Jump to content

1930_06_04 Точность


Ани

Recommended Posts

От томчето "Доброто орѫжие"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Точность

Т. м

Едно правило, което човѣкъ трѣбва да спазва на физическия свѣтъ, това е точностьта. Сегашниятъ човѣкъ проявява точностьта, когато има нѣкакъвъ интересъ. Нѣма ли нѣкакъвъ интересъ отъ нѣщо, той не е точенъ. Всѣко явление въ природата се извършва на точно опредѣлено за него време. Закъснѣе ли една секунда, или прибърза съ една секунда, съ това се нарушава нейниятъ редъ и порядъкъ. Ще кажете, че нищо не представятъ една минута, две минути, даже и десеть минути. За човѣка е така, но не и за природата. Въ една секунда свѣтлината изминава 300,000 клм. пѫть. Знаете ли, какво грамадно разстояние е това? Човѣкъ въ една година даже не може да измине пѫтя, който свѣтлината изминава въ една секунда.

Сега, като разбира значението на точностьта въ природата, човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ. Всѣки, който е решилъ да следва Божиитѣ пѫтища, трѣбва да бѫде абсолютно точенъ. Това не значи, че трѣбва да изпадне въ педантизъмъ, но да се стреми да бѫде точенъ, да следва точностьта на природата. Да следва човѣкъ точностьта на природата, това значи, да ляга и става на време, да яде и гладува на време, да се облича и съблича на време, да люби и мрази на време и т. н. Да намразишъ нѣкого, т. е. да го замразишъ, това значи така да го изстудишъ, да го поставишъ на такава температура, че да не се разваля, да не се разлага и гние. Да мразишъ нѣкого, това значи, да му дадешъ нѣщо. Като кажешъ една лоша дума за нѣкого, ти му давашъ нѣщо. Казвашъ: Лошъ човѣкъ е този. Кажатъ ли за нѣкого, че е лошъ, хората започватъ да се вглеждатъ въ него и намиратъ, че не е толкова лошъ, има нѣщо добро и въ него. Лошиятъ човѣкъ не лъже. Като го хванатъ въ нѣкакво престѫпление, или намѣрятъ, че е направилъ нѣкаква погрѣшка, питатъ го: Ти ли направи тази погрѣшка? — Азъ я направихъ. Онзи, който минава за праведенъ, като види, че не сѫ забелязали погрѣшката му, мълчи, на никого не казва, че е сгрѣшилъ. Лошиятъ човѣкъ, който лежи въ затворъ за престѫплението си, но говори истината, всѣкога се подига предъ невидимия свѣтъ. Праведниятъ, който се спотайва и мисли, че погрѣшката му съ време ще се изглади, се проваля предъ очитѣ на невидимия свѣтъ.

И тъй, лошиятъ човѣкъ, който лежи въ затвора за нѣкакво престѫпление, е безпощаденъ къмъ лъжата. Той се разговаря съ нея: Ти ще отидешъ на работа, нѣма да чакашъ наготово, както е било досега. Азъ съмъ работникъ, съ трудъ изкарвамъ прехраната си, но и ти ще работишъ като мене. Онзи, който минава предъ хората за праведенъ, той самъ се лъже. Той приема лъжата за истина и добре я посрѣща.

Като говоря за лъжата, азъ я разглеждамъ въ нейнитѣ широки прояви. Дето точностьта отсѫтствува, тамъ лъжата взима широки размѣри. Ставашъ сутринь отъ сънь и се чудишъ, да дигнешъ ли рѫцетѣ си нагоре, да клекнешъ ли надолу, искашъ да избѣгнешъ известни задължения къмъ тѣлото си. Като не искашъ да правишъ упражнения, започвашъ да извъртвашъ, да се отклонявашъ отъ истината. Щомъ е въпросъ за упражнения на тѣлото, ще правишъ упражнения: ще ставашъ, ще клякашъ, ще дигашъ и сваляшъ рѫцетѣ си. Когато техникътъ работи, непрекѫснато кляка и става — пари ще получи за работата си. Желѣзарьтъ непрекѫснато дига и слага чука си — пари ще получи. Ти не можешъ ли безъ пари да клякашъ и ставашъ? Великитѣ хора се кланятъ навсѣкѫде, дето трѣбва. Като види нѣкое цвѣтенце, великиятъ човѣкъ се навежда да го разгледа и помирише. Като срещне нѣкое животно, той се навежда да го помилва. Като срещне човѣкъ, той се покланя и го поздравява като последно Божие творение на земята. Глупавиятъ не обича да се покланя. Природата насила го заставя да се преклони. Като счупи крака си, искане иска, той започва да се покланя.

Една българска поговорка казва: „Преклонената главица остра сабя не сѣче.“ Въ тази поговорка липсва нѣщо. Тя има другъ смисълъ: Преклонената, но пълна глава, остра сабя не сѣче. Дойдете ли до празната глава, въпросътъ е поставенъ малко по-другояче. Преди всичко, празната глава не може да бѫде наведена, Кога се навежда житото? Когато узрѣе. Житниятъ класъ надтежава и започва да се навежда. Въ реда на нѣщата е узрѣлиятъ житенъ класъ да се навежда. Въ реда на нѣщата е изворътъ всѣки моментъ да дава отъ себе си; не дава ли, не блика ли, той не е изворъ. Въ реда на нѣщата е човѣкъ всѣки моментъ да прави добро; не прави ли добро, той не е човѣкъ на добродетельта. Само едно добро дѣло не може да направи човѣка добъръ. Божественото потиква човѣка всѣки моментъ къмъ добро. Престане ли доброто да извира отъ човѣка, и връзката му съ Божественото се прекѫсва. Както извирането е многократенъ процесъ, така и проявата на Божественото въ човѣка е многократенъ процесъ. Не туряйте граници на Божественитѣ прояви въ себе си, за да не запушите източницитѣ на вашия животъ. Човѣкъ не трѣбва да подпушва енергиитѣ на своя организъмъ. Ама щѣлъ да сгрѣши. Като сгрѣши, ще изправи погрѣшката си. И като грѣши, и като прави добро, той се учи. Радвайте се, че имате условия да се учите.

И тъй, щомъ живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ. Точностьта е качество, което човѣкъ занася съ себе си и въ духовния, и въ Божествения свѣтъ, но тамъ се изразява по другъ начинъ. На физическия свѣтъ човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ. Въ духовния свѣтъ той трѣбва да пѣе. Въ Божествения свѣтъ пъкъ трѣбва да мисли, да съзерцава, да се моли, да люби — поетъ да бѫде. Значи, само точниятъ човѣкъ може да бѫде въ съгласие съ хората на земята; само пѣвецътъ може да се хармоннзира съ духовния свѣтъ; само любещиятъ и молещиятъ може да се хармонизира съ Божествения свѣтъ. Молитвата е велика сила. Тя представя езикъ на Божествения свѣтъ. Значи, като се моли, човѣкъ се разговаря съ сѫществата отъ Божествения свѣтъ. Знаете ли една буква, или една дума отъ този езикъ?

Първата дума на Божествения езикъ е любовьта. Следователно, станешъ ли отъ сънь, първата ти работа е да отворишъ сърдцето си за всички живи сѫщества, да обикнешъ всички и да виждашъ навсѣкѫде доброто. Това значи, да говоришъ на Божественъ езикъ. После ще слѣзешъ въ духовния свѣтъ, дето ще пѣешъ. Чрезъ пѣсеньта ти се разговаряшъ съ сѫществата отъ духовния свѣтъ. Най-после ще слѣзешъ на физическия свѣтъ и ще бѫдешъ точенъ въ всички свои прояви. Чрезъ точностьта ти се свързвашъ съ хората. Точностьта е езикъ за разбиране съ хората.

Който е точенъ, той всѣкога започва работата си на време и свършва на време. Затова той всѣкога обира каймака на млѣкото.

Точность се изисква навсѣкѫде: въ отношенията на хората — за физическия свѣтъ; въ пѣнието — за духовния свѣтъ, въ любовьта — за Божествения свѣтъ. Който люби, той е точенъ. Влюбениятъ не спи по цѣли нощи, само да не закъснѣе. Той става, ляга, гледа часовника, да не закъснѣе за срѣщата съ своята възлюбена. Красиво качество е точностьта. Като започне да остарява, човѣкъ намира, че не е нужно да бѫде точенъ и постепенно се отпуща. Дойде ли нѣкакво добро желание въ него, той го туря настрана и казва: Моята работа се свърши вече. Не, щомъ желанието ви е добро, не го пропущайте, безъ да го реализирате. Дойде ли нѣкое чуждо желание, пуснете го да мине презъ вашата държава, безъ да го реализирате. Запримѣръ, ако имашъ единъ чифтъ волове, не пожелавай воловетѣ на съседа си. Ако имашъ едно златно перо, не пожелавай и второ. Ако можешъ да пишешъ, и съ едно перо ще пишешъ. Пожелавашъ ли повече нѣща, отколкото ти сѫ дадени, това сѫ чужди желания, на които не трѣбва да давашъ пѫть въ себе си. Ако имашъ едно орѫжие, не търси второ. Едното орѫжие ще те запази толкова, колкото и дветѣ.

Единъ пѫтникъ, въорѫженъ съ два револвера, минавалъ презъ една гѫста гора. Разбойници го хванали и започнали да го претърсватъ. Отъ страхъ той не могълъ да употрѣби нито единъ отъ револверитѣ. Разбойницитѣ го запитали: Защо носишъ два револвера? — За защита, въ случай на нѣкакво нападение отъ разбойници. — Ами какво по-голѣмо зло отъ сегашното очаквашъ? Разбойницитѣ го обрали, набили го добре и го пуснали. Навѫтре въ гората тѣ срещнали другъ пѫтникъ, когото сѫщо нападнали. Той не билъ въорѫженъ, но се обърналъ приятелски къмъ разбойницитѣ: Слушайте, азъ нѣмамъ нищо въ себе си, съ което да ви задоволя. Заповѣдайте съ мене въ дома ми, ще ви нагостя добре. — Защо не носишъ револверъ съ себе си? — Азъ вѣрвамъ на доброто въ хората, нѣма защо да се пазя отъ своитѣ ближни.

Какво показватъ тия примѣри? Добриятъ човѣкъ вѣрва въ доброто на хората и не се въорѫжава. Добритѣ хора не се нуждаятъ отъ револвори. Лошитѣ хора, обаче, се нуждаятъ отъ външна защита. Тѣ носятъ по два револвера въ себе си. Тѣ не вѣрватъ въ доброто. Който прави погрѣшки, той носи револверъ съ себе си. Човѣкътъ на точностьта, обаче, не се нуждае отъ револверъ. Когато изпълнява всичко на време и точно, човѣкъ не грѣши. Погрѣшкитѣ се явяватъ като изключение въ неговия животъ. Всѣко правило има по едно изключение. Това е допуснато и въ самата природа, но човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ правилата. а не отъ изключенията. Води ли се отъ изключенията, той живѣе въ изненадитѣ на живота. Запримѣръ, казватъ на нѣкого, че едикоя си банка фалирала, и той веднага трепва. Отива да провѣри, указва се, че не е вѣрно. Той пакъ се успокои. Ако е ученикъ, казватъ му, че го скѫсали на изпита. Като провѣри, указва се, че издържалъ изпита си. Другъ пѫть му казватъ, че издържалъ отлично, а въ сѫщность го скѫсали. Той ту трепва, ту се успокоява. Има ли нѣщо лошо въ скѫсването, т. е. въ пропадането на ученика? Често скѫсването на нѣщо е благо за нѣкои сѫщества. Ако чувалътъ съ жито се скѫса, мравкитѣ се радватъ.

Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората сѫ го механизирали, а съ това сѫ го обезсмислили. Колкото да е отмѣренъ въ постѫпкитѣ си, човѣкъ все ще направи нѣкаква погрѣшка. Много естествено, той не върви по гладка плоскость. Ако плоскостьта, по която човѣкъ се движи, е отмѣрена, стѫпкитѣ и движенията му сѫщо ще бѫдатъ отмѣрени. Щомъ започне да се изкачва нагоре, човѣкъ изгубва своя отмѣренъ ходъ и своето отмѣрено движение. Крачкитѣ му ставатъ неравномѣрни, и той се спъва тукъ-тамъ, не може свободно да се движи. Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е съставенъ отъ гладки мѣста и отъ голѣми възвишения, вследствие на което човѣкъ се натъква на голѣми мѫчнотии и изпитания. Мислите ли, че при мѫчнотиитѣ и изпитанията въ живота човѣкъ може да има отмѣрени движения и постѫпки? Който се качва по високи мѣста, той непременно ще се изпоти. Който работи много, сѫщо се изпотява. Който не работи, той нѣма условия да се изпоти. Ако не работи и се изпотява, човѣкъ е боленъ. За предпочитане е човѣкъ да е здравъ, да работи, макаръ и да се изпотява, отколкото да не работи и да не се изпотява.

Мнозина искатъ да иматъ блага, безъ да работятъ. Тѣ искатъ да се ползуватъ отъ благоволението на Господа, безъ да направятъ нѣщо за Него. Това е невъзможно. Дали човѣкъ е добъръ или лошъ, работенъ или мързеливъ, това е за самия него. Въ всички случаи Богъ остава единъ и сѫщъ спрѣмо човѣка. Обаче, човѣкъ самъ спира благата, които идатъ отъ Божествения свѣтъ. Като не си дава отчетъ за своя животъ, той изпада въ противоречие и се чуди, защо е изоставенъ. Той самъ е причина за положението си. Щомъ види, че има нѣщо, което не върви, както трѣбва, нужно е да измѣни посоката на своя животъ. — Ама азъ правя голѣми усилия, напрѣгамъ се много. — Не е нужно да се напрѣгашъ много. Има опредѣленъ предѣлъ, до който човѣкъ може и трѣбва да прави усилия и да се напрѣга. Вижте, какво прави цигуларьтъ. Когато свири, той настройва цигулката си, завъртва струнитѣ до известенъ предѣлъ. Мине ли този предѣлъ, струнитѣ се скж.сватъ. Сѫщото се отнася и до лѫка. Щомъ престане да свири, той отпуща малко струнитѣ и лѫка, да не стоятъ напрегнати. Тъй щото, иска ли да живѣе правилно, и човѣкъ трѣбва да прави сѫщото: вечерь, като свърши работата си, той трѣбва да разслаби нѣкои ключове, да ги освободи отъ напрежението, а други да остави въ сѫщото положение, въ което сѫ били презъ деня.

И тъй, човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ. Въ какво? Въ любовьта си. Той трѣбва да обича, както Богъ обича. Може ли да обича единъ човѣкъ по такъвъ начинъ, той ще обича всички хора. Да обичашъ, това значи, да давашъ, безъ да държишъ смѣтка, че си далъ. Запримѣръ, носишъ пълна кошница съ череши. Дето минешъ, на всички давашъ: на деца, на мѫже, на жени, на млади и на стари. Докато стигнешъ до дома си, кошницата ти се изпразва. Обаче, нѣкой те настига и напълва кошницата ти съ череши. Ти влизашъ въ дома си пакъ съ пълна кошница. Следователно, когато обичашъ кошницата ти се празни; когато те обичатъ, кошницата ти се пълни. Ако кошницата ти нито се празци, нито се пълни, това показва, че ти не обичашъ, но и тебе не обичатъ. Всѣка вечерь, като се върне дома си, човѣкъ трѣбва да си даде отчетъ, въ какво положение се намиратъ кошницитѣ му. Всѣки човѣкъ носи по две кошници: отъ едната дава, въ другата получава. Ако и дветѣ кошници сѫ пълни, това показва, че той е получилъ, а нищо не е далъ. Той е нарушилъ закона на точностьта. Правилно е едната кошница да е празна, а другата — пълна. Нѣкога може и дветѣ кошници да сѫ празни.

Това показва, че този човѣкъ е изпълнилъ своето задължение, но хората, между които се движи, не прилагатъ закона на любовьта.

Ако се движишъ между хората, и кошницата ти всѣкога остава празна, това показва. че тѣ не изпълняватъ волята Божия. Тѣ взиматъ, а не даватъ. Като отидете на онзи свѣтъ, свети Петъръ веднага ще погледне въ рѫцетѣ ви, дали носите кошници и въ какво положение се намиратъ. Ако кошницата въ лѣвата ви рѫка, която е близо до сърдцето, е празна, а кошницата въ дѣсната рѫка е пълна, свети Петъръ ще ви пусне въ рая. Той вижда, че всичко, каквото сте имали, сте раздали отъ любовь и, каквото сте получили, пакъ е отъ любовь. Ако отидете на онзи свѣтъ съ две пълни кошници, по никой начинъ нѣма да ви приематъ въ рая. Поне едната кошница трѣбва да бѫде празна, и то кошницата, която е въ лѣвата рѫка.

Религиознитѣ хора говорятъ за онзи свѣтъ, безъ да го познаватъ. Тѣ говорятъ за светии, но не ги познаватъ. Защо? Защото спиратъ вниманието си на външностьта. Тѣ мислятъ, че светията трѣбва да бѫде слабъ, жълтъ, всѣкога сериозенъ, замисленъ и просто облѣченъ. Търсите ли светостьта въ външностьта на човѣка, всѣкога ще се заблуждавате. Светостьта е вѫтрешно качество. Вие ще познаете светията по начина на неговия животъ, по неговитѣ прояви, по вѫтрешнитѣ му способности. Свѣтскитѣ хора пъкъ говорятъ за уче

ния човѣкъ, безъ да го познаватъ. Истински учениятъ не се познава отвънъ. И ученостьта е вѫтрешно качество. И светията, и учениятъ иматъ голѣми знания и възможности, които можете да видите при специални случаи. И светията, и учениятъ живѣятъ въ радостьта. Тѣ първи се ползуватъ отъ своитѣ знания. Като опитатъ знанията си, тогава ги предлагатъ на свѣта. Не прави ли сѫщото фурнаджията? Като извади хлѣба отъ пещьта, той пръвъ го опитва. Не прави ли сѫщото и готвачътъ? Като наготви, той пръвъ опитва яденето. Не прави ли сѫщото и домакинята? Преди да сложи яденето на масата, тя го е опитала, знае, какво е приготвила.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате закона на различаването, да не се заблуждавате отъ външнитѣ форми. Много отъ сегашнитѣ форми на животъ трѣбва да се измѣнятъ. Казваме, запримѣръ, че домакинята трѣбва да е опитала яденето, преди да го сложи на трапезата. Какво трѣбва да направи онази жена. която е вегетарианка, и готви на мѫжъ месоядецъ? Трѣбва ли да опитва яденето? Не трѣбва. Оттукъ се явява въпросътъ: какво трѣбва да направи нѣкоя жена, която не обича мѫжа си? Да остане ли при него, или да го напусне? Мѫжъть представя човѣшкия умъ, а жената — сърдцето на човѣка. Ако сърдцето не обича ума, тѣ не сѫ въ съгласие и не могатъ да работятъ заедно. За да се ползува отъ благата и условията на живота, за да се развива човѣкъ правилно, сърдцето и умътъ му трѣбва да бѫдатъ въ хармония. Не сѫ ли въ хармония, това показва, че между тѣхъ е влѣзло нѣщо чуждо. Докато не се освободятъ отъ чуждия елементъ, тѣ не могатъ да работятъ заедно. Сѫщиятъ законъ се прилага и при отношенията на човѣка къмъ Бога. Докато обича Бога, човѣкъ е готовъ на всички жертви за Него, но и Ботъ отговаря на неговитѣ молитви. Каквото поиска отъ Бога, дава му се. Прекѫсне ли се тази връзка, и отношенията се прекѫсватъ.

Какъ се молите, когато искате нѣщо отъ Бога? За да бѫде молитвата ви приета, вие трѣбва да знаете езика на Божествения свѣтъ. Коя е първата буква на този езикъ? Коя е първата дума, съ която започвате вашата молитва? Вземете този въпросъ за тема и пишете за следния пѫть: „Първата буква и първата дума на Божествения езикъ.“ Темата е мѫчна, но нека всѣки помисли малко, да види, какво ще се роди въ ума му. За да напише нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да не се влияе отъ това, което е чулъ, или челъ нѣкѫде. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да чисти ума и сърдцето си отъ ония тежки мисли и чувства, които носи отъ миналото си. Отъ миналото си човѣкъ носи и добри, и лоши нѣща. Той е миналъ презъ различни положения, които сѫ оставили отпечатъци въ неговия животъ. Задачата въ сегашния му животъ е да се освободи отъ лошитѣ отпечатъци на своето минало и да продължи по-нататъкъ новъ, чистъ животъ. Мнозина запитватъ, какви сѫ били въ миналото, богати или бедни, учени или прости. Това не е важно. За човѣка е важно, като е живѣлъ, какво е придобилъ и какво носи съ себе си.

Като изучавате живота на хората, виждате, че нѣкой се движи въ крѫгъ, а другъ — въ елипса. Ако човѣкъ се движи въ крѫгъ, всичкитѣ му постѫпки сѫ отмѣрени. Ако се движи въ елипса, постѫпкитѣ му не сѫ отмѣрени, а движенията му сѫ неравномѣрни. Когато приближава къмъ фокуситѣ, движението му става по-бързо; щомъ се отдалечава отъ тѣхъ, движението му става по-бавно. Съ това се обяснява неравномѣрното движение на човѣка, който се движи въ елипса. Като изучавате човѣшкото лице, отъ гледището на геометрията, по линиитѣ му, вие познавате, какъ сѫ се проявявали неговиятъ умъ и неговото сърдце.

Съвременнитѣ хора приличатъ на децата, които, като се облѣкатъ съ нови дрешки, отиватъ между другарчетата си да се похвалятъ. Това е естествена проява. И детето, и възрастниятъ искатъ да чуятъ нѣщо добро за себе си. Религиозниятъ отива на черкова, моли се и отъ време на време поглежда, виждатъ ли другитѣ, какъ се моли. Проповѣдникътъ държи проповѣдь и, като слѣзе отъ амвона, поглежда къмъ хората, да разбере, доволни ли сѫ отъ проповѣдьта му. Учениятъ, който написалъ нѣкаква научна книга, постоянно носи книгата съ себе си, иска да чуе мнението на хората за неговия трудъ. Той мисли, че всички хора знаятъ за неговата книга. Не е лоша тази чърта. Всѣки човѣкъ очаква да чуе поне една добра дума за себе си, но трѣбва да има търпение, да му кажатъ тази дума на време и на мѣсто.

Първото нѣщо, което се иска отъ човѣка, е да има вѫтрешна свобода — никого да не ограничава: нито себе си, нито ближния си. Иска ли да чуе мнението на нѣкого, човѣкъ трѣбва първо да се вслуша въ себе си. Най-добриятъ авторитетъ за човѣка е той самъ. Като свърши проповѣдьта си, нека се обърне къмъ себе си и се запита: Добре ли проповѣдвахъ днесъ? Той ще чуе гласа на своя вѫтрешенъ слушатель, който ще му каже: Днесъ говори добре, или днесъ не говори добре. И учениятъ може да чуе собственото си мнение за своята книга. Не е нужно да чакаме нѣкой отвънъ да се произнася за насъ. За да разчита на своето мнение, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си: нито да се подценява, нито да се надценява. Като човѣкъ, ти не можешъ да бѫдешъ нито най-добъръ, нито най-ученъ, нито най-светъ. Каже ли човѣкъ за себе си, че е най-добъръ, това подразбира, че е далъ пѫть на Божественото начало въ себе си да се прояви. Иначе, като обикновенъ човѣкъ, оставенъ на своитѣ собствени сили, той не може да се прояви като най-добъръ.

Защо е нужно човѣкъ да бѫде най-добъръ? Знаете ли, какво е положението на най-добрия човѣкъ? Той е изложенъ на голѣми страдания. За да понесе тия страдания, той трѣбва да носи въ себе си качествата на най-добрия човѣкъ. И най-лошиятъ човѣкъ е изложенъ на голѣми страдания. Добриятъ трѣбва да има сили въ себе си, да отговаря на нуждитѣ и изискванията на хората. Като дава непрестанно отъ себе си, най-после и той се уморява и се отдрълва. Естествено е човѣкъ да се умори и да пожелае да си почине. Само Богъ, само Божественото въ човѣка не се уморява. Щомъ човѣкъ престане да дава, хората казватъ, че е станалъ лошъ. Не е лошъ, но е изморенъ. Виждате, че нѣкой човѣкъ носи на гърба си едного. Докато го носи, той минава за добъръ. Свали ли го отъ гърба си, той минава за лошъ. Това не е правъ начинъ на мислене. Това сѫ криви заключения. Не е лесно да се опредѣли, кой човѣкъ е добъръ и кой — лошъ.

Сега, като говоримъ противъ критиката и одумването, имаме предъ видъ запазване чистотата на човѣшката мисъль. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да пази чистотата на ума и на сърдцето си. Който се занимава съ възвишената, Божествена мисъль, той трѣбва да бѫде далечъ отъ обикновенитѣ одумвания. Всѣко одумване е мѫтна вода, която нарушава чистотата на планинския изворъ. Следователно, не пущайте мѫтна вода въ чистия планински изворъ. И мѫтната вода има мѣстото си, но само тамъ, дето животътъ е прекѫснатъ. Ако видите една суха чешма, пуснете мѫтната вода да тече презъ нея. За предпочитане е презъ сухата чешма да тече вода, макаръ и мѫтна, отколкото да нѣма никакъвъ животъ въ нея. Ако човѣкъ не може да обича, поне да мрази. За предпочитане е сърдцето да се движи, отколкото да се намира въ застой. Както любовьта може да се превърне въ умраза, така и умразата може да се превърне въ любовь. Човѣкъ живѣе въ контраститѣ на живота. Каквото да прави, той не може да ги избѣгне.

Като се натъкватъ на противоречия и страдания, хората искатъ да се освободятъ, да напуснатъ земния животъ. Тѣ не подозиратъ, че животътъ, който имъ е даденъ, е най-голѣмата привилегия, съ която се ползуватъ. Какъвто да е животътъ, за предпочитане е човѣкъ да живѣе, отколкото да не живѣе. Нѣкой се оплаква, че гладувалъ, че нѣмалъ кѫща, облѣкло. Какво отъ това? Ето, Христосъ гладува 40 деня, следъ което ангели отъ небето Му донесоха най-вкусното ядене въ свѣта. —  Ама кога ще се оправи свѣтътъ? — Това не е ваша работа. Онзи, Който е създалъ свѣта, има грижа за него. Задачата на човѣка е да живѣе съобразно съ волята Божия. Следъ като мина презъ голѣми изкушения, Христосъ каза: „Не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога“.

Като ученици, вие трѣбва да се ползувате отъ всички положения. Знайте, че всѣки човѣкъ има възможность да бѫде ученъ и простъ, богатъ и беденъ, добъръ и лошъ. Отъ него зависи да бѫде въ едното, или въ другото положение. Докато обича, човѣкъ никога не може да бѫде лошъ. Щомъ любовьта го напусне, той е въ състояние да даде пѫть на злото въ себе си. Любовьта е непреривенъ процесъ, който действува извънъ времето и пространството. Любовьта е многократенъ процесъ. Тъй щото, съ право може да се каже, че дето е любовьта, тамъ зло не сѫществува. Това, което се явява и прекѫсва, не е любовь. Следователно, когато кажемъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, ние разбираме, че той живѣе въ любовьта на промѣнитѣ. Каже ли, че не може да обича, човѣкъ е изложенъ на голѣма опасность — злото влиза въ него.

За да се освободятъ отъ злото, хората трѣбва да мислятъ, да намѣрятъ причинитѣ на нѣщата. Като не мислятъ много, и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора говорятъ само за миналото си и казватъ: Какви бѣхме едно време! Какви бѣха времената едно време! Какъ се обичахме едно време! Казвамъ: Каквото е сега. това е било и едно време.

Божията Любовь носи пълния животъ.

*

41. Лекция отъ Учителя, държана на

4. юний, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...