Jump to content

1930_01_29 Махалото


Ани

Recommended Posts

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Махалото

Размишление.

Когато изучавате природата, вие се натъквате на различни сили въ нея, положител- ни и отрицателни. Съ помощьта на специални уреди вие можете да измѣрвате тия сили, да ги различавате, и по този начинъ да избѣгвате ония, които действуватъ вредно. Сѫщитѣ сили действуватъ и въ човѣка. Съ помощьта на специаленъ уредъ, въ който има махало, въ видъ на стрелка, можете да познавате, какъвъ е човѣкътъ: нервенъ или спокоенъ, песимистъ или оптимистъ, гордъ или смиренъ. Махалото се движи по единъ циферблатъ, раздѣленъ на градуси. По градуситѣ познавате състоянието на човѣка. Както по израза и позата познавате, дали даденъ човѣкъ е гордъ или смиренъ, така и по силното и слабо отклоняване на махалото познавате характера и състоянието му. Отъ позата на ученика къмъ учителя познавате неговия характеръ ; отъ позата на войника къмъ офицера сѫщо познавате неговия характеръ. Следователно, достатъчно е човѣкъ да стисне уреда въ рѫката си, за да се опредѣли състоянието му въ дадения моментъ.

Въ живота на човѣка има преходни нѣща, които се отразяватъ върху неговитѣ вѫтрешни състояния. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се изучава, да различава състоянията си, да знае, кои сѫ сѫществени, кои не сѫ сѫществени; кои сѫ негови, кои идатъ отвънъ, по отражение. Каже ли човѣкъ, че е разположенъ или неразположенъ, че е радостенъ или  скърбенъ, той трѣбва да знае, отде идатъ тия  състояния, негови ли сѫ, или ги получава чрезъ  отражение. Ако състоянията, които човѣкъ преживява, не сѫ негови, той прилича на стъкло, покрито съ калаена амалгама. Най-малкото търкане на тази амалгама е въ състояние да открие отново стъклото. Човѣкъ започва да се чуди, какво е станало съ него, какъ се е освободилъ отъ неразположението си. Неразположението не е било негово, нито е било нѣщо сѫществено.

Сега, като изучавате закона на махалото, ще видите, че две еднакви състояния, но съ различна интенсивность, произвеждатъ обратенъ резултатъ. Запримѣръ, ако единъ скърбенъ човѣкъ се приближи при другъ, който  е по-скърбенъ отъ него, той става радостенъ. Или, ако двама радостни се срещнатъ, по-малко радостниятъ ще стане скърбенъ. Съ помощьта на махалото, или на стрелката въ специалния уредъ може да се познае, кои сили преобладаватъ въ човѣка : силитѣ на ума, на сърдцето или на волята. Ако турите апарата върху дланьта на рѫката, ще забележите, че махалото се отклонява къмъ тази посока, въ която силитѣ сѫ най-интензивни. Ако въ човѣка преобладаватъ умственитѣ енергии, махалото ще се отклони въ посоката на умствената линия на човѣка. Всѣки човѣкъ има такова махало въ себе си, съ помощьта на което може да опредѣля състоянията си. Щомъ стане отъ сънь, добре е да провѣри, накѫде се отклонява махалото му, да знае, какъ да се справи.

Всѣки човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, съ какъвъ капиталъ разполага въ живота си. Като познава себе си, той ще познава и ближния си, нѣма защо да го подлага на изпитания. Днесъ хората не се познаватъ, вследствие на което се изпитватъ. Срѣщатеедного, който ви пита: Колко пари имашъ въ джоба си ? Защо се интересува отъ вашия джобъ? Той се интересува отъ състоянието на джоба ви, за да знае, може ли да вземе нѣщо на заемъ. Нѣкой влиза въ едно общество и веднага пита, кой е най-почтениятъ членъ въ обществото. Защо иска да знае, кой е най-почтениятъ членъ? Защото има нѣкакъвъ интересъ, да използува това общество. Другънѣкой дойде въ това общество и веднага пита, кой е най-силниятъ членъ на обществото. Той се интересува за силата на тия хора, защото мисли да предприеме нѣкаква работа. Всѣки човѣкъ въ свѣта търси това, което отговаря на него. Вълрѣки това, тѣ често попадатъ на нѣща, които не отговарятъ на тѣхнитѣ желания и разбирания, вследствие на което се натъкватъ на голѣми противоречия.

Сега, вие сте дошли на земята да работите, да учите и да съзнавате, че нищо не можете да получите даромъ. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ може да създаде мощна мисъль, мощни чувства, които да потекатъ презъ ума и сърдцето му, да го превърнатъ въ изворъ. Значи, човѣкъ лесно може да превърне сухитѣ извори на своя животъ въ живи, течащи извори, около които растенията цъвтятъ, а птичкитѣ пѣятъ, изливатъ своята радость. Като погледнете човѣка, вие можете да се произнесете, способенъ ли е той да направи това превръщане въ себе си. Какъ ще познаете това ? Достатъчно е да приложите върху лицето му линията на природата. Природата има една линия, съ която мѣри нѣщата. Тази линия е нормата на правилния животъ. Ако чертитѣ на човѣшкото лице падатъ подъ линията, или излизатъ надъ нея, този човѣкъ не е дошълъ още до нормалната мѣрка. Той или се е разширилъ много, или се е свилъ. Той трѣбва да работи още върху себе си, докато дойде до нормата, съ която природата си служи. Линията на природата е пророческа линия, която може да предскаже, дали даденъ човѣкъ ще успѣе въ своитѣ предприятия, или нѣма да успѣе. Нѣкой човѣкъ взелъ едно предприятие и иска да знае, ще успѣе ли въ него, или нѣма да успѣе. Турямъ линията на природата върху лицето му и мѣря. Виждамъ, че силитѣ на ума и на сърдцето му оставатъ подъ линията, не сѫ още добре развити. Следователно, каквото да прави, какъвто вѫтрешенъ потикъ да изпитва, каквато радость да го движи, човѣкъ нѣма да успѣе въ предприятието си. Защо? Защото силитѣ, съ които разполага, не отговарятъ на изискванията на предприятието. Той ще направи едно движение напредъ и едно назадъ. Каквото спечели, той ще го изгуби.

И тъй, докато човѣкъ се раздвоява, всичкитѣ му работи ще бѫдатъ наполовина вѣрни и резултатни. Ако спечели две, ще изгуби две. Въ края на краищата, както е влѣзълъ, така ще излѣзе. Съ нула е влѣзълъ, съ нула ще излѣзе. Нулата въ живота на човѣка показва, че той трѣбва да подобри лошитѣ условия. Какъ ще ги подобри? Чрезъ подкупъ. Подкупътъ е методъ, чрезъ който и природата си служи. Въ широкъ смисълъ на думата „подкупътъ“ разбира внасяне въ човѣка такива елементи, които отѫтствуватъ въ неговия организъмъ. Значи, думата „подкупъ“ може да се замѣсти съ думитѣ „внасяне, даване, смекчаване, разтопяване“ и т. н. Какъ ще стане подкупа, това зависи отъ материята и силата, съ която ще се справяте. Ледътъ се подкупва чрезъ топлината, твърдото вещество — чрезъ водата, въздухообразното — чрезъ налѣгане, течното — чрезъ изстудяване. Като ученици, вие трѣбва да изучавате вѫтрешната страна на химията, да знаете, какъ да се справяте съ различнитѣ видове материя и съ различнитѣ сили въ природата. Както можете отъ безопасното вещество глицеринъ да получите взривно вещество динамитъ, така можете да превръщате опаснитѣ вещества въ безопасни. Природата постоянно изпитва ученика, да види, доколко е разуменъ. Тя му дава на разположение елементитѣ на любовьта и отдалечъ следи, какви реакции ще образува отъ тѣхъ. Каквито съединения образува, такива ще бѫдатъ и последствията.

Като говоримъ за природата, ние имаме предъ видъ химията, съ която тя работи. Тя прави различни реакции, образува различни съединения, които се отличаватъ по това, че не експлодиратъ. Въ любовьта на човѣка често ставатъ експлозии; въ любовьта на природата, обаче, експлозии не сѫществуватъ. Тамъ може да се говори за активна и пасивна любовь, но не и за любовь съ експлозии. Когато люби, човѣкъ има предъ видъ своето благо, но не и благото на онзи, когото люби. На физическия свѣтъ човѣшката любовь започва съ плюсъ, който скоро се превръща въ минусъ. Божествената Любовь започва съ минусъ, който скоро се превръща въ плюсъ. Божията Любовь внася въ човѣка разширяване, подмладяване, осмисляне на живота, а човѣшката — точно обратно. Въ първо време човѣшката любовь подига, разширява човѣка, а на края той свършва съ разочарование. Който е живѣлъ по закона на човѣшката любовь, въ края на живота си той започва да съжалява, че не си е поживѣлъ, както трѣбва. Ако е билъ вегетарианецъ, той съжалява, че не е ялъ месце. Ако е живѣлъ добъръ животъ, съжалява, че не се е отпусналъ да поживѣе, както хората живѣятъ. Не, и въ младини, и въ старини човѣкъ трѣбва да живѣе така, че никога да не съжалява.

Като се натъкватъ на противоречия и страдания, мнозина се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, че хората трѣбва да страдатъ. Свѣтътъ, който виждате отвънъ, не е този, въ който Богъ живѣе и който нѣкога ще видите. Сегашниятъ свѣтъ още не е завършенъ. Той не представя замисъла на Бога, но постепенно върви къмъ реализиране на Неговата идея. Като е дошълъ на земята, човѣкъ е внесълъ нѣкои свои елементи, които не сѫ присѫщи на природата. Можете ли да кажете, че спиртътъ е присѫщъ елементъ на гроздовия сокъ? Гроздето се състои отъ гроздена и овощна захарь, соли, вода и други примѣси, но спиртъ нѣма. Когато влѣзатъ въ него ферменти, тогава гроздената и овощна захарь се разлагатъ на спиртъ и вѫгледвуокисъ.

Единъ турчинъ отишълъ въ дома на единъ български чорбаджия. Чорбаджията го угостилъ добре, почерпилъ го съ старо вино, което подействувало силно на турчина. Той се развеселилъ, започналъ да пѣе. — Чорбаджи, пѣе ми се. — Пѣй, ефенди, свободенъ бѫди! — Чорбаджи, играе ми се. — Поиграй си! — Чорбаджи, дай още една чашка отъ червеното. Отначало турчинътъ билъ сериозенъ, но щомъ пилъ отъ старото вино, изгубилъ сериозностьта си и започналъ да пѣе и да играе. Кой внесе това разположение въ него ? — Виното. Следователно, човѣкъ е внесълъ много нѣща въ свѣта, които Богъ не е предвидилъ. Всѣко нѣщо, което човѣкъ приема отвънъ, като елементъ, който не е присѫщъ на неговото естество, създава редъ реакции въ него. Мнозина приематъ нѣкои нови идеи, нови учения, но ако между тѣхъ и идеитѣ имъ нѣма нищо общо, тѣ скоро се разочароватъ.

Иоанъ Веслей, виденъ английски реформаторъ на църквата, се оженилъ, но на третия день следъ сватбата си казалъ на единъ свой приятель : Не струва човѣкъ да се жени.  По-късно дошълъ при него единъ младъ момъкъ, членъ на неговата църква, и му казалъ, че харесалъ една млада мома, добра последователка на Христа, и желае да се ожени за нея. Младиятъ момъкъ дошълъ за съветъ, но Иоанъ Веслей веднага му казалъ да не предприема тази работа. — Момата е много добра, ще живѣя съ нея споредъ любовьта на Христа. — Момата е добра, съ Христа може да живѣе, но не и съ тебе. По характеръ вие не  си подхождате. — Ще се нагодимъ, ще правимъ взаимни отстѫпки. Хората мислятъ, че като правятъ усилия да се нагаждатъ едни къмъ други, ще постигнатъ нѣщо. Докато привикнатъ едни на други, тѣ ще минатъ презъ голѣми страдания, които ще ги заведатъ на  онзи свѣтъ. Нѣма защо човѣкъ да се излага на ненужни и непосилни страдания. И въ страданията има граница. Това, което хората наричатъ страдания, не сѫ още истински страдания. Има страдания, които не сѫ на мѣсто. Истински страдания сѫ ония, отъ които човѣкъ расте, подига се и изправя живота си.

Какъ може да се изправи животътъ? Каквото да правите, животътъ не може да се изправи. Защо ? Защото животътъ е изправенъ, нѣма какво да се изправя. Единственото нѣщо, което можете да направите, това е да извадите отъ живота ония елементи, които произвеждатъ взривъ. Вие сте внесли тия елементи, вие сами трѣбва да ги извадите. Самъ по себе си глицеринътъ е безопасно вещество. Прибавите ли къмъ него азотна киселина, вие го превръщате въ динамитъ — силно експлозивно вещество. Експлозивностьта не е присѫщо свойство на глицерина, но изкуствено му го придадоха, като го превърнаха въ динамитъ.

Следователно, говоримъ ли за свѣта, създаденъ отъ Бога, ние разбираме свѣтъ, въ който слънцето постоянно грѣе, птичкитѣ весело пѣятъ, цвѣтята растатъ, цъвтятъ и далечъ разнасятъ благоуханието си ; плодоветѣ зрѣятъ, изворитѣ бликатъ и напояватъ треви, цвѣтя, дървета и животни. Влѣзете ли въ свѣтъ, въ който слънцето изгрѣва и залѣзва, облацитѣ покриватъ хоризонта, изворитѣ пресъхватъ, цвѣтята се коренятъ, знайте, че въ този свѣтъ сѫ внесени чужди елементи отвънъ, съ които човѣкъ трѣбва да се справи.

Като изучавате хората и отношенията си къмъ тѣхъ, вие ще разберете, кои хора сѫ Божествени, и кои не сѫ Ако въ дома ви дойде човѣкъ, изпратенъ отъ Бога, този день вие ще бѫдете въ рая. Посети ли ви човѣкъ, който не е изпратенъ отъ Бога, той непременно ще внесе въ дома ви нѣкаква сѣнка. Това се отнася не само до отношенията ви къмъ хората, но до всичкитѣ ви работи. Дали ще се жените, дали ще изучавате нѣкаква наука, дали ще ви назначаватъ на служба, следете, какво е състоянието ви отъ деня на замислянето на дадена работа до деня на свършването и. Така ще познаете, отъ Бога ли е дадена тази работа, или отъ хората.

Съвременнитѣ хора говорятъ за религия, за наука, за моралъ, но сами още не сѫ се изправили. Като изучавамъ френологически човѣшката глава, както и на българина специално, разбирамъ, защо хората не успѣватъ. Като виждамъ слабоститѣ имъ, търся причинитѣ въ тѣхното далечно минало и, като ги намѣря, вадя закони, какъ могатъ да се изправятъ. Много причини има за слабоститѣ на човѣка. Едни отъ тѣхъ се криятъ въ храната, други — въ начина на живѣенето, трети — въ тѣхната мисъль и т. н. За примѣръ, една отъ характернитѣ чърти на българина е неговата твърдость. Много причини сѫ повлияли за развиване на твърдостьта му. Много причини сѫ повлияли за спиране на религиозното чувство въ българина. Знае ли причинитѣ, той лесно може да си въздействува. Мѫчно може да се превъзпита цѣлъ народъ, но отдѣлниятъ човѣкъ лесно може да излѣзе отъ влиянието на своя народъ и да се превъзпита. Обаче, затова се изисква съзнателна работа. Кръвьта, която тече въ единъ народъ, създава известни елементи, общи за всички хора отъ този народъ. При това, кръвьта на различнитѣ народи е различна. За примѣръ, кръвьта на българина се различава отъ кръвьта на всички останали народи.

Като ученици на новото учение, вие ще задържите доброто, което имате като българи, и върху него ще градите. Отъ слабоститѣ на българина ще се освободите. Задачата ви, като ученици, е да създадете убеждение въ себе си. Имате ли убеждение, вие ще се освободите отъ заблужденията, които сѫществуватъ въ този и въ онзи свѣтъ. Какво убеждение се иска отъ човѣка? Човѣкъ трѣбва да има такова убеждение, което да устоява на буритѣ и вѣтроветѣ на този и на онзи свѣтъ. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, ще придобиятъ голѣма свѣтлина. Каква свѣтлина ще придобиятъ, това зависи отъ степеньта на тѣхното развитие. Фанатикътъ на земята остава фанатикъ и на онзи свѣтъ. Затова е казано : „Каквото развържешъ на земята, развързано ще бѫде и на небето ; каквото завържешъ на земята, завързано ще бѫде и на небето“. Ако отидете на онзи свѣтъ като православни, протестанти или католици, такива ще си останете. Вие ще влѣзете въ връзка съ сѫщества, които иматъ вашитѣ разбирания, и нищо нѣма да разберете отъ Божествения свѣтъ. Ще минете и заминете презъ онзи свѣтъ, безъ да придобиете нѣщо отъ него.

Като се намѣрятъ въ известно затруднение, хората се питатъ, какво трѣбва да правятъ, какъ да се освободятъ отъ мъчнотията, въ която съ изпаднали. Не е тамъ въпросътъ. Важно е, кои методи трѣбва да приложатъ, за да се освободятъ отъ затруднението. Единъ отъ методитѣ, съ който и природата си служи, е пѣнието. Чрезъ пѣнието хората се тониратъ, примиряватъ, улесняватъ. Пѣнието помага за здравословното състояние на чувствата. Който пѣе, той нарежда живота си добре. Всички хора, свѣтски и духовни, пѣятъ. Безъ пѣсень животътъ нѣма смисълъ.

Като говоря за необходимостьта отъ пѣние и музика, мнозина оставатъ доволни. Защо? — Защото обичатъ музиката. За тѣхъ музиката представя благодатенъ дъждъ. Каквото представя този дъждъ за нивата, такова нѣщо представя пѣнието за човѣшката душа. Обаче, падне ли върху нѣкоя книга, този дъждъ ще заличи написаното върху нея. Значи, всѣко нѣщо има смисълъ, само когато пада на своето мѣсто. Ако човѣкъ нѣма кѫде да подслони главата си, за него дъждътъ не е на мѣсто. Той се нуждае отъ свѣтла, здрава и суха къща. Къщата, въ която човѣкъ живѣе, представя неговото тѣло. Иска ли правилно да се развива, човѣкъ трѣбва да има здраво тѣло.

Днесъ малка часть отъ хората иматъ здраво тѣло. Здравото тѣло подразбира здрави, положителни мисли и чувства. Положителна, свѣтла мисъль е онази, която подига човѣка не само по духъ, но и по тѣло. Наистина, хора, които иматъ силна мисъль, могатъ да се подигнатъ на нѣколко метра височина отъ земята. Колко хора могатъ днесъ да се подигнатъ на известна височина чрезъ мисъльта си? Не е лесно да се подигне човѣкъ отъ земята. Да се подигне духа на човѣка, това е лесна работа, но да се подигне тѣлото му на единъ сантиметъръ само, това е мъчна работа. Едно се иска отъ човѣка : да съзнава, че свѣтътъ, създаденъ отъ Бога, е добъръ ; да благодари за всичко, което му е дадено. Спазва ли тия две положения, той ще прояви своята доброта. Такъвъ човѣкъ наричатъ добъръ. Стремете се да запазите добротата си, а същевременно и да я проявявате.

И тъй, основната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви, че онова, което разумната природа е вложила въ васъ, е повече отъ това, което вие сте въ състояние да обработите и да оцените. Който ги е оценилъ, той работи за тѣхъ, да се проявятъ и реализиратъ.

Размишление върху стиха : „Озарилъ Си ни съ любовьта Си, и ние виждаме чуднитѣ Ти дѣла“.

*

23. Лекция отъ Учителя, държана на

29 януарий, 1930 г. София.— Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...