Jump to content

1930_01_22 Опитна школа


Ани

Recommended Posts

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Опитна школа

Размишление,

Като ученици на велика Школа, вие трѣбва да се занимавате съ дветѣ значения на числата : съ тѣхното абсолютно и съ тѣхното относително значение. По отношение на философията, вие трѣбва да се занимавате съ реалнитѣ и съ нереалнитѣ величини, да ги разграничавате. Като изучавате живота, вие трѣбва да се занимавате съ човѣшкия и съ Божествения животъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че абсолютната реалность не може да се проявява на земята. За примѣръ, човѣкъ яде, храни се добре, но не може да каже, че се е нахранилъ абсолютно. Следъ три-четири часа той отново огладнява. Щомъ усѣти гладъ, пакъ яде. После пакъ огладнява и т. н.

Какво представя гладътъ? Гладътъ е дълбокъ, вѫтрешенъ стремежъ въ човѣка, чийто произходъ е неизвестенъ. Мнозина питатъ : Не може ли безъ ядене? Щомъ гладътъ съществува, безъ ядене не може. Като гладува известно време, човѣкъ има възможность да изпита Божията благость върху себе си. Когато жадува, човѣкъ също има възможность да изпита Божията благость. Въ всички свои нужди и лишения човѣкъ има възможность да опита Божията милость и благость. Докато живѣе въ изобилие, човѣкъ не познава благостьта на Бога. Той ще я познае и тогава, но ако е разуменъ. Разумниятъ, добриятъ човѣкъ изпълнява волята Божия съзнателно и доброволно. За него не съществува пръчица, тояга, законъ. Когато не слуша баща си, детето опитва неговата тояга на гърба си. Когато тоягата се сложи за пръвъ пъть на гърба на детето, противоречието веднага изпъква предъ него. То се чуди, какъ е възможно, баща му, който го обича, същевременно да го наказва. Човѣкъ представя голѣмо дете, въ ума, въ сърдцето и въ волята на когото влизатъ редъ противоречия, като задачи на неговия животъ, съ които той неизбѣжно трѣбва да се справи.

Съвременнитѣ хора се питатъ, какъ да се справятъ съ противоречията. Това е най-лесната работа. Натъкне ли се на нѣкакво противоречие. човѣкъ не трѣбва да разправя на хората, какво преживява, но трѣбва да потърси начинъ, какъ да се освободи отъ него. Противоречието не е нищо друго, освенъ оцапване. Следователно, щомъ оцапа ръката си, човѣкъ трѣбва да отиде при нѣкой чистъ изворъ, да гребне отъ водата му и да полѣе съ нея рѫката си. Като полѣе ръката си нѣколко пъти съ тази чиста вода, всѣкаква нечистота ще изчезне. Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могълъ по този начинъ поне да научи едно отъ нейнитѣ ценни свойства. Ще питате, защо трѣбва човѣкъ да се цапа. Докато е на земята, човѣкъ неизбѣжно ще се цапа. Значи, докато живѣе, човѣкъ все ще грѣши. Нѣкой иска да стане светия. Ако не е грѣшилъ, човѣкъ не може да стане светия. При това, ако нѣма грѣшници въ свѣта, и светии нѣма да има. Невъзможно е въ свѣта да сѫществуватъ само светии или само грѣшници. Грѣшницитѣ и светиитѣ сѫ два полюса, две различни категории хора. Грѣшникътъ е необходимъ, за да се прояви светията. Злото е нужно, за да се прецени доброто. Казва се, че първиятъ човѣкъ, който живѣлъ въ райската градина, се изкусилъ отъ единъ плодъ и сгрѣшилъ. Преди човѣка, обаче, други сѫщества, по-напреднали отъ него, сѫ грѣшили. Въ сравнение съ тѣхъ човѣкъ е дете. Тѣ сгрѣшили поради гордостьта, която била силно развита въ тѣхъ. Какъ сгрѣшили, досега никой не знае.

Сега ще прочета 12 глава отъ Деяния на Апостолитѣ, а вие ще си правите заключенията. „А отъ църквата ставаше усърдна молба къмъ Бога за Петра.“ (— 4 ст.). Ще кажете : Щомъ Богъ знае, че Петъръ е въ тъмница, защо трѣбва другитѣ да се молятъ за него? Какво знае Богъ, това е едно нѣщо, а какво хората трѣбва да правятъ, това е друго. Човѣкъ трѣбва да се моли при всички случаи на живота си, и за себе си, и за своитѣ ближни. Че учительтъ знае много нѣща, отъ това ученикътъ не се ползува — той трѣбва да учи.

„Петъръ спѣше между двама войни, вързанъ съ две вериги ; и стражари предъ вратата вардѣха тъмницата.“ (— 6 ст.). Какъвъ бѣше резултатътъ на тѣхната молитва? „Ето, ангелъ Господенъ предстана, и свѣтлина осия стаята ; и ангелътъ, като побута Петра по ребрата му, разбуди го и рече му : „Ставай скоро !“ И паднаха веригитѣ отъ ржцетѣ му. И рече му ангелътъ : „ Опаши се, обуй сандалията, облѣчи дрехата си и ела следъ мене.“ И Петъръ излѣзе и отиваше следъ него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше отъ ангела, но мислѣше си, че видение вижда. И оттамъ като излѣзоха, изминаха една улица, и тутакси ангелътъ отстѫпи отъ него. И Петъръ дойде въ себе си. И когато похлопа Петъръ на пѫтнитѣ врата, пристѫпи една слугиня да послуша кой е. И щомъ позна Петровия гласъ, извести на другитѣ, че Петъръ стои предъ вратата. А тѣ и рекоха : „Ти си луда!“ Но тя потвърждаваше, че това, що имъ казва, е така. А тѣ думаха: „Неговиятъ ангелъ е.“

Защо трѣбваше да бѫде хвърленъ Петъръ въ тъмница? Кога поставятъ човѣка въ тъмница ? Когато извърши нѣкаква голѣма пакость. Значи, като проповѣдвалъ, Петъръ причинявалъ голѣми пакости. На кого? На евреитѣ. Понеже неговитѣ проповѣди не били съгласни съ тѣхното учение, тѣ го считали опасенъ човѣкъ и го преследвали.

На какво може да се уподоби ангелътъ, койго спасилъ Петра? Ангелътъ, който билъ изпратенъ отъ небето, представя Божественото начало въ човѣка. Въ каквото положение да се намѣри човѣкъ, щомъ се обърне къмъ Божественото въ себе си, то всѣкога му се притича на помощь. То освобождава, спасява, успокоява човѣка. Когато човѣкъ знае, че има нѣкой да се грижи за нето, той се успокоява. Това, което наричаме чудеса, не е нищо друго, освенъ изявление на Бога, чрезъ което Той показва своята грижа, както къмъ отдѣлния човѣкъ, така и къмъ цѣлото човѣчество. Ще кажете, че чудесата сѫ само за безвѣрницитѣ, а не за вѣрващитѣ. Безвѣрници е имало всѣкога. Въ миналото е имало безвѣрници, и днесъ има безвѣрници, но и сегашнитѣ хора не сѫ отъ силновѣрващитѣ. Ако чудесата сѫ били нужни въ миналото, нужни сѫ и сега. Слънцето, което е изгрѣвало въ миналото, изгрѣва и въ настоящето. ще изгрѣва и въ бѫдещето. Звездитѣ, които сѫ изгрѣвали въ миналото, изгрѣватъ и въ настоящето, но ще изгрѣватъ и въ бѫдещето. Невъзможно е да живѣе човѣкъ и да не вижда Божието проявление. Човѣкъ се нуждае отъ опитности, да види Божието проявление. Не е нужно всички хора да иматъ еднакви опитности. Каквито да сѫ опитноститѣ, малки или голѣми, всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъ известни опитности. Има извънредни опитности, които представятъ високи планински върхове. Тѣ сѫ за малцина, за ония, които могатъ да ги изкачватъ. Има и обикновени опитности, които се отнасятъ до всички. Безъ да измѣри силата си, нѣкой иска да има голѣми опитности. Да има човѣкъ една голѣма опитность, това значи, да се качи на Хималаитѣ. Колко души сѫ се качили досега на Хималаитѣ? Значи, между опитноститѣ на човѣка и височинитѣ на планинитѣ има известно съотношение. При това, само онзи може да стигне нѣкой високъ връхъ, който разполага съ вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нѣщата въ природата не се повтарятъ затова, именно, и опитноститѣ на хората не се повтарятъ. Вие не можете да срещнете две еднакви планини въ природата. Всѣка планина се отличава отъ другата по нѣколко стотици или хиляди метра. Най-високата планина въ свѣта е Хималай. Отъ нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката. Същото нѣщо можемъ да кажемъ и за добродетелитѣ и способноститѣ на човѣка. Всички хора не могатъ да бѫдатъ еднакво свети, еднакво даровити, учени. Казано е : „Свети бъдете", но това не значи, че всички могатъ да бѫдатъ еднакво свети, или че въ даденъ моментъ всички могатъ да бѫдатъ свети. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, каква способность, или каква дарба може да прояви. Като учи, даровитиятъ има условия да прояви своитѣ дарби. Ако не е даровитъ, човѣкъ пакъ трѣбва да учи, да придобие поне малко знание. Не пренебрегвайте малкото знание заради голѣмото. Мнозина грѣшатъ, като пренебрегватъ малкото за голѣмото.

Единъ руски виртуозъ музикантъ слушалъ  единъ по-виденъ виртуозъ отъ себе си и се обезсърдчилъ толкова много, че дошълъ до пълно отчаяние, вследствие на което се самоубилъ. Защо трѣбва да се самоубива? Той е  слушалъ по-виденъ виртуозъ отъ себе си, но и отъ него има по-слаби музиканти. Трѣбва ли ония, които стоятъ по-долу отъ него, да се самоубиватъ? Колкото по-високо стои човѣкъ, толкова по-голѣми отговорности носи, толкова по-голѣмъ е неговиятъ хомотъ. Грѣшникътъ носи хомотъ на врата си, но хомотътъ на светията е несравнено по-голѣмъ отъ този на грѣшника. Светията работи много. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да работи като светията. Той работи день и нощь, почти не почива. Ако спи единъ-два часа, това му е достатъчно.

Като ученици, вие трѣбва да подържате връзката си съ невидимия свѣтъ. да черпите сили отъ него. Не подържате ли тази връзка, вие въ скоро време ще се превърнете въ щерни. И като щерни, пакъ ще имате животъ въ себе си, но все ще очаквате да завали дъждъ, да напълните щерната си, за да не пресъхне до втория дъждъ. Държите ли връзката си съ невидимия свѣтъ, вие ще се превърнете на извори, които постоянно ще даватъ отъ себе си. Задачата на всѣки човѣкъ е да стане изворъ, да дава на всички. Обезсърдчи ли се човѣкъ, това показва, че водата му е подпушена нѣкѫде. Какво трѣбва да направи, като се обезсърдчи? Той трѣбва да се смири, да извика нѣколко братя и сестри да се помолятъ за него. Колективната молитва е силна. Щомъ е силна, молитвата дава добри резултати.

Мѫчно е човѣкъ да се моли самъ за себе си. Само светията може да се моли за себе си. Казано е въ Писанието : „Молете се единъ за другъ.“ Знанието и молитвата въ рѫката на вѣрващия представятъ сили, съ които той може да победи всички свои мѫчнотии и страдания. Молитвата е разговоръ на човѣка съ Бога, съ възвишенитѣ сѫщества. Като се разговаря, човѣкъ се учи. Когато иска да изучава музика, художество, скулптура, ученикътъ посещава единъ, втори, трети професоръ, разговаря се съ тѣхъ. Въ разговоритѣ си съ тия учени, той се ориентира въ областьта, отъ която се интересува, и постепенно навлиза въ нея.

И тъй, за да учи. човѣкъ трѣбва да дойде до положението на малкото дете, което има пълно довѣрие къмъ окрѫжаващитѣ. Казано е въ Писанието : „Станете като децата.“ Когато даватъ нѣщо на детето, то взима, безъ да пита, защо му даватъ. Така трѣбва да постѫпвате и вие. Когато Богъ ви дава нѣщо, взимайте, безъ да питате, защо ви се дава. Питате ли, ще се натъкнете на обратния процесъ, ще ви заставятъ да давате. И безъ това човѣкъ трѣбва да дава, но да се пази да не дойде този процесъ преждевременно, когато не е готовъ за него. Въ каквото положение да се намирате, презъ каквито изпитания и радости да минавате, навсѣкѫде ще опитвате Божията благость. Дали минавате презъ областьта на любовьта, на мѫдростьта или на истината, навсѣкѫде ще опитвате Божиитѣ блага. За да се ползува разумно  отъ тия блага, човѣкъ трѣбва да е готовъ да изправи погрѣшкитѣ си. Мѫчно се изправятъ погрѣшки, особено тия, които не се виждатъ. Има погрѣшки, които се виждатъ, но има и добродетели, които се виждатъ. Видимитѣ погрѣшки не сѫ погрѣшки. И видимитѣ добродетели не сѫ добродетели. Това е една противоречива мисъль, но въ сѫщность е така. Истински добродетели сѫ ония, които само съ микроскопъ можешъ да уловишъ. Друга противоречива мисъль е следната : отъ знайното излиза незнайното ; и отъ незнайното излиза знайното. Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка свѣтлина, ще разберете неговия дълбокъ смисълъ. Въ незнайното се криятъ малкитѣ величини, а въ знайното — голѣмитѣ. Ако не започне съ малкитѣ величини, човѣкъ никога нѣма да дойде до голѣмитѣ. И ако отъ великитѣ работи не върви къмъ малкитѣ, човѣкъ никога нѣма да дойде до истинското знание. Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза отъ великото до най-малкото и да се качва отъ най-малкото до великото. Той се движи отъ реалното къмъ относителното. Реалното е незнайното, а относителното е знайното.

Съвременнитѣ хора се стремятъ да се домогнатъ до незнайното, като си служатъ съ редъ опити и наблюдения. Като изучаватъ явленията въ живота и въ природата, тѣ дохождатъ до заключение, че има нѣщо незнайно, нѣщо велико, което по физически начинъ само 

не може да се разбере. Като изучава законитѣ на живота, човѣкъ дохожда до познаване на физическитѣ и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свѣтъ, въ духовния печели. Такъвъ е законътъ и за радоститѣ и скърбитѣ. Когато страда, човѣкъ слиза надолу, въ сѣнката на живота, и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грѣе най-силно. Физическиятъ свѣтъ представя долината на живота, а духовниятъ — високитѣ планински върхове. Като живѣе на земята, човѣкъ ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания.

Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да усилвате вѣрата си. Вие имате вѣра, но тя не е дошла до онази степень на развитие, да вършите чудеса съ нея. Вѣрата на нѣкого е толкова силна, че се равнява на силата на единъ конецъ. Вѣрата на другъ нѣкой по сила се равнява на силата на два конеца. Какво може да направи човѣкъ съ такава вѣра ? Съ тази вѣра той не може да извади даже една кофа вода отъ кладенеца. Колкото по-силна е вѣрата на човѣка, толкова по-голѣми тежести може да носи съ нея. Като не знаятъ силата на своята вѣра и на своята мисъль, мнозина се наематъ съ голѣми работи и, като не могатъ да ги изпълнятъ, тѣ се разочароватъ. За да не изпада въ разочарования, човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си. Искате ли да познаете силата на мисъльта си, направете следния опитъ : опнете единъ тънъкъ конецъ между две пръчици и опитайте се чрезъ мисъльта си да го скѫсате. Видимо този опитъ е лесенъ, но въ действителность малцина могатъ да го направятъ. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисъльта си, където искате, като творческа сила. Вътрешнитѣ изпитания на човѣка представятъ подобенъ конецъ, обтегнатъ между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конецъ, човѣкъ ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно нѣма да го скъса. Всѣко препятствие, което човѣкъ срѣща на пътя си, не е нищо друго, освенъ конецъ, обтегнатъ между две колчета. Конецътъ трѣбва да се скъса. Ако речете да го прескочите, не може — конецътъ се подига нагоре. Да се проврете подъ него, пакъ не може — конецътъ слиза надолу. Ако искате да го развържете, много време ще отиде. Най-бързо и практично е да скъсате конеца.

Опитътъ съ скъсването на конеца е опитъ за усилване на вѣрата. Вѣрата помага на човѣка да издържа въ време на обезсърдчаване. Като е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ обезсърдчения. Въ този случай само любовьта и вѣрата могатъ да му помогнатъ. Безъ любовь нищо не се постига. Като люби и вѣрва, човѣкъ се учи, какъ да къса концитѣ, които срѣща на пътя си. Като се учи, човѣкъ постоянно се промѣня, понеже минава ту отъ човѣшкото въ Божественото, ту отъ Божественото въ човѣшкото. Когато бѣше въ пустинята, Мойсей видѣ една кѫпина, която горѣше, но въ този моментъ чу гласъ отъ небето : „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свещено.“ Когато влѣзе въ тъмницата да освободи Петра, ангелъ Господенъ му каза : „Стани, препаши се, обуй се, облѣчи дрехата си и ела следъ мене.“ Защо на Мойсея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облѣче? Мойсей влизаше отъ човѣшкия свѣтъ въ Божествения, затова трѣбваше да бѫде босъ. Петъръ, обаче, излизаше отъ Божествения свѣтъ и влизаше въ човѣшкия. За да влѣзе въ човѣшкия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бѫде обутъ, облѣченъ и съ джобове, пълни съ пари.

И тъй, когато казваме, че човѣкъ може да живѣе безъ пари, имаме предъ видъ, че той отива при Бога. Щомъ отива при Бога, нищо не му трѣбва. Той не се нуждае нито отъ дрехи, нито отъ обуща, нито отъ пари. Той ще отиде при Бога голъ и босъ, безъ петь пари въ себе си. Когато влиза въ свѣта между хората, човѣкъ ще се облѣче добре, ще се обуе добре и ще напълни джобоветѣ си съ пари. Каже ли човѣкъ, че не може да живѣе безъ пари, това показва, че той се движи въ човѣшкия свѣтъ. Каже ли, че и безъ пари може да живѣе, той се движи въ Божествения свѣтъ.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете разумни, да не постѫпвате като онзи турски дервишъ, който отишълъ на баня безъ петь пари въ джоба си. Той мислѣлъ, че, като служи на Бога, може да не плаща. Баняджията, обаче, не мислѣлъ така. Той направилъ банята, за да се прехранва съ нея. Той набилъ дервиша и му далъ добъръ урокъ, да се научи да мисли право. Какво показва това ? Това показва, че условията за животъ при Бога сѫ едни, а при хората — други Богъ дава благата си даромъ, но човѣкъ иска за всичко да му се плаща. Когато се намирате предъ доброто, ще постѫпвате по единъ начинъ; когато сте предъ злото, ще постѫпвате по другъ начинъ. Ако сте въ затворъ, трѣбва ли да се карате съ стражара и съ началника на затвора? Щомъ сте зависими отъ тѣхъ, вие ще приложите закона на любовьта. Ако не приложите този законъ, положението ви ще се влоши още повече. Само любовьта е въ състояние да скѫса веригата на злото. Любовьта е вложена въ душата на човѣка като сила. Човѣкъ трѣбва да прилага тази сила разумно въ живота си, да се ползува отъ нея.

За да развива своитѣ сили и способности, човѣкъ трѣбва да прави опити да скѫса малкия конецъ, който е изпрѣченъ на пѫтя му и му препятствува да върви напредъ. Той трѣбва да прави опитъ всѣки день, да не очаква на хората, тѣ да кѫсатъ конеца, нито пъкъ постоянно да се оплаква. Човѣшкиятъ животъ се нуждае отъ нѣщо ново, което всѣки день да се влива въ душата му като струя. Живѣе ли съ едни и сѫщи нѣща, човѣкъ е изложенъ на страдания, обезсърдчения и противоречия. Всѣко нѣщо, което не се подновява, постепенно отслабва. Ето защо, човѣкъ трѣбва всѣки день да внася по една нова мисъль въ ума си и по едно ново чувство въ сърдцето си. Колкото малки да сѫ новата мисъль и новото чувство, тѣ ще произведатъ известенъ резултатъ. Не е ли внесълъ нѣщо ново въ ума или въ сърдцето си, човѣкъ не трѣбва да излиза вънъ отъ кѫщата си. Излѣзе ли безъ нѣщо ново въ себе си, работитѣ му презъ цѣлия день ще вървятъ наопаки. Старото убива човѣка, а новото дава духъ, подемъ, разположение.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ вѣра въ положителното, въ новото. Има ли тази вѣра въ себе си. човѣкъ може да говори красиво и убедително. Надеждата стимулира човѣка, вѣрата проправя пѫтя му, а любовьта реализира нѣщата. Влѣзете ли въ опитната школа на живота, вие трѣбва да бѫдете готови, да правите, каквото ви кажатъ. Започнете ли да питате, защо трѣбва да правите този или онзи опитъ, вие не сте готови още за школата. Който влиза съзнателно въ школата, той знае, че всички задачи, които се даватъ тамъ, сѫ разумни. Ако учителитѣ на тази школа могатъ да поставятъ ученика въ положения, които да го унижатъ, тѣ не сѫ разумни. Ако задачитѣ, които учителитѣ даватъ, иматъ за цель да подигнатъ ученика, тия учители сѫ разумни. Разумнитѣ сѫщества всѣкога иматъ предъ видъ подигането на човѣчеството. Ако княжески синъ влѣзе въ опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадатъ, е да мие чинии. Той ще бѫде поставенъ на сѫщитѣ условия, на каквито и най-бедниятъ ученикъ. Отъ това, какъ ще измие чиниитѣ, ще се опредѣли неговото бѫдеще. Пособията, съ които ученикътъ прави своитѣ опити, трѣбва да бѫдатъ чисти. Сѫщиятъ законъ се отнася и до мислитѣ и чувствата на човѣка. Всѣка мисъль и всѣко чувство, съ които ученикътъ оперира, трѣбва да бѫдатъ чисти. Въ чистотата се крие тѣхната сила.

Сега, дръжте въ ума си мисъльта, че единъ день, когато сте въ затворъ, ангелъ Господенъ ще дойде при васъ, ще ви бутне по ребрата, ще разкѫса оковитѣ ви и ще каже : Ела следъ мене! Той ще ви остави на нѣкоя улица, но свободенъ. Оттамъ вие сами ще намѣрите дома на вашитѣ близки и, когато не се надѣватъ, ще имъ се представите, ще имъ разправите своята опитность.

Изпѣйте сега пѣсеньта: „Зора се свѣтла зазорява.“

Помнете следнитѣ правила : Никога не се ровете въ миналото си. Никога не чоплете раната си. Превържете ли я веднъжъ, оставете я свободно да зараства. Като я превързвате по единъ пѫть на день, това е достатъчно. — Ама не съмъ способенъ човѣкъ, грѣшенъ съмъ. — Не мисли за това. Благодари, че си грѣшенъ, че си неспособенъ човѣкъ. Ти си дошълъ на земята да познаешъ Божията благость. Като я познаешъ, тогава ще познаешъ и себе си. Докато не познае Бога, човѣкъ нищо не може да направи. Познае ли Го веднъжъ, той ще стане великъ човѣкъ. Докато дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да благодари за всичко, безъ разлика на това, дали е слабъ или силенъ, ученъ или невежа, богатъ или сиромахъ. Всѣко положение, въ което човѣкъ се намира въ даденъ моментъ, е на мѣсто. Като знае това, той трѣбва да се радва на ония, които сѫ силни, богати, учени. Тѣ сѫ работили на времето си, за да придобиятъ тѣзи качества. Ще дойде день, когато и вие ще ги придобиете. Ония пъкъ, които сѫ придобили тия качества, трѣбва да се отнасятъ съ внимание къмъ слабитѣ, невежитѣ и сиромаситѣ, защото тѣ сѫ причина за тѣхното проявление. Ако нѣма слаби, невежи и сиромаси, нѣма да има и богати, силни и учени. Ако всѣки моментъ се упреквате, че сте грѣшни, неспособни, вие ще приличате на мухитѣ, които по- стоянно се блъскатъ въ затворенитѣ прозорци. Като се блъска въ прозорцитѣ, мухата ще се осакати, но по никой начинъ не може да счупи прозореца и да излѣзе навънъ.

Следователно, и на васъ казвамъ : Не мислете, че и вие ще можете да счупите прозорцитѣ съ главата си, да излѣзете вънъ. Прозорцитѣ сѫ по-здрави отъ вашата глава. Щомъ се намѣрите въ затворъ, не се блъскайте въ прозорцитѣ, но наблюдавайте, какво прави господарьтъ на затвора. Щомъ видите, че отваря прозорцитѣ на затвора, не се бавете много, но приближете се спокойно къмъ прозореца и излѣзте вънъ, на свобода. Разумность се иска отъ човѣка. Не съжалявайте, че сте невежа, или че нѣкога не ви дохожда на умъ, какво да кажете на онзи, който ви е обидилъ, Може би, ако и вие му кажете нѣкоя обидна дума, вмѣсто да се успокоите, да произлѣзе по-голѣма разправия. Добре е понѣкога човѣкъ да не знае, какво да каже, за да се избѣгнатъ лошитѣ последствия. Докато Божественото не посети човѣка, той всѣкога ще живѣе въ оскѫдность и лишения. Щомъ Божественото го посети, той ще живѣе въ вѣчно изобилие.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да придобивате знание и сила. Имате ли онова вътрешно, положително знание, вие ще превръщате енергията, която събирате отъ природата, въ валута, съ която работите на земята, и всѣкога ще бѫдете богати. Днесъ много хора се оплакватъ отъ лишения, защото се намиратъ въ положението на пѣтела, който изровилъ на бунището единъ скѫпоцененъ камъкъ, но го подхвърлилъ настрана и казалъ : Да бѣше поне едно житно зрънце вмѣсто този лъскавъ камъкъ! Той не знае, че ако продаде скѫпоценния камъкъ, съ него ще се нахранятъ не единъ пѣтелъ, а хиляди. Мнозина се занимаватъ съ дребни зрънца, съ дребни идеи, и като се натъкнатъ на скъпоценни камъни, т.е. на велики идеи, подритватъ ги, като непотрѣбни вещи. Неуспѣхитѣ на хората се дължатъ, именно, на това, че подритватъ най-красивитѣ и свѣтли идеи, които достигатъ до тѣхнитѣ умове. Всѣки день носи за човѣка известно благо, чрезъ което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва. Бѫди благодаренъ на малкото, което ти се дава, и разумно го използувай. Въ него се крие велико благо. Хвани най-малкия клупъ. Хванешъ ли го, всичко друго ще върви напредъ.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

*

22. Лекция отъ Учителя, държана на

22 януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...