1930_03_12 Идейната обичь

[Ани]

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Идейната обичь

Размишление.

Ще прочета 5. глава отъ Посланието къмъ Солунянитѣ.

Прочетената глава отъ Посланието е писана приблизително преди две хиляди години. Като четете тази глава, вие виждате, че съзнанието на тогавашнитѣ хора не е било по- далечъ отъ съзнанието на сегашнитѣ. Разликата между тогавашнитѣ и сегашнитѣ хора е въ културата. Сегашнитѣ хора сѫ по-културни. Разликата между еднитѣ и другитѣ е такава, каквато е между бедния и богатия човѣкъ. Бедниятъ е просто облѣченъ, а понѣкога съ скѫсани дрехи и обуща ; богатиятъ е облѣченъ съ нови, скѫпи дрехи и обуща, съ пръстени на ржцетѣ, съ копринена риза и т. н. Разликата между тогавашнитѣ и сегашнитѣ хора е такава, каквато е между учения и простия. Съвременниятъ ученъ се е специализиралъ по известенъ отрасълъ отъ науката, носи титла докторъ по математика, по естественитѣ науки, по физика, по химия и т. н. Ако нѣкой отъ тогавашнитѣ хора живѣе днесъ на земята, ще мине за простъ човѣкъ. Обаче, по онова време той е билъ ученъ. Тогава сѫ изучавали кабалата. Ученитѣ сѫ били кабалисти, пророци, гадатели. Свѣтътъ е билъ пъленъ съ гадатели и пророци, които сѫ тълкували, какво, говорятъ боговетѣ. И днесъ има много пророци и гадатели въ свѣта. Тѣ тълкуватъ значението на слънчевитѣ петна за земята. Едни отъ тълкуванията на миналитѣ пророци се сбѫдваха, други не се сбѫдваха. И днесъ е сѫщото. Обясненията на нѣкои учени за значението на слънчевитѣ петна излиза вѣрно, а на други не излиза вѣрно. И въ миналото, и днесъ земята се върти около слънцето и около осьта си, а заедно съ нея и хората се въртятъ. По онова време радиото не бѣше известно, но много хора имаха свое вѫтрешно радио, чрезъ което виждаха и чуваха това, което ставаше въ пространството. Тѣ бѣха ясновидци и яснослушащи.

Какво представятъ ясновиждането и яснослушането? Тѣ сѫ подобни на радио - апарата, съ който съвременнитѣ хора си служатъ. Всѣки иска да има радио, да слуша, какво става по свѣта. Не е достатъчно само човѣкъ да има радио, но той трѣбва правилно да го инсталира. Не е ли добре инсталирано, хората се оплакватъ отъ него, че ги заболѣла глава, и търсятъ лѣкарь да имъ помогне. Отъ какво страдатъ? Отъ главоболие. Радиото имъ бръмчи силно въ главата. Съ други думи казано : когато въ главата на човѣка дойде нѣкаква идея, отъ която не може да се освободи, той веднага търси лѣкарь. Лѣкарьтъ дойде съ своята спринцовка, направи нѣколко инжекции, и по този начинъ прекѫсва инсталацията. Отъ две хиляди години насамъ хората работятъ старателно да прекѫснатъ инсталацията на своето вѫтрешно радио — не искатъ да бѫдатъ ясновидци и яснослушащи. Съ помощьта на сегашното радио нѣкой учени опитватъ пулса, на човѣка отдалечъ. Особено това правятъ съ авиаторитѣ. Като опитватъ пулса имъ отдалечъ, тѣ познаватъ състоянието на авиатора. Такова свойство има и вѫтрешното радио. Сегашнитѣ хора извадиха вѫтрешното радио отвънъ. Понеже мѣстото му въ главата е малко, тѣ не можаха да търпятъ шума му и го извадиха отвънъ. Като не могатъ да издържатъ шума на радиото, нѣкои хора полудяватъ. Нѣкой нагласилъ радиото си, слуша музика отдалечъ нѣкѫде и казва, че била ангелска. Музика, която предизвиква главоболие, не е ангелска. Наука и религия, които причиняватъ главоболие и разстройватъ човѣка, не сѫ ангелски. Това сѫ опити само, които не сѫ дошли още до положението на истинската наука и религия. Истински ученъ е този, за когото природата оживява. Канаритѣ, планинитѣ, земнитѣ пластове му проговарятъ. Той чете по тѣхъ живота на миналитѣ поколѣния като по книга.

Който знае да чете по земнитѣ пластове, канари и планини, той може да се домогне до човѣшката речь и мисъль отъ хиляди години насамъ. На земнитѣ пластове е написана цѣлата история на земята отъ началото на създаването  и досега. Съвременнитѣ геолози четатъ по земнитѣ пластове, по тѣхнитѣ огъвания и наклонявания, презъ какви перипетии е минала земята. Обаче, тия данни не сѫ абсолютно вѣрни. Какъ сѫ наредени пластоветѣ отвънъ, това е едната страна на науката ; важно е, обаче, какво е тѣхното вѫтрешно положение. Една книга е ценна отвънъ, но още по-ценно е нейното съдържание. Да цените книгата по външностьта и, това е все едно да се произнасяте за онзи свѣтъ по това, което знаете за физическия свѣтъ. Като не могатъ да проникнатъ въ онзи свѣтъ, мнозина мислятъ, че като умратъ, тогава ще знаятъ, какво представя онзи свѣтъ. Тѣ не знаятъ, че ако нѣматъ духовна свѣтлина, като умратъ, нѣма да виждатъ нищо, слѣпи ще бѫдатъ. За да вижда нѣщата въ онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да е изработилъ своето духовно тѣло, а сѫщевременно да има приятели, които да го обичатъ. Духовното тѣло представя инструменти съ който човѣкъ може да си служи на онзи свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че като умратъ, ще се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ и страданията, които сѫ имали на земята. Тѣ сѫ прави, само когато сѫ развили своето духовно тѣло. Не сѫ ли развили духовното си тѣло. тѣ ще се намѣрятъ въ положението на инвалиди.

Съвременнитѣ хора живѣятъ на земята и мислятъ главно за земния животъ. Малцина се замислятъ за онзи свѣтъ. Освенъ за своето физическо тѣло, малцина работятъ съзнателно и за духовното си тѣло. Като живѣе на земята, добре е човѣкъ да мисли за физическото си тѣло, но следъ като живѣе 50—60 години и замине за другия свѣтъ, нѣма ли да се намѣри въ положението на търговецъ, който е работилъ усърдно съ капитала си цѣли 60 години и единъ день фалира и остава безъ стотинка? Човѣкъ трѣбва да живѣе съзнателно, да изработи своето духовно тѣло, съ което да продължи живота си на онзи свѣтъ. Затова, именно, е дошълъ на земята. Като съзнава задачата си на земята, човѣкъ може да работи спокойно, безъ тревоги и безпокойства. Ако се тревожи, той нѣма да постигне нищо. Какво дете ще роди онази майка, която презъ всичкото време на своята бременность постоянно се тревожи и безпокои ? Детето, което се ражда отъ такава майка, ще бѫде слабо, хилаво, не може да издържа на мѫчнотиитѣ въ живота. Съмненията, тревогитѣ, обезсърдченията сѫ условия, които прѣчатъ за развитието на човѣшката душа и на човѣшкитѣ идеи. Всѣка идея, която се е заченала и расла при такива условия, не може да устои. Тя ще бѫде плодъ преждевременно падналъ на земята и изгнилъ.

Сѫщиятъ законъ се отнася и до чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. За да не се осакатява, човѣкъ трѣбва да храни мислитѣ, чувствата и желанията си съ чиста храна, която да помага на тѣхното правилно растене и развиване. Докато е младъ, човѣкъ обича хората, радва се на тѣхнитѣ успѣхи, вѣрва въ Бога. Щомъ остарѣе, той започва да се обезвѣрява, да се съмнява въ доброто и счита, че онова, въ което е вѣрвалъ, и на което се е надѣвалъ, било празна работа. Не, и въ младини, и въ старини човѣкъ трѣбва да има едно положително вѣрую, да не се обезвѣрява. Дали е младъ или старъ, беденъ или богатъ, човѣкъ трѣбва да има една основна идея въ живота си, въ която никога да не се разколебава. Какво печели богатиятъ, ако вѣрва въ своето богатство ? Той вѣрва, че богатството му дава условия да постигне всичко, каквото желае. Какво ще стане съ неговата вѣра, когато изгуби богатството си ? Бедниятъ пъкъ вѣрва, че като сиромахъ постоянно ще живѣe въ ограничения. Какво ще стане съ неговата вѣра, ако нѣкога забогатѣе?

Добре е човѣкъ да вѣрва, но така, че никога да не се разколебава. Всѣки човѣкъ не може да вѣрва. Защо ? Органътъ на вѣрата не  е добре развитъ въ него. Нѣма ли този органъ въ себе си, вѣрата може да го спъне. Ако младъ, но сиромахъ момъкъ се влюби въ царската дъщеря и вѣрва, че може да се ожени за нея, тази вѣра ще го спъне. Защо ? Защото.  като не може да постигне желанието си, той ще се разочарова. Защо този момъкъ не обича царската дъщеря, безъ да желае да се ожени за нея ? Защо не е готовъ да и стане слуга ? Трѣбва ли човѣкъ да пожелава любовьта само за себе си ? Когато види Бога, когато почувствува любовьта Му, човѣкъ трѣбва да е готовъ да Му служи, а не да Го обсебва. Никой не може да задържи любовьта за себе си, ни- кой не може да я обсеби. — Ама не мога да живѣя безъ любовьта. — Наистина, човѣкъ не може да живѣе безъ любовьта, но никой не му дава право, като види, че тя се изявява чрезъ нѣкоя форма, да я пожелае за себе си. Любовьта ражда живота, но животътъ трѣбва да бѫде осмисленъ. Да познаете любовьта само отвънъ, това е едно, а да я познаете и вѫтрешно, като животъ, който е вложенъ въ васъ, това е друго нѣщо.

Следователно, домогнете ли се до любовьта, вие трѣбва да се освободите отъ всѣкакво користолюбие. Само онзи може да служи на любовьта, който е дошълъ до пълно самоотричане въ живота. Какво значи да се самоотрече човѣкъ? Самоотричането подразбира отказване отъ онова, което е неестествено въ живота : пияницата трѣбва да се откаже отъ пиянството, скѫперникътъ — отъ скѫперничеството, безвѣрникътъ — отъ безвѣрието, крадецътъ — отъ желанието си да краде. Какво трѣбва да постави човѣкъ на мѣстото на изхвърленитѣ желания въ себе си? Той трѣбва да ги замѣсти съ естествени, положителни желания. Пиенето на вино, на ракия трѣбва да се замѣсти съ пиене на вода ; скѫперничеството съ готовность за даване, за жертви; безвѣрието — съ вѣра, желанието да краде — съ желание за даване. Користолюбието се крие въ неестественитѣ желания на човѣка. Защо човѣкъ да не  се вдъхнови отъ любовьта, а трѣбва да пожелае да я обсеби? Само онзи е разбралъ любовьта, който се вдъхновява отъ нея и работи : за нея. Посети ли го веднъѫъ, тя остава при него завинаги. Започне ли човѣкъ да страда, че не може да обсеби любовьта, да я задържи само за себе си, той е на кривъ пѫть. Да пожелава човѣкъ любовьта за себе си, това значи, да я направи слугиня. Какъ е възможно любовьта да стане слугиня на кого да е, когато тя е въ състояние да изпрати най-малко десеть слуги да му служатъ? Всички слуги служатъ на любовьта. Доброволно тя може да служи, но насилствено — никога. Сегашнитѣ богати сѫ били нѣкога влюбени въ Бога, слугували сѫ Му, затова сега Той ги направилъ богати, да разполагатъ съ пари, за да помагатъ на хората. Следователно, искате ли да станете богати, влюбете се въ Господа, отворете сърдцето си за царската дъщеря, т. е. за любовьта, и тя ще ви даде пари, имоти, слуги. Любите ли царската дъщеря, ще имате, каквото желаете.

И тъй, две теории сѫществуватъ за обяснение на богатството. Споредъ едната теория човѣкъ може да стане богатъ, ако се влюби въ Господа. Споредъ индуската теория човѣкъ може да бѫде богатъ, само ако живѣе добре. За да живѣе добре, човѣкъ все трѣбва да има нѣкого предъ видъ. И тогава, ако живѣе за Бога, отъ любовь къмъ Него, тази теория се слива съ първата. Човѣкъ обича Бога, и Богъ го обича, защото е изразъ на Неговата мисъль и на Неговитѣ чувства. На сѫщото основание човѣкъ обича ближния си дотолкова, доколкото той отразява неговата мисъль Човѣкъ обича ближния си, докато може да се оглежда въ него. Значи, ближниятъ ви е огледало, въ което вие се оглеждате. Потъмнѣе ли това огледало, т. е. престане ли да отразява вашия образъ, любовьта ви къмъ него изчезва. Обичате ли по този начинъ, вие сте намѣрили своя приятель. Всѣки търси приятели, които да бѫдатъ отзвукъ на неговитѣ мисли, чувства и желания.

Законътъ е вѣренъ и по отношение на Бога. Човѣкъ е любимъ на Бога, докато може да отразява Неговитѣ мисли и желания. Той трѣбва да бѫде огледало, Богъ да се оглежда въ него. Щомъ Богь обича човѣка, и той Го обича. Въ този смисълъ, човѣкъ е огледало за Бога, и Богъ — за човѣка. Като се оглежда въ лицето на Бога, човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ. Не е ли красивъ, той самъ ще Го отбѣгва. За да могатъ свободно да се оглеждатъ въ лицето на Бога, като въ огледало, хората трѣбва да бѫдатъ красиви.

Сега, като говоря за любовь къмъ Бога, азъ имамъ предъ видъ проявата на любовьта като принципъ, а не като чувство, което, само по себе си, е преходно. Като обичате нѣкого, вие сте готови на голѣми жертви за него : храните го, обличате го, пращате го на училище да учи, но това още не е любовь. Казано е, че любовьта ражда живота. Значи, да любишъ нѣкого, това значи, да го освободишъ отъ смъртьта, отъ всички ограничения. Ограниченията, отъ които човѣкъ страда, сѫ резултатъ на човѣшкия животъ. Ето защо, докато не излѣзе отъ човѣшкия животъ и влѣзе въ Божествения, човѣкъ нѣма да разбере, какво представя идейната любовь. Щомъ не може да разбере идейната любовь, човѣкъ не може да се ползува отъ благата на живота. Той ще бѫде потопенъ въ тѣхъ, безъ да може разумно да ги използува. Какъвъ човѣкъ е този, който е потопенъ въ блага, а не може да се ползува отъ тѣхъ? Той е човѣкъ, който не обича да работи, нито да учи. За да придобие известни блага, човѣкъ трѣбва да работи. За да придобие нѣщо, човѣкъ трѣбва да има любовь въ себе си. Слугата може да придобие нѣщо отъ господаря си, ако го обича. Какво правятъ хората, когато обичатъ нѣкого ? Тѣ му се радватъ, посрѣщатъ го добре ; ако получаватъ писма отъ него, тѣ ги четатъ и препрочитатъ по нѣколко пѫти. Не обичатъ ли нѣкого, тѣ не го приематъ въ кѫщи, не му се радватъ ; получатъ ли писмо отъ него, тѣ веднага го изгарятъ. Като изгарятъ писмата му, съ това тѣ искатъ да кажатъ, че неговитѣ чувства се нуждаятъ отъ огънь, т. е. отъ пречистване. Когато се изгори, любовното писмо отива въ невидимия свѣтъ, между разумнитѣ сѫщества. Тѣ разглеждатъ праха на това писмо, анализиратъ го и се чудятъ, защо хората на земята приематъ една любовь, а друга не приематъ. Отъ Божествено гледище, на любовьта трѣбва да се отговаря съ любовь. Не се ли отговаря на любовьта съ любовь, това показва, че има нѣкакви причини. Човѣкъ трѣбва да изучава тия причини, за да си обяснява правилно явленията въ живота.

Днесъ иде новата раса — шестата раса, въ която мѫжетѣ и женитѣ ще се разбиратъ. Колкото повече промѣни претърпяватъ, толкова по-добре ще се разбиратъ. Идеитѣ на хората трѣбва коренно да се измѣнятъ. Въ сърдцата имъ пъкъ трѣбва да влѣзе любовьта. Влѣзе ли любовьта въ сърдцата имъ, тя ще изхвърли навънъ всѣкакво користолюбие. Любовьта не търпи никакво користолюбие на пѫтя си. Най-малкото користолюбие въ човѣка е въ състояние да произведе голѣма реакция въ свѣта на любовьта. Най-малкото отрицателно чувство — умраза, завистъ, безвѣрие, съмнение е въ състояние да прекѫсне пѫтя на любовьта. Щомъ любовьта изчезне отъ човѣка, неговиятъ животъ е неестественъ. И като резултатъ на този животъ се явяватъ редъ болести и страдания. И днесъ, когато се натъквате на мѫчнотии и нещастия, на страдания и болести, ще знаете, че причината за това е отсѫтствието на любовьта въ живота. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ владѣе пълна анархия и безпорядъкъ. Влѣзе ли любовьта въ живота, редътъ и порядъкътъ се възстановяватъ.

Ние говоримъ за безкористната любовь, защото тя прави човѣка силенъ. Ако има нѣщо забележително въ характера на Христа, това е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той слѣзе на земята, за да приеме най-долното положение. Той трѣбваше да слѣзе отъ своето величие, да приеме човѣшка форма, да покаже на хората, какво значи смирение. И въ този образъ Той трѣбваше да понесе най-голѣмитѣ поругания, докато най-после Го  разпнаха. Тукъ Той показа велико търпение. Безъ да пороптае, безъ да се усъмни, Той търпеливо понесе своитѣ страдания. Презъ цѣлия си животъ Христосъ даде примѣръ на пълно безкористие. Той лѣкуваше, учеше хората, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ. Благодарение на това безкористие Христосъ можа да понесе такива страдания, каквито никой човѣкъ досега не е изпиталъ. Христосъ е проповѣдвалъ на свѣта великъ моралъ. Христовото учение — учението на любовьта е ценно за всички времена и епохи.

Съвременнитѣ хора казватъ, че учението на Христа е неприложимо. Защо е неприложимо ? Защото имъ липсва нѣщо. Благодарение на живота на своитѣ дѣди и прадѣди, тѣ сѫ изгубили нѣщо ценно въ себе си. Днесъ почти всички хора страдатъ отъ известенъ недоимъкъ въ мозъка. Мѫчно се набавя мозъчното вещество. Съвременното поколѣние, както и бѫдещитѣ поколѣния, трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, да водятъ добъръ животъ, за да придобиятъ това, което сѫ загубили. Като наблюдавамъ хората, виждамъ, че на нѣкои отъ тѣхъ носоветѣ не сѫ правилни, на други — ушитѣ, на трети — очитѣ,  на четвърти — веждитѣ. Отъ тази неправилность сѫдя, кой кѫде се е отклонилъ въ миналото. Казано е въ Писанието : „Когато дойде Духътъ на истината, Той ще ни научи,  какво да правимъ.“ Това значи : когато Божественото въ човѣка се събуди, той ще знае, какъ да работи и какво да изправя въ себе си. Сегашнитѣ хора иматъ различни слабости, вследствие на което постоянно се изкушаватъ. Дайте на нѣкого да занесе нѣкѫде една кошница зрѣли, хубави череши и вижте, дали нѣма да вземе поне една череша. Като носи черешитѣ, той ще каже : Ще си взема една череша, да ги опитамъ, какви сѫ. Нѣма нищо престѫпно въ това, че е взелъ една череша, но по-добре би било, ако не бѣше се изкусилъ.  Споредъ закона на любовьта, като занесе черешитѣ на опредѣленото мѣсто, той ще получи цѣла чиния череши, добре измити.

Какъвъ ще бѫде моралътъ на хората отъ шестата раса ? Като носи кошница съ череши, новиятъ човѣкъ ще ги занесе на опредѣленото лице, безъ да хапне изъ пѫтя отъ тѣхъ. Бѫдещиятъ моралъ изключва всѣкакво изкушение. Изкуство е човѣкъ да пренася Божиитѣ блага отъ едно мѣсто на друго, безъ да се изкушава. За да не изпада въ изкушения, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да не се връща къмъ атавистическитѣ състояния на миналото. Той трѣбва да приложи мисъльта, чувствата и волята си, за да преодолява всички свои слабости и недѫзи. Трѣбва ли човѣкъ за своитѣ слабости да се оправдава съ възпитанието си, съ лошитѣ условия, или съ лошото си наследство? Щомъ има умъ — да мисли, сърдце — да чувствува и воля — да прави добро, човѣкъ съ нищо не може да се оправдае. Днесъ повечето хора прилагатъ кражбата и на физическия, и въ сърдечния, и въ умствения свѣтъ и следъ това се оправдаватъ, че имали слабости. Ако се оправдавате съ слабоститѣ си, защо носите името „човѣкъ“ ? Кражбата е насилие, а като хора, които се стремятъ къмъ свобода, вие трѣбва да се откажете абсолютно отъ кражбата, въ каквото поле да е извършена.

Хората на шестата раса ще иматъ пълно довѣрие помежду си. Който да влѣзе въ дома имъ, тѣ ще се радватъ, че ги е посетилъ. А той, както да намѣри кѫщата, отворена или затворена, еднакво ще се радва. Той посещава единъ домъ съ цель да внесе нѣщо ново, красиво въ него, а не да изнесе. Новиятъ животъ изисква жертви. Човѣкътъ на шестата раса живѣе повече за другитѣ, отколкото за себе си. Да живѣешъ за другитѣ хора, това значи, да виждашъ проявлението на Бога въ множеството. Но Богъ се проявява и въ единството. Като люби Бога, човѣкъ ще Го вижда и въ едно лице, и въ много лица. Понѣкога Богъ се оттегля и отъ единицата, и отъ множеството. Божественото въ човѣка го прави обиченъ. Оттегли ли се Божественото отъ него, и хората се оттеглятъ. Човѣкъ постоянно се пълни и празни. Днесъ го виждате пъленъ съ красиви и възвишени чувства, а на другия день е изпразненъ вече. Това е човѣкътъ на промѣнитѣ, на приливитѣ и отливитѣ. Истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ, постоянно да дава.

Едно отъ качествата на великата любовь е даването. Придобиете ли това качество, вие ще запазите Божественото въ себе си. Безъ него вие всичко ще изгубите и, въ края на краищата, животътъ ви ще се обезсмисли. Когато Божественото посети човѣка, той трѣбва да бѫде готовъ да забрави всичко: задължения, умраза, неразположение, недоволство. Сърдцето му трѣбва да се разшири и да приеме всички въ себе си. По този начинъ само той ще разбере, какво представя идейната любовь. Като се говори на хората за тази любовь, тѣ се страхуватъ да не стане нѣкаква промѣна въ живота имъ, да загубятъ своята личность. Нищо нѣма да загубятъ. Защо? Защото идейната любовь е Божията Любовь, и като такава, тя включва всичко въ себе си. Направете опитъ да дадете мѣсто на тази любовь въ душата си и ще видите, че цѣлиятъ свѣтъ ще се открие предъ васъ. Тогава братътъ и сестрата нѣма да бѫдатъ форми, лица за васъ, но ще бѫдатъ души, съ които всѣкога ще се разбирате. Мойсей каза на евреитѣ да възлюбятъ Господа, но тѣ не изпълниха този законъ, заради което и до днесъ страдатъ. Христосъ каза на тогавашнитѣ вѣрващи да възлюбятъ Господа, но и тѣ не изпълниха закона. Днесъ и на васъ се казва да възлюбите Господа. Ако и вие не изпълните този законъ, страданията ви ще бѫдатъ по-голѣми отъ тия на миналитѣ поколѣния.

Сега, нека се явятъ нѣколко души кандидати, които да приложагъ Божията Любовь безъ страхъ. Кандидатитѣ трѣбва да бѫдатъ нито много млади, които да сѫ влюбени въ свѣта, нито много стари, които да напущатъ свѣта разочаровани. Онѣзи, които се решатъ да приложатъ Божията Любовь, трѣбва да знаятъ, че не ги очаква щастие. Да живѣете съ великата любовъ, това значи, да живѣете на небето. Който отива на небето, той не може да бѫде щастливъ. Защо? Защото трѣбва да съблѣче старитѣ си дрехи, които сѫ здраво сраснали за кожата му. Щомъ съблича тия дрехи, той неизбѣжно ще изпита голѣми болки. Не може човѣкъ да не страда, щомъ дератъ кожата му. Кажете ли, че можете да отидете на небето, безъ да събличате старитѣ си дрехи, вие ще останете въ свѣта, привидно щастливи. Тъй щото, сега искамъ отъ васъ трима души кандидати. Тѣ трѣбва да бѫдатъ герои, да носятъ земята на гърба си. Ако при това положение тѣ не се колебаятъ, задачата имъ  е свършена. Човѣкъ успѣва въ работитѣ си,  когато не се колебае.

Двама царе имали по единъ добъръ приятель. Тѣ се хвалили съ приятелитѣ си, че били готови да направятъ за тѣхъ всичко, каквото имъ се заповѣда. Единъ день царетѣ решили да подложатъ чувствата имъ на изпитъ. Първиятъ царь казалъ на приятеля си : Качи се на тази канара и се хвърли оттамъ. Той чулъ думитѣ на царя, но си мислѣлъ : Възможно ли е моятъ господарь да ме подлага на такова изпитание ? Не знае ли, че като се хвърля отъ канарата, ще се убия ? Той тръгналъ къмъ канарата, но постоянно се обръщалъ назадъ, да види, нѣма ли царьтъ да му заповѣда да се върне. Като видѣлъ това, царьтъ му казалъ : Спри! Достатъчно е толкова. Вториятъ царь направилъ сѫщия опитъ съ приятеля си. Като чулъ заповѣдьта на своя царь приятельтъ му веднага се отправилъ къмъ канарата, безъ никакво колебание, и се хвърлилъ отгоре. Въ подножието на канарата стояли двама души, слуги на царя, които веднага го поели. Вториятъ приятелъ издържалъ изпита си, защото не мислилъ за себе си. Той не мислилъ и за крайната цель на своя господарь.

На сѫщото основание казвамъ и на васъ : Възлюбете Господа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила и не мислете за крайната цель на живота. Като живѣете, ще страдате, ще се мѫчите, ще воювате, ще падате, ще ставате, но не се стремете да си обяснявате, защо става това. Много философи, учени, поети сѫ писали върху смисъла на живота,  но никой нищо не е могълъ да открие. Ка къвъ е замисълътъ на Бога, никой не знае. Смисълътъ на живота се заключава въ това да възлюбишъ Господа и да бѫдешъ едно съ Него и въ множеството, и въ единството. Постигнешъ ли това, ти ще разберешъ донѣкѫде поне крайнитѣ цели на Битието.

И тъй, искамъ трима души кандидати, които сѫ готови да изпълнятъ всичко, каквото имъ се казва, безъ да се колебаятъ, безъ да питатъ, защо трѣбва да направятъ това или онова, безъ да се обръщатъ назадъ. Това, което предлагамъ, е лотария, въ която печелятъ само трима души.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

*

29. Лекция отъ Учителя, държана на

12 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.