Jump to content

1930_12_24 Единица време


Ани

Recommended Posts

От томчето "Просвѣтено съзнание"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Единица време

Размишление.

Човѣкъ трѣбва да живѣе съзнателно, да използува всѣки моментъ въ живота си разумно. Какво се разбира подъ думата „моментъ на живота?“ Подъ „моментъ на живота“ разбираме единица време, единица мѣрка, съ която човѣшкото съзнание измѣрва известни величини, събития и др. Безъ прилагането на тази мѣрка, и да не иска, човѣкъ преувеличава или намалява нѣщата. Изобщо, хората иматъ разположение повече къмъ преувеличаване, отколкото къмъ намаляване. Днесъ рѣдко ще срещнете човѣкъ, който да предава нѣщата така, както сѫ въ действителность. Запримѣръ, ако изнесете една своя идея предъ едно общество, малцина ще я възприематъ, както я предавате. Повечето ще внесатъ нѣкакви преувеличения въ това, което сте говорили. Нѣкои пъкъ нѣма даже да чуятъ, какво сте говорили. Защо? Мисъльта имъ била заета съ нѣщо по-важно. Запримѣръ, какъ ще разбере вашата идея онзи, който страда отъ зѫбъ? Презъ всичкото време той ще мисли за болката си. Той казва: Въ дадения моментъ на живота ми е важенъ моятъ зѫбъ. Значи, всѣко нѣщо, което въ даденъ моментъ обхваща съзнанието на човѣка, е най- важно.

Като ученици, вие трѣбва да имате единица мѣрка отъ времето, съ която да измѣрвате нѣщата. Ето защо, като разглеждате своитѣ възгледи, не питайте дали сѫ прави, но задайте си въпроса: На моя страна ли е правото, и право ли мисля? Ако човѣкъ разглежда нѣщата споредъ своето лично право, това е едно нѣщо; ако ги разглежда споредъ общото, Божествено право, това е друго нѣщо. Божествено право е това, което има предъ видъ славата Божия, доброто на всѣки човѣкъ и на себе си. Божественото право трѣбва да бѫде право за всички хора, безъ изключение. Докато се рѫководи отъ това право, човѣкъ може да се развива. Престане ли да го прилага, и развитието му спира.

Съвременнитѣ хора искатъ първо да уредятъ работитѣ си и тогава да мислятъ за Бога. Ако досега тѣ не сѫ наредили работитѣ си, никога нѣма да ги наредятъ. Ако човѣкъ е дошълъ на земята съ неуредени работи, нищо не може да постигне. Ще кажете, че сте объркали концитѣ. Това е другъ въпросъ. Пияницата обърква концитѣ, скѫперникътъ — сѫщо, сиромахътъ — сѫщо. Щомъ сѫ объркали концитѣ, нищо друго не имъ остава, освенъ да ги оправятъ. Човѣкъ не се е родилъ пияница, нито скѫперникъ, нито сиромахъ. Той е станалъ такъвъ впоследствие. Щомъ е решилъ да оправя концитѣ, той трѣбва да се върне въ естествения пѫть на живота, къмъ своето първично състояние, както е излѣзълъ отъ Бога. Лошиятъ животъ, лошитѣ навици сѫ вметнати нѣща въ живота, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Ще каже нѣкой, че така се родилъ. Не, той е взелъ нѣщо чуждо отвънъ и го вмъкналъ въ живота си като примѣсъ. Той казва: Азъ не мога да живѣя безъ своята каса, безъ своитѣ книги и т.н. Ако си силенъ, ще докажешъ, можешъ ли да живѣешъ безъ тия нѣща, или не можешъ. Докато живѣешъ още, можешъ да носишъ касата съ себе си, но като дойде смъртьта, всичко оставяшъ настрана: жена, деца, домъ, пари, книги. Ако си силенъ, опитай се да се противопоставишъ на смъртьта. И най-голѣмиятъ юнакъ отстѫпва предъ смъртьта и вижда, че това, безъ което нѣкога не е могълъ да живѣе, сега го оставя настрана, не се интересува отъ него. Въ турско време българскитѣ чорбаджии мислѣха, че не могатъ безъ наргеле, но като дойдоха тежки времена, видѣха, че и безъ него могатъ.

Какво представя наргелето? Споредъ мене, наргелето може да се уподоби на недоволството въ човѣка. То е психическо, духовно наргеле въ човѣка. Още като стане отъ сънь, човѣкъ търси наргелето си — нѣкакъвъ старъ навикъ, който го прави недоволенъ. Както се отказалъ отъ физическото наргеле, така човѣкъ трѣбва да се откаже и отъ психическото, т.е. отъ лошитѣ навици. Човѣкъ трѣбва да се откаже отъ слабоститѣ си и отъ своитѣ лоши навици, за да влѣзе въ истинския животъ.

На всѣки човѣкъ е дадена една важна задача, която трѣбва да свърши навреме и добре. Тази задача не седи въ ядене и пиене, въ обличане и забогатяване. Това сѫ второстепенни нѣща. За да реши задачата си правилно, първото нѣщо, отъ което човѣкъ се нуждае, е здравето. Щомъ е здравъ, той ще има на разположение и пари, и дрехи, и кѫща; ако е боленъ, каквото има, ще го изгуби. Докато е уменъ, човѣкъ има на разположение всичко: и пари, и дрехи, и кѫща. Искашъ ли да бѫдешъ здравъ, пази това, което Богъ ти е далъ. Пази свѣтлината на своя умъ, както и топлината на своето сърдце. Това е сѫщественото, отъ което всѣки човѣкъ се нуждае. Казвате: Защо Богъ ме е създалъ така? Изхвърли тази мисъль отъ главата си. Ако настоявашъ да ти се отговори на този въпросъ, единъ день ще получишъ отговоръ, но горчиво ще съжалявашъ. Днесъ казвашъ, че не можешъ да живѣешъ безъ това или онова, но единъ день ще те поставятъ на изпитъ, да ти докажатъ, че можешъ безъ всичко това. Въ каквото положение да се намѣри въ даденъ моментъ, човѣкъ трѣбва да приложи своята единица мѣрка отъ време, да бѫде доволенъ отъ всичко. Доволството е сила. Не е въпросъ човѣкъ да бѫде презъ цѣлия си животъ доволенъ отъ едно и сѫщо положение, но той трѣбва да бѫде доволенъ отъ най-малкото, което въ даденъ моментъ получава. Като се нахранишъ, благодари за яденето, което ти е дадено. Нѣкой яде днесъ, а за утре мисли, дали ще има, какво да яде. Ако си доволенъ отъ малкото, което днесъ ти се дава, и на другия день ще ти дадатъ. Не си ли доволенъ на днешното, на другия день още по-малко ще ти дадатъ. Който се е погрижилъ за днешния день, той ще се погрижи и за утрешния. Ако мислишъ, че утре ще дойде нѣщо по-лошо, ти се заблуждавашъ; ако мислишъ, че утре ще дойде нѣщо по-добро, ти пакъ се заблуждавашъ. Утрешниятъ день ще бѫде точно такъвъ, какъвто е билъ вчерашниятъ.

Сега, като говоримъ за единица мѣрка, имаме предъ видъ живата единица. Тя може да се вземе отъ времето, отъ живота, отъ човѣка. Затова казваме, че единицата е обширна величина. За човѣка, за ангела казваме, че сѫ единици, но и за Бога казваме, че е единица. Той е единица, която не може да се сравни съ нищо. Затова казваме, че Богъ е единствениятъ въ свѣта, на Когото думата е мощна. Той никога не грѣши. Дойде ли до интереситѣ на живитѣ сѫщества, Той всѣкога ги има предъ видъ и нарежда работитѣ имъ, както намира за добре. Ако човѣкъ, като малка единица, застане до Бога — голѣмата единица, получава се числото 11. Като съберемъ дветѣ единици, получаваме двойката — число на противоречие. Наистина, ако дадете една ябълка на две деца, веднага се явява споръ, кое отъ тѣхъ да вземе по-голѣма часть. Кое отъ дветѣ деца има право да притежава по-голѣмата часть отъ ябълката? Понеже и дветѣ деца сѫ на еднаква възрасть, мѫчно можете да опредѣлите, кое отъ тѣхъ има право да владѣе по-голѣмата часть. Обаче, ако ябълката се даде на двама братя, единиятъ на 21 години, а дру- гиятъ на — 10, какъ ще раздѣлятъ ябълката? Ако голѣмиятъ братъ обича братчето си, ще му даде по-голѣмата часть отъ ябълката; ако не го обича много, ще му даде по-малката часть.

Значи, доброто, което правимъ, както и разположението, което имаме къмъ хората, се опредѣля отъ чувството ни къмъ тѣхъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се рѫководи отъ своитѣ чувства. Когато обичате нѣкого като себе си, вие сте готови да му дадете всичко, отъ което той се нуждае. Ако има нужда отъ пари, вие бръквате въ джоба си и вадите щедро, не поглеждате, какво давате. Когато не обичате нѣкого, обръщате парата, гледате да не дадете повече, отколкото трѣбва. Когато се рѫководи само отъ чувствата си, да даде повече или по-малко, човѣкъ не е на правата страна.

Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ. Той трѣбва да има една мѣрка, споредъ която да постѫпва. Безъ тази мѣрка той не знае, кѫде колко да дава. Ако дава повече, той казва, че обича; ако дава по-малко, казва, че не обича. Защо нѣкого обича повече, а нѣкого по-малко, той самъ не знае. Не е въпросъ да обичате всички хора еднакво, но да прилагате къмъ тѣхъ една и сѫща мѣрка. Човѣкъ трѣбва да мѣри нѣщата съ една мѣрка, а не съ две. Не казвамъ, че човѣкъ всѣкога прилага дветѣ мѣрки, но когато не обича нѣкого, по старъ навикъ, той изважда втората мѣрка и започва съ нея да мѣри. Тази е причината, поради която, като не обича нѣкого, човѣкъ е готовъ да вижда лошото въ него. Той е готовъ да преувеличи и най-малкия му недостатъкъ. Какво печели човѣкъ, ако преувеличи недостатъка на онзи, когото не обича, или преувеличи добродетелитѣ на онзи, когото обича? Нищо не печели. Следователно, прилагайте единицата мѣрка къмъ вашитѣ постѫпки и не преувеличавайте нито доброто, нито злото въ хората. Кажете ли за нѣкого, че е много добъръ, или много лошъ, питамъ: Какь измѣрихте количеството на доброто и злото въ този човѣкъ? Въ даденъ моментъ човѣкъ може да бѫде много добъръ или много лошъ — това зависи отъ външния стимулъ на живота, както и отъ вѫтрешното разбиране на човѣка. Споредъ отношенията си къмъ даденъ човѣкъ, вие можете да го заставите да се прояви като добъръ или като лошъ. Ако отнемете ябълката отъ рѫката на детето, то започва да плаче, да се сърди — става лошо. Дайте му следъ това две хубави ябълки, то ще се засмѣе, ще се зарадва и ще стане добро. Видите ли, че нѣкое дете се стимулира изключително отъ своитѣ желания, ще знаете, че то нѣма единица мѣрка въ живота си. Отъ това дете не може да се очаква много. Когато иска да постигне известно желание, и възрастниятъ човѣкъ постѫпва като детето. Той казва: Това желание е Божествено, и азъ трѣбва да го постигна. Въ сѫщность, желанието му не е Божествено. Този човѣкъ изопачава Божественото.

Не изопачавайте Божественитѣ идеи! Не предизвиквайте Бога! Дойдете ли до името Божие, пазете Го чисто и свето въ душата си. Не Го ли пазите съ нужната чистота и светость, нищо не можете да постигнете. Успѣхътъ на човѣка зависи отъ това, доколко той държи името Божие чисто и свето въ сърдцето и въ душата си. Името Божие е единица мѣрка, единица време. Съ това име човѣкъ може да си служи при всички мѫчнотии и изпитания въ живота. Ако си боленъ и помислишъ за това име, болестьта ти ще се махне; ако имашъ изпити, като ученикъ или студентъ, достатъчно е да помислишъ за това име, за да можешъ спокойно да се явишъ на изпитъ. Ако имашъ да давашъ, пакъ помисли за Божието име. Така ще смекчишъ сърдцето на кредитора си. Какво представя Богъ, не мисли. За името Му, обаче, можешъ да мислишъ, колкото искашъ. Всѣкога носи името Божие въ съзнанието си като единица мѣрка и единица време. Единъ моментъ мисли, но мисли за това име като за нѣщо, което включва всички условия и възможности на Битието. Нѣма живо сѫщество, което мисли лошо за името Божие. И най-лошитѣ сѫщества  мислятъ добре за Него, защото сѫ опитали Неговата сила и мощь, Неговата доброта и благость. И тѣ се подчиняватъ на това име.

Следователно, искате ли да се развивате правилно, дръжте името Божие въ ума, въ сърдцето, въ душата си чисто и свето. Ще кажете, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, да ходите на черква, да изпълнявате известни обреди. Това е външната страна на въпроса. Съ вѣра само или съ външно поклонение работата не върви. Колко хора сѫ пропаднали, като сѫ живѣли само съ вѣра!

Единъ селянинъ, отъ шопскитѣ села, отишълъ единъ петъченъ день на пазара, да продаде маслото си, да си купи нѣкои нѣща за дома си. Той турилъ маслото въ една голѣма делва. Всички хора, които минавали край него, поглеждали къмъ маслото, намирали го доброкачествено и прѣсно. Двама млади апаши се спрѣли предъ селянина, пазарили маслото и казали: Ние ще купимъ маслото за единъ свещеникъ, при когото ти ще отидешъ да вземешъ паритѣ. Ето адреса му. Иди при него, той ще ти плати. Селянинътъ повѣрвалъ на младитѣ хора, далъ имъ делвата съ маслото, а отъ тѣхъ взелъ бележката, на която билъ написанъ адресътъ на свещеника. Въ това време двамата апаши отишли при свещеника и му казали: Отче, вземи тѣзи 20 лева за молитва на единъ селянинъ, който е побърканъ малко. Той ще дойде следъ насъ. Каквото да ти говори, ще знаешъ, че не е съ всичкия си умъ. Ти му прочети нѣколко молитви, да му олекне. Свещеникътъ повѣрвалъ на младитѣ хора. Като дошълъ селянинътъ, свещеникътъ извадилъ молитвеника си, турилъ епитрахила си върху главата на набедения боленъ и започналъ да му чете молитви. Прочелъ нѣколко молитви, но селянинътъ не се интересувалъ отъ тѣхъ. Той искалъ паритѣ за маслото си. Свещеникътъ се чудилъ, за какви пари и за какво масло му говори селянинъть, но продължавалъ да му чете молитви. Най-после селянинътъ казалъ: Отче, тази работа съ четене на молитви не става. Трѣбва да платишъ маслото! Свещеникътъ се увѣрилъ, че наистина селянинътъ е побърканъ. И селянинътъ се чуди, защо свещеникътъ не плаща за маслото, а се прави на лудъ и чете молитви. И двамата били изиграни отъ младитѣ апаши. Смѣшно е положението и на двамата, но кой човѣкъ не е билъ изиграванъ? На кого не сѫ туряли епитрахилъ на главата и не сѫ чели молитви? Селянинътъ иска пари, а свещеникътъ му чете молитви.

За да не изпадатъ въ смѣшни положения, хората се нуждаятъ отъ правилно разбиране. Човѣкъ придобива това разбиране отъ опитноститѣ, презъ които минава, както и отъ опитноститѣ на великитѣ и свети хора, които сѫ живѣли преди него. Библията, Новиятъ заветъ съдържатъ опитноститѣ на светии, пророци, апостоли, които сѫ живѣли нѣколко хиляди години преди васъ, но сѫ разполагали съ голѣми знания. Ако нѣкой отъ тѣхъ дойде днесъ между васъ, ще видите, че наистина тѣ сѫ били учени хора. Сегашнитѣ хора минаватъ за учени, но работитѣ имъ не вървятъ добре. Тѣ казватъ, че любовьта ще спаси свѣта, но въпрѣки това свѣтътъ и досега не е спасенъ. Защо? Любовьта на хората не е още Божествена. Само Божията Любовь може да спаси свѣта, а не човѣшката. По какво се отличава Божията Любовь отъ човѣшката? Божията Любовь внася примирение въ човѣка, и той е готовъ да служи на цѣлия свѣтъ. Да служишъ на Бога, на ближния си и на себе си, това значи, да си придобилъ любовьта, да си свързанъ съ Бога. Който е готовъ да служи, той е силенъ човѣкъ. Не е ли готовъ да служи, той е слабъ човѣкъ. Който люби, безъ да очаква да го обичатъ, той е силенъ човѣкъ. Любовьта прави човѣка силенъ, макаръ по сила тя да се равнява на кибритена клечка. Любовьта не може да запали цѣлия свѣтъ, както и слънцето не може изведнъжъ да огрѣе цѣлата земя, но тя внася потикъ въ всички живи сѫщества. Потикътъ те прави силенъ.

Днесъ се иска отъ всички хора да мислятъ право, да прилагатъ единицата мѣрка въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Не е нужно всички хора да мислятъ еднакво, необходимо е обаче, право да мислятъ. Красотата на живота седи въ разнообразието на нѣщата. Приятно е да гледате различни модели на дрехи, но всѣки моделъ трѣбва да бѫде по мѣрка ушитъ. Не сѫ ли спазени мѣркитѣ, този моделъ не се харесва. Копчетата сѫщо трѣбва да бѫдатъ на мѣсто. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. Ако това има значение въ физическия свѣтъ, колко повече има значение въ духовния и въ умствения свѣтъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, трѣбва да бѫдатъ на своето мѣсто. Кой кого обичалъ, кой обичалъ повече и кой — по-малко, кого обичатъ и кого не обичатъ, това не е ваша работа. Това значи, да се занимавате съ мисли, които сѫ извънъ своето мѣсто. Занимавате ли се съ такива мисли, вие внасяте дисхармония, както въ вашия така и въ цѣлокупния животъ. Като спирате вниманието си върху извънредни мисли, т.е. върху мисли, които не сѫ на мѣстото си, съ това показвате своето невежество. Казвате, запримѣръ, че нѣкой човѣкъ е много обичанъ отъ хората, а въпрѣки това чувате, че той умрѣлъ. Възможно ли е това? Любовьта прави човѣка безсмъртенъ. Може да обичате само онзи човѣкъ, въ когото любовьта живѣе. Ако майката бие детето си често и казва, че го обича, тя не разбира любовьта. Не можете да биете детето си, ако го обичате. Това дете не дава поводъ за биене. Ако родителитѣ обичатъ детето си, това показва, че любовьта е въ него. То само става обично. Дето е любовьта, тамъ е животътъ.

Човѣкъ обича хлѣба по сѫщата причина — животъ носи той. Първата хапка е най- сладка, защото получавате отъ нея най-много енергия. Нѣкои приематъ тази енергия и се ползуватъ отъ нея, а други не могатъ да я приематъ. Това зависи отъ съзнанието имъ, какъ гледатъ на този въпросъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли. Ако човѣкъ има съзнателно отношение къмъ дадена мисъль, той се ползува отъ нея. Нѣма ли съзнателно отношение къмъ нѣкоя мисъль, тя минава и заминава край него, безъ да му предаде нѣщо. Всѣка мисъль, съзнателно приета отъ човѣка, внася въ него здраве, богатство и безсмъртие. Не може ли мисъльта да внесе въ човѣка тия качества, това показва, че той е слушалъ и възприемалъ външно само, а не и вѫтрешно. Мисъльта минава покрай него, безъ да го засегне дълбоко.

Следователно, каже ли нѣкой, че ви обича, вижте първо, дали той обича Бога. Ако обича Бога, и васъ ще обича; не обича ли Бога, и васъ не обича. После ще каже, че вѣрва въ Бога. Ако не обича Бога, той не може да вѣрва въ Него. Вѣрата се обуславя отъ любовьта. Колкото повече обичашъ нѣкого, толкова повече вѣрвашъ въ него; колкото по-малко го обичашъ, толкова по-малко му вѣрвашъ. Какво виждаме въ отношенията на хората? Колкото по-малко се познаватъ, толкова повече си вѣрватъ и толкова повече се уважаватъ. Щомъ се опознаятъ повече, тѣ губятъ вѣрата и уважението си единъ къмъ другъ. Защо? Нарушили сѫ единицата време, единицата мѣрка помежду си. За да не губятъ тази мѣрка, тѣ трѣбва да бѫдатъ като числата, да се увеличаватъ и намаляватъ. Разумниятъ човѣкъ знае, кога трѣбва да се увеличава и кога да се намалява. Той е като житното зърно, което на пролѣть посаждатъ въ земята, да се увеличи. Който сѣе, правилно разрешава въпроситѣ. Който мисли, правилно разрешава въпроситѣ. Ако не мисли, човѣкъ е подобенъ на пѣтелъ, който предпочита житното зърно предъ диаманта. Като намѣри парче диамантъ, той го подхвърля и казва: Искамъ нѣщо, което мога да хапна, а не това, което лъщи.

Сега и вие искате да ви се каже нѣщо специално, да намѣрите веднага правия пѫть. Правиятъ пѫть е пѫтьтъ на любовьта. Приложете любовьта и не се смущавайте. — Какъ да я приложимъ? — Тамъ е въпросътъ. Искате ли да приложите любовьта, освободете се отъ всѣкакво съмнение въ Първата Причина. Най-малкото съмнение препятствува на любовьта. Дойдете ли до любовьта, до Бога, тамъ не се позволява никаква нечистота, никакво съмнение. За да се свърже съ Божественото съзнание, човѣкъ трѣбва да очисти своето съзнание отъ съмнението. Свѣтътъ, който Богъ е създалъ, е хармониченъ. Виждате ли нѣкаква дисхармония, тя се дължи на други съзнания, които сѫ внесли известно отклоняване, както въ човѣшкия животъ, така и въ цѣлата природа. Неестествениятъ животъ на хората е причина за неестественитѣ прояви на животнитѣ. Заякътъ, запримѣръ, станалъ страхливъ, благодарение на неблагоприятнитѣ условия, при които живѣе. Преследванъ отъ животни и хора, той трепва и отъ най-малкия шумъ. Следователно, когато срещнете нѣкой страхливъ човѣкъ, ще знаете, че той е живѣлъ при неблагоприятни условия.

Като ученици, отъ васъ се иска разумна, съзнателна работа. Не работите ли съзнателно, вие ще се натъкнете на нежелателни положения. Не желае ли да работи, човѣкъ се намира предъ изненади въ живота. Той се храни добре, но въпрѣки това боледува и умира. Защо? Защото въ храната влиза единъ елементъ, който внася смъртьта. Човѣкъ се стреми къмъ любовьта, въпрѣки това се натъква на умразата. Защо? Защото въ неговата любовь влиза елемента на умразата, отъ който самъ трѣбва да се освободи. Човѣкъ говори за права, за положителна мисъль, въпрѣки това се натъква на съмнението. За да се освободи отъ смъртьта, умразата и съмнението, човѣкъ трѣбва да внесе въ живота, въ любовьта и въ мисъльта си онзи елементъ, който наричаме „единица време“.

За да изправи кривитѣ страни на своя животъ, човѣкъ се нуждае отъ нѣщо малко. Една малка поправка е въ състояние да постави живота въ нормално положение. Понякога една тухла само е въ състояние да запуши дупката на кѫщата и да я запази отъ външни неблагоприятни условия. Малкитѣ нѣща въ живота развалятъ работитѣ. Малкитѣ удари носятъ голѣми последствия. Понѣкога единъ кривъ, лошъ погледъ разваля добритѣ отношения. Срѣщате нѣкой, който е неразположенъ и ви поглежда криво. Не се сърдете на този човѣкъ. Той се намира въ тъмна нощь, когато никой не може да му помогне. Ако носите свѣщь въ рѫката си, не питайте, защо този човѣкъ не ви погледналъ любезно, но запалете свѣщьта си и свѣтнете му да намѣри пѫтя си. Всѣки се нуждае отъ едно топло чувство, отъ одобрението на хората. Когато цигуларьтъ дава концертъ, той не мисли само за пари, но иска да сподѣли изкуството си съ хората, да чуе тѣхното одобрение. Учительтъ работи усърдно, съ любовь, и той има желание да получи одобрението на своитѣ ученици. Майката сѫщо има желание да получи одобрението на децата си. Питамъ: Като работите вие, чие одобрение очаквате? Работете съзнателно и съ любовь, да получите одобрението на Бога. Да работи човѣкъ съ любовь, това значи, да се свърже съ Божественото съзнание и да изпълнява волята Божия на време.

Сега, като говоримъ за любовьта, за вѣрата, ние нѣмаме предъ видъ любовьта и вѣрата на обикновенитѣ хора. Ние не се нуждаемъ отъ религията на обикновенитѣ хора, нито отъ тѣхнитѣ молитви. Ние се интересуваме отъ първичния животъ, съ своята чистота. Запазите ли чистотата на този животъ, запазвате и неговата цѣлокупность. Този животъ е капиталъ, даденъ на човѣка отъ Бога, да работи и всѣки день да прилага къмъ него по нѣщо ново. Бѫдещиятъ животъ на човѣка зависи отъ настоящия. Следователно, работата на днешния день опредѣля бѫдещитѣ придобивки. Ако работи съ любовь, човѣкъ ще запази талантитѣ, които Богъ му е далъ. Не работи ли съзнателно, той ще изгуби талантитѣ си, както е постѫпилъ господаря съ слугата, на когото е далъ единъ талантъ.

Сега, ако питате, какво се иска отъ ученика, ще ви кажа: Ученикътъ трѣбва да има здрава и чиста мисъль. Чистата мисъль подразбира чистота въ желанията и въ чувствата. Като работи, той все ще се оцапа, но трѣбва постоянно да се чисти. Никаква нечистота не се допуща въ сърдцето и въ ума му. За да разбере, дали мисъльта му е права и чиста, човѣкъ трѣбва да си послужи съ единица мѣрка отъ време. Щомъ пази тази мѣрка, той никога нѣма да се заблуждава. Който мисли право, той знае, обича ли нѣкого, или не. Той има ясна представа за любовьта. Щомъ разбира любовьта, той знае, че въ любовьта на единъ човѣкъ може да се намѣри любовьта на мнозинството. И тогава, ако единъ човѣкъ обича нѣкого, той не търси любовьта на другитѣ хора. Като казваме, че човѣкъ трѣбва да се задоволява отъ любовьта на единъ човѣкъ само, имаме предъ видъ истинската любовь. Когато любовьта между двама души не се проявява правилно, тѣ непремѣнно ще търсятъ любовьта на другъ нѣкой. Защо? Защото между тѣхната любовь нѣма равновесие. Любовьта на двама души образува права линия само, но силитѣ имъ не сѫ уравновесени. Ако двамата се движатъ непрекъснато въ права линия и въ една посока само, тѣ нищо нѣма да постигнатъ. За да придобиятъ нѣщо съществено и ценно, тѣ трѣбва да промѣнятъ посоката на своето движение, да се отправятъ въ посока на висшето съзнание. При това, двамата заедно трѣбва да се повдигнатъ. За да свършите една работа добре, нужно е участието на две ръце, на два крака, на две очи, на две уши.

Като ученици, отъ васъ се иска съзнателна работа върху себе си. Ще работите върху себе си, безъ да се спирате върху това, какво мислятъ хората за васъ. Спирате ли се върху мнението на хората, вие не можете да се развивате. Силата на ученика седи въ това, да преодолява мѫчнотиитѣ и препятствията. Вървете напредъ безъ страхъ, безъ съмнения, безъ колебания. Мнозина се съмняватъ въ това, дали сѫ въ правия пѫть. Докато служи на Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си духъ и съ всичката си сила, той е на правъ пѫть. Влѣзе ли най-малкото съмнение въ ума на човѣка, той се отклонява отъ пѫтя си. Щомъ се отклони отъ правия пѫть, човѣкъ започва да губи това, което е придобилъ. За да се върне къмъ изгубеното, понѣкога човѣкъ прибѣгва къмъ лъжата. Той мисли, че съ лъжата ще получи повече отъ това, което ще получи съ истината. За да постигне своя идеалъ, човѣкъ трѣбва да живѣе добре, да прилага истината. Ще кажете, че истината носи страдания. И да страда съ истината, за предпочитане е човѣкъ да живѣе съ нея, отколкото съ лъжата. Каквото страдание и да ви сполети, щомъ живѣете добре и изпълнявате волята Божия, скръбьта ви ще се превърне въ радость. Задъ всѣко разумно страдание се крие великата Божия мисъль. Когато Христосъ бѣше въ Гетсиманската градина, Той се молѣше да се отмѣни по нѣкакъвъ начинъ чашата на страданието, но веднага дойде висшето Му съзнание на помощь, и Той каза: Господи, да бѫде Твоята воля! Следъ това Христосъ разбра, че чашата, която Богъ Му бѣше опредѣлилъ да изпие, криеше въ себе си велико благо. Христосъ изпи горчивата чаша, следъ което получи великото Божие благословение — възкресението. Веднъжъ се дава на човѣка да пие горчива чаша. Изпие ли я веднъжъ, втори пѫть не му се дава сѫщата опитность.

Въ единъ европейски градъ осѫдили единъ престѫпникъ на смъртно наказание. Сѫдътъ му предложилъ три наказания — обесване, застрелване и отравяне — самъ да си избере едно отъ наказанията. Престѫпникътъ избралъ третото наказание — да изпие нѣкаква отрова. Дали му една отъ най-силнитѣ отрови, но каква била изненадата имъ, като видѣли, че престѫпникътъ не умрѣлъ. Правителството решило да освободи престѫпника, като се рѫководѣло отъ принципа: невъзможно е да се наложи на човѣка два пѫти едно и сѫщо наказание. Щомъ мине човѣкъ презъ известно страдание, втори пѫть не може да мине презъ сѫщото. Този престѫпникъ билъ силенъ човѣкъ. Той казва: Ще изпия най-силната отрова, но пакъ нѣма да умра. Той направилъ единъ опитъ, съ който доказалъ своята сила. Тъй щото, ако сте силни и вие трѣбва да изнесете своитѣ опити предъ свѣта, да покажете, че имате единъ принципъ, една мѣрка — единица отъ време.

И тъй, една отъ отличителнитѣ чърти на ученика е чистотата. Ученикътъ трѣбва да бѫде чистъ. Щомъ има нужната чистота, външна и вѫтрешна, той може да мисли право. Днешниятъ дълбокъ снѣгъ и вѣтъръ подчъртаватъ именно това. Снѣгътъ говори за чистотата на човѣка, а вѣтърътъ показва, че човѣкъ трѣбва да мисли право. Като знаете това, вие трѣбва да работите съзнателно, да придобиете чистота и права мисъль. Днесъ хората умиратъ преждевременно, защото не работятъ съзнателно. Тѣ не знаятъ, какъ да работятъ и за кого да работятъ, за да продължатъ живота си. Ако тѣ искрено пожелаятъ да служатъ на Бога, да изпълняватъ волята Му, животътъ имъ ще се продължи. Човѣкъ не трѣбва да заминава за онзи свѣтъ, преди да е свършилъ работата си. Ако не свърши работата си, той заминава преждевременно. Въ този смисълъ повечето хора заминаватъ преждевременно.

Като ученици, отъ васъ се иска права, свѣтла мисъль и чисти чувства, които да уравновесятъ силитѣ на вашия организъмъ. Ученикътъ трѣбва да бѫде образецъ въ всичко: въ обхода, въ мисъльта си, въ обличане, въ движения, въ походка. Той трѣбва да има високъ идеалъ. Каквато работа започне, трѣбва да я върши по правилата на високия идеалъ. Не се ли рѫководи отъ тия правила, не може да се разчита на него. Каквато работа започнете, работете я съ цель да осветите името Божие. Започвайте работата си съ Бога и свършвайте я съ Бога. Не се безпокойте, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Щомъ сте свързани съ Бога, всичко се нарежда добре. Единъ изворъ сѫществува въ свѣта, отъ който изтича животътъ. Той е изворътъ на абсолютната чистота. Каквото става въ свѣта, все за Него става. Той е източникъ на онзи животъ, който ражда великата Любовь. За тази Любовь сѫществува всичко: за нея слънцето грѣе, за нея звездитѣ свѣтятъ, за нея водитѣ бликатъ, за нея цвѣтята цъвтятъ, за нея птичкитѣ пѣятъ, за нея хората мислятъ и живѣятъ.

Искате ли водитѣ на този изворъ да потекатъ въ васъ, отворете широко сърдцата и умоветѣ си и започнете да давате. Затворите ли се, водитѣ на този изворъ ще замръзнатъ за васъ и вие нищо нѣма да получите. Тази е причината, поради която човѣкъ не може да реализира своитѣ добри желания. Дойде ли една свѣтла идея въ ума ви и едно благородно чувство въ сърдцето ви, не казвайте, че не може да се реализира, но отворете широко ума и сърдцето си, впрегнете волята си на работа и ще видите, какъ всичко ще ви се притече на помощь. Уповавайте на Бога въ себе си и не се страхувайте. Щомъ сте свързани съ Него, вие имате сила да преодолявате всички спънки.

Човѣкъ трѣбва да отвори кесията си, да раздава. Той трѣбва да бѫде щедъръ. Ако не е щедъръ, колкото и да проповѣдва, думитѣ му нѣма да иматъ резултатъ. Ученикътъ на новото учение трѣбва да прилага това, което говори. Той отива въ единъ домъ да проповѣдва, а не може да помогне на болния въ дома. Истински проповѣдникъ е този, който прилага всичко, което говори: болни лѣкува, страдащи утешава, мъртви възкресява. Вѣра и любовь сѫ нужни на човѣка, за да приложи това, което има въ себе си. Приложете най-малкото, което имате, защото, казано е въ Писанието: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ голѣмото. Малкото се благославя.“

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина, носятъ пълния животъ.

*

18 Лекция отъ Учителя, държана на
25 декемврий 1930 г., София — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...