Jump to content

1930_02_05 Новите веяния


Ани

Recommended Posts

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Новитѣ вѣяния

Ще прочета втората глава отъ Посланието на апостолъ Павла къмъ Солунянитѣ.

Като четете тази глава, виждате, че, отъ времето на Павла досега, свѣтътъ не се е измѣнилъ много. Въ живота се забелязватъ явления, подобни на тия въ природата. Запримѣръ, както топенето на снѣга, изпаряването на водата сѫ преходни явления, такива явления сжществуватъ и въ живота. Въпрѣки това, както въ природата, така и въ живота, има явления, които непрестанно се развиватъ.

Съвременнитѣ хора трѣбва да развиватъ съзнанието си, да дойдатъ до правилно разбиране на Божиитѣ пѫтища. Мнозина разглеждатъ нѣщата по механически начинъ : едни казватъ, че човѣкъ може да се спаси чрезъ вѣра; други казватъ, че спасението иде чрезъ усилията на духа, чрезъ еволюция. И едното, и другото твърдение сѫ теории. Чрезъ еволюция нѣщата не се постигатъ лесно. Чрезъ усилия сѫщо нѣма голѣми постижения. За примѣръ, нѣкой казва, че прави усилия да бѫде добъръ. По естество човѣкъ е добъръ, нѣма защо да прави усилия да бѫде добъръ. Какви усилия може да прави изворътъ, който непрестанно тече? Какви усилия трѣбва да прави здравиятъ, за да ходи? Болниятъ прави усилия. За да стане отъ леглото си, той трѣбва да прави усилия. Праведниятъ прави ли усилия да живѣе добре ? Грѣшникътъ прави усилия да подобри живота си, а не праведниятъ. Доброто въ праведния тече непреривно, както водата — въ планинския изворъ.

И тъй, искате ли да дойдете до правилно разбиране на великитѣ закони въ Битието, разглеждайте явленията въ живота въ тѣхнитѣ естествени прояви. За примѣръ, естествена проява на човѣка е да бѫде добъръ. Не е ли добъръ, това е неестествена проява, която натъква човѣка на противоречие. А всѣко противоречие се ражда като резултатъ на неестественитѣ прояви въ човѣшкия животъ. Ако двама души не се разбиратъ, причината за това неразбиране се крие въ тѣхнитѣ прояви, въ тѣхнитѣ неестествени действия. Ако членоветѣ на дадено общество не се разбиратъ, причината за това се крие въ семейния животъ. Ако майката и бащата не се разбиратъ помежду си, не можете да очаквате разбиране и между членоветѣ на обществата. Сегашнитѣ общества сѫ построени върху началата на семейството. Всѣки членъ на обществото е преди всичко членъ на семейството, по-малката единица отъ обществото. Следователно, ако той въ семейството не живѣе добре, въ обществото още повече не може да се прояви добре. Невъзможно е да има съгласие между децата на едно семейство, ако между родителитѣ отсѫтствува съгласие и разбирателство. Какво виждаме днесъ? Майката и бащата спорятъ за нищо и никакво. Този споръ се предава и на децата. При това положение не може да става въпросъ за възпитание на децата. Ако се вгледате въ живота на птицитѣ, ще видите, че когато мѫтятъ яйцата си, тѣ живѣятъ въ пълна хармония. Докато наредятъ гнѣздата си, докато избератъ мѣсто за жилището си, може да се яви нѣкакъвъ споръ помежду имъ. Започнатъ ли да мѫтятъ, всѣкакъвъ споръ изчезва. Когато мѫтятъ яйцата си, тѣ непрекъснато пѣятъ.

Животътъ на съвременнитѣ хора е построенъ върху семейството. Ако основата на семейството е добра, цѣлиятъ човѣшки животъ ще бъде добъръ. Ако майката и бащата нѣматъ високо съзнание за своята роль въ живота, и децата, които родятъ, ще приличатъ на тѣхъ. Обикновено децата приличатъ на родителитѣ си. Въ рѣдки случаи тѣ не приличатъ на тѣхъ. Запримѣръ, Каинъ не приличаше на баща си. Адамъ бѣше кротъкъ, добъръ човѣкъ. Той бѣше вегетарианецъ, не ядѣше месо. Синоветѣ му, особено Каинъ, бѣше жестокъ, грубъ човѣкъ. За нищо и никакво той уби брата си. Отъ зависть къмъ него той го уби. Какво е виновенъ Авелъ, че димътъ на Каиновата жертва не възлизалъ нагоре, а пълзѣлъ по земята? Същата причина внася раздори и въ семействата, между мъжа и жената. И тѣ спорятъ, негодуватъ, сърдятъ се, защо димътъ отъ жертвеника на едното отъ тѣхъ отива нагоре, а на другия — надолу. Този споръ не разрешава въпроситѣ. Майката и бащата трѣбва да родятъ такива деца, които да бѫдатъ въ услуга на семейството си, на обществото, както и на цѣлото човѣчество. Свѣтътъ се нуждае отъ благородни и възвишени души. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ готовановци, които очакватъ да дойде Царството Божие на земята, да ядатъ и пиятъ, да се удоволствуватъ. Земята е училище, а не мѣсто за удоволствия. Не съзнава ли това, човѣкъ е изложенъ на редъ страдания и противоречия. Всѣко удоволствие води следъ себе си наказание. — Нали трѣбва да се живѣе? — Животъ и удоволствие сѫ две различни нѣща. Не може да кажемъ, че човѣкъ живѣе, ако мисли само за удоволствия. Сѫщо така не можемъ да наречемъ майка онази, която ражда престѫпници. Жена, която ражда престѫпници, ние наричаме кърмилница на злото и престѫплението, а не майка. Жената трѣбва да бѫде майка, да ражда добри синове и дъщери. Майката трѣбва да ражда възвишени души, които да оправдаятъ идването си на земята. Само такива жени наричаме майки. Можете ли да наречете изворъ онзи източникъ на вода, отъ който извира мѫтна, нечиста течность? Изворъ наричаме онова, отъ което извира чиста, кристална вода.

Бѫдещето семейство ще се различава коренно отъ днешното. Майката ще бѫде на лице, а бащата ще бѫде далечъ отъ семейството си. Той ще се явява по единъ пѫть въ месеца,, като гостъ, като приятель. Децата ще гледатъ на него като на тѣхенъ приятель. Като дохожда между тѣхъ, той ще имъ носи нѣщо ново. Тѣ ще го очакватъ съ радость и нетърпение. Стане ли въпросъ за баща имъ, тѣ ще иматъ въ душата си свещенъ образъ за него, безъ да го познаватъ. Като не го познаватъ, тѣ ще се стремятъ къмъ него, ще чувствуватъ желание да го видятъ, но и като го видятъ, пакъ нѣма да знаятъ, че този, когото наричатъ свой приятель, е тѣхенъ баща. Това, именно, създава въ тѣхъ импулсъ въ живота. Майката пъкъ, която е въ постояненъ контактъ съ децата си, ще се ползува съ голѣмъ авторитетъ между тѣхъ. Майката трѣбва да роди най-много две деца, съ високи качества и способности, а не да роди нѣколко деца, между които да излѣзе Каинъ, престѫпникъсинъ. Роди ли синъкато Каина, майката не само, че не може да се подигне, но ще остане назадъ въ развитието си. Бѫдещитѣ синове и дъщери ще почитатъ майка си, нѣма да бѫдатъ като сегашнитѣ. Много отъ съвременнитѣ синове и дъщери казватъ на родителитѣ си : Щомъ сте ни родили, вие сте длъжни да ни подържате. Бѫдещитѣ синове и дъщери, като сѫщества отъ високо развитие, малко ще учатъ и много ще знаятъ. Тѣ ще помагатъ на родителитѣ си, ще работятъ заедно съ тѣхъ.

Днесъ всички хора изучаватъ числата, но не влизатъ въ тѣхния дълбокъ, вѫтрешенъ  смисълъ, както ще ги изучаватъ въ бѫдеще.  Днесъ всѣки работи съ числата, извършва различни действия съ тѣхъ, но какво е значението на тия числа, не знае. Запримѣръ, единицата представя личностьта, т. е. човѣкъ, който живѣе въ личния си животъ. Като прибавите къмъ първата единица още една, получавате числото две, което представя женски принципъ. Влѣзете ли въ това число, вие се натъквате на известно противоречие, на борба, която се разрешава само съ числото четири. Въ своята школа Питагоръ е дошълъ до числото четири. По-горе отъ числото четири той не е отишълъ. Докато е самъ, човѣкъ лесно изпада въ противоречия, но щомъ го посети  нѣкой приятель, противоречието му постепенно  изчезва. Това се забелязва, както въ децата, така и между възрастнитѣ. Докато е само, детето се инати, не иска да работи, нито да учи. Щомъ му дойде нѣкое другарче, въ него се заражда желание за работа. И дветѣ заедно започватъ да работятъ. Такива приятели човѣкъ може да намѣри вънъ и вѫтре въ себе си. Всѣка клетка въ човѣка е неговъ добъръ другарь. Клеткитѣ сѫ микроскопически, но разумни сѫщества. Човѣкъ може да се разговаря съ тѣхъ, като съ разумни хора. Не постѫпва ли съ тѣхъ, както трѣбва, той ги излага на голѣми опасности. За да не пострадатъ, тѣ се обявяватъ противъ него, докато единъ день го напуснатъ. Обаче, това е неестественъ процесъ. Като познава естеството на клеткитѣ, човѣкъ трѣбва да си създава приятели отъ тѣхъ, за да избѣгне противоречията, на които се натъква.

Като изучавате човѣка и неговитѣ прояви, вие дохождате до разбиране на това, че азътъ не е изразъ на човѣшката мисъль, нито съзнанието му е изразъ на неговитѣ чувства. Значи, нито Азътъ създава мисъльта, нито съзнанието създава чувствата. Мислитѣ и чувствата на човѣка иматъ свой специфиченъ произходъ. Запримѣръ, единъ старъ човѣкъ върви по улицата, подпира се съ тояжка и мисли за онзи свѣтъ. Срещу него иде млада, красива мома. Изведнъжъ сърдцето му трепва, и той я поглежда крадливо. Като почувствува трепването на сърдцето си, той веднага започва да се осѫжда, какъ е посмѣлъ да погледне красивата мома. Нѣма нищо лошо въ поглеждането на красивата мома, но той намира несъответствие между възрастьта си и чувството, което е трепнало въ сърдцето му. Старецътъ не трѣбва да се сади, но трѣбва да учи, да разбере, отде иде това чувство въ него. Като започне да мисли, да изучава себе си, той ще разбере, че това чувство иде отъ самата природа, която изпраща къмъ него особенъ родъ космическа енергия. Тази енергия сѫществува въ природата и отъ време на време обхваща всѣки човѣкъ, всѣко живо същество, независимо отъ това, каква е възрастьта му. Колкотода се вглежда въ себе си, най-после човѣкъ дохожда до убеждението, че чувствата и мислитѣ сѫществуватъ вънъ отъ него. Ако ги търси въ себе си, той ще мяза на пѣтелъ, на когото подхвърлятъ житни зрънца да яде. Щомъ ги види, пѣтелътъ започва да рови съ краката си, като мисли, че той самъ ги е изровилъ. Той не подозира, че земята е доста твърда, и съ ровенето си нищо нѣма да извади отъ нея.

Следователно, не ровете въ вашата земя, въ която нѣма нищо. — Ама искамъ да изровя нѣщо. — Нѣма какво да ровишъ! Това, което търсишъ, не е заровено въ земята. То се намира въ пространството. Отъ тебе се иска само едно : да отворишъ ума и сърдцето си, да възприемашъ правилно. Като нѣматъ работа, мнозина започватъ да ровятъ върху въпроса : съществува ли Богъ, или не. Този въпросъ не се разрешава външно, но по вѫтрешенъ пѫть. За да си отговорите на този въпросъ, първо си задайте въпроса, съществува ли слънце, или не. За да се разреши този въпросъ, трѣбва да започнете отъ видимото къмъ невидимото. Какво забелязваме въ природата ? Сутринь слънцето изгрѣва, а вечерь залѣзва. Като залѣзе, слънцето пакъ съществува, само че на другия край на земята, т. е. въ другото полушарие. Ако имаме лѣто, това слънце, което е залѣзло, рано сутриньта, въ четири часа, отново ще изгрѣе. Вечерьта пакъ ще залѣзе, а на другия день пакъ ще изгрѣе.— Докажи това! — Отвори часовника си и чакай да изгрѣе. Като мине опредѣленото време, слънцето отново ще се покаже на хоризонта, съ нова свѣтлина.

Които не разбиратъ, какво става съ слънцето, защо изгрѣва и защо залѣзва, питатъ, къде отива, отде иде и т. н. Каквито отговори да се дадатъ, това сѫ философски разсъждения. Важенъ е фактътъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Този фактъ е интересенъ за всѣки, който пита, съществува ли Богъ, или не ; чрезъ него той може да си обясни, защо едни хора вѣрватъ въ съществуването на Бога, а други не вѣрватъ. Ония, които вѣрватъ, живѣятъ въ фазата, когато слънцето изгрѣва. Които не вѣрватъ, тѣ живѣятъ въ залѣза на слънцето, т. е. въ нощьта. Щомъ слънцето изгрѣе, тѣ иматъ вече представа за него. Мнозина си представятъ Бога като човѣкъ. Богъ не е въ човѣшка форма. Той не може да прилича на своитѣ създания. Грънчарьтъ прилича ли на гърнето? Коларьтъ прилича ли на колата си? Жената, която тъче, прилича ли на платното ? Следователно, говоримъ ли за Бога, ние ще имаме за Него неограничена идея, вънъ отъ всѣкаква позната за насъ форма. Какво е въ същность Богъ, това ще остане за винаги една отъ великитѣ тайни на Битието. Да искате да опредѣлите, какво нѣщо е Богъ, това значи, да бъдете по-голѣми отъ Него. Това е невъзможно. Богъ всѣкога ще остане една неопредѣлена величина за насъ, следователно, и по-голѣма и неограничена.

Като не могатъ да си отговорятъ на въпроса, какво представя Богъ, хората отправятъ вниманието си къмъ въпроса за бѫдещето общество, за неговия строй. Бѫдещето общество ще следва строя на онова общество, което сѫществува вече. То е обществото на светиитѣ, на напредналитѣ сѫщества, на ангелитѣ и арахангелитѣ. Обществото на тия сѫщества почива на пълна хармония. Тѣ живѣятъ въ взаимно разбирателство помежду си. Като искатъ да се освободятъ отъ противоречията, хората на новитѣ вѣрвания работятъ за създаване на нова религия. Добре е да се създаде нова релгия, но тя не трѣбва да внася споръ между членоветѣ. Започнатъ ли да спорятъ помежду си, кѫде е истината, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Истината е неограничена. Никаква религия, никаква форма не може да я включи. Днесъ православнитѣ, католицитѣ, протестантитѣ спорятъ, кои сѫ на правата страна. Който счита себе си за правъ, той трѣбва да живѣе като светия. Ако православнитѣ сѫ на правата страна, тѣ би трѣбвало да живѣятъ като светни, но не е така. Днесъ и православни, и католици, и протестанти спорятъ за нищо и никакво : кой седналъ на първо мѣсто, кой билъ повече почитанъ и уважаванъ. Ако членоветѣ на едно общество, или на една религия сѫ прави въ разбиранията си, тѣ биха могли да се смалятъ толкова, че всички да седнатъ на единъ столъ. Религиознитѣ, хората на различнитѣ общества спорятъ още и за яденето, кой ялъ повече и кой — по-малко. Природата дава изобилно храна. Тя може да отгледа не само тия сѫщества, които днесъ живѣятъ, но и още толкова. Злото не е въ недоимъка на храната, но въ неправилното и разпределяне. Когато спороветѣ между хората престанатъ, когато благата на природата се разпредѣлятъ равномѣрно между тѣхъ, тогава ще настѫпи истинско приятелство между слуга и господарь, между последния служитель и патриарха. Когато отношенията на хората се поставятъ на база на приятелство, свѣтътъ ще се оправи.

Защо иде смъртьта между хората ? Защото не разбиратъ Великия Божи законъ и не Му се подчиняватъ. Каквито блага да получаватъ, тѣ все сѫ недоволни, все повече искатъ. Но вмѣсто да получатъ това, което искатъ, смъртьта дохожда да ги вземе. И следъ това хората се утешаватъ, че туй, което не сѫ получили на земята, ще го получатъ на небето. Тѣ сѫ на кривъ пжть. Невъзможно е да се отдаде почитание и уважение на човѣкъ, който на земята не е билъ почитанъ. Невъзможно е да благува на небето онзи човѣкъ, който на земята е разплаквалъ бедни вдовици и сирачета, който е онеправдалъ брата си. Видятъ ли на небето, че такъвъ човѣкъ иде, тѣ веднага взиматъ мѣрки, да не го допуснатъ между възвишенитѣ сѫщества. Невъзможно е човѣкъ да е живѣлъ зле на земята, а на онзи свѣтъ да бѫде добре. Мѣстото не измѣня условията на живота. Положението, което човѣкъ заема, се опредѣля до известна степень отъ съзнанието.

Кога ще се оправи свѣтътъ? Свѣтътъ ще се оправи, когато хората научатъ закона на смаляването. Този законъ е основа на приятелството. Смаляването подразбира раздробяване. При този законъ цѣлото, т. е. единицата се раздробява на малки части, наречени дроби. Ако единицата не би могла да се раздробява, нещастието щѣше да остане за винаги въ свѣта. Значи, дробитѣ представятъ методъ за изправяне на погрѣшкитѣ, за спасяване отъ нещастия. Представете си, че на гърба на единъ човѣкъ сѫ закачени 50 куки, на всѣка отъ които виси по единъ килограмъ злато. Този човѣкъ е доволенъ, че е осигурилъ животътъ си. По едно време той пада въ морето, дето е осѫденъ на потъване. Докато цѣлото тегло е на гърба му, той ще види дъното на морето. Какво трѣбва да прави, за да се спаси? Той трѣбва да приложи закона на смаляването, на раздробяването : цѣлата единица да я раздроби. Той трѣбва бързо да откачва кука следъ кука отъ гърба си и да ги хвърля въ водата, докато дойде до уравновесяване на стоето тегло съ това на водата. Щомъ дойде до това тегло, той ще се задържи надъ водата и ще се спаси.

Следователно, искате ли да излѣзете отъ относителното разбиране на живота и да влѣзете въ абсолютното, вие трѣбва да изхвърлите всичко излишно отъ себе си. Остане ли излишното въ душата ви, то произвежда споръ и противоречия. Който спори за правата си, той воюва. Който воюва, той не е на правата страна. Като воюва, той ще излѣзе съ счупенъ кракъ, съ счупена ръка или глава, и въпроситѣ пакъ оставатъ неразрешени. Природата е дала право на човѣка да разрешава най-малкитѣ мъчнотии. Тѣ се разрешаватъ безъ война и съ най-малко разходи. За голѣмитѣ въпроси тя има грижата.

Човѣкъ трѣбва да си зададе въпроса : майка ли е, баща ли е, или синъ. Ако е майка, тя ще бъде господарка въ дома. Като разумна и добра господарка, синътъ и дъщерята ще изпълняватъ съветитѣ и безъ никакво противоречие. А бащата ще бъде настрана и ще дохожда само по единъ пъть въ месеца, като приятель на дома, който ще носи нѣщо ново съ себе си. Не пренебрегвайте малкитѣ величини, защото въ тѣхъ се крие такова богатство, каквото и въ голѣмитѣ. Представете си, че нѣщо отвътре ви казва да станете въ четири часа сутриньта, да се помолите, да помогнете малко на жена си. Вие лежите и не се подавате на този гласъ. Не само това, но даже намирате, че е безсмислено да ставате толкова рано да мръзнете. Обаче, като не изпълните това, което ви се подшушва, цѣлиятъ день сте недоволни отъ себе си. Каже ли ви нѣкой да станете рано, не отлагайте, веднага станете. Отде знаете, може би въ този часъ да дойде нѣкой отвънъ и да ви донесе една голѣма сума. — Ама защо трѣбва да стана толкова рано? — Стани и после разсъждавай. Стани, вземи торбата съ паритѣ и после мисли, какъ ще ги разпредѣлишъ. Всѣко послушание отъ страна на ученика носи въ себе си малка или голѣма торба съ нѣкакво благо. Не се отказвайте отъ благото, което ви се предлага.

Като ученици, вие трѣбва да съградите въ себе си истинска представа за семейството. Ако майката и бащата не внесатъ въ душата на детето свещенъ образъ за Бога, тѣ не сѫ изпълнили своето предназначение, както трѣбва. Децата трѣбва да запазятъ въ душата си свещенъ образъ за майка си и за баща си, като замѣстници на Бога. Въ сѫщность така ли е? Много синове и дъщери очакватъ родителитѣ имъ по-скоро да си заминатъ за онзи свѣтъ, да ги наследятъ. Слушате нѣкой синъ или нѣкоя дъщеря да казватъ : Време е вече старитѣ да си отидатъ на онзи свѣтъ. Казватъ ли така за майка си и за баща си, тѣ не сѫ истински майка и баща.

Първото нѣщо, къмъ което трѣбва да се стремите, е да подигнете чувството къмъ майката и бащата на онзи уровенъ, на който сѫ били нѣкога. Каквото да правите, както да се отнасяте къмъ майка си и баща си, тѣ сѫществуватъ въ васъ на всѣко време. Каквото да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ майка си и отъ баща си. Тѣ сѫществуватъ въ самия него. Майката символизира любовьта, а бащата — мѫдростьта. Следователно, човѣкъ трѣбва да има свещенъ образъ за любовьта и за мѫдростьта. Спомни ли си за майка си и за баща си, той трѣбва да забрави всички неволи и страдания, да се освободи отъ всички скърби и недоволства. Ако не може да се освободи отъ мѫчнотиитѣ си и да се зарадва, или баща му и майка му не сѫ това, което трѣбва да бѫдатъ, или той не ги е разбралъ. Това сѫ новитѣ вѣяния, къмъ реализирането на които човѣкъ трѣбва да се стреми.

Сегашниятъ животъ на хората е преходна фаза къмъ съвършения животъ, който постепенно настѫпва. Ако и въ бѫдеще хората прилагатъ сегашния редъ и порядъкъ на нѣщата, ако и въ бѫдеще създаватъ семейства като сегашнитѣ, това е губене на време. Това могатъ да правятъ и невежитѣ, но разумнитѣ хора на бѫдещата раса, на новитѣ течения се отказватъ да раждатъ деца като Каина. Децата на новитѣ хора трѣбва да се отличаватъ съ чистота и светость. Дойде ли едно такова дете въ нѣкой домъ, то трѣбва да носи благословение, както за дома си, така и за своитѣ ближни.

Разправятъ единъ интересенъ случай отъ живота на Христа. Бащата на Исуса билъ добъръ дърводелецъ. Отъ царския дворъ му биш ла дадена една доста мѫчна работа, която трѣбвало въ скоро време да свърши. Макаръ и опитенъ, той се натъкналъ на известна мѫчнотия, съ която не могълъ да се справи за времето, което му било дадено. Като минавалъ покрай баща си и видѣлъ затруднението му, Исусъ се приближилъ и започналъ да работи. Въ кратко време той направилъ това, което бащата за повече време не могълъ да направи. Отъ този моментъ бащата започналъ да гледа на сина си съ по-голѣмо уважение. Той разбралъ, че синътъ му носи въ себе си особени дарби и способности. Наистина, щомъ слиза отъ свѣта на любовьта, човѣкъ носи благословение за човѣчеството.

И тъй, искате ли да придобиете знание, не го очаквайте отъ обикновенитѣ хора, нито отъ окръжаващата срѣда. Ако може нѣкой да ви даде знание, т. е. да отвори пѫтя на знанието къмъ васъ, това сѫ съществата отъ възвишения свѣтъ. Затова е казано, че знанието иде отгоре — отъ слънцето и отъ звездитѣ. Казано е въ Битието : „И създаде Богъ небето и земята ; земята бѣше неустроена и пуста. И Духъ Божи се носѣше надъ бездната“. Материалитѣ, които бѣха нужни за съграждане на земята, се носѣха отдалечъ нѣкѫде. И до днесъ още земята не е свършена ; всѣки день се прибавя къмъ нея по нѣщо ново. Всѣка епоха носи съ себе си нѣщо ново, което преустройва земята, дава й новъ видъ, ново направление. Новъ животъ трѣбва да се приложи на земята. Ако новото не се приложи, животътъ ще си остане такъвъ, какъвто е билъ досега. Новиятъ животъ, обаче, ще измѣни формитѣ, като внесе въ тѣхъ Божествена красота и сила.

Помнете следното : прилагате ли Великия Божи законъ въ живота си доброволно, безъ никакво насилие, вие първи ще се ползувате. Вие трѣбва да приложите този законъ доброволно, безъ никакво насилие. Приложите ли го така, вие ще изразходвате малко енергия. Защо? Понеже съпротивлението е малко. Колкото по-малко е съпротивлението, толкова по-малко енергия се изразходва. Като знаете това, вие можете да си обясните, защо е допуснатъ грѣхътъ. Ако направи опитъ да ограничи грѣха и злото, невидимиятъ свѣтъ ще изразходва повече енергия, отколкото като ги остави да се проявятъ. Като допущатъ злото и грѣха въ живота, разумнитѣ сѫщества използуватъ тѣхнитѣ енергии за добро. Ако се противи на злото и на грѣха, човѣкъ непременно ще се зарази отъ него. За да не се зарази, той трѣбва да се справя съ него по пѫтя на най-малкото съпротивление. Срещнете ли злото, проявено въ нѣкаква форма, не говорете лошо за него. Поздравете го и продължете пѫтя си. Чуе ли ви, че говорите лошо за него, то ще се раздразни и ще търси начинъ да ви отмъсти.

Единъ день, когато съветътъ на боговетѣ се събралъ на съвещание, поканили и дяволътъ да даде мнението си по различнитѣ въпроси, които били поставени на разискване. Богъ се обърналъ къмъ дявола съ думитѣ : „Познавашъ ли моя рабъ Иовъ? Като него нѣма подобенъ на земята.“ — Вѣрни сѫ думитѣ Ти, отговорилъ дяволътъ. Иовъ е добъръ, праведенъ, понеже е поставенъ при добри условия. Той има на разположение камили, говеда, овце, ниви, лозя, добри синове и дъщери. Който да би билъ на негово мѣсто, нѣмаше да бѫде по-лошъ отъ него. Опитай се да му отнемешъ всичко това и тогава ще го познаешъ. Остави на мене, азъ да го изпитамъ. Богъ предостави тази работа на дявола. Наистина, Иовъ бѣше поставенъ на голѣми изпитания. Той изгуби всичко, което имаше. Като издържа изпита си, всичко му се върна отново.

Какво представя дяволътъ? Той е единъ отъ главнитѣ членове на изпитната комисия, предъ която се явяватъ всички хора. Помнете, че всѣки моментъ и вие се намирате предъ тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адресъ на дявола. Какви сѫ неговитѣ качества, това не е ваша работа. Негова задача е да ви изпита, да ви прекара презъ сериозни изпити и тогава да ви пусне готови въ живота. Каквито максими да има, човѣкъ трѣбва да ги приложи въ живота си. Щомъ ги приложи, той пръвъ ще се ползува отъ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да прилага, а не само да събира знания, които могатъ да се наслоятъ въ съзнанието му и да го обременятъ. Малкото, което ви се дава, трѣбва разумно да го използувате и да бѫдете благодарни отъ него. Можете ли да използувате малкото, което ви се дава, ще използувате и голѣмитѣ опитности и знания. Когато бѫдете готови, ще ви дадатъ свободенъ билетъ да се разходите по всички планети. Това става по особенъ начинъ, съ специална колесница. Като се върнете отново на земята, хората ще ви посрещнатъ съ голѣми почести. Вие ще носите нѣкѫде на главата, или на лицето си особенъ белегъ, по който ще се познава, че сте ходили по другитѣ планети, като Мойсей, който слизаше отъ планината и носѣше нѣщо съ себе си. Когато слѣзе отъ планината, т. е. отъ небето, Мойсей носѣше нѣщо особено съ себе си — белегъ за отиването му на небето.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

 *

24. Лекция отъ Учителя, държана на

5 февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...