Jump to content

1930_04_16 Хваление


Ани

Recommended Posts

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Хваление

Размишление.

Сега ще прочета 147. Псаломъ.

Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано въ нея. Неразбирането се дължи на известно прекѫсване на съзнанието. Прекѫсване на съзнанието става въ човѣшкия животъ, но не и въ Божествения. Прекѫсване на съзнанието става въ живота на стария, но не и въ живота на младия. Азъ взимамъ думитѣ „младъ и старъ“ въ този смисълъ, както хората ги разбиратъ, но не и въ Божественъ смисълъ. Ако разглеждаме младия и стария въ Божественъ смисълъ, съзнанието не се прекѫсва нито на младия, нито на стария. Подъ думата „младость“ ние разбираме още и начало на всѣка съзнателна епоха, а старость — край на тази епоха. Старостьта приготвя плодове за нова епоха. Като не разбиратъ младостьта и старостьта, нѣкои хора преждевременно се товарятъ съ законитѣ на старостьта и мислятъ, че иматъ голѣми знания и опитности. Обаче, ако рекатъ да използуватъ своитѣ знания и опитности, едва ли ще могатъ да си приготвятъ отъ тѣхъ ядене за единъ обѣдъ.

„Хвалете Господа, защото е добро да пѣемъ на Бога нашего.“ (— 1 ст.). — Защо трѣбва да се пѣе на Господа? Зададе ли се този въпросъ, следва въпросътъ : Защо човѣкъ трѣбва да скърби?

„Защото е приятно ; хвалата е прилично нѣщо.“ (— 2 ст.). Много нѣща сѫ приятни на човѣка. Запримѣръ, приятно е на човѣка да яде, да пие, да се облича добре, да се разхожда, да учи. Защо тогава да не му е приятно да хвали Господа ?

„Господъ гради Ерусалимъ.“ — Защо сѫ нужни градове на Господа? — Защо сѫ нужни дрехи на хората ? Не могатъ ли да ходятъ голи?

„Изцѣлява съкрушенитѣ въ сърдце и обвързва ранитѣ имъ.“ (— 3 ст.). Сърдцето на човѣка трѣбва да бѫде здраво, защото е източникъ на животъ. Заболѣе ли сърдцето. веднага търсите лѣкари да ви помагатъ. Сърдцето на човѣка не трѣбва да боледува. Мнозина се оллакватъ, че нѣматъ сърдце. Чудна работа! Богъ е далъ сърдце на хората, а тѣ казватъ, че нѣматъ сърдце. Други пъкъ се оплакватъ, че нѣматъ умъ. И това е чудно. Богъ имъ е далъ умъ, а тѣ го отричатъ. Следъ като иматъ сърдце, умъ, тѣло, хората отричатъ тия нѣща и създаватъ въ умоветѣ си една философска каша. Добре е човѣкъ да прави каши, но отъ прѣсно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша отъ горчиво брашно и гранясало масло, той пръвъ ще разстрои стомаха си. Мнозина иматъ такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройватъ стомаситѣ си и страдатъ. Започнатъ ли да страдатъ отъ своитѣ мисли и чувства, тѣ трѣбва да взематъ очистително, да се освободятъ отъ тѣхъ. За да не страда, човѣкъ трѣбва да се храни само съ чисти мисли и чувства.

„Брои множеството на звездитѣ ; нарича ги всички по име.“ (— 4 ст.). Подъ думата „звезда“ ние разбираме разумното въ свѣта. Въ Божествения свѣтъ всѣки разуменъ човѣкъ представя звезда. Всѣка звезда носи специал- но име.

„Приготвя дъждъ за земята.“ (— 8 ст.). Значи, Богъ се интересува за облацитѣ и за дъжда.

„Господъ благоволява въ онѣзи, които Му се боятъ ; и на онѣзи, които се надѣятъ на Неговата милость.“ (— 11 ст.). Съ други думи казано : Богъ благоволява въ онѣзи, които Го любятъ. Божията милость пъкъ е законъ, върху който почива еволюцията на човѣка. Единственото нѣщо, на което можемъ да разчитаме и въ което можемъ да призоваваме Бога, това е Неговата милость, а не Любовьта Му. Защо ? Защото любовьта, сама по себе си, е непреривна. Освенъ това, любовьта е за здравитѣ, а не за болнитѣ хора. Болниятъ постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се въ истинностьта на думитѣ. Трѣбва ли човѣкъ да се съмнява въ задачата, която решава ? Щомъ я реши правилно, щомъ резултатътъ е вѣренъ, той нѣма право да се съмнява. За да не се съмнява, човѣкъ трѣбва да има мѣрка за нѣщата, както бакалинътъ има везни, съ които точно мѣри. Тури ли мѣрката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси. Щомъ ги уравновеси, той не се съмнява, дали е далъ повече или по-малко.

И тъй, иска ли човѣкъ да има вѣрна преценка за нѣщата, да не се съмнява въ тѣхъ, той трѣбва да се рѫководи отъ това, което носи животъ, свѣтлина и свобода въ себе си. Дето е животътъ, свѣтлината и свободата, тамъ е разумниятъ животъ. Ако една мисъль съдържа животъ, свѣтлина и свобода въ себе си, приемете я. Ако едно чувство носи животъ, свѣтлина и свобода въ себе си, приемете го. Чувство безъ мисъль, безъ свѣтлина внася мракъ въ съзнанието на човѣка. Изпадне ли въ това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човѣкъ, внесете свѣтлина въ съзнанието му. Чувство безъ мисъль води човѣка въ кривъ пѫть. Докато не познава законитѣ на разумния животъ, човѣкъ не познава и себе си. Той мисли, че знае много нѣща, че мисли и чувствува правилно, че разбира отъ музика, отъ изкуство и т. н. Какво разбиране е това, когато сѫщиятъ човѣкъ се оплаква отъ неразположение и постоянно е недоволенъ ? Карате го да изпѣе нѣщо, но той казва, че е неразволоженъ, не може да пѣе. Истински гениалниятъ музикантъ пѣе и свири на всѣко време. Той не се оправдава съ неразположение. Сѫщиятъ законъ се отнася и до молитвата. Човѣкъ не може да каже, че е неразположенъ да се моли. Молитвата е непреривенъ процесъ. И като скърби, и като се радва, човѣкъ трѣбва да е готовъ да се моли. Молитвата, ученето, любовьта сѫ непреривни процеси. Не може днесъ да обичате нѣкого, а на другия день да не го обичате.

Днесъ всички хора говорятъ за любовь, за обичь, но какъ изразяватъ любовьта си ? Това, което тѣ наричатъ любовь, не е истинска любовь. Никѫде въ природата нѣма да срещнете такава любовь. Хората наричатъ любовь много оть изопаченитѣ си чувства, но се разочароватъ отъ своята любовь. Човѣшката любовь се изявява чрезъ пригръдки и цѣлувки, но това не е любовь. Това сѫ човѣшки изобретения. Истинската любовь носи всички блага въ живота. Докато обича, човѣкъ е радостенъ, вдъхновенъ ; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. Съ изгубване на любовьта си, човѣкъ престава да живѣе. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Нѣкой се оплаква, че хората не го обичатъ. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той самъ. Той е затворилъ сърдцето си, не пропуща единъ слънчевъ лѫчъ въ него. Щомъ отвори сърдцето си, много слънчеви лѫчи ще проникнатъ въ него. При това положение мнозина ще го обикнатъ. Дето е свѣтлината, тамъ е и любовьта. Както музикантътъ знае, какъ и кѫде да поставя пръститѣ си на пианото, или на цигулката, така всѣки човѣкъ трѣбва да ; знае, какъ да разтваря сърдцето си за слънчевитѣ лѫчи.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте съ всички свои прояви. Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на единъ отъ най-мощнитѣ, сложни и голѣми инструменти, какъвто досега не е изнамѣренъ. Веднъжъ има този инструментъ, човѣкъ трѣбва да го изучава, да знае, кога, какъвъ клавишъ да натисне. Какъвто клавишъ бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човѣкъ започва да се съмнява, дето трѣбва и не трѣбва. Като клавишъ на съзнанието, съмнението е необходимо, но човѣкъ трѣбва да знае, кога да го натисне. Не го ли натисне на време, съзнанието му потъмнява. Следъ това той трѣбва да натисне клавиша на вѣрата, за да дойде отново свѣтлина. Клавишитѣ на съзнанието сѫ редъ възможности, които човѣкъ трѣбва отъ време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи отъ външния и вѫтрешния свѣтове. Изгуби ли този инструментъ, човѣкъ самъ се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човѣкъ изгуби единъ отъ своитѣ удове : рѫка, кракъ, око, ухо и т. н. Ако всички удове на човѣшкия организъмъ се откажатъ да служатъ, човѣкъ се ограничава напълно. Кѫде е тогава човѣкътъ?

Сега, става ли въпросъ за любовьта, не очаквайте хората да ви обичатъ, но вие обичайте. Бѫдете проводници на Божията Любовь. Ако всѣки очаква да бѫде обичанъ, свѣтътъ би се обърналъ на мъртвило. Когато сте били малки, майкитѣ сѫ ви кѫпѣли, обличали и събличали, носѣли на рѫце, но днесъ, когато сте станали на 21 година, трѣбва ли да изисквате сжщото? Щомъ сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си къмъ нея. Щомъ сте израсли, щомъ съзнанието ви се е пробудило, вие не трѣбва да очаквате другитѣ да ви обичатъ, да ви носятъ на рѫце, но сами трѣбва да се грижите за себе си.

Като се натъкватъ на противоречия, хората се запитватъ, кое е правото въ свѣта. Ако е въпросъ за личното право на човѣка, въ свѣта сѫществуватъ толкова лични права, колкото сѫ хората на земята. Всѣки има специфично разбиране за правото, обаче, правото на  едното не е право на всички хора. Търси ли човѣкъ абсолютното право въ свѣта, това е правото, което изтича отъ Бога. То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живѣе споредъ Божественото право, той лесно решава задачитѣ си. Който живѣе споредъ човѣшкото право, той всѣкога остава недоволенъ.

Трима мѫдреци, които боравили съ човѣшкото право, се събрали заедно предъ една печена кокошка и започнали да философствуватъ, какъ трѣбва да си раздѣлятъ кокошката. Следъ дълги разисквания тѣ дошли до заключение, че кокошката не трѣбва да се дѣли, но да се изяде цѣла. Сега се явилъ въпросътъ, кой отъ тримата трѣбва да я изяде. За тази цель тѣ решили да заспятъ и, като се събудятъ, всѣки да разкаже съня си. Чийто сънь се укаже най-чуденъ и интересенъ, той самъ ще изяде кокошката. И тримата легнали да спятъ. Двамата заспали веднага, а третиятъ не могълъ да заспи. Като нѣмалъ какво да прави, той се приближилъ тихо до кокошката и я изялъ. Следъ малко двамата мѫдреци се събудили отъ сънъ и започнали да разправятъ съня си. Първиятъ казалъ, че въ съня си се подигналъ високо въ пространството, дето видѣлъ необикновени нѣща. Като се разхождалъ известно време въ пространството, най-после разбралъ, че билъ на небето. Вториятъ казалъ, че билъ дълбоко въ земята, къмъ центъра нѣкѫде, дето видѣлъ небивали работи. — Ами ти какво сънува? — запитали третия си другарь. — Едва се унесохъ и видѣхъ, че единиятъ отъ васъ отива на небето, другиятъ — къмъ центъра на земята. Веднага се стреснахъ и не можахъ повече да заспя. Останахъ самъ да ви чакамъ. Следъ много чакане, разбрахъ, че вие нѣма да се върнете скоро, затова решихъ да изямъ кокошката.

Една българска поговорка казва : „Докато мѫдритѣ се намѫдруватъ, лудитѣ се налудуватъ“. Значи, докато единиятъ мѫдрецъ се разхождалъ по небето, вториятъ — къмъ центъра на земята, третиятъ се приближилъ къмъ кокошката и я изялъ. Право ли сѫ разрешили задачата тримата мѫдреци? Не сѫ я разрешили право. Тѣ трѣбваше да оставятъ кокошката да живѣе, да снася яйца. Като снася яйца, и тримата мѫдреци щѣха да се ползуватъ отъ нея. Споредъ мене, възникне ли въпросъ за дѣление на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставятъ кокошката жива. Щомъ е жива, тя ще може да снася яйца, отъ които мнозина ще се ползуватъ. Разумниятъ човѣкъ оставя своята мѫдрость на свобода, за да произвежда все по-нови и нови форми. Разумниятъ човѣкъ не поставя на разрешение въпроса, какво нѣщо е Богъ. Този въпросъ е неразрешимъ, т. е. недѣлимъ.

Казано е въ Писанието : „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Има нѣщо, по което човѣкъ е подобенъ на Бога, но поради отклонението си отъ правия пѫть, човѣкъ значително е загубили подобието си сѫ Бога. Запримѣръ, човѣкъ се съмнява въ своя Създатель. а Богъ никога не се съмнява въ своитѣ създания. Той знае, че рано или късно човѣкъ ще се върне въ пѫтя на своето отклонение. Като знае това, Богъ е готовъ всѣкога да помага. Той дава изобилно отъ своитѣ блага на всички сѫщества, безъ да си задава въпроса, заслужватъ ли тѣ, или не. Нѣма сѫщество на земята, на което да не е дадено изобилно отъ благата на живота. И ако при това положение човѣкъ се счита сиромахъ, причината е въ самия него. Той не е готовъ да възприеме и обработи полученитѣ блага, вследствие на което си остава сиромахъ. Всѣки цвѣтъ, който се отваря, възприема Божиитѣ блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно, достатъчно е човѣкъ да излѣзе вънъ, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нѣщо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да получи. При всѣко вдишване, човѣкъ поглъща въздухъ — 20 вдишки въ минута. Значи, за една минута той получава 20 подаръка. Като издишва погълнатия въздухъ, човѣкъ се освобождава отъ непотрѣбнитѣ вещества въ дробоветѣ си. При всѣко вдишване, човѣкъ приема нѣщо ; като издишва, той дава и на другитѣ отъ това, което е получилъ. По този начинъ човѣкъ приема и изявява любовьта си. Любовь, която се изявява само съ взимане, безъ даване, не е истинска любовь.

Въ едно предание се разправя за любовьта на комаритѣ къмъ една царска дъщеря. Комаритѣ се влюбили въ нея и единъ следъ другъ започнали да я посещаватъ, да взиматъ нѣщо отъ нея за споменъ. Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето и и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала въ огледало, царската дъщеря се ужасила : лицето и било надупчено отъ комаритѣ. Кой би желалъ да има такава любовь? Най-после дошло друго сѫщество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичкитѣ й рани.  Ако съ своята любовь ти не можешъ да загладишъ ранитѣ на своя братъ, това не е любовь. Любовьта внася животъ въ човѣка. .Влѣзе ли нѣкъде, любовьта трѣбва да заличи поне най-малката рана. Всѣки, който те обича, трѣбва да даде нѣщо живо отъ себе си. И ако си билъ боленъ, слабъ, недъгавъ, ти непременно ще оздравѣешъ и ще се засилишъ. Тази е реалната придобивка отъ любовьта.

Мнозина се интересуватъ отъ въпроса, какво представя Богъ, какви съ Неговитѣ атрибути. Колкото да разискватъ по тия въпроси тѣ нѣма да дойдатъ до никакви заключения. Защо ? Отвлѣчени въпроси съ това. Важенъ въпросъ е този за любовьта, за да можете още днесъ да се ползувате отъ нея. Ако на гладния човѣкъ предложите една прѣсна пита съ сирене и единъ чекъ за нѣколко хиляди лева, кое отъ дветѣ нѣща ще предпочете? Гладниятъ ще предпочете прѣсната пита съ сирене предъ паритѣ, които ще получи въ бъдеще. Важно е семето, което сега се сѣе. Любовьта трѣбва да се опита сега, въ момента още, а не въ далечното бъдеще. Остане ли да чакашъ обещания, нищо нѣма да постигнешъ. Любовьта действува въ настоящето и прави човѣка щастливъ. Но любовь безъ мъдрость не може да се прояви. Тѣ вървятъ заедно.  Любещиятъ човѣкъ е същевременно и разуменъ. Дето е любовьта, тамъ е и мъдростьта.  Съединятъ ли се, тѣ раждатъ истината. Истината върви по мъѫка линия, затова е казано, че истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човѣка отъ ненужния товаръ, а той седи и разисква по въпроса, кой го обича, и кой не, дали ще бѫде щастливъ и т. н. Когато пожелае, човѣкъ може да бѫде щастливъ. Отъ него зависи да бѫде щастливъ или нещастенъ.

Нещастието на хората произтича отъ факта, че тѣ искатъ сами да наредятъ живота си и мислятъ, че могатъ да направятъ това. Тѣ се заблуждаватъ. Никой не може самъ да нареди живота си. Преди да се е явилъ човѣкъ, Богъ е сѫществувалъ. Христосъ казва : „Преди Аврама азъ бѣхъ.“ Това е красивото, именно, че Богъ е сѫществувалъ отъ начало и като Любовь, и като Мѫдрость. Следователно, като се проявява въ Любовьта и въ Мѫдростьта на Бога, човѣкъ не трѣбва да се плаши, че ще бѫде нещастенъ. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия? — Ама не мога да се примиря съ мѫчнотиитѣ си. — Ако доброволно не се примиришъ, насила ще те заставятъ.

Презъ време на европейската война рускитѣ параходи бомбардираха Варна. Една голѣма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци, заедно съ свещеника, избѣгали навънъ, и всѣки поелъ, накѫдето очитѣ му виждали. Свещеникътъ разправя своята опитность. Той билъ слабъ, болнавъ, едва отивалъ до църква, да изпълнява службата си. Обаче, като чулъ гърма отъ бомбата, той се изплашилъ много и въ страха си ударилъ на бѣгъ. Като се успокоилъ, той спрѣлъ да си почине. Каква била изненадата му, като видѣлъ, че се намира на нѣколко километра вънъ отъ града. До този моментъ той се чувствувалъ слабъ, немощенъ, не могълъ да ходи, а подъ влиянието на страха той могълъ да извърви нѣколко километра пѫть съ тичане. Следъ това той се окуражилъ, разбралъ, че не е толкова слабъ, колкото си мислилъ. Една граната го заставила да излѣзе вънъ отъ града. Той си мислилъ: Чудно нѣщо Защо не направихъ опитъ, да излѣза вънъ отъ града безъ тази граната ?

Какво представя гранатата? Гранатата, бомбата не е нищо друго, освенъ страданието, отъ което хората се оплакватъ. Като дойде голѣмото страдание, човѣкъ стѫпва на краката си и бѣга вънъ отъ дома си. Ако е въпросъ човѣкъ да излѣзе вънъ, на открито, далечъ отъ ограничителнитѣ условия на живота, защо трѣбва да дойде страданието, да го застави да направи това ? Не може ли и безъ страдание да излѣзе вънъ, на свобода ? Станешъ ли отъ сънь, съблѣчи старитѣ дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живѣешъ, и излѣзъ вънъ. — Ама нѣмамъ достатъчно знания. — Не ти трѣбва повече товаръ. За днесъ ти имашъ точно толкова, колкото е потрѣбно. Всѣки човѣкъ има известни дарби и способности, но иска нѣщо повече. Всѣки иска да бѫде виденъ музикантъ, художникъ, ученъфилософъ, да говорятъ всички хора за него. Ако работи за развиване на своитѣ дарби, той ще постигне това. Всѣки човѣкъ е билъ виденъ, знаменитъ артисть или ученъ, но ако днесъ не е такъвъ, той е на почивка. Когато нѣкой голѣмъ артисть даде нѣколко концерта, той се отдѣля нѣкѫде на уединение, да си почине. Въ време на почивката той замисля нови планове, които следъ време ще постигне.

Следователно, всѣки човѣкъ, който не се е проявилъ още, трѣбва да знае, че е на почивка нѣкѫде, дето замисля известенъ планъ. Следъ време той ще реализира своя планъ, но работа се изисква. Виднитѣ музиканти, отъ които днесъ се възхищаваме, сѫ свирили съ часове. Тѣ сѫ работили усилено върху своя инструментъ, по седемь-осемь часа на день, а понѣкога и повече. Дали човѣкъ ще работи за развиване на своитѣ способности или добродетели, той трѣбва да знае, че работа, усилия се искатъ отъ него. Запримѣръ за да бѫде добъръ, човѣкъ е работилъ вьрху ума и сърдцето си съ хиляди години наредъ. Казваме, че човѣкъ се е родилъ добъръ. Защо ? Защото е работилъ върху доброто. Въ единъ день човѣкъ не може да  стане добъръ.

И тъй, за да развие доброто въ себе си, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Добриятъ животъ пъкъ е основа за развиване на човѣшкото  сърдце и на човѣшкия умъ съ всички негови способности. Като се говори за дарби и способности на човѣка, мнозина се запитватъ, какво представя човѣкъ. Като не могатъ да си отговорятъ на въпроса, тѣ казватъ, че човѣшкиятъ животъ има смисълъ, докато сърдцето бие. Спре ли биенето на сърдцето, човѣкъ изгнива. Не това, което гние, не е човѣкътъ. Това е неговата дреха, съ която се е облѣкълъ. Дрехата не е човѣкътъ. Истинскиятъ човѣкъ живѣе на друго мѣсто. Това, въ което човѣкъ живѣе не гние, нито умира. Клеткитѣ на тѣлото сѫ живи, затова, като съблѣче човѣкъ дрехата си, клеткитѣ се освобождаватъ, и всѣка отива на своето мѣсто. Докато клеткитѣ се разпръснатъ изъ пространството, тѣлото минава презъ процеса гниене, който показва, че човѣкъ плаща дълговетѣ си. Докато не плати дълговетѣ си, докато не разреши въпроситѣ на взимане и даване, гниенето не престава. Щомъ разреши тия въпроси, гниенето спира. Човѣкъ пъкъ, заедно съ духовното си тѣло, излиза отъ стария животъ, съблича старата си дреха и влиза въ Божествения свѣтъ, да ремонтира съзнанието си.  Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ ремонтиране на човѣшкото тѣло. Кѫде ще го ремонтиратъ, това зависи отъ човѣка : тѣлото на едни хора се ремонтира въ ада, на други — на небето, а на трети — на земята, дето сѫ дошли да живѣятъ.

И тъй, който иска да умре, той трѣбва да си вземе билетъ за ада, дето мѫчението ще бѫде неговото възнаграждение. Който иска да живѣе, той трѣбва да остане на земята, дето скръбьта ще бѫде неговото възнаграждение. Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радость и веселие. Следователно, ако искашъ да изследвашъ мѫчнотиитѣ, трѣбва да умрешъ, да отидешъ въ ада. Ако искашъ да изследвашъ скръбьта, трѣбва да останешъ на земята, между хората. Ако искашъ да изследвашъ радостьта, трѣбва да възкръснешъ, да отидешъ на небето. Съ други думи казано : ако не се мъчишъ, не можешъ да разберешъ ада. Ако не скърбишъ, не можешъ да разберешъ хората. Ако не се радвашъ, не можешъ да разберешъ ангелитѣ. Мъчението подразбира лошитѣ условия на живота — ада. Скръбьта подразбира условията на земята, а радостьта — условията на небето.  Каже ли нѣкой, че не иска да живѣе, той не говори истината. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ ще живѣе, ще се храни и облича, ще учи. Другъ нѣкой казва, че не иска да бѫде жена. Трети не иска да бѫде мѫжъ. И жена  ще бѫде, и мѫжъ ще бѫде, докато стане едно цѣло, единица, въ която мѫжътъ и жената живѣятъ заедно. Въ този човѣкъ любовьта и мѫдростьта се проявяватъ правилно. Той може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата.

Сега, пазете съзнанието си будно, да не  се раздвоявате, да не се запитвате, защо нѣкои отъ васъ съ жени, а други — мѫже. За васъ е важно да знаете, като сте жени и мѫже, съ какво трѣбва да се занимавате. Ако  сте жени, ще се занимавате съ сърдцето си ; ако сте мѫже, ще се занимавате съ главата си, сѫ своя умъ. Когато женитѣ престанатъ да се занимаватъ съ сърдцето си, а мѫжетѣ — съ ума си, всичко е изгубено. Българитѣ често употрѣбяватъ поговорката : „Кѫща безъ жена, и мѫжъ безъ пари, огънь да ги гори!“  Ние правимъ следния преводъ на тази поговорка : Жена безъ сърдце, и мѫжъ безъ умъ огънь да ги гори. Жената трѣбва да урежда сърдцето си, а мѫжътъ — ума си. Иде време, когато мѫжътъ и жената трѣбва да гледатъ по другъ начинъ на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичашъ човѣка, ти мислишъ по единъ начинъ за него ; щомъ го  обикнешъ, ти мислишъ вече другояче за него. Докато си вънъ отъ свѣтлината, ти виждашъ нѣщата по единъ начинъ ; щомъ влѣзешъ въ областьта на свѣтлината, ти ги виждашъ по другъ начинъ. За да дойде до правилно разбиране на живота, човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си, да бѫде доволенъ и разуменъ при всички условия на живота си - добри или лоши. Какво трѣбва да прави човѣкъ, докато дойде до това положение? Той трѣбва да прилага музиката, като методъ за тониране. Ще каже нѣкой, че не може да пѣе, или да свири. Колкото и каквото може, той трѣбва да прилага пѣнието. Силниятъ човѣкъ се познава по това, че и при най-голѣмата скръбь пѣе. Може ли при скръбьта и недоволството си да пѣе, той е силенъ човѣкъ. Ако въ време на болестьта си, тежкоболниятъ може да пѣе, той непременно ще оздравѣе. Не може ли да пѣе, оздравяването му е проблематично. Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пѣйте въ себе си и хвалете Господа. Да пѣе човѣкъ, това не значи да бѫде пѣвецъ. Всѣки ще пѣе, както и колкото може. Никога въ свѣта не е имало толкова много пѣвци и музиканти, както днесъ. Това е добъръ признакъ. Това говори за съзнанието на човѣчеството. Пѣнието и свиренето не е достигнало още до онази степень на развитие, до която трѣбва да дойде, но по-степенно се развива, върви напредъ.

Съвременнитѣ хора се натъкватъ на старитѣ си навици, които ги спъватъ и въ пѣнието, и въ науката. Запримѣръ, тѣ мислятъ, че трѣбва да пѣятъ, да свирятъ, само ако сѫ добри пѣвци или музиканти. Не сѫ ли добри пѣвци, не се решаватъ да пѣятъ. Въ това отношение тѣ сѫ на кривъ пѫть. Всички хора не могатъ да бѫдатъ добри пѣвци. Когато единъ пѣе, другитѣ трѣбва да бѫдатъ готови, да слушатъ. Ако нѣма кой да го слуша, той не може да пѣе. Ако не мисли за нѣкое живо сѫщество, човѣкъ не може да пѣе. Пѣнието подразбира реализиране на нѣщо. Иначе, пѣнието е безсмислено. Когато хората наредятъ работитѣ си, тѣ си хапватъ, пийватъ и пѣятъ. Пѣнието и мисъльта сѫ два процеса, които вървятъ паралелно. Който мисли, той може да пѣе. И който пѣе, той може да мисли. Музиката крие въ себе си магическа сила, която трѣбва да се използува разумно. Колкото по-сънателно човѣкъ пѣе, толкова повече може да се ползува отъ магическата сила на музиката. Безъ да подозира, той се свързва съ всички разумни, възвишени сѫщества, които му се притичатъ на помощь. Тѣ се интересуватъ отъ музиката и взиматъ участие въ пѣнието или свиренето на пѣвеца или музиканта. За да се свърже съ разумния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да пѣе съ разположение и да съзнава, че не пѣе само той — цѣлата природа пѣе.

„Хвалете Господа, защото е добро да пѣемъ на Бога нашего“.

*

34. Лекция отъ Учителя, държана на

16. априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...