Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1941_05_07 Ще направимъ жилище

София Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 31 октомври 2014 - 05:44

От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Ще направимъ жилище

 

Отче нашъ.

Богъ е Любовь.

Всички, които сте тукъ, нѣмате еднакво разположение. За разни нѣща мислите всички, за работа мислите. Чакате нѣщо да ви се даде, дали ще бѫдете съгласни съ онова, което вие мислите. Не само така вие мислите, всичкитѣ хора мислятъ така.

Какво подразбирате подъ думитѣ „възможность“, „постижение“ и „осѫществяване“? Като ученици, ако ви се дадатъ възможности въ природата. Въ дадения случай дадено е на човѣка нѣщо, то е една възможность. Тази възможность сама по себе си не иде, тя сѫществува като едно външно условие. Да кажемъ имате възможность да разбирате. Какво подразбирате? Или имашъ възможность да обичашъ или имашъ възможность да те обичатъ. Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нѣщата“. Природата какъ ги създала? Когато азъ създавамъ нѣщо, азъ го създавамъ споредъ моето разбиране. Природата ли го създала? Или по нѣкой пѫть питамъ: Защо азъ съмъ такъвъ? Твърдимъ, че Богъ ни е създалъ. Има нещо въ насъ, което Богъ е създалъ, но има нѣщо, което Богъ не го е създалъ. Ти си сприхавъ човѣкъ и казвашъ, че такъвъ Господъ те е създалъ. Че си сприхавъ, то е твоя работа. Че мислишъ разумно, то е другъ въпросъ. Въ Божественитѣ работи има единъ непреривенъ процесъ, Божественитѣ работи не могатъ да се прекѫснатъ, непреривни сѫ. Човѣшкитѣ сѫ преривни. Запримѣръ: ти дишашъ – то е Божествена работа, трѣбва да дишашъ. Защо не е твоя работа? Не може ли другояче? Ако може – направи го. Казвашъ: „Не може ли другояче?“ Направи, ако можешъ, толкозъ уменъ човѣкъ си. Сега не може да се измѣни. – „Мене вече ми дотегна“. И мене вече ми е дотегнало, но… Цѣлия день като една помпа да дишашъ, вървишъ, тази помпа тегли буталото, мислишъ много работи да постигнешъ. Какво ще постигнешъ? По нѣкой пѫть ние пресиляме нѣщата, че нищо не може да постигнемъ. Не е вѣрно. Азъ вече съмъ постигналъ и има много работи да постигамъ. Следъ като постигнешъ, какво ще стане? Следъ като е постигналъ, какво е добилъ? Казва: „Ще постигна нѣщо“. Се има постижения, но ние, като постигнемъ нѣщо, ние обичаме мързела. Мързелътъ е главната цель. Той мисли да постигне нѣщо, че вече да не работи. Религиознитѣ сѫ станали религиозни по единствената причина, че искатъ да не работятъ. Азъ гледамъ тукъ, нѣкой пѫть работя по закона на природата, чопля нѣщо и нѣкои ученици ме питатъ: „Какво правишъ?“ Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава“. Защо тъй се разкопава, а не тъй? Казва: „Дѣдо ми каза какъ да разкопавамъ“. Дѣдо му казалъ и той досега не е направилъ опитъ още. Другъ казва: „Еди-кой си не е търпеливъ“. Ами че единъ голѣмъ изворъ, който блика постоянно, търпеливъ ли е? Голѣмитѣ извори сѫ крайно нетърпеливи. Но търпеливи сѫ онѣзи, тихитѣ извори, които едва текатъ. По-добре да боботи. Сега азъ съмъ на страната на нетърпеливитѣ хора, тѣ сѫ работнитѣ хора. Като дойде до тебе – бърза, направи нѣщо. Ще направи нѣкаква погрѣшка. Ти считай, че не е направилъ нѣкаква погрѣшка. То е твое схващане. Човѣкътъ свършилъ работата, окопалъ, ти започнешъ да го мѣришъ, казвашъ: „Окопалъ, но три пръста плитко“. Окопалъ човѣкътъ цѣлъ декаръ, ако го бѣше копалъ по-дълбоко, нѣмаше да изкопае толкозъ. Пъкъ той мисли да сади лукъ, не му трѣбва повече, 3–4 пръста стига. Той не иска да сади друго. Нѣкои отъ васъ по колко копаете? И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете. То е пакъ аналогия. Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба. Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ. Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за сръднята. Правъ е да се сърди. Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва. Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“. Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка. За петь минути работа – направилъ една погрѣшка. Ти направишъ единъ разходъ, за хиляда лева енергия изхарчишъ. Казвашъ, че не искашъ такъвъ човѣкъ. Ти си направилъ пакость на себе си. Понеже господарьтъ се намѣсилъ, той ще плати половината отъ онова, което слугата направилъ.

Гледамъ, всичкитѣ вие разправяте и казвате: „Не вървимъ добре“. Оставете тази работа „не вървимъ добре“. Кажете: По-добри хора отъ насъ нѣма. По-добри хора отъ насъ нѣма, но и по-лоши хора отъ насъ нѣма. Вие сте чудни. Добро и зло сѫ две нѣща, които вървятъ заедно въ свѣта, като братъ и сестра вървятъ. Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесватъ доброто, казватъ: „Съ добро човѣкъ овца става“. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло – вълкъ става. Кое е по-хубаво – овца ли да станешъ или вълкъ да станешъ? Ако слугувашъ на злото – вълкъ ще станешъ. Ако слугувашъ на доброто – овца ще станешъ. Казвашъ: „Овца ли да стана?“ Щомъ не искашъ овца да станешъ, вълкъ ще станешъ. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за животъ? Повече условия има овцата, овцата има повече да живѣе, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкътъ винаги му се четатъ ребрата, никога не може да затлъстѣе. Цѣлиятъ день върви, казва: „При лоши условия живѣя. Въ която кошара да влѣза – ме гонятъ, навсѣкѫде ме гонятъ“. Вълкътъ навсѣкѫде го гонятъ. Какво лошо направилъ?

Вие какво мислите за лошото? ЛОШЪ, ДОБЪРЪ. Л-то въ лошото показва, че иде отъ Бога. Това сѫ Божествени енергии, това сѫ условия. О-то – то е пакъ отъ Бога. Лошото седи въ Ш-то, понеже то показва, че човѣкъ има две чаши. Като идешъ при него, две чаши има, съ две мѣрки мѣри. За себе си мѣри по единъ начинъ, за другитѣ мѣри по другъ начинъ. При единъ българинъ дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ. Като наливалъ на бея, чашата оставѣлъ два пръста праздна, като наливалъ своята чаша, се я преливалъ. И казватъ: „Уттраа“. Като гледалъ, беятъ му казва: „Чорбаджи, и на мене да бѫде уттрра“. И ние, като дойде за насъ, наливаме напълно. Като дойде за другитѣ, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато единъ бакалинъ продава, гледа да не иде повече нито единъ грамъ, но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бѫде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мѣрки има. Какъ ще го поправишъ? Ти, при лошия човѣкъ като идешъ, ще му вземешъ едната чаша, само една да му остане и той ще стане добъръ човѣкъ. Лошото седи въ дветѣ чаши, въ дветѣ мѣрки. Щомъ имашъ една мѣрка – ти си добъръ човѣкъ, щомъ имашъ две мѣрки – ти си лошъ човѣкъ. Или лошиятъ носи два хлѣба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоваренъ е навсѣкѫде. Има нѣкои болни хора, които не може да се лѣкуватъ, защото сѫ лоши. Той турилъ една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пакъ трепери. Казва: „Запалете собата“. Той е лошъ човѣкъ. Казва: „Много студено е“, трепери. Той иска цѣлиятъ свѣтъ да му иде на помощь. Лошиятъ човѣкъ трѣбва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Единъ свещеникъ държалъ проповѣдь, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла въ кѫщи, попътъ ималъ две ризи, тя дала едната риза. Сега кѫде е погрѣшката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотътъ е такъвъ. Азъ коригирамъ този анекдотъ. Какво казалъ попътъ? Азъ не зная какъ е работата. (Тя) казва: „Азъ слушахъ и искахъ да изпълня“. Попътъ ѝ казва: „То бѣше моя работа да дамъ моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То бѣше моя работа“. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Искахъ да изпълня желанието на Христа“. Желанието е право, но прави поменъ съ попската риза. Попътъ, като проповѣдва, той можеше да даде своята риза, тя пъкъ да даде своята. Ти, ако имашъ две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носишъ една риза, оцапа се, нѣмашъ друга риза, трѣбва да я перешъ, трѣбва да останешъ голъ. Не е практично. Това възражение ще дойде. Трѣбва да имашъ две ризи. Да ви изясня работата какъ седи. Ти направишъ две погрѣшки, носишъ две тояги. Онзи, който е гнѣвенъ, като те набие съ едната тояга, ще вземе и другата да те бие. Въ дадения случай е по-хубаво да те биятъ съ една тояга, отколкото съ две. Да разберете закона, защо не трѣбва да имашъ две ризи.

Да ви приведа другъ примѣръ. Единъ български адвокатъ пѫтувалъ отъ Севлиево въ Търново. Тамъ има единъ завой, дето ставали много обири. Разбойницитѣ тамъ ще хванатъ нѣкой богатъ човѣкъ, нѣкой богатъ търновчанинъ или севлиевецъ. Пѫтувалъ веднажъ единъ търновски адвокатъ, носилъ два кобура. Като го хванали разбойницитѣ, го питатъ: „Защо ти сѫ тия два кобура?“ – „За зоръ-заманъ“. Ти носишъ орѫжие, ти знаешъ какво нѣщо е любовьта, ти знаешъ какво нѣщо е мѫдростьта, ти знаешъ какво нѣщо е Божията истина, но не си служишъ съ тѣхъ. Ти си като този адвокатъ, който носи кобури. Ти минавашъ покрай нѣкой завой, хванатъ те разбойницитѣ, не изваждашъ кобуритѣ. Защо ти сѫ тогава? – „За зоръ-заманъ“. Ако въ дадения случай васъ знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити. Има нѣкои хора, и добро като ти говорятъ, дразнятъ те. Разправямъ нѣщо изъ моя животъ. Защо го разправямъ, нѣма никакъвъ поводъ. Разправямъ, че нѣкое дете имало хубава стомна и я счупило. Нищо не съмъ казалъ за детето. Азъ за счупената стомна нито въпросъ не трѣбва да правя. Като разправямъ на васъ – печеля, понеже се показвамъ, че съмъ много търпеливъ. Че еди-кой си ималъ хубава стомна, той я счупилъ и азъ съмъ мълчалъ. Съ единъ примѣръ ще направя едно изяснение, че донѣкѫде нѣкой човѣкъ ималъ търпение. Той си знае дали има търпение. Единъ математикъ, който се занимавалъ съ астрономия, 20 години правилъ своитѣ изчисления, наблюдения, но въ него редътъ и порядъкътъ не е билъ развитъ. Обичалъ да смѣта, но нѣмалъ редъ и порядъкъ. Ние имахме една сестра, тя бѣше Казакова. Като влѣзешъ въ кѫщата ѝ, всѣко нѣщо на мѣстото турено. Ако не е на мѣсто, не може да бѫде. Казва: „Тъй ми е дадено“. Редътъ въ нея е развитъ. Влѣзете въ нѣкой домъ – дрехи разхвърлени, нищо не е турено на мѣсто, казватъ: „Нѣмамъ време“. Не че нѣма време, но не му стига умътъ. Дайте ноти на единъ, който не е музикантъ, той не знае кѫде да ги тури, пънка се, пънка се. Дайте нотитѣ на единъ музикантъ, той ще тури всѣка нота на мѣсто, знае гласа. Като погледне пѣсеньта – вече може да пѣе.

Сега тия изяснения насъ ни отдалечаватъ отъ цельта да приложимъ нѣщо въ себе си. Правилъ този ученъ своитѣ наблюдения и ги писалъ на отдѣлни книжчици. Той ги знае, но сѫ разхвърлени. Той всѣкога държалъ стаята заключена. Никой не знаелъ какво има вѫтре. Единъ день станалъ малко разсѣянъ – туй сега е отъ мене – станалъ разсѣянъ, забравилъ да затвори вратата, билъ професоръ въ университета, дошла една отъ студенткитѣ и го запитала нѣщо, той забравилъ да затвори вратата. Слугиняла намѣрила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсѣкѫде, събрала книжкитѣ, турила ги въ печката, изчистила стаята, измела хубаво. Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Кѫде сѫ книжкитѣ?“ (Слугинята) казва: „Азъ ги изгорѣхъ“. – „Моля ти се, още веднажъ да не правишъ това“. Кѫде е погрѣшката въ нея? Тя трѣбваше да събере книжкитѣ и да го пита какво да ги прави. Но авторитетъ има тази слугиня, мисли, че знае повече отъ професора, взема ги и хайде въ печката, изчиства. Изпъчила се и му казва: „Азъ изчистихъ“.

И вие по нѣкой пѫть вземате като тази слугиня Божественото въ васъ, събирате го, не питате какво трѣбва да правите и го изчиствате, туряте го въ печката. Хубаво, да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ имате погрѣшки. Погрѣшка имате най-първо, че не ходите, както трѣбва. Не си махате рѫцетѣ, както трѣбва. После, като вървите – харчите много повече енергия, нищо не постигате. Като вървите, главата държите на едната страна наведена. Или тукъ, като седите, мѣстите си краката, ту единия кракъ, ту другия. Не се позволява да си мѣстите краката. Нѣкой пѫть и азъ си мѣстя краката. Не е позволено, азъ самъ си позволявамъ. Казватъ: „Ще си туришъ дѣсния кракъ върху лѣвия, когато ще трѣбва да проявишъ мѫжа. Когато трѣбва да проявишъ жената, ще си туришъ лѣвия кракъ върху дѣсния“. Хубаво, азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Сега мнозина отъ васъ казвате: „Азъ не искамъ да ми заповѣдватъ хората“. Защо не искашъ да ти заповѣдватъ хората? Какви сѫ съображенията ти? Не искашъ да ти заповѣдватъ, а искашъ да заповѣдвашъ. Да ти заповѣдватъ е хубаво и да заповѣдвашъ е хубаво. Ако единъ учитель, който преподава музика, заповѣдва на ученика, научава го на нѣщо. Нѣкои отъ васъ може да заповѣдвате като онзи, турския кадия, на ибрицитѣ. Наредилъ кадията 40 ибрици и като идватъ богомолци въ джамията, споредъ обичая искатъ да се измиятъ. Той имъ заповѣдва кой ибрикъ да взематъ, казва: „Не този ибрикъ, а онзи“. Но това сѫ анекдоти, нѣкѫде станали, азъ досега не съмъ видѣлъ нито единъ такъвъ кадия. Кой знае това кѫде е станало. Възможни нѣща сѫ, вѣроятни сѫ.

Всичкитѣ постижения въ свѣта зависятъ какъ ще разберемъ Божия законъ. Често мене ме питатъ: „Какъ ги търпишъ тия хора?“ Рекохъ: Търпя ги, както мене търпятъ. И мене търпятъ, като ходя по земята. На тази трева стѫпя, на онази трева стѫпя. Може да мисля, че дето азъ стѫпвамъ, е добре, дето другитѣ стѫпватъ, не е добре. И мене ме търпятъ. Като стѫпвамъ, и мене ме търпятъ. Казвамъ: Както мене търпятъ, така и азъ търпя. Трѣбва да стана уменъ, да имамъ крилца, като стѫпвамъ – да не стѫпвамъ по земята, но да хвъркамъ, ще мина отгоре и да не стѫпя нито една тревица. Вие, като се спрете, търсите погрѣшкитѣ на хората. Казвашъ: „Той не живѣе добре“. Ти, въ дадения случай, като казвашъ, че той не живѣе добре, ти вредишъ на себе си и на него. Казвашъ: „Свѣтътъ не живѣе добре, хората не трѣбваше да се биятъ, тѣ не живѣятъ добре“. Тѣзи работи нищо не ни ползуватъ, нито другитѣ ползуватъ. – „Свѣтътъ не е добре направенъ“. Това не е наша работа. Ама Иеремия казалъ нѣщо. То е работа на Иеремия, той е пророкъ, изпратенъ съ власть, той има право да казва. Ти не си пророкъ, нѣмашъ право да казвашъ. „Исайя казалъ“. Ти не си Исайя. Ти си позволявашъ нѣща, които нѣмашъ право да правишъ. Ти ще мязашъ на онази българка, която опопила мѫжа си. Има единъ анекдотъ. Решила тя да го направи чиновникъ, но никѫде не го назначили на работа, не го искатъ. Единъ день тя взема едно чакърче, купила черъ платъ, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилекъ въ чакърчето и му казала: „Ще започнешъ и ти да ръсишъ хората“. Като го видѣли хората съ кюлюмявката, помислили, че е попъ, прочулъ се той, че хубаво ръси. Казватъ на владиката: „Единъ младъ свещеникъ имаме“. – „Че какъ? Азъ не съмъ го опопилъ“. Вика го владиката: „Ти откѫде си, кой те опопилъ?“ – „Жена ми“. Значи ти си свършилъ университетъ, нѣмашъ знание, не знаешъ работата.

Запримѣръ: вие седѣли ли сте тъй, да бѫдешъ вглѫбенъ, че нищо да не те интересува? Казва: „Много съмъ вглѫбенъ“. Азъ виждамъ, че не сте вглѫбени, се поглеждате на една или на друга страна. Ти като си вглѫбенъ въ себе си и мислишъ, окрѫжаващитѣ хора като че не сѫществуватъ. Представете си, че си осѫденъ на смъртно наказание да те обесятъ. Ти като минавашъ така вглѫбенъ, другитѣ минаватъ покрай тебе и ти нищо не виждашъ, потъналъ си. Туй положение трѣбва да има човѣкъ. Така да забрави свѣта, да не мисли, че хората сѫ грѣшни, да мисли, че свѣтътъ е добъръ. Дето мислимъ, че свѣтътъ е лошъ, то е отчасти така, само нѣкѫде има каль. Дето има морави, нѣма никаква каль. Въ горитѣ, въ пѣсъчливитѣ мѣста нѣма никаква каль.

Ние, съвременнитѣ хора, се безпокоимъ за много работи. Говори се за любовьта, но кой отъ васъ носи любовьта? Казва: „Гори ми сърдцето“. Че гори сърдцето ти, това не го отричамъ. Сега въ всичкитѣ нѣща въ сѫщность дисхармонията не сѫществува. Само въ музиката, вземете нѣкои тонове – не си хармониратъ. Ако ги пѣете, дисонансъ има между тѣхъ. Поотдѣлно, ако ги пѣете, сѫ музикални, но като ги пѣете заедно, съ други има единъ дисонансъ. Този дисонансъ, и той е потрѣбенъ. Казвамъ: Сега не да считате, че злото не сѫществува. Но ето азъ какво разбирамъ подъ реаленъ животъ. Нереално е за мене дървото, реаленъ е за мене плода, който може да опитамъ. Но сѣнката на дървото не е реална. И тя има реалность, може да я нарисувашъ, на книгата сѫществува. Може да сѫществува сѣнката, но не е реална. Съ сѣнки не може да се хранишъ. Азъ може да ви направя книжни пари, колкото искамъ, но какво ще ви ползуватъ тия книжни пари? Нѣкой пѫть фалшифициратъ, правятъ банкноти, но държавата е толкозъ (строга), че тя търси тия банкноти. Често и вие правите банкноти. Вие прекарвате нѣкое ваше право въ свѣта. Никой нѣма право да търси своето право въ свѣта. За себе си може да го търсите, но да го прекарате въ свѣта – нѣмате право. Всички трѣбва да бѫдемъ изразители на онова, Божественото, то да функционира. То сѫ звонкови пари.

Сега азъ като развивамъ темата, нѣма погрѣшки въ свѣта. Ние не може да направимъ една разлика. Може да се направи разлика, когато двама души пѣятъ. Може да кажа кой пѣе по-хубаво. Единиятъ пѣе по-хубаво. Гласътъ е ясенъ, има мекота, има и сила, като пѣе има разположение. Другиятъ пѣе, ясенъ е гласътъ, но дразни, нѣма мекота въ гласа му. Единиятъ като пѣе, той самъ се радва на своето пѣене. Другиятъ пѣе, но въ него има мисъль дали ще го харесатъ хората. Когато пѣе, дали ще го харесатъ хората, да не мисли. Нѣкой иска да бѫде добъръ, за да признаятъ другитѣ. Ти си на кривъ пѫть. Щомъ мислишъ дали хората мислятъ дали си добъръ, ти си на кривъ пѫть. Азъ трѣбва да бѫда добъръ, защото доброто е основа на живота. Азъ трѣбва да бѫда добъръ за самия себе си. Като съмъ добъръ, азъ съмъ проводникъ на Божественото. Ако не съмъ добъръ, не съмъ проводникъ. Единъ човѣкъ, който нѣма доброта за основа, не може да очаква за бѫдеще никакви постижения. Онова, което е съградилъ, ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“, пъкъ казва, че всичко е рухнало. Щомъ всичко е рухнало, ти не си добъръ човѣкъ. Казва: „Не съмъ направилъ никакъвъ грѣхъ“. Щомъ въ тебе всичко рухва, имашъ грѣхъ. Казва: „Добъръ съмъ“. Добъръ си, пъкъ си неспокоенъ. Има едно неспокойство отвънъ. Вѣтърътъ може да разклаща листата, може да разклаща клонитѣ и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на мѣсто. Ако тия дървета не се разклащаха, тѣ нѣмаше да растатъ. Вѣтърътъ като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуватъ. Следователно: страданията въ свѣта сѫ турени на мѣсто. Въ духовния свѣтъ, ако вие не страдате, не може да растете. Разклащането трѣбва да дойде. Не цѣлия день вѣтърътъ да ви разклаща и да ви изкара изъ земята. Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания“. Хубаво, като ти дотегнаха, какво трѣбва да се прави? Казва: „Малко миръ да дойде“. Щомъ искашъ миръ, снеми пушката, револвера. Ето – мирътъ ще дойде.

Сега вие за какво се смѣете? Въ ума ви има единъ контрастъ. Разправяше ми единъ нашъ братъ, като вървѣлъ нѣкѫде и проповѣдвалъ, дошли малки деца и турили отзадъ две знамена. Върви той и всички се смѣятъ. Той носи знамената. Всички се смѣятъ и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосецъ“. Не носете знамената, които децата отзадъ сѫ ви турили. Казва: „Де да ги видя?“ Трѣбва да ги видишъ. Като турятъ знамената, хвани ги. Да кажешъ на децата: „Азъ виждамъ като туряте знамена“. Ако бѣха отпредъ, щѣхте да видите знамената. И човѣкъ досега турилъ хорскитѣ погрѣшки отпредъ, а своитѣ погрѣшки ги турилъ отзадъ, не ги вижда. Като дойде до хорскитѣ погрѣшки – ги виждате, но своитѣ – не ги виждате. Ти проповѣдвашъ на хората, но съ твоето проповѣдване какво става?

Говоримъ сега за новото. По кой начинъ ще изнесемъ въ свѣта любовьта? Въ какво седи новата любовь? Или отъ какво трѣбва да бѫде направена новата любовь? Новата любовь печена ли трѣбва да бѫде, варена ли трѣбва да бѫде или отъ коприна направена трѣбва да бѫде? Сега пакъ засѣгамъ младитѣ. Безъ тѣхъ работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на нѣкого. Той, като види червената рокля, обърне се нѣщо въ сърдцето му. Нѣкой пѫть момата се облѣче въ черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърдцето. Защо на червения цвѣтъ се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облѣкла момата въ червено, обърнало се сърдцето на момъка по единъ начинъ. Като се облѣче въ черно, пакъ се облѣче, но се обърне въ обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща ѝ умрѣлъ, или майка ѝ умрѣла, или братъ, или сестра, изгубила нѣкого. Изгубила нѣкого отвънъ, затова се почернила. Когато вие се почерните съ нѣкоя ваша мисъль, кой е умрѣлъ? Ти си нѣкой пѫть неразположенъ въ кѫщи, кой е умрѣлъ? Тогава, когато вие живѣете въ единъ свѣтъ, дето хората умиратъ, не очаквайте щастието да сѫществува. Неволя сѫществува. Щомъ има смърть въ живота, не може да има щастие. Вие влѣзте въ свѣта на безсмъртието, влѣзте въ нашата мисъль. Едно мѣсто трѣбва да има, дето да нѣма смърть. Въ нашата мисъль не трѣбва да има смърть. Желанията умиратъ, постѫпкитѣ умиратъ, но мислитѣ не. Трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да нѣма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живѣятъ. Оттамъ трѣбва да черпите. Въ Божествения свѣтъ, въ нашия умъ трѣбва да има нѣщо безсмъртно. Дето сѫ мислитѣ, да не умиратъ. Когато азъ ви говоря за любовьта, говоря любовьта да турите въ вашия умъ. Като влѣзете тамъ, всичко друго се нарежда. Порядъкъ сѫществува, но този порядъкъ може да бѫде въ вашия умъ, тамъ може да стане редъ и порядъкъ. Човѣкъ, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човѣкъ, не е мѫчна работа, ако знае. Тамъ, въ Варненско, може би преди 40–50 години – това на мене сѫ го разправѣли, азъ ще ви го приведа за примѣръ. Единъ български чекатчия прочулъ се, че знае да поправя счупени рѫце, крака. Случва се, че на жента на варненския валия излѣзалъ хълбока, никакъвъ лѣкарь нѣма. Трѣбва да се поправи хълбока, но ханъмата не трѣбва да се бута. Викатъ го и му казва валията: „Искамъ да намѣстишъ крака на жена ми, безъ да буташъ“. Той помислилъ, помислилъ и казва: „Може. Имате ли единъ арабски конь?“ – „Имаме“. – „Ще го държите три деня жаденъ, нѣма да му давате да пие вода“. На третия день довеждатъ ханъмата, изваждатъ я прислужничкитѣ, турятъ я на коня. (Той) казва: „Нека да ѝ вържатъ краката подъ коня“. Тя била безъ седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. Следъ това даватъ по малко вода на коня. Той пие и коремътъ му започва да се издува и така се намѣстилъ хълбокътъ. Казва му този валия: „Какъ ти дойде на ума така да направишъ?“ Питатъ го: „Какъ се излѣкува жената?“ – „Коньтъ пи вода, пъкъ се намѣсти кракътъ на жената“. – „Какъ става?“ – „Става. Коньтъ като пие вода, намѣства се кракътъ“. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имамъ, дайте ми една голѣма стомна, отъ 15–20 кила, строшете я, турете я въ единъ чувалъ, завържете чувала отгоре“. Той презъ чувала започва да събира всичкитѣ парчета и ги нарежда на стомната. Валията му далъ едно голѣмо възнаграждение. Ако вие не можете да намѣстите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нѣмате, ако стомната въ този чувалъ не може да я намѣстите. Ако умътъ не ти стига, когато коньтъ пие вода да намѣстите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвамъ: Всичкитѣ препятствия нѣкой пѫть произтичатъ, че ние се осланяме на човѣшкото. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоя умъ. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето сърдце. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето тѣло. Вънъ отъ нашиятъ умъ какъ ще се прояви? Нѣмаме допирна точка. Оттамъ трѣбва да започнемъ да възприемаме, разбирамъ Божественитѣ мисли. Та сега времето е вече. Трѣбва да потърсимъ Божественото. Трѣбва да потърсимъ Божественото вѫтре въ нашия умъ. Туй Божествено ще го намѣримъ въ насъ. Вие се безпокоите, казвате: „Остарѣхме“. Защо си остарѣлъ? Щомъ си остарѣлъ, ти си вече на служба туренъ. Ти си остарѣлъ, понеже не знаешъ да се разтоварвашъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ. Що е стариятъ човѣкъ? Най-първо стариятъ човѣкъ става пристрастенъ. Казва: „Да дадемъ малко почивка на краката, да дадемъ малко почивка на рѫцетѣ, хайде да дадемъ почивка на ушитѣ, хайде почивка на устата, почивка на туй-онуй“ и най-после става почивателенъ.

Тази долната часть на буквата Д показва, че има нѣщо, което зрѣе. Л-то, то е енергията на лошия човѣкъ, която е отворена, отива. Добриятъ човѣкъ, понеже е по-уменъ отъ лошия, спира Божествената енергия и я туря на работа. Долната часть на Д-то е заведение за работа. Добриятъ човѣкъ туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постѫпва. Лошиятъ е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той Господь ще уреди свѣта“. Добриятъ казва: „Понеже свѣта Господь го уредилъ, азъ ще ида да слугувамъ въ този, уредения свѣтъ. Ще служа вече на единъ уреденъ свѣтъ“. Ние чакаме сега Господь да уреди свѣта. Казватъ: „Да дойде Христосъ“. Очакватъ Го. То е много външно разбиране. Христосъ по три пѫти иде на деня – сутринь иде, на обѣдъ и вечерь. Слънцето като изгрѣва, не иде ли Христосъ? Казвате, че навсѣкѫде грѣе слънцето. Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което сѫществува въ васъ. Вие казвате, че сте остарѣли. Като си остарѣлъ, какво ще стане съ тебе? Внесете една нова мисъль. Азъ имамъ само единъ примѣръ. Срещнахъ веднажъ една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носътъ правиленъ, устата правилна. Виждамъ, че на млади години е била много красива, много умна. Казва: „Учени хора има сега, въ наше време не бѣше така. Свърши се нашето“. Гледа песимистично на живота. Има нѣщо въ нея, не знае какъ да се изрази, говори много умно. Азъ я засѣгамъ. Казвамъ: На колко момци си запалила чергата? – „Не ме питай, синко“. На колко момци запали чергата? Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата? Тя се поусмихне, азъ съмъ много сериозенъ. Ако, рекохъ, може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направишъ? Изведнажъ просия една свѣтлина и една усмивка. – „Синко, може ли туй?“ Може, казвамъ. Сега вече виждамъ, да те подмладя, ти си запалила на десеть момци чергата и се за тебе въздишали. – „Де ще ги намѣря? Тѣ отидоха въ оня свѣтъ“. Щомъ те подмладя, какъ ще постѫпишъ съ тѣхъ? Мѫчна работа. Сега нѣма да се спра повече, но искамъ да ви наведа идеята: Внесете въ себе си Божественото. Спрете се да помислите, че Богъ работи за васъ, Той обърналъ внимание върху васъ и вие досега не сте оценили Неговата любовь. Спри се да чуешъ гласа Му. Той е, Който подмладява. Ти си остарѣлъ по единствената причина, че не обръщашъ внимание на Него, ти мислишъ само за себе си. Като помислишъ за Господа, ще се подмладишъ. Ти, като станешъ, помисли заради Него. Не мисли, че е нѣкѫде, но мисли, че всичко това, което сѫществува, Той взема участие въ него. Та казвамъ: Вие като станете сутринь, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите. Много работи мислите. Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после. Щомъ станете сутринь, седни на леглото, не трѣбва да се обличашъ, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си къмъ Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станалъ. Че Господь има да ти каже много работи. Може би една, петь секунди си помисли и следъ това се обличай. Стани тогава и ти ще бѫдешъ веселъ. Ти станешъ, забързашъ се да се обуешъ, това да направишъ, онова да направишъ. Като се натоваришъ съ всички тия нѣща, ще идешъ, ще направишъ една молитва, ще прочетешъ „Отче нашъ“. Не, преди да се облѣчешъ, още неофициално, неглиже, помисли. Та казвамъ: Ти ще кажешъ: „Обуща нѣмамъ, чорапитѣ сѫ скѫсани, дрехитѣ ми скѫсани“, че времето е облачно, че вали, че студено, че огънь нѣмало, че не си разположенъ. Като станешъ и помислишъ за Бога, ще се стоплишъ. Поне моята опитность е такава. Като изстина и помисля за Господа, стоплямъ се. Нѣколко градуса се стопля човѣкъ. И вие мислите за Него, само така свѣтътъ може да се оправи. Докато грѣе слънцето, всичко расте. Ако единъ день ония растения не може да излѣзатъ на слънце, не могатъ да растатъ. Всѣка сутринь, като станете – благодарете. Благодарете на обѣдъ. Мислете за великата благость, която е въ Бога. Богъ ни търпи, и каквото и да направимъ – не ни се сърди. Господь, като ти се разсърди, ще ти прати лошъ слуга. Като се плашишъ отъ лошитѣ слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова“. Ти не мислишъ за Бога, ще се оженишъ, Господь ще ти даде деца и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Ще имашъ слуги и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Майка ти нѣма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестритѣ ти, приятелитѣ ти нѣма да мислятъ заради тебе, никой нѣма да мисли заради тебе. Щомъ ти мислишъ заради Него, всички ще мислятъ заради тебе. Направете опитъ цѣла една година, не по законъ, но по свобода. Нали сте се влюбвали? Какъвъ законъ ви кара, като станешъ – да тичашъ по прозорцитѣ? Кой ви кара? Никакъвъ законъ нѣма. За вода ще идете, ще гледате. Младитѣ момци, когато иматъ обичь, ще взематъ кобилицата, стомнитѣ, току поглежда насамъ-натамъ. Тя отива на чешмата, но той минава нѣкѫде. Не е лошо. Трѣбва да имашъ нѣкаква идея. Дошълъ си въ свѣта, не обичашъ никого. Че на какво ще замязашъ, като не обичашъ никого? Ти си мъртъвъ. Обичайте Господа, никой нѣма да ви Го вземе. Само ще Го видите нѣкѫде, въ нѣкое цвѣтенце. Нѣкое цвѣте ще ви се усмихне. Може да Го видишъ въ единъ плодъ. Като погледнешъ черешата, усмихва ти се. Въ васъ се зароди желание да вкусите. То е любовь. Тѣ сѫ положения, които трѣбва да ги чувствуваме. Ние се срамуваме отъ това, което не е. Нѣкои се срамуватъ отъ това, което е. Никога не се срамувай отъ това, което е. Срамувай се отъ това, което не е. Ти давашъ мухлясалъ хлѣбъ на човѣка. То е туй, което не е. Давашъ най-хубавия хлѣбъ. То е туй, което е. Давамъ хлѣба, но не билъ намазанъ съ яйце. Хлѣбътъ има свое съдържание, никакво яйце не иска. Казвамъ: Една хубава мисъль струва повече отъ всичкитѣ богатства, които може да ти ги дадатъ. То е външно. Онази мисъль, която всѣки день ще предизвикате, тя носи вѣчния животъ.

Казва Христосъ: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ. Ако Божиитѣ мисли пребѫдатъ въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. Ако Божиитѣ мисли пребѫдватъ въ насъ, Богъ ще дойде и ще направи жилище въ насъ. Като дойде, ще се изяви. То е истината. Казва: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“.

Кѫде е лъжливата мисъль? Васъ ви турили една лъжлива мисъль, че Господь не мисли заради васъ, че не ви обича. И вие не ходите да Го посрѣщате. Той е първата любовь. Като станешъ, още босъ иди да Го посрещнешъ!

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година
30. Лекция на Общия Окултенъ класъ
7 май, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt