Jump to content

1930_11_12 Правилно отношение къмъ числата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божиятъ гласъ"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Правилно отношение къмъ числата

Размишление

Чете се темата: „Специфичното въ добрия и въ лошия животъ“.

Тема за следния пѫть: „Произходъ на злото“.

Има смисълъ да се говори за произходъ на злото, защото, само по себе си, злото е ограничено, има начало и край. Следователно, злото е произлѣзло отъ нѣщо. Като контрастъ на злото се явява доброто, което нѣма начало и край, т. е. не е ограничено. Ето защо, можемъ да говоримъ само за произходъ на злото, но не и на доброто. Такъвъ контрастъ съществува между обикновения човѣшки животъ, въ който и злото, и доброто се проявяватъ, и Божествения животъ, въ който само доброто се проявява.

Мнозина искатъ да бѫдатъ щастливи, силни, учени и, каквото кажатъ, да стане. Възможно ли е, сегашниятъ човѣкъ, съ своя организъмъ, съ сегашнитѣ си разбирания за живота и природата, да има такива качества? Може ли върбата да притежава здравината и издържливостьта на дъба? Въ какво седи силата на човѣка? Ако разглеждаме човѣка като физическо сѫщество, силата му седи въ неговитѣ мускули. Ако разглеждаме човѣка въ умствено отношение, силата му седи въ неговия умъ. И най-после, ако го разглеждаме въ духовно отношение, силата му седи въ неговия духъ — най-възвишената проява на човѣка. Следователно, първо човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ по тѣло, после — по умъ и най-после — по духъ. Какво придобива човѣкъ, ако е силенъ? Който е силенъ по тѣло, по умъ и по духъ, той е богатъ човѣкъ. Богатиятъ тежи повече отъ бедния, понеже притежава повече ценности. Слабиятъ по тѣло, по умъ и по духъ е беденъ човѣкъ. Бедниятъ тежи малко. Той е лишенъ отъ ония ценности, които правятъ човѣка стабиленъ. Той нѣма основа, на която да се крепи.

Човѣкъ може да бѫде силенъ, добъръ и уменъ и като богатъ, и като беденъ. Това показва, че тия качества сѫ вѫтрешни, а не външни. Вжтрешното богатство и сиромашия правятъ човѣка богатъ или сиромахъ, а не външното. Силата, разумностьта и добротата на човѣка сѫ тѣсно свързани. Който не е добъръ, той не може да бѫде разуменъ. Когато разумниятъ срещне препятствия въ живота си, съ ума си той преценява, колко сѫ голѣми, за да знае, какъ да ги премахне. Следъ това ще си послужи и съ физическата сила. Запримѣръ, болестьта е препятствие, съ което човѣкъ трѣбва правилно да се справи. Разумниятъ ще намѣри начинъ лесно да се справи съ болестьта, а неразумниятъ ще каже, че Богъ е опредѣлилъ той да боледува. Отде знае това? Билъ ли е при Бога, да види, какъ Богъ нарежда нѣщата? Ще възразите, че никой не е присѫтствувалъ при създаването на свѣта. Въпрѣки това хората четатъ, какво е писалъ Мойсей по този въпросъ и вѣрватъ на думитѣ му. И Мойсей не е присѫтствувалъ при създаването на свѣта, но той черпилъ сведения отъ египетскитѣ библиотеки, ималъ известно откровение по този въпросъ и следъ това е писалъ.

Всѣки човѣкъ има нѣкакво откровение, малко или голѣмо, въ зависимость отъ голѣмината на прозореца, презъ който влиза свѣтлината. Презъ малъкъ прозорецъ влиза малко свѣтлина. Следователно, и откровението е ограничено. Какво откровение е това, което влиза презъ прозорецъ, който има по 30 сантиметра широчина и височина? Другъ е въпросътъ, ако откровението, което човѣкъ получава, минава презъ прозорецъ, който има два- три метра широчина и височина.

Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ се издига все по-високо, вследствие на което виждаме различието между сегашния човѣкъ и онзи, който е живѣлъ въ времето на Христа. Ако отидемъ още по-далечъ, преди Христа, разликата е по-голѣма. Въ умствено и въ духовно отношение съвременниятъ човѣкъ се е издигналъ високо надъ своитѣ предци, но и той има още много да работи. Обаче, преди хиляди години е съществувала една човѣшка раса на земята, която по култура е надминавала всички досегашни култури. По това време земята е била рай. Като споменъ отъ тази култура имаме само високитѣ планински върхове, голѣмитѣ морета и океани. Нищо друго не е останало отъ това време. Хората отъ миналитѣ култури сѫ били деца на ония отъ високата култура, но не могли да устоятъ на нейнитѣ изисквания, вследствие на което паднали. Едва сега тѣ започватъ отново да се повдигатъ. Тѣзи високо напреднали хора сѫ живѣли въ времето, когато свѣтътъ се е създавалъ и сѫ взели участие въ създаването му.

Коя е причината за падането на човѣчеството? Нѣкой казватъ, че злото е причина за падането на човѣчеството. Като дойдатъ до тази причина, тѣ казватъ, че злото трѣбва да се премахне, и започватъ да се борятъ съ него. Въ края на краищата тѣ излизатъ победени. Никой човѣкъ досега, никое възвишено сѫщество не е победило въ борбата си съ злото. Като знаятъ това, възвишенитѣ същества, даже и боговетѣ, не правятъ опитъ да се борятъ съ злото. Тѣ знаятъ, че ако се борятъ съ злото, ще се натъкнатъ на Бога и ще счупятъ главитѣ си. Невъзможно е да се бори човѣкъ съ злото и да излѣзе отъ тази борба здравъ. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Не противи се на злото“. Натъкнешъ ли се на злото, дай пѫть на доброто въ себе си. Само силитѣ на доброто сѫ въ състояние да се справятъ съ злото.

Следователно, не се борете съ злото, но изучавайте го, вижте, какъвъ е неговиятъ произходъ. Какъ ще си обясните, защо двама приятели се скарватъ? Ако единиятъ отъ тѣхъ каже една обидна дума на другия, последниятъ веднага се отдалечава отъ него. Преди да е чулъ тази дума, той е държалъ приятеля си въ ума, въ съзнанието си, постоянно е мислилъ за него. Щомъ чулъ тази дума, той го изхвърлилъ отъ съзнанието си и престаналъ да мисли за него. Между тия приятели е станало нѣкакво вѫтрешно стълкновение, вследствие на което и двамата почватъ да си противодействуватъ. Стълконовението, което създава противодействие въ тѣхъ, наричаме зло. Значи, злото се явява тамъ, дето се образува нѣкакво стълкновение.

Като ученици, вие трѣбва да мислите правилно, да разсѫждавате, да не правите бързи заключения за нѣщата.

Това, което става между двама приятели, става между човѣка и Бога. Нѣкой човѣкъ вѣрва въ Бога, обича Го, но щомъ обърка работитѣ си, щомъ изгуби нѣщо ценно въ живота си, той се опълчва противъ Господа, държи Го отговоренъ за неуспѣха си. Нѣкой ученикъ пропадналъ на изпита си — държи Бога отговоренъ за неуспѣха си. Момата се оженила, недоволна е отъ живота си — търси вината въ Господа. Когото срещнете, всички роптаятъ противъ Господа, защо е допусналъ злото въ свѣта. Тѣ сѫ прави въ едно отношение, а именно: Богъ е допусналъ злото, като сила въ свѣта. Обаче, пита се: Защо е допуснато злото? Злото си върви по свой опредѣленъ пѫть. Богъ е опредѣлилъ на човѣка да върви въ пѫтя на доброто. Кой го тури въ пѫтя на злото? Човѣкъ самъ се е отклонилъ отъ своя пѫть и тръгналъ въ пѫтя на злото. При най-малкото отклоняване Богъ предупреждава човѣка да бѫде внимателенъ, да не се залавя за работи, които ще го отклонятъ, но той не слуша. Както въ далечното минало, така и днесъ, поради непослушанието си, човѣкъ се отклонява отъ пѫтя на доброто и отива въ пѫтя на злото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е предупреденъ за нещастието, което ще му се случи. Всѣки човѣкъ е дошълъ на земята да изпълнява волята Божия и да се учи. Отклони ли се отъ своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята воля, той неизбѣжно ще се натъкне на злото._

Следователно, човѣкъ е изпратенъ на земята първо да върши волята Божия, а следъ това идатъ останалитѣ нѣща: да става търговецъ, да става богатъ, силенъ, ученъ, да се жени и т. н. Ще възразите: Не трѣбва ли човѣкъ да се жени? Ако на първо мѣсто има предъ видъ волята Божия, човѣкъ може всичко да върши. Той може да стане търговецъ, ученъ, музикантъ, да се жени и т. н. Нѣма ли предъ видъ първо волята Божия, той ще претърпи крахъ въ всичкитѣ си предприятия. Какво щастие може да очаква болната мома отъ женитбата? Преди да се оженятъ, момата и момъкътъ трѣбва да сѫ готови да изпълнятъ волята Божия. Само здравиятъ човѣкъ има право да се жени. Подъ думата „здравъ човѣкъ“ ние разбираме онзи, който мисли, чувствува и постѫпва право. Какво става днесъ? Днесъ се женятъ повече болни хора и очакватъ да родятъ добри, здрави деца. Това е невъзможно. Момата иска да се ожени, да стане майка, да ражда деца. Момъкътъ иска сѫщо да се ожени, да стане баща, да има деца. Отде е дошла тази идея въ човѣка? Преди всичко, раждането е качество на Бога. Само Богъ ражда. Сегашнитѣ хора страдатъ, понеже сѫ изопачили естествения редъ на нѣщата. Тѣ сѫ изопачили Божественото, вследствие на което страданията неизбѣжно ги следватъ.

Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, да живѣе правилно, а не да мисли за женене, за раждане на деца. Първата задача на човѣка  е да уреди отношенията си съ Бога, а после да уреди и своитѣ работи. Като опредѣли отношенията си къмъ Първата Причина, човѣкъ знае вече, да се жени ли, и за коя мома или за кой момькъ да се ожени. Богъ има грижа за всички хора. Той знае, какъ да ги съчетае, кои хора си подхождатъ и т. н. Ако сегашнитѣ хора страдатъ въ женитбитѣ си, причината се крие въ тѣхното непослушание. Тѣ се женятъ безъ съгласието на Бога. Ще кажете, че хората трѣбва да се обичатъ. Това е другъ въпросъ. Страшното е, че сегашнитѣ женитби не сѫ основани на любовьта. Въ желанието си да се ожени, човѣкъ е вложилъ нѣкакви изопачени идеи. Въ сегашнитѣ женитби ще намѣрите всичко, но не и любовь. Има женитби въ свѣта, които се крепятъ на любовьта, но тѣ сѫ рѣдко. Нѣкой мислятъ, че, като се оженятъ, ще иматъ условия да се развиватъ. Това е заблуждение. Тѣ забравятъ, че развитието на човѣка, напредването му е предвидено въ Божествения планъ. Тъй щото, жененъ ли е човѣкъ, или не, условията за неговото развитие сѫ предвидени. Можете ли да наречете благоприятни условия за развитие тия, при които хората се намиратъ въ постоянни борби? Тъкмо това виждаме днесъ въ повечето семейства. Влѣзете ли въ нѣкое съвременно семейство, ще видите, че майката и бащата сѫ въ постоянна борба, а оттамъ и децата. Мѫжътъ и жената не се разбиратъ, децата — сѫщо. Другаде ще видите, че синътъ се е опълчилъ срещу баща си, дъщерята — срещу майка си. Казано е въ Писанието: „Всѣки домъ, раздѣленъ противъ себе си, не може да устои“. Такова е положението на съвременното семейство.

Евреитѣ запитаха Христа, трѣбва ли мѫжътъ да даде разводно писмо на жена си, когато я хване въ прелюбодеяние? Христосъ имъ отговори: Мойсей нареди мѫжътъ да дава разводно писмо на жена си, но той направи това заради тѣхното жестокосърдечие. Обаче, отначало не бѣше така. Първоначално мѫжътъ и жената трѣбвало да бѫдатъ свързани въ единъ умъ, въ едно сърдце, въ една душа и въ единъ духъ. Това е било изказано въ стиха: „Човѣкъ ще напусне майка си и баща си, ще се прилепи къмъ жена си и ще образуватъ едно цѣло“. Не се ли спазва този законъ, отношенията между мѫжа и жената всѣкога ще бѫдатъ дисхармонични. Тази дисхармония въ отношенията на всички хора показва тѣхното отклоняване отъ правия пѫть. Цѣлото човѣчество се е отклонило отъ правия пѫть на живота и търси изходъ отъ трудното положение, въ което се намира. Изходенъ пѫть отъ това положение намираме въ методитѣ на различнитѣ религии.

Отъ хиляди години насамъ хората се молятъ на Бога, плачатъ, борятъ се въ себе си, търсятъ начинъ да излѣзатъ отъ кашата на своя животъ, но и досега още не сѫ излѣзли. Мнозина казватъ, че човѣкъ не може да живѣе самъ, но трѣбва да си намѣри другарь или другарка, съ които да се разбира. Кой човѣкъ е самъ въ живота? Още съ слизането си на земята, човѣкъ е дошълъ заедно съ много души, съ които е тѣсно свързанъ. Макаръ и въ различни краища на земята, тия души си взаимно помагатъ. Освенъ това, всѣки човѣкъ се намира подъ специалнитѣ грижи на възвишенитѣ сѫщества, които не го оставятъ самъ. Въ труднитѣ моменти на живота тѣ му се притичатъ на помощь. Въпрѣки грижитѣ на разумния свѣтъ, хората страдатъ, мѫчатъ се, защото забравиха Божиитѣ пѫтища. Тѣ пожелаха да бѫдатъ като Бога, да се ползуватъ съ абсолютна свобода. Богъ е абсолютно свободенъ, защото има знания, сила, богатства, каквито човѣкъ не притежава. Никой човѣкъ не може да направи това, което Богъ прави. Защо? Не му е позволено. Опита ли се да направи това, което Богъ може да направи, той ще внесе злото въ своя животъ.

Момъкъ се оженва за една мома и веднага я ограничава. Защо? Защото била негова собственость. И момата започва да го ограничава, защото билъ неинъ мѫжъ. Тѣ си позволяватъ нѣща, на които нѣматъ право. Преди всичко мѫжътъ и жената сѫ души, излѣзли отъ Бога. Тѣ принадлежатъ на Бога, и никой нѣма право да ги задържа за себе си. Мѫжътъ забранява на жена си да гледа чужди мѫже, да не се разговаря съ тѣхъ. И жената ограничава мѫжа си по сѫщия начинъ. Ако това е право, тогава и жената, и мѫжътъ трѣбваше да бѫдатъ слѣпи, глухи, нѣми. Така ли е въ сѫщность? Богъ е далъ възможности на човѣка да гледа красотата и величието на природата, да възприема нѣжнитѣ пѣсни на изворитѣ, на птицитѣ, сладкия говоръ на хората и т. н. Човѣкъ има очи, уши, носъ, уста, езикъ, за да влиза въ общение съ цѣлата природа. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ изворъ, който да раздава щедро отъ своето благо. За това е създаденъ той. Кой е виновенъ, че, вмѣсто чистъ изворъ, той се е превърналъ въ каналъ, отъ който тече нечиста и мжтна вода? Човѣкъ самъ е причина за своя нечистъ животъ. Съ отклоняването си отъ правия пѫть, той е изгубилъ своята първоначална чистота. Нечистата материя, която прониква тѣлата на хората, не е нищо друго, освенъ грѣхътъ. Казано е за Христа, че чрезъ кръвьта си е измилъ човѣчеството отъ грѣха. И до днесъ още Христосъ продължава да го мие.(Това показва, че въ цѣлото човѣчество е влѣзло нѣщо нечисто, отъ което трѣбва да се освободи и очисти.

Сега, като говоря за мѫже и жени, азъ разглеждамъ тѣхнитѣ търговски отношения. Като се женятъ, тѣ правятъ една търговска сдѣлка помежду си: мѫжътъ се нуждае отъ човѣкъ, който да му прислужва, да чисти кѫщата му, да готви, да отглежда деца. Жената приема тѣзи условия, но срещу това тя иска да бѫде осигурена. Наистина, ако се случи да замине по-рано отъ нея, мѫжътъ я осигурява — приписва й голѣма часть отъ богатството си. Ако не изпълни обещанието си, приживе или следъ смъртьта си, жената остава недоволна и започва да съжалява, че се е продала евтино. Другъ е въпросътъ, ако отношенията на мѫжа и на жената сѫ отношения между души.

И тъй, искате ли да запазите чистотата на ума и на сърдцето, не допущайте въ себе си лоши мисли нито за мѫжа, нито за жената. Когато жената допуща лоши мисли за мѫжа си, тя сама се понижава. И когато мѫжътъ допуща лоши мисли за жена си, и той се понижава. За да не се понижаватъ и да запазятъ достойнството си като души, мѫжътъ и жената трѣбва да се държатъ на такава висота, каквато имъ е дадена отъ Бога. Щомъ не вѣрватъ въ себе си, тѣ не вѣрватъ и въ Бога. Слушате нѣкой да казва, че и Богъ не знае, защо го е създалъ. Мисли ли по този начинъ, човѣкъ хвърля петно върху истината. Щомъ не познава истината, той се е раздвоилъ въ себе си. Той не вижда единството въ живота, вследствие на което за него всичко се е обезсмислило. Знайте, че Богъ съзнателно е създалъ свѣта и съзнателно е вложилъ доброто въ човѣка. Нѣма сила въ свѣта, която може да отнеме доброто отъ човѣка.

Временно човѣкъ изгубва живота си, като благо, дадено отъ Бога, но пакъ го придобива. Щомъ изправи отношенията си къмъ Бога, животътъ му се дава отново, за да го реализира. Да реализира човѣкъ живота си, това значи, да прецени благата, които му сѫ дадени, и да ги използува. Не приписвайте своитѣ криви прояви и погрѣшки на Бога. Човѣкъ грѣши, защото дава пѫть на желанието си да бѫде господарь, да владѣе свѣта. Всѣки има желание да владѣе нѣщо. Мѫжътъ иска да заповѣдва на жената; жената — на мѫжа; учительтъ — на ученицитѣ си; господарьтъ на слугата си; свещеникътъ — на своитѣ пасоми; майката и бащата — на децата си и т. н. Желанието на човѣка да заповѣдва на нѣкого, показва, че въ него се крие нѣкакво користолюбие. Малцина признаватъ тази чърта въ себе си, и затова не могатъ да се освободятъ отъ нея.

Какво придобива човѣкъ, ако може да заповѣдва на хората? За предпочитане е да имате отношение съ хора, които сѫ разумни, досѣтливи, любещи, които сѫ готови на услуга преди да сте имь заповѣдали, отколкото да срещнете такива, на които трѣбва да заповѣдвате на всѣка стѫпка. Само глупавиятъ човѣкъ работи по заповѣди. Разумниятъ избѣгва заповѣдитѣ. Той не обича нито на него да заповѣдватъ, нито той самъ да заповѣдва. Божественото въ човѣка нито заповѣдва, нито търпи заповѣди. Божественото отговаря само на Божественото. Сѫщевременно то отговаря само по Божественъ начинъ. Запримѣръ, ако при васъ дойде нѣкой беденъ човѣкъ и пожелае, да му помогнете, както можете и колкото искате, той не постѫпва по Божественъ начинъ. Въ неговия умъ се крие нѣщо нечисто. Като казва, че иска да му дадете, колкото обичате, съ това той външно се представя за скроменъ, а вѫтре въ себе си очаква да получи повече. Това не е Божествена постѫпка. На този начинъ на искане Божественото въ човѣка отговаря по свой начинъ. И да може да даде повече, човѣкъ се въздържа, дава по-малко. Ако този човѣкъ е твой приятель и се нуждае отъ десеть хиляди лева, гой трѣбва да каже: Имамъ нужда отъ десеть хиляди лева. Можешъ ли да ми услужишъ, да ми дадешъ тази сума? Каже ли така, ако имашъ въ себе си такава сума, веднага ще му услужишъ. Представи ли се скроменъ и те помоли да му дадешъ, колкото искашъ, ще му дадешъ само хиляда лева. Той ще си каже: Не разбра ли този човѣкъ, че азъ се нуждая отъ десеть хиляди лева?Твоятъ приятель не е длъженъ да ти даде цѣлата сума, отъ която се нуждаешъ, още повече, когато му давашъ свобода, да ти помогне, съ колкото той намира за добре.

Казвамъ: Въ никой законъ на Свещенитѣ книги не е писано, че трѣбва да имашъ много деца и за издръжката имъ да искашъ отъ чуждитѣ хора. Никѫде не е писано, че ти трѣбва да станешъ министъръ или царь и, за да постигнешъ своитѣ желания, да изнудвашъ съвѣстьта на близкитѣ ти, да ти помагатъ. Въ Божествения свѣтъ не сѫществуватъ отношения между царе и поданици, между министри и негови подведомствени, между сѫдии и обвиняеми и т. н. Въ Божествения свѣтъ сѫществуватъ само едни отношения — между братя и сестри. Тамъ всички сѫщества сѫ първо братя и сестри, а следъ това идатъ служебнитѣ имъ отношения.

Следователно, докато човѣкъ не разбере своитѣ първи отношения къмъ Бога, къмъ разумния свѣтъ, той никога нѣма да разбере отношенията си къмъ хората. Кой човѣкъ е разбралъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ неговитѣ ближни? Коя жена и кой мѫжъ сѫ разбрали, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ себе си и къмъ тѣхнитѣ ближни? Жената казва: Азъ трѣбва да бѫда майка. Въ какво седи майчинството? Да бѫдешъ майка, това още не значи, да раждашъ деца. Като родишъ, ти трѣбва да вложишъ такъвъ животъ въ детето си, който да събуди Божественото въ него. Само така роденото дете е въ състояние да се жертвува за майка си и за баща си. Дете, което не е родено по този начинъ, колкото повече расте, толкова повече се налага на родителитѣ си. Като дойде време за женене, оженва се, напуща родителитѣ си, безъ да мисли за тѣхъ. Ако имъ потрѣбватъ за нѣщо, тогава ще ги поканятъ у дома си. Обикновено дъщерята и синътъ викатъ майка си въ тѣхния домъ, да гледа внучето.

Това не е за упрекъ. Азъ не сѫдя вашия животъ, но разглеждамъ човѣшкия животъ, който е пъленъ съ мѫчнотии и противоречия. И вие трѣбва да се спрете върху тия прояви на живота и да потърсите причината имъ. Коя е причината за недоразуменията въ семействата? Причината не е само въ мѫжа или въ жената, но въ кривото и изопачено разбиране на хората за живота. На всички хора липсва нѣщо сѫществено, благодарение на което тѣ не могатъ да изпълнятъ своето предназначение, както трѣбва. Момата се оженва, става майка, не защото има високо съзнание за майчинството, но тя крие друго нѣкакво желание въ себе си. И момъкътъ се оженва, става баща, безъ да съзнава отговорностьта, която поема. Друго нѣкакво желание го заставя да стане баща. Учениятъ е станалъ ученъ, не отъ високо съзнание да помага на човѣчеството, но отъ друго нѣкакво желание въ себе си. Колко астролози, хиромантици, френолози днесъ ставатъ такива, само за прехраната си! Колко хора се стремятъ къмъ науката, съ единствената цель да се прославятъ!

Съвременнитѣ астролози и физиономисти, като видятъ нѣкой човѣкъ, започватъ да измѣрватъ носа, ушитѣ, лицето му и т. н. Като измѣрятъ нѣкой нось, казватъ, че билъ дълъгъ петь сантиметра. Обаче, какво е значението на числото петь, отде е взето, тѣ нищо не казватъ. Всѣко число е взето отъ земния меридианъ, който е дълъгъ 40 милиона метра.Следователно, астрологътъ трѣбва да знае, какво е отношението между числото петь и 40 милиона, какво е значението на петтѣ въ органическия свѣть. При това, трѣбва да се знае, защо дължината на носа на даденъ човѣкъ е петь, а не шесть сантиметра. Числото 40 милиона е образувано отъ единицата, която е минала презъ различни фази, презъ голѣмо развитие. Истинскиятъ астрологъ познава тия фази. Той разглежда това число отъ единицата до последното ѝ развитие — 40 милиона. Така гледа той и на петтѣ сантиметра на човѣшкия носъ. Той знае рода на това число, мѫжко ли е или женско. Петтѣ е женско число, т. е. пасивно. Като женско число, то съдържа качествата на жената: мекота, отзивчивость, силно въображение. Същевременно жената е сѫщество, което никога не може да се задоволи. Много естествено. Жената е родена отъ мѫжа, който самъ по себе си е недоволенъ. Значи, недоволниятъ е родилъ недоволната.

И тъй, видите ли човѣкъ, на когото носътъ е дълъгъ петь сантиметра, ще знаете, че той е повече жена, която играе на вжже. Ако е адвокатъ, който защищава вашето дѣло, вържете коня си здраво. Ако имате парични сдѣлки съ него, вземете всички мѣрки предъ видъ, да не ви излъже. Той нѣма желание съзнателно да лъже, но естеството му е подобно на водата. Щомъ вземете мѣрки, вие можете да прекарате водата си презъ тръби, да я впрегнете на работа. Оставите ли я свободна, тя ще почне да тече по низкитѣ мѣста и да се разлива. Значи, оставите ли човѣка самъ на себе си, въ неговото естествено положение, той започва да слиза надолу, по наклонъ. Защо? Това е най-лесниятъ пѫть. По естество всѣки човѣкъ търси лесното въ живота. Че това не е въ неговъ личенъ интересъ, то е другъ въпросъ. Че този пъть ще го доведе до лоши последствия, не е важно. Низшето човѣшко съзнание търси лесенъ пъть — това е важно за него.

Като говоря за числото петь, вие ще започнете да мѣрите носа си и, ако излѣзе петь сантиметра, ще се уплашите. Когато мѣри носа си, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да мѣри. Въ тѣзи числа играять голѣма роля и дробнитѣ части. Не е все едно, дали вашиятъ носъ е дьлъгъ петь сантиметра или петь сантиметра и единъ, два, или повече милиметра. Природата работи съ цѣли и дробни числа. Цѣлитѣ числа сѫ разумни. Физическиятъ свѣтъ е съграденъ отъ разумни числа. Който не разбира смисъла на цѣлитѣ числа, той не може да работи съ тѣхъ Дробнитѣ числа пькъ водягъ човѣка къмъ по широкъ свѣть. Ако не разбирате дробитѣ, вие се натъквате на голѣми усложнения въ живота. Ако видите човѣкъ, на когото челото е шесть сантиметра, носътъ — петь, а брадата — четири, този човѣкъ ще мисли много, но малко ще реализира. Защо? Защото шесть е число на илюзия. Той живѣе въ илюзоренъ свѣть. Понеже носътъ му е петь сантиметра дълъгъ, той има женски умъ. Числото четири пъкъ е мѫжко число, но всѣкога е недоволно. Като съберете 6+5+4, ще получите 15 — число на катастрофи. Човѣкъ, на когото челото е шесть сантиметра, носътъ — петь, а брадата — четири, въ края на живота си ще фалира. Ако е билъ богатъ, всичко ще изгуби, ще остане последенъ сиромахъ. Когато числото 15 играе роля въ живота на отдѣлния човѣкъ, или на цѣло общество, или народъ, то разклаща основитѣ на всичко криво и старо. То разклаща старитѣ и криви разбирания, вѣрвания и убеждения на човѣка. То разклаща основитѣ на всички стари кѫщи и ги събаря. Кжщитѣ, разбиранията, вѣрванията се разклащатъ и падатъ, но земята и Божественото въ свѣта си оставатъ непоколебими. Човѣшкото се измѣня и колебае, но не и Божественото. Ако къмъ числата четири, петь и шесть има малъкъ придатъкъ, въ милиметри, сборътъ имъ не е 15, но 15 и нѣкакъвъ малъкъ придатъкъ, който измѣня вече значението на числото 15. Ето защо, когато гадае, човѣкъ трѣбва да си служи съ абсолютни мѣрки. Най-малката грѣшка въ числата води къмъ погрѣшни тълкувания.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате кабалата не само на теория, но и на практика — приложението ѝ въ живота. Всѣки човѣкъ е опредѣлено число. Не само това, но и мѫжътъ, и жената представятъ строго опредѣлени, неизмѣнни числа. Истинската жена представя числото две. Намѣрите ли това число, ще знаете, че по-добра жена не можете да срещнете. Рѣдко се срѣща това число цѣло, все има нѣкакъвъ придатъкъ къмъ него, или нѣкакъвъ недоимъкъ. Щомъ числото две не е цѣло, жената не е само жена, все има нѣкакви силно проявени мѫжки чърти. Ако днесъ мѫжътъ и жената не живѣятъ добре, причината на това се крие въ факта, че мѫжътъ се жени за жена, която е повече мѫжъ, отколкото жена; и жената се жени за мѫжъ, който е повече жена, отколкото мѫжъ. Това е едно отъ голѣмитѣ нещастия на съвременното човѣчество.

Докато хората не разбиратъ числата и тѣхното значение, човѣчеството ще бѫде изложено на голѣми страдания. Ще дойде день, когато хората ще разбератъ, че цѣлиятъ свѣтъ е построенъ на числа, които не могатъ да се измѣнятъ. Като не разбиратъ това, тѣ мислятъ, че могатъ да измѣнятъ сегашния свѣтъ и да построятъ новъ, който да отговаря на тѣхнитѣ разбирания. Това е невъзможно. Тѣ не харесватъ свѣта, който Богъ е създалъ, че ще харесатъ своя. Единственото нѣщо, което е предоставено на хората, е да градятъ върху свѣта, създаденъ отъ Бога, но не и да го измѣнятъ. Като знаете това, изучавайте цѣлитѣ числа, като проява на мисли и на чувства. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които представятъ цѣли числа, внасятъ миръ и спокойствие въ човѣка. Щомъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ смущаватъ самия човѣкъ, въ тѣхъ непремѣнно има нѣкакъвъ придатъкъ.Тѣ не сѫ цѣли числа. Цѣлитѣ числа внасятъ миръ въ човѣка.

Като е създавалъ свѣта, за всѣки день Богъ се е произнесълъ, че това, което е създалъ този день, е добро. Само за втория день не се е произнесълъ. Тъй щото, и вие не трѣбва да се произнасяте за числото две. Единственото нѣщо, за което не трѣбва да давате мнението си, това е числото две. Искате ли да ви е мирна главата, не се произнасяйте за числото две. Понеже числото две представя жената, ще знаете, че нѣмате право да се произнасяте за характера на жената. Речете ли да се произнасяте за жената, непремѣнно ще ви сполети нѣкакво нещастие. За да ви е мирна главата, каквото мнение да имате за жената, не се изказвайте. Подъ думата „жена“ ние не разбираме формата на жената, но разглеждаме жената като принципъ. Следователно, дойдете ли до числото две, поклонете се, погледнете къмъ Бога и кажете: Господи, само Ти знаешъ тази работа. Ако Ти не казвашъ мнението си, азъ още повече нѣмамъ право да се произнасямъ. Когато Богъ не казва мнението си за нѣщо, и ти не казвай своето. Кажешъ ли мнението си, непремѣнно ще се натъкнешъ на нѣкакво противоречие.

Следъ всичко това хората се чудятъ, защо сѫществуватъ противоречията въ свѣта. Противоречията въ живота се дължатъ на факта, че всички хора бързатъ да кажатъ мнението си за числото две. Нѣкой пита: Защо съмъ нещастенъ? — Произнесълъ си се за числото две. — Защо работитѣ ми не се нареждатъ добре? — Произнесълъ си се за числото две. — Какво трѣбва да правя, за да се освободя отъ противоречията и нещастията въ живота? Щомъ искашъ да се освободишъ отъ противоречията въ живота, като се намѣришъ предъ числото две, не давай мнението си, но кажи: Божия работа е това.

Съвременнитѣ хора се заели съ решаването на една задача, която и боговетѣ не можаха да разрешатъ. Боговетѣ не можаха да я решатъ, че хората ще я решатъ. Христосъ казва: „Любете враговетѣ си“. Той не казва, колко да ги любите. Защо трѣбва да люби човѣкъ врага си? Ако не го възлюби, врагътъ ще му стане господарь. Този стихъ може да се изкаже и по другъ начинъ: Любете числото две и не се произнасяйте за него. За числото две не казвайте нито добро, нито лошо, както Богъ е премълчалъ. На това число даватъ различни имена, но нито едно отъ тѣхъ не е истинското име. Нѣкои го наричатъ зло, други — мая, трети — съдба. Каквото име да му дадатъ, все е неправилно. Важно е, че за него не трѣбва да се говори.Ако това число представя сѫдбата на човѣка, какво ще говори за нея? Ще кажете, че сте лошъ човѣкъ. Кажешъ ли, че си лошъ, ще те осѫдятъ. Дойдешъ ли до сѫдбата си, нищо нѣма да говоришъ — нито добро, нито зло. Ще повдигнешъ мисъльта си нагоре и ще кажешъ: Господи, да бѫде Твоята воля! За сѫдбата не се говори нито добро, нито зло. Произнесете ли се за нея, ще се намѣрите предъ нѣкакво противоречие, съ което не можете да се справите. Ако кажете за себе си, че не сте добъръ, другъ нѣкой пъкъ ще каже, че сте добъръ. Кое отъ дветѣ положения е по-право? Човѣкъ не трѣбва да се осѫжда, но не трѣбва и да си приписва качества, каквито нѣма.

Когато бащата и майката казватъ, че тѣхното дете е гениално, това показва, че тѣ виждатъ далечното бѫдеще на детето. Днесъ тѣхното дете е обикновено, никаква гениалность нѣма въ него, но въ това, което Богъ е опредѣлилъ за далечното бѫдеще, се крие нѣщо гениално. За да не изпадатъ въ заблуждения, хората трѣбва да виждатъ нѣщата такива, каквито сѫ днесъ. Ще каже нѣкой, че като неговитѣ мисли, чувства и желания нѣма други. Това е вѣрно, но не за днесъ. Въ далечното бѫдеще човѣкъ ще има такива мисли и желания, каквито днесъ малцина иматъ. Всѣки трѣбва да започне съ числото две, като творческо число, съ което и Богъ е започналъ създаването на свѣта. Въ това число се крие първичната душа, за която никой нѣма право да се произнася. Когато душата завърши своето развитие, вие имате право да се произнасяте.

Пазете следното правило: никога не се произнасяйте за незавършени работи. Никога не се произнасяйте за живота си. Не казвайте, че отъ васъ нищо нѣма да излѣзе. Дръжте въ ума си мисъльта, че животътъ, самъ по себе си, е недѣлимъ; и доброто, което е вложено въ живота, никой не може да го отнеме. Следователно, животътъ на цѣлото човѣчество е вашъ животъ, и доброто на цѣлото човѣчество е ваше добро. Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на голѣми страдания и ще кажете, че свѣтътъ не е добре създаденъ, че животътъ нѣма смисълъ и т. н. Това значи, да слѣзе човѣкъ въ ада. Който живѣе за себе си, той е въ ада на живота; който живѣе за Бога, той е въ рая. Отъ човѣка зависи, да живѣе въ ада, или въ рая. Богъ е облѣкълъ човѣка въ плъть, въ която е вложилъ умъ и сърдце, да мисли, да чувствува, да работи, а той е недоволенъ отъ положението си, иска нѣщо повече. Когато ангелитѣ гледатъ човѣка, тѣ пожелаватъ да дойдатъ на земята, да учатъ тия уроци, на които той е поставенъ. Ще страда, или ще се радва, ангелътъ ще бѫде доволенъ, че има възможность да познае Бога. Сиромахъ ли ще бѫде, или богатъ, той се радва, че може да изучава хората. Какво по-голѣмо благо искате отъ това, да бѫдете слуга на единъ богатъ човѣкъ? Вие ще научите, какво нѣщо е богатството, какъ действува то върху човѣка, за какво го използува и т. н. Привилегия е за човѣка да има богатство, съ което да помага на бедни и страдащи, да не го задържа за себе си.

Като ученици на Великата Школа на живота, вие ще бѫдете заставени да учите. За тази цель ще ви изпратятъ при нѣкой лошъ баща, при нѣкоя лоша майка или при лоши учители, да придобиете нѣкаква опитность. Не придобиете ли опитности, не научите ли нѣкакви уроци, земниятъ животъ е безпредметенъ. Богъ ще ви изпраща като слуги при лоши и добри господари, докато се научите да изпълнявате волята Божия. Щомъ изпълнявате волята Божия, и господарьтъ ви ще бѫде доволенъ. Той ще ви осинови и ще ви направи наследници на богатството си. Вие сами не можете да станете богати, но ще намѣрите нѣкой богатъ господарь, при когото да се условите като слуга. Ако господарьтъ ви бѫде доволенъ отъ васъ, ще ви осинови и ще ви направи свой наследникъ. Следователно, ако богатиятъ господарь ви направи свой наследникъ, това показва, че вие сте изпълнили волята Божия. Благодарете на Бога, че сте могли да изпълните Неговата воля.

Задачата на човѣка е да изпълни волята Божия на земята, и Богъ да го признае за свой синъ.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость,само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

12. Лекция отъ Учителя, държана на

12 ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...