Jump to content

1930_03_05 Термометърътъ на човѣка


Ани

Recommended Posts

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Термометърътъ на човѣка

Размишление.

Мислете върху следнитѣ изречения : малката стая събира малко въздухъ ; голѣмата стая събира много въздухъ. Малката стомна събира малко вода ; голѣмата стомна събира много вода. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане : да има човѣкъ голѣма или малка стомна ? Ако водата е чиста, свежа, за предпочитане е човѣкъ да има голѣма стомна. Ако водата е нечиста, за предпочитане е тогава да има малка стомна. Защо? Защото, като нечиста, водата остава утайки. Следователно, малката стомна, която събира малко вода, има и малко утайки. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ знанието. Добре е човѣкъ да има много знания, но да сѫ чисти. Не сѫ ли чисти, по-добре е човѣкъ да има малко знания.

Съвременнитѣ хора се ползуватъ малко отъ знанието, отъ силата, отъ богатството, които придобиватъ, защото мислятъ повече за себе си. Откато се е родилъ, докато умре, човѣкъ постоянно мисли за себе си. Добре е човѣкъ да мисли за себе си, но трѣбва да знае, че колкото много да мисли, себето не може да стане по-голѣмо, отколкото сѫ неговитѣ възможности. Първоначално детето е 

малко, слабо, низко, но като израсте, като стане голѣмъ човѣкъ, на височина 160—170 см., колкото да мисли за себе си, по-високъ не може да стане. Преди да е дошълъ до 21 годишна възрасть, човѣкъ може да мисли за растенето си, но следъ 21 годишна възрасть той трѣбва да престане да мисли за своята височина. Той се е оформилъ вече, трѣбва да мисли за други работи. Отъ 21—33 годишна възрасть човѣкъ трѣбва да мисли за здравето си, да се закрепи и усили. Отъ 33 до 60 годишна възрасть човѣкъ трѣбва да мисли, какъ да стане уменъ, да придобие знания. Отъ 60 годишна възрасть нататъкъ човѣкъ може да мисли за плодотворна работа : малко работи, но правилно, съ любовь. Дали ще копае, оре, жъне, чете, пише или учи, навсѣкѫде да прилага закона на любовьта.

Сега, като говоря за годинитѣ, нѣмамъ предъ видъ това буквално разграничаване. Преди всичко младостьта и старостьта сѫ непостоянни нѣща. Тѣ сѫ фази въ живота на човѣка, които нѣматъ външенъ изразъ. Срѣщате единъ човѣкъ, знаете, че е младъ, но намирате, че е преждевременно остарѣлъ. Кѫде отиде младостьта му? Скрила се е нѣкѫде. Днесъ нито младитѣ сѫ истински млади, нито старитѣ сѫ истински стари. Защо ? Защото при днешнитѣ условия на живота нито младостьта, нито старостьта иматъ условия да се проявятъ на земята. Въ умѣрения поясъ младостьта трае само три месеца : отъ мартъ до юни. Следъ това тя дига пособията си и заминава. Едва човѣкъ се почувствува малко обновенъ и подигнатъ, отново започва да губи силитѣ си и да остарява. За да се развивате добре, вие трѣбва да работите съзнателно. Дали сте млади или стари, не е важно. Ще работите като разумни млади и като разумни стари. Младиятъ представя начало на нѣщата, а стариятъ — край. За да се свърши известна работа, стариятъ трѣбва да влѣзе въ главата на младия. Стариятъ може да укроти младия, само когато влѣзе въ главата му като мисъль. Представете си, че младиятъ е глава  на змията, а стариятъ — нейна опашка. Какво ще бѫде положението ви, ако срещу васъ излѣзе змия? Тя непременно ще ви ухапе. За да не ви ухапе, стариятъ, въ видъ на опашка, трѣбва да влѣзе въ устата на змията. Каквото да правите съ змията, каквото да и говорите, щомъ е свободна, тя всѣкога ще хапе.

Човѣшкиятъ животъ може да се уподоби на термометъръ. Понеже на човѣка е опредѣлено да живѣе 120 години, всѣка година представя единъ градусъ. Значи, животътъ на човѣка е раздѣленъ на 120°. Както живакътъ въ термометъра се подига при известно атмосферно налѣгане, или при висока температура, така и при растенего на човѣка жизненитѣ сили се подигатъ нагоре. Отъ деня на раждането си до 21 годишна възрасть човѣкъ постепенно расте, по-силно или по-слабо, въ зависимость отъ условията. Човѣшкиятъ термометъръ, обаче, не спира действието си само до 21 годишна възрасть, но продължава до 120 години. По-нагоре отъ 120 години човѣкъ не може да живѣе. Има изключения и отъ това правило, но тѣ сѫ рѣдки. Отъ тази възрасть нагоре силитѣ на човѣшкия организъмъ се оттеглятъ, и душата му излиза отъ цевьта на неговия животъ. Цевьта на човѣшкия животъ е неговото тѣло, въ което душата временно пребивава, докато единъ день окончателно го напусне, и ние казваме, че човѣкъ умира. Ако живѣе правилно, човѣкъ може да стигне до 120 годишна възрасть, т. е. до 120°, следъ което започва да се топи и изчезва. Нѣкои хора се топятъ въ ранната си възрасть, около 30—40—50°, а други—къмъ 60°. Малко хора издържатъ до 120° температура на своя животъ.

И тъй, искате ли да изучавате живота, спрете вниманието си върху промѣнитѣ, които ставатъ въ тѣлото ви. Вънъ отъ тѣлото си вие не можете да изучавате живота. Въ това отношение всѣки човѣкъ е специфиченъ уредъ за измѣрване на своята енергия. Занимавате ли се съ другитѣ хора, вие ще изучавате тѣхнитѣ уреди, но не и своя. За да се справя съ мѫчнотиитѣ си, преди всичко човѣкъ трѣбва да изучава себе си. Какво ще се ползувате отъ доброто свирене, говорене, отнасяне на единъ човѣкъ къмъ васъ, ако сте слѣпъ и глухъ, не виждате и не чувате? Какво ще ви ползува красотата на природата, ако не можете да я видите? Какво ще ви ползува свѣтлината, ако не можете да я възприемете? За да се ползува отъ благата на живота и на природата, човѣкъ трѣбва да знае, съ какви сили, съ какви дарби и способности разполага, за да може да ги развива. Той трѣбва да познава себе си. За да познае себе си, човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако тѣ сѫ хармонични, тази хармония ще се предаде на всички негови удове, на цѣлото му тѣло. Не сѫ ли хармонични, дисхармонията ще се отрази на тѣлото му.

Защо хората се обличатъ? Защо покриватъ тѣлото си? Една отъ причинитѣ, поради която хората се обличатъ въ различни дрехи, се дължи на неблагоприятнитѣ природни условия. Отъ друга страна, тѣ се обличатъ, за да прикриятъ дефектитѣ на своето тѣло. Днесъ почти всички хора иматъ повече или по-малко дефекти на тѣлото си : голѣма пълнота, голѣма сухота, изкривяване на раменетѣ, на врата, на гръбнака, на рѫцетѣ, на краката и т. н. Малко хора ще срещнете нормално развити. Днесъ хората откриватъ само лицето и рѫцетѣ си. Който разбира, той ще види дефектитѣ на човѣка и на лицето. Запримѣръ, дебелитѣ устни говорятъ за човѣкъ, който обича да яде много, да се удоволствува. Но и крайно тънкитѣ устни показватъ нѣкакъвъ дефектъ, главно на сърдцето. Дебелитѣ устни показватъ животинското въ човѣка, а тънкитѣ—змията. Истинскиятъ човѣкъ има нормална линия на устнитѣ — нито много дебели, нито много 

тънки. Тази линия не може да се опредѣли съ думи, тя се чувствува.

Като дойдатъ до добродетелитѣ, мнозина мислятъ, че тѣ произхождатъ отъ тѣхъ. Тѣ мислятъ, че любовьта, мѫдростьта, истината сѫ въ самитѣ тѣхъ, но се лъжатъ. За да разберете заблуждението, въ което се намирате, ще си послужа съ следния примѣръ. Вие отивате при единъ майсторъ грънчарь и му зарѫчвате да ви направи едно гърне отъ най-чистъ и доброкачественъ порцеланъ. За да из- пълни порѫчката ви, той трѣбва да потърси отнѣкѫде първокачественъ материалъ, най-чиста глина — каолинъ. Като намѣри глината, той я счуква на ситно, пресѣва я и залива съ чиста вода, да образува глинено тѣсто. Следъ това взима форма, каквато искате, и излива въ нея тѣстото, или пъкъ го туря на грънчарското колело и го формува, споредъ модела, който желаете. Като приготви гърнето, майсторътъ го туря въ пещьта да се пече. Както виждате, за да се приготви гърнето, грънчарьтъ си служи сѫ глина, вода, огънь — материали, които сѫ вънъ отъ него. Единственото нѣщо, което излѣзе отъ него, това бѣше формата. Материалитѣ, обаче, бѣха вънъ отъ него.

Следователно, добродетелитѣ на човѣка сѫ вънъ отъ него. Само формата, т. е. тѣлото му е негово. Въ тази форма се втичатъ добродетелитѣ и, когато потрѣбва, изтичатъ, или се изявяватъ навънъ. Търсите ли добродетелитѣ, като нѣща съществени за вашия животъ, ще ги намѣрите въ Бога. Свържете ли се съ Него, тѣ ще потекатъ и къмъ васъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ пътьтъ, истината и животътъ“. Това значи : Азъ съмъ пътьтъ, по който животътъ иде, Животътъ пъкъ иде отъ Бога. На друго мѣсто Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Оттукъ виждаме, че и любовьта иде отнѣкъде. Откъде иде любовьта? Отдето иде животътъ.

Какво представя човѣкътъ? Човѣкъ е гърне, което трѣбва да се опече добре, за да не се пука лесно. Колкото по-равномѣрно и при по-висока температура е печено гърнето, толкова е по-издържливо. Преди да се тури въ пещьта, гърнето се пече на слънце. Дока- то се пече на слънце, то е доволно, нѣма страдания. Турятъ ли го въ пещьта, то започва да плаче, да вика, да търси помощь. Колкото да вика, нѣма да го извадятъ отъ пещьта. То трѣбва да се нагрѣе до 33°, най-високата температура, която опредѣля неговото бъдеще. Ако издържи на тази температура, ще продължатъ да го пекатъ до 120°. Не издържи ли, то се пука. Грънчарътъ взима пукнатото гърне, туря го настрана и следъ време отъ него прави нова форма. Ако не се пукне, той го изважда отъ първата пещь и го излага на показъ. Който го хареса, той плаща скъпо за него и го взима за своя употрѣба.

Мѫчнотиитѣ и страданията, отъ които съвременнитѣ хора се оплакватъ, не сѫ нищо друго, освенъ процесъ на печене въ пещь, презъ който всички хора неизбѣжно трѣбва да минатъ. Не минатъ ли презъ печене, пръстьта, отъ която сѫ направени, ще се разсипе и отъ тѣхъ нищо нѣма да излѣзе. Въ този смисълъ страданията сѫ необходими. Безъ страдания нѣма животъ. Безъ страдания никаква форма не сѫществува. Страданията се уравновесяватъ съ радоститѣ. Колкото страда човѣкъ, толкова и ще се радва. Страданието представя необработенъ материалъ, даденъ на човѣка за работа. Той е подобенъ на вълна, остригана отъ овцетѣ. За да я използува добре, човѣкъ трѣбва да я чисти, пере, преде и тогава да си служи съ нея за различни цели. Радостьта е обработенъ материалъ, т. е. звонковь капиталъ, предоставенъ на човѣка за лично ползуване, когато и колкото пожелае. — Не може ли да се избѣгнатъ страданията? — Абсолютно не може. Ако искашъ да станешъ човѣкъ, непременно ще страдашъ. При това, колкото повече страдашъ, толкова по-добре за тебе. — Опекоха ме, нищо не остана отъ мене. — Лъжешъ се. Колкото повече те пекатъ, толкова повече ще се калишъ и изчистишъ.

Силата на човѣка се крие въ издържливостьта му. Колкото повече издържа на огъня, толкова по-чиста е материята, отъ която е направенъ. — Докога ще ме пекатъ? — Докато дойдешъ до положение да отговаряшъ на известни условия. Като извади гърнето отъ пещьта, майсторътъ го чука оттукъ — оттамъ и, ако е опечено, изважда го навънъ; ако не е добре опечено, пакъ го туря въ пещьта. По чукането той познава, дали е готово, или не. Който не иска да го пекатъ, той не е трѣбвало да става гърне. Колкото да вика, той трѣбва да знае, че майсторътъ е по-уменъ отъ него. Той разбира отъ работата си и знае, колко време трѣбва да пече всѣко гърне. Ако е разумно, презъ време на печенето гърнето трѣбва да търпи. Нѣкой едва го напекли до 10° и започва да вика. Ако не може да издържа на 10° температура, какво ще прави по-нататъкъ, когато температурата се увеличи на 120°, 500°, 1000°? Какво ще прави, като го нагрѣятъ до единъ милионъ градуса? Човѣкъ трѣбва да знае, че докато е въ разумния животъ, нѣма отъ какво да се страхува. Въ този животъ всичко е строго опредѣлено.

Сега, като говоря за страданията, азъ имамъ предъ видъ разумнитѣ страдания, а не ненужнитѣ, които човѣкъ самъ си създава. Влѣзе ли въ стълкновение съ естественитѣ процеси на природата, човѣкъ се натъква вече на неразумни страдания. — Ама защо съмъ беденъ ? — Това е философски въпросъ. — Защо съмъ богатъ? — И това е философски въпросъ. Ти не си нито беденъ, нито богатъ. Ти си гърне, което трѣбва да се пече. Докато  страдашъ и се радвашъ, ти още не си oпeченъ, пекатъ те въ пещьта. Щомъ те опекатъ, скръбьта ти ще се превърне въ радость, и радостьта ти ще бѫде постоянна. Като те опекатъ, ще те занесатъ на пазаръ, да те продаватъ. Кой какъ мине, ще се спре да гледа. Много гърнета има на пазара. Тукъ се стичатъ благородници, добри хора, светни, а понѣкога отъ небето слизатъ ангели, арахангели, даже и богове, да гледатъ, какво има на пазара и да си купятъ нѣщо. Като си харесатъ нѣкое гърне, тѣ го взиматъ, турятъ го подъ мишца и го занасятъ на небето. Тия гърнета, които отиватъ на небето, представятъ напреднали души. Останалитѣ гърнета съжаляватъ, че не ги е харесалъ нѣкой светия или ангелъ, но най-после се примиряватъ съ положението си. За тѣхъ дохождатъ обикновени хора. Като ги купятъ, тѣ ги употрѣбяватъ за домашни нужди.

Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за всичко, което става съ васъ, да се познавате. Като се изучава, като анализира мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, човѣкъ лесно може да види погрѣшкитѣ си и да ги изправи. Който не мисли за изправяне на погрѣшкитѣ си, той само се изобличава, нарича се грѣшникъ. Не е важно, защо грѣши човѣкъ, важно е да се изправя. Като изправя погрѣшкитѣ си, той се учи. Ако не изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ не може да се ползува отъ благата на живота и на природата. Същевременно човѣкъ трѣбва да познава добре устройството на своето тѣло. То е инструментъ, съ който свири. Ако знае, какъ да управлява тѣлото си, човѣкъ ще може да даде изразъ на всичко онова, което става въ него. Както цигуларьтъ трѣбва да знае да управлява лѫка си, така всѣки човѣкъ трѣбва да знае, какъ да управлява силитѣ на своя организъмъ, да имъ бѫде господарь. Мнозина мислятъ, че това може да се постигне съ единъ замахъ, по механически начинъ. Не, това е невъзможно. Въ единъ моментъ човѣкъ не може да стане ученъ, богатъ, силенъ, здравъ. Работа, усилия, упражнения, учене се иска, за да придобие човѣкъ онова, което душата му желае. Това сѫ задачи, които той трѣбва да реши. Не е важно, дали ще ги реши правилно. Добре е да ги реши правилно, обаче, както да ги реши, ценни сѫ усилията, които той е правилъ. Усилията помагатъ за развитието му.

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ всичко онова, което е въ състояние да ви възпита. Дали ще учите, пѣете, свирите или рисувате, всѣкога имайте предъ видъ самовъзпитанието си. Не може ли дадена наука, или известенъ инструментъ, на който свирите, да ви възпита, оставете ги настрана. За да успѣва въ работата си, човѣкъ трѣбва да работи за себе си, да задоволи своя вѫтрешенъ стремежъ. Задоволи ли себе си, той ще задоволи и своитѣ ближни. Дали човѣкъ свири на нѣкакъвъ инструментъ, или не свири, това не е важно. Най-добриятъ инструментъ, на който всѣки човѣкъ може да свири, това е животътъ. Като свири на този инструментъ, той трѣбва да се стреми да излѣзе майсторъ — музикантъ. Колкото по-добре и разумно живѣе човѣкъ, толкова по-добре и правилно свири. Като свири, т. е. като живѣе, той трѣбва да знае, че всѣки моментъ има кой да го слуша. Все нѣкое сѫщество отъ невидимия свѣтъ ще даде ухо на неговото свирене. Ако свири добре, ще му рѫкоплѣска. Не свири ли добре, ще запуши ушитѣ си и бързо ще отмине. Не само разумнитѣ сѫщества възприематъ тази музика, но и вие можете да я чувате. Достатъчно е да имате добре развитъ вѫтрешенъ слухъ, за да чуете музиката, която излиза отъ всѣки добъръ, любещъ човѣкъ. Добриятъ човѣкъ е цигулка, отъ тоноветѣ на която всѣки се възхищава. Засега тази цигулка издава само тонове, но ще дойде день, когато тя ще проговори. Днесъ доброто издава само музикални тонове, но единъ день то само ще проговори. Не само доброто ще проговори, но и науката, и изкуството. Внесе ли се тази придобивка въ културата, казваме, че човѣчеството е направило вече крачка напредъ къмъ Царството Божие.

По какво се познава доброто свирене? Ако слушате нѣкой цигуларь да свири и решите въ себе си да направите нѣкакво добро, това показва, че цигуларьтъ е свирилъ добре. Не сте ли готови да направите нѣкакво добро, дигуларьтъ не е свирилъ добре. При това, като слушате нѣкой добъръ цигуларь, вие сте готови да му платите повече, отколкото той е искалъ. — Не може ли да слушаме даромъ? — Това зависи отъ онзи, който свири. Който много дава, той всѣкога е готовъ да дава даромъ. Богъ дава даромъ, понеже работи съ закона на любовьта. Пъкъ и този, който взима даромъ, сѫщо трѣбва да е готовъ да дава даромъ. Сърдце се иска за това. Колкото и да плащатъ на добрия цигуларь, въ края на краищата изразходваната енергия отъ него съ нищо не може да се плати. Докато публиката не престане да критикува цигуларя, той всѣкога ще чувствува, че е изразходвалъ много енергия, вследствие на което се изтощава. Ето защо, като свири, цигуларьтъ трѣбва да омагьоса слушателитѣ си, да престане всѣкаква критика въ тѣхъ. Като се унесе самъ въ музиката, той забравя критицитѣ си. На сѫщото основание казвамъ : Като се унесе въ живота, човѣкъ забравя критицитѣ. Следователно, докато критикува живота, човѣкъ не може да бткде музикантъ. Тогава окрѫжаващитѣ иматъ влияние надъ него. За да се освободите отъ влиянието на окрѫжаващитѣ, поставете си задача да не критикувате живота.

За да разреши тази задача, човѣкъ трѣбва да пѣе и да свири. Който има добъръ гласъ, той трѣбва да продължава да пѣе, да развива гласа си. И който нѣма добъръ гласъ, сѫщо трѣбва да се упражнява въ пѣнието. Безъ пѣние и музика никой не може да се домогне до музиката на висшитѣ свѣтове. Кой се стреми да отиде на концертъ? Който донѣкѫде поне знае да пѣе и да свири, или който обича музиката. Ако това е условие за посещаване на концертитѣ на физическия свѣтъ, колко повече се изисква отъ човѣка, за да може да слуша концертъ въ невидимия свѣтъ. Нѣкои ще кажатъ, че сѫ стари, че пѣнието и музиката не сѫ за тѣхъ. Не, стари или млади, всички трѣбва да пѣете и свирите. Съ музиката сѫ свързани редъ дарби и способности. Не пѣе ли човѣкъ, никакви дарби не могатъ да се развиватъ. Външно или вѫтрешно, т. е мислено човѣкъ трѣбва да пѣе. Жената - домакиня стои цѣлъ день предъ тенджеритѣ и мисли, че не и трѣбва музика. Колкото да отрича музиката тя пакъ се движи въ нея. Когато яденето ври въ тенджеритѣ, и това е музика, но еднообразна, уморителна. Ще дойде день, когато тази музика ще се замѣсти съ нѣщо ново. Днесъ хората не вѣрватъ, че сегашниятъ начинъ на хранене ще се замѣсти съ новъ съвършено различенъ отъ този, на който сѫ привикнали. И гѫсеницата е привикнала да се храни съ листа, но като се превърне на пеперуда, храната и коренно се различава отъ първата. За да подобрятъ яденето, сегашнитѣ жени трѣбва да внесатъ въ него музикаленъ елементъ. Това се постига съ музика. Като готви, жената трѣбва да пѣе. Ако нѣколко жени се събератъ и започнатъ да пѣятъ и свирятъ презъ време на готвенето, яденето ще бѫде много по-вкусно и здравословно оть онова, което е готвено безъ музика и пѣсень.

Идеята, която искамъ да ви оставя, е да внасяте Божественъ елементъ въ всичко, каквото правите. Божествениятъ елементъ се изразява въ чиста, възвишена мисъль въ благородни чувства и постѫпки. Тѣзи мисли и чувства се подхранватъ съ музика и пѣние. „Който пѣе, зло не мисли.“ Когато плодоветѣ зрѣятъ, въ природата всичко пѣе и се весели. Колкото повече сѫ пѣли на единъ плодъ, толкова по-сладъкъ е той. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Човѣкъ, който е откърменъ съ музика и пѣсень, има свѣтла мисъль и широко, отворено сърдце. Той се радва на всичко. Каквото срещне въ живота си, той го разглежда отъ добрата му страна. Иска ли да придобие красивото и великото въ себе си, човѣкъ трѣбва да отправи погледа си къмъ природата. Въ нея се крие всичко велико : и музика, и пѣсень, и знание, и красота. Иска ли да придобие тѣзи качества, човѣкъ трѣбва да  следва пѫтя на природата. Да следва пѫтя на природата, това значи, да изучава законитѣ и и да ги прилага. Като прилага законитѣ на разумната природа, човѣкъ дохожда до положението, което нѣкога апостолъ Павелъ е преживѣлъ. Той изразява това състояние съ  стиха : „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.“

И тъй, работете съобразно законитѣ на природата, да се самоусъвършенствувате. Не спазвате ли тия закони, вие ще бѫдете изложени на голѣми страдания. Който не работи върху себе си, ще се намѣри въ пещьта, при високата температура. Като се пречисти и опече, той ще бѫде готовъ да живѣе споредъ великитѣ закони на природата. Каквото да правите, както да работите, все ще придобиете нѣщо. Въ природата нѣма загуба. Тамъ всичко се преработва и видоизмѣня. Не е далечъ времето, когато човѣкъ ще придобие онова, къмъ което се стреми. Тогава той ще има по-красиво, по-здраво и усъвършенствувано тѣло. Днесъ човѣкъ живѣе въ постоянна борба между плътьта и духа. Когато изработи своето ново тѣло, той ще живѣе въ миръ и равновесие. Той ще излѣзе отъ живота на борбата, отъ двойствения животъ.

Основната идея, която трѣбва да остане въ ума ви, е да работите за развиване на своитѣ дарби, за да се ползувате отъ благата нa живота. Като работи за развиване на своитѣ дарби и способности, човѣкъ се освобождава отъ своитѣ слабости и недѫзи. Достатъчно е човѣкъ да е готовъ да изправя недѫзитѣ си, за да има поне малъкъ резултатъ. Отъ усилията, които той прави, зависи, дали по-скоро или по-бавно ще се освободи отъ нѣкой свой недостатъкъ. Ще кажете, че условията за работа сѫ неблагоприятни. Мислите ли така, вие сте на кривъ пѫть. Днешнитѣ условия, добри или лоши, сѫ дадени за развиване на сегашнитѣ ви дарби. Изгубите ли тия условия, заедно съ тѣхъ изгубвате и възможноститѣ. Бъдещитѣ условия ще се дадатъ за постигане на други дарби. Следователно, ако трѣбва да свирите днесъ, не отлагайте работата си за другъ день. Свирете още днесъ.

Какъ се познава човѣкътъ на любовьта? Любещиятъ човѣкъ внася въ окръжаващитѣ миръ, равновесие, доволство. Любовьта изключва всѣкакво съмнение и безвѣрие. Който живѣе въ свѣта на любовьта, той има всичко на разположение. Тази е причината, поради която въ свѣта на любовьта никакви кражби и престъпления не ставатъ. Ако апашъ или крадецъ влѣзе въ този свѣтъ и се опита да открадне нѣщо, докато проточи ръце къмъ нѣкой предметъ, предметътъ изчезва предъ очитѣ му. Човѣкътъ на любовьта никога не се опетнява, нито външно, нито вътрешно. Неговата дреха е всѣкога чиста. Що се отнася до душата му, тамъ въпросъ даже не става. Душата е всѣкога чиста. Никаква сила не е въ състояние да опетни човѣшката душа. Обикновениятъ, слабиятъ човѣкъ може да се опетни външно, но душата му никога не се опетнява. Като знаете това, разчитайте на чистотата на душата си и престанете да говорите за вашитѣ грѣхове. Ако е въпросъ за грѣхове, свѣтътъ е пъленъ съ такива, но същевременно той е пъленъ и съ добри дѣла. Грѣхътъ представя руда, която трѣбва да се тури въ пещьта, да се стопи, за да отдѣлятъ отъ нея ценното — метала, който ще се използува въ живота. Доброто пъкъ представя съвокупность отъ всички условия, необходими за изваждане на ценното, което се съдържа въ рудата.

И тъй, вие трѣбва да знаете, че въ всѣки човѣкъ сѫ вложени дарби и способности, които трѣбва още сега да развива Нѣкои питатъ кѫде трѣбва да работятъ : на този, или на онзи свѣтъ. Този и онзи свѣтъ сѫ на едно мѣсто. Като сте дошли на земята, вие ще работите едновременно и на този, и на онзи свѣтъ. — Между ангелитѣ, или между хората ? — И между ангелитѣ, и между хората. — Можемъ ли да виждаме ангелитѣ ? — Човѣкъ всѣки моментъ може да срещне нѣкой ангелъ, но като се усъмни въ него, веднага ще го изгуби. Задъ всѣко добро дѣло, задъ всѣка свѣтла мисъль, задъ всѣко възвишено чувство се крие единъ ангелъ. Усъмните ли се въ добрата постѫпка, въ свѣтлата мисъль и въ благородното чувство, ангелътъ моментално изчезва. За да го задържите по-дълго време при себе си, вѣрвайте въ всичко възвишено и благородно, въ когото да сте го видѣли. Вѣрвайте въ всичко, което ви подига, и благодарете за всичко, което ви се случава. Дали сте здрави или болни, богати или сиромаси, учени или прости, благодарете, че ще научите нѣщо. Боли ви кракъ, благодарете, че не ви болятъ двата. Боли ви глава, благодарете, че краката и рѫцетѣ ви сѫ здрави. Като благодарите за всичко, нѣма да забележите, какъ ще изчезне болестьта ви. Много примѣри има въ живота, когато човѣкъ заболява изведнъжъ и оздравява изведнъжъ.

Какво представятъ болеститѣ и страданията? Тѣ сѫ пробенъ камъкъ, чрезъ който невидимиятъ свѣтъ изпитва вѣрата. търпението, любовьта и мѫдростьта на човѣка. Човѣкъ може да се лѣкува чрезъ мисъльта си. Колкото по-силна и съсредоточена е мисъльта на човѣка, толкова по-лесно може да се излѣкува отъ известна болесть. Достатъчно е да каже една дума, за да се излѣкува. Има думи, които действуватъ магически върху човѣка. Но затова се иска знание. Той трѣбва да знае, кога да каже думата. Всѣко нѣщо трѣбва да става на своето мѣсто и време. Запримѣръ. можете ли да посадите лозови прѫчки въ блато ? За всѣко нѣщо се изискватъ специални условия. Лозовитѣ прѫчки вирѣятъ при специални за тѣхъ условия.

Мнозина се запитватъ, какво трѣбва да работятъ. Много работи има за човѣка. Срещнете ли боленъ човѣкъ помолете се за него. — Дали ще ме послуша Богъ? — Това не е ваша работа. Вие виждате на земята единъ камъкъ. Ваша работа е да го отмѣстите отъ пѫтя, да не спъва хората. Кой го е турилъ, не е ваша работа. Срѣщате човѣкъ, който критикува хората. Помолете се за него. Богъ да обърне неговото красноречие въ друга посока, да проповѣдва за славата Божия. Срѣщате двама души, които се биятъ. Помолете се тѣхния ударъ да се превърне въ музикаленъ тактъ, и двамата да станатъ добри приятели. Изкуство е да те биятъ, а ти да стоишъ тихъ и спокоенъ, да запазишъ пълно самообладание. Такъвъ примѣръ даде Христосъ. Следъ като Го биха и разпнаха на кръста, Той запази пълно самообладание и се обърна къмъ Господа съ думитѣ : Господи, прости ги. Тѣ нѣматъ нужната свѣтлина, да видятъ и разбератъ, какво правятъ. Ако Христосъ не бѣше се помолилъ за евреитѣ, страданията имъ щѣха да бѫдатъ по-голѣми отъ тия, презъ които днесъ минаватъ. Христосъ показа на човѣчеството, какъ трѣбва да се живѣе.

Т. м.

*

28. Лекция отъ Учителя, държана на

5 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...