Jump to content

1930_09_10 Отличителна чърта


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божиятъ гласъ"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Отличителна чърта

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

Коя е сѫществената чърта, която отличава човѣка отъ другитѣ живи сѫщества? Казано е, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие. Това трѣбва да се докаже. Кога се доказватъ нѣщата? Когато човѣкъ не е билъ очевидецъ. Ако е билъ очевидецъ на нѣщо, никакви доказателства не сѫ нужни. Следователно, само ония нѣща се нуждаятъ отъ доказателства, които не сме видѣли; всички нѣща, които сме видѣли, не се нуждаятъ отъ никакви доказателства. Казвате за нѣкой човѣкъ, че е добъръ. Видѣли ли сте неговата доброта? Ако сте я видѣли, нѣма нужда да я доказвате; ако не сте я видѣли, трѣбва да я докажете.

Тъй щото, всѣко нѣщо, за което говоримъ, трѣбва да е добре обосновано и доказано. Казвате, запримѣръ, че даденъ човѣкъ е религиозенъ, а другъ — свѣтски; единъ е богатъ, а другъ — сиромахъ; единъ е ученъ, а другъ — простъ; единъ е здравъ, а другъ — боленъ. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на религиозния и кои — на свѣтския? Кои сѫ отличителнитѣ чърти на богатия и кои на сиромаха? Кои сѫ отличителнитѣ чърти на учения и на простия, на здравия и на болния? Не е достатъчно само да докажете, че нѣкой човѣкъ е ученъ, но трѣбва да обосновете неговата ученость. Ще кажете, че е училъ математика. Какво оть това, че е училъ математика? Ако, наистина, е ученъ, знае математика, нека изчисли, за колко време известенъ човѣкъ може да свърши дадена наука, при какви условия ще свърши, какъ ще свърши и т. н.

Когато е създавалъ свѣта, Богъ е предвидилъ и изчислилъ всичко математически, до най-малкитѣ подробности. Той има формула за всѣки човѣкъ, отъ създаванено му до края на неговия животъ. Богъ е опредѣлилъ строго математически, какво ще стане съ всѣки човѣкъ. Той познава всичкитѣ добродетели и всички слабости на човѣка. Той знае неговитѣ мисли, чувства и постѫпки отъ начало до край. Какъ е предвидено това, то е другъ въпросъ. Важно е, че всичко е предвидено и математически изчислено. Предвиждането подразбира знание. Да предвиждашъ нѣщата, значи, да ги обгърнешъ отвсѣкѫде. Обаче, човѣкъ може да обгърне само това, което е вънъ отъ него. Всичко, което е вѫтре въ него, не се обгръща, но само по себе си се опредѣля. То произтича отъ самия човѣкъ, отъ неговата вѫтрешность. Следователно, ние казваме, че Богъ обгръща нѣщата и ги опредѣля. Той ги вижда, познава и разполага съ тѣхъ и външно, и вѫтрешно. Обаче, човѣкъ нѣма такива възможности.

Като ученици, вие трѣбва да мислите по въпроса, коя е отличителната чърта на човѣка и сами да си отговорите. Кѫде е човѣкъть? Нѣкои казватъ, че човѣкъ се намира въ тѣлото си. Други казватъ, че човѣкъ е въ очитѣ. Въ края на краищата и еднитѣ, и другитѣ виждать, че човѣкъ не е въ очитѣ, не е въ никой оть удоветѣ на тѣлото си, но все пакъ е въ тѣлото. Кѫде, обаче, е човѣкъ? Човѣкъ не е въ тѣлото си, а при това безъ тѣло не може. Духовниятъ и религиозниятъ казватъ, че човѣкъ живѣе въ душата си. Кѫде е мѣстото на душата? Докато човѣкъ е живъ, душата била въ него. Като умре, душата го напущала. Кѫде е била по-рано, кѫде отива следъ смъртьта на човѣка, никой нищо не знае. Когото и да запитате по този въпросъ, той или ще отрече сѫществуването на душата, или ще каже, че не знае, кѫде живѣе тя. Нѣкой казва, че виното не е въ чашата, а при това дига чашата и изпива виното. Ако виното не е въ чашата, какъ може да го изпие? Това е преносенъ изразъ, койго дава другъ смисълъ на нѣщата.

Пакъ ще ви задамъ въпроса: Кѫде е човѣкътъ? Кѫде е неговата ученость? Всѣки може да каже за себе си, че е ученъ човѣкь, но кѫде седи неговата ученость? Ще кажете, че ученостьта е постижение, което все повече се разширява и увеличава. То е все едно, да имате единъ човѣкъ, който обикаля около известенъ центъръ. Ако първата година обиколи този центъръ единъ пѫть, втората година го обиколи два пѫти, третата година три пѫти, докато дойде до положение да направи 365 обръщания въ една година, какво сте постигнали съ ускоряване на движението? Все се постига нѣшо. Такова нѣщо е ученостьта. Всѣки день човѣкъ прибавя по нѣщо ново къмъ знанията си, къмъ своята ученость. Така търговецътъ увеличава печалбитѣ си. Онзи, който работи върху своето физическо развитие, увеличава силата си, като прибавя всѣки день по известно количество тежесть на гърба си. Ако нѣкога е носилъ единъ килограмъ, той постепенно увеличава тежестьта, докато дойде до сто килограма. Ако е на сушата, това тегло може да се увеличава, безъ да причини нѣкаква пакость на човѣка. Обаче, влѣзе ли въ морето, и тежестьта на гърба му се увеличава, той ще отиде на дъното, отдето не може да се върне. Какво е постигналъ съ това? Не само че нищо не е постигналъ, но той е изгубилъ живота си.

Тъй щото, когато казваме, че ученостьта прави човѣка съвършенъ, трѣбва да знаемъ, за каква ученость се говори, за външна или за вѫтрешна Ако човѣкъ иска да стане външно ученъ, той увеличава товара на гърба си и безъ да забележи, достига дъното на морето. Ускоряването на процеситѣ, увеличаване на тежеститѣ не водять къмъ съвършенство. Покажете ми днесъ единъ човѣкъ, който да е придобилъ знание, сила, богатство и да е станалъ щастливъ. Соломонъ, единъ отъ великитѣ мѫдреци на древностьта, следъ като придобилъ много знания и мѫдрость, вмѣсто да бѫде щастливъ, станалъ нещастенъ. Най-после той казалъ: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ“. Значи, за да стане ученъ, мѫдъръ, човѣкъ трѣбва да се страхува отъ Господа.

Защо Соломонъ е дошълъ до това заключение? Защото видѣлъ, че за всѣка крива постѫпка носи отговорность предъ Бога. Кога трѣбва човѣкъ да се страхува отъ Бога? Когато грѣши. Това значи: Страхувай се отъ грѣха! Не изисквайте отъ Бога да удовлетворява вашитѣ желания. Не Го туряйте участникъ въ вашия личенъ животъ. Опитате ли се да Го привлѣчете на своя страна, Той ще пръсне желанието ви върху васъ, и вие сами ще се нараните. Желанията на човѣка сѫ подобни на бомби. Не знае ли, какъ да работи съ тѣхъ, тѣ ще избухнатъ предъ него и ще го ранятъ въ главата, въ очитѣ, въ рѫцетѣ или краката. Кой каквото прави, добро или зло, пръвъ ще опита последствията на своитѣ постѫпки, а после другитѣ хора. Ако прави добро, човѣкъ пръвъ ще почувствува аромата на постѫпката си. Доброто е цвѣтъ, който се разцъвтява въ рѫцетѣ на онзи, който му дава условия да живѣе.

Казано е въ Писанието: „Който върши зло, той е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“. Много отъ съвременнитѣ хора се подаватъ на злото и после казватъ, че всичко знаятъ. Тѣ знаятъ едно нѣщо, че сѫ непостоянни въ своитѣ постѫпки. Какво постоянство е това, днесъ обичашъ едного, утре не го обичашъ? Днесъ го гледашъ мило, съ разположение, а на другия день — съ кривъ погледъ. Слушате нѣкой да се оплаква, че го погледнали съ криво око. Направете изчисление, математически и геометрически, да знаете, кой погледъ е кривъ и кой — правъ. Ще кажете, че кривиятъ погледъ може да се мѣри съ остъръ ѫгълъ. На всички е известно, че остриятъ ѫгълъ има голѣмина отъ 0°—90°. Значи, кривиятъ погледъ може да бѫде равенъ на 1°, 2°, 3°, 5°, 10°, 15°—90°. Човѣкъ трѣбва да престане да се занимава съ остритѣ жгли въ живота си. Продължава ли да се занимава съ тѣхъ, той ще бѫде въ положението на жаба, която крѣка въ блатата. Съ тази философия човѣкъ не може да отиде далечъ. Той не може да се ползува отъ уважението и почитанието на своитѣ близки. Нѣкой лъже, върши престѫпления, а разчита на любовьта на хората. Ако хората отъ, любовь го търпятъ, това е другъ въпросъ, но лъжата и престѫплението си оставатъ. И любовьта си остава неизмѣнна. Любовьта е едно нѣщо, а грѣхътъ и престѫплението — друго. Тѣ не се влияятъ едно отъ друго.

Като се говори за известни понятия, вие трѣбва да ги разглеждате въ широкъ смисълъ. Запримѣръ, има престѫпления, които се отразяватъ върху цѣлото човѣчество. Такива престѫпления поставятъ преграда между човѣшкото и Божественото. Тѣ сѫ въ състояние да произведатъ катаклизъмъ въ цѣлого Битие. И доброто може да причини сѫщитѣ резултати. Има добри дѣла, които се отразяватъ само върху частитѣ, но има добро, което действува върху цѣлото човѣчество, върху цѣлото Битие. Даде ли ходъ на това добро въ себе си, човѣкъ става врата, проводникъ за Божественото. Въ този смисълъ, зло наричаме всѣко противодействие на Божественото, а добро — всѣко съдействие на Божественото. Злото подразбира отказване на човѣка да върши волята Божия. Доброто пъкъ е изпълнение на волята Божия.

И тъй, като изпълнява волята Божия, като дава пѫть на Божественото вь себе си, човѣкъ дохожда до реалностьта на нѣщата. За да познаете, дали живѣете въ реалния свѣтъ, вижте, мѣнятъ ли се нѣщата около васъ. Ако любовьта ви всѣки день се измѣня, вие не сте въ реалния свѣть. Ако любовьта ви къмъ хората, къмъ Първата Причина се мѣни, и тѣ ще измѣнятъ своята любовь къмъ васъ. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ преходенъ свѣтъ: днесъ се влюбватъ, на другия день се разлюбватъ. Дето има влюбване и разлюбване, тамъ не е истинската любовь. Това сѫ чувства, разположения, настроения, които иматъ материаленъ характеръ. Обичате приятеля си, доволни сте отъ него, докато ви дава пари, докато ви услужва. Щомъ престане да ви услужва, и любовьта ви изчезва. Любовьта не търпи никакви материални връзки и отношения. Тя е създала материалния свѣть, вследствие на което стои надъ всичко въ свѣта. Любовьта не се подкупва нито отъ знанието, нито отъ богатството, нито отъ красотата на човѣка. Следователно, ако обичашъ нѣкого, обичай го такъвъ, какъвто е, а не заради знанието, богатството или красотата му. Учениятъ може да изгуби знанието си и да оглупѣе. Богатиятъ може да осиромашее. Красивиятъ може да погрознѣе. Значи, ако сте ги обичали за тѣхнитѣ качества, трѣбва да престанете да ги обичате. Това не е любовь. Любовьта е неизмѣнна. Докато живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ е изложенъ на изненади: греда може да го удари по главата, керемида може да падне отъ нѣкоя кѫща, пияница може да го удари съ камъкъ. Какво ще остане отъ знанието на човѣка следъ такъвъ ударъ? Той може да изгуби знанието си и да оглупѣе. Има удари, отъ които човѣкъ поумнява, но има и такива, отъ които оглупява.

Въ древностьта единъ отъ окултнитѣ учители изпратилъ двама отъ ученицитѣ си въ града, да придобиятъ нѣкаква опитность. Като вървѣли по пѫтя, тѣ срещнали единъ отъ езичeскитѣ жреци и му казали: Сине дяволски, кѫде си тръгналъ? Защо напусна капището си? Жрецътъ ги погледналъ, дигналъ тоягата си, ударилъ ги съ нея и ги повалилъ на земята. Следъ това жрецътъ срещналъ учителя на двамата ученика. Последниятъ го поздравилъ съ думитѣ: Добъръ день, братко! Кѫде отивашъ? — Не зная, дали мога да се считамъ твой братъ, понеже преди малко ударихъ по една тояга на двама твои ученици и ги повалихъ на земята. — Нищо, ти си имъ далъ добъръ урокъ. Азъ ги изпратихъ затова, именно, да получатъ добъръ урокъ и да придобиятъ една опитность.

Като не разбиратъ законитѣ на живота, мнозина се запитватъ, защо е позволено на дявола да измѫчва хората и да имъ създава страдания. Въ живота и дяволътъ е необходимъ, защото дава добри уроци на хората, учи ги на умъ, да знаятъ, какво да говорятъ. Дяволътъ е длъжностно лице, назначенъ на държавна служба. Ако върши задълженията си, както трѣбва, той дава добри уроци на хората. Обаче, понѣкога дяволътъ преувеличава задълженията си, вследствие на което прави погрѣшки и престѫпления, заради което и той не може да се освободи отъ от отговорность. Има кой да го сѫди. Министъръ да си въ една държава, ти пакъ носишъ отговорность за дѣлата си. Нарушишъ ли реда и порядъка въ държавата, ти непременно ще бъдешъ сѫденъ отъ по-висока инстанция, а не отъ своитѣ подведомствени. Задъ, всѣка крива проява седи нѣщо дяволско. Като знаете това, не се бъркайте въ работитѣ на дявола. Не се бъркайте въ чужди работи. Защо? Защото, ако оправяте чуждитѣ и дяволскитѣ работи, своитѣ ще объркате. Това не е никаква наука. Оправете първо своитѣ работи, а после чуждитѣ.

Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да знаете, кое е сѫщественото въ васъ. Нѣкой казва, че сѫщественото въ човѣшкия животъ е радостьта. Радостьта не е сѫщественото за човѣка, защото тя е вънъ отъ него. И страданието е вънъ отъ човѣка. Страданието и радостьта се отразяватъ на слънчевия вѫзелъ въ човѣка. Когато е радостенъ, човѣкъ изпитва приятно чувство въ областьта на слънчевия вѫзелъ; когато е скърбенъ, той изпитва известна неприятность, като че нѣщо го стѣга. Стѣгането или разширението, които човѣкъ изпитва въ слънчевия вѫзелъ, сѫ резултатъ, последствие на нѣкаква скърбь, или радость. Причината, обаче, е вънъ отъ човѣка. Наистина, всѣки е изпитвалъ скърбь, когато огорчи нѣкой свой приятель. Щомъ се извини предъ него, страданието му се измѣня, олеква му нѣщо. Човѣкъ не трѣбва да търси реалностьта въ последствията. Иска ли да се освободи отъ страданието си, или да се лѣкува отъ нѣкаква болесть, човѣкъ трѣбва да намѣри причината на тия нѣща, а не последствията имъ. Изобщо, всички болести, всички аномалии въ живота си иматъ своя причина. Искате ли да се освободите отъ тѣхъ. трѣбва да отстраните причината имъ. Сѫщо така и причината за тъмнината въ ума се намира вънъ отъ човѣка. Значи, човѣкъ не е въ тѣлото си, но вънъ отъ него.

Човѣкъ, като духовно проявление, живѣе въ цѣлия козмосъ: въ Бога, въ ангелитѣ, въ всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човѣкъ, че живѣе въ цѣлия козмосъ, това значи, че той е свързанъ съ живота на Бога, на ангелитѣ, на хората. Човѣкъ е свързанъ, но мисъль съ Бога, съ ангелитѣ и съ хората, вследствие на което става преливане въ тѣхъ. Тъй щото, когато нѣкой пита, сѫществува ли Богъ, това подразбира, че връзката между него и Бога е прекѫсната. Онзи, чиято връзка съ Бога е здрава, не се съмнява въ Неговото сѫществуване. Единственото доказателство за сѫществуването на Бога е течението на живота, което се влива въ човѣка. Прекѫсне ли се течението на живота, на връзката съ него, смъртьта се явява. Смъртьта не е нищо друго, освенъ прекѫсване на ония връзки на живота, съ които човѣкъ е свързанъ.

Това сѫ твърдения, които трѣбва да се докажатъ. Защо сѫ нужни доказателства? Защото човѣкъ нѣма представа, какво нѣщо е, запримѣръ, да има връзка съ единъ ангелъ. Човѣкъ нѣма представа за чистотата. Що се отнася до физическата чистота, донѣкъде хората иматъ представа, но дойдатъ ли до сърдечна и умствена чистота, малцина я познаватъ. Седи нѣкой беденъ, босъ и окѫсанъ човѣкъ предъ каса, пълна съ пари, и не му дохожда на ума мисъльта да открадне нѣщо. Защо? Честенъ и чистъ човѣкъ е той. Гладенъ човѣкъ влиза въ една градина, пълна съ зрѣли, вкусни плодове, но той не се съблазнява, въ сърдцето му не се поражда никакво желание да си откѫсне единъ плодъ. Този човѣкъ е чистъ въ желанията си. Младъ момъкъ срѣща въ гората млада мома, забъркала пѫтя, и той прекарва цѣла нощь около нея, пази я, безъ да смути нейното спокойствие. Чистъ е този момъкъ и въ мислитѣ, и въ желанията си. Днесъ много хора сѫ честни, но отъ страхъ, а не отъ устойчивость. Малцина могатъ да издържатъ предъ пълната каса, предъ сладкитѣ и вкусни плодове, предъ младата и красива мома. Чистотата се проявява отвѫтре, безъ никакво разсѫждение и въздържание. Сѫщо така и любовьта се проявява естествено, безъ никакво външно или вѫтрешно насилие.

Христосъ казва на ученицитѣ си: „Ако не разбирате обикновенитѣ работи, какъ ще разберете небеснитѣ?“ И азъ казвамъ сѫщото. Ако не разбирате обикновенитѣ работи, какъ ще разберете необикновенитѣ? Вие искате да разберете любовьта на човѣка, безъ да сте разбрали любовьта на по-малкитѣ сѫщества. Минавате покрай единъ цъвналъ карамфилъ и казвате: Приятна е миризмата на карамфила! — и си заминавате. Това не е достатъчно. Спри се предъ карамфила, разгледай цвѣта му, помириши го и започни да мислишъ, защо мирише толкова приятно, защо цвѣтътъ му е бѣлъ, червенъ, жълтъ и т. н. Като размишлявашъ така, ти ще се свържеш  съ карамфила и ще почувствувашъ любовьта му, която се излива чрезъ неговия ароматъ. Когато срещнете една мома, която плаче, не правете бързи заключения, но помислете, защо плаче. Ще кажете, че тя плаче за своя възлюбенъ, който я напусналъ. Ако, наистина, я напусналъ, той е слѣзълъ въ ада на работа. Понеже тамъ е нечисто, тя плаче за него, да го измие. Съ сълзитѣ си момата мие своя възлюбенъ. Горко на онази мома и на онзи момъкъ, които никога не сѫ плакали! Горко на онази мома, или на онзи момъкъ, за които никои не е плакалъ! Азъ нѣмамъ предъ видъ външния плачъ, изразенъ въ нѣколко реда сълзи. Истинскиятъ плачъ излиза отвѫтре, отъ дълбочината на сърдцето, а сълзитѣ сѫ външно отражение. Какво се крие въ сълзитѣ? Какъвъ смисълъ е вложила природата въ сълзитѣ?

Природата, въ която живѣемъ, е разумна и съзнателна. Ако отъ време на време човѣкъ намазва колелата на машинитѣ, които е направилъ, за да не засъхватъ и да вървятъ гладко, не трѣбва ли и природата да прави сѫщото съ своитѣ машини? Човѣкъ е сложна машина, която трѣбва да се намазва, за да работи добре, да не скърца и да не изсъхва. Ето защо, природата е създала сълзитѣ, да подържатъ влагата на очитѣ, да не изсъхватъ. Ако очитѣ изсъхватъ, зрението отслабва. Въ този смисълъ, човѣкъ трѣбва да плаче. Ще кажете, че е срамно за човѣка да плаче. Нѣма нищо срамно въ плача. За да не изгуби любовьта си, човѣкъ плаче. Значи, плачътъ подържа любовьта. По-добре е човѣкъ да плаче, отколкото да се гнѣви, да вика, да се кара. По-добре е да плачешъ за онзи, когото обичашъ, отколкото да му се сърдишъ.

Казано е въ Писанието, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Човѣкъ е създаденъ, по образъ и подобие Божие, но не е запазилъ този образъ. Той е изгубилъ своя първиченъ образъ, вследствие на което днесъ боледува, страда, мѫчи се. Срѣщашъ едного, който куца. Предлагашъ му ядене — не иска; предлагашъ му нови дрехи да се облѣче - не иска; предлагашъ му хубава книга за четене - не иска. Какво иска този човѣкъ? Въ дадения моментъ той не иска нищо друго, освенъ да дойде майсторъ да намѣсти счупения му кракъ. Краката символизиратъ добродетелите на човѣка. Следователно, за да работи, да яде, да се облича съ радость, човѣкъ трѣбва да има здрави крака, т. е. здрави добродетели. За да закрепи състоянието на своитѣ добродетели, човѣкъ се обръща къмъ религията. Тя дава методи за усилване на човѣшкитѣ добродетели. Когато всички добродетели — правда, милосърдие, кротость, любовь, функциониратъ правилно, човѣкъ е здравъ. Само здравиятъ човѣкъ е запазилъ своя първиченъ образъ, по който е създаденъ. Само здравиятъ човѣкъ познава Бога.Абсолютно здравиятъ човѣкъ мисли, чувствува и постъпва правилно. Всичко въ него е хармонично. И болниятъ, който е изкълчилъ, или счупилъ крака си, познава Бога, но по отрицателенъ пъть. Той го познава като майсторъ, който е дошълъ да намѣсти крака му. И това е добре, но за предпочитане е човѣкъ да не чупи крака си. Като счупи крака си, докато оздравѣе, постоянно ще си задава въпроса, зашо Богъ е допусналъ това, защо трѣбваше да пострада и т. н. Това не е познаване на любовьта. Едва следъ оздравяването си човѣкъ ще се примири съ станалото и ще каже: Познахъ, че Богъ е Любовь, защото ми изпрати майсторъ лѣкарь да намѣсти крака ми и да ме излѣкува.

Любовьта не допуща никакъвъ споръ, никакво роптание, съмнение, недоволство. Ама защо Богъ допусналъ страданията? Защо създалъ свѣта по този начинъ? Престъпление е човѣкъ да спори съ любовьта, да роптае противъ нея. Искате ли да разберете, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ, а не другояче, влѣзте въ положението на Онзи, Който го е създалъ, както и Той влиза въ нашето положение и ни помага. Следователно, ако не сте получили помощь отъ Бога, ще знаете, че Той още не е влѣзълъ въ вашето положение. Той трѣбва да влѣзе въ положението, въ което се намирате, да ви ограничи и така да ви помогне. Това е едно изяснение за връзката, която съществува между Първата Причина и човѣшката душа. Като гледате на въпроса така, вие ще се домогнете до истината, която ще ви свърже съ Бога и ще ви направи свободни.

Да се върнемъ къмъ въпроса за сѫщественото въ човѣка, което го отличава отъ другитѣ живи сѫщества. Сѫщественото не е въ формата, да кажете, че нѣкой е мѫжъ, а другъ — жена. За сѫщественото въ човѣка формата не е важна. То е еднакво и въ мѫжа, и въ жената. Мѫжътъ и жената сѫ полюси, и докато иматъ съзнание за себе си като мѫжъ и жена, тѣ не сѫ още истински човѣци. Истинскиятъ мѫжъ не е нито мѫжъ, нито жена. Мѫжътъ обича жената. Защо? За да стане истински човѣкъ. И жената обича мѫжа, за да стане истински човѣкъ. Когато мѫжътъ и жената се слѣятъ въ едно, образува се истинскиятъ човѣкъ. Мѫжътъ и жената, отдѣлно взети, още не представятъ човѣкъ. Истински човѣкъ е онзи, който включва въ себе си и мѫжътъ, и жената. Той не подценява нѣщата, но на всичко дава съответна цена. Който не е дошълъ до това положение, той сравнява нѣщата, съпоставя ги и мисли, че има голѣми знания. Колкото и да е ученъ човѣкъ, все ще се намѣри нѣкой да знае повече отъ него. Ако нѣкой знае повече отъ тебе, той ще те учи; ако знаешъ повече отъ него, ти ще го учишъ. Ако си по-силенъ отъ нѣкого, той ще ти се подчинява; ако той е по-силенъ, ти ще му се подчинявашъ. Оттукъ вадимъ следния законъ: низшето всѣкога трѣбва да се подчинява на висшето; висшото пъкъ трѣбва да подчини низшето.

И тъй, истински човѣкъ е онзи, който е подчинилъ низшето въ себе си на висшето, т. е. на Божественото. По този начинъ той е привелъ всичко въ себе си въ хармония. Съ други думи казано: истински човѣкъ е онзи, който е подчинилъ низшето на себе си, а самъ той се е подчинилъ на висшето, т. е. на Божественото начало.Не може ли да дойде до това подчинение, човѣкъ остава въ дисхармонията на своя животъ. Той не може да се развива правилно, не може да придобива никаква наука, никакво изкуство. Щомъ е въ разногласие съ себе си, той е въ разногласие и съ окрѫжаващитѣ. Съ това се обяснява дѣлението на хората на различни партии, на различни религии. Срѣщате трима души християни — православенъ, католикъ и евангелистъ, но и тримата различно разбиратъ истината. Истинскиятъ човѣкъ не е нито православенъ, нито католикъ, нито евангелистъ. Той е надъ всички човѣшки възгледи и вѣрвания.

Каквито да сѫ вѣрванията и възгледитѣ на човѣка, той трѣбва да се пази, да не хвърля сѣнка на Божественото съзнание. Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не казвайте, че страданията ви сѫ голѣми, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е далъ: блага, радости, страдания. Благодарете отъ сърдце и душа и върнете се радостенъ и доволенъ. Това е характеръ. Започнете ли да се оплаквате, да роптаете, това не е човѣкътъ, това сѫ жената и мѫжътъ. Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ оплаквания и ропоти. Мѫжътъ се оплаква отъ жената, а жената — отъ мѫжа; родителитѣ се оплакватъ отъ децата, а децата — отъ родителитѣ; ученицитѣ отъ учителитѣ, а учителитѣ — отъ ученицитѣ; господаритѣ — отъ слугитѣ, слугитѣ — отъ господаритѣ и т. н. Най-после човѣкъ се оплаква и отъ себе си. Той е недоволенъ отъ ума и отъ сърдцето си. Ако е недоволенъ от ума и отъ сърдцето си, отъ какво ще бѫде доволенъ? Недоволството е резултатъ на вѫтрешно неразбиране на живота.

Съвременнитѣ хора, въ своето несъвършенство, сѫ дошли до положението да искатъ да подчинятъ природата, небето, даже и Бога на себе си. Тѣ искатъ, каквото пожелаятъ, да стане. Това е невъзможно. Това не трѣбва да се желае. Какво ще стане, ако човѣкъ, въ своето невежество и неразбиране на нѣщата, пожелае да подчини природата на себе си? Това значи, да произведе катаклизъмъ въ свѣта. Защо човѣкъ желае да подчини природата, а той не иска да се подчини на нея? Защо той не е готовъ да изпълни волята Божия, а иска отъ Бога подчинение? Кой на кого трѣбва да се подчини?

Какво разбрахте отъ всичко казано досега? Все сте разбрали нѣщо, но отчасти. Пълно разбиране е, когато човѣкъ има предъ видъ цѣлокупния животъ. За човѣка това е невъзможно. Малкото знание помага на човѣка при специални случаи, но дойде ли до нѣкои общи случаи, нужно е обширно знание. Ето защо, всѣки день човѣкъ трѣбва да внася по нѣщо ново въ съзнанието си, да се разширява. Каквото ново придобие, той трѣбва да го приложи. Какво ще стане съ търговеца, ако всѣки день не внася по нѣколко лева въ касата си? Като работи, той трѣбва да увеличава капитала си, да го туря въ обръщение. Не внася ли всѣки день по нѣщо въ касата си, търговецътъ казва: Изпразнихъ се, нищо не остана въ мене. Това е вѣрно по отношение на шишетата, които сѫ били пълни съ вода. Щомъ водата се употрѣби, тѣ губятъ вече цената си. Обаче, това не се отнася до извора. Изворътъ всѣкога има цена. Следователно, докато играе роля на шише въ живота, човѣкъ постоянно ще се пълни и празни, ще увеличава и ще губи цената си. Заеме ли положението на изворъ, той никога не губи своята цена. Ако човѣкъ всѣки день измѣня отношенията си къмъ Бога, той прилича на шише, което се пълни и празни.

И тъй, ако при всички противоречия и изпитания въ живота си, човѣкъ не измѣня отношенията си къмъ Първата Причина, той е изворъ, на който всѣкога може да се разчита. Този човѣкъ дълбоко въ душата си вѣрва, че и при най-голѣмитѣ изпитания и мѫчнотии, все ще намѣри нѣкакъвъ изходъ.Не е въпросъ да се оплаква човѣкъ отъ страданията. Пазете се отъ оплакването. Какво ще кажете за свое оправдание? Ще кажете, че сте страдали много. Ако става въпросъ за страдания, най-много е страдалъ дяволътъ. Така поне мисли той. Има ли нѣщо лошо въ страданията му? Има нѣщо лошо, разбира се. Лошото седи въ това, че той не носи самъ страданията си, но ги поставя въ чуждитѣ гнѣзда, да му ги мжтятъ.

Съвременнитѣ хора изпадатъ въ заблуждение, като мислятъ, че злото и страданията идатъ отъ Бога. Тѣ трѣбва да изхвърлятъ тази неправилна мисъль отъ ума си. Богъ не съизволява въ смъртьта и страданията на човѣка. За да се освободи отъ страданията, човѣкъ трѣбва да признае, че причина за своитѣ страдания е той самъ и да търси начинъ да се освободи отъ тѣхъ. Колкото по-малко мисли за тѣхъ, толкова по-лесно ще се освободи отъ тежестта имъ. Ако пъкъ може да си внуши, че нѣма никакви страдания, още по-добре. Нѣма да се мине много време, и страданията му ще изчезнатъ. Ако единъ човѣкъ самъ не може да направи опита, нека се събератъ десеть души и заедно да го направятъ. Идете при нѣкой боленъ и всички едновременно мислете, че той е здравъ. Ръкувайте се съ него и кажете: Нищо нѣмашъ, отъ никаква болесть не страдашъ. Кажете ли така, ще видите, че въ най-скоро време болниятъ ще се дигне отъ леглото си. Мощна е човѣшката мисъль. Съ нея човѣкъ може да се лѣкува, да прави чудеса. Лѣкуването съ мисъльта е естественъ процесъ.

Представете си, че нѣкѫде на пѫтя се е отворилъ голѣмъ трапъ и, който мине край него, пада вѫтре и счупва крака си. Такова нѣщо е болестьта. Всѣки, който заболѣе, все ще по-страда отъ нѣщо. Ако сто души минатъ край този трапъ и хвърлятъ вѫтре по единъ камъкъ, нѣма да се мине много време, и трапътъ ще се напълни. Напълни ли се трапьтъ, никой вече не пада въ него. На сѫщото основание, всѣки, който отива при боленъ, съ желание да му помогне, трѣбва да му предаде нѣщо отъ себе си. На всѣки боленъ липсва нѣщо, което той приема отъ окрѫжавашитѣ и отъ лѣкаря. Истински лѣкарь е онзи, който лѣкува не само външно, но и вѫтрешно. Той носи лѣкарствата вѫтре въ себе си и съ тѣхъ лѣкува болния. Не носи ли лѣкарствата въ себе си, той мѫчно може да лѣкува, защото разчита само на външни пособия. Който е роденъ за лѣкарь, той носи лѣкарствата въ себе си. Праведниятъ носи силата въ себе си. Докато не е развилъ своитѣ вѫтрешни сили, човѣкъ работи само по външенъ пѫть: цитира различни автори, превежда примѣри отъ живота на светиитѣ и т. н.

Като ученици, отъ васъ се иска нова мисъль. Новата мисъль и новитѣ разбирания коренно се различаватъ отъ старитѣ. Това не значи, че човѣкъ изведнъжъ ще се освободи отъ старото. Това става постепенно, съ време, но все-таки сѫ нужни опити въ това направление. Всички отрицателни прояви на човѣка сѫ остатъци отъ стария животъ. Запримѣръ, натъкне ли се на съмнението и подозрението, човѣкъ е въ стария животъ. За да се освободи отъ съмнението, той трѣбва да му противопостави нѣкаква нова мисъль. Ако искате да не се съмнявате, станете ясновидци. Ясновидецътъ не се съмнява въ никого, нито подозира. Той отъ дома си още вижда, какъ постѫпва даденъ човѣкъ и знае, запримѣръ, дали обича да краде. Тъй щото, той не сѫди човѣка само по подозрение. Така постѫпва и разумниятъ свѣтъ. Той изпраща човѣка на земята, дава му всички условия, да се прояви свободно, и следъ това, като разполага съ данни, тогава го сѫди. Въ разумния свѣтъ не сѫдятъ човѣка само по предположение или подозрение. Тамъ не сѫдятъ човѣка само за това, че помислилъ нѣщо лошо. Човѣкъ не е отговоренъ за лошата мисъль, докато не я реализиралъ.

Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ нова мисъль, това не значи, че досегашната мисъль нищо не е допринесла. И тя е дала нѣщо на човѣчеството, но време е да се замѣсти съ нова. Старитѣ ви обуща сѫ били ценни досега, но вече сѫ скѫсани и трѣбва да ги замѣстите съ нови. На времето си тѣ сѫ играли нѣкаква роль. Сега всички хора се нуждаятъ отъ нови мисли, нови разбирания, нови желания и нови постѫпки. Всѣка нова мисъль е новъ костюмъ, съ който човѣкъ трѣбва да се облѣче, за да свърши известна работа. Постоянно слушате да се говори за живота на пророцитѣ и апостолитѣ. Какъ сѫ живѣли тѣ? Всѣки може да живѣе като пророцитѣ и апостолитѣ, ако е готовъ да изпълнява волята Божия. Само онзи може да изпълнява волята Божия, който обича, който има знания и който е свободенъ. Когато любовьта, знанието и свободата се проявяватъ въ човѣка едновременно, той може да изпълни волята Божия. Липсва ли само единъ отъ тия принципи, той не е готовъ да изпълни волята Божия. И да има готовность, условия нѣма. Значи, когато любовьта, мѫдростьта и истината доброволно идатъ въ помощь на човѣка, той може да изпълни волята Божия. Употрѣби ли насилие да привлѣче тия принципи къмъ себе си, човѣкъ не може да изпълни волята Божия. Приятно и радостно е да ви дойде гостъ, безъ да сте го канили. Каните ли го много, и да ви посети, това посещение не е доброволно, не е направено отъ любовь.

Коя е отличителната чърта на човѣка? Вътрешното разбиране. Въ този смисълъ, човѣкъ е онзи, който разбира Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки въ даденъ моментъ, не въ цѣлокупното проявление на Бога. Може ли да използува въ даденъ моментъ Божиитѣ мисли, чувства и желания, човѣкъ може да разреши и най-мъчнитѣ си задачи. Не може ли да ги използува, той се натъква на това, което индуситѣ наричатъ карма, а ние наричаме съдба, лоши условия, неустановенъ животъ.

Обърнете внимание на това, което сега ви говоря. То може да се сведе къмъ една точка, на която можете да поставите най-тънката игла. Помнете, че въ даденъ моментъ разумниятъ свѣтъ има отношение къмъ всѣки човѣкъ, затова той трѣбва да отвори ума и сърдцето си да разбира неговитѣ мисли, желания и постѫпки. Разбере ли това, всичко друго ще разбере. Не разбере ли разумниятъ свѣтъ, нищо нѣма да разбере. Когато не разбира нѣщо, човѣкъ иска да му дадатъ ключъ за разбиране. Всѣки има такъвъ ключъ. Това е Божественото въ човѣка. Разберете ли Божественото въ себе си, вие ще разберете Божественото въ всички хора. Съ други думи казано: познаете ли себе си, вие ще познаете всички хора. Не разберете ли Божественото въ себе си, вие не можете да разберете и другитѣ хора и ще се движите въ тъмнина. Като знаете това, не бѣгайте отъ противоречията и страданията. Знайте, че въ тѣхъ се крие нова мисъль, нѣкакво велико благо за васъ. Когато страда и не може да се справи съ страданието си, човѣкъ се намира подъ центъра на тежестьта, или въ самия центъръ, дето нѣщата се отправятъ. За да не пострада отъ предметитѣ, които падатъ въ този центъръ, човѣкъ трѣбва да отиде настрана, да не го засегнатъ падащитѣ предмети. Който разбира смисъла на страданието, той всѣкога заема такова положение, че да не го засѣгатъ ударитѣ на страданието.

И тъй, когато човѣкъ разбере Божията мисъль и Божието чувство, вложени въ страданието, последното се стопява и само по себе си изчезва. Не разбира ли човѣкъ смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгѫстява, и той мѫчно може да се освободи отъ ударитѣ на страданието. Този законъ се провѣрява и въ отношенията на хората. Когато синътъ или дъщерята измѣни отношенията си къмъ майка си, въ ума й настава тъмнина, на слънчевия вѫзелъ усѣща тежестъ, стѣгане и, докато отношенията не се подобрятъ, тжгата не напуща не само майката, но и цѣлия домъ.

Сегашнитѣ хора търсятъ животъ безъ страдания. И това е възможно, обаче, оть човѣка се иска чиста и права мисъль, безъ никаква съблазънь, безъ никакво петно. Остане ли най-малката нечистота въ ума или въ сърдцето на човѣка, той се излага на духовна проказа. Ще кажете, че свѣтътъ е пъленъ съ съблазни и съ изкушения. И това е възможно, но човѣкъ трѣбва да знае, отъ какво може да се съблазни. Има смисълъ човѣкъ да се изкушава, но отъ чистия планински въздухъ, отъ бистрата планинска вода. Обаче, да се изкушава човѣкъ отъ клоака на живота, отъ въздухъ, пъленъ съ микроби, това не го оправдава. Всѣки човѣкъ, който е изгубилъ истинската представа за Бога и е влѣзълъ въ свѣта на удоволствията, прилича на червей, който пълзи по нечистотиитѣ. Много време се изисква, докато умътъ и сърдцето на човѣка се просвѣтятъ, и той излѣзе на чистъ въздухъ, на Божествената свѣтлина, да води чистъ и светъ животъ. Ще кажете, че условията на живота сѫ лоши. Докато червеятъ пълзи, всѣкога ще се натъква на нечисти мѣста. Но той трѣбва да напусне лошитѣ условия, да се превърне на какавида, отдето, следъ известно време, да изхвръкне навънъ, като пеперуда. Его защо, когато разумнитѣ сѫщества ви показватъ пѫтя на издигането, не се съмнявайте въ тѣхъ, но веднага напуснете лошитѣ условия и ги последвайте. Това значи, да изхвръкне човѣкъ отъ какавидата, отъ пеленитѣ на стария животъ, да се облѣче въ нова премѣна и, като пеперуда, да каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, да събира нектара на новия животъ.

Дръжте въ ума си основната мисъль, че Богъ иска да направи човѣка щастливъ само за единъ моментъ. Ако презъ цѣлия день можете само за единъ моментъ да бѫдете щастливи, вие ще запазите щастието си за повече време. Това се постига, когато разберете Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки вь даденъ моментъ само и ги приложите. Що се отнася до вашитѣ вѣрвания, вие не трѣбва да се смущавате. Тѣ сѫ подложени на промѣни. Това, което детето знае въ първата година на живота си, се различава коренно отъ знанията, които 20 - годишниятъ младежъ има. Едногодишното дете познава баща си по единъ начинъ, 20 - годишниятъ момъкъ го познава по другъ начинъ. И бащата има различни отношения къмъ своитѣ деца. На малкото си дете той ще даде една малка стомничка, която едва съдържа единъ килограмъ вода; на 20-годишния си синъ той ще даде голѣма стомна, да донесе повече вода, да задоволи нуждитѣ на цѣлия домъ. Справедливо ли е това отношение? Справедливо е. На силния и способенъ ученикъ се даватъ мѫчни задачи, голѣми изпитания, а на слабия се даватъ лесни задачи, малки изпитания. Като знаете това, не казвайте, че изпитанията ви сѫ много голѣми. На всѣки човѣкъ сѫ дадени страдания и изпитания споредъ силитѣ му. Богъ е задържалъ най-голѣмитѣ страдания за себе си. Затова казваме, че Той е дълготърпеливъ, всесиленъ, всеблагъ и т. н. Нека всѣки си каже: Ако Богъ е дълготърпеливъ, защо азъ да не бѫда поне търпеливъ? Ако Той е всесиленъ, защо азъ да не бѫда поне силенъ? Ако Той е всеблагъ и всемѫдъръ, защо азъ да не бѫда поне благъ и мѫдъръ?

Като ученици, вие трѣбва да мислите право, да различавате животинскитѣ прояви отъ човѣшкитѣ и човѣшкитѣ — отъ Божественитѣ. Като различавате тия нѣща, вие ще можете да се пазите отъ животинскитѣ мисли. Ще слушате, какво ви се говори отвънъ и отвѫтре, безъ да ставате роби на човѣшкото и на животинското. Бѫдете свободни да приемете Божественото доброволно, безъ никакво насилие. Срещне ли ви на пѫтя човѣкъ, който ви предлага пълна торба съ пари, откажете се да я вземете и продължете пѫтя си. Тѣзи пари сѫ крадени. Приемете ли ги, ще ви хванатъ и ще ви държатъ отговоренъ. Ще кажете, че чрезъ него Богъ иска да ви даде това злато. Не, Богъ никога не осигурява човѣка за цѣлъ животъ. Казано е въ Господната молитва: „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай ни го днесъ“. Ако Богъ иска да постави човѣка на изпитание, само тогава може да му даде торба съ злато. Съвършениятъ човѣкъ никога нѣма да срещне на пѫтя си престѫпникъ, крадецъ, убиецъ. Той никога не минава презъ улици, на които се е извършило нѣкакво престѫпление. Той никога не влиза въ домове, дето се вършатъ престѫпления. Влѣзе ли въ такъвъ домъ, той има опредѣлено желание да помогне на хората, които живѣятъ тамъ. Ако нѣкой богатъ човѣкъ е извършилъ престѫпление и се моли да му се помогне, Богъ ще изпрати хора да го обератъ, да стане последенъ сиромахъ и тогава ще го посети.

Като говоря така, това не значи, че сѫдя хората. Азъ никого не сѫдя, но и вие не трѣбва да сѫдите. Вие трѣбва да си изработите нова философия на живота и споредъ нея да разглеждате нѣщата. Споредъ новата философия на живота, грѣхътъ и престѫплението, радостьта и скръбьта не сѫ единични прояви, но колективни. Човѣкъ, съзнателно или несъзнателно, участвува въ тия колективни процеси. Въпрѣки всичкото си желание да не грѣши, човѣкъ не може да се освободи отъ грѣховетѣ на майка си и на баща си. Затова и Давидъ казва: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми“. Като знае това, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се освободи отъ наследството на майка си и на баща си, което тѣ му предаватъ чрезъ своята нечиста кръвь. Кога ще стане това? Когато човѣкъ изплати всичкитѣ си дългове, както и тия на своитѣ дѣди и прадѣди.

Следователно, за да изправятъ живота си, съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ дълбоко разбиране на психическитѣ или духовни закони, които го управляватъ. Ако нѣма тия разбирания, човѣкъ нищо не може да постигне. Мнозина искатъ да имъ се дадатъ голѣми знания, безъ да сѫ се приготвили за тѣхъ. За да придобие окултно знание, въ неговата висша степень, човѣкъ трѣбва да има здрава нервна система, да издържа. Ако нервната му система не е здрава, той не може да издържа. Както грубитѣ мисли, чувства и постѫпки действуватъ вредно върху човѣшкия мозъкъ, така и възвишенитѣ мисли и чувства изискватъ здрава нервна система. Докато дойде човѣкъ до това положение, храната, която употрѣбява, трѣбва да се размеква, като на дете. Знаете ли, какви пакости може да причини твърдата храна на слабъ стомахъ? Всички науки, въ своето високо проявление, представятъ твърда храна за съвременния човѣкъ. Като знаятъ това, ученитѣ обличатъ тия истини въ специални формули, съ които ги забулватъ, за да не причинятъ нѣкакви повреди на човѣшкия мозъкъ.

И тъй, едно малко желание, но реализирано, струва повече отъ всичкитѣ почести и слава на свѣта. Да изядешъ единъ плодъ и да познаешъ Бога въ него, струва повече отъ всичката слава и всичкото богатство на земята. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Този стихъ превеждаме въ следния смисълъ: Ако изядете една ябълка и не познаете въ нея най-малкото и най-голѣмото проявление на Бога, нищо не сте постигнали.

За да разбере Божественото въ себе си и въ своя ближенъ, човѣкъ се нуждае отъ храна, отъ чистъ въздухъ и отъ свѣтлина. Нѣма ли тия три нѣща, той нищо не може да разбере. Стремете се къмъ чиста, здравословна храна, къмъ чистъ въздухъ и свѣтлина, за да имате животъ въ себе си.

Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

3. Лекция отъ Учителя, държана на

10. септемврий, 1930 г. София.— Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...