Jump to content

1930_03_19 Правилни форми


Ани

Recommended Posts

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Правилни форми

Размишление върху понятието „служене“.

Тема за следния пѫть : „Каква представа имамъ за Бога.“

Тази тема е доста отвлѣчена, защото хората нѣмать ясна представа за Бога. Станели вьпросъ за Бога, всѣки си Го представя по различенъ начинъ, както децата рисуватъ човѣка различно. Нѣкое дете рисува лицето на човѣка въ видъ на крѫгъ, съ две чъртички за очитѣ, една перпендикулярна на тѣхъ за носа и друга, перпендикулярна на носа — за устата. Тази рисунка дава представа за човѣка. но не е истински човѣкъ. Така и хората говорятъ за духъ, за материя, безъ да иматъ точна пред- става за тѣхъ. Подъ духъ едни разбиратъ нѣщо въздухообразно, други — сѫщество, което мисли, трети го свързватъ съ понятието ангелъ и т. н. За да бѫде духъ, човѣкъ трѣбва да има въ себе си животъ, движение, мисъль. Чувствата пъкъ подразбиратъ усѣтъ, направление, посока къмъ нѣщо. Обаче, мисъльта и чувствата, проявени заедно, представятъ разумностьта въ човѣка.

Следователно, ако искате да пишете нѣщо за Бога, трѣбва да мислите и да чувствувате правилно. Дето мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ сѫ прави, тамь разумностьта действува. Дето е разумностьта, тамъ е Богъ. Нѣкой казва, че известна постѫпка е благородна. Благородството е свързано съ разумностьта. Думата „благороденъ“ е съставена отъ думитѣ „благо и родъ“. Значи, човѣкъ трѣбва да ражда благи, сладки нѣща, за да бѫде благороденъ. Отъ устата му трѣбва да излизатъ сладки думи. Въ този смисълъ, одумването е сборъ отъ горчиви, кисели думи. Да одумвашъ нѣкого, това значи, да го хукашъ, да го ругаешъ. Благородниятъ човѣкъ никога не одумва. Човѣкъ може да хука вълка, но не и своя ближенъ. Ако не хука вълка, той непременно ще задигне нѣкоя овца отъ стадото му.

Ако художникътъ разглежда човѣшкото лице, рисувано отъ нѣкое дете, ще каже, че това е механическа представа за човѣка. Лицето на човѣка никога не може да представя идеаленъ крѫгъ. Защо? Защото всички неюви точки сѫ въ постоянно движение. Споредъ вѫтрешния и външенъ животъ на човѣка, лицето му е въ постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално крѫгла. Правилни форми сѫ ония, които природата създава. Художникътъ трѣбва да изучава тия форми и да ги копира. Природата учи и хората, и животнитѣ, какво да правять. Когато е сама, птичката мисли само за ядене. Започне ли да снася яйца и да мѫти, тя проявява своитѣ строителни способности. Тя започва да строи гнѣздо, да го нарежда. Кой е научилъ птичката да строи? И тя както всички живи сѫщества, има свой вѫтрешенъ учитель. Значи, за всѣко живо сѫщество е опредѣлено друго нѣкое да се грижи. Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно. Важно е, че всѣко сѫщество дохожда до идеята за онзи великъ Промисълъ въ свѣта, Който има предъ видъ нуждитѣ му. Човѣкъ разбира проявата на този Промисълъ по-добре отъ всички живи сѫщества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие. Като мисли право върху нѣщата, всѣки моментъ човѣкъ вижда проявата на този разуменъ Промисълъ. Той се проявява чрезъ хората и чрезъ животнитѣ. Понѣкога едно животно може да помогне на човѣка, както хората взаимно си помагатъ.

Казано е въ Писанието, че никой никога не е видѣлъ Бога. Какъ можете тогава да си Го представите? Човѣкъ има представа само за онова, което е видѣлъ. За невидимитѣ нѣща той не може да има реална представа. Обаче, ние казваме, че само глупавитѣ хора не могатъ да видятъ Бога. Разумнитѣ хора. Го виждатъ. Когато искатъ да рисуватъ Бога, хората си Го представятъ въ човѣшка форма. Следъ като мислятъ известно време, тѣ казватъ, че има нѣщо, по което човѣкъ прилича на Бога, заради което си представятъ Бога въ човѣшка форма. Казано е въ Битието, че Богъ е вдъхналъ дихание въ човѣка. и той станалъ жива душа. Значи, диханието въ човѣка представя Божия Духъ. Този Духъ не присѫтствува постоянно въ човѣка, вследствие на което той се стреми къмъ Него, да го посети и да го учи. Защото Духътъ на Истината учи човѣка. Той не се влива въ човѣка по механически начинъ. Отношенията на човѣка къмъ Духа сѫ такива, каквито между ученика и учителя. Дето Духътъ работи, тамъ е силата, здравето, знанието. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да се храни правилно, да мисли, да чувствува и да постѫпва хармонично. Всѣка дисхармонична мисъль и всѣко дисхармонично чувство въ човѣка създаватъ редъ болезнени състояния. Каквито сѫ мислитѣ и чувствата на човѣка, такъвъ е и той самъ. Нѣкой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея. Държи ли тази мисъль въ себе си не се минава много време, и той заболява : въ организъма му става нѣкакво подпушване, въ резултатъ на което жизненитѣ сили въ него пресъхватъ.

Съвременнитѣ християни се наричатъ християни, но въпрѣки това се съмняватъ, дали ще свършатъ живота си добре, или не. Отде е дошло това съмнение въ тѣхъ? Да е тѣхно, не е, да е на баща имъ и на майка имъ, не е, защото тѣ, както и родителитѣ имъ, желаятъ доброто. Значи, това е мисъль, дошла отвънъ нѣкѫде. Ако сте въ гората нѣкѫде и чуете гръмъ, ще знаете, че той иде отъ нѣкой разбойникъ. Следователно, всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания въ човѣшкия умъ сѫ подобни на гръмъ, който излиза отъ пушката на разбойника.— Каква е цельта на разбойника? — Това не е важно. За васъ е важно, да видите, дали сте ранени. Ако сте ранени, ще вземете мѣрки да превържете раната си, да не се яви нѣкакво усложнение. Тъй щото, натъкнете ли се на нѣкаква отрицателна мисъль, ще знаете, че тя е куршумъ отъ пушката на нѣкой разбоиникъ, който се е прицелилъ къмъ васъ.

Като се намѣрятъ въ трудно положение, хората се успокояватъ съ това, че Богъ ще промисли за тѣхъ. Като е далъ умъ на човѣка да мисли, да учи, да живѣе правилно, Богъ е промислилъ вече за него. Повече отъ това какво може да иска? Същевременно Той му е далъ сърдце, съ което да чувствува, да различава доброто отъ злото. И най-после Той му е далъ воля, чрезъ която да прилага доброто въ живота си. Мисъльта е мощна сила, чрезъ която човѣкъ може да си служи. Не знае ли, какъ да я направлява, той нищо не може да постигне. Ако не може да направлява мисъльта си, както трѣбва, освенъ че нѣма да има постижения, но човѣкъ може да изгуби всичко, каквото е придобилъ : знание, богатство, сила. Който е свършилъ гимназия, той знае столицитѣ на всички държави. Той помни, какво е училъ. Питате ли този човѣкъ, коя е столицата на ума, на сърдцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо? Не знае човѣкътъ. Нѣкой е изучавалъ и тия столици, но днесъ не помни. Защо не помни ? Защото е обременилъ мисъльта си съ ненужни знания и е изгубилъ правата посока на нейното движение. Коя е столицата на любовьта, и това не знае.

Мнозина се хвалятъ съ знанието си, но като дойдатъ до известна мѫчнотия, не могатъ да си помогнатъ. Знание, съ което човѣкъ не може да си помогне въ труднитѣ моменти на живота, и съ което не може да даде изразъ на своя животъ, не е истинско, не е реално. Какъвъ туризъмъ е този, при който човѣкъ обикаля планини и долини, рѣки и гори, а не знае забележителноститѣ на мѣстата, презъ които е миналъ? Какъвъ смисълъ има човѣкъ да следва въ странство — въ Парижъ, Лондонъ, Берлинъ, Римъ, а да не знае, какви сѫ забележителноститѣ на тия градове? Днесъ хората си служатъ съ думи, съ понятия, значението на които не знаятъ. Какво означава думата Парижь? Парижъ е мѣсто. населено съ много хора, съ цель да работятъ разумно. Какво означава думата „мѫжъ“ ? Мѫжътъ е сѫщество, което мисли. Какво означава думата „съпругъ“ ? Съпругъ е онзи, който се е впрегналъ на работа. Съпругътъ и съпругата сѫ се съпрегнали да работятъ заедно. Българитѣ казватъ : Не е мѫжъ онзи, който не може да опасва пояса си.

Опасването на пояса подразбира разумность, мисъль. Значи, не е мѫжъ онзи, който не може да мисли. Поясътъ представя човѣшкия умъ. Щомъ поясътъ се влачи, човѣкъ не  може да си служи съ него. Съ други думи казано : когато умътъ на човѣка е разсѣянъ, той не може да работи. Другъ нѣкой пъкъ туря шапка на главата си и я накривява на  една, или на друга страна. Дали ще вървятъ работитѣ на човѣка, или не, ще познаете  отъ начина, по който носи шапката си. Видите ли, че нѣкой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че отъ този човѣкъ мѫчно можете да получите нѣщо. Човѣкъ трѣбва да оставя челото си отворено. Човѣкъ съ закрито чело по-скоро може да обере нѣкого, отколкото да даде нѣщо отъ себе си. Обирането всѣкога не подразбира нѣщо лошо. Човѣкъ обира плодоветѣ на една круша и угощава  ближнитѣ си. Но и богатиятъ има нужда нѣкога да бѫде обранъ като крушата. Като го обератъ, той олеква и съ това тегло може по-лесно да преплава океана.

Едно отъ качествата на природата е пълното разнообразие. Тя не обича еднообразието и застоя. Роди ли едно дърво плодове, тѣ трѣбва да се обератъ. Останатъ ли на дървото, тѣ ще презрѣятъ и окапятъ. Паднатъ ли на земята, тѣ ще изгниятъ. Природата обича сѫщо така изобилието. Тя щедро дава, за да се ползуватъ отъ благата й всички живи сѫщества. Кой бере плодоветѣ на дърветата, природата не се интересува. За нея е важно, като дойде човѣкъ при дървото, да знае, какъ и отде да бере плодоветѣ му. За нея е важно, който отива на извора, да знае, какъ и отде да пълни сѫда си. Не знае ли това, той ще остане съ празенъ сѫдъ.

Като се натъкватъ на противоречия, мнозина се запитватъ : Господъ не знае ли нуждитѣ, трудноститѣ ни? Защо не ни се притече на помощь? Господъ знае всичко, но човѣкъ самъ трѣбва да разреши задачитѣ си. Учительтъ преподава на ученика си, но той самъ учи. Работата, която е за мѫжа, самъ трѣбва да я свърши. Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него. Другаде жената оставя работата на мѫжа си, той да я свърши вмѣсто нея. И едното, и другото положение не се позволяватъ. Мѫжътъ не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започватъ да спорятъ. Тѣ искатъ другь нѣкой да имъ слугува. Като се родятъ деца, родителитѣ очакватъ на тѣхъ, да имъ слугуватъ, да ги гледатъ на старини, но не излиза така. И децата подържатъ философията на родителитѣ си, и тѣ търсятъ слуги. Въ края на краищата всички се разочароватъ едни отъ други и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ.

Какво представя слугата? Да бѫдешъ слуга, това значи, да бѫдешъ служитель на нѣщо по-високо отъ себе си. Слугуването е изразъ на правата мисъль. Който знае да служи, той има права мисъль. Който не може да служи правилно на себе си и на окрѫжаващитѣ, той нищо не може да постигне. За онзи който разбира живота, слугуването е приятна работа. Въ този смисълъ и молитвата е работа. Да се молишъ съзнателно, това значи, да отправяшъ енергиитѣ си къмъ Разумното въ свѣта. Накѫде е Разумното : нагоре, надолу, на изтокъ или на западъ? Дето е Разумностьта, тамъ е истинската посока, която може да бѫде изтокъ, западъ, северъ, югъ — безразлично. Ние не държимъ за външната посока, но за смисъла на нѣщата. Дълбоката, истинска молитва се приема всѣкога, независимо това, какъ и откѫде иде. Когато молитвата на човѣка се приема, това показва, че телефонътъ за горния свѣтъ е билъ отворенъ. Не се ли приема молитвата му, телефонътъ за горния свѣтъ е билъ затворенъ. Мнозина казватъ, че и безъ молитва може да се живѣе. Не, безъ молитва не може. Колкото е възможно безъ дишане, безъ ядене, безъ мисъль, безъ чувства, безъ работа, толкова е възможно и безъ молитва. Спре ли единъ отъ тия процеси, цѣлиятъ животъ спира. Човѣкъ е сложна машина, за подържането на която сѫ нужни различни енергии.

Следователно, като живѣе, човѣкъ се нуждае отъ въздухъ, отъ храна, отъ мисъль, отъ чувства, отъ действия, отъ молитва. Отнемете ли му едно отъ тия нѣща, той се осакатява. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ трѣбва да прилага всички сили, които сѫ вложени въ него, да се упражнява. Ако се упражнява постоянно и съ любовь, той може да развие мисъльта си така, че чудеса да прави съ нея. Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисъльта. Като работи въ тази область, всѣки самъ ще провѣри това, нѣма защо да му се доказва отвънъ. За всѣко нѣщо има различни начини на доказване. Какъ ще докаже богатиятъ, че е богатъ? Ако е щедъръ, той ще подпише единъ чекъ отъ нѣколко хиляди лева и ще каже : Идете съ този чекъ въ Народната банка и си послужете съ тази сума, както искате. Чекътъ не е ли доказателство за богатството на този човѣкъ?

Следователно, всѣко нѣщо, всѣка идея може да се докаже, но по специфиченъ начинъ. Какъ ше докажете, запримѣръ, какво нѣщо е Богъ? Идеята за Бога е отвлѣчена. Единствениятъ конкретенъ образъ за Бога е слънцето. Всѣки знае, какво носи слънцето за човѣка, а същевременно и за всички живи същества. Чрезъ свѣтлината и топлината си слънцето носи животъ, радость, подемъ на духа. Слънцето осмисля нѣщата. Какви съ научнитѣ теории за слънцето, това е другъ въпросъ. Важно е, какъ се отразява слънцето върху човѣка въ този видъ въ който той го вижда и възприема. На същото основание казвамъ : За човѣка е важно, каква идея има той самъ за Бога, непосрѣдствено съградена въ него, а не какво ученитѣ и философитѣ казватъ. Ако човѣкъ би приелъ въ себе си идеята за Бога, както философитѣ я развиватъ, умътъ му би се разстроилъ. Кой каквато идея има за Бога, нека я държи въ ума си. Ако тази идея единъ день се разшири, толкова по-добре за него. Каже ли нѣкой, че Богъ не сѫществува, подразбирамъ, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито, и той не го вижда. Щомъ облацитѣ се разпръснатъ, слънцето ще блѣсне на хоризонта, и човѣкъ ще го види. Така и Богъ ту се скрива, ту излиза на човѣшкия хоризонтъ. Ще дойде день, когато слънцето на човѣшкия животъ ще грѣе постоянно, нѣма да залѣзва и да изгрѣва. Богъ е първиятъ. Който е промислилъ за човѣка. Той постоянно го държи въ ума си, има предъ видъ неговитѣ нужди и ги задоволява.

Задачата на човѣка е да съзнае, защо е дошълъ на земята, кой го е изпратилъ. Той е дошълъ на земята да бѫде проводникъ на Божественитѣ мисли. Не е ли проводникъ на тия възвишени мисли, той спира въ себе си течението на живота. Безъ тия мисли той е подобенъ на човѣкъ безъ дробове, безъ стомахъ, безъ мозъкъ. Както храната е необходима за стомаха, въздухътъ — за дробоветѣ, мисъльта — за мозъка, така и Божественитѣ мисли сѫ необходими за изграждане на духовното тѣло въ човѣка. Безъ духовно тѣло човѣкъ е осакатенъ. Животътъ се предава чрезъ въздуха, чрезъ водата, чрезъ храната, чрезъ мисъльта и чрезъ чувствата. Разбере ли живота, човѣкъ ще разбере и любовьта. Разбере ли любовьта, ще разбере и мѫдростьта, и истината. Щомъ разбере тия нѣща, човѣкъ може да живѣе разумно. Каквато работа предприеме разумниятъ, добре ще я свърши. Той познава езика и на приятеля, и на неприятеля и знае, какъ да се справя. Дали е търговецъ, свещеникъ, учитель, дипломатъ, държавникъ, той знае, какъ да постѫпва.

Мнозина отричатъ дипломацията. Тѣ намиратъ въ дипломацията нѣщо неискрено. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ, прѣмъ въ отношенията си. Човѣкъ трѣбва да бѫде прѣмъ, но разуменъ, да знае, кога и какъ да говори. Разумностьта изключва злото, грубото, нечистото. Разумниятъ цени хората като себе си. Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателенъ и предвидливъ въ постѫпкитѣ си. Той разбира смисъла на живота и го цени. Не само разумниятъ, но всѣки човѣкъ разбира, какво нѣщо е животътъ. Думата „животъ“ е съставена отъ две срички : животъ. Ударението пада на втората сричка, но силата е въ първата.

Като ученици, прилагайте пѣнието въ живота си. Каквато работа предприемете, пѣйте. Който пѣе, той има условия да мисли добре ; като мисли добре, и работитѣ му ще се нареждатъ добре.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

*

30. Лекция отъ Учителя, държана на

19 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...