Jump to content

1930_11_26 Точка на равновесие


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божиятъ гласъ"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Точка на равновесие

Размишление.

Чете се темата: „Най-силното чувство въ физическия и въ духовния животъ".

Тема за следния пѫть: „Най-високиятъ връхъ въ човѣшкия животъ“.

Съвременнитѣ хора говорятъ за страдания, за добри и лоши хора, за болни и здрави, безъ да си отговорятъ положително, защо страда човѣкъ, защо се проявява като добъръ и лошъ, защо бива ту здравъ, ту боленъ. Ако си оттоворятъ на тия въпроси, то непремѣнно по нѣкакъвъ механически начинъ. Кое е отличителното качество на здравия и на болния? Много отличителни качества можете да изброите, но кое е сѫщественото? Нѣкой казва, че здравиятъ е красивъ. Другъ казва, че здравиятъ се храни добре. Трети казва, че здравиятъ ходи. Това не сѫ качества само на здравия човѣкъ. Кое е отличителното качество на религиозния човѣкъ? Ще кажете, че религиозниятъ се моли. Другъ нѣкой казва, че религиозниятъ е любещъ човѣкъ. Много въпроси има, на които човѣкъ трѣбва да си даде отговоръ. Ако си отговори положително, това показва, че той е живѣлъ съзнателно и разумно. Като се вглежда въ живота и го изучава въ всички негови прояви, най-после човѣкъ дохожда до реалностьта на нѣщата. Така той може да си отговори на единъ отъ важнитѣ въпроси въ живота — за страданието и за радостьта. Колкото по-съзнателно понася човѣкъ страданията, толкова по-лесно може да уравновеси силитѣ на своя организъмъ.

Какво значи, да има човѣкъ равновесие? Ако при всички изпитания и противоречия въ живота си, човѣкъ не се усъмни и разколебае, не изгуби вѣрата и любовьта си, ние казваме, че той има равновесие. Той е дошълъ до онази точка на равновесие, отъ която никоя сила въ свѣта не може да го измѣсти. Всѣка добродетель въ човѣка има своя точка на равновесие. Кѫде е точката на равновесието на любовьта? Кѫде е точката на равновесието въ квадрата, запримѣръ? Какво представя квадратътъ? Всѣка страна на квадрата представя силова линия. Ако разглеждате квадрата като физическа форма, отношението между силовитѣ линии въ него е различно отъ отношението на силовитѣ линии въ квадрата, разгледанъ органически. Отъ геометрическа гледна точка квадратътъ представя празно пространство, заградено съ четири равни страни. Въ живота квадратътъ огражда нивитѣ и двороветѣ на хората, т. е. на тѣхната собственость. Кѫде се намира центъра на собственостьта на човѣшката глава? То е особено чувство, което у нѣкой хора е по-силно развито, а у други — по-слабо, споредъ стремежа на човѣка къмъ завладяване на известни блага. Това чувство има мѣстото си и на лицето, и на главата. Ако нѣкой френологъ или физиономистъ погледне главата на човѣка, веднага ще познае, какви стремежи има той. По свиването и разпущането на мускулитѣ на лицето, около очитѣ и устата, може да се познае, какви чувства и мисли го вълнуватъ въ даденъ моментъ. По линиитѣ на човѣшкото лице можемъ да четемъ промѣнитѣ, които ставатъ въ неговия вѫтрешенъ животъ.

Ако махнемъ четиритѣ страни на квадрата, мѣстото остава разградено. Като погледнете къмъ това мѣсто, виждате, че сѫ останали само белези отъ оградата. Ако мине повече време, белезитѣ ще изчезнатъ съвсемъ. Коя е причината за премахване на оградата? Две причини могатъ да се допуснатъ: или мѣстото е напуснато и, кой какъ миналъ край него, взелъ дъска, колче, или собственикътъ на мѣстото самъ е извадилъ оградата, съ намѣрение да разшири границитѣ си.

Следователно, линиитѣ на човѣшкото лице представятъ граници на известна собственость. Махнатъ ли се линиитѣ, изчезва и собственостьта. Не е лошо да бѫде човѣкъ собственикъ, но той не трѣбва да се спира върху собственостьта, понеже тя не представя крайната цель на човѣшкия животъ. Човѣкъ трѣбва да се издигне надъ идеята за частната собственость. Въ цѣлокупния животъ не сѫществува никаква собственость. Въ частичния животъ, обаче, частна собственость сѫществува. Тѣлото е първата частна собственость на всѣко живо сѫщество, но силата на човѣка, както на всички сѫщества, не седи въ тѣхната собственость. Дето има собственость, тамъ е изключено всѣкакво растене и развитие. Запримѣръ, ако човѣкъ се държи здраво за своята форма, като негова частна собственость, той никога не би могълъ да мине въ по-висока форма. Благодарение на вѫтрешния стремежъ на човѣка да расте и да се развива, той лесно може да се откаже отъ своята частна собственость и да се издигне едно стѫпало по-високо.

Като примѣръ на частна собственость е представено желанието на Заведеевитѣ синове — ученици на Христа.Тѣ се почувствуваха достойни Негови ученици, затова изпратиха майка си при Христа да ги препоржча и да имъ издействува две важни мѣста. Като мислѣха, че Христосъ ще основе ново царство на земята, тѣ пожелаха да ги назначи първи министри въ Царството Си: единиятъ да бъде министъръ на външнитѣ работи, а другиятъ — на вѫтрешнитѣ. Това значи, единиятъ да седне отдѣсно на Христа, а другиятъ — отлѣво. Христосъ ги запита: Можете ли да пиете отъ чашата, отъ която азъ пия? — Това е лесна работа. Много пѫти сме дигали чаши за наздравица. — Можете ли да приемете кръщението, което азъ приехъ? — И това е лесна работа. Колко пѫти сме се кръщавали! Колко пѫти сме се кѫпали като деца въ рѣката! Тогава Христосъ имъ отговори: „Чашата, която азъ пия, и вие можете да пиете. Кръщението, съ което съмъ се кръстилъ, и вие можете да се кръстите, но да седнете отлѣво или отдѣсно на Отца, това не можете. Само небето може да гласува за онѣзи, които могатъ да седнатъ отлѣво, или отдѣсно на Отца. Ако отъ небето не гласуватъ за васъ, никой не може да ви постави на мѣстата, които вие желаете“.

Успѣхътъ въ живота на човѣка се дължи на това, че други сѫ гласували за него. Дали ще стане богатъ, ученъ, силенъ, дали ще заеме добра служба, всичко това показва, че добри приятели сѫ гласували за него. Всѣко постижение на човѣка се дължи на гласуването на неговитѣ приятели. Ако никой не е гласувалъ за него, той нѣма да има никакви постижения. Нѣкой се оплаква, че се моли на Бога, но никакъвъ отговоръ не получава на молитвата си. Отде знае, че молитвата му не е приета? Молитвата му може да е приета, но чакатъ време за ново гласоподаване, за нови избори. Вие знаете, че въ съвременнитѣ държави правятъ избори презъ известенъ срокъ. Щомъ изтече срокътъ на едни депутати, правятъ избори за нови. Тъй щото, когато дойде време за ново гласуване, вие ще получите благоприятенъ или неблагоприятенъ отговоръ на молитвата си. Отъ броя на гласоветѣ, дадени въ ваша полза, зависи благоприятниятъ отговоръ на молитвата ви.

Сега, да се върнемъ къмъ сѫществения въпросъ. Коя е точката, върху която човѣкъ трѣбва да постави своя животъ? Човѣкъ трѣбва да постави живота си върху точката на равновесието, т. е. върху правилнитѣ отношения между всички души. За да сѫществуватъ правилни отношения между душитѣ, трѣбва да се спазва закона на свободата. Всѣка душа иска да бѫде свободна. Следователно, правилнитѣ отношения подразбиратъ отношения на свобода. Представете си, че двама души искатъ да купятъ едно и сѫщо планинско мѣсто, да си построятъ вила. Кой отъ двамата ще успѣе? И двамата сѫ богати. За да не се яви споръ помежду имъ, и двамата трѣбва да бѫдатъ разумни. Правилно е по-умниятъ, по-добриятъ отъ тѣхъ да купи мѣстото, защото може по-добре да го използува. Между хората спороветѣ се разрешаватъ чрезъ разумностьта, а между животнитѣ — чрезъ закона на силата. По-силното животно заема първо мѣсто, а по-слабото — последно.

Въ природата сѫществуватъ два главни закона: законъ на силния и законъ на слабия. Това сѫ двата полюса, между които животътъ се проявява. Споредъ тия закони, когато иска да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде или силенъ, за да заеме първо мѣсто, или слабъ — да заеме последно мѣсто. Първото и последно мѣсто разрешаватъ въпроситѣ на живота. Тѣзи мѣста не създаватъ никакви противоречия. Който съзнателно и справедливо е заелъ първото или последно мѣсто, той правилно е разрешилъ противоречията на живота. Затова, именно, слушате нѣкой да казва: Азъ искамъ или светия да стана, или обикновен човѣкъ. Споредъ него светията заема първо мѣсто, а обикновениятъ човѣкъ — последно. Другъ нѣкой казва, че не иска да стане светия. Защо не иска да стане светия? Споредъ него светията е измѫченъ човѣкъ, слабъ, жълтъ, съ хлътнали очи и постоянно гладенъ. Той мисли, че човѣкъ става светия чрезъ постъ и молитва, чрезъ голѣмъ аскетизъмъ. Това е мнението за светията на мнозина. Обаче, ако отидете въ нѣкоя църква, тамъ образътъ на светията не е такъвъ. На иконитѣ светиитѣ сѫ свѣтли образи, богато и разкошно облѣчени, потънали въ злато и сребро. Това е образъ на светия за богатитѣ хора. Обаче, нито първиятъ образъ на светията, нито вториятъ отговарятъ на реалностьта.

Какъвъ трѣбва да бѫде истинскиятъ светия? Външно погледнато, светията има добре устроено тѣло: главата, рѫцетѣ, цѣлото му тѣло сѫ хармонични, правилно развити. Както да го разглеждате, той нѣма никакъвъ физически недостатъкъ. Съ каквито дрехи да е облѣченъ, прости или богати, красотата и съвършенството на тѣлото му веднага се забелязватъ. По характеръ той е смѣлъ, решителенъ, отъ нищо не се страхува. На смъртьта той гледа съ спокойствие. Той не се страхува отъ природнитѣ стихии, отъ лошитѣ хора, отъ звѣрове. Той е господари на условията. Външно е строгъ и взискателенъ, вѫтрешно е мекъ. Като види нѣкаква неправда, той не отминава, докато не даде урокъ на онзи, който върши неправдата. Ако види, че нѣкой изнасилва нѣкого, той ще се спре, ще хване насилника съ здравата си и мощна рѫка, ще го разтърси добре и ще му каже: Нѣмашъ право да изнасилвашъ брата си. Богъ е създалъ човѣка. Той има право да го сѫди и наказва. Ако се мѣсишъ въ Божиитѣ работи, азъ ще се намѣся въ твоитѣ. Следъ Господа ида азъ. Ако не слушашъ Господа, знай, че мене ще срещнешъ на пѫтя си.

Мнозина си представятъ светията кротъкъ, нѣженъ, мълчаливъ, не смѣе да каже истината, да не огорчи нѣкого. Съ тази представа за светията тѣ искатъ да изразятъ неговата доброта. Доброто само по себе си е добро. То не се се нуждае отъ външенъ изразъ. Силата на светията не седи въ външния изразъ. Външно може да не познавате светията, но той се познава отъ доброто, което проявява къмъ всички живи сѫщества. Ако влѣзе въ двора ви, веднага ще се познае, че е миналъ нѣкой добъръ, светъ човѣкъ. Ако мине презъ двора на нѣкой сиромахъ, сиромашията ще излѣзе навѣнъ. Ако мине презъ двора на нѣкой боленъ, болестьта ще го напусне. Съ една дума, дето влѣзе светията, непремѣнно ще внесе нѣкакво благословение. Подъ думата „дворъ“ разбирамъ частната собственость на човѣка. Дето мине, светията произвежда нѣкаква промѣна въ човѣка: въ неговия организъмъ, въ неговитѣ мисли, чувства, разбирания, т. е. въ неговата частна собственость. Скѫперникътъ ще каже: Отъ днесъ нататъкъ отварямъ касата си и я пущамъ да тече. Не искамъ вече да държа крановетѣ на моята чешма затворени.

Какво представятъ затворениѣ и ръждясали кранове въ живота? Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ мѫчнотиитѣ, отъ които всички се оплакватъ. Какво трѣбва да правите, за да се освободите отъ мѫчнотиитѣ си? Вземете малко дървено или машинно масло, намажете ръждясалитѣ си кранове, и всичко ще тръгне добре. Малки препятствия и скърби можете да имате, но тѣ не сѫ отъ характеръ да ви спъватъ. Какви страдания може да има онзи, който люби безкористно и чисто? Какви страдания може да има онзи, който всѣка сутринь отива на небето и се връща на земята да работи? Небето е свѣтътъ на истината и свѣтлината. Може ли да страда човѣкъ, който живѣе въ свѣтлина? Страда само онзи, който е въ затворъ и на тъмно. Такова е положението на всѣки човѣкъ на земята. Всѣки човѣкъ, който живѣе на земята, е затворникъ. Като стане сутринь отъ сънь, той иска да погледне нагоре, да види простора на небето, но главата му веднага се удря въ желѣза — затворникъ е. Цѣлъ день седи въ келията си, живъ човѣкъ не вижда. Само единъ пѫть презъ деньтъ ще дойде надзирательтъ, ще му подхвърли нѣщо за ядене и ще си отиде. Не е лесно да се справишъ съ условията на затвора.

Като ученици, вие не трѣбва да роптаете противъ условията, при които живѣете, но да разбирате Божиитѣ пѫтища. Защо и за какво страдате, не питайте, но изучавайте смисъла на страданията. Ако сте синъ на нѣкое семейство, не питайте, защо сѫ ви пратили тамъ, но подържайте красиви синовни отношения къмъ майка си и баща си; подържайте красиви отношения къмъ братята и сестритѣ си. Само така ще научите и разберете мисията си въ този домъ и ще я изпълните правилно. Отъ добритѣ отношения къмъ домашнитѣ си вие ще излѣзете навънъ, да развиете и проявите своитѣ чувства къмъ обществото, къмъ народа си и къмъ цѣлото човѣчество. Така ще намѣрите своя центъръ, своята точка на равновесие въ живота си. За да се домогнете то тази точка, преди всичко вие трѣбва да бѫдете здрави. Следователно, за да се учи добре, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, физически и психически, да нѣма никакво неразположение на духа. Най-малкото неразположение на ученика се явява като препятствие въ учението му. Затова се препоржчва на всѣки ученикъ, обикновенъ или окултенъ, да бѫде здравъ.

Коя е причината за неразположението на човѣка? Неразположението зависи отъ характера на човѣка. Ако човѣкъ е песимистъ по характеръ, условията за неразположение сѫ повече. Изобщо, песимистътъ бива по-неразположенъ отъ оптимиста. Онзи, който има по- силно въображение, има по-голѣми радости, но и по-голѣми страдания. Колкото по-слабо е въображението на човѣка, толкова по-малко страдания има, но и по-малко радости. Значи, радоститѣ и страданията на човѣка се компенсиратъ правилно, но не могатъ да се избѣгнатъ. Тѣ сѫ необходими условия въ развитието на човѣка. Понѣкога човѣкъ скърби и се радва за неизвестни нѣща. Макаръ и неизвестни за него, тѣ сѫ по-реални отъ ония, които сѫ известни. Затова казваме, че човѣкъ има реални и нереални радости и скърби. Каквито и да сѫ скърбитѣ и радоститѣ, важно е човѣкъ да се учи отъ тѣхь, да преодолява, да калява волята си, да облагородява сърдцето си и да усилва своя умъ.

Като ученици, вие не трѣбва да се смущавате отъ промѣнитѣ, които ставатъ въ живота ви. Човѣкъ е пѫтникъ, дошълъ на земята да се учи, да придобива знания и опитности. Като пѫтува, той минява презъ различни мѣста, презъ долини и планини, вследствие на което и състоянията му се мѣнятъ. Единъ день е радостенъ, на другия день — скръбенъ; единъ день се надѣва, вѣрва въ постиженията си, на другия день се обезсърдчава. Той ту слиза, ту се качва, но трѣбва да върви напредъ. Истинскиятъ животъ се заключава между полюси. Който разбира живота, той не се смущава отъ промѣнитѣ. Въ промѣнитѣ човѣшката душа се обогатява. Безъ промѣни животътъ нѣма смисълъ. Еднообразниятъ животъ води къмъ отъпкания пѫть. Чрезъ промѣнитѣ човѣкъ се изпитва и изгражда своя бѫдещъ животъ. Когато изпитва ученика си, учительтъ познава, какво е научилъ и докѫде е достигналъ. Ако решава задачитѣ си добре, ученикътъ може да мине въ по-горенъ класъ, дето му се даватъ по-мѫчни упражнения.

Какъвъ е смисълътъ на изпитанията? Чрезъ изпитанията човѣкъ познава себе си. Така се изпитватъ убежденията, вѣрата, любовьта му. Запримѣръ, нѣкой минава за религиозенъ, но като срещне единъ безвѣрникъ, съ силно отрицателна мисъль, той започва да се колебае. Безвѣрникътъ отрича сѫществуването на Бога, аргументира го съ различни доказателства, и религиозниятъ постепенно се разколебава въ вѣрата и убежденията си. Вѣра, която се разклаща отъ най-малкия вѣтрецъ, не е истинска. Любовь, която отстѫпва при най-малкитѣ мѫчнотии, не е истинска. Значи, изпитанията сѫ бури и вѣтрове, чрезъ които човѣкъ се изпитва. Ако не мине презъ изпитания, той не може да се познае.

Казано е: „Познай себе си“. Да познае човѣкъ себе си, това значи, да се освободи отъ всички заблуждения, отъ всички чужди елементи, вмъкнати въ неговия личенъ животъ. Докато не очисти съзнанието си отъ всички примѣси и заблуждения на миналото, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Каквито усилия и да прави, той не може да измѣни живота. Водата тече и носи своитѣ утайки, но човѣкъ трѣбва да се чисти отъ тѣхъ. Вѣтърътъ вѣе, люлѣе и разклаща дърветата, но човѣкъ трѣбва да се огради, да не се подава на влиянието му. Водата и въздухътъ едновременно причиняватъ пакости и добрини. Въ стомаха водата е на мѣстото си; влѣзе ли въ кривото гърло, тя може да задуши човѣка. Сѫщото можемъ да кажемъ и за въздуха: ако влѣзе въ дробоветѣ, той е на мѣстото си. Влѣзе ли въ стомаха, предизвиква разстройство. Следователно, всѣко нѣщо, което отива на мѣстотото си, причинява радость; не отива ли на мѣстото си, причинява скръбь.

Всички трѣбва да работите върху себе си, да станете силни. Ако не можете изведнъжъ да станете силни, бѫдете слаби, но и въ единия, и въ другия случай работете. Значи, човѣкъ трѣбва да бѫде или най-силенъ, или най-слабъ. Ако е силенъ, той трѣбва да употрѣби силата си въ услуга на слабия; ако е слабъ той трѣбва да работи, да стане силенъ. Представете си, че имате кѫща, но въ двора си нѣмате вода. Какво трѣбва да направите? Близо до кѫщата ви има езеро, отъ което можете да се ползувате. За тази цель вие трѣбва да копаете, да прекарате канализация, за да се ползувате отъ водата на езерото. Силниятъ самъ може да прекара водата на езерото въ кѫщата си; слабиятъ трѣбва да потърси помощьта на силния, за което ще плаща. Следователно, силниятъ работи самъ и не плаща; слабиятъ се ползува отъ помощьта на силния, но плаща за услугитѣ му. Силниятъ е свободенъ, слабиятъ — ограниченъ.

Оттукъ правимъ следнитѣ изводи: всѣко вѣрую, което се ограничава отъ хората, не е истинско, не е ваше вѣрую; всѣко вѣрую, което не се ограничава отъ никого, е истинско. Всѣка истина, всѣка наука, която се нуждае отъ провѣрка и отъ доказателства, е чужда, придобита отвънъ; всѣка истина, всѣка наука, която не се нуждае отъ провѣрка, е ваша собствена, придобита по вѫтрешенъ пѫть. Истинско вѣрую, истинска наука сѫ ония, които при всички условия оставатъ едни и сѫщи. При каквито условия и да се намира, човѣкъ се нуждае отъ тѣхъ. Тѣ сѫ подобни на хлѣбъ. И въ пустинята, и въ плодороднитѣ полета хлѣбътъ е необходимъ. Сѫщото не можемъ да кажемъ за паритѣ. Въ пустинята паритѣ нищо не струватъ, но хлѣбътъ и водата сѫ отъ първа необходимость.

Задачата на човѣка е да се домогне до положителнитѣ нѣща въ живота. Кои нѣща сѫ положителни? Здравето, силата, вѣрата, любовьта, знанието сѫ положителни нѣща, а болестьта, безсилието, безвѣрието, умразата, невежеството — отрицателни. Кое живо сѫщество не се стреми къмъ здраве? Кой човѣкъ не иска да бѫде здравъ? Какво правите, когато се разболѣете? Нѣкой търсятъ лѣкари, а други сами се лѣкуватъ.

Първото условие за лѣкуване е вѣрата. Безъ вѣра човѣкъ мѫчно се лѣкува. Когато заболѣете отъ нѣщо, запримѣръ, отъ главоболие, коремоболие, или ревматизъмъ на крака, на рѫката, приложете следния методъ: Поставете дланитѣ на рѫцетѣ си на болното мѣсто и кажете: Азъ живѣя въ Бога. Въ Бога не сѫществуватъ никакви болести. Ако вѣрата ви въ Бога е силна, нѣма да се мине половинъ часъ, и болката ви ще изчезне.Колкото по-слаба е вѣрата ви, толкова по-мѫчно ще се махне болката. Обаче, вие трѣбва да постоянствувате, докато окончателно оздравѣете. Ще знаете, че безъ вѣра нищо не се постига. Вѣра и постоянство въ работата сѫ две необходими условия за постижение и реализиране на вашитѣ желания. И светията и обикновениятъ човѣкъ се нуждаятъ отъ вѣра и постоянство. За да се повдигнатъ на по-високо стѫпало, и обикновениятъ човѣкъ, и светията трѣбва да работятъ. Понеже светията е дошълъ до известенъ резултатъ чрезъ съзнателна и упорита работа, той изисква сѫщото отъ всѣки човѣкъ. Дето и да отиде човѣкъ, между свѣтски или религиозни хора, навсѣкѫде му предстои работа. Той не трѣбва да мисли, че е царски или княжески синъ и да не работи. Царскитѣ друмища сѫ най-опасни. Презъ тѣхъ минаватъ много автомобили, файтони, трамваи, които могатъ да ви прегазятъ. Не стойте на пѫтя имъ. Ще кажете, че кѫщитѣ ви сѫ построени вече на царския пѫть. Ако искате да не пострадате, махнете кѫщитѣ си оттамъ и ги поставете на друго мѣсто. Свѣтътъ е хала, която завлича всичко. Тази хала ще мине край кѫщитѣ ви, ще ги отнесе и ще ви застави да работите.

Казано е въ Писанието, че не трѣбва да любите свѣта. Това значи: живѣйте въ свѣта, работете, но не се свързвайте съ него. Свържете ли се съ свѣта, вие се ограничавате. Свѣтътъ има свои интереси, които на всѣка цена иска да реализира. Колкото и да работите за свѣта, той никога нѣма да ви възнагради, както трѣбва, нито паметникъ ще ви направи. Тукъ- таме виждате паметници на заслужили хора, но тѣ сѫ само за залъгване. Заслужилитѣ хора сѫ много, а на единици отъ тѣхъ сѫ поставили паметници. Колко заслужили хора има въ свѣта, които минаватъ - заминаватъ незабелязани! Това е все едно, да си купите билетъ за лотария. Мнозина купуватъ лотарийни билети, но малцина печелятъ.

Едно се иска отъ човѣка — безкористие. Дето и да се намира — на земята, или на небето, човѣкъ трѣбва да работи безкористно и съ любовь. Животътъ изисква работа, а не почивка. Ако искате да станете музикантъ, ще свирите най-малко по четири-петь часа на день; ако сте пѣвецъ, ще пѣете по четири-петь часа; ако сте проповѣдникъ, ще говорите на хората и ще ги поучавате. Ще работите въ всички направления, безъ да се отегчавате. Каквото правите, правете го съ съзнание. Човѣкъ трѣбва да има идея, която да му дава импулсъ за работа. Дето е любовьта, тамъ има потикъ за работа. Затова казваме, че нѣкой нѣща ставатъ съ любовь, а нѣкой — безъ любовь. Всѣка работа, извършена съ любовь, е разумна. Дето има любовь и разумность, тамъ Богъ присѫтствува. Дето любовьта и разумностьта не присѫтствувать, тамъ Богъ отсътствува. Какво ще кажемъ за престѫпленията въ свѣта? Защо се вършатъ престѫпления? Защото Богъ отсътствува. Той никога не пита хората, защо вършатъ престѫпления. Това показва, че Богъ е богатъ и всѣкога може да изплати направенитѣ щети и загуби. Когато човѣкъ пита, защо е допуснато злото въ свѣта, това говори за неговата сиромашия. Като не може да изплати вредитѣ и загубитѣ отъ злото и престѫпленията, той пита, защо сѫ допуснати. Колкото и да е беденъ, човѣкъ трѣбва да знае, че нищо не се прощава. Щомъ прави дългове, той трѣбва да плаща. Щомъ се явява на изпитъ, той трѣбва да е училъ.

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ края на една епоха и трѣбва да държатъ изпитъ за завършено образование. Днитѣ до този изпитъ съ изброени. Още малко време остава, докато дойде изпитната комисия. Едни ще държатъ изпитъ за прогимназия, други — за гимназия, трети — за университетъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не мине презъ рѫцетѣ на изпитната комисия. Строга и крайно взискателна е тази комисия. Много ученици ще бѫдатъ скъсани на изпита си. Като се явите на изпита, вие трѣбва да имате вѣра въ професоритѣ си. Тѣ нѣма да ви кѫсатъ несправедливо. Тѣ сѫ добри, любещи и справедливи. Щомъ издържите изпита си веднага ще ви дадатъ дипломъ. Всички знаете, какви дипломи се даватъ на земята, но какви дипломи се даватъ въ духовния свѣть, не знаете. Тамъ се дава ново тѣло на човѣка, изтъкано отъ фина, съвършена материя, съ добре развити органи и сѣтива. Какъвъ по-добъръ дипломъ можете да очаквате? Който не издържи изпита си, той не може да получи ново тѣло. Това значи: той не може да се радва на умъ и на сьрдце съ нови разбирания, съ нови мисли и чувства.

И тъй, не се страхувайте отъ изпита, който предстои да минете. Всѣки изпитъ крие нѣщо добро въ себе си. Желая ви да се приготвите добре, да издържите изпита си съ успѣхъ. Щомъ издържите изпита си добре, вие ще се повдигнете на подобаваща висота въ Божествения свѣтъ. Не си правете илюзии, да мислете, че можете да минете, както и да е. Не, вие трѣбва да научите добре всичкия материалъ, отъ единия до другия край, да не остане единъ урокъ ненаученъ. Вие трѣбва да знаете всички уроци отлично. Който не е готовъ да държи матурата си, може да я отложи, но временно само. Обаче, кога и да е, той трѣбва да държи матура. Какъ познавате, кой човѣкъ е издържалъ изпита си? По начина на обличането, вие познавате, дали даденъ ученикъ е издържалъ изпита си. Ако нѣкой човѣкъ е добре облѣченъ, външно и вѫтрешно, той е издържалъ изпита си добре. Ако не е облѣченъ въ нови дрехи, той не е издържалъ изпита си. И отъ това правило има изключения. За всѣки човѣкъ е важно да свърши изпита си благополучно. Да издържи изпита си благополучно и да се облѣче въ нови дрехи, въ това седи смисълътъ на човѣшкия животъ.

Обличането съ нови дрехи е вѫтрешенъ, а не външенъ процесъ.Лесно е външното обличане, но мѫчно е вѫтрешно да се облѣче човѣкъ. Когато Адамъ и Ева сгрѣшиха, тѣ се почувствуваха вѫтрешно голи, а не външно. Защо сгрѣшиха Адамъ и Ева? Защото не учиха добре. Тѣ пропаднаха на матура. Тѣ се занимаваха съ работи, които не влизатъ въ изпита имъ, и не можаха да учатъ, както трѣбва. За да учи, човѣкъ трѣбва да подържа свещения огънь въ себе си, да разбира хората и да имъ помага. Не е въпросъ да бѫдешъ нагорещено желѣзо, което лесно истива, но огънь, който вѣчно гори. Дето гори свещениятъ огънь, тамъ е и любовьта. Който люби, той помага на близкитѣ си, влиза въ положението имъ и ги облекчава. Той живѣе едновременно на земята и на небето.

Какво представя небето? Хората иматъ особено понятие за небето. Най-красивото мѣсто въ свѣта е небето. Искате ли знание, сила, здраве, богатство, любовь, ще ги намѣрите на небето. Мѣстото на небето е въ самия човѣкъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който поне за малко време да не е билъ на небето. Когато люби, човѣкъ е на небето, между свѣтли и разумни сѫщества. Изгуби ли любовьта си, той слиза на земята, между обикновенитѣ хора.Ако живѣе дълго време на небето, човѣкъ става силенъ и може лесно да се справя съ голѣмитѣ мъчнотии и страдания.

Преди години, единъ отъ виднитѣ американски проповѣдници, Шлятъръ, билъ осѫденъ да лежи известно време въ затворъ. Той не могълъ да излежи опредѣления срокъ. Защо? Защото въ продължение на нѣколко месеца само той обърналъ много отъ прислужницитѣ и затворницитѣ къмъ Бога. Като видѣлъ това, директорътъ на затвора заповѣдалъ да пуснатъ проповѣдника на свобода. Той казалъ: Мѣстото на този човѣкъ не е тукъ.

Казвамъ: Човѣкъ, който живѣе, или е живѣлъ на небето, има велика, мощна душа. И при най-голѣмитѣ страдания той е тихъ и спокоенъ. Той отправя мисъльта си къмъ Бога и благодари за всичко, което му е дадено. Той познава Бога и не се съмнява въ Него. Докато Иовъ роптаеше противъ Бога и се запитваше, защо му идатъ страданията, кѫде е сгрѣшилъ, страданията непрестанно се сипѣха върху него. Когато съзнанието му се пробуди, той каза: Господи, познахъ Те. Разбрахъ, че всичко, което си опредѣлилъ да стане, е добро. Отсега нататъкъ ще живѣя, както искашъ, ще изпълня волята Ти. Отъ този моментъ страданията го напуснаха, и той отново придоби всичко, което бѣше изгубилъ.

Следователно, човѣкъ не може да разбере живота, докато се страхува отъ страдания, отъ сиромашия, отъ невежество, отъ злото въ свѣта. Изчезне ли страхътъ отъ него, той разбира вече живота. Казано е въ Писанието: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие“. Който е позналъ Бога, той живѣе безъ страхъ и понася страданията леко. Ако изгуби нѣкого отъ своитѣ близки, той казва: Господъ далъ, Господъ взелъ. Ако изгуби силата, богатството, знанието си, той пакъ казва: Господъ далъ, Господъ взелъ. Той се разговаря съ страданието като съ приятель: разхожда се съ него, гощава го. Щомъ доброволно задоволите изискванията на страданието, то само ще ви напусне. Страданията не сѫ механически сили, но съзнателни, разумни сѫщества, които сѫ изостанали въ развитието си. Тѣ влизатъ въ човѣка и черпятъ сила отъ него. Колкото по-несъзнателно се отнася човѣкъ къмъ страданията, толкова повече тѣ го измѫчватъ, докато съвършено го изчерпятъ. Като изгуби и последнитѣ си сили, човѣкъ заминава за онзи свѣтъ, да си приготви условия за новъ животъ, за ново тѣло. Като не разбиратъ този законъ, хората питатъ, защо е допуснато злото и страданието въ свѣта. Много естествено. Човѣкъ трѣбва да разбере смисъла на страданието и съзнателно да се справи съ него. Не може ли да го разбере, то всѣкога ще го мѫчи. Защо сѫществуватъ комаритѣ? И комарътъ има нѣкакво предназначение.

Като ученици, вие трѣбва да се справите съ страданието, да не мърморите, но да се разговаряте разумно съ него. Всѣко роптание, всѣко недоволство опетнява човѣшката душа. Казвате: Защо трѣбва да страдамъ? — Все трѣбва нѣкой да страда. Кой отъ васъ ще страда, не е важно. Днесъ страда единъ, утре — другъ. Страданието посещава всички живи сѫщества. И волътъ, който оре на нивата, страда; кокошката, която колите, сѫщо страда. Ще кажете, че сте вегетарианци и не колите животни. Наистина, вегетарианцитѣ не колятъ животни, но ядатъ зеленчуци, плодове, жито. При сегашнитѣ условия на живота, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е причинйлъ, или да не причинява на нѣкого страдания. Това е много естествено. Ядешъ плодъ, ще го разкѫсашъ съ зѫбитѣ си. Важно е, обаче, да не унищожишъ живота му. Животътъ на плода е въ семката. Изяжъ плода, благодари му, че си се нахранилъ съ него, и посади семката му въ земята. Външната форма на плода представя дреха, въ която е облѣчена една велика идея. Изяжъ плода, приеми идеята, която той крие въ себе си, и благодари, че си ималъ възможности да се насладишъ. Както идеитѣ се обличатъ въ красиви премѣни, така и човѣшката душа е облѣчена въ свѣтла, красива дреха. Колкото по-праведенъ и добъръ е човѣкъ, толкова по-красива е дрехата на неговата душа.

Срещнете ли човѣкъ, на когото дрехата на душата е скѫсана, парцалива. ще знаете, че той самъ е опетнилъ живота си. Самъ той е внесълъ грѣха въ своята душа. Ако нѣкой се осмѣли да отиде на небето съ своята скѫсана дреха, веднага го изпращатъ на земята.

Следователно, да бѫдешъ добре облѣченъ, това значи, да си добродетеленъ човѣкъ. Красива е дрехата на добродетелния, но всѣки не може да я види. Тази дреха е скрита вѫтре въ човѣка. Тя е дреха на душата. Често хората се обличатъ съ нови и красиви дрехи, съ което искатъ да се представятъ за добродетелни. Ако външно сѫ добре облѣчени, а вѫтрешно не сѫ, тѣ внасятъ лъжата въ своя животъ; ако вѫтрешно сѫ добре облѣчени, а външно не сѫ, безъ да искатъ, тѣ пакъ внасятъ лъжата въ свѣта. Добродетелниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде добре облѣченъ и външно, и вѫтрешно. Красотата на облѣклото не седи въ модата, но въ чистотата. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ външно и вѫтрешно. Той трѣбва да се вслушва въ гласа на душата си, т. е. на Божественото въ себе си и никога да не се колебае. Бѫдете вѣрни на Божественото начало въ себе си. Каквото ви казва то, всичко изпълнявайте. Въ това седи изпълнението на волята Божия.Този процесъ е непреривенъ, както животътъ тече непреривно.

Човѣкъ трѣбва да изпълнява волята Божия всѣки моментъ. Каквато добра мисъль ви дойде въ ума, изпълнете я. Човѣкъ не може да се оплаче, че нѣма условия за изпълнение на волята Божия. Колко вдовици, сирачета, бедни ученици, се нуждаятъ отъ нашата помощь! Колко животни очакватъ на помощьта ни! Всѣки има въ дома си поне една котка и едно куче, които очакватъ на него. Дойде ли котката при васъ, каквато работа и да имате, напуснете работата, дайте й парченце хлѣбъ. После можете да я изпждите навънъ, да продължите спокойно работата си. Котката не се сърди, когато я пждите вънъ. На другия день, като види, че вратата на стаята, ви е отворена, тя пакъ ще влѣзе. Правете сѫщото и вие.

Стремете се къмъ Царството Божие. Десеть пѫти да ви изпждятъ навънъ, не се обиждайте. Постоянствувайте въ стремежа на душата си. Щомъ видиге, че вратата на Царството Божие е отворена, влѣзте вѫтре. Това значи: работете съзнателно и съ любовь, за да влѣзете като граждани въ Царството Божие. Признаятъ ли ви веднъжъ за граждани, вие ще останете завинаги тамъ.

Желая ви да станете граждани на Царството Божие.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

14. Лекция отъ Учителя, държана на

26. ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...