Jump to content

1930_04_02 Права мисъль


Ани

Recommended Posts

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Права мисъль

Размишление.

Чете се темата : „Каква представа имамъ за Бога“.

Единъ пѫтникъ минавалъ презъ една гѫста гора. Въ торбата си той носѣлъ хлѣбъ и шише, пълно съ медъ. Като се уморилъ, той седналъ подъ едно дърво да си почине. На дървото отгоре седѣла една маймуна. Пѫтникътъ извадилъ хлѣба и меда отъ торбата да си хапне. Презъ всичкото време маймуната го наблюдавала, какво прави. Като се нахранилъ, той бръкналъ съ пръстъ въ меда и започналъ да маже съ медъ дрехитѣ си. Съ това той искалъ да залъже маймуната, да я привлѣче при себе си. По едно време пѫтникътъ задрѣмалъ. Въ този моментъ маймуната скочила ловко отъ дървото, взела шишето съ меда и започнала да ближе отъ него и да маже тѣлото си съ пръстъ, потопенъ въ медъ. Не се минало много време, пчели накацали маймуната. Съ това глупаво подражание тя намѣрила своето нещастие.

Често хората изпадатъ въ положението на маймуната и се чудятъ, защо идатъ нещастията върху тѣхъ. Много просто. Когато човѣкъ не знае, какъ да употрѣби нѣщо, нещастията се сипятъ върху главата му. Когато подражава на другитѣ хора, нещастията пакъ го следватъ. Сѫщиятъ пѫтникъ разправя по-нататъшната история съ маймуната. Като видѣла, че той още спи, тя извадила отъ джоба на дрехата му часовника и го закачила на себе си. Какво ще и допринесе този часовникъ? За да вземе часовника си назадъ, пѫтникътъ измислилъ една хитрина. Той събулъ обущата си, намазалъ ги отвѫтре съ медъ и се присторилъ на заспалъ. Маймуната слѣзла отъ дървото и обула обущата, но като започнала да се катери по дървото, видѣла, че не може — обущата я спъвали. Пѫтникътъ веднага скочилъ, хваналъ маймуната здраво, вързалъ я и я занесълъ съ себе си нѣкѫде въ Европа, като особенъ екземпляръ.

Съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на маймуната. Тѣ възприематъ такива идеи, които не могатъ да приложатъ, нито знаятъ, кѫде да ги употрѣбятъ, вследствие на което ставатъ смѣшни, а понѣкога се натъкватъ и на страдания. Какво означава думата „маймуна“? Маймуната е сѫщество, което не разбира истинскитѣ отношения на нѣщата. Маймуната има почти толкова заложби. колкото и човѣкътъ, но нѣма съответни органи да ги прояви. Единъ день, когато тия органи се развиятъ, тя ще прояви своитѣ заложби.

Сега, азъ правя сравнение между маймуната и човѣка, за да покажа, че и човѣкъ, отъ своя страна, има такива заложби въ себе си, каквито иматъ и разумнитѣ сѫщества. Като знае това, отъ него не се иска нищо друго, освенъ работа. Като е работилъ, той е станалъ гениаленъ. Безъ работа нищо не се постига. Нѣкой казва, че е грѣшникъ, че никога не може да стане гениаленъ, и завинаги ще си остане грѣшникъ. Човѣкъ може да умре като грѣшникъ, но грѣшникъ не може да остане. Дървото, турено въ огъня, изгаря, но не остава като дърво. Значи, като умре, грѣшникъть изгаря, не остава сѫщиятъ. Казватъ нѣкои, че грѣшницитѣ ще горятъ въ вѣчния огънь. Тѣзи, които казватъ така, нѣматъ ясна представа за нѣщата. Защо? Защото огъньтъ има край.

Какво се разбира подъ думитѣ „вѣчность, вѣченъ“? Вѣчностьта е граница на вѣчното. Вѣчностьта представя дълъгъ, непреривенъ периодъ, но не вѣченъ. Въ Стария Заветъ нѣкѫде Богъ е казалъ : „Ще ви изхвърля отъ очитѣ си завинаги, за вѣчни времена“. Нѣкои богослови тълкуватъ този стихъ въ смисълъ, че човѣкъ ще бѫде наказанъ отъ Бога, ще бѫде подхвърленъ на вѣчно мѫчение. На друго мѣсто, обаче, е казано : „О, Израилю, обърни се къмъ мене“. Какъ е възможно тогава Богъ да наказва единъ човѣкъ за вѣчни времена, и сѫщиятъ Богъ да го зове къмъ себе си? Значи, тълкуването на богословитѣ не е право. Думата „вѣчность“ е образувана отъ думата „вѣкъ“. Значи, вѣчностьта подразбира вѣкъ — единъ, два или повече, споредъ нуждата. Сегашнитѣ съдии наказватъ нѣкой пре- стѫпникъ на десетгодишенъ затворъ, а бого- словитѣ го осъѫдатъ на толкова годишенъ затворъ, колкото се получава отъ числото 10100. Не е въпросъ за продължителность на страданията и наказанията, но за тѣхната интенсивность. Въ една година човѣкъ може да изживѣе толкова страдания, колкото въ де- сеть години.

Следователно, когато проповѣдватъ на човѣка, че има вѣчни страдания, богословитѣ иматъ предъ видъ да вложатъ въ ума му идеята за отговорность на неговитѣ постъпки. Като знае, че има голѣми страдания въ свѣта, той държи смѣтка за своя животъ и се счита отговоренъ за дѣлата си. За разумния човѣкъ не сѫ нужни много страдания. Като му ударятъ една тояга, той разбира вече, какво се иска отъ него.

Единъ французки капитанъ искалъ да се противопостави на единъ законъ. За да реши, може ли да се противопостави на закона, той отишълъ при единъ свой приятель, съблѣкълъ дрехитѣ си и му казалъ Вземи сабята и започни да удряшъ съ тъпата часть върху гърба ми. Удряй, докато ти кажа да спрешъ. Приятельтъ му взелъ сабята и започналъ да удря. При първия ударъ още капитанътъ казалъ на приятеля си : Спри, стига толкова Той разбралъ, колко може да издържа, и дали има смисълъ да се противопоставя на закона. Разумниятъ човѣкъ лесно се учи отъ страданията. Глупавиятъ, обаче, страда много и пакъ не научава урока си. Като започне да страда, той вика, плаче, разправя за страданията си, но не взима урокъ отъ тѣхъ.

Страданията на хората могатъ да се раздѣлятъ на две категории : нужни и ненужни, или полезни и безполезни. Запримѣръ, кажатъ на едного една обидна дума, и той не може да я забрави цѣлъ животъ. Дето ходи, каквото прави, все за тази дума мисли. Каква обидна дума му казали? Нѣкой му казалъ, че е магаре. Какво лошо има въ думата „магаре“ ? Най-лошата чърта на магарето е неговата упоритость. Каквото му се каже да направи, то се противопоставя. Каквото да говорите на пияницата, и той не е готовъ да отстѫпи отъ своя навикъ. Ако пияницата, съ усилие на волята си, не може да се откаже отъ своята слабости, тоягата може да го застави да не пие. Тоягата въ рѫжата на човѣка не е нищо друго, освенъ страданието въ рѫката на природата. Когато иска да възпита човѣка, природата го подлага на редъ страдания. За да се освободи отъ ненужнитѣ страдания, човѣкъ трѣбва да има права мисъль, да е готовъ на отстѫпки. Запримѣръ, двама души се срѣщатъ на единъ тѣсенъ мостъ. За да се разминатъ, единиятъ трѣбва да отстѫпи. Кой ще отстѫпи? Разумниятъ. Ако и двамата не отстѫпватъ, ще се сблъскатъ, ще се натъкнатъ на ненужни страдания.

Нѣкои казватъ, че за да не страда, човѣкъ трѣбва да вѣрва. Не, вѣрата не може да спаси човѣка отъ страданията. За да вѣрва, човѣкъ трѣбва да е изработилъ въ себе си права мисъль. Вѣрата се проявява само при права мисъль. Дето има права мисъль, тамъ има и вѣра. Само разумниятъ може да бѫде истински вѣрващъ. Като не искатъ да мислятъ, нѣкои хора търсятъ причинитѣ на нѣщата. Като намѣрятъ причинитѣ, тѣ си обясняватъ последствията. Разумниятъ човѣкъ, обаче, не търси причини и последствия на нѣщата, но търси началото и края. И Богъ се интересува отъ началото и края на нѣщата, а не отъ тѣхнитѣ причини и последствия. Казано е, че краятъ увѣнчава всѣка работа. Ако краятъ е добъръ, оправдаватъ се причинитѣ и последствията. Ако човѣкъ вѣрва, че може да стане ученъ, муикантъ, художникъ или писатель и става такъвъ, вѣрата му е била на мѣсто. Като вѣрва въ нѣщо и работи въ това направление, човѣкъ все ще го постигне. Обаче, ако само вѣрва, безъ да работи, той изпада въ суевѣрие. Вѣрата се нуждае отъ работа, а суевѣрието почива на илюзии, на фантазии. Какъ може грѣшникътъ да вѣрва, че ще стане праведенъ? За да стане праведенъ, човѣкъ трѣбва да работи. За да стане ученъ, човѣкъ трѣбва да вѣрва, но вѣрата му трѣбва да се подкрепва съ работа. Като вѣрва, че има, въ себе си заложби, човѣкъ трѣбва да работи да използува условията за развиване на тия заложби. Не работи ли, условията не могатъ да се използуватъ, но и заложбитѣ не се развиватъ.

Какви заложби носи човѣкъ въ себе си, това се вижда по неговата глава. Онзи, на когото главата отзадъ е тѣсна, обича да се облича добре, да има доброто мнение на хората. Той е спретнатъ, всѣкога чистъ и добре нареденъ. Когато това чувство е чрезмѣрно развито, ражда се щеславието. Ако главата отзадъ е тѣсна и сплесната, щеславието въ човѣка е силно развито. Този човѣкъ има голѣмъ стремежъ къмъ придобиване на пари, съ единствена цель да се облича хубаво, да носи украшения, златни пръстени съ диаманти, че кой какъ го види, да се очудва. Онзи, у когото щестлавието никакъ не е развито, не се стреми къмъ външенъ блѣсъкъ, вследствие на което минава за скроменъ. Въ сѫщность той не е скроменъ, но гордъ. Понѣкога е за предпочитане човѣкъ да бѫде щеславенъ, отколкото гордъ. Защо? Защото щеславието е чувство, което се изявява навънъ, по отношение на хората, а гордостьта — навѫтре, къмъ самия човѣкъ. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да се облича добре. Както облича тѣлото си съ чисти, хубави дрехи, така трѣбва да облича ума си съ свѣтли мисли, сърдцето си — съ благородни и възвишени чувства и желания, а волята си — съ красиви постѫпки. Човѣкъ трѣбва всѣки день да се облича съ нови дрехи, които ще помогнатъ за неговото растене. Обаче, облича, ли се външно само, той нищо нѣма да постигне. Нѣкои хора, съ прекаденото си външно докарване, предизвикватъ подигравкитѣ на окрѫжаващитѣ.

Като ученици, вие трѣбва да дойдете до положение да представяте нѣщата такива, каквито сѫ въ действителность. Каква скромность е тази, която има само външенъ изразъ? Срѣщате единъ човѣкъ, скромно облѣченъ, а вѫтрешно е гордъ, мисли, че стои по-високо отъ окрѫжаващитѣ. Въ такива заблуждения изпадатъ нѣкои отъ ученицитѣ на окултната школа. Тѣ мислятъ, че сѫ окултисти, а въ сѫщность едва сѫ кандидати за окултни ученици. Въ такива заблуждения се намиратъ и мнозина православни, протестанти и католици. Православнитѣ се считатъ за правовѣрни. Евангелиститѣ, отъ своя страна, мислятъ, че тѣ сѫ на правъ пѫть, а другитѣ сѫ заблудени. Католицитѣ сѫщо иматъ високо мнение за себе си. Какво означава думата „православенъ“? Православенъ е онзи, който право слави Бога. Всѣки счита своята вѣра за права, защото я наследилъ отъ баща си, отъ дѣдо си и прадѣдо си. Истинска и права вѣра е тази, която изтича отъ дълбочината на човѣшката душа. Тази вѣра е неизмѣнна. Всѣка друга вѣра или религия, която изхожда отъ човѣшкото сърдце, е изложена на постоянни промѣни. Религия, която е изложена на постоянни промѣни, внася известни заблуждения въ хората. Ще дойде единъ религиозенъ да описва баща ви. Какво описание ще бѫде това? Ако става въпросъ за баща ви, вие го знаете по-добре отъ него. Не само това, но вие приличате на баща си, вие сте неговъ портретъ. Огледайте се въ огледалото и ще видите баща си.

Следователно, кой може да опише Бога така, че да ви даде истинска представа за Него? Ако е искренъ. всѣки човѣкъ може да има нѣкаква представа за Бога, по-вѣрна отъ тази, която другитѣ ще му дадатъ. И най-отрицателниятъ човѣкъ познава Бога въ себе си. Колкото да е отмъстителенъ и жестокъ, той знае, че Богъ е всепрощаващъ и благъ. Той знае, че отмъщението не е нѣкакво високо качество. То е по-скоро животинско, отколкото човѣшко. Има кучета, които сѫ много отмъстителни. Ако го ударите, или се отнесете зле съ него, и не може на момента да ви отмъсти, то ще помни обидата и, следъ две-три години, когато не очаквате, ще се хвърли и ще ви ухапе. Всички животни сѫ отмъстителни, което показва, че това чувство е животинско.

Задачата на възпитанието и самовъзпитанието се свежда къмъ освобождаване на човѣка отъ всички животински качества, които е придобилъ отъ животинското царство. На времето си тѣзи качества сѫ имали смисълъ, но днесъ тѣ оставатъ безпредметни. Страхътъ, безвѣрието сѫ остатъци отъ животинското състояние на човѣка. Всички животни сѫ безвѣрници. Ако се опитате да погалите единъ заекъ, ще видите, че той отдалечъ още бѣга. Защо? Не вѣрва, изгубилъ е вѣра въ всички, даже и въ човѣка. Той има опитность и отъ човѣка. Той знае, че човѣкъ го преследва за месото му, за кожата му, не вѣрва вече на никого. Голѣмъ атеистъ е заекътъ. И човѣкъ е безвѣрникъ. И той е изгубилъ вѣрата си, тъй щото сега трѣбва да работи, да възстанови загубената си вѣра. Има смисълъ човѣкъ да вѣрва, но въ абсолютното, въ положителното, въ което нѣма никаква измама. Придобие ли тази вѣра, човѣкъ ще стане здравъ, веселъ. Всички болести, всички мрачни състояния на човѣка се дължатъ на отрицателния мирогледъ, който си е съставилъ за свѣта. Щастието и нещастието на човѣка се опредѣлятъ, именно, отъ неговия мирогледъ.

Мнозина проповѣдватъ, че трѣбва да се вѣрва. На кого да се вѣрва? На човѣшкия езикъ може ли да се вѣрва? Той е губерка, която боде, дето трѣбва и не трѣбва. На губерката може ли да се вѣрва? За да не изпитвате действието на тази губерка, бѫдете внимателни едни къмъ други. Говори ли ви нѣкой, слушайте го, дайте му възможность да се изкаже. — Ама не мисли като мене.— Всички хора не мислятъ по единъ начинъ.— Криво мисли. — Кой мисли право днесъ? Почти всички хора мислятъ криво. Като правите сравнение между единъ и другъ човѣкъ, все ще намѣрите нѣкой да мисли право. Но сравните ли този човѣкъ съ нѣкой светия или ангелъ, и неговитѣ възгледи сѫ криви. По отношение на възвишенитѣ сѫщества съвременнитѣ хора еѫ деца, които иматъ нужда да се люлѣятъ въ люлкитѣ си. Като видите едно дете въ люлка, вие пожелавате да го полюлѣете. Така и невидимитѣ разумни сѫщества пожелаватъ понѣкога да ви полюлѣятъ. Вие знаете, че нѣкой ви е полюлѣлъ, но кой е този човѣкъ, не знаете. Има случаи, когато човѣкъ пада отъ голѣма височина и отскача като топка, безъ да се удари. Какъ е станало това, и той не знае. Значи, нѣкое невидимо сѫщество го е подкрепило. Това може да ви се види невъзможно, обаче, колкото да е невъзможно, фактъ е. Както акробатитѣ падатъ отъ голѣми височини въ спасителни мрежи и не се убиватъ, така и въ духовния свѣтъ поематъ човѣка, който пада, въ спасителни мрежи, и той остава неповреденъ. Ако човѣкъ пада отъ петь — шестетажна кѫща, безъ да се уплаши, и отправи мисъльта си къмъ Бога, силитѣ на организъма му се поляризиратъ, тѣлото му олеква, и той пада на земята като парашутъ. Той самъ се чуди, какъ е станало това, че не се е ударилъ. Който не вѣрва, може да направи опитъ, но затова се иска голѣмо съсрѣдоточаване на мисъльта. Не може ли да съсрѣдоточи мисъльта си, човѣкъ може да падне само отъ единъ метъръ височина и да се убие.

Въ Писанието е казано, че грѣшнитѣ ще погинатъ. Кои сѫ тия грѣшни? Това сѫ яловитѣ крави. За свое оправдание човѣкъ казва, че условията сѫ го направили грѣшникъ. Наистина, има външни неблагоприятни условия, но има и вѫтрешни условия въ човѣка, за които той самъ е отговоренъ. Отъ него зависи да подобри, или да влоши своитѣ вѫтрешни условия. Запримѣръ, ако въ периода на своята бременность майката е минала презъ неблагоприятни външни условия, тѣ ще се отразятъ и върху детето. Обаче, това дете разполага съ вѫтрешни възможности и условия, съ които може да преодолѣе външнитѣ. Добриятъ артистъ не казва, че обществото е некултурно, грубо, но той се съобразява съ него и преодолява условията. Добриятъ земедѣлецъ не казва, че почвата е слаба, но преди да я използува, той я наторява. Той не казва, че растенията, които ще посажда, сѫ слаби, но знае, какво имъ трѣбва и го доставя. Добриятъ учитель не казва, че ученицитѣ му сѫ неспособни, но работи върху тѣхъ съ любовь, да имъ помогне. Добриятъ майсторъ разглежда нѣщата външно и вѫтрешно. Понѣкога нѣщата външно изглеждатъ слаби, грозни, а вѫтрешно сѫ силни и съ голѣми възможности. Външно човѣкъ може да е богатъ, силенъ, ученъ, но ако нѣма вѫтрешни възможности, чрезъ които да разработи и задържи тия нѣща въ себе си, той скоро ще ги изгуби. Какъвъ смисълъ има красивата цигулка и лѫкъ, ако човѣкъ не е музикаленъ? Това не значи, че ако не е надаренъ, човѣкъ не трѣбва да работи. Човѣкъ трѣбва да работи при всички условия и възможности.

Като ученици, отъ васъ се иска работа. Ученикътъ трѣбва да ликвидира съ своя мързелъ. Мързеливиятъ е изложенъ на голѣма опасность. Той може да затлъстѣе толкова много, че да се намѣри подъ тежестьта на своитѣ тлъстини. Всички хора, които не мислятъ, не чувствуватъ и не действуватъ правилно, сѫ изложени на затрупване. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ тонове, които трѣбва да бѫдатъ правилни. Не изправи ли единъ отъ тия тонове, човѣкъ е осѫденъ на заравяне. Има тонове, които сѫ крайно динамични. Не взима ли тия тонове правилно, човѣкъ може да развали цѣлия си животъ. На съвременнитѣ хора не се позволява да свирятъ и пѣятъ неправилно. Всѣки неправиленъ, нечисть тонъ носи нещастие за човѣка. Който иска да бѫде музикантъ, той трѣбва да има вѫтрешно желание да учи, да свири и пѣе, да обича музиката. Той не трѣбва да гледа на музиката само като на външно изкуство, но като на изкуство, което внася животъ въ човѣка. Ако не пѣе и не свири правилно, човѣкъ не може да подобри живота си. Безъ пѣсень и музика той не може да направи крачка напредъ въ живота си. Който не иска да пѣе и да свири, той не може да бѫде добъръ човѣкъ. Ако рѣката не иска да се втича въ морето, тя е осѫдена на пресъхване. Какво ще кажатъ другитѣ рѣки, ако една отъ тѣхъ се влѣе въ морето? Да казватъ, каквото искатъ, рѣката ще тече, ще пѣе своята пѣсень и ще се стреми къмъ морето, къмъ дълбокия животъ.

И тъй, да пѣе и да свири човѣкъ правилно, това значи, да даде изразъ на своя животъ. Щомъ този изразъ е правиленъ, той е доволенъ отъ живота си. Като не живѣе правилно, човѣкъ започва да се отегчава и пожелава да замине за другия свѣтъ. Кѫде ще отиде, и той не знае. Пъкъ и билетъ нѣма за свободно пѫтуване. Като иска да замине за другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва предварително да направи опитъ, да излѣзе вънъ отъ тѣлото си, да види, какво има въ този свѣтъ. Може ли да направи съзнателно този опитъ, той ще види, има ли смисълъ да желае преждевременно да замине за другия свѣтъ. Всѣко преждевременно заминаване за другия свѣтъ е свързано съ редъ мѫчнотии и изпитания. Преждевременната смърть е нещастие за човѣка, а навременната — благословение. За да не се отегчава отъ живота, да не желае преждевременно да замине за другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да проявява доброто въ себе си, да подслажда живота си. Добриятъ животъ е неразривно свързанъ съ човѣка, както доброто свирене — съ неговитѣ мисли и чувства. Добриятъ животъ се опредѣля отъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Добрата, права и чиста мисъль предизвиква добри и чисти чувства. Кой добъръ музикантъ или артистъ не е предизвикалъ добри и възвишени чувства въ слушателитѣ си ? Добритѣ музиканти и артисти сѫ любимци на публиката. Когато любовьта засѣга земни, материални работи, тя представя външната страна на живота. Истинската, Божествена любовь събужда възвишена мисъль въ човѣка.

Любовьта е сила, която се движи между два полюса. Тя започва отдолу и постепенно възлиза нагоре, къмъ високитѣ върхове. Тя съединява долинитѣ съ високитѣ планински върхове. Сама по себе си любовьта не слиза, нито се качва, но като проявява чувствата си човѣкъ ту слиза, ту се качва. Искате ли да живѣете въ полето на любовьта, качвайте се по високитѣ върхове на живота. Човѣкъ, на когото съзнанието е будно, може да се ползува отъ благата, които любовьта дава на високитѣ мѣста. Нѣма ли будно съзнание, той не може да се ползува отъ тия блага, вследствие на което веднага слиза долу, въ любовьта на долинитѣ, оттамъ да придобие нѣщо. Има смисълъ човѣкъ да се качва и да слиза по линията на любовьта, но ако може да придобие нѣщо. Има смисълъ да обичате великитѣ хора — музиканти, художници, склуптори, философи, поети, ако придобивате нѣщо отъ тѣхното изкуство. Който носи изкуството въ себе си, той всѣкога бива оцененъ.

Мнозина се оплакватъ, че нѣматъ работа, че никѫде не ги приематъ. Защо? Изкуство нѣматъ въ себе си. Представете си, че имате изкуството и знанието да превръщате желѣзото въ злато. При това положение нѣма ли да ви приематъ за слуга? Дето отидете да предложите услугитѣ си, веднага ще ви приематъ. Всѣки се нуждае отъ слуги, които носятъ въ себе си нѣкакво велико изкуство или занаятъ. Ако слугата може да превръща обикновения камъкъ въ диамантъ и желѣзото въ злато, и най-обърканитѣ работи на господаря му ще се оправятъ. Господарьтъ е доволенъ отъ своя слуга и казва : Откакъ дойде този слуга въ дома ми, зсичкитѣ ми работи се оправиха. Ученикътъ трѣбва да има качеството на този слуга. Той не трѣбва само да разправя за своята любовь къмъ учителя си, но трѣбва да владѣе изкуството да превръща желѣзото въ злато и обикновения камъкъ въ диамантъ. Каже ли ученикътъ, че обича учителя си, последниятъ ще го запита : Можешъ ли да превърнешъ желѣзото въ злато и камъка въ диамантъ? — Не мога още. — Когато можешъ, тогава ще говоришъ за любовьта си. — Ама много се мѫча, условията и хората сѫ лоши. — Това не те извинява. — Ама азъ съмъ последователь на новитѣ идеи. —  Щомъ не можешъ да превръщашъ нѣщата, ти си човѣкъ отъ старото учение, ти носишъ още старитѣ идеи въ главата си. Докато е на високо мѣсто, човѣкъ мисли и чувствува добре. Слѣзе ли въ долината, мисъльта му се помрачава. Той облича пакъ черната, стара дреха. Истинскиятъ човѣкъ не се влияе отъ условията. Той мисли право и на планината, и въ долината.

Новото учение изисква нови форми, нови движения, нови прояви. Какъвъ новъ човѣкъ е този, който ходи съ наведена или съ изкривена глава? Има едно естествено движение на главата, естествена посока, които отговарятъ на разумнитѣ движения и посоки на силитѣ въ природата. Главата на човѣка трѣбва да бѫде въ права посока, въ молитвено положение, да може да се тонира. И боленъ да е, заеме ли това положение, той непременно ще оздравѣе.

Днесъ всички хора се стремятъ къмъ придобиване на знания, заради което изучаватъ различни науки. Много науки изучаватъ, но все недоволни оставатъ. Никоя наука не може да имъ помогне да се справятъ съ мѫчнотиитѣ и трудноститѣ въ живота. Истинска наука е тази, която опредѣля положението на човѣка като му дава права насока, учи го на ония правилни геометрически форми, каквито природата създава. Ако всѣка планета се движи по своя орбита, ако всѣки атомъ се движи по свой, строго начъртанъ пѫть, и човѣкъ, като разумно сѫщество,  ще се движи по свой опредѣленъ пѫть. Достатъчно е съ ставането си отъ сънь, човѣкъ да знае, какъ да застане, какво положение да вземе тѣлото му, за да се свърже съ ония разумни сѫщества, които управлявстъ вселената, и отъ тѣхъ направо да възприема. Има ли разположението на разумнитѣ сѫщества, човѣкъ ще улесни живота си. При това положение той нѣма да се безпокои, какво ще стане съ него. Помисли ли човѣкъ, че може да живѣе и да работи самъ, той прекѫсва връзката си съ разумния свѣтъ. Щомъ изпадне въ това положение, той вижда, че работитѣ му започватъ да се объркватъ. Не само обикновениятъ човѣкъ, но и светията не може да работи самъ. Светията се радва и на малкитѣ си придобивки, както на голѣмитѣ.

Казано е въ Писанието : „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ голѣмото.“ Това проповѣдва и новото учение. Нѣкой мисли, че е дребна работа, какво положение да даде на тѣлото си, кѫде да тури рѫцетѣ си и т. н. Външно тия нѣща сѫ дребни, но въ сѫщность тѣ сѫ отъ голѣма важность за човѣка. Не е безразлично, какъ и кѫде туря човѣкъ рѫцетѣ си. Нѣкой застава на молитва, но не знае, кѫде да тури ржцетѣ си. Най-естественото положение е рѫцетѣ да бѫдатъ спуснати надолу, въ попивателно състояние. Преди да започне да се моли, човѣкъ трѣбва да се изправи, съ спуснати надолу рѫце, и така да прекара десетина минути въ съзерцание, свободенъ отъ всѣкакви вълнения и грижи. Това положение на рѫцетѣ помага и за правилното кръвообръщение.

Мнозина казватъ, че сѫ остарѣли вече, че не се интересуватъ отъ живота. Щомъ сѫ могли да остарѣятъ, тѣ могатъ и да се подмладятъ. Казватъ, че сѫ религиозни, а сѫщевременно остаряватъ. Каква религия е тази, която не може да подмлади човѣка, нито може да даде потикъ на неговитѣ дарби и способности да се развиватъ? Ако въздухътъ, който човѣкъ диша, не може да внесе животъ въ него, защо му е той? Ако свѣтлината и топлината, които възприема отъ слънцето, не внасятъ животъ въ него, защо му сѫ тѣ? Ако православниятъ се кръсти и не може да се освободи отъ злото, защо трѣбва да се кръсти? Има единъ начинъ на кръстене, при който човѣкъ се магнетизира, т. е. внася магнетизъмъ въ организъма си. Така той се лѣкува. Хората и до днесъ още не правятъ кръста, както трѣбва, и дохождатъ до пълно механизиране. Какво означава кръстътъ ? Когато се кръсти, човѣкъ туря пръститѣ си първо на главата, което значи, че трѣбва да мисли. После той туря рѫката си на корема, което значи, че трѣбва да яде малко. Най-после той туря рѫката си на дѣсното и на лѣвото рамо, което значи, че трѣбва да работи. Следователно, да се кръстишъ, това значи, че трѣбва да мислишъ много, да ядешъ малко и да работишъ повече. Работата е отъ Бога, трудътъ — отъ хората, а мъчението — отъ дявола.

Какъ може човѣкъ да се подмлади ? Какъ може да направи коситѣ си черни? За да боядиса косата си, човѣкъ трѣбва да внесе въ ума си свѣтли мисли, а въ сърдцето си — благородни, възвишени чувства. Същевременно, нека употрѣбява цѣла година, или година и половина коприва. Като яде коприва, косата му ще почернѣе. Всички възможности се криятъ въ мисъльта. Тя регулира функциитѣ на органитѣ въ човѣшкото тѣло. Тя регулира всички системи въ човѣка. Щомъ човѣкъ изправи мисъльта си, и функциитѣ на неговитѣ системи се оправятъ. Когато всички функции на човѣшкия организъмъ бѫдатъ въ изправно положение, работитѣ му се нареждатъ моментално. Въ една година той може да постигне толкова, колкото въ 20 години. И обратно : не сѫ ли въ изправно положение функциитѣ на органитѣ въ човѣшкия организъмъ, въ една година, даже и въ единъ моментъ, той може да изгуби това, което е спечелилъ въ 20 години. Натъквате ли се на известни болести, знайте, че това сѫ задачи, които правилно трѣбва да разрешите. Болеститѣ сѫ състояния, които сѫществуватъ извънъ времето и пространството. Отрицателната мисъль може да създаде редъ болезнени състояния. Хармоничната мисъль пъкъ може да махне тѣзи състояния. Мощно нѣщо е човѣшката мисъль.

Една американка боледувала 12 години, вследствие на което станала инвалидъ. Единъ день тя чела въ една медицинска книга, че човѣкъ може да се лѣкува съ вѣра и мисъль. Тя веднага скочила отъ леглото си и казала : И азъ мога да приложа вѣрата си. Въ името на Господа Исуса Христа ставамъ отъ леглото. Както казала, така направила. Като я видѣлъ вънъ отъ леглото, мѫжътъ й се почудилъ, какво е станало съ нея. Когато влѣзе въ човѣшката мисъль, любовьта върши чудеса. Любовьта е начало и край на нѣщата. Мѫдростьта е причина и последствие. Любовьта и мѫдростьта вървятъ заедно.

Сега, имайте предъ видъ две важни нѣща : условия и възможности. Условията представятъ външния животъ; тѣ не зависятъ отъ човѣка. Възможноститѣ пъкъ сѫ вжтре въ човѣка; тѣ сѫ свързани съ неговия вѫтрешенъ животь. Условията всѣкога се подчиняватъ на възможноститѣ, както външниятъ животъ се подчинява на вѫтрешния. Като знаете това, занимавайте се главно съ възможноститѣ, които се криятъ въ васъ, но не и съ условията, които сѫ вънъ отъ васъ. Да не се занимавате съ условията, това значи, да отхвърлите външния свѣтъ. Каквото да правите, вие не можете да се освободите нито отъ външния свѣтъ, нито отъ условията, но ще знаете, че тѣ не трѣбва да спиратъ вашето развитие. Не се борете съ свѣта, но ползувайте се отъ него. Изучавайте свѣта, за да го разбирате, да не ви подчини съ своитѣ условия.

И тъй, искате ли да се ползувате отъ условията, вие трѣбва да приложите възможноститѣ, които се криятъ въ васъ. Не приложите ли възможноститѣ си, нѣма да се ползувате и отъ външнитѣ условия на живота. Готовъ ли е да приложи възможноститѣ си, човѣкъ всѣкога ще има помощьта на Бога. — Ама ще остарѣя, ще стана инвалидъ. Отъ човѣка зависи да стане инвалидъ. Ако не прилага възможноститѣ си и грѣши, той преждевременно остарява. Работи ли разумно и съ любовь, човѣкъ не може да стане инвалидъ. Въ програмата на съзнателния човѣкъ не е предвидено да бѫде инвалидъ. Да мисли човѣкъ, че отъ него зависи бѫдещето му, е право ; но да мисли, че всичко може да превъзмогне самъ, това е крайность. Каквито знания и възможности да има, ако не е свързанъ съ разумния свѣтъ, човѣкъ не може да се ползува нито отъ възможноститѣ си, нито отъ външнитѣ условия. Какво се ползува човѣкъ отъ добритѣ условия, ако съзнанието му е заспало?

Мнозина мислятъ, че като знаятъ астрология, като разбиратъ съчетанията на планетитѣ, могатъ да измѣнятъ настоящето си и да подобрятъ бѫдещето си. Въпрѣки всичкото си знание, тѣ не успѣватъ да подобрятъ живота си. За да си помогне самъ, човѣкъ трѣбва да разбира условията и възможноститѣ, които се криятъ въ физическия, въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Значи, той трѣбва да разбира хороскопитѣ на физическия, на духовния и на Божествения свѣтъ. Ако се ползува само отъ първия хороскопъ, човѣкъ може да подобри положението си на една трета. Ако познава хороскопитѣ на двата свѣта, той ще подобри положението си два пѫти повече отъ първия случай. Най-после, ако познава тритѣ хороскопа, той ще подобри живота си изцѣло. Който разбира астрология, той лесно ще се справи съ планетнитѣ влияния върху себе си. Като види, че Юпитеръ започва да му заповѣдва, той ще апелира къмъ неговото благородство и ще каже, че и безъ законъ е готовъ да изпълни заповѣдитѣ му. Като дойде до разсъжденията и критиката на Сатурна, той ще му каже, че е готовъ на критика, но само по отношение на човѣшкото. Започне ли да критикува Божественото, той се излага на голѣми страдания и противоречия. Дойде ли до Венера, богинята на любовьта, човѣкъ трѣбва да е готовъ да я постави на мѣстото и. Той трѣбва да и каже : Не искамъ само да паля чергитѣ на хората, но да любя, както Богъ люби. Венера трѣбва да внесе миръ и радость въ човѣшката душа. Тя може да постигне това, като запали свещения огънь въ олтаря на човѣшката душа.

И тъй, искате ли да се домогнете до положителната наука, изучавайте условията на здравето, на доброто въ свѣта. Какво представятъ болеститѣ, грѣха, това е отживѣло времето си. Ние не се интересуваме отъ живота на Адамъ и Ева. Ние не се интересуваме нито отъ живота на Давида и Соломона. На времето си тѣ сѫ живѣли по единъ начинъ, но ако дойдатъ при новитѣ условия, тѣ ще живѣятъ по другъ начинъ. Ако ескимосътъ живѣе при нови условия, той нѣма да се облича и храни, както се е обличалъ и хранилъ на северъ. Той ще се ползува разумно отъ благоприятнитѣ условия на живота. Неблагоприятнитѣ условия на живота не могатъ да бѫдатъ идеалъ за човѣка.

Като ученици, отъ васъ се искатъ следнитѣ нѣща : много да мислите, малко да ядете, повече да работите. Да мислишъ много, това подразбира да имашъ чиста мисъль. Каквото предприеме съ мисъльта си, човѣкъ трѣбва да го очисти отъ всички примѣси. Остане ли нѣщо нечисто въ мисъльта му, безъ да иска той опетнява и себе си, и своитѣ ближни. Човѣкъ трѣбва да има чисти мисли и чисти чувства, като вѫтрешенъ моралъ въ себе си. Има ли този моралъ, човѣкъ ще има предъ видъ благото на ближнитѣ си като свое благо. Да яде човѣкъ малко, това значи, да не преяжда нито въ мисли, нито въ чувства. Всѣко преяждане въ физическия, духовния или умствения свѣтъ води къмъ пресищане. Пресищането пъкъ е причина за редъ болезнени състояния. Казва се, че човѣкъ трѣбва да работи повече, но не чрезмѣрно. И въ работата не се позволява пресищане. Човѣкъ трѣбва да работи, докато му е приятно. Истинска работа е онази, която организира силитѣ на човѣка.

Като се намѣрятъ въ известно затруднение, хората казватъ : Господъ да оправя работитѣ! Богъ е направилъ работитѣ добре, нѣма какво да ги оправя. Своитѣ лични работи вие сами ще оправите, като бѫдете съработници съ Бога. Работете на Божествената нива съ любовь, съ радость и съ чистота въ мислитѣ и въ чувствата си. Това приближава човѣка къмъ новия животъ — животъ на любовь, на работа и на свобода.

— Проявената Божия Любовь носи пълния животъ.

*

32. Лекция отъ Учителя, държана на

2 априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...