Jump to content

1930_10_01 Права мисъль


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божиятъ гласъ"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Права мисъль

Т. м.

Тема за следния пѫть: „Ползата отъ скърбитѣ и страданията“.

Нѣма по-велико изкуство въ живота на човѣка отъ това, да се научи да мисли. Откакъ животътъ сѫществува, въ него е вложена главната задача, да научи човѣка да мисли правилно. Всичко друго е второстепенно нѣщо. Ще кажете, че задачата на човѣка е да живѣе добре. Какъ ще живѣе добре, ако не мисли правилно? Добриятъ животъ е резултатъ на правата мисъль. Животътъ е външенъ изразъ на мисъльта. Първо се проявява мисъльта, после — чувството и най-после — действието. Значи, мисъльта, чувствата и действията сѫ процеси, чрезъ които човѣкъ се изявява.

Като ученици на новото учение, вие искате да разберете живота. Какъ ще разберете живота, ако не сте се научили да мислите право? На огнището имате дърва, вѫглища, но не можете да запалите огъня. Защо? Кибритъ нѣмате. Както дървата не горятъ безъ огънь, така и животътъ остава неразбранъ безъ мисъльта. Чиста, права трѣбва да бѫде мисъльта на човѣка, за да разбере той живота въ всички негови прояви. Коя мисъль е права? Права мисъль е тази, която е абсолютно свободна, която не се ограничава, която не се влияе отъ нищо. Всѣка мисъль, която се огъва на една или на друга посока, която се ограничава отъ нѣкакви желания, влиза въ областьта на обикновенитѣ мисли. Каква мисъль е тази, която се влияе? Докато е младъ, човѣкъ вѣрва въ сѫществуването на едно Разумно начало, а като остарѣе, той го отрича. Защо въ младини вѣрвалъ въ Бога, а въ старини Го отрича? Защото по-рано билъ зеленъ, мисъльта му не била зрѣла. Мисъль, която се измѣня, не е права. Който мисли право, и като младъ, и като старъ подържа една и сѫща мисъль.

Ако начъртаете единъ остъръ ѫгълъ, вие си представяте човѣшкия носъ. Разликата между носа на човѣшкото лице и този, който е нарисуванъ на дъската, се заключава въ това, че носътъ на човѣка е въ постоянно движение, а онзи, на черната дъска, представя едно фиксирано положение. Ето защо, когато изучавате човѣка, изучавайте го въ естественото му състояние, като живъ, а не отъ рисунки или портрети. Грамадна е разликата между живото човѣшко око и рисуваното. Въ живото око ще видите движение, мисъль, чувство. Движението на окото зависи отъ волята на човѣка, топлината му — отъ неговитѣ чувства, а свѣтлината — отъ мисъльта. Свѣтлината, която излиза отъ човѣшкото око може да се разложи на седемь цвѣта. Следователно, отъ цвѣта, който излиза отъ окото на човѣка, опредѣляме неговата мисъль. Ако мисъльта е Божествена, цвѣтътъ на свѣтлинния лѫчъ се различава отъ този на обикновената мисъль. Този човѣкъ е красивъ, отъ очитѣ му излиза мека, приятна свѣтлина. Ако мисъльта не е правилна, отъ очитѣ на човѣка излиза груба свѣтлина, и той губи красотата си. Погледне ли се въ огледалото, той самъ е недоволенъ отъ себе си. Въ лицето му има нѣщо грубо, сурово. Като види лицето си, човѣкъ започва да търси причината вънъ отъ себе си: въ жена си, въ децата си, въ сиромашията, въ неразположението си и т. н. Не, причината е въ самия човѣкъ. Въ него има нѣщо дисхармонично, което се отразява въ очитѣ му, а оттамъ и на цѣлото лице.

Следователно, причината за вѫтрешната хармония или дисхармония въ човѣка се дължи на неговата мисъль. Ако мисъльта е права, човѣкъ се радва на вѫтрешна хармония въ себе си. Правата мисъль свързва човѣка съ причинния или реалния свѣтъ, или по-право казано — съ Бога. Който има права мисъль, той е въ хармония съ всички Божии прояви. Той държи името Божие въ чистота и светость. Нѣма ли права мисъль, човѣкъ изпада въ противоречия и е готовъ да припише всички неуспѣхи и нещастия на Бога. Ако жена му не е добра, ако децата му сѫ непослушни, ако работата му не върви добре, той държи Бога отговоренъ за всичко. Той казва: Не съмъ виновенъ азъ. Виновенъ е Онзи, Който е създалъ свѣта. Едно трѣбва да знаете: Богъ е създалъ положителнитѣ, красивитѣ и великитѣ нѣща. Вънъ отъ тѣхъ всичко останало е човѣшко изобретение. Правата мисъль е излѣзла отъ Бога, а кривата — отъ изопаченото въ човѣка. Правата мисъль и на небето, и въ ада е една и сѫща. Всѣка мисъль, която е красива на небето, а грозна въ ада, е човѣшка. Съ тази мисъль нищо не се постига.

Има мисли, които човѣкъ придобива само на небето, или само на земята; има мисли, които може да придобие само въ ада. Подъ думата „адъ“ ние разбираме нѣщо съвършено различно отъ това, което хората разбиратъ. Адътъ е състояние. Влѣзе ли въ ада, човѣкъ влиза въ областьта на скърбитѣ и страданията — първото стѫпало на ада. После той влиза още по-навътре — на второто стѫпало, въ областьта на мъчението. Има и трето стѫпало на ада. Кое е това стъпало, никой не знае. За него не се говори. На тритѣ стѫпала въ ада отговарятъ три стѫпала и на небето. Като изучавате тритѣ възходящи състояния, вие сами ще опредѣлите, кои състояния отъ ада отговарятъ на тритѣ състояния на небето.

Сега, нека всѣки отговори въ себе си, има ли права мисъль, или не. Ще кажете, че вие още се съмнявате въ сѫществуването на Великата Разумность въ свѣта. Не се занимавайте съ този въпросъ, но започнете да изучавате ония мисли, които нищо не е въ състояние да огъне. Който има права мисъль, той е по-добенъ на листъ отъ дърво, който никога не пада. Знаемъ, че растенията дишатъ чрезъ листата. Въ този случай, правата мисъль е условие за правилно дишане, т. е. за Божествено дишане. Който нѣма права мисъль, той се намира въ фиксирано, или установено състояние. Той живѣе, безъ да съзнава смисъла и предназначението на живота. За такъвъ човѣкъ се казва, че нито печели, нито губи.

Сегашнитѣ хора търсятъ начинъ да се освободятъ отъ страданията. Добро е желанието имъ, но като се освободятъ отъ страданията, ще се освободятъ и отъ радоститѣ. Радоститѣ иматъ смисълъ при страданията. Изчезнатъ ли страданията, ще изчезнатъ и радоститѣ. Животътъ пъкъ има смисълъ при страданията и при радоститѣ. Като страда и като се радва, човѣкъ изработва своята права мисъль. Затова, именно, той е дошълъ на земята. Ако още не е придобилъ правата мисъль, човѣкъ не трѣбва да се самоосѫжда. Въ сѫщность, самъ ли се сѫди човѣкъ, или другъ нѣкой го сѫди? Човѣкъ самъ не се сѫди, другъ нѣкой въ него го сѫди. Това показва, че въ човѣка има касационенъ, апелативенъ, мирови сѫдии, предъ който се донасятъ погрѣшкитѣ и престѫпленията на човѣка за разглеждане.

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ правата мисъль. Какво става отвънъ, това да не ви смущава. Това, което сѫди човѣка, е специфично състояние. То не е естествена проява на човѣка. Домътъ не е създаденъ върху основитѣ на сѫдбата. Домътъ е създаденъ върху основитѣ на любовьта. Обаче, ако синътъ и дъщерята грѣшатъ, все ще дойде отнѣкѫде председательтъ на сѫда и ще ги осѫди. Това е неизбѣженъ процесъ. Следъ това иде приложението на сѫдебното решение. Майката или бащата, единъ отъ тѣхъ, ще вземе тоягата и ще наложи сина или дъщерята на общо основание. Нѣкога по-голѣмиятъ братъ, или по-голѣмата сестра, изпълнява сѫдебното решение върху по-малкитѣ братчета или сестричета. Нѣма човѣкъ, който, като дете да не е налаганъ отъ родителитѣ си. Нѣкои сѫ били затваряни въ избитѣ, въ килеритѣ, докато съзнаятъ грѣшката си. Нѣкои помнятъ тия наказания, а други сѫ ги забравили. Следъ това отиватъ при майка си и при баща си да искатъ извинение. Като се извинятъ, пущатъ ги на свобода.

Това, което става съ детето, става и съ възрастния човѣкъ. Колко пѫти човѣкъ е билъ затварянъ въ килера на своето сърдце и на своя умъ! Колко време е трѣбвало да плаче, да търси погрѣшката си, докато го освободятъ! Нѣкой виденъ професоръ отива въ университета, излиза предъ студентптѣ си, преподава лекцията си, но усѣща, че мисъльта му не върви гладко. Той прави усилия, напрѣга се, но мисъльта все не върви. Защо? Затворенъ е въ килера на своята мисъль. Това състояние нѣкога продължава малко време, а нѣкога — съ дни и недѣли. Той ходи, движи се натукъ-натамъ, почесва се по главата, докато най-после му просвѣтне. Какво е станало съ него? Освободили го отъ килера, и го пуснали на свобода. Такова затваряне на човѣка става и въ килера на неговото сърдце. Той изпитва едно стѣгане въ сърдцето си, не може да се отпусне, да се зарадва на нѣщо. Какво трѣбва да прави човѣкъ, когато го затворятъ въ килера на неговия умъ и на неговото сърдце? Той трѣбва да отиде при майка си и при баща си, да иска извинение. Щомъ го простятъ, умътъ и сърдцето му се освобождаватъ, и той започва да мисли ясно и да чувствува разположение къмъ окрѫжаващитѣ.

Съвременнитѣ хора мислятъ, че сѫ израснали вече, че се различаватъ отъ децата. Не, и до днесъ още хората се намиратъ въ положението на деца. Ние виждаме, че каквото положение и да заема човѣкъ, отъ време на време го затварятъ въ килера на живота, даватъ му нѣкакъвъ урокъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да научи и да приложи смирението. Не се заблуждавайте, да мислите за себе си, че сте нѣщо по-особено отъ другитѣ. Всички ще бѫдете затваряни въ килера, дето ще ви налагатъ на общо основание. Като се намѣри въ затвора, човѣкъ обикаля отъ едната стена до другата, сърди се, вика, блъска, иска да му отворятъ. После търси ключа, самъ да си отвори, но ключътъ е скритъ, не може да го намѣри. Така минаватъ два-три деня. Той ходи съ наведена глава, неразположенъ, не дава да го пипне нѣкой, да му каже дума. Най-после, като огладнѣе, той поглежда презъ ключалката, да види, не минава ли нѣкой предъ вратата му. Щомъ чуе стѫпки, веднага започва да се моли, да иска извинение за погрѣшката си. Той казва: Моля ви се, освободете ме, съзнахъ вече погрѣшката си, ще се изправя. Като чуятъ, че се моли, че иска извинение, веднага дохожда нѣкой да го освободи.

Това сѫ реални състояния, презъ които минава всѣки човѣкъ. Тѣ се дължатъ на неговитѣ мисли и чувства. Следъ всичко това човѣкъ иска да бѫде щастливъ. Това е невъзможно. Щастието се обуславя отъ знание. Ако знае да превръща минуситѣ въ плюсове, човѣкъ може да бѫде щастливъ. Нѣма ли положителни, истински знания за живота, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Това не значи, че щастието е непостижимо. Като учи, като работи съзнателно върху себе си, като прилага, единъ день човѣкъ ще придобие щастието, но днесъ, докато не го е придобилъ, цельта и задачата въ живота му трѣбва да бѫде учението и придобиване на знание, а не придобиване на щастие. Щомъ е придобилъ знание, щастието само по себе си ще дойде.

Първата задача на човѣка е да придобие права мисъль, после — прави чувства и най-после — прави постѫпки. Има ли това, той непремѣнно ще бѫде щастливъ. Нѣкой ще възрази, че има вѣра въ Бога. Добре е, че вѣрвашъ, но твоята вѣра трѣбва да се основава на правата мисъль. Постоянна, неизмѣнна ли е твоята вѣра? Докато работитѣ ти вървятъ добре, ти вѣрвашъ въ Бога. Щомъ се объркашъ нѣщо, ти вече не вѣрвашъ и започвашъ да обвинявашъ Бога въ несправедливости. Вѣра, която се мѣни споредъ условията на живота, не е истинска. Положителна, абсолютна вѣра е тази, която и при лошитѣ условия на живота остава една и сѫща. При всички условия на живота си ти трѣбва да държишъ името на Бога въ ума и въ сърдцето си чисто и неопетнено. Най-малкото съмнение, най-малкото петно, което хвърляшъ върху съзнанието на Бога, те довежда до дъното на ада. Щомъ изправишъ мисъльта си и поставишъ името на Бога на най-високото и чисто мѣсто въ себе си, ти излизашъ вече отъ дъното на ада и придобивашъ всичко, каквото желаешъ.

И тъй, за да реализира желанията си, да придобие благата на живота, човѣкъ трѣбва свещенно да пази въ ума си името на Бога. Може ли да пази свещенно това име, той владѣе магията на живота. Подъ думата „магия“ разбираме изкуството да придобива човѣкъ всичко, каквото желае. Не пази ли името Божие въ себе си съ светость и чистота, човѣкъ ще изгуби всичко, което е придобилъ. Това не значи, че трѣбва да се страхувате. Има смисълъ човѣкъ да се страхува, но не отъ хората, а отъ Бога. Кога се страхува човѣкъ отъ Бога? Когато изгуби връзката си съ Него, когато опорочи името Му. Що се отнася до обикновения страхъ, той нѣма смисълъ. Този страхъ е въ състояние да отдалечи човѣка отъ неговия идеалъ. Какъвъ е идеалътъ на човѣка? Идеалътъ на всѣки човѣкъ е да придобие правата мисъль. Придобие ли правата мисъль, той е намѣрилъ ключа на живота. Който е намѣрилъ ключа на живота, той е запалилъ вече огъня на своето огнище, на което може да се топли всѣки измръзналъ, отчаянъ, обезсърдченъ. Нѣмате ли огънь на огнището си, всѣки ще мине и замине покрай васъ, безъ да се спре.

Ще кажете: Достатъчно е човѣкъ да си въобрази, че има огънь въ огнището и ще се стопли. Не, съ въображение само нѣщата не ставатъ. Свѣтътъ е пъленъ съ въображаеми нѣща. На всѣка стѫпка срѣщате въображаеми поети, писатели, музиканти, художници, учени, философи, християни. Ще дойде нѣкой да ви пита, вѣрвате ли, че той е християнинъ, или не вѣрвате. Нѣма защо да отговаряте на този въпросъ. Достатъчно е да видите, гори ли свѣщьта на този човѣкъ и каква свѣтлина издава. Свѣтлината подразбира знание. Който знае нѣщата, той има свѣтлина, той мисли право. Щомъ мисли право, той вѣрва въ всичко, което Богъ е направилъ и продължава да прави. Какво може човѣкъ да направи, какво знае и какви възможности крие въ себе си, това всѣки знае. Щомъ го знае, той вѣрва. Не, това още не е истинска вѣра.

Истинската вѣра се проявява въ областьта на безграничното, незнайното.

Следователно, всѣко нѣщо, което въ даденъ моментъ може да се ограничи, е знание; това, което не може да се ограничи, което се отнася къмъ незнайното, наричаме вѣра. Знанието обхваща настоящето, а вѣрата — бъдещето. Знанието предшествува вѣрата. Вѣрващъ е онзи, който знае нѣщата, който ги е опиталъ. Вѣрващиятъ носи вътрешни опитности въ себе си. Тази е причината, поради която вѣрващиятъ е готовъ на всички жертви за Бога. Той е опиталъ Неговата любовь и вѣрва въ всички нейни възможности. Нѣкой иска да има опитноститѣ на пророцитѣ, на апостолитѣ, даже и на Христа. Иска ли опитноститѣ и знанията на великитѣ хора, човѣкъ трѣбва да мине презъ тѣхния пъть. Трънливъ и труденъ е пътьтъ на великитѣ хора. Човѣкъ може да достигне този пъть, но чрезъ голѣми страдания и изпитания. Мисли ли, че безъ страдания може, той се самозаблуждава. Съ заблуждения никой не може да отиде при Бога. Тримата момци въ огнената пещь минаха презъ голѣми страдания и следъ това възлѣзоха нагоре. Апостолитѣ станаха мъченици и следъ това получиха благодатьта Христова. За да получи откровение, да възлѣзе на седмото небе, апостолъ Павелъ бѣще битъ 39 пъти. Затова той каза на своитѣ събратя - „Братя, съ голѣми страдания ще влѣземъ въ Царството Божие“. Нѣкой човѣкъ мисли, че безъ страдания, безъ сълзи, безъ бой ще влѣзе въ Царството Божие. Като се натъкне на най-малкото страдание, той казва: Дотегнаха ми вече тѣзи страдания. — Че ти още не си страдалъ, ти никога не си билъ битъ.

За да се справи съ страданието си, човѣкъ трѣбва да мисли право. Красиво нѣщо е правата мисъль. Когато мисли право, човѣкъ разбира, че страданията, които му сѫ. дадени, съдържатъ въ себе си нѣкакво благо. Страданието е признакъ, че отъ разумния свѣтъ обръщатъ внимание на човѣка. При радостьта човѣкъ не мисли много, но като дойдатъ страданията, той започва да мисли. Той казва: Бѣхъ богатъ, но осиромашахъ. Коя е причината за това? Бѣхъ силенъ, здравъ, отъ всички почитанъ. Днесъ съмъ слабъ, никой не ме почита. Коя е причината за това? Щомъ търси причината на нѣщата, човѣкъ мисли вече. Страданието учи човѣка. Мнозина пренебрегватъ страданието, като учитель на живота, и започватъ едни други да се учатъ. И това не е лошо, но трѣбва да имате предъ видъ, че учитель може да бѫде само онзи, който има положителни, опитани знания. Който има такива знания, той не говори много. Каже ли нѣщо, той веднага го прави.

Трѣбва ли музикантътъ да ви говори много за теорията на музиката? Той дава едно правило и веднага взима цигулката и започва да свири. Това е знание. Отивате при единъ художникъ. Той ви предаде нѣколко теоретически познания и следъ това взима четката и рисува. Отивате при нѣкой шивачъ. Той ви предаде нѣкои теоретически познания и следъ това започва да шие: взима игла, напръстникъ, ножици и ви показва, какъ се шие. Това е знание. Истинското знание включва и теория, и практика. То изключва всѣкакъвъ споръ. Трѣбва ли да спорите, какъ се свири, какъ се рисува, какъ се шие? Едно време се е свирѣло, рисувало, шиело по единъ начинъ, а сега — по другъ. Наистина, всѣко време изисква своето, но и при това положение теорията трѣбва да съотвествува на практиката.

Религиознитѣ и научни възгледи на хората се мѣнятъ постоянно, докато дойдатъ до абсолютнитѣ възгледи за нѣщата, въ които нѣма никаква промѣна. Сѫщо така и отношенията на хората се мѣнятъ. Първоначално отношенията на хората сѫ били груби, сурови. Тѣ сѫ се били, нагрубявали, хапѣли, като животни. Съ развитието на културата, и отношенията на хората ставатъ по-меки и нѣжни. Мекитѣ и нѣжни отношения не подразбиратъ прегръдки и цѣлувки. Тѣ не ги изключватъ, но не сѫ необходими. Защо? Защото и въ цѣлувкитѣ има користолюбие. Безкористна цѣлувка е тази, която дава, безъ да взима нѣщо. Децата чувствуватъ чистотата на цѣлувката. Тази е причината, поради която нѣкои деца не обичатъ да ги цѣлуватъ. Други деца позволяватъ на нѣкои хора да ги цѣлуватъ, а на нѣкои се противопоставятъ. Често децата избѣгватъ да иматъ отношения съ нѣкои хора. Като се натъкне на такъвъ човѣкъ, детето го погледне изпитателно, съ което го запитва: Ти ли ще ми дадешъ нѣщо, или отъ мене искашъ да вземешъ?

Съвременнитѣ хора говорятъ за любовь, за обичь, безъ да подозиратъ, какво се крие въ тѣхната любовь. Нѣкой казва, че обича нѣкого. Защо го обича? За кесията му. Значи, има любовь, която взима; има любовь, която дава. Ще кажете, че сте готови да умрете отъ любовь за нѣкого. Любовь, която свършва съ смърть, не е истинска. Когато двама души се обичатъ разумно, никой отъ тѣхъ не трѣбва да умира. И двамата сѫ слуги на Господа. Тѣ иматъ работа, която трѣбва да свършатъ на време. Пожелае ли единъ отъ тѣхъ да умре, това показва, че той е решилъ да се откаже отъ работата, която Богъ му е опредѣлилъ да свърши. Има смисълъ човѣкъ да умре, но следъ като свърши работата си на земята. Ако умре, преди да е свършилъ работата си. въ тази смърть има нѣкакво насилие, външно или вѫтрешно. И Христосъ замина преждевременно, за това се моли, ако е възможно, да Го отмине тази чаша. Евреитѣ искаха, Христосъ да умре. Тѣ казваха: Да изгасимъ тази свѣщь! За евреитѣ Христосъ бѣше голѣма, запалена свѣщь, която освѣтяваше дѣлата имъ. Като не искаха да знаятъ хората, какво правятъ, тѣ хванаха Христа и Го предадоха на смърть, за да изгасне запалената свѣщь, която Той носѣше. Наистина, докато има единъ човѣкъ, който е буденъ, престъпления не се вършатъ. Дето има поне една запалена свѣщь, тамъ апаши не влизатъ.

Единъ евангелистъ разправялъ една своя опитность: Откакъ станахъ евангелистъ и се свързахъ съ Евангелието, каквото замисляхъ да правя, все се измъчвахъ. Искахъ свободно да си поиграя на хорото, да се хвана до нѣкоя мома, но Евангелието ме измъчваше. Искамъ да започна търговия, но Евангелието ме измъчваше. Казвамъ: Този човѣкъ не е разбралъ Евангелието. Има нѣщо криво въ неговитѣ разбирания. Като челъ Евангелието, той изпадналъ подъ закона на страха — Мойсеевиятъ законъ. Каквото замислялъ да прави, той все се страхувалъ да не сгрѣши. Мойсеевиятъ законъ ограничава хората, предпазва ги отъ грѣха, а Христовиятъ законъ ги примирява и освобождава. Защо се страхувалъ евангелистътъ отъ хорото? Защото хорото не става по свободна воля, но по законъ. Тукъ чужда воля диктува. Той чувствувалъ вътрешно, че нѣма смисълъ да се хваща на хоро, на което Христосъ не присътствува. Казано е въ Писанието: „Заигра душата ми“. Тази игра не е обикновена. Душата играе и се весели предъ Господа.

Какво означава думата „игра“? Тя крие нѣщо хубаво въ себе си. Буквата „и“ означава начало на нѣщата, „г“ — основа, „р“ — задържане на нѣщо, „а“ — бременность. Значи, само онзи може да играе, който познава началото на нѣщата, който има основа, който държи нѣкаква идея въ душата си и който е бремененъ съ нѣщо велико въ себе си. Религиознитѣ игри включватъ тия четири нѣща въ себе си: начало, основа, задържане и бременность. Обикновенитѣ хора, обаче, представятъ обмѣна на духове. Тамъ духоветѣ се проявяватъ. Тѣ иматъ за цель да свържатъ хората. Като направятъ връзка между двама млади, тѣ считатъ, че сѫ свършили нѣкаква работа и се оттеглятъ.

Сега не е въпросъ за играта. Всички по-знавате играта. Вие сте играли като деца, като млади моми и момци, като младоженци, но не сте мислили право. Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ права мисъль. Правата мисъль отъ нищо не се огъва. Тя прави човѣка смѣлъ, мѫжественъ, свободенъ. Тя е проводникъ на истината, на знанието и на любовьта. Ако двама души, които иматъ права мисъль, се събератъ на едно мѣсто, тѣ иматъ красиви, правилни отношения. Между тѣхъ не се пораждатъ никакви противоречия. Когато изгуби правата мисъль, човѣкъ опорочава живота си. Той губи своята чистота и простота въ отношенията и въ разбиранията си.

Като се натъкватъ на противоречия и изпитания, хората търсятъ новъ животъ, нови условия, които да ги освободятъ отъ затрудненията. Животътъ самъ по себе си е единъ, не може да бѫде новъ или старъ. Когато казваме, че търсимъ „новъ животъ“, ние подразбираме чистъ и светъ животъ. Подъ думитѣ „старъ животъ“ разбираме кривитѣ и изопачени човѣшки възгледи. И мисъльта е една. Тя не може да бѫде стара и нова. Стара мисъль е онази, която е изгубила чистотата си. Нова мисъль е чистата, девствена мисъль. Докато човѣкъ държи въ ума си идеята за Бога чиста, неопетнена, той минава за девственъ. Щомъ идеята му за Бога изгуби своята чистота и светость, и той изгубва своята девственость. Изгуби ли вѣрата си въ Бога, човѣкъ изгубва основата на своя животъ. Щомъ изгуби основата на живота си, той пада подъ уровена на обикновения човѣкъ. Докато се държи за своята вѣра, за правата мисъль, човѣкъ е свързанъ съ Бога и може да разчита на Него при всички случаи на своя животъ. Изгуби ли вѣрата и правата си мисъль, човѣкъ всичко изгубва. Човѣкъ трѣбва да съзнае, че не е той факторъ на своя животъ. Той е само изразитель на Онзи, Който работи въ него. Божиятъ Духъ работи въ човѣка и съгражда неговия животъ. Затова е казано: „Не огорчавайте Духа, съ Когото сте свързани“.

Следователно, задачата на човѣка, като ученикъ на живота, е да се учи и да прилага придобитото знание. Като ви дойде нѣкакво страдание, не роптайте противъ Духа, да Го огорчавате, но благодарете, че ви е дадено това страдание да познаете Бога, да видите Неговата мѫдрость. Когато страдате, знайте, че Богъ е задна стража и ви помага. Така постѫпи Той и съ евреитѣ, когато Мойсей ги изведе отъ Египетъ. Тѣ вървѣха напредъ, а Богъ остана задъ тѣхъ. Той изпрати силенъ вѣтъръ, който изсуши морето и направи пѫть, свободно да минатъ презъ него.

И тъй, презъ каквито страдания и да минавате, помнете, че тѣ сѫ благо за васъ. Привилегия е за човѣка да страда. Чрезъ страданията той придобива права на гражданство. Не мине ли презъ страдания, човѣкъ не може да стане гражданинъ на Царството Божие. Само чрезъ страданията той познава силата, знанието, благостьта и милосърдието на Бога. Каже ли нѣкой, че Богъ е милостивъ и благъ, той Го е позналъ. Той е миналъ презъ голѣми страдания. Този човѣкъ е готовъ за духовния свѣтъ. Не е ли миналъ презъ науката на страданията, човѣкъ не може да се ползува отъ благата на духовния свѣтъ. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, ще придобиятъ голѣми знания. Ако не сѫ минали презъ страдания и не сѫ научили уроцитѣ си, тѣ и на онзи свѣтъ ще останатъ невежи. За такива хора казваме, че сѫ заминали преждевременно за онзи свѣтъ. Тѣ ще стоятъ тамъ съ години, ще чакатъ времето, отново да дойдатъ на земята. За тѣхъ даже нѣма опредѣлени мѣста, да се спратъ нѣкѫде, като на станция, и да почиватъ.

Нѣкой мисли, че, като се разговаря съ духове, вече е въ духовния свѣтъ. Зависи, съ какви духове се разговаря. Има духове отъ низкитѣ свѣтове, които повече заблуждаватъ, отколкото да учатъ човѣка. Човѣкъ се учи и отъ заблужденията си, но по отрицателенъ пѫть. Правилно е човѣкъ да се развива по пѫтя на положителното знание. Ако направи нѣкаква погрѣшка, той трѣбва да е готовъ да я изправи. Какво отъ това, че си турилъ нѣкой знакъ не на мѣсто? Ще го премѣстишъ отъ едно мѣсто на друго, докато решишъ задачата си правилно. — Ама еди-кой си ме оцапа. — Ако нѣкой се оплаче отъ своя ближенъ, азъ не търся виновника, не търся причината за оцапването, но взимамъ чиста вода, сапунъ и измивамъ петното. Щомь изчистя петното му, изпращамъ го спокоенъ, като му казвамъ да бѫде внимателенъ, да не се натъква на хора, които цапатъ. Следователно, изчисти ли ви Богъ отъ вашитѣ пороци, или отъ петната, които други сѫ хвърлили върху васъ, благодарете Му и затворете този листъ на книгата, не го споменавайте вече. Не си спомняйте за стари грѣхове, които Богъ е заличилъ отъ съзнанието ви.

Като ученици, вие трѣбва да имате будно съзнание. Знайте, че следъ всѣка лекция ви се даватъ изпитания отвънъ, да видятъ, какъ прилагате знанието, което ви е дадено. Запримѣръ, ще ви срещне нѣкой и ще ви каже, че нѣмате никакво разбиране. Вие можете веднага да се обидите. Обаче, ако помислите малко, ще си кажете: Азъ съмъ ученикъ и трѣбва да мисля право. Какво означаватъ думитѣ „ти нѣмашъ никакво разбиране“? Направете преводъ на тия думи. Този човѣкъ иска да ви каже, че не разбирате нѣщата, както той ги разбира. Това е вѣрно, но и той не разбира нѣщата като тебе. Следователно, ще кажешъ на този човѣкъ: Правъ си. Колкото си мѫдъръ ти, толкова съмъ мѫдъръ и азъ; колкото си глупавъ ти, толкова съмъ глупавъ и азъ. Въ единъ случай човѣкъ може да бѫде мѫдъръ, а въ другъ — глупавъ.

Коя е причината, човѣкъ да бѫде нѣкога мѫдъръ, а нѣкога — глупавъ? Когато попадне въ рѫцетѣ на дявола, човѣкъ става глупавъ. Когато попадне въ рѫцетѣ на Бога, той става мѫдъръ. Цельта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне нѣкой човѣкъ, дяволътъ му казва: Ти си невежа, отъ тебе нищо нѣма да излѣзе, твоята работа е свършена и т. н. Той повѣрва въ думитѣ на дявола и се отчайва отъ живота. Какъ ще познаете, че тѣзи думи сѫ на дявола? Щомъ се отчаете, или обезсърдчите, ще знаете, че тия думи идатъ отъ човѣкъ, който става проводникъ на отрицателни сили въ природата. Не се минава много време, срѣщате другъ, който ви казва, че сте даровитъ човѣкъ, че ви чака свѣтло бѫдеще, че отъ васъ ще излѣзе нѣщо хубаво и т. н. Това сѫ думи, които ангелитѣ говорятъ. Слушайте тия думи, защото тѣ подигатъ човѣшкия духъ. За предпочитане е, ако сте жаденъ, да срещнете човѣкъ, който може да ви даде вода, отколкото да срещнете такъвъ, който не е готовъ да ви даде капка вода.

И тъй, работете съ положителнитѣ сили въ живота и природата. Работете съ настоящия моментъ. Какво е било въ миналото, какъ сте мислили нѣкога, това не е важно. Какво ще бѫде следъ време, въ близкото или далечно бѫдеще, и това не е важно. И за мене, и за васъ е важенъ настоящиятъ моментъ. Азъ се интересувамъ отъ този моментъ. Миналото представя бушуването на вълнитѣ. Човѣкь е въ парахода вѫтре, въ безопасность. Той чува блъскането на вълнитѣ, но тѣ не го засѣгатъ. Бѫдещето представя далечния животъ на звездитѣ, но днесъ тѣ сѫ недостѫпни за човѣка. Бѫдещиятъ животъ не може да се реализира още. Като погледне къмъ звездитѣ, човѣкъ се радва, че има условия за работа, но за него е важенъ настояшиятъ моментъ, който може да се реализира. Миналото е вече реализирано, настоящето сега се реализира, а бѫдещето открива предъ очитѣ на човѣка широкъ крѫгозоръ на дейность и на постижения. Миналото е опредѣлило настоящето; настоящето опредѣля бѫдещето. Следователно, ако човѣкъ още днесъ не свърши работата, която му е дадена, той никога не може да отиде на звездитѣ.

Човѣкъ трѣбва да държи въ ума си мисъльта, всѣки день да придобива по нѣщо ново въ своитѣ възгледи за живота, за природата и за Бога. Колкото по-свѣтли мисли държи въ ума си, толкова по-свѣтло става неговото лице. Ако лицето на човѣка всѣки день не става по-свѣтло и красиво, той не е придобилъ правата мисъль. Всѣки день трѣбва да увеличавате чистотата на своето сърдце. Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Всѣки день прибавяйте по нѣщо ново къмъ своитѣ религиозни и научни възгледи, безъ да остарявате. Новото всѣкога подмладява. Вложете правата мисъль въ себе си, за да можете всѣки день да прибавяте по нѣщо ново къмъ сградата на своя животъ. Правата мисъль показва пѫтя на човѣка. Всѣки день мислете върху пѫтя, който правата мисъль ви чъртае. Мислете за нея, за да се свържете съ силитѣ, които тя съдържа. Отъ човѣка зависи да мисли право и да прилага правата мисъль въ живота си.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

6. Лекция отъ Учителя, държана на

1. октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...