Jump to content

1930_08_06 Задължително право


Ани

Recommended Posts

От томчето "Доброто орѫжие"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Задължително право

Какво прави домакинята, когато иска да мѣси хлѣбъ? Тя взима нѣколко килограма брашно, пресѣва го и туря настрана трицитѣ. После взима чиста, топла вода и замѣсва брашното съ нея. Следъ това туря кваса и продължава да мѣси тѣстото известно време и го оставя на топло, докато започне да се подига. Ако не тури вода въ брашното, частичкитѣ му ще останатъ пръснати. Въ случая водата се взима като елементъ, необходимъ за спояване на брашното и превръщането му въ тѣсто.

Възъ основа на сѫщия законъ и човѣшкитѣ мисли и чувства, за да се използуватъ, трѣбва да се споятъ, т. е. да се обединятъ. Останатъ ли пръснати, безъ всѣкаква връзка помежду си, тѣ сѫ безпредметни. Значи, за да влѣзатъ въ работа, мислитѣ и чувствата на човѣка трѣбва да бѫдатъ въ хармония. Нѣма ли единство между мислитѣ и чувствата, тѣ сѫ подобни на брашненитѣ частички. Всѣки вѣтъръ може да ги отнесе. И скѫпоценнитѣ камъни придобиватъ стойность, когато се употрѣбяватъ. Не се ли извадятъ отъ условията, при които природата ги е поставила, тѣхната стойность е безпредметна. Следователно, всѣко нѣщо придобива известна стойность, когато излѣзе отъ условията, въ които природата го е поставила. Като промѣнятъ условията си, хората страдатъ, но иматъ възможность да се развиватъ. Добре е всѣко сѫщество да промѣни условията си доброволно; ако не желае само да направи това, тогава идатъ страданията. Рибата никога не би промѣнила условията на своя животъ, ако не дойде вѫдицата или мрежата на рибаря. И човѣкъ не би промѣнилъ условията на своя животъ, ако не дойдатъ страданията. Въ този смисълъ, страданията за човѣка не сѫ нищо друго, освенъ вѫдицата или мрежата на възвишенитѣ сѫщества, които го изваждатъ отъ обикновенитѣ условия на живота и го заставятъ да работи. Страданията изваждатъ човѣка отъ охолнитѣ условия, които го правятъ мързеливъ, и по този начинъ го впрѣгатъ на работа.

Всички съвременни хора се стремятъ къмъ нѣкакъвъ идеалъ. Всѣки иска да постигне нѣщо. Идеалътъ на нѣкои е да се домогнатъ до щастието; други пъкъ искатъ да се усъвършенствуватъ. Каквито идеали да има човѣкъ, първата му задача е да изпълни волята Божия. Да вършишъ волята Божия, това значи. да си намѣрилъ ключа на живота. Който върши волята Божия, той е придобилъ нѣщо ново. Като изучавате живота на хората, ще видите, че онзи, който върши своята воля, коренно се различава отъ този, който върши волята Божия. Каквато храна употрѣбява човѣкъ, такъвъ става. Съ каквото млѣко се захрани детето, такива качества придобива. Всѣко дете. което е захранено съ майчиното си млѣко, прилича на майка си. Подъ думата „майчино млѣко“ разбирамъ онова млѣко, което съдържа въ себе си качествата на любовьта. Подъ думата „майчино млѣко“ разбирамъ словесното млѣко. Който се храни съ такова млѣко, той става истински човѣкъ. Душата се храни съ словесното млѣко, вследствие на което съдържа качествата на това млѣко. Когато цитираме стиха, че истината ще ви направи свободни, имаме предъ видъ присѫтствието на Словото, на Божия Духъ въ човѣшката душа. Свободенъ може да бѫде само онзи, който носи истината въ себе си. Дето е истината, тамъ сѫ и любовьта, и мѫдростьта.

Всички хора, религиозни и свѣтски, очакватъ идването на Духа. Защо Го очакватъ? Защото Той внася въ човѣка онази свѣтлина, която разкрива пѫтищата на живота. Безъ свѣтлината и знанията на Духа, човѣкъ се намира въ тъмнина, като въ тъмна, бурна нощь. Каквото е слънцето за физическия човѣкъ, такова нѣщо е Духътъ за духовния човѣкъ. Както безъ слънце човѣкъ не може да използува физическитѣ блага, така и безъ Духа не може да се ползува отъ благата на духовния свѣтъ. Дойде ли Духа въ човѣка, той става ученъ. силенъ, богатъ, здравъ, щастливъ. Съ Духа той всичко може да направи. Безъ Духа човѣкъ е слабъ и немощенъ, нищо не може да постигне. Това значи, да живѣе човѣкъ само съ човѣшкото съзнание. Когато Божественото дойде въ човѣка, то стопява всичко въ него. Като знаете това, дайте пѫть на Божественото въ себе си.

Христосъ е говорилъ за блаженствата, но и до днесъ тѣ оставатъ неразбрани. Блаженствата сѫ качества на духовния човѣкъ. Истински духовниятъ може да бѫде кротъкъ, смиренъ, миротворецъ. Той гледа на всички хора като на свои братя. Той мисли право. Влѣзе ли една крива мисъль въ човѣшкия умъ, той прелюбодействува. Всѣка крива мисъль, всѣко криво чувство, всѣка крива постѫпка водятъ човѣка къмъ прелюбодеяние. Ако не мисли право, човѣкъ е въ състояние да продаде своето убеждение. Човѣкъ има право да се откаже отъ своитѣ убеждения и вѣрвания, само когато го отклоняватъ отъ правия пѫть.

Като не могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ въ живота си, хората се отказватъ отъ убежденията, отъ вѣрванията си и търсятъ причинитѣ за нещастията си едни въ други. Мѫжътъ казва, че жена му е виновна за нещастията въ дома, и решава да я напусне. Жената казва, че мѫжътъ е виновенъ. Мѫжътъ напуща жена си, жената напуща мѫжа си, но пакъ не се освобождаватъ отъ нещастията си. Тѣ нѣматъ ясна представа, какво нѣщо е мѫжътъ и какво — жената. Мѫжътъ символизира духа, а жената — душата, т. е. мѫжътъ представя мѫдростьта, а жената — любовьта. Дето е любовьта, тамъ е животътъ, тамъ е чистотата. Какъ познавате живота и чистотата? Животътъ е вода, изворъ, който постоянно дава. Трѣбва ли да доказвате чистотата на извора? Идете при нѣкой изворъ и вижте, каква е водата му. Той самъ говори за себе си. Мѫдростьта пъкъ носи знание и свѣтлина. Щомъ нѣкой човѣкъ може да освѣти пѫтя ви, не се съмнявайте въ него. Той е носитель на Божествената мѫдрость. Има ли любовьта и мѫдростьта въ себе си, човѣкъ побеждава всички врагове.

И тъй, искате ли да изправите живота си, дайте мѣсто на Божествената душа и на Божествения духъ въ себе си. Постигнете ли това, вие влизате въ новия животъ, въ живота на истинскитѣ блага. Този е идеалътъ, къмъ който всѣки трѣбва да се стреми. Този идеалъ може да се постигне, когато човѣкъ отвори пѫть на Божественото въ себе си. Това значи, да даде възможность на душата и на духа да се проявятъ. Душата и духътъ трѣбва да господаруватъ въ човѣка, а умътъ и сърдцето да имъ слугуватъ.

Време е вече хората да взематъ ключа на живота въ рѫцетѣ си и да изпълняватъ волята Божия. Само душата и духътъ разбиратъ волята Божия и могатъ да я изпълняватъ. Остане ли човѣкъ съ ума и съ сърдцето си да изпълнява волята Божия, той съвсемъ ще се обърка. Голѣмо сѣене става въ свѣта. Които не изпълняватъ волята Божия, ще изкочатъ вънъ отъ решетото. Всички хора ще минатъ презъ чистене. Които се изчистятъ и останатъ на решетото, ще се посадятъ въ земята, да дадатъ плодъ. Които паднатъ отъ решетото, ще отидатъ въ устата на кокошкитѣ.

Като слушатъ да се говори така, всѣки иска да знае, къмъ коя категория зрънца се отнася: къмъ ония, които оставатъ на решетото, или къмъ ония, които отскачатъ навънъ. Това не е важно. Едно е важно за васъ: Да станете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни. Какъ може да стане човѣкъ съвършенъ? Като даде право на душата и на духа си да господствуватъ въ него, т. е. да стане проводникъ на Божията Любовь и Мѫдрость. Стане ли проводникъ на великитѣ Божии закони, човѣкъ се ползува отъ всички Негови блага.

Бѫдете съвършени! Пѫтьтъ къмъ съвършенство е пѫть къмъ вѣчни постижения. Да се усъвършенствува човѣкъ, това е многократенъ, а не еднократенъ процесъ. Стремежътъ къмъ съвършенство се дължи на Божественото въ човѣка, което го потиква къмъ постоянна работа за Великото и Красивото въ свѣта. Този импулсъ е запалената свѣщь въ човѣкв, която трѣбва постоянно да гори.

Т. м.

*

50. Лекция отъ Учителя, държана на

6 августъ, 1930 г. Рила.— 7-тѣ езера.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...