ще се заведатъ две дѣла: едното дѣло ще бѫде противъ онѣзи, които не изпълняватъ учението на Христа. Второто дѣло ще бѫде противъ онѣзи, които не изпълняватъ учението на Мойсея. Едно трѣбва да знаете: или Христовото учение ще изпълните или Мой- сеевото. Ако не изпълните нито едното, нито другото, вие ще изпълните учението на свѣта. Другъ пѫть не сѫществува. Каквото да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ задълженията си. Страшно е обаче, когато се връща назадъ. Колкото по-назадъ се връща, толкова по-лошо за него. Най-лекиятъ законъ за изпълнението е Христовиятъ.

Като ученици, за васъ е важно да знаете, какво можете да приложите. Не е въпросъ да заемете положението на светия, но да застанене въ положението на способенъ ученикъ, да учите съ разбиране и съ любовь. Способниятъ ученикъ се стреми да разбира, а не да учи наизустъ. Има смисълъ ученикътъ да учи наизустъ, но само такива предмети, които изискватъ паметь, а не разбиране. Дойдете ли до математика, геометрия, тамъ е нужно разбиране. Ако изучавате музика, тамъ не се изисква философия и разсѫждение. Тамъ сѫ нужни упражнения. Ще свирите по четири - петь часа на день, докато научите урока си добре. Когато изучавате Божията Любовь, тамъ е нужно приложение, а не говорене. Ще вземете цигулката и лѫка си и ще изсвирите едно отъ парчетата на любовьта. Много сѫ парчетата на любовьта, но вие ща изсвирите едно отъ тѣхъ, по всички правила на изкуството. Ще кажете, че правите усилия, но нищо не излиза. Защо нищо не излиза отъ вашата работа? Защото повечето работятъ съ желание да се харесатъ на другитѣ. Човѣкъ трѣбва да работи съ любовь, съ желание да задоволи първо себе си, а после другитѣ. Щомъ задоволи себе си, той ще задоволи и другитѣ. Въ каквато посока и да се проявите, като говоритель, музикантъ, ученъ, първо гледайте, доволни ли сте вие отъ себе си. Ако сте доволни отъ себе си, и другитѣ ще бѫдатъ доволни отъ васъ.

Днесъ е последниятъ день отъ старата година. Азъ ви хванахъ здраво въ рѫцетѣ си, както майката хванала детето си, което безъ нейно позволение, редовно бъркало въ гърнето съ сладко и яло. За да хване крадеца, единъ день майката премѣстила гърнето съ сладко другаде нѣкѫде, а на негово мѣсто турила друго гърне, сѫщо като първото, и го напълнила съ живи раци. По старъ обичай, детето отишло къмъ гърнето и посегнало да си извади малко сладко. Въ този моментъ обаче, то надало силенъ викъ. Майката се притекла на вика и видѣла детето си уплашено, понеже рацитѣ захапали рѫката му. По този начинъ тя открила крадеца на сладкото.

Днесъ и азъ ви уловихъ предъ гърнето, съ изплашени лица отъ рацитѣ. Рацитѣ представятъ старитѣ връзки, отъ които още не сте се освободили. Откажете се отъ своитѣ стари възгледи и вмѣсто тѣхъ, турете нови. Откажете се отъ възгледитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди, отъ възгледитѣ на своитѣ баби и прабаби и турете на тѣхнитѣ мѣста нѣщо ново. Свържете се съ вѣчния Изворъ на живота, дето енергията постоянно приижда. Вие трѣбва да се обновите, да влѣзете въ новия животъ. Като се свържете съ Извора на вѣчния животъ, въ дома на всѣки ще потече жива, благодатна вода. Който има такава вода въ дома си, той трѣбва да си направи бѣла, мраморна чешма, презъ която водата да тече и да утолява жаждата на всички страдащи пѫтници. Който пие отъ тази вода, той е свободенъ отъ противоречията на живота.

Ще кажете, че безъ противоречия не може. Вѣрно е, че безъ противоречия не може, но отъ човѣка зависи, какъ ще се справи съ тѣхъ. И Христосъ ималъ противоречия, но разбиралъ тѣхния смисълъ и лесно ги понасялъ. Какво по-голѣмо противоречие може да сѫществува за Него отъ това, че като Синъ Божи, дошълъ на земята да проповѣдва словото Божие, вмѣсто да Го приематъ, хората Го разпнаха? Христосъ носѣше свобода на хората, а не насилие. Нито Богъ може да си служи съ насилие. Човѣкъ трѣбва доброволно да приема нѣщата, а не чрезъ насилие. Дойде ли до Божественото въ живота, той трѣбва доброволно да го приема и доброволно да му се подчинява. Божественото е изворъ на живота. Като приеме благата на Божественото въ себе си, човѣкъ трѣбва да е готовъ да ги предаде и на другитѣ. Въ това отношение той трѣбва да бѫде проводникъ на благата въ живота.

Отъ друга страна, човѣкъ трѣбва да бѫде запалка. Дето мине, да пали. Какво ще пали? Свещения огънь.

Всѣки човѣкъ носи въ себе си условия за свещения огънь, но самъ не може да го запали. Трѣбва да дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, да бутне запалката му. Щомъ бутне запалката, свещениятъ огънь пламва и започва да гори. Може ли безъ позволение да палите свещения огънь на човѣка? Можете. Единственото нѣщо, което човѣкъ може да направи безъ позволение, е да запали свещениятъ огънь на своя ближенъ. Виждате, че той се загледалъ нѣкѫде. Не питайте, можете ли да запалите огъня му или не. Драснете клечка кибритъ и нищо повече. Като види, че огъньтъ му гори, нека се чуди, кой го е запалилъ. Той ще се върне дома си съ запаленъ огънь. Ще се сърдите ли, ако приятельтъ ви запали печката въ ваше отсѫтствие? Той знае, че ви нѣма въ стаята, вижда, че е студено и безъ позволение, влиза вѫтре и пали огъня ви. Не само, че нѣма да се сърдите, но ще благодарите за голѣмата услуга, която ви е направилъ. Другъ е въпросътъ, ако приятельтъ ви влѣзе лѣтно време въ стаята ви и запали огъня. Ето защо, искате ли да направите услуга на приятеля си, запалете огъня му зимно време, когато е студено, а не лѣтно време. Човѣкъ трѣбва да знае, кога да прави нѣщата. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде направено на своето време и мѣсто. Въ това седи философията на живота.

Желая ви да бѫдете запалени свѣщи. При това, всѣки трѣбва да бѫде готовъ да предаде свѣтлината отъ своята свѣщь на ближния си. Когато свѣтлината се предава отъ човѣкъ на човѣкъ, тя се усилва. Казано е въ Писанието, че който предава Божиитѣ блага отъ единъ човѣкъ на другъ, той се свръзва съ душитѣ имъ и остава съ тѣхъ.

Презъ тази година всички трѣбва да използувате условията. Условията сѫ вашитѣ уреди, съ които трѣбва да разкопаете, разорете и посѣете. Нивата на човѣка пъкъ е неговото сърдце. Твърда, каменна е почвата на сърдцето, затова тя трѣбва да се разкопае, да се разоре и посѣе съ най-добри семена. Това значи: при каквито условия да се намира човѣкъ, той трѣбва да ги използува. Различнитѣ чувства и желания на човѣка сѫ семената, съ които той ще насади своята нива. Отъ неговитѣ чувства и желания зависи, какви плодове ще се родятъ. Умътъ на човѣка разполага съ възможности за реализиране на желанията му. Ако умътъ не е трезвъ, човѣкъ не може да използува условията на сърдцето. Глупавиятъ човѣкъ не може да се ползува отъ условията на сърдцето. Той не разбира любовьта и не може да я приложи. Разумниятъ обаче, се ползува отъ условията на сърдцето си и вижда тѣхната красота и смисълъ. Затова е казано, че човѣкъ се нуждае отъ свѣтълъ умъ.

Като ученици, вие трѣбва да се запознаете съ условията на сърдцето си и съ възможноститѣ на своя умъ. Натъкнете ли се на кисели и горчиви чувства въ сърдцето си, намѣрете тѣхния произходъ и ги поставете вънъ отъ себе си, като чужди вещества. Натъкнете ли се на съмнения и противоречия въ ума си, изхвърлете ги навънъ. Затова първо трѣбва да намѣрите тѣхния произходъ. Да ги изхвърлите навънъ, това значи да ги впрегнете на работа. Тѣ представятъ особенъ родъ енергия, която непремѣнно трѣбва да се приложи нѣкѫде. Когато единъ човѣкъ се гнѣви, съ него заедно се гнѣвятъ хиляди и милиони хора въ свѣта. За да се освободите отъ гнѣва, намѣрете този, който го е предизвикалъ. Щомъ го хванете, вие лесно ще се освободите отъ излишната енергия на гнѣва. Не можете ли да хванете първоизточника на гнѣва, вие ще изгубите много време, докато се справите съ гнѣва въ себе си.

Много майки се оплакватъ отъ децата си, че се гнѣвятъ и не знаятъ, какъ да се справятъ съ тѣхъ. Казвамъ: Турете едно огледало предъ разгнѣвеното дете, да се огледа. Като се види въ огледалото, детето веднага ще се засмѣе. То ще намѣри контраста между едно спокойно, тихо, красиво лице и разплаканото, сърдито лице на разгнѣвения човѣкъ. Гнѣвътъ прави човѣка грозенъ. Скъперничеството — сѫщо. Изобщо, всички отрицателни състояния правятъ човѣка грозенъ. Ако можете въ момента, когато преживява тия състояния, да му дадете огледало, да се огледа, той ще се освободи отъ своитѣ слабости и отрицателни чувства.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нова философия на живота, отъ положителна наука, отъ истинска религия. Презъ каквато наука, философия или религия да сѫ минали, тѣ сѫ били необходими за тѣхъ, като школа за възпитание и развитие. Днесъ обаче и вие се нуждаете отъ нова религия, отъ нова наука и философия. Ако мислите, че сте останали назадъ отъ времето си, вземете единъ бързъ тренъ, за да придобиете изгубеното. Да бързате, това не значи, че трѣбва да прилагате методитѣ на днешнитѣ църкви. Всички църкви искатъ да печелятъ членове, да обърнатъ свѣта къмъ Бога. Съ бързане работа не става. Това е механически процесъ. Тѣ препорѫчватъ на хората вѣра, като методъ за спасение. Така не се спасява човѣкъ. Спасението подразбира вѫтрешенъ процесъ. Човѣкъ не се измѣня лесно. Не можете да направите човѣка вѣрващъ, ако вѣрата не е вложена въ него. Ако външно приеме известни идеи и вѣрвания, човѣкъ по-скоро може да ги използува за зло, отколкото за добро. Каквито знания придобива, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ тѣхъ. Истинско знание е онова, което почива на опити. Богъ постави Адамъ и Ева въ рая, именно за това, да правятъ опити, да се ползуватъ отъ растенията, да изучаватъ елементитѣ, отъ които свѣтътъ е създаденъ. Всички дървета и растения въ райската градина бѣха носители на животъ, съ изключение на „дървото за познаване на доброто и на злото“. Всѣко докосване до това дърво внася смущение въ човѣшкото сърдце. Вкуси ли човѣкъ отъ него, той се натъква на смъртьта.

И тъй, запомнете основната мисъль отъ лекцията: условията сѫ за сърдцето, а възможноститѣ — за ума. Молете се да ви се дадатъ условия да посадите въ почвата на своето сърдце всички благородни и възвишени чувства. Следъ това обърнете се къмъ ума си, да реализирате чувствата и желанията на сърдцето. Вие се нуждаете отъ вѣра въ Божественото. Тя ще ви направи силни за физическитѣ условия на живота. Щомъ сте силни на физическия свѣтъ, вие ще бѫдете силни и въ духовния. Дето отидете, вие ще бѫдете запалена свѣщь, отъ която хората ще се ползуватъ. Какво по-голѣмо благо отъ това, да носите свѣтлина на окрѫжаващитѣ? Добритѣ дѣла правятъ човѣка красивъ. Тѣ изразяватъ неговия вѫтрешенъ животъ.

Мнозина се смущаватъ отъ своя личенъ животъ, намиратъ, че сѫ направили много погрѣшки, че сѫ окаляни. Нѣма защо да се смущаватъ. Каль има навсѣкѫде: и въ личния, и въ семейния, и въ религиозния, и въ обществения животъ на хората. Тази каль не е създадена днесъ. Тя сѫществува отъ памтивѣка. Който се чувствува окалянъ, нищо не му остава, освенъ да отиде при нѣкой чистъ, планински изворъ и да се измие нѣколко пѫти. Чиститѣ извори ще намѣрите въ новия животъ, който изтича отъ Бога. Идете при Бога и Го помолете да ви измие. Единственото нѣщо, което може да преустрои и обнови човѣшкия животъ, това е Божията Любовь. При каквито мѫчнотии да се намира човѣкъ, само Божията Любовь е въ състояние да ги премахне. Ако господарьтъ ви е лошъ, грубъ човѣкъ, свържете се съ любовьта и ще видите, че сърдцето на господаря ви ще се смекчи. Щомъ сърдцето на господаря ви се смекчи, това показва, че отношенията ви къмъ Бога сѫ правилни.

Сегашнитѣ религиозни искатъ да обърнатъ хората къмъ Бога. Всѣки вѣрващъ тегли къмъ своето вѣрую. Трѣбва да знаете, че всички хора не могатъ да бѫдатъ на единъ умъ. При каквито положения да се намирате, най-много 50% отъ хората ще подържатъ вашето вѣрую; 25% ще бѫдатъ неопредѣлени, а останалитѣ 25% ще бѫдатъ противъ васъ. Понеже всички сте вече предъ новата година, стремете се да използувате само онѣзи условия, които носятъ нѣщо благоприятно за васъ. Не мислете, че всички условия ще бѫдатъ благоприятни. Ако мислите така, вие ще бѫдете като младата мома, която вѣрва, че възлюбениятъ й ще я направи щастлива. Впоследствие тя вижда, че се е лъгала. Ако ученикътъ мисли, че учительтъ му ще го направи щастливъ, той живѣе въ заблуждение. Учительтъ дава на ученика само условия, а възможноститѣ сѫ въ самия него. Ако ученикътъ учи добре, учительтъ може да го направи щастливъ; ако не учи, никакво щастие не го очаква. И Духътъ Божи работи въ всички хора безъ изключение, но всѣки ще се ползува отъ Него, споредъ степеньта на своето развитие. Отворете ума и сърдцето си за Духа и не се страхувайте.

Мнозина се безпокоятъ, какво ще стане Съ старитѣ идеи, ако приематъ новитѣ. Тѣ не трѣбва да се страхуватъ, защото въ човѣка има мѣсто и за старитѣ идеи, и за новитѣ. Нова вода е онази, която току-що изтича отъ извора. Всѣка вода, която е изтекла вече отъ извора и продължава да тече въ низинитѣ, е стара, но и за нея има мѣсто. Колко стари идеи има въ вашия животъ! Това не трѣбва да ви смущава. Турете новия животъ на една страна, стария — на друга и не се безпокойте. Важно е да не смѣсвате двата живота въ себе си. Нека всѣки животъ си тече по Свой пѫть. Това е въ реда на нѣщата. Служете на Бога и не мислете за стария животъ. Новитѣ идеи сами ще се справятъ. Като намѣрятъ мѣсто въ ума и въ сърдцето ви, тѣ постепенно ще избутатъ старитѣ. Ще дойде день, когато вие ще се видите цѣлъ обновенъ. Щомъ сте свързани съ Бога, всичкитѣ ви работи ще вървятъ добре. Когато човѣкъ дава пѫть на Божественото начало въ себе си, животътъ му се осмисля и работитѣ му се нареждатъ добре.

Като се видятъ въ невъзможность да реализиратъ своитѣ желания, нѣкой се утешаватъ съ бѫдещето. Тѣ казватъ: Ако сега не успѣемъ да постигнемъ своитѣ идеали, ще ги постигнемъ въ бѫдеще. За едни хора има бѫдеще, а за други — нѣма. Ако вие отлагате настоящитѣ работи за бѫдеще, много време ще чакате, докато дойде това бѫдеще. Пролѣтьта и лѣтото идатъ само единъ пѫть презъ годината и продължаватъ три месеца. И благоприятнитѣ условия идатъ само единъ пѫть презъ годината. Богъ говори на човѣка само три пѫти презъ годината. Въ първия месецъ на годината Богъ ти казва да не правишъ това или онова, но ти не слушашъ; на втория месецъ пакъ ти казва сѫщото, но ти не слушашъ; на третия месецъ пакъ ти казва сѫщото. Не Го ли послушашъ, Богъ престава да говори, цѣли деветь месеца мълчи. Следъ това се изреждатъ страдания и нещастия въ живота ти. Ако периодътъ, презъ който Богъ говори на човѣка, е 12 години, тогава Той говори презъ първитѣ три години, а презъ останалитѣ деветь години мълчи. Ако периодътъ е отъ 120 години, на всѣки десеть години Богъ ще ти проговори по единъ пѫть. Като ти проговори три пѫти и не Го послушашъ, останалитѣ 90 години нищо не говори. Дългитѣ периоди не се отнасятъ за васъ. За васъ сѫ отъ значение кѫситѣ периоди.

Благодарете, че вие работите съ една година отъ 12 месеца. Първитѣ три месеца отъ годината сѫ Божествени, а останалитѣ — човѣшки. Кои сѫ тия месеци, вие сами ще ги намѣрите. Тѣ не вървятъ последователно, затова трѣбва да бѫдете внимателни, да се вслушвате въ Божествения гласъ, който ще ви каже: Стани! Чуете ли този гласъ, и на смъртно легло да сте, ще оживѣете. И боленъ да сте, ще оздравѣете. Когато Богъ слиза на земята, тогава се уреждатъ работитѣ на хората. Когато учениятъ, добриятъ, способниятъ човѣкъ дойде на земята, тогава се уреждатъ работитѣ на всички. Когато разберете, че Богъ слиза на земята, вие трѣбва да бѫдете абсолютно свободни, да Го приемете безъ никакво съмнение, съ чисти сърдца и свѣтли умове. Най-малкото съмнение по отношение на Него ще стане причина Той да ви напусне.

Сега ние говоримъ за онѣзи отъ васъ, които сѫ напѫпили и се готвятъ да цъвнатъ. Когато за пръвъ пѫть чуе гласа на Бога, човѣкъ напѫпва; втория пѫть се разцъвтява и завръзва плодъ, а третия пѫть узрѣва. Човѣкъ разбира смисъла на живота, само когато мине презъ процеситѣ напѫпване, разцъвтяване, завръзване и узрѣване. Тѣзи процеси ставатъ въ Божествения свѣтъ, а не на земята. Докато е на земята, човѣкъ живѣе въ колиба или въ царски палатъ, но като влѣзе въ Божествения свѣтъ, той живѣе въ пълна свобода. Тамъ никакви ограничения не сѫществуватъ. Запримѣръ, когато бѣше въ затворъ, апостолъ Петъръ се намираше въ голѣми ограничения: краката му бѣха въ окови. Той не вѣрваше, че ще излѣзе отъ затвора. Обаче, една вечерь дойде при него ангелъ Господенъ и му каза: Стани! Петъръ отговори: Не мога, Господи, окованъ съмъ. Ангелътъ се приближи къмъ него, бутна го, и оковитѣ паднаха отъ краката му. Петъръ стана, облѣче се и излѣзе вънъ, отъ никого незабелязанъ. Въ Божествения свѣтъ нѣщата ставатъ лесно. Тамъ и невъзможнитѣ нѣща сѫ възможни.

Като ученици, вие трѣбва да имате вѫтрешна връзка съ Бога, да се съобщавате съ сѫщества отъ възвишения свѣтъ. Днесъ правятъ опити да свържатъ Америка съ най-отдалеченитѣ краища иа свѣта. Ако това е възможно за земята, още по-възможно е за духовния свѣтъ, дето съобщенията сѫ по-съвършени. Нѣма да се мине много време, и това съобщение ще стане възможно. Достатъчно е да се завърти единъ ключъ, за да свържатъ небето съ земята, и цѣлата земя да се изпълни съ знание за Господа. Сърдцата и умоветѣ на хората ще се отворятъ, и тѣ ще бѫдатъ готови за Царството Божие. Днесъ, обаче, тѣ още не сѫ готови да станатъ жители на Царството Божие.

Всички хора трѣбва да бѫдатъ носители на Божественото, което иде въ живота. Нѣма защо да мислятъ, че чрезъ смъртьта ще влѣзатъ въ Царството Божие. Докато е на земята още, човѣкъ може да влѣзе въ Царството Божие, да придобие Вѣчния животъ. Напусне ли земята, човѣкъ отива тамъ, дето се е приготвилъ: грѣшникътъ отива въ ада, а праведниятъ — въ рая. Близкитѣ на заминалия плачатъ за него, искатъ да го върнатъ на земята. Оставете грѣшника да си живѣе въ ада, да не прави пакости на земята. Оставете и праведния въ рая, оттамъ да ви помага. Следователно, когато грѣшникътъ остане въ ада, а праведниятъ — въ рая, вие ще бѫдете свободни.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

19 Лекция отъ Учителя, държана на

31 декемврий 1930 г., София — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...