Jump to content

1930_07_02 Морални правила


Ани

Recommended Posts

От томчето "Доброто орѫжие"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Морални правила

Т. м.

Съвременнитѣ учени и философи говорятъ за морала, като даватъ различни опредѣления. Какво разбираме подъ думата „моралъ“? Моралътъ представя сборъ отъ такива правила за живота, които сѫ общи за всички хора. Ако начъртаете нѣколко концентрични крѫга, всички заедно представятъ основния моралъ на живота. Значи, всѣки крѫгъ отдѣлно не е нищо друго, освенъ едно отъ правилата за живота. Запримѣръ, външниятъ, най-голѣмъ крѫгъ, представя правило за хранене. Общо правило за всички живи сѫщества, отъ най-голѣмото до най-малкото, е да ядатъ. Какъ ще ядатъ, кога и колко, това зависи отъ самитѣ сѫщества. Никой нѣма право да се мѣси въ тѣхната работа. Всѣки човѣкъ яде, когато е гладенъ. Гладътъ е вѫтрешенъ импулсъ въ човѣка, който опредѣля, кога трѣбва да яде Щомъ сте гладни, яжте; не сте ли гладни, не яжте. Ядете ли, когато не сте гладни, вие вършите престѫпление по отношение на своя организъмъ. Освенъ това. човѣкъ трѣбва да избира храната си. Той не трѣбва да яде всичко. каквото окото му пожелае, но само такава храна, която се отразява добре върху организъма му. Не яжте храна, която разстройва стомашната ви система. Въ тази храна има нѣщо неестествено. Който ви даде такава храна, той ви деморализира. Всѣки човѣкъ, който посочва правилния начинъ на хранене, носи великъ моралъ въ себе си. Този човѣкъ има предъ видъ вашето добро.

Като ученици, вие трѣбва да започнете отъ морала на храненето. Ако този моралъ не можете да разберете, никакъвъ другъ моралъ нѣма да разберете. Ако не можете да разберете и приложите правилото за храпевето, какъ ще приложите другитѣ житейски правила? Ще кажете, че еди-кой си човѣкъ е добъръ. Добротата на човѣка е храна, отъ която мнозина се ползуватъ. Разберете ли добротата на човѣка, вие можете да се храните съ нея така, както се храните физически.

Като изучавамъ живота на съвремсннитѣ хора, намирамъ, че много отъ тѣхъ, млади и стари, вървятъ по наклонъ, вследствие на което губятъ и това, което имать. Днесъ губятъ, утре губятъ, докато се провалять съвършено. Щомъ се провалятъ, тѣ започватъ да си служатъ съ лъжа. Дойдатъ ли до лъжата, още повече загазватъ. Какво представя лъжата? Лъжата не е нищо друго, освенъ нечиста храна. Който лъже, той се храни съ най-нечистата храна. Който говори истината, той употрѣбява най-чистата храна. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Плътьта и кръвьта на Христа представятъ най-чистата храна. Ако не употрѣбявате тази чиста храна, нѣмате животъ въ себе си. Да се храни човѣкъ съ чиста храна, това е едно отъ правилата на живота, едно отъ условията на основния моралъ. Не спазвате ли този моралъ, вие сте осѫдени на смьрть, на изгнание. И при това положение, каквито дарби да имате, всичко ще изгубите. Природата е строга къмъ всѣки, който не изпълнява нейния моралъ. Тя превръща въ прахъ всички, които нарушаватъ нейнитѣ закони. Който се е превърналъ отъ човѣкъ въ прашинка, той е станалъ за смѣхъ и поругание предъ свѣта.

Нѣкои мислятъ, че като умратъ, всичко се свършва съ тѣхъ. Не е така. Изпитанията и страданията следватъ човѣка и подиръ смъртьта. Не е лесно да умре човѣкъ. Най-страшното нѣщо въ свѣта е смъртьта. Когато бѣше въ Гетсиманската градина, Христосъ се моли дълго време, и отъ напрежение кръвь излѣзе отъ поритѣ Му. Мнозина се запитватъ, какъ е възможно Христосъ, Синъ Божи, да изпадне въ такова положение? Той самъ казва за себе си: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да я взема“. Въпрѣки тѣзи възможности, Христосъ мина презъ нечовѣшки страдания. Дойде въ свѣта, свѣтътъ не Го прие. Дойде между своитѣ си, но тѣ не Го познаха. Като четатъ историята за живота на Христа, хората си правятъ различни заключения. Много отъ тѣхнитѣ заключения сѫ криви — като тия на вълка. Като нападне овцата, той казва, че е правилно да я разкѫса, докато е жива, и така да я изяде. Човѣкъ намира, че вълкътъ върши престѫпление къмъ овцата. Когато вълкътъ разкѫсва овцата, това е престѫпление. Обаче, когато човѣкъ разкѫсва ябълката, това не било престѫпление. Правъ е човѣкъ. Ако ябълката е зрѣла, нѣма никакво престѫпление въ това, че човѣкъ я разкѫсва съ зѫбитѣ си. Ябълката иска само едно: семкитѣ й да посадите. Обаче, ако ядете зелена ябълка, преди да е узрѣла, вие вършите престѫпление. Ако вълкътъ яде зелена, неузрѣла овца, сѫщо върши престѫпление. Като знаете това, и вие не трѣбва да кѫсате зелени плодове. Човѣкъ има право да се ползува отъ живота на низшитѣ сѫщества само тогава, когато тѣ се жертвуватъ доброволно.

Кога може да се жертвува човѣкъ? Когато обича. Безъ любовь никаква жертва не сѫществува. Срещне те нѣкой и те пита, обичашъ ли го. За да го обичашъ и да те обича, ти трѣбва да си пожертвувалъ нѣщо за него. Майката има право да пита дъщеря си, обича ли я, защото е жертвувала нѣщо за нея. Бащата има право да пита сина си, обича ли го, защото е жертвувалъ нѣщо за него. Ако богатиятъ носи на гърба си чувалъ, тежъкъ сто килограма, и пита бедния, обича ли го, последниятъ ще му каже: Дай ми десеть килограма отъ своя товаръ. — Ама обичашъ ли ме? — Дай ми още десеть килограма. Щомъ свали 50 килограма отъ гърба на богатия, бедниятъ казва: Обичамъ те. Богатиятъ е доволенъ отъ любовьта на бедния, защото товарътъ му е олекналъ. Следователно, за да обичашъ нѣкого, или трѣбва да му дадешъ нѣщо, или да вземешъ нѣщо отъ него. Въ човѣшкия животъ любовьта се изразява въ отношения на взимане и даване. Търговецътъ продава единъ костюмъ на своя клиентъ, а клиентътъ му дава пари. Изобщо, само онзи обича, който може да допринесе нѣщо за благото на своя възлюбенъ. Може ли да помогне нѣщо за неговото подигане, той го обича. Нѣкой казва, че обича еди-кого си, а не е готовъ на никаква жертва. Представи ли му се случай да вземе нѣщо, той е на първо мѣсто, но нищо не дава отъ себе си. Това не е моралъ.

Съвременниятъ човѣкъ се нуждае отъ моралъ, върху който да построи живота си. Всички хора се нуждаятъ отъ моралъ, на който всѣки моментъ да разчитатъ. Божествениятъ свѣтъ изисква отъ човѣка нѣщо установено. Нѣма ли нѣщо установено въ себе си, на което всѣкога да разчита, човѣкъ е изложенъ на голѣми страдания. При каквито условия да се намѣри, моралниятъ човѣкъ не се подава на злото. Колкото да гладува, той нѣма да си допусне никакво престѫпление. Той изключва кражбата и лъжата отъ живота си. Когато приложи правилно закона за яденето, човѣкъ едновременно прилага и законитѣ за правилното дишане, мислене, чувствуване и служене. Когато приложи тия правила въ живота си, човѣкъ пристѫпва къмъ други правила, но вече второстепенни. Всичко, което учи, човѣкъ трѣбва да го прилага на време и правилно. Не прилага ли знанията си правилно, той създава голѣми нещастия, както за себе си, така и за окрѫжаващитѣ. Всѣки несполучливъ опитъ носи лоши последствия. Казано е въ Писанието: „Никой не живѣе за себе си“. Следователно, живѣйте добре и разумно, за да не причинявате страдания на възвишенитѣ сѫщества, които взиматъ участие въ вашия животъ.

Казано е: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени.“ Защо не трѣбва да сѫдитс? Защото има законъ, който сѫди човѣка. Не е нужно вие да го сѫдите. Обаче, има хора, които живѣятъ безъ всѣкакъвъ законъ, вследстние на което вие не трѣбва да се занимавате съ тѣхъ. Тѣзи хора се отнасятъ къмъ категорията на мѫже - животни и жени - животни. И най-миролюбивитѣ отъ тѣхъ сѫ въ постоянна война помежлу си. Тѣ сѫ подобни на животни. Тѣ решаватъ въпроситѣ чрезъ закона на насилието. Тамъ силниятъ има право. Запримѣръ, еленитѣ, които сѫ миролюбиви животни, решаватъ спороветѣ си съ сила. Когато десетина рогача срещнатъ една женска, тѣ започватъ да се биятъ. Женската стои настрана и гледа. Който отъ десетѣ излѣзе най-силенъ, него избира. Тя иска да бѫде осигурена. И наистина, щомъ предпочете най-силния, тя осигурява живота си. Втората категория хора наричаме човѣкъ-мѫжъ и човѣкъ-жена. Тѣ живѣятъ споредъ Божиитѣ закони, Нарушатъ ли единъ отъ тия закони, тѣ попадатъ вече подъ тежестьта на неговитѣ удари. Каква нужда има да сѫдите такива хора? Има кой да ги сѫди. Който живѣе споредъ Божиитѣ закони, той се намира подъ тѣхната закрила, както кошутата подъ закрилата на най-силния еленъ. Ако човѣкъ отива при Бога и не разчита на Неговата подкрепа, безсмислено е да Го следва. За човѣка Богъ представя най-мощния, най-великия, най-благия, на Когото разчита въ всички случаи на своя животъ. Не е достатъчно човѣкъ само да вѣрва въ Бога, но той трѣбва да Го познава, да знае, на кого разчита. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да е изработилъ въ себе си вѫтрешенъ моралъ, на който да разчита въ всички случаи на живота си.

Съвременнитѣ християни казватъ, че вѣрватъ въ Христа. Колко отъ тѣхъ сѫ видѣли Христа и Го познаватъ? Нѣкои ще кажатъ, че сѫ Го видѣли на сънь. Какъ сѫ Го видѣли? Едни сѫ Го видѣли разпнатъ на кръстъ, други сѫ Го видѣли да проповѣдва. Тѣ сѫ Го видѣли, но въпрѣки това не изпълняватъ Неговото учение. Това не е виждане, това не е никакъвъ моралъ. Какво въ сѫщность е моралътъ? Моралъ е онова положение въ човѣка, което не го отклонява отъ Божественото. Яви ли се нѣщо, което може да наруши Божественото въ човѣка, това не е моралъ. Нѣкои казватъ, че и да искатъ да постѫпватъ споредъ великия моралъ на живота, не могатъ. Защо не могатъ? Защото имали кармични отношения, съ които не сѫ ликвидирали още. Кармата не оправдава човѣка. Кармата подразбира дългове, които трѣбва да се плащатъ. Ще извикате своя кредиторъ и ще му кажете истината, както е въ действителность: Азъ ви дължа еди-каква си сума. Досега не можахъ да я изплатя по едикакви си съображения. Решихъ, обаче, да изплатя всичкитѣ си дългове. Отъ днесъ започвамъ да изплащамъ. Кой кредиторъ, при това положение, нѣма да се примири съ своя длъжникъ? Всѣки ще бѫде готовъ даже да отстѫпи нѣщо отъ дълга. Тъй щото, човѣкъ може да приложи основния моралъ на живота при всички случаи. Нѣма положение, въ което той може да наруши морала на природата, или морала на великия животъ. Какъвъ ученикъ е този, който не може да прилага правилата и законитѣ на учението, което следва? Ще каже нѣкой, че е последователь на новото учение.

Новото учение има свои правила и принципи, които трѣбва да се прилагатъ. Който не ги прилага въ живота си, той не е ученикъ на новото учение. Ученикътъ не трѣбва да мисли само за небето. Докато е на земята, той трѣбва да спазва правилата, които земниятъ животъ му налага. Запримѣръ, на земята човѣкъ трѣбва да яде. Какъ яде, по какъвъ начинъ — съ вилица, съ лъжица и съ ножъ, или безъ тѣзи пособия, не е важно. Това сѫ положения извънъ основния моралъ на храненето. Истинскиятъ моралъ на храненето изисква отъ човѣка да яде чиста храна — нищо повече. Сѫщевременно, започне ли да яде, човѣкъ трѣбва да измие рѫцетѣ си. Той трѣбва да бѫде чистъ и отвънъ, и отвѫтре. Нѣкои хора сѫ външно чисти, а вѫтрешно не сѫ чисти; други пъкъ сѫ вѫтрешно чисти, а външно не сѫ Кое положение е за предпочитане? За предпочитане е човѣкъ да бѫде вѫтрешно чистъ, но и външната чистота не се изключва.

Моралниятъ, духовннятъ човѣкъ е чистъ и външно, и вѫтрешно. Седнешъ ли предъ трапезата, ще ядешъ внимателно, да не капне отъ яденето върху чистата покривка. Чистотата е необходимо условие за здравето. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да подържа въ ума си свѣтли и хармонични мисли, а въ сърдцето си — топли и възвишени чувства. Мине ли презъ ума ви нѣкаква отрицателна мисъль, или презъ сърдцето ви — нѣкакво отрицателно чувство, не се спирайте върху тѣхъ. Оставете ги да минатъ и заминатъ, безъ да се ровите въ тѣхъ. Тѣ сѫ чужди мисли и чувства, които нѣматъ нищо общо съ васъ. Ако мразите нѣкого и не можете да го търпите, не мислете за него. Ще кажете, че този човѣкъ ви е изялъ десеть хиляди лева и не можете да го обичате. Вашиятъ миръ струва повече отъ десеть хиляди лева. Ако несправедливо е задигналъ тѣзи пари отъ васъ, единъ день той ще съзнае погрѣшката си и самъ ще я изправи. Отъ всѣки човѣкъ се иска да бѫде изправенъ къмъ себе си и къмъ своитѣ ближни. Какъ сѫ другитѣ къмъ него, това не е негова работа. Ти не сѫди брата си, остави го самъ да се изправи. За тебе е важно приложението на основния моралъ.

И тъй, първиттъ основенъ моралъ на живота е храненето, вториятъ — дишането, третиятъ — чувствуването, четвъртиятъ — мисленето, петиятъ — служенето на Бога. Ако не знае правилно да яде, да диша, да чувствува, да мисли, човѣкъ не може да служи на Бога. Това сѫ петь основни правила, петь велики закони на живота. Изпълни ли тия закони, човѣкъ е свободенъ да живѣе, както иска. Следователно, само онзи човѣкъ може да бѫде свободенъ, който е изпълнилъ задължението си къмъ петтѣ основни, морални положения на живота. Не ги ли изпълни, той може да говори, колкото иска, да се стреми къмъ велики идеали, но нищо не може да постигне. При това положение той ще бѫде обикновенъ човѣкъ, който се движи по наклонна площь. Като приложи петтѣ основни, морални правила, човѣкъ ще дойде въ онази область на живота, дето ще му покажатъ най-хубавата храна, най-чистия въздухъ, най-топлото чувство, най-свѣтлата мисъль и най-красивото служене. Само онзи може да се домогне до приложението на тия принципи, който е придобилъ вѫтрешна и външна чистота.

Какво ще кажете за единъ човѣкъ, който външно постѫпва по единъ начинъ, а вѫтрешно — по другъ? Срѣщате една жена, коята ви кани любезно у дома си, угощава ви добре, разговаря се приятелски съ васъ, но щомъ си отидете, веднага казва: Отде се намѣри този човѣкъ, да ми отнеме времето? Като говоримъ за проявитѣ на такива хора, ние ги извиняваме. Но дойдемъ ли до ученика, който иска да следва новото учение, тамъ никакво извинение не помага. Ученикътъ трѣбва да бѫде една-къвъ и външно, и вѫтрешно. На ученика не се казва, какво трѣбва да прави, или да не прави, но казвамъ: Яжте здрава храна, дишайте чистъ въздухъ, обичайте красиво, мислете право и служете на Бога съ любовь. Който живѣе споредъ тия правила, той е добъръ, щедъръ, любещъ човѣкъ. Природата пази своитѣ закони строго и не разпилява енергиитѣ си. Тя си служи съ методи, които изискватъ най-малко разходи. Въ природата има изобилие, но не и разточителность. Като знаете това, следвайте законитѣ на природата: не бѫдете разточителни нито въ яденето, нито въ дишането, нито въ чувствата, нито въ мислитѣ си. И въ даване, и въ взимане човѣкъ трѣбва да прилага законитѣ на разумната природа. Не спазва ли тия закони, той върши престѫпление.

Това, което говоря, се отнася до ония, които искатъ да се развиватъ. Защо човѣкъ яде, диша, чувствува, мисли, има редъ причини. Човѣкъ яде, защото гладътъ го мѫчи; той диша, за да не се задуши; той чувствува, за да храни сърдцето си; той мисли, за да придобие знания, да се ориентира въ свѣта, въ който живѣе. Други казватъ, че човѣкъ мисли, за да не живѣе въ тъмнина. Въпросътъ за тъмнината е въпросъ за адептитѣ. Само адептътъ може да говори за тъмнината. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта.“ Какво означава виделината, това знаятъ само посветенитѣ. Христосъ донесе виделината въ свѣта, т. е. красивитѣ отношения между хората. Той. донесе любовьта, но и до днесъ още хората не я разбиратъ и прилагатъ. Момата играе на хорото съ възлюбения си, докато се ожени за него. Щомъ се ожени, любовьта й изчезва. Това не е правилно положение, това не е моралъ. Любовьта не се губи, нито се измѣня. Истинската любовь се проявява въ човѣка при всички случаи на живота му: като жененъ и нежененъ, като младъ и старъ. Ако играешъ на хорото и се обличашъ съ нови, чисти дрехи, прави това за Господа, за никой другъ. Погледне ли те нѣкой, нека види Господа въ тебе. Каквото да ти говори човѣкъ, знай, че той не е Онзи, Когото търсишъ. Много моми и момци се хващатъ на житейското хоро, обличатъ се съ най-чиститѣ си и красиви дрехи и казватъ, че правятъ това заради Господа. Въ края на краищата, вмѣсто да намѣрятъ Бога, тѣ намиратъ другъ нѣкой и се разочароватъ.

Една американка решила да се срещне една вечерь, въ опредѣленъ часъ и на опредѣлено мѣсто, съ своя възлюбенъ. Нощьта била тъмна, нищо не се виждало. Тя стигнала наопредѣленото мѣсто и видѣла, че нейниятъ възлюбенъ я чака вече. Тѣ се пригърнали и тръгнали да се разхождатъ. Като дошли до една освѣтена улица, тя видѣла, че вмѣсто възлюбениятъ й, наредъ съ нея се движилъ единъ негъръ. Значи, тъмнината я заблудила, не могла да познае своя възлюбенъ. Какво показва това? Това показва, че американката не била разумна. Колко пѫти и вие сте пригръщали нѣкой негъръ вмѣсто вашия възлюбенъ!

Следователно, ако човѣкъ не може да познае Бога въ сърдцето си, въ ума си, както и въ всички свои постѫпки, той ще се намѣри въ положението на американката и после ще съжалява, ще се разочарова. Ще кажете, че трѣбва да обичате всички хора. Не, ще обичате само ония, които сѫ излѣзли отъ Бога. Вие не можете да обичате ония хора, които не сѫ излѣзли отъ Бога. Има хора, животни, птици, мушици, които сѫ излѣзли отъ Бога, но има и такива, които не сѫ излѣзли отъ Бога. Ония живи сѫщества, които сѫ излѣзли отъ Бога, колкото малки да сѫ, вие можете да ги обичате. Не сѫ ли излѣзли отъ Бога, вие не можете да ги обичате. Най-малката мушица, излѣзла отъ Бога, носи въ себе си заложби и възможности, чрезъ които единъ день ще се издигне, ще излѣзе отъ положението, въ което се намира. Вие можете да се разговаряте съ това сѫщество, да му дадете нѣкакъвъ импулсъ. Срещнете ли го следъ нѣколко години, вие ще познаете, какво и какъ е използувалъ вашиятъ импулсъ. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете будни, всѣки моментъ да помагате на вашитѣ близки, по-слаби отъ васъ. Всички живи сѫщества могатъ да се съобщаватъ помежду си. Тѣ сѫ свързани като скачени сѫдове. Като си помагате, вие можете да се изучавате. И тогава вие ще знаете, защо единъ и сѫщъ човѣкъ се проявява по два различни начина. Нѣкога се чувствува силенъ, готовъ на всички услуги и жертви. Това се дължи на Божественото въ него, което дава импулсъ, сила и радость на душата. Другъ пѫть той казва: Сгрѣшихъ, паднахъ, не зная, какво да правя. Човѣкъ съмъ, съ слабости, не мога да се справя съ себе си. Това е проява на човѣшкото, на слабото естество въ човѣка. Значи, всѣки човѣкъ, силенъ или слабъ, проявява и дветѣ начала въ себе си — човѣшкото и Божественото. Обаче, задача на човѣка е да подчини човѣшкото на Божественото въ себе си и да следва правия пѫть къмъ Бога.

Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть и да я взема.“ Чрезъ тѣзи думи се проявява Божественото начало въ Христа. Когато бѣше въ Гетсиманската градина на молитва, Христосъ каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша.“ Чрезъ тѣзи луми се проявява човѣшкото въ Христа. Следователно, както въ Христа, така и въ всѣки човѣкъ сѫществуватъ дветѣ начала — Божествено и човѣшко. Когато човѣшкото не се проявява на мѣсто, Божественото трѣбва да го въздържа и възпитава. Прояви ли се човѣшкото въ тебе, ще работишъ; прояви ли се Божественото, ще служишъ на Бога. Нѣкой казва: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Той се представя като нѣкакво божество, а въ сѫщность човѣшкото въ него се изявява. Когато си слабъ, когато търсишъ нѣщата, когато се съмнявашъ и колебаешъ, когато се извинявашъ за неизпълнени задължения, ти си въ положението на човѣкъ, който проявява човѣшкото въ себе си. Почувствувашъ ли се силенъ, смѣлъ и решителенъ, готовъ всѣки моментъ да вършишъ волята Божия, ти си далъ пѫть на Божественото въ себе си. При това положение ти никого не сѫдишъ и не критикувашъ. Ти знаешъ, че всѣки човѣкъ може да изпадне въ безсилие и да сгрѣши.

Като ученици, вие трѣбва да се откажете отъ неразумната критика, но да се запитате въ себе си: Ямъ ли правилно? Дишамъ ли правилно? Чувствувамъ ли правилно? Мисля ли правилно? И най-после, служа ли правилно на Бога? Можете ли да си отговорите положително на тия въпроси, вашитѣ отношения къмъ Божественото въ свѣта, т. е. къмъ Първата Причина на нѣщата, сѫ правилни. Дойде ли до това положение, човѣкъ е излѣзълъ вече отъ временнитѣ условия на живота, отъ временния моралъ. При великия моралъ на живота смърть не сѫществува. Когато двама души се обичатъ, тѣ трѣбва да живѣятъ споредъ основния моралъ, който изключва смъртьта. Тѣ се обичатъ вѣчно, и никой отъ тѣхъ не може да умре. Въ любовьта нѣма раздѣла, нѣма и смърть. Ако двама души се обичатъ и умиратъ, тѣ не се обичатъ. Любовьта, като качество на Бога, носи безсмъртие. Придобие ли Божията Любовь, човѣкъ може едновременно да обича много хора. Споредъ човѣшката любовь това е престѫпление. Престѫплението не седи въ това, че обичашъ много хора, но въ това, че като имъ говоришъ за любовьта си къмъ тѣхъ, въ сѫщность не ги обичашъ. Неморално е да лъжешъ, че обичашъ, а въ сѫщность не обичашъ. Ако отидете въ нѣкоя гостилница и заплатите за най-хубавото ядене, а получите най-лошото, това е неморално. Въ тази постѫпка отсѫтствува любовьта. Отидете ли въ една гостилница и заплатите скѫпо, гостилничарьтъ трѣбва да ви даде такова ядене, което да се отрази благотворно върху организъма ви. Това показва, че той ви обича. Не ви ли даде такова ядене, той не ви обича. При любовьта нѣщата ставатъ естествено и доброволно. Не е нужно да казвате на човѣка, какво да прави и какво да не прави. Има ли любовь въ себе си, той всичко може да направи. Любовьта е единствената сила, която може да преобрази човѣка, да го освободи отъ всички стари навици. Нѣмате ли любовь, колкото да казвате на човѣка това да прави, онова да прави, той нѣма да ви послуша. Безъ любовь човѣкъ е подобенъ на кривия ракъ. Колкото да говорите на рака да върви право, той нѣма да го направи. Защо? Не може. За да се освободи отъ своя старъ навикъ, да ходи криво, ракътъ трѣбва да се преобрази, да мине въ друго състояние. Това може да направи само любовьта. Само тя е въ сила да изправи всички изкривени форми. Обаче, затова се искатъ голѣми знания и сили. Когато дойде на земята Христосъ не можа да оправи хората. Той не искаше да прилага насилието. Обаче, всички хора, които доброволно приеха Неговото учение, се изправиха. Ония пъкъ, които не искаха да го разбератъ и приложатъ, и до днесъ още не сѫ изправени. Всѣко учение, добре разбрано и приложено, дава устой на човѣка. Той всѣки день се изправя и освобождава отъ своитѣ стари и лоши навици. Не е въпросъ отвънъ да поучавате хората, да ги съветвате да бѫдатъ добри, да водятъ чистъ и светъ животъ. Съ думи това не се постига. Човѣкъ трѣбва да се е проникналъ съ любовь къмъ истината, да е готовъ всѣкога да я прилага. Носи ли този стремежъ къмъ истината въ себе си, той има сили да изправи живота си. Срѣщате единъ човѣкъ. който има жена, деца, работи по цѣлъ день, а вие го съветвате да живѣе чисто, да обича Бога и хората. Щомъ го заставяте отвънъ да живѣе добре и да прояви любовьта си, той веднага ще ви запита: Ти живѣешъ ли добре? Човѣкъ трѣбва да вижда доброто навсѣкѫде и самъ да се стреми къмъ него. Истинскиятъ моралъ е написанъ вѫтре въ човѣка. Твоята задача е да обърнешъ вниманието му къмъ написаното въ него. а не да го морализирашъ.

Едно се иска отъ всѣки човѣкъ: да приложи любовьта въ своя животъ. Ще цитирате, че Мойсей казалъ: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ.“ Така е казалъ Мойсей, но Христосъ каза друго нѣщо: „Ако те ударятъ на едната страна, дай и другата.“ И дветѣ положения сѫ противоречиви. Кой човѣкъ може да приложи Христовия моралъ? Само онзи, който има любовь въ себе си. Щомъ носи любовьта въ себе си, той може да увеличава топлината си, колкото пожелае. Дойде ли неприятельтъ да му удари една плесница, той веднага увеличава топлината си до 30 хиляди градуса. Какво ще стане съ рѫката на неговия неприятель? Не само рѫката му ще изгори, но цѣлъ ще изгори и ще изчезне. Може ли следъ това да му удари още една плесница? Не може. Той е изчезналъ вече. никѫде не можете да го намѣрите. Който може да приложи Христовото учение. той е излѣзълъ отъ областьта на личния животъ.

Личниятъ животъ подразбира животъ на разправии. Въ този животъ човѣкъ първо се бори съ себе си, а после и съ своитѣ близки. Тъй щото, видишъ ли, че двама души спорятъ, или се каратъ, тѣ сѫ въ областьта на личния животъ. Мини и замини край тѣхъ, безъ да се спирашъ и да давашъ мнението си, кой отъ двамата е правъ. Ако те повикатъ и поискатъ нѣкакъвъ съветъ отъ тебе, това е другъ въпросъ. Ти ще се спрешъ, ще кажешъ мнението си и, безъ да ги сѫдишъ, ще си заминешъ. Ако твоятъ съветъ е добъръ, тѣ ще го приложатъ и ще ти благодарятъ, Тѣ ще те поканятъ у дома си и ще те нагостятъ добре.

Искате ли сега и азъ да ви дамъ единъ съветъ? Моятъ съветъ е следниятъ: не се занимавайте съ личния животъ на хората. Видите ли, че двама души се каратъ, не ги сѫдете, не се ровете въ причината на тѣхния споръ. Не се интересувайте отъ това, кой какъ живѣе, какъ се облича, какъ се храни и т. н. Само онзи има право да се занимава съ личния животъ на хората, който е изправилъ своя животъ. Обаче, преди да е изправилъ себе си. да се занимава съ живота на другитѣ, това е губене на време, това е отклоняване отъ правия пѫть на живота. Има учени хора, които сѫ посветили десетки години за изучаване живота на нѣкои малки бубулечици и пеперуди, съ най-голѣмитѣ имъ подробности. Ако една пеперуда, или единъ бръмбаръ заслужватъ да се посветятъ десетки години за тѣхния животъ, колко повече заслужва това единъ човѣкъ. Важно е, обаче, да изучавате цѣлокупния животъ на човѣка, а не само личния. Изучавате ли цѣлокупния му животъ, вие се подигате; изучавате ли само личния му животъ, вие губите.

И тъй, да изучавате нѣщата едностранчиво, това значи, да си създадете стари навици. Старитѣ навици произвеждатъ особени пропуквания въ правилностьта на вашето хранене, дишане, чувствуване, мислене и служене. Влѣзе ли една неправилна мисъль, или едно неправилно чувство въ вашия мозъкъ и въ вашето сърдце, тѣ измѣнятъ пѫтя на вашето развитие. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да се домогне до ония свои желания, които съответствуватъ на правилния начинъ на хранене, на дишане, на мислене, на чувствуване и на служене на Бога. Къмъ тия желания трѣбва да се стремите. Тия желания внасятъ въ човѣка потикъ къмъ красивото и възвишеното. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да убие въ себе си всѣко желание. Това не е права философия. Преди всичко, убийството, въ всѣка своя проява, е забранено. Азъ превеждамъ тази мисъль въ друга форма: Постави всѣко желание на своето мѣсто. Желанието за ядене постави при яденето; желанието за дишане — при дишането; желанието за чувствуване — при чувствата; желанието за мислене — при мисъльта и желанието за служене — при служенето на Бога. Поставите ли всѣко желание на своето мѣсто, вие сте попаднали въ правия пѫть на своето развитие.

Като ученици, за да поставяте всѣко нѣщо на своето мѣсто, вие трѣбва да правите упражнения, да прилагате знанията си. Само по този начинъ вие ще познаете, докѫде сте дошли. Какво прави онзи, който иска да излѣзе на състезание, да се бие съ юнаци? Той трѣбва всѣки день да се упражнява, да прилага своята сила. Ако се упражнява и развива мускулитѣ си, той може да надвие противника си и да получи вѣнецъ за победа. Всички ще му рѫкоплѣскатъ и ще го признаятъ за герой. Не прави ли упражнения, противникътъ му веднага го поваля на земята, и всички му се смѣятъ. Трѣбва ли той да остане на земята и да чака да дойде нѣкой отвънъ да го дигне? Трѣбва ли да се оплаква, че го съборили? Никакво оплакване не се позволява. Паднешъ ли, не плачи, но стани отъ земята и започни отново да се упражнявашъ.

И учительтъ, и ученицитѣ трѣбва да правятъ упражнения. Учитель може да бѫде само онзи, който говори истината. Който не говори истината, който не я познава и разбира, той не е учитель. Ако това се изисква отъ обикновения учитель, колко повече се изисква отъ Великия Учитель! Мине ли край хора, които вършатъ престѫпления, Той трѣбва да имъ помогне. Съ свѣтлината на своя умъ, Той трѣбва да имъ покаже, че не сѫ на правъ пѫть. Следъ това Той трѣбва да се обърне къмъ пострадалия и, ако е убитъ, да го запита, защо сѫ го убили. Ако каже, че сѫ го убили за лъжа, по нѣкакъвъ начинъ трѣбва да му се помогне да съзнае грѣшката си и да я изправи. Физическиятъ човѣкъ умира, т. е. тѣлото му се разлага, но съзнанието му остава живо. Чрезъ съзнанието си той може да продължава да се учи. Великиятъ Учитель търси начинъ, чрезъ който да помогне на убития, и съ това да оправи работата. Когато оправи работата, Учительтъ е радостенъ и веселъ. Докато оправи работата, Той е сериозенъ и замисленъ.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще бѫде и радостенъ, и скръбенъ. Въ скърбитѣ и страданията той търси начинъ за разрешение на известни въпроси. Въ радоститѣ пъкъ си почива. Следъ като е решилъ задачата си, той се радва. Като минава презъ скърби и радости, човѣкъ дохожда най-после до положение да предвижда нѣщата, които предстоятъ да станатъ. До известна степень той може да гадае онова, което му предстои да преживѣе. Често слушате да се казва: Сѫдба е това! Ти знаешъ, че ще ти се случи това или онова, но защо се случва така, не знаешъ. Казвашъ, че това е сѫдба. но все пакъ искашъ да разберешъ, какво нѣщо е сѫдбата. Досега никой човѣкъ не е могълъ да каже, какво нѣщо е сѫдбата и защо се изявява по единъ, или по другъ начинъ.

Веднъжъ запитали единъ отъ великитѣ мѫдреци на Египетъ, защо е допусната злата сѫдба въ свѣта, но вмѣсто отговоръ, той стисналъ устнитѣ си и нищо не казалъ. И за добрата сѫдба не се говори нищо. Има нѣща, които сѫ опредѣлени да станатъ още преди създаването на свѣта. Никой не може да измѣни тия нѣща. Дойде ли времето имъ, тѣ непременно ще се сбѫднатъ, както сѫ опредѣлени. Обаче, има нѣща опредѣлени, които могатъ да се смекчатъ, а могатъ и съвършено да се измѣнятъ. Това зависи отъ човѣка. Затова е казано, че човѣкъ самъ чъртае сѫдбата си. Обаче, има сѫдба, която по никой начинъ не може да се отмѣни. Ето, самъ Христосъ се моли да се отмѣни сѫдбата Му, да Го отмине горчивата чаша, но това не стана. Следъ това Той се примири съ сѫдбата си и. каза: Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си. Да бѫде Твоята воля! И Пилатъ искаще да помогне на Христа, но не можа. Значи, има нѣща въ свѣта, които не могатъ да се измѣнятъ, каквито усилия да се правятъ: ако сѫ опредѣлени да станатъ, ще станатъ; ако не сѫ опредѣлени да станатъ, нѣма да станатъ. Натъквате ли се на такива нѣща, не си правете илюзии, че можете да ги измѣните. Каквото да правите, както да разсѫждавате, тѣ ще станатъ споредъ Великото предопредѣление на Битието. Обаче, дойдете ли до нѣща, които сѫ въ ваши рѫце, тамъ трѣбва да приложите всички усилия и способности, да ги предотвратите.

Сега ние навлѣзохме въ область, която има отношение само къмъ силнитѣ ученици. Това не значи, че всички сте силни и трѣбва да станете светии. Азъ имамъ желание, нѣкои отъ васъ, които сѫ готови за това, да станатъ гениални, а на всички останали желая да бѫдатъ поне талантливи. Не искамъ да има обикновени ученици въ Школата. Дали ще се проявите като гении, или таланти, не е важно; важно е да бѫдете свободни по умъ, по сърдце и по воля. Като придобиете свобода за себе си, пазете свободата и на другитѣ. Това значи свободенъ човѣкъ. Свободниятъ човѣкъ знае правилно да се храни, да диша, да чувствува, да мисли и да служи на Бога. Знае ли тия нѣща, човѣкъ се е развилъ правилно и физически, и духовно, и умствено. Като го погледнете, виждате, че той е изработилъ красиви линии на лицето, на тѣлото си. Той не е нито слабъ, нито пъленъ. Замине ли за другия свѣтъ, той влиза направо въ райската градина. Намѣрятъ ли, че не отговаря на мѣркитѣ, веднага го връщатъ на земята, да завърши започнатата си работа. Щомъ ви видятъ, веднага ще познаятъ, правилно ли сте се хранили, правилно ли сте мислили и чувствували, правилно ли сте служили на Бога. Не сте ли изпълнили едно отъ тия правила, както трѣбва, вие имате нѣкакъвъ недостатъкъ.

Въ разумния свѣтъ не приематъ хора съ надостатъци. Най-малкиятъ недостатъкъ се отразява върху всички основни правила на живота. Не ядешъ ли правилно, ти не можешъ да служишъ правилно. Тия правила сѫ тѣсно свързани едно съ друго. Ако ядешъ правилно, ще служишъ правилно. Има единъ законъ въ свѣта, който обхваща всички положения въ живота. Тъй щото, отдолу ли ще започнешъ, или отгоре, резултатътъ е единъ и сѫщъ; отдѣсно ли ще започнешъ, или отлѣво, резултатътъ е пакъ единъ и сѫщъ. Това се отнася и до основния моралъ въ живота. Основниятъ моралъ е общъ за всички сѫщества, безразлично, дали ще започнете отгоре-надолу, или отдолу-нагоре. Достатъчно е да погледнете линиитѣ на човѣшкото тѣло, за да познаете веднага, можете ли да отпуснете на този човѣкъ кредитъ, или не можете. Има линии на човѣшкото лице, както и на човѣшкото тѣло, които опредѣлятъ щедростьта на човѣка.

И тъй, започнете сега съ първото правило — правилото за ядене. Направете опитъ за една седмица, да се храните по правилото. Каквото ядете, ще прилагате правилото: ще ядете съ любовь и съ благодарность. Ще започнемъ опита съ обща вечеря. Тази недѣля, въ 71/2 часа вечерьта, всички ще се съберемъ на обща вечеря само съ плодове. Останалитѣ дни отъ седмицата ще ядете, каквото искате, но ще се храните съ любовь и благодарность.

Т. м.

*

45. Лекция отъ Учителя, държана на

2. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...