1930_12_17 Умствени прояви

[Ани]

От томчето "Просвѣтено съзнание"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Умствени прояви

Размишление

Чете се резюме на темата: „Най-високиятъ връхъ въ човѣшкия животъ“.

Често хората говорятъ за права и задължения. Кое е право и кое — задължение? Когато човѣкъ влѣзе въ една гостилница да се нахрани, какво трѣбва да направи? Той трѣбва да плати. Какво трѣбва да прави ученикътъ въ училището? Той трѣбва да учи. Следователно, всѣки човѣкъ има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната. Ученикътъ има право да учи, но има задължение къмъ учителя си, да слуша и да прилага съветитѣ му. Значи, задължението произлиза отъ правото. Съ други думи казано: Правото е майка на задължението. За да стане майка, човѣкъ трѣбва непремѣнно да роди нѣщо. Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка. Всѣки човѣкъ може да стане майка. Ако на физическия свѣтъ не може да роди, човѣкъ не може да се нарече майка; ако въ духовния свѣтъ, т.е. въ свѣта на чувствата, не роди нѣщо, човѣкъ не може да се нарече майка; ако въ умствения свѣтъ, т.е. въ свѣта на идеитѣ, не роди нѣщо, човѣкъ не може да се нарече майка. Умрѣлиятъ може ли да се роди? Раждането на умрѣлия наричаме оживяване.

Като чуятъ думата „животъ“, хората се радватъ. Като чуятъ нѣщо за смъртьта, тѣ се страхуватъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не се страхува отъ смъртьта. Всички живи сѫщества изпитватъ ужасъ отъ смъртьта. Защо смъртьта произвежда страхъ? Защото лишава човѣка, както и всички живи сѫщества, отъ тѣлото имъ, чрезъ което тѣ сѫ свързани съ физическия свѣтъ. Значи, смъртьта ограничава сѫществата. Въпрѣки страхътъ на човѣка отъ смъртьта, тя непрекѫснато го дебне. Ако на една позиция той успѣе да я избѣгне, на втора позиция ще го нападне. Тя го следва отъ позиция на позиция, докато единъ день чуете, че еди-кой си човѣкъ умрѣлъ, и казвате: Богъ да го прости! Ние пъкъ казваме: Този човѣкъ умрѣ за физическия свѣтъ, а оживѣ за духовния.

Не е въпросъ човѣкъ да говори за смъртьта и за живота, но той трѣбва да ги разбира. Ако разбира смъртьта, той нѣма да се страхува отъ нея. Ако разбира живота, той ще знае, че смърть не сѫществува. Какъвъ смисълъ има да говори човѣкъ за нѣща, които не разбира и не може да използува? Какъвъ смисълъ има да препорѫчвате гостилницата на вашитѣ близки, ако тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ яденето? Какъвъ смисълъ има да каните приятеля си да посети концерта на нѣкой виденъ музикантъ, ако нѣма билетъ за него? Следователно, има смисълъ да говорите за живота, но ако имате плочитѣ на живота, да ги турите на грамофона и да слушате, какво се говори или пѣе. Има смисълъ да говорите за рая, за небето, ако имате плочи от тамъ. Значи, има нѣща невъзможни. Кога сѫ невъзможни нѣщата? Когато нѣма условия за тѣхното проявяване. Запримѣръ, това, което за човѣка е възможно, за животнитѣ е невъзможно. Човѣкъ може да свири на цигулка или на другъ нѣкакъвъ инструментъ, но коньтъ не може. Това пъкъ, което е възможно за ангела, не е възможно за човѣка. Запримѣръ, за ангела е възможно да живѣе вѣчно, а за човѣка е невъзможно. Ангелътъ е безсмъртенъ, а човѣкъ — смъртенъ. Ангелътъ не умира, защото има голѣми знания. Той разполага съ знания, които го правятъ безсмъртенъ. Ако и човѣкъ се намира при благоприятни условия, обиколенъ съ приятели, които го потикватъ къмъ работа и постоянно му даватъ импулсъ, въ скоро време той ще постигне това, което при други условия не би постигналъ. Обаче, ако приятелитѣ му сѫ невежи, неразумни хора, вмѣсто да го потикнатъ къмъ нѣщо велико, тѣ го спъватъ.

Въ този смисълъ, подъ благоприятни условия разбираме добритѣ сѫщества, които ни помагатъ. Лошитѣ условия сѫ пакъ сѫщества, които спъватъ човѣка въ развитието му. Подъ влиянието на тия сѫщества, човѣкъ постоянно промѣня състоянията си: сутринь има едно състояние, на обѣдъ — друго, а вечерь — трето. Приятелитѣ действуватъ добре върху човѣка, а неприятелитѣ му го спъватъ. И светиитѣ, и апостолитѣ, и обикновенитѣ хора сѫ опитали доброто и лошото влияние на своитѣ приятели и неприятели отъ невидимия свѣтъ. И Христосъ, този великъ човѣкъ, Синъ Божи, сѫщо бѣше поставенъ на изпитания отъ сѫщества, които искаха да Го спънатъ. Апостолъ Павелъ сѫщо се оплакваше отъ тия сѫщества. За едно отъ тия сѫщества той казва, че е влѣзло въ плътьта му като трънъ. Неприятелски разположенитѣ сѫщества къмъ човѣка влизатъ въ него като кираджии и му действуватъ по различенъ начинъ: едни отъ тѣхъ събуждатъ въ него чувства на умраза, на съмнение, на скѫперничество и т.н. Следъ всичко това човѣкъ се чуди, какъ е далъ ходъ на тия чувства въ себе си. Задачата на човѣка се заключава, именно въ това, да се освободи отъ влиянието на неразумнитѣ, низши сѫщества въ себе си, и отъ свои господари, да ги направи слуги, които да му се подчиняватъ. Това може да постигне човѣкъ само при единственото условие — да служи на Бога. Нѣма по-велика наука за човѣка отъ тази да знае, какъ да се освободи отъ старитѣ си господари. Това не става съ сила, но съ знание, разумность и любовь.

За да се справи съ низшитѣ и отрицателни състояния въ себе си, човѣкъ трѣбва да има знания и да цени нѣщата. Когато се намѣри въ висши състояния, той трѣбва да ги цени, да не ги изгуби. Не ги ли оценява, човѣкъ ще изпадне въ положението на пѣтела, който ровилъ въ бунището да намѣри нѣкое зрънце, да си хапне, но вмѣсто зрънце, изровилъ единъ диамантъ. Той клъвналъ диаманта, но като видѣлъ, че не е за ядене, подхвърлилъ го настрана и казалъ: Защо ми е този камъкъ? Какъ не намѣрихъ нѣкое зрънце да си клъвна? Пѣтелътъ не може да оцени диаманта. Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, съ които могатъ да се нахранятъ много пѣтли и кокошки. Ако диамантътъ попадне въ рѫката на човѣкъ, последниятъ ще се зарадва, но пѣтелътъ не може да го оцени. Пѣтелътъ не разбира смисъла и цената на нѣщата, както човѣкъ ги разбира.

Като слушате баснята „Пѣтелъ и диамантъ“, вие се смѣете на пѣтела, че не разбира нѣщата и не може да ги използува. Какво ще кажете за онѣзи хора, които не разбиратъ геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.? Тѣ гледатъ човѣка, възхищаватъ се отъ очитѣ, отъ ушитѣ, отъ носа, отъ устата му, безъ да го разбиратъ. Ако разбираха физиогномията, по носа тѣ щѣха да познаятъ човѣка, щѣха да избѣгватъ много страдания, на които днесъ се натъкватъ. Като видятъ формата и линиитѣ на носа, щѣха да знаятъ, има ли смисълъ да правятъ връзка съ нѣкой човѣкъ. Ако отидатъ при нѣкой банкеръ да искатъ пари на заемъ,  по носа му тѣ щѣха да познаятъ, готовъ ли е да имъ услужи той или не. Като разбере, че банкерътъ е готовъ да услужи, той ще му поиска пари. Ако банкерътъ не е готовъ за услуга, човѣкъ нѣма да излага достойнството си. Човѣкъ е отворена книга, по която може да се чете. Всѣки удъ на лицето му, всѣка линия е буква отъ азбука, на която е писана книгата.

Като изучаваме хората, виждаме, че иматъ много знания, но не могатъ да ги приложатъ. Защо? Не знаятъ отде да започнатъ. Тѣ предприематъ една работа, но успѣхъ нѣматъ. Въ края на краищата, тѣ се обезсърдчаватъ. Религиозниятъ казва: Не зная вече, какво да правя. Отъ 20 години насамъ се моля усърдно, но разбрахъ, че молитвата е празна работа. Свѣтскиятъ казва: Отъ 20 години насамъ уча, изучавамъ наукитѣ една следъ друга, но видѣхъ, че и съ наука нищо не се постига. Тѣ се намиратъ въ положението на Соломона и казватъ като него: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. И религиозниятъ, и свѣтскиятъ не разбиратъ живота. Соломонъ дошълъ до едно неизвестно, което не могълъ да разреши. Най- после той казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. И това е нѣкакво разрешение, но отрицателно. Той е дошълъ до отричане на науката, на живота. Въ желанието си да намѣри равновесието на живота, Соломонъ го търсилъ въ яденето, въ пиенето, въ науката, докато най-после дошълъ до жената и казва, че по-високо сѫщество отъ жената нѣма. Понеже е направена  отъ реброто на човѣка, той казва, че жената е отъ високъ произходъ. Въ всички свои търсения и лутания, Соломонъ все повече се отдалечавалъ отъ Бога. Като се видѣлъ обиколенъ отъ много жени, Соломонъ се отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Той се намиралъ подъ влияние на женитѣ, едни отъ които подържали една философия, други — друга. Въ края на краищата тѣ внесоха езичеството всрѣдъ еврейския народъ, а заедно съ това — и разврата. Мѫдъръ бѣше Соломонъ, но се влияеше. Нѣма човѣкъ на земята, който да не се влияе. Не е добре човѣкъ да се подава на влияние, но въпрѣки това влиянието е неизбѣжно. Влиянието може да бѫде механическо или несъзнателно и съзнателно. Освенъ това, и предметътъ може да се подава механически и съзнателно на влияние. Ако хвърлите единъ камъкъ на известно разстояние, тукъ има механическо възприемане на влиянието. Камъкътъ се влияе отъ силата, съ която човѣкъ го хвърлилъ, и се движи до известно мѣсто самъ. Щомъ силата, която е излѣзла отъ човѣка, престане да влияе върху камъка, той пада на земята и се освобождава отъ влияние. Обаче, отъ силата, съ която човѣкъ хвърля камъка и отъ разстоянието, до което той е стигналъ, азъ сѫдя за характера на човѣка.

Ако наблюдавате, какъ децата хвърлятъ камъни, ще видите, че нѣкое дете хвърля камъка на разстояние 10 метра, второто — на 20 метра разстояние, третото — на 30 метра, четвъртото — на 40 метра, петото — на 100 метра. За детето, което хвърля камъка на десеть метра разстояние казвате, че по характеръ е лениво, отпуснато, не обича да прави усилия. Този човѣкъ мѣри нѣщата отблизо. Ако е религиозенъ, той казва, че не трѣбва много служене на Бога. Ако е свѣтски, ще каже, че човѣкъ не се нуждае отъ много знания. Ако учи много, главата му ще се пръсне. Следователно, искате ли да познаете, дали ще успѣете въ една работа, направете следния опитъ: хвърлете единъ камъкъ и гледайте, на какво разстояние отива. Ако е на разстояние десеть метра, ще знаете, че работата ви нѣма да даде добри резултати, нѣма да имате успѣхъ. Какво трѣбва да правите, за да имате успѣхъ? Започнете да се упражнявате въ хвърляне на камъни. Хвърляйте единъ, втори, трети камъкъ, като постепенно увеличавате разстоянието и дойдете до сто метра. Можете ли да хвърлите единъ камъкъ на сто метра разстояние, разчитайте на успѣхъ въ работата си.

Упражнението въ хвърляне на камъни служи като методъ при самовъзпитанието на човѣка. И ученитѣ си служатъ съ този методъ. Като предприематъ изследването на нѣкой наученъ въпросъ, тѣ работятъ усилено, все повече и повече, т.е. хвърлятъ камъка все по-далечъ и по-далечъ. Ще каже нѣкой, че отъ учене главата му ще се пръсне. Не, главата на човѣка не се пръска отъ учене. Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне отъ учене. Ако е въпросъ за шише, има опасность отъ пръсване, но за главата нѣма такава опасность. Горко на учения, ако идеитѣ му не се пукатъ. Колкото повече снаряди се пукатъ, толкова по-добре. Ако идеитѣ на човѣка не се пукатъ, какво можемъ да кажемъ за тѣхъ? Ще излѣзе, че тѣзи идеи сѫ размѫтени яйца и не могатъ да се пукнатъ, не може да излѣзе пиле отъ тѣхъ.

Мнозина казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде светъ. Какво разбирате подъ думата „светъ“ човѣкъ? Кой човѣкъ е светъ? Светъ човѣкъ е онзи, който, колкото и да се каля, не петни душата си. Светъ човѣкъ е онзи, който, колкото и да се гаси, не изгасва. Колкото повече се гаси, толкова по-силно свѣти и гори. Не можете ли да го изгасите, това показва, че духътъ му е силенъ. Ако постоянствувате да го гасите, най-после той временно ще загасне. Презъ това време той събира нова енергия, която очаква приближаването на една клечка кибритъ, за да се запали отново, съ още по-голѣма сила.

Като изучаваме хората и тѣхнитѣ прояви, виждаме, какъ се провалятъ. Една малка спънка събаря великани. И следъ това тѣ се считатъ за герои. Споредъ мене, герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трѣбва веднага да продължи пѫтя си. Не може ли да продължи пѫтя си, никакъвъ герой не е той. Отъ човѣка се иска да върви напредъ,  безъ да се спира върху погрѣшкитѣ и добродетелитѣ си. Ще каже нѣкой, че сгрѣшилъ нѣщо. Отде знае това? Пипалъ ли е погрѣшката си? Другъ нѣкой ще каже, че е добъръ, защото направилъ нѣкакво добро. Ние не вѣрваме въ погрѣшки и добрини, които не могатъ да се пипатъ. Въ какво седатъ добринитѣ на човѣка? Ще кажете, че сте давали жито на беднитѣ хора, че сте се молили за страдащитѣ и т.н. Това е работа съ чужди капитали. Преди всичко, житото не е негово. То е дадено отъ Бога. Да се молите, това не е качество на човѣка. Молитвеното състояние е присѫщо на Божественото въ човѣка. Че е така, виждаме по това, че човѣкъ се моли, само когато се намира въ мѫчнотия. Значи, молитвата за човѣка е насилственъ актъ, а не доброволень. Ако обичате нѣкого, пакъ има нѣкакво чуждо влияние, нѣкакъвъ външенъ импулсъ. Вѣрвате въ Бога. Защо? И вѣрата ви е продиктувана отъ нѣкакъвъ личенъ интересъ. Това сѫ все чужди състояния, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Той трѣбва да дойде до различаване на сѫщественото отъ несѫщественото въ себе си.

Като се натъква на своитѣ успѣхи и неуспѣхи, човѣкъ дохожда до голѣми морални сътресения, въ които чисти съзнанието си. Въ първо време той се е мислилъ за светия, но като види, че колкото пѫти го палятъ, все изгасва, най-после се убеждава, че не е светия. Като излѣзе десеть пѫти на борба съ нѣкой  силенъ юнакъ и все го повалят на земята, най-после той се обезсърдчава и казва: Имало и по-силни хора отъ мене. Ако постоянствува да се упражнява, той се засилва, излиза на открита борба съ неприятеля си, докато го повали на земята. Като го питатъ, какъ стана толкова силенъ юнакъ, той казва: Който много пѫти е падалъ и ставалъ, не може най-после да не се изяви като юнакъ. Щомъ сѫ го поваляли на земята, той е научилъ изкуството да поваля другитѣ.

Като ученици, вие трѣбва да имате силна воля, да преодолявате мѫчнотиитѣ. Колкото пѫти да паднете, вие трѣбва да сте готови да станете и да продължите пѫтя си. Въ човѣка има нѣщо непобедимо. То е Божественото начало вь него. Човѣкъ знае, че ще дойде день, когато не могатъ да си играятъ съ него. Ще дойде день, когато той ще бѫде непобедимъ. Заради Божественото въ себе си човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Каквито изпитания да има, колкото мѫчнотии и страдания да го налѣгатъ, той трѣбва да знае, че има нѣщо въ него, което е надъ всичко. И въ ада да влѣзе, той лесно ще се справи съ условията и ще излѣзе надъ тѣхъ. Докато се държи за Божественото и да умре, човѣкъ пакъ ще възкръсне; и да изгасне, пакъ ще се запали; и да остарѣе, пакъ ще се подмлади. Въ Божественото начало на човѣка живѣе Богъ. Държи ли се за това мѣсто, човѣкъ лесно може да изплува отъ вълнитѣ на живота, но за това се иска учене.

Какво учене се препорѫчва на ученика? Много просто. Ако ученикътъ е въ първо отдѣление, ще изучава букварь. Колкото по-нагоре се качва, толкова по-мѫчна наука ще изучава. Като влѣзе въ живота, ученикътъ ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближенъ и себе си. Не е лесно да познае човѣкъ себе си. Той се оглежда въ огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тѣхъ. Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човѣка въ Божествения свѣтъ, носътъ показва състоянието му въ духовния свѣтъ, а брадата — състоянието му на физическия свѣтъ. Носътъ показва, какви възможности се криятъ въ човѣка въ даденъ моментъ. Носътъ изпълнява нѣколко служби. Като органъ на обонянието, той възприема миризмитѣ въ физическия свѣтъ, които указватъ приятно или неприятно чувство върху човѣка. Тѣзи чувствувания указватъ влияние върху психическия животъ на човѣка. Не е достатъчно само да знаете, че носътъ е органъ на обонянието, но трѣбва да изучавате формата, линиитѣ на носа, да изучавате неговото значение като удъ, свързанъ съ умствения животъ на човѣка.

Като изучавате човѣшкия носъ, виждате, какви разнообразни форми и линии има той. Това разнообразие, именно, говори за развитието на човѣка споредъ степеньта на интелигентностьта. Като изучавате предназначението на носа, ще дойдете и до останалитѣ органи въ човѣшкото тѣло и ще видите, че всѣки органъ има освенъ физиологическо, още и психологическо значение. Запримѣръ, мозъкътъ опредѣля мисъльта на човѣка, дробоветѣ — чувствата, стомахътъ — желанията му. Слѣзете ли по-долу, въ дебелитѣ черва, тамъ е адътъ на човѣка — неговитѣ низши желания и стремежи. Тамъ сѫ последствията на низшия човѣшки животъ. Въ дебелитѣ черва се събиратъ остатъцитѣ, непотрѣбнитѣ нѣща, които се изхвърлятъ навънъ.

Като изучавате физиологическитѣ функции на човѣшкия организъмъ, въ връзка съ психическия му животъ, виждате, колко сложно нѣщо е човѣкъ. Само при това положение може да си обясните промѣнитѣ, които ставатъ съ него. Днесъ срѣщате единъ човѣкъ, който ви говори за моралъ, за идеали, за нѣкакво вѣрую, а на другия день се отказва отъ всичко. Кѫде е човѣкътъ, на когото можете да разчитате? Другъ нѣкой пъкъ издържа на своитѣ идеи и убеждения. Той живѣе въ това, което говори. Въ този човѣкъ има душа. За този човѣкъ казваме, че душата му присѫствува въ него. Често слушате да казватъ за нѣкого: Душа има този човѣкъ. За другъ нѣкой казватъ: Този човѣкъ е безъ душа.

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ възвишенъ животъ. Това се постига чрезъ съзнателна работа върху себе си. Човѣкъ трѣбва да развива своитѣ дарби и способности, които природата е вложила въ него. Ако на човѣка е даденъ единъ талантъ за разработване,  той трѣбва да работи върху него, да го развива. Не работи ли, той може да го изгуби. Какво се ползува човѣкъ, ако изгуби своитѣ дарби, способности и добродетели? Нѣкой се бори съ себе си, съ окрѫжаващитѣ, иска да мине за герой. Какъвъ герой е този, който е изгубилъ любовьта, вѣрата, кротостьта или милосърдието си? Това не е геройство. Ще дойде день, когато ще снематъ медалитѣ на всички фиктивни герои. Богъ помага на истинскитѣ герои, а не на фиктивнитѣ и на страхливитѣ. Ако иска да успѣва въ живота си, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, решителенъ, да уповава на Божественото въ себе си.

Единъ младъ човѣкъ заболѣлъ отъ нѣкаква болесть, която се отразила на крака му. Той отишълъ при единъ лѣкарь, да му даде нѣкакъвъ съветъ за лѣкуване. Лѣкарьтъ му казалъ, че трѣбва да отиде въ нѣкоя болница, тамъ да го лѣкуватъ. Като прекаралъ десетина деня въ болницата, лѣкаритѣ му казали, че кракътъ е гангранясълъ и трѣбва да се отрѣже. Болниятъ билъ смѣлъ човѣкъ, но не се съгласилъ съ предложението на лѣкаря. Той се обърналъ къмъ него съ думитѣ: Господинъ докторе, азъ не давамъ крака си. Ако е дошълъ часътъ на заминаването ми, ако трѣбва да дамъ нѣкаква жертва за Бога, предпочитамъ цѣлъ да се пожертвувамъ, отколкото да дамъ единия си кракъ. Богъ не се нуждае отъ моя кракъ. Следъ това болниятъ се облѣкълъ и напусналъ болницата. Следъ шесть месеца той се върналъ въ болницата и се представилъ на лѣкаритѣ съ здравъ кракъ. Какъ се излѣкувалъ? Това не е важно. Важно е, че се излѣкувалъ. Когато е смѣлъ и решителенъ, човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота си.

Следователно, знайте, че всичко, което се случва въ живота на човѣка, е за негово добро. Това се отнася за разумнитѣ, за онѣзи, които любятъ Бога. Даже и смъртьта, отъ която всички се страхуватъ, е освобождение за човѣшката душа. Който не разбира, какво нѣщо е смъртьта, той мисли, че завинаги се раздѣля отъ своитѣ близки. Вѣрно е, че не може да вижда близкитѣ си, когато пожелае, но все пакъ нѣкога може да ги види. Ако вашиятъ ближенъ е въ затворъ, вие можете единъ пѫть въ седмицата да се виждате съ него. Има единъ опредѣленъ день, когато близкитѣ на затворницитѣ могатъ да посетятъ затвора и да се видятъ съ тѣхъ. На сѫщото основание, казвамъ: Има единъ опредѣленъ день въ седмицата, когато можете да се срещнете съ своитѣ близки, заминали за онзи свѣтъ.

Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за човѣшкия носъ, като проява на човѣшката мисъль. Колкото по-правиленъ е носътъ и колкото по-красиви сѫ линиитѣ му, толкова по-правилна е мисъльта на човѣка. Човѣкъ трѣбва да мисли право. Като се обезсърдчи, той трѣбва да си зададе въпроса, защо се обезсърдчилъ, и правилно да си отговори. Ако не иска да учи или да работи, той трѣбва правилно да си отговори, защо не иска да работи. Ако боледува, човѣкъ трѣбва да се запита, защо боледува, отде иде болестьта, коя е причината за нея и т.н. Една отъ причинитѣ за болеститѣ е мързелътъ. Обаче, мързеливиятъ е пасивенъ по отношение на работата. Дойде ли до яденето, той е много активенъ. Той яде повече, отколкото трѣбва. Престъпление е човѣкъ да преяжда. Като преяжда, той осакатява тѣлото си. Човѣкъ преяжда не само физически, но и астрално, и умствено. Когато изразходва чувствата си, когато изяжда всичко благородно и възвишено въ себе си, човѣкъ се осакатява. Когато изразходва докрай мислитѣ си, той се изтощава. Природата не търпи никакво насилие. Природата не позволява на човѣка да се осакатява.

Ето защо, когато изучавате човѣшкия носъ, вие трѣбва да бъдете внимателни, да спирате погледа си само върху положителнитѣ чърти на човѣшкия характеръ, а не върху отрицателнитѣ. Има такива носове, отъ които човѣкъ трѣбва да се пази. Види ли такъвъ носъ, той трѣбва да се огради, да не се подава на влиянието му. Като се спре върху нѣкой лошъ носъ, безъ да иска, човѣкъ се свързва съ отрицателнитѣ чърти на човѣшкия характеръ и дълго време се намира подъ тѣхното влияние. За да изучава характера на лошитѣ хора, човѣкъ трѣбва да се облѣче въ броня, за да се запази отъ тѣхнитѣ влияния. Невежиятъ не трѣбва да се занимава съ злото. Дойде ли до него, той не трѣбва да го бута. За да не си създава страдания, той трѣбва да стои далечъ отъ злото, да не го пипа. Светията може да се занимава съ злото, защото е силенъ.

Злото е киселина, която разлага и руши. Само учениятъ и светията могатъ да работятъ съ тази киселина. Тѣ знаятъ, кѫде да я турятъ, да свърши нѣкаква добра работа. Както химикътъ познава свойствата на киселинитѣ и знае действието имъ върху различнитѣ метали, така всѣки човѣкъ трѣбва да познава проявитѣ на злото и да може разумно да се справя съ тѣхъ. Както желѣзото се окислява на въздуха и ръждясва, така ръждясва и органическото желѣзо, което се намира въ кръвьта на човѣка. Когато органическото желѣзо въ човѣка ръждяса, той заболява, или изгубва разположението си. За да не ръждяса това желѣзо, човѣкъ трѣбва да подържа своята топлина. Изгуби ли топлината си, желѣзото непремѣнно ще ръждяса. Ние знаемъ, че причината за ръждясване на желѣзото сѫ влагата и кислородътъ. Ако едно отъ тия условия отсѫствува, желѣзото не ръждясва. За да подържа нормалната топлина на тѣлото си, човѣкъ трѣбва да има нормални чувства. Ако чувствата на човѣка сѫ неправилни, вѫтрешната му топлина или се увеличава, или намалява. И въ единия, и въ другия случай той губи разположението си.

Докато е здравъ, добре разположенъ, човѣкъ се намира въ положението на младата мома, която се облича хубаво и отива на хорото. Тя играе, върти се и поглежда къмъ този или онзи момъкъ, дано хареса нѣкого, да се ожени за него. Много момци ще й се усмихватъ, докато спре вниманието си на единъ отъ тѣхъ. Въ първо време всичко върви добре. И момата, и момъкътъ сѫ млади, красиви, но щомъ се оженятъ, полицитѣ започватъ да се нижатъ една следъ друга. Тѣ се чудятъ, отде дойдоха тѣзи полици. Много естествено. Тѣ не се женятъ за едно лице, но за цѣла компания, която е фалирала въ смѣткитѣ си и търси нѣкой да й плати дълговетѣ. Безъ да подозиратъ, тѣ се нагърбватъ съ тия полици и цѣлъ животъ страдатъ, не могатъ да ги изплатятъ. Въ такъвъ случай, само онзи има право да се жени, който е ликвидиралъ съ дълговетѣ си, който се е развързалъ отъ своитѣ съдружници.

Когато е здравъ, добре разположенъ, човѣкъ казва, че вѣрва въ Бога, въ Христа. Обаче, щомъ се натъкне на нѣкакво изпитание, той се съмнява вече. Каква вѣра е тази, която допуща съмнението? Ще кажете, че докато сѫществува злото, човѣкъ все ще се съмнява. Това зависи отъ човѣка. Ако знае, какъ да гледа на нѣщата, човѣкъ никога нѣма да се съмнява. Срещнете ли нѣкого, потърсете въ него една положителна, добра чърта и тамъ спрете вниманието си. Доброто, положителното въ човѣка е Божественото, което никога не се измѣня. Защо не спрете погледа си върху Божественото въ човѣка, а трѣбва да се занимавате съ временното и преходното? Само гениалниятъ, светията могатъ да се занимаватъ съ злото, съ цель да го изучаватъ. Обикновениятъ човѣкъ, обаче, трѣбва да се занимава съ доброто и положителното въ свѣта. Занимавате ли се съ отрицателнитѣ прояви на човѣка, вие непремѣнно ще паднете въ кашата на живота. Затова турцитѣ казватъ: „Не се подигравай на съседа си, защото самъ ще изпаднешъ въ неговото положение“. На каквото се присмѣете, това ще дойде до главата ви.

Кои сѫ отличителнитѣ чърти на доброто и на злото? Доброто дава, злото отнема. Доброто внася животъ въ човѣка, злото отнема живота. Доброто е добъръ проводникъ на живота, а злото — лошъ проводникъ. Ето защо, докато живѣе, човѣкъ трѣбва да се занимава съ доброто, да мисли само за него. Доброто подмладява човѣка, а злото преждевременно го води къмъ старость. Ако не се научи да живѣе правилно, да прилага доброто, човѣкъ заминава преждевременно за онзи свѣтъ, дето го чакатъ реторти. Неговиятъ рѫководитель ще го прекара презъ нѣколко реторти, да се пречисти. Като мине презъ огънь, той ще го изпрати отново на земята, да продължи учението си. Много пѫти ще минава човѣкъ презъ огънь, ще слиза на земята и ще се качва въ невидимия свѣтъ, докато научи уроцитѣ си добре. Следъ това, пречистенъ и подмладенъ, той ще влѣзе въ новото царство, дето не сѫществуватъ противоречия и недоразумения.

Сегашнитѣ хора живѣятъ въ царството на противоречията и въпрѣки това, очакватъ щастливъ животъ. Това е невъзможно. Щастието зависи отъ доброто. Ако живѣе добре и прилага доброто, човѣкъ може да бѫде щастливъ. Не прилага ли доброто, човѣкъ не може да бѫде щастливъ, нито на този, нито на онзи свѣтъ. Добродетелниятъ човѣкъ носи щастието въ себе си.

И тъй, истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде облѣченъ въ свѣтли мисли, съ красиви чувства и възвишени добродетели. Това значи, да се облѣче човѣкъ въ Христа. Не се ли облѣче въ тѣзи дрехи, човѣкъ минава за последенъ беднякъ. Той ще бѫде листъ, разнасянъ отъ вѣтъра по всички посоки. Не е достатъчно да казвате, че вѣрвате въ Христа и да очаквате следъ това Той да ви обича. Кога учительтъ обича ученика си? Когато се учи. Кога гостилничарьтъ обича готвача си? Когато готви добре. Кога Богъ обича човѣка? Когато върши волята Му. За да се научи да върши волята Божия и да обича, човѣкъ трѣбва да има трезвъ умъ и здраво сърдце. Щомъ умътъ на човѣка е трезвъ и сърдцето — здраво, каквото налѣете въ него, ще се задържи. Когато нѣкой се мисли за старъ, това показва, че стомната му е пукната. Стариятъ е човѣкъ на произволи, а младиятъ, който се учи — човѣкъ на положителната, Божествена наука.

Стариятъ се училъ отъ своитѣ опитности, а младиятъ се учи отъ опитноститѣ на другитѣ. Ева направи погрѣшката на стария човѣкъ. Когато змията я изкушаваше, тя трѣбваше да каже: Ако, наистина, като яде отъ плода на дървото за познаване на злото и на доброто, човѣкъ може да стане подобенъ на Бога, яжъ първо ти отъ него, а после ще ямъ и азъ. Обаче, безъ да мисли много, Ева първа вкуси отъ този плодъ, а после даде и на Адама да го опита. Казвате: Какво да правимъ сега? Нѣма какво да правите вече. Щомъ си отишълъ на бойното поле, ще се биешъ; като си започналъ нѣкаква търговия, ще търгувашъ; като си отишълъ на нивата, ще копаешъ; като си станалъ слуга, ще слугувашъ; ако си мѫжъ, ще вършишъ работата на мѫжа; ако си жена, ще вършишъ работата на жената; ако си ученикъ, ще учишъ. Бѫди доволенъ отъ положението, въ което се намирашъ и не питай, защо Богъ ти е далъ тази или онази служба. Каквато служба да ви е дадена, вие трѣбва да я изпълните.

Какво представятъ мѫжътъ и жената? Мѫжътъ и жената не сѫ това, което днесъ познаваме. Подъ понятието „жена“ ние разбираме чистата дева, възвишената майка и жената. Девицата символизира чистотата, майката — почвата, отъ която израстватъ нѣщата, а жената е формата, която пречупва лѫчитѣ на свѣтлината. Значи, въ понятието „жена“, въ широкъ смисълъ, имаме форма — жената, съдържание — майката и смисълъ — девата. Следователно, за пречупванията на лѫчитѣ и за възможноститѣ въ живота търсете жената; за резултатитѣ на живота търсете майката, а за резултатитѣ на чистотата търсете девата. Понятието „мѫжъ“ е сѫщо трояко: мѫжъ, баща и съпругъ. Искате ли да изучавате тѣзи понятия, ще ги сравнявате съ първитѣ три: мѫжътъ — съ девата, бащата — съ майката, а съпругътъ — съ жената. Това сѫ отношения, които сѫществуватъ въ живота, колкото различни, толкова и необходими едни за други, защото се допълватъ.

Следователно, за да разбира тия форми, срѣди и възможности, човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие съ Божествения свѣтъ. Влѣзете ли въ съгласие съ Божествения свѣтъ, вие се освобождавате отъ всички съмнения, противоречия, смущения. Да освободи човѣкъ сърдцето си отъ смущения, ума си отъ съмнения, това значи, да се е домогналъ до новитѣ схващания. Не освободи ли сърдцето и ума си, човѣкъ самъ поставя препятствия на пѫтя си и се лишава отъ Божиитѣ блага. Тази е причината, поради която човѣкъ очаква нѣкакво благо, а не го получава. Той не подозира, че самъ е виновенъ за това. Смущенията и съмненията сѫ бентове, които човѣкъ самъ поставя на пѫтя, отдето идатъ Божиитѣ блага. Дали си ученъ, философъ, музикантъ или писатель, щомъ си поставилъ бентъ на пѫтя си, ти самъ се лишавашъ отъ благата на живота. Ученъ или простъ, човѣкъ трѣбва да се домогне до истинския животъ, нареченъ Божественъ. За този животъ Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“.

И тъй, като на ученици, давамъ ви задачата, да се заемете съ изучаване на човѣшкия носъ: формата, голѣмината, широчината, линиитѣ му, а следъ това и голѣмината на неговитѣ пори. Сравнявайте носоветѣ на хората, изучавайте проявитѣ имъ и вадете правилни, научни заключения. Носътъ на човѣка опредѣля неговата мисъль и интелигентность. Като правите научни изводи, вие ще се домогнете до вѫтрешни, дълбоки познания на живота. Като изучавате живота, виждате въ него главно три категории прояви: прояви на обикновенитѣ хора, които сѫ впрегнали животнитѣ на работа. Което животно и да погледнете, ще видите, че тѣлото му е надупчено отъ остена на неговия господарь. Втората категория прояви сѫ тия на талантливитѣ. Тѣхниятъ животъ представя съвокупность отъ прояви и задължения. Кой човѣкъ нѣма задъжения? Дето и да се обърнете днесъ, всѣки се оплаква отъ полици и задължения. Макаръ и пъленъ съ изпитания, вие трѣбва да започнете съ този животъ, именно, да изплатите задълженията си, т.е. да ликвидирате съ кармата си. Третата категория прояви е тази на гениалнитѣ, на свободнитѣ души, за които Богъ изпрати сина си въ жертва, да ги спаси. За тѣхъ, именно, се отнася стихътъ: „Богъ толкова възлюби свѣта, щото изпрати Сина си въ жертва, да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина, носятъ пълния животъ.

 *

17 Лекция отъ Учителя, държана на

17 декемврий, 1930 г., София — Изгрѣвъ.