Jump to content

1930_07_09 Форма и съдържание


Ани

Recommended Posts

От томчето "Доброто орѫжие"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Форма и съдържание

Послание към евреите 11:1-20

Т. м.

Тема за следния пѫть: „Влияние на водата и на въздуха върху живитѣ организми“.

Като пишете темитѣ си, всѣки да се стреми да напише нѣщо, което е вѣрно, т. е. да напише нѣщо право. Какво значи право писане? Тукъ ние имаме две думи, отъ които можемъ да образуваме една сложна дума — правописане. Тази дума има двоякъ смисълъ. Противоположна на нея е думата „кривописане“. Правописане подразбира редоветѣ да бѫдатъ прави, а кривописане — редоветѣ да сѫ надолу. Сѫщевременно разбираме и правилно и неправилно писане. Въ живота богатиятъ човѣкъ слиза надолу, понеже е натоваренъ. Като носи тежъкъ товаръ, той постепенно слиза надоду и затъва въ гѫстата материя. Отъ една страна той се стреми къмъ богатство, а отъ друга е недоволенъ, защото носи голѣмъ товаръ. Сиромахътъ върви нагоре, защото е лекъ, не носи никакъвъ товаръ на гърба си. Обаче, богатиятъ и бедниятъ, учениятъ и простиятъ, колкото да сѫ недоволни отъ живота си, всѣки мисли за себе си, че като него другъ нѣма въ свѣта. Това е криво разбиране. Така може да мисли само онзи, който има предъ видъ Великия принципъ на живота, съ Който е свързанъ. Наистина, нѣма подобенъ на Великия принципъ, отъ Когото излиза всичко живо. Отъ този принципъ сѫ произлѣзли и растенията, и животнитѣ, и хората.

Външно човѣкъ е форма, въ която е поставено нѣкакво съдържание. Съдържанието е ценно, защото има Божественъ произходъ. Следователно, ако подъ думитѣ „като мене втори човѣкъ нѣма“, се разбира съдържанието на човѣка, има смисълъ да се говори така. Обаче, ако формата мисли, че като нея нѣма друга въ свѣта, тя е на кривъ пѫть. Колкото да е красива формата на нѣкой сѫдъ, той е цененъ, не поради своята форма, но поради съдържанието, което е сипано въ него. Започне ли формата да мисли, че съдържанието и тя сѫ едно и сѫщо нѣщо, непременно ще се заблуди. Когато съдържанието се излѣе, остава празна форма, която нѣма вече тази ценность, каквато първоначално е имала.

Човѣшкото тѣло представя форма. съставена отъ множество малки форми. Запримѣръ, главата е форма, въ която разумната природа е поставила най-ценното съдържание — мозъкътъ. Горната часть на главата, дето се намиратъ моралнитѣ центрове на човѣка, представя главната динамическа сила на мозъка. Деятелностьта на мозъчнитѣ центрове опредѣля формата на човѣшкото лице. Колкото по-деятелна е мисъльта на човѣка, толкова и лицето е по-дълго. Приролата е опредѣлила известни норми. на които трѣбва да отговарятъ дължината и широчината на лицето. Хора, които иматъ крѫгли, валчести лица, приличатъ на деца. Обикновено тѣ се занимаватъ съ дребни работи; тѣ мислятъ, какъ да премахнатъ препятствията отъ своя пѫть. Тѣ обичатъ да живѣятъ безъ мѫчнотии. Има изключения и отъ това правило.

Колкото по-разуменъ става човѣкъ, толкова повече лицето му се удължава. Значи, когато линиитѣ се удължаватъ, разумностьта и будностьта на ума се увеличаватъ. Когато брадата на човѣка се заостря, увеличава се неговата разумность и острота на ума. Колкото по-валчесто става лицето, толкова по слаба е разумностьта. Тѣзи хора мислятъ философски, но не сѫ досѣтливи. Щомъ е дошълъ на физическия свѣтъ. човѣкъ трѣбва да бѫде досѣтливъ, съобразителенъ. Музикантътъ, запримѣръ, трѣбва да има усѣтъ, да различава вѣрно тоноветѣ. Както различава тоноветѣ, така човѣкъ трѣбва да различава и мислитѣ, да познава низшитѣ отъ висшитѣ. Нѣкой казва, че не може да различава тоноветѣ. Щомъ не различава тоноветѣ, той не може да различава и мислитѣ. Защо не ги различава? Ако между човѣка и висшитѣ мисли и чувства има нѣщо подобно, той непременно ще ги различава отъ низшитѣ. Какъ може котката да върви следъ рибаря, който носи риба въ рѫцетѣ си? Между котката и рибата сѫществува голѣма любовь, заради което котката е въ състояние да следва рибаря изъ цѣлия пѫть. Интересно е, отде произлиза тази обичь? Котката живѣе на суша, рибата — въ водата, но въпрѣки това, котката върви подиръ рибаря, защото й мирише на риба. Защо котката обича риба? Хората казватъ, че които си приличатъ, тѣ се обичатъ. Ако това твърдение е вѣрно, питамъ: Каква прилика сѫществува между котката и рибата?

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нова философия, отъ новъ начинъ на разсѫждение. Тѣ обичатъ да си служатъ съ сравнения и аналогии, но това е само за философитѣ и мѫдрецитѣ. Когато обикновенитѣ хора прилагатъ аналогията, тѣ дохождатъ понѣкога до смѣшни заключения. За свое оправдание тѣ казватъ: Човѣкъ трѣбва да грѣши, не може да живѣе безъ погрѣшки. Вѣрно е, че като живѣе, човѣкъ прави погрѣшки, но важно е да се учи отъ погрѣшкитѣ си. Като рисува, като свири, човѣкъ непременно ще грѣши, но важно е да се учи отъ погрѣшкитѣ си и да напредва. Човѣкъ трѣбва да внесе нѣщо ново въ мисъльта си, да се освободи отъ обикновенитѣ форми и образи на нѣщата. Запримѣръ, хората нѣматъ ясна представа за жената и за мѫжа. Споредъ нѣкои, жената е сѫщество, облѣчено въ рокля, а мѫжътъ — съ панталони. Това е най-ограниченото понятие за жената и за мѫжа. И следъ всичко това чувате нѣкой мѫжъ да казва, че не иска да бѫде жена. Другъ пъкъ не иска да бѫде мѫжъ. Не е лесно да бѫдешъ жена, не е лесно да бѫдешъ и мѫжъ. Преди да станешъ жена, ти трѣбва да бѫдешъ мѫжъ. Първо се е явилъ мѫжътъ, формата, въ която се е вложило съдържанието — сърдцето. За да изработи такава форма, въ която да се влѣятъ велики, възвишени чувства, човѣкъ трѣбва да има отличенъ умъ. Само при това положение формата и съдържанието се осмислятъ.

И тъй, задачата на човѣка е да реализира своята форма въ този видъ, въ какъвто е предвиденъ въ началото на неговото създаване. За тази първична форма се казва и въ Битието: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Всѣки човѣкъ, съзнателно или несъзнателно, се стреми да изработи нѣщо велико и красиво отъ себе си. Той се стреми къмъ идеалната форма на човѣка, каквато Богъ е създалъ. Той разбира, какво нѣщо е красотата, но не може изведнъжъ да я изработи. Като работи върху себе си, само така човѣкъ вижда, колко мѫчно може да приложи това, което знае и разбира. Само така той опитва силата си. Иначе, безъ да мисли много, нѣкой казва, че разговарялъ съ ангелитѣ, съ Бога, че ималъ нѣкакво откровение. Съ Бога и съ ангелитѣ се разговарялъ, а не може да се справи съ най-малкитѣ си мѫчнотии. Ако е за говорене съ Бога, и мравитѣ, и бубулечицитѣ могатъ да кажатъ сѫщото, но какво ще кажете вие за тѣхното знание? Грамадна е разликата между разумния човѣкъ и мравята. Говори ли нѣкой за своето откровение, той трѣбва да посочи мѣстото, отдето иде откровението. Всѣка способность въ човѣка има опредѣлено мѣсто на главата.

Единъ господинъ отглеждалъ кокошки и пѣтли и забелязалъ, че нѣкои отъ пѣтлитѣ били особено смѣли. Той започналъ да ги наблюдава и ги сравнявалъ съ обикновенитѣ пѣтли. По този начинъ той искалъ да види, коя е причината за смѣлостьта на тия пѣтли. И какво забелязалъ? Отстрана на главата, задъ ушитѣ на тия пѣтли, имало единъ силно развитъ центъръ. Другитѣ пѣтли, които не били толкова смѣли, нѣмали този центъръ. Това било голѣмо откровение за този господинъ. Той веднага приложилъ своето откровение въ френологията. Тъй щото, за да прояви нѣкаква способность, човѣкъ трѣбва да е развилъ съответенъ центъръ. Този центъръ се намира нѣкѫде на главата. Споредъ френолозитѣ човѣкъ има 42 центъра на главата си, които трѣбва да развива. За да има нѣкакво откровение отъ разумния свѣтъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да има широко разбиране за живота.

Съвременнитѣ френолози и физиогномисти, като изучаватъ човѣшката глава и човѣшкото лице, казватъ на човѣка, какви способности има, какви характерни чърти проявява, а понѣкога му предсказватъ. Въ предсказанията си понѣкога правятъ погрѣшки: кажатъ нѣщо, което не се сбѫдва. За да не излагатъ своя авторитетъ, а сѫщо и авторитета на науката, тѣ трѣбва да мислятъ повече и тогава да говорятъ. Тѣ трѣбва да правятъ наблюдения, да изучаватъ хора, у които известни способности сѫ силно развити, и да се учатъ отъ тѣхъ. Пъкъ и вие, като ученици, наблюдавайте хора, които се отличаватъ съ голѣма интелигентность, както и тия, които иматъ добре развити чувства. По устройството на тѣлото ще изучавате човѣшката воля. Строежътъ и формата на главата, на рѫцетѣ, на краката, на цѣлото тѣло, изобщо, показватъ степеньта на развитието, до което даденъ човѣкъ е достигналъ.

И тъй, каква е задачата на човѣка? Задачата на човѣка е да бѫде художникъ, да нарисува своя собственъ образъ, да извае своята собствена статуя. Презъ цѣлия си животъ той прави скици, туря сѣнки, но картината му все недовършена остава. Човѣкъ трѣбва да работи дълго време върху силитѣ на ума си, за да се прояви такъвъ, какъвто Богъ го е замислилъ. Дълго време трѣбва да работи върху сърдцето си, върху носа си, върху устата си, върху ушитѣ и очитѣ си, за да изработи ония линии, които първоначално още сѫ предвидени. За да се прояви като добъръ художникъ и скулпторъ, човѣкъ трѣбва да разполага съ такава наука и религия, които да го подигатъ, да му даватъ импулсъ и условия за растене и развиване. Ако човѣкъ вѣрва въ Бога отъ страхъ, това не е никаква вѣра. Истинската вѣра разширява ума и сърдцето на човѣка. Истинската вѣра укрепва тѣлото на човѣка. Стане ли въпросъ за вѣрата, казвамъ: Вѣрвайте въ Бога на свободната мисъль. Вѣрвайте въ Бога на свободнитѣ чувства. Вѣрвайте въ Бота на свободнитѣ действия. Свърже ли се съ Него, човѣкъ придобива свобода и се радва, че се е издигналъ надъ всички стари. ограничени разбирания.

Често религиознитѣ хора казватъ, че човѣкъ трѣбва да прави добро, да бѫде добъръ. Доброто не е само външна проява. Всѣки може да прави добро, безъ да е добъръ човѣкъ. По колко пѫти на день човѣкъ обещава да направи нѣкакво добро за Господа, безъ да изпълнява обещанията си! Защо не изпълнява обещанията си? Защото отвѫтре не е обещалъ. Човѣкъ обещава да направи нѣщо за Господа, докато се намира въ нѣкаква мѫчнотия. Щомъ мине мѫчнотията, той забравя обещанията си. Въ това отношение хората мязатъ на онзи циганинъ, който обещалъ да запали на св. Никола една голѣма свѣщь, но не изпълнилъ обещанието си. Понеже трѣбвало да прегази една дълбока рѣка, за да не се удави, циганинътъ се обърналъ съ молба къмъ св. Никола, да му помогне да мине благополучно рѣката. Въ знакъ на благодарность, той далъ обещание, че ще запали на св. Никола една голѣма свѣщь. Като преминалъ рѣката благополучно, той се обърналъ къмъ св.

Никола съ думитѣ: Св. Никола, азъ обещахъ да ти запаля една голѣма свѣщь, но ето, че сега нѣмамъ пари, беденъ човѣкъ съмъ. А защо ти е на тебе такава голѣма свѣщь? Ти не се нуждаешъ отъ запалени свѣщи.

Какво трѣбваше да каже циганинътъ на св. Никола? Той трѣбваше да му каже: Св. Никола, ако ми помогнешъ да мина рѣката, ще ти служа съ ума и съ сърдцето си. По-добре е да служа на тебе, отколкото да умра. По-добре е да стана твой слуга, отколкото робъ на смъртьта. Обаче, като миналъ рѣката и се намѣрилъ вънъ отъ всѣкаква опасность, циганинътъ казалъ на светията: Св. Никола, ти не се нуждаешъ отъ моята свѣщь. Остави ме да бѫда свободенъ, както си и ти свободенъ.

Често хората изпадатъ въ положението на този циганинъ и мислятъ, че сѫ надхитрили Бога, но се поставятъ въ още по-трудно положение отъ това, въ което по-рано сѫ се намирали. Докато се намиратъ въ трудно положение, тѣ обещаватъ, че това ще направятъ, онова ще направятъ. Щомъ излѣзатъ отъ затруднението си. нищо не изпълняватъ. Защо обещаватъ и защо не изпълняватъ обещанието си, и тѣ не знаятъ. Щомъ обещае да направи нѣщо за Господа, човѣкъ непременно трѣбва да го изпълни. Нѣкой обещалъ да стане калугеръ, но не станалъ. Какво представя калугерството? Да станешъ калугеръ, това значи, да се откажешъ отъ влиянието на свѣта, отъ ядене и пиене, отъ богатство и слава на външния свѣтъ. Калугерътъ трѣбва да бѫде като щуреца — цѣлъ день да играе и да пѣе. Ако не свири и не пѣе като щуреца, калугерътъ не се е посветилъ, както трѣбва. Калугеръ и щурецъ сѫ синоними. Въ широкъ смисълъ на думата, калугеръ е онзи, който се е посветилъ да служи на Бога всрѣдъ съблазнитѣ и изпитанията на свѣта. Той не се страхува отъ изкушенията и съблазнитѣ, защото ги е надрасълъ. Той живѣе всрѣдъ тѣхъ и помага на страдащитѣ.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете справедливи Направите ли нѣщо, трѣбва да се запитате: Какво допринася моята постѫпка за ума, за сърдцето и за тѣлото ми? Ако постѫпката ви едновременно донася нѣщо добро и за ума, и за сърдцето, и за волята ви, тя е справедлива и разумна. Ако за ума е добра, а за сърдцето и за тѣлото не е добра, тя не е разумна и справедлива. Щомъ е така, учете се отъ постѫпкитѣ си и втори пѫть не правете погрѣшки. Не само това, но вие трѣбва да се запитате: Постѫпката, която правя, добра и разумна ли е едновременно и за моитѣ ближни? Това, което е добро за едного, трѣбва да бѫде добро за всички. Ученикътъ трѣбва да бѫде последователенъ въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Това е новото, което трѣбва да се вложи, както въ живота на отдѣлния човѣкъ, така и въ семействата, обществата и народитѣ.

За да дойде до новото въ живота, човѣкъ трѣбва да преобрази своя вѫтрешенъ свѣтъ. Преобрази, ли вѫтрешния си свѣтъ, и външниятъ ще се преобрази. Това не може да стане изведнъжъ. Като изучава проявитѣ си, човѣкъ вижда, че въ мислитѣ, въ чувствата, въ тѣлото си има много наслоявания, остатъци отъ миналото, отъ които не може лесно да се освободи. Той трѣбва да работи усилено върху себе си, за да се освободи отъ утайкитѣ на миналото. Тия утайки не сѫ само лични негови, но и на цѣлото човѣчество. Колкото по-духовенъ е човѣкъ, съ по-голѣма сила и мощь, толкова по-лесно може да се освободи отъ наслояванията на своето мицало и да се по-дигне.

Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ реализиране на своитѣ стремежи, къмъ постигане на известно съвършенство. Да постигне човѣкъ нѣкакво съвършенство, това значи, да изработи една красива форма, съ която да привлѣче вниманието на разумния свѣтъ. Човѣкъ иска да бѫде обичанъ, безъ да се запитва, за какво трѣбва да го обичатъ. Всѣки иска да бѫде обичанъ отъ Бога, да се ползува отъ Неговитѣ блага. За какво може да ви обича Богъ, ако нѣмате умъ, който да възприема Неговитѣ мисли? За какво ще ви обича, ако нѣмате сърдце, което да възприема Неговитѣ чувства? За какво ще ви обича, ако нѣмате воля, съ която да реализирате Неговитѣ желания? За какво ще ви обича, ако не сте готови да се жертвувате за Него? Богъ иска отъ човѣка или всичко, или нищо. Не е достатъчно човѣкъ да каже, че иска да направи нѣщо за Бога, но не може. Щомъ иска, той може. Каквото прави, колкото малко да е, човѣкъ трѣбва да го прави за Бога. Ще кажете, че малки работи можете да правите, но не и голѣми. Вѣрно е, че това, което машината може да направи, детето не може. Обаче, ако детето бутне бутона на машината, и то може да направи нѣщо извънъ силитѣ си. Важно е човѣкъ да бѫде свързанъ съ машината и да знае, кѫде да бутне. Следователно, ако човѣкъ е свързанъ съ разумнитѣ закони на природата и знае, кѫде да бутне, работитѣ му ще се нареждатъ добре. Днесъ хората не успѣватъ въ живота си, защото не сѫ свързани помежду си. Хората представятъ скачени сѫдове и, ако съзнаватъ това, тѣ биха могли да предаватъ и възприематъ своитѣ добри мисли и чувства, съ които да вършатъ чудеса. Като не знаятъ, какъ да предаватъ и възприематъ мислитѣ и чувствата си; като не знаятъ, кѫде да бутнатъ, тѣ се намиратъ въ голѣми мѫчнотии и страдания.

Всѣки човѣкъ иска да се освободи отъ страданията си и търси начинъ, какъ да постигне това. Всички окултни школи, на миналото и сега, даватъ методи за усъвършенствуване на човѣка. Щомъ се усъвършенствува, човѣкъ се освобождава отъ страданията. Обаче, той трѣбва да бѫде искренъ, да прилага тия методи, безъ да се обезсърдчава и критикува, безъ да се сѫди. Като намѣри своята добродетель, или дарба, колкото малка да е, той трѣбва да работи върху нея, да я засили. Ама ималъ слабости. Това нищо не значи. Слабоститѣ не са само негови. Тѣ сѫ предадени по наследство, отъ нѣкой неговъ дѣдо или прадѣдо. Сѫщевременно той носи въ себе си добри заложби, които могатъ да го спасятъ. Ще минатъ десетина години, и лошото въ него ще изтече, ще стане превратъ въ неговитѣ мисли и чувства, и той ще тръгне въ добрия пѫть на живота. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ и къмъ близкитѣ си, да не ги спъне или отклони отъ пѫтя имъ. Съ една мисъль само човѣкъ може да отклони посоката на движението на своя ближенъ въ добро или въ лошо направление.

Въ турско време единъ турчинъ извадилъ ножа си срещу единъ българинъ, съ намѣрение да го убие. Като разбралъ това, българинътъ веднага падналъ на колѣне, хваналъ се за краката на турчина и извикалъ: Ти баща, ти майка! Моля ти се, не ме убивай! Като чулъ тия думи, турчинътъ се смилилъ надъ българина, скрилъ ножа си и му подарилъ живота. Защо се смилилъ надъ българина? Защото българинътъ знаялъ да се моли. Той билъ разуменъ и добъръ човѣкъ. Следователно, за да запази главата си отъ отрицателнитѣ сили на живота и на природата, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разуменъ и справедливъ.

Работа се иска отъ всички хора, и то съзанателна и разумна. Ще каже нѣкой, че хората не живѣятъ добре. Отде знае това? По себе си сѫди. Ако една кола скърца, това още не значи, че всички коли скърцатъ. Не се заблуждавайте. Ако барометърътъ днесъ показва разваляне на времето, това не значи, че времето навсѣкѫде ще се развали. Това се отнася до едно разстояние отъ 10—15 клм., но не и за цѣлия свѣтъ. Вънъ отъ тази зона, слънцето грѣе, времето е топло и приятно. Нѣкѫде дойде циклонъ, събаря кѫщи, разрушава дървета, но влиянието на този циклонъ е ограничено, не обхваща цѣлата природа. Сжщото можемъ да кажемъ и за противоречията въ живота. Много противоречия има въ живота, но тѣ не засѣгатъ цѣлото човѣчество. Повечето противоречия иматъ частиченъ характеръ. Натъкнете ли се на едно противоречие, изучавайте го, безъ да се страхувате отъ него. Като преживявате известно противоречие, оглеждайте се въ огледало, да видите, какви промѣни ставатъ въ васъ. Отъ промѣнитѣ на лицето си вие ще изучавате и характера на противоречието. Вие трѣбва да имате не само едно огледало, но две-три: едното огледало ще бѫде човѣщкиятъ умъ, второто — човѣшкото сърдце, а третото — тѣлото на човѣка. Ако има само едно огледало, човѣкъ се намира въ положението на грънчарь — прави само грънци. Той знае форми да прави. Приложи ли и второто огледало, той налива съдържание въ формитѣ. Приложи ли и третото огледало, той е осмислилъ съдържанието на своитѣ форми. На младитѣ хора препорѫчвамъ да си служатъ съ едно огледало, на възрастнитѣ — съ две, а на старитѣ, високо напреднали — съ три.

Т. м.

*

46. Лекция отъ Учителя, държана на

9. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...