Jump to content

1930_06_18 Абсолютна вѣра


Ани

Recommended Posts

От томчето "Доброто орѫжие"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Абсолютна вѣра

Т. м.

Ако видите яйца въ едно гнѣздо, вие се интересувате отъ тѣхъ дотолкова. доколкото могатъ да ви послужатъ за храна. Природата, която е създала яйцата, се интересува за тѣхъ дотолкова, доколкото може да ги запази, за да използува съдържанието имъ за новъ животъ. За нея всѣко яйце е животъ, създаденъ съ голѣми усилия. За насъ яйцето не струва много, но за природата не е така. Понеже въ природата всичко е процеси, следователно, и яйцето е сборъ отъ процеси. За пиленцето, което излиза отъ яйцето, важна е майката. То се интересува отъ майка си кѫде е отишла, кога ще дойде и какво ще донесе. Щомъ види майка си, то веднага отваря устата си и чака да му тури нѣщо вѫтре. Кой научи пиленцето на изкуството да отваря устата си?

Какво означава отворената уста? Минавате край една котка, виждате, че тя мяучи, отворила устата си. По-нататъкъ виждате, че единъ волъ отворилъ устата си и преживва. Срѣщате единъ човѣкъ, и той си отворилъ устата. Въ едно гнѣздо виждате пиленце, което сѫщо отворило устата си. Какво ще кажете за отворената уста? Ако вървите замисленъ, обремененъ, съ глава, наведена къмъ земята, вие нищо нѣма да постигнете. За да постигнете нѣщо, вземете примѣръ отъ пиленцата въ гнѣздото. Докато стоятъ съ затворена уста, майката нищо нѣма да имъ даде. Обаче, отворятъ ли устичкитѣ си, майка имъ непременно ще имъ пъхне нѣщо вѫтре. На сѫщото основание, искате ли да получите нѣщо, и вие, като пиленцата, трѣбва да дигнете главитѣ си нагоре и да отворите устата си. Майка ви непременно ще пъхне нѣщо въ устата ви. Нѣкаква мисъль ще слѣзе отгоре, и вие ще я приемете. Щомъ се обезсърдчите, вие отричате онзи великъ законъ, върху който е построенъ вашиятъ животъ. Не се обезсърдчавайте, но вземете примѣръ отъ растенията. Когато нѣкой човѣкъ отрѣже клонъ отъ едно дърво, или насѣче кората му, дървото не се обезсърдчава, но започва да изправя грѣшката. По какъвъ начинъ изправя погрѣшката? Ако единъ клонъ е отрѣзанъ, новъ израства; ако кората му нѣкѫде е насѣчена, дървото отдѣля особени сокове отъ себе си, съ които заварява нараненитѣ мѣста.

Оттукъ вадимъ заключението: не корегирайте Божественото въ себе си, но оставете го свободно да се проявява. Щомъ се проявява свободно, то само ще корегира всички погрѣшки. Като не разбиратъ Божиитѣ закони, хората казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Тѣ мислятъ, че ако човѣкъ е добъръ, нѣма да има никакви мѫчнотии и изпитания. Какво нѣщо е доброто? Каквито опредѣления да дадете за доброто, тѣ сѫ относителни. Досега никой философъ не е далъ абсолютно опредѣление за понятието „добро“. И нашето опредѣление ще бѫде относително. Ние казваме: Добро е това, което при всички случаи остава едно и сѫщо. То не се огъва. Както да въртишъ, накѫдето да обръщашъ, доброто не се огъва. Добриятъ човѣкъ е изворъ, който постоянно дава. Казвате му: Дай! — и той дава. Добриятъ човѣкъ дава и не мисли, колко е далъ, защо е далъ, заслужено ли е далъ. Това не значи, че добриятъ човѣкъ не разсѫждава, но като цени времето, той предпочита да даде, отколкото да изгуби онова, което не се връща. Колкото искате отъ добрия човѣкъ, толкова ще ви даде. Съ добрия човѣкъ никой не злоупотрѣбява. Всѣки иска отъ него толкова, колкото е въ състояние да даде. Най-малкото, дадено отъ добрия и праведния, има тежесть. То крие въ себе си нѣщо Божествено, а Божественото се отличава по това, че има вѫтрешенъ смисълъ и съдържание.

Следователно, дръжте се за Божественитѣ идеи въ себе си, защото въ тѣхъ е вашето спасение. Тѣ съдържатъ мощна, велика сила. Откажете ли се отъ една Божествена идея, вие губите силата си. Когато първитѣ човѣци сгрѣшиха, тѣ изгубиха онази основна идея въ себе си, върху която се крепѣше тѣхниятъ животъ. Основната идея, върху която бѣше построенъ живота на първия човѣкъ, е абсолютната вѣра. Докато не бѣха сгрѣшили, Адамъ и Ева имаха абсолютна вѣра въ Бога. Той имъ каза да не ядатъ отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и на злото, и тѣ послушаха. Обаче, когато учительтъ на тъмнината влѣзе въ рая, облѣченъ въ черенъ костюмъ, съ черни гердани и съ черенъ жезълъ, и ги запита, защо не ядатъ отъ дървото, което е всрѣдъ рая, тѣ се разколебаха. Тѣ не знаяха, какво да отговорятъ Когато новиятъ учитель имъ каза, че, ако ядатъ отъ забраненото дърво, ще станатъ като Бога, тѣ се раздвоиха и изгубиха вѣрата си. Съ изгубване на вѣрата си въ Бога, тѣ сгрѣшиха. Тѣ решиха да ядатъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Значи, яденето на забранения плодъ се яви като последствие на разколебаване въ вѣрата.

Следъ всичко това нѣкой пита, какво да прави, за да стане истински човѣкъ. Ако си загубилъ вѣрата си въ Бога, ти не можешъ да станешъ човѣкъ. Богъ е първиятъ човѣкъ въ свѣта, а ти — вториятъ. Ако си изгубилъ вѣрата си въ първия човѣкъ, твоята сѫдба е подписана вече. Каква вѣра е тази, която отъ най-малкия вѣтрецъ се разколебава? Ако видите, че една запетая, точка или удивителна, не е поставена на мѣсто, вие се разколебавате. Това разколебаване се предизвиква отъ мъртви точки и запетаи. Какво ще правите, ако видите една жива точка или запетая, която не е турена на мѣсто? Знаете ли, кѫде се турятъ живитѣ точки и запетаи? Споредъ българския правописъ точкитѣ, запетаитѣ, двоеточието, се турятъ на едни мѣста, а споредъ английския — на други. Споредъ строежа на българския езикъ, членътъ се туря на края на думитѣ, а въ английски и въ други езици — въ началото на думитѣ, предъ самата дума. Защо въ едни езици членътъ е отпредъ, а въ други — отзадъ, за насъ не е важно. Ние констатираме само фактитѣ. На български езикъ пишемъ: човѣкътъ. Членътъ „тъ“ на края показва преодоляване на известни мѫчнотии.

Изобщо, човѣкъ е сѫщество, което се движи въ две противоположни посоки, но преодолява всички мѫчнотии, които срѣща на пѫтя си. Човѣкъ е сѫщество, което мйсли, което дава и което не лъже. Нѣма ли тия качества, не можемъ да го наречемъ човѣкъ. Който си позволи да лъже, той непременно ще понесе последствията на лъжата. Лъжата е нарушение на известенъ законъ, а всѣки законъ е свързанъ съ динамическитѣ сили на природата. Следователно, природата държи отговоренъ всѣки, който лъже. Не е позволено на човѣка да измѣня хода на природнитѣ сили. Който си позволи да направи това, той плаща съ живота си. Всѣка дума съдържа въ себе си известенъ родъ сили. Като знае това, човѣкъ не може да употрѣби една дума вмѣсто друга. Той не може да купи азотна киселина вмѣсто глицеринъ и да я употрѣби за сѫщото, за което би употрѣбилъ глицерина. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на своето мѣсто. Всѣка дума, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие трѣбва да се поставятъ на мѣстото си. Не поставяте ли нѣщата на тѣхнитѣ мѣста, вие можете да създадете цѣла катастрофа въ своя организъмъ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате свойствата на всички нѣща, съ които оперирате. Вие трѣбва да изучавате свойствата на храната, на въздуха, на водата, на свѣтлината, на мислитѣ и на чувствата си. Като изучавате тия елементи, заедно съ тѣхъ изучавате и системитѣ, съ които тѣ сѫ свързани. Съ храната заедно изучавате стомашната система, съ въздуха — дихателната система, съ мислитѣ — нервната система, съ чувствата — сърдцето и кръвообръщението. Съвременнитѣ учени и физиолози говорятъ за сърдцето, но не знаятъ, какви сѫ ония вѫтрешни сили, които го каратъ да се свива и разпуща, да тласка кръвьта изъ цѣлия организъмъ. Да познавашъ единъ органъ, това значи, да си свързанъ съ силитѣ, които го управляватъ, и да бѫдешъ господарь на тия сили. Ученитѣ говорятъ за дробоветѣ, безъ да сѫ свързани съ силитѣ, които ги управляватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на своето знание. Той трѣбва да влѣзе въ хармония съ всички сили, за които говори. Говорите ли за въздуха, вие трѣбва да влѣзете въ хармония съ него.

За да бѫдете физически, сърдечно и умствено здрави, пазете следното правило: дишайте всѣкога чистъ въздухъ. Ако влѣзете въ стая, дето въздухътъ не е чистъ, веднага отворете прозорцитѣ, да влѣзе чистъ въздухъ. Ако влѣзете въ едно религиозно общество и намѣрите, че въздухътъ не е чистъ, веднага отворете прозореца на своето сърдце и провѣтрете своята стая. Ако влѣзете въ нѣкое научно общество и намѣрите, че въздухътъ не е чистъ, веднага отворете прозореца на своя умъ. Ама другитѣ щѣли да бѫдатъ недоволни — това не е важно. Провѣтрявайте стаитѣ, въ които живѣете. Провѣтрявайте мислитѣ и чувствата, съ които се храните. Когато видятъ, че провѣтрявате стаитѣ си, за да влѣзе отвънъ чистъ въздухъ, разумнитѣ сѫщества казватъ: Ето единъ човѣкъ, който знае да живѣе. Въздухътъ, който влиза въ човѣшкитѣ дробове, въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце, трѣбва да бѫде чистъ, да внася въ човѣка радость и веселие, да подига мисъльта му, да облагородява неговитѣ чувства.

Следователно, влѣзете ли въ класъ, веднага отваряйте прозорцитѣ. Отваряйте широко прозорцитѣ на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашето тѣло, да влѣзе чиста, нова струя въздухъ, да ви преобрази. Само чистиятъ въздухъ е въ състояние да произведе корененъ превратъ въ човѣка. Сега вие не разбирате, буквално ли говоря, или преносно. И буквално, и преносно. Понѣкога човѣкъ мѫчно разбира нѣщата. Нѣкои казватъ, че не разбиратъ великитѣ принципи на живота и не могатъ да ги приложатъ. Тѣ не разбиратъ, какво представятъ любовьта, мѫдростьта и истината, вследствие на което не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Тѣ трѣбва да се радватъ, че не ги разбиратъ. Ако ги разбератъ, ще бѫдатъ нещастни. Тѣ трѣбва да се прилагатъ, безъ да се разбиратъ. Трѣбва ли да разберешъ любовьта, за да я приложишъ? Майката прилага любовьта къмъ детето си, безъ да я разбира.

Мнозина мислятъ, че ако знаятъ истината за нѣщата, ще бѫдатъ щастливи. Представете си, че отворите черепа на нѣкой човѣкъ, да видите, какво нѣщо е мозъкътъ и какъ работи. Вие ще видите едно особено вещество, на едно мѣсто бѣло, на друго — сиво. Като спрете вниманието си върху това вещество, ще забележите, че въ него ставатъ особени подигания и снишавания, нѣкакво пулсиране. Въ случая вие знаете истината повече отъ онзи, който не е видѣлъ мозъка на човѣка въ процеса на неговата дейность, но станахте ли по-щастливъ? Обаче, за разумния човѣкъ това не е нужно. Той познава дейностьта на мозъка не по издиганията и снишаванията, които ставатъ въ него, но по промѣнитѣ на лицето. Всѣка мисъль се отразява върху човѣшкото лице. Достатъчно е да погледнете лицето на човѣка, за да разберете, какви мисли и чувства го вълнуватъ. Виждате единъ човѣкъ, който подига очитѣ си нагоре — нѣкаква идея има той. Другъ пъкъ гледа надолу — и той има нѣкаква идея. Вие трѣбва да се научите да четете, каква е идеята на първия и каква — на втория. Съ една дума: Човѣкъ трѣбва да бѫде тънъкъ познавачъ на човѣшкитѣ мисли, да чете по тѣхъ и да разбира. Има хора, които четатъ мислитѣ и на животнитѣ.

Когато котката мяучи, азъ зная, какво иска. Ако нѣкоя котка мяучи предъ мене, тя иска да ми каже: Научи ме сега, какво да правя. Едно време лесно намирахъ прехраната си. Днесъ, като приехъ новото учение, не намирамъ храна. Споредъ новото учение мишки и плъхове не трѣбва да ямъ, птички — сѫщо. Тогава, нищо друго не остава, освенъ ти да ми дадешъ хлѣбъ и сирене. Като се оплаква котката, азъ й отговарямъ: Ти си възприела новото учение отчасти, не си го разбрала, както трѣбва. За да заслужишъ хлѣбъ и сирене, ти трѣбва да хващашъ мишкитѣ и плъховетѣ, да ги повъртишъ малко, да имъ дадешъ добъръ урокъ, да не влизатъ въ кѫщата на господаря ти, и тогава да ги пуснешъ далечъ отъ кѫщитѣ. Като казвамъ, че се разговарямъ съ котката, азъ имамъ предъ видъ езика на животнитѣ, а не човѣшкия.

Това, което котката казва, е мисъль, каквато сѫществува и въ васъ. Нѣкой казва: Едно време бѣхъ смѣлъ и решителенъ, никой не можеше да излѣзе срещу мене. Обаче, откакъ приехъ новото учение, изгубихъ смѣлостьта си, изгубихъ силита си и всѣки ме тъпче. Ако новото учение те е направило слабъ, страхливъ, ти не си го разбралъ, както трѣбва. Човѣкътъ на новото учение трѣбва да бѫде силенъ, смѣлъ и решителенъ. Той не трѣбва да прилага силата си за унищожаване и разрушаване, нито за убиване на хората, но за тѣхното подигане. Видишъ ли нѣкой човѣкъ, който иска да те напада, хвани го за краката и го вдигни въ въздуха, като свѣщь. Като го подържишъ нѣколко минути въ въздуха, той ще разбере, че силенъ човѣкъ стои предъ него и ще отстѫпи. Духовниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Както борецътъ всѣки день прави упражнения, за да увеличи силата си, така и духовниятъ човѣкъ трѣбва постоянно да увеличава силата си. Губи ли силата, която дава устой на мислитѣ и чувствата, човѣкъ не върви въ правия пѫть. Какво знание е това, което може да се изгуби? Изгуби ли знанието, паметьта си, човѣкъ трѣбва да търси начинъ, да ги възстанови. Единъ отъ начинитѣ за възстановяване на умственитѣ и физически сили на човѣка е храненето. Има специална храна, чрезъ която човѣкъ може да възстанови паметьта си; има храна, чрезъ която може да възстанови центъра за възприемане на красивото, за развиване на изкуство, поезия, музика, наука и други.

За да дойде до ония храни, чрезъ които може да възстанови онова, което е загубилъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да развие съответни мисли и чувства, Запримѣръ, какви мисли отговарятъ на черешата, на сливата, на ябълката, на крушата? Всѣки плодъ е свързанъ съ една Божествена мисъль. Знае ли мислитѣ, които сѫ свързани съ плодоветѣ, човѣкъ може да се ползува отъ силата на тия плодове. Достатъчно е само да произнесе името на крушата, запримѣръ. за да му се притече тя веднага на помощь. Ето, Мойсей дигна тоягата си, удари канарата, и вода потече отъ нея. Съ тоягата си, като съ магическа прѫчица, Мойсей постигаше всичко, каквото желаеше. Защо Мойсей можеше да си служи съ тоягата толкова сполучливо? Ако тази тояга попадне въ ваши рѫце, ще има ли нѣкаква сила? Нѣма да има. Значи, силата бѣше въ Мойсея, а не въ тоягата. Мойсей предаваше силата си въ тоягата и по този начинъ вършеше съ нея чудеса.

Следователно, ако имате любовь въ себе си и знаете, какъ да произнесете думата „любовь“, вие ще вършите по-голѣми чудеса отъ тия, които Мойсеи правѣше. Правете опити, да видите, каква е силата на вашата любовь. Ако сте разгнѣвенъ и мислите да биете нѣкого, преди да сте го набили, произнесете думата „любовь“. Можете ли да я произнесете така, че да измѣните решението си, вие имате любовь. Нѣкой се разгнѣви, набие брата си, а после казва, че се разкаялъ за постѫпката си. „Следъ дъждъ качулка“. Като се счупи гърнето, мѫчно се поправя вече. Друго нѣщо е, ако сте майсторъ и можете да направите ново гърне. Но тъй, счупилъ си гърнето и съжалявашъ, че си го счупилъ, а не можешъ да направишъ ново, това не е никаква наука. Като направи нѣкаква погрѣшка, човѣкъ започва да се моли, да изправи погрѣшката си. Ако молитвата му е силна, той може да призове на помощь разумнитѣ сѫщества, които ще му помогнатъ да изправи погрѣшката си. Ако молитвата му не е силна, погрѣшката ще си остане неизправена, както счупеното гърне.

Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да провѣрявате силата на мисъльта си. Запримѣръ, вземете една стъклена чаша и я пуснете отвисоко, да видите, дали ще се счупи. Първиятъ пѫть хвърлете чашата на тревата; вториятъ пѫть — на земята, а третиятъ пѫть — на камъкъ и вижте, кога ще се счупи чашата, и дали ще се счупи. Правете опити съ мисъльта си, да я усилвате. Щомъ усилите мисъльта си, вие можете да се справяте съ всички мѫчнотии и препятствия въ живота си. Всички препятствия, които срѣщате на пѫтя си, показватъ, че вие сте стѣснили канализацията на вашитѣ мисли. Разширете трѫбитѣ на канализацията си, и препятствието ще изчезне. Тъй щото, не търсете причината за препятствията и мѫчнотиитѣ си въ външната срѣда. Причинитѣ сѫ въ самитѣ васъ, въ вашитѣ мисли и чувства. Разширете каналитѣ на своитѣ мисли и чувства, да потече презъ тѣхъ повече енергия, и препятствията ще се махнатъ отъ пѫтя ви. Хората, които се движатъ около васъ, се настройватъ отъ вашитѣ мисли и чувства. Колкото мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ по-обилни и широки, толкова и окрѫжаващитѣ сѫ по-добре разположени. Щомъ окрѫжаващитѣ сѫ разположени, тѣ не му създаватъ никакви препятствия. За да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ си, човѣкъ трѣбва да внася всѣки день по нѣщо ново въ мислитѣ и въ чувствата си. Новото е притокъ на живота. Колкото повече и по-голѣми сѫ притоцитѣ въ човѣшкия животъ, толкова по-голѣми сѫ и благата му.

И тъй, правете опити да усилвате мисъльта си. Мнозина се оплакватъ, че сѫ сиромаси. Споредъ мене нѣма сиромаси въ свѣта. Има хора, които не сѫ разработили талантитѣ си, но тѣ не сѫ бедни. Докато развие талантитѣ си и стане богатъ, човѣкъ може да работи и съ мисъльта си. Когато има нужда отъ пари, той може да проектира мисъльта си къмъ нѣкой богатъ човѣкъ въ свѣта, да му изпрати известна сума. Обърне ли се направо къмъ този банкеръ, той непременно ще иска трима души порѫчители, Малко хора даватъ днесъ пари безъ порѫчители. Като се намѣрите въ трудно положение, вие започвате да се молите на Бога, да ви помогне нѣкакъ, да подобрите материалното си положение. Молите се день-два, но не получавате отговоръ на молитвата си. Защо? И тукъ се иска нѣкой порѫчитель. За да ви даде известна сума, Богъ търси нѣкой добъръ, праведенъ човѣкъ, чрезъ когото да ви я предаде. Добриятъ човѣкъ играе роля на порѫчитель. Значи, и Богъ иска порѫчители. Когато дава, Богъ никога не губи. Ако този, на когото е далъ нѣщо, не е въ състояние да плати дълга си, вмѣсто него плаща онзи, който му е станалъ порѫчитель. Докато праведниятъ не се подпише за порѫчитель на нѣкого, Богъ не му отпуща никаква сума.

Казвамъ: И до днесъ още невидимиятъ свѣтъ отпуща пари само срещу подписа на нѣкой праведенъ. Това, което става въ невидимия свѣтъ, става и на физическия. Като не успѣватъ въ работитѣ си, мнозина се оплакватъ, че всички дяволи се опълчили срещу тѣхъ. Какво отъ това? Тѣхна работа е да се опълчватъ, а ваша рабога е да се справяте съ мѫчнотиитѣ си. Ако дяволитѣ излѣзатъ по-силни отѣ васъ, вие временно ще отстѫпите, докато се засилите. Щомъ се засилите, вие ще настѫпите, а тѣ ще отстѫпятъ Щомъ сте дошли на земята, вашата задача е да гледате съ радость на живота, да бѫдете всѣкога поетически настроени, да вѣрвате въ доброто.

Съвременнитѣ хора искатъ да иматъ резултати на земята, преди да сѫ научили законитѣ на мисъльта, преди да сѫ проявили своитѣ чувства. Това е невъзможно. Какво виждате въ семействата? Влизате въ едно семейство, дето майката и бащата сѫ строги. Децата обикалятъ около тѣхъ, не смѣятъ да поискатъ нѣщо, страхъ ги е отъ родителитѣ си. Тѣ не могатъ да се добератъ до нѣкакво физическо благо отъ тѣхъ, докато не се отворятъ вѫтрешно къмъ родителитѣ си. Най-малкото дете отива полека при баща си, поглежда го въ очитѣ, милва го по главата и се усмихва. Съ тази постѫпка то отваря сърдцето на бащата. Той взима детето си на рѫце, цѣлува го, милва го, става веселъ и разположенъ. Щомъ отвори сърдцето си за малкото дете, бащата се отваря и за другитѣ деца. Всички деца въздъхватъ свободно и започватъ да пѣятъ и да скачатъ. Цѣлиятъ домъ е радостенъ. Малкото дете има вѣра въ баща си. Между бащата и него има отворени прозорци за съобщение. Тѣ иматъ отношения помежду си.

Казано е въ Писанието: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ Сега и азъ ви казвамъ: Станете като децата, за да направите връзка съ вашия великъ Баща. Каква връзка може да направи онзи, който нѣма никаква вѣра въ Бога? Какви отношения можете да имате съ даденъ човѣкъ, ако постоянно го подозирате и нѣмате никакво довѣрие въ него? Ето защо, първата работа на човѣка е да възстанови своята вѣра въ Бога. Може ли да направи това, той всѣкога ще се ползува отъ Божиитѣ блага, безъ никакви порѫчители, безъ никакви посрѣдници. Безъ вѣра въ Бога вие не можете да направите крачка напредъ. Вѣрата дава устойчивость на човѣка. Съ вѣра той може да стои здраво на краката си, да разчита на всичко, което му е дадено.

Като ученици, отъ всички се иска пълна вѣра въ Бога. Каквито мѫчнотии да имате, не губете вѣрата си. И сто пѫти да се молите за нѣщо, не губете вѣра въ Божественото. Кога да е, вие ще получите отговоръ на молитвата си. Ако искате да станете поетъ, музикантъ или художникъ, не губете вѣра въ постигане на вашето желание. Много ще пишете, много ще рисувате, много ще свирите, докато единъ день постигнете желанието си. Богъ всѣкога помага на ония, които работятъ съ постоянство. Не туряйте граници на Божественото. Дойдете ли до Божественото, оставете Го да се проявява свободно. Не губете вѣрата си! Каквито препятствия да срѣщате, не се обезсърдчавайте. Хората могатъ да ви се смѣятъ, това нищо не значи. Знайте, че невидимиятъ свѣтъ цени усилията на човѣка и, въ края на краищата, ще го възнагради. За да опита вѣрата ви, разумниятъ свѣтъ съзнателно ви поставя на изпитания. Отъ васъ се иска вѣра, а не вѣрване или суевѣрие. Вѣра въ Бога, а не въ хората. Това се дава като задача на всички хора, предъ които стои сериозна работа.

Ще дойде день, и близо е този день, когато хората ще минатъ презъ голѣмъ огънь. За да издържатъ на този огънь, тѣ трѣбва да иматъ непоколебима вѣра въ Бога. Които иматъ тази вѣра, ще минатъ презъ огъня, ще се пречистятъ и живи ще останатъ. Които нѣматъ вѣра, ще изгорятъ, ще се превърнатъ на вѫгленъ. Не е въпросъ въ смъртьта на човѣка, но той трѣбва да се измѣни, да мине отъ едно състояние въ друго. Никой не може да се избави отъ този огънь. Той е опредѣленъ за чистене. Той ще пречисти всички човѣшки мисли, чувства, желания и постѫпки. Всичко човѣшко ще изгори, а ще остане само Божественото. Нѣма да остане сѫщество на земята, което да не мине презъ този огънь. Който издържи, той ще влѣзе въ новия животъ; който не издържи, ще остане за следната епоха, за бѫдещи времена. Кога да е, въ настоящето, или въ бѫдещето, човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине презъ огънь.

Сегашнитѣ хора се оплакватъ, че не успѣватъ въ живота си. Защо неуспѣватъ? Защото още живѣятъ съ стари разбирания. Запримѣръ, слушате нѣкои да казватъ: Единъ день, когато баща ни умре, ще ни остави нѣкакво наследство. Огкажете се отъ всѣкакво наследство. За предпочитане е баща ви да живѣе, да му се радвате, отколкото да очаквате неговото наследство. Откажете се отъ всѣкакво завещание за бѫдеще богатство. За предпочитане е да разчитате на онова богатство, което Богъ е вложилъ въ главата ви, отколкото да очаквате на нѣкакво външно богатство.

Едно нѣщо мога да ви посъветвамъ: Уповавайте на главата си. Уповавайте на дробоветѣ си. Уповавайте на стомаха си. Следъ това уповавайте на всички разумни закони, чрезъ които работятъ възвишенитѣ и разумни сѫщества. Свържете се съ тия сѫщества, за да се ползувате отъ живота. Изучавайте тѣхния характеръ и тѣхнитѣ прояви, за да познавате и своитѣ ближни. И тогава, като срещнете единъ човѣкъ, не гледайте на неговитѣ отрицателни прояви. Търсете доброто въ всѣки човѣкъ, за да се ползувате отъ него. Вие ще намѣрите доброто и благородното въ човѣшкото лице, но затова се иска специално изучване и наблюдаване. Запримѣръ, благородството на човѣка е написано въ срѣдата на долната устна, въ видъ на малка вдлъбнатина. Благородството на човѣка стои по-високо отъ човѣшката любовь. Човѣшката любовь подразбира отношения на взимане и даване. Който има това чувство силно развито въ себе си, той може да ви бѫде приятель. На такъвъ човѣкъ, билъ той ученъ или простъ, богатъ или беденъ, всѣкога може да се разчита. Стане ли въпросъ за приятелство между двама души, ние всѣкога разбираме разумни хора.

Приятелство сѫществува само между разумни хора. Разумниятъ човѣкъ има добре оформена глава. Има хора, на които главата едва сега се оформява. Тѣ не сѫ способни за приятелство. Следъ време, обаче, и това може да се постигне. Черепътъ на човѣка е подложенъ на постоянни промѣни, благодарение на непреривната дейность на мозъка. Има ангели, които работятъ изключително върху развиване на приятелското чувство въ човѣка. Свърже ли се съ тия сѫщества, човѣкъ се ползува отъ тѣхното благословение. Само онзи може да бѫде свързанъ съ тѣхъ и да се ползува отъ тѣхното благословение, който съзнателно и съ любовь работи за развиване на това чувство въ себе си. Сѫщевременно, за да се свържете съ тия сѫщества, вие трѣбва да имате поне единъ приятель на земята, чрезъ когото тѣ да работятъ.

Като се говори за разумния свѣтъ, хората искатъ да знаятъ, кѫде е този свѣтъ, какво представя той. За да имате правилно разбиране за разумния свѣтъ, трѣбва да го съпоставите съ земния свѣтъ, дето живѣятъ обикновенитѣ хора. Ще си послужа съ единъ примѣръ, за да имате ясна представа за разумния и неразумния свѣтъ. Двама господари пазарили по единъ работникъ да копае нивата имъ. И двамтта работници били пазарени по сто лева на день. Първиятъ работникъ свършилъ работата си на време и добре, но вечерьта, вмѣсто да получи уговорената надница, господарьтъ му далъ 50 лв., а отгоре на това го наругалъ и изпждилъ, като му казалъ втори пѫть да не се явява предъ очитѣ му. Вториятъ работникъ работилъ усърдно, но заедно съ него работилъ и господарьтъ му. Презъ всичкото време тѣ се разговаряли за нивата, за лозето и се раздѣлили другарски. Господарьтъ турилъ паритѣ въ джоба му и го поканилъ и другъ пѫть да му работи. Като погледналъ въ джоба си, вмѣсто сто лева, работникътъ намѣрилъ 200 лева. Като отишълъ втори пѫть на работа, господарьтъ му далъ 400 лева. Отношенията на първия господарь къмъ работника представятъ неразумния свѣтъ; отношенията на втория господарь представятъ разумния свѣтъ. И двата свѣта, които наричаме видимъ и невидимъ, се намиратъ на земята. Неразумнитѣ хора се водятъ по законитѣ на неразумния свѣтъ, а разумнитѣ - по законитѣ на разумния свѣтъ.

Сега, всички вие трѣбва да отворите сърдцата си за разумнитѣ сѫщества, да влѣзете въ връзка съ тѣхъ. Това може да стане, само ако възстановите вѣрата си въ Бога. Направите ли това, вие ще отворите всичкитѣ си прозорци, презъ които ще прониква Божествената свѣтлина. Дойде ли тази свѣтлина у васъ, вие ще се ползувате отъ благословението на Божествения свѣтъ. Вие ще бѫдете въ положението на царския синъ. Може ли царскиятъ синъ да бѫде гладенъ и голъ? Докато е свързанъ съ баща си, той има на разположение всичко. Обаче, ако царскиятъ синъ ходи гладенъ, голъ и босъ, това показва, че той е скѫсалъ връзката си съ баща си, а от тамъ и съ източницитѣ на живота.

И тъй, човѣкъ трѣбва да има вѣра въ Бога, а Богъ — довѣрие въ човѣка. Когато се спазватъ тия отношения между човѣшката душа и Бога, човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Той се ползува отъ подкрепата и защитата на разумния свѣтъ. Той владѣе магическата прѫчица, както флейтистътъ — своята флейта. Тури ли пръститѣ си на флейтата, всички се възхищаватъ и рѫкоплѣскатъ. Не знае ли да свири, колкото да се движатъ пръститѣ, нищо не излиза. Да владѣешъ магическата прѫчица, това значи, да поставяшъ разумно и съзнателно пръститѣ си на флейтата. За това се изисква участиего и на ума. Когато останете безъ работа, турете пръститѣ си на флейтата и започнете да ги движите, макаръ и да не знаете да свирите. За предпочитане е да мърдате пръститѣ си по флейтата, отколкото да мислите за работи, които нищо не ви ползуватъ.

Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Какъ ще се измѣнимъ: по-красиви ли ще станемъ, или по-грозни? По-красиви, по-съвършени. Само новото може да внесе красота въ човѣка. Само новото, изразено въ мисли, чувства и постѫпки, прави човѣка красивъ. Нова обхода, нови, съзнателни движения се искатъ отъ човѣка. Като се моли на Бога, нѣкой човѣкъ дига рѫцетѣ си нагоре, съ което иска да каже, че е готовъ съ умъ, съ сърдце, съ воля да служи на Бога. Докато държи рѫцетѣ си нагоре, той всичко обещава. Щомъ спусне рѫцетѣ си надолу, мисъльта му коренно се измѣня. Значи, промѣната на движението измѣня мисъльта, както и цельта на човѣка. Новото, което сега иде, изисква единство въ човѣшкитѣ мисли и стремежи. Въ каквато посока да се движи, човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно, да не измѣня посоката на своята мисъль.

Като ученици, вашата работа е да учите, да се занимавате съ уроцитѣ и съ зададенитѣ задачи. Какво прави учительтъ, това не е ваша работа. Учительтъ се интересува отъ васъ дотолкова, доколкото решавате задачитѣ си. Въ този смисълъ отношенията между учителя и ученика сѫ строго опредѣлени. Каквито препятствия да срѣща на пѫтя си, ученикътъ трѣбва да постоянствува. Той трѣбва да бѫде като гумена топка: колкото пѫти да се удари въ препятствието, всѣкога да е готовъ да отскочи, да се върне назадъ и пакъ да настѫпи. Ученикътъ трѣбва да настѫпва и отстѫпва. безъ да се обезсърдчава. Само по този начинъ той може да се домогне до новата мисъль, която се основава на абсолютна вѣра въ Първата Причина. Само така човѣкъ вижда, че може да направи всичко, каквото неговитѣ възможности позволяватъ. Кога може чо вѣкъ да реализира своитѣ възможности, не е важно. Важно е, че той може да ги реализира. Човѣкъ се учи и на земята, и на небето. Каквото прави на земята, ще го види на небето. Като замине за другия свѣтъ, преди да опредѣлятъ мѣстото му, предъ него, като на филмъ, се изреждатъ всички негови мисли, чувства и постѫпки. Той самъ дава преценката имъ като добри и лоши и се поучава отъ тѣхъ. Филмътъ на вашия земенъ животъ ще опредѣли, можете ли да останете на небето, или ще ви върнатъ на земята да приложите онова, което сте научили на небето. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да изпълни всичко, което е обещалъ. Ако не може да изпълни обешанията си, човѣкъ започва да се срамува. Той вижда, че се е подписалъ подъ обешанията си, а днесъ не може да ги реализира. Защо? Защото срѣща голѣми препятствия на земята. Обаче, като преодолява препятствията, той става по-силенъ.

Дръжте въ ума си основната мисъль: абсолютна вѣра въ Божественото, безъ никакво съмнение и подозрение. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо благородно и възвишено, въпрѣки това той може да сгрѣши. Никой не желае злото, но понѣкога му се подава. И спортистътъ не желае да падне, да счупи крака си, но нѣкога, по невнимание, той пострадва. Безъ да иска той се подхлъзва, изгубва равновесието си. Когато се движи върху глетчеритѣ на живота, човѣкъ непременно ще изгуби равновесието си. Затова е казано: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“. Всѣки, който сѫди и критикува, ако го турятъ на мѣстото на падналия, и той ще сгрѣши по сѫщия начинъ.

Разумность се иска отъ хората. Само разумниятъ може да възстанови своята първоначална вѣра въ Бога, Вѣрата въ Бога. това е магията на живота.

— Проявената Божия Любовь, проявената Божия Мѫдрость и проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

43. Лекция отъ Учителя, държана на

18. юний, 1930 г. София. — Изгрѣнъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...