Jump to content

1930_01_01 Личность и душа


Ани

Recommended Posts

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Личность и душа

Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ силни, лесно да се справятъ съ мжчнотиитѣ си. Обаче, силата на човѣка не се крие въ външнитѣ условия, но въ условията на неговата душа. Силата на душата пъкъ не е въ човѣшката личность. Личностьта е нѣщо промѣнчиво, преходно, временно. Въ това отношение тя представя живота на физическия свѣтъ. Физическиятъ животъ е най-малката, най-oграничена проява на цѣлокупния животъ. Следователно, малкитѣ нѣща не разрешаватъ въпроситѣ. Тѣ сѫ условия само за проявяване на живота, началото на който не трѣбва да се търси въ миналото, но въ настоящето.

Съвременнитѣ хора още въ настоящия моментъ трѣбва да си отговорятъ, дали сѫ личности, азове или души. Животътъ на личностьта се отличава по това, че въ него има радость и скръбь, умраза и любовь, зависть и съревнование. Този животъ е изтъканъ отъ контрасти. Дойде ли до проявитѣ на личностьта, човѣкъ трѣбва да знае, че се намира на най-низкото стѫпало на живота. Произходътъ на личностьта се крие въ съзнанието. То е майка на личностьта. Азътъ пъкъ е баща на личностьта. Значи, съзнанието — низшето себе и Азътъ — висшето себе, представятъ двойката, която е родила личностьта. Надъ тази двойка стои Божествената монада. Надъ Божествената монада — Божествената душа, а надъ Божествената душа — Божествениятъ Духъ.

Окултната наука, въ своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявитѣ на Божествения Духъ. Надъ тѣзи прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбиратъ себе си даже като личность. Да разбира и да познава човѣкъ себе си, въ пълния смисълъ на думата, това значи, да се владѣе. Ако не е господарь на своята личность и не може да се владѣе, човѣкъ още не владѣе себе си. Да се сърди, това е проява на личностьта. Въ сърденето, като проява на личностьта, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личностьта ще умре; ако не се радва, тя пакъ ще умре.

Следователно, личностьта живѣе, само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото, това, което е добро за личния животъ, не е добро за съзнателния. Други сѫ положенията за съзнателния животъ. Значи, качествата на сина се опредѣлятъ отъ майката и отъ бащата, а не отъ сина. Синътъ не опредѣля качествата на своитѣ родители. Понеже се е родила отъ съзнанието, личностьта се е заблудила въ своя пѫть, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личностьта не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т. н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче, сърденето показва, че липсва нѣщо на човѣка Детето се сърди на майка си. Защо? То иска отъ нея петь орѣха, а тя му дава четири. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: Дай ми петь орѣха! Защо детето иска непременно петь орѣха? Защото сѫ малки. Ако орѣхитѣ бѣха голѣми, то щѣше да иска отъ майка си само единъ, но понеже сѫ малки, то иска повече. Значи, колкото повече предметитѣ се намаляватъ, толкова по-голѣмъ брой ще иска детето. И обратно : колкото повече предметитѣ се увеличаватъ, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня отъ майка си, то ще иска само една, а не петь; то знае, че динитѣ сѫ голѣми и не може да се справи съ петь дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората на личния животъ сѫ малки деца. Желанията имъ сж подобни на орѣхи, на лешници и т. н.

Човѣкъ трѣбва да се изучава, да прави анализа на живота си. да види, колко е извървѣлъ досега отъ своя дълъгъ пѫть и какъ го е извървѣлъ. Той трѣбва да види, до кой класъ е достигналъ. Първиятъ класъ на великата житейска школа е животътъ на личностьта. Той е подготовителниятъ класъ за училището. Следъ него иде втори, трети, четвърти, пети класъ и т. н. Какъ се учи, какъ разбира живота, учительтъ има думата по този въпросъ. Всѣки човѣкъ има свой вжтрешенъ учитель, който го напжтва и корегира въ живота. Анализътъ и самоанализътъ сѫ два метода, които се прилагатъ въ училицето. Когато започне да яде, едновременно съ това човѣкъ прилага методата на анализата : той анализира, отъ какви елементи сѫ съставени оризъть, житото, маслинитѣ, хлѣбътъ, ябълкитѣ. Следъ това проучава, на какви мѣста сж расли всички тия продукти, кой ги е сѣлъ, отде сѫ купени, кой ги е варилъ, на какъвъ горителснъ материалъ — вѫглища или дърва и т. н. Тия нѣща указватъ влияние върху хранитѣ и даватъ своитѣ добри или лоши резултати. Това е една отъ великитѣ задачи на съвременния човѣкъ. Въпросътъ за храненето, въ физическо и въ духовно отношение, е интересувалъ човѣчеството още въ миналото, интересува го и днесъ. Въпрѣки това, този въпросъ не е напълно разрешенъ.

Днесъ всички хора се намиратъ предъ изтичане на старата година и влизане въ новата. Какво правятъ търговецътъ и банкерътъ предъ настжпване на новата година? — Балансъ. Тѣ преглеждатъ своитѣ приходи и разходи, провѣряватъ състоянието на своитѣ капитали. По сѫщия начинъ всѣки човѣкъ трѣбва да направи балансъ на своя животъ, да направи вѫтрешенъ отчетъ на всичко, което е спечелилъ и изгубилъ презъ изтеклата година. За да направи равносмѣтка на своя животъ, човѣкъ трѣбва да е живѣлъ на земята, да ималъ взимания и давания съ хората, да е преживѣлъ радости и страдания. Като прави балансъ на своя животъ, той вижда, че добритѣ смѣтки се обуславятъ отъ знанията му. Колкото повече знания е ималъ, и колкото по-умѣло ги е приложилъ, толкова по-добри сѫ резултатитѣ на неговия животъ. Който има знания, той самъ оправя смѣткитѣ си, самъ се лѣкува. Ако рѫката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излѣкува. Нѣма ли знания, той ще се принуди да търси външна помошь; ако нѣма такава, ще се намира подъ влиянието на болната рѫка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощь. Той не е свободенъ човѣкъ.

Свободенъ човѣкъ е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Нѣкой минава за ученъ, за човѣкъ съ голѣми знания, а като се намѣри предъ известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човѣка отъ страдания и мѫчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага съ положителната наука, гой трѣбва да се лѣкува съ нея и самъ да плаща дълговетѣ си. Истинско знание е онова, което човѣкъ всѣкога носи съ себе си и прилага на всѣко време. Новороденото дете носи известни знания съ себе си и щомъ отвори устата си, то знае вече, какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи отъ майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живѣе, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ придобиване на знания, които ще му послужатъ презъ всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено.

Време е вече да отворите пѫть на Божественото въ себе си, да приемете Божествения животъ. Този животъ е на степени, вследствие на което се проявява по различенъ начинъ. Въ личностьта той се проявява по единъ начинъ, въ съзнанието — по другъ, въ душата — по трети начинъ, въ духа — по четвърти начинъ и т. н. Въ това, именно, седи разнообразието на Божествения животъ, който се проявява въ различни форми и по различни начини. Божественото живѣе въ всички форми, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Докато една форма живѣе по начинъ, специфиченъ за нея, и изпълнява законитѣ, по които е създадена, тя всѣкога е жива. И като умре, тя пакъ продължава да живѣе. Наруши ли законитѣ, по които е създадена, тя умира. Въ това се заключава философията на живота. Отъ гледището на тази философия човѣкъ казва: Докато Богъ живѣе въ мене, и азъ живѣя. Престане ли Богъ да живѣе въ мене, и азъ умирамъ.

Дръжте въ ума си мисъльта: Богъ живѣе навсѣкѫде, и Неговата воля трѣбва да се слуша. Щомъ Богъ е създалъ свѣта, трѣбва ли да оставимъ малкитѣ сѫщества да го управляватъ? — Защо е създаденъ свѣтътъ?—Това е Божия работа. Щомъ е създалъ свѣта, Богъ е ималъ нѣкаква велика цель. Нашата задача не се заключава въ разрешението на въпроса, защо свѣтътъ е създаденъ, но да разберемъ, защо сме дошли на земята. Хората задаватъ този въпросъ и различно си отговарятъ. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е дошълъ на земята да яде и да пие. Отчасти този отговоръ е правъ, но яденето и пиенето не сѫ единствената цель на човѣшкия животъ. Ако нѣмаше ядене, малцина биха дошли на земята. Безъ ядене животътъ на земята е невъзможенъ. Едно отъ великитѣ нѣща на земята е яденето. Чрезъ ядене хората се примиряватъ. Чрезъ ядене тѣ разрешаватъ противоречията въ живота си. Значи, яденето опредѣля смисъла на живота. Въпросътъ за яденето, за осигуряване на храната е единъ отъ важнитѣ социални въпроси на днешния вѣкъ. Той стои на масата на съвременния човѣкъ като пръвъ и най-важенъ за разререшаване. Като се разрешава този въпросъ, трѣбва да се има предъ видъ неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено.

И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да направи балансъ на своитѣ капитали, да знае, съ какво разполага презъ всѣка нова година. Като има предъ видъ крайния резултатъ на своитѣ смѣтки, той ще знае причинитѣ на този резултатъ, ще знае, защо печели и защо губи. Въ този случай човѣкъ не се интересува толкова отъ резултата, колкото отъ причината, която го произвежда. Богатството и сиромашията сѫ резултатъ на правилната или неправилна деятелность на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Не е достатъчно само човѣкъ да бѫде богатъ, но богатството трѣбва да бжде за него благо, да се чувствува доволенъ отъ него. Ако богатството е правилно разпредѣлено между хората, богатиятъ би се чувствувалъ доволенъ. Днесъ богатитѣ хора не сѫ доволни отъ положението си. Защо? Има нѣщо неправилно въ тѣхното забогатяване. Тѣ ставатъ богати за смѣтка на много хора, вследствие на което носятъ тѣхното неразположение. Богатството трѣбва да бѫде така разпредѣлено между хората, че едновременно да бѫде благо за всички. Злото въ свѣта се ражда по причина на това, че благата на живота не сѫ еднакво разпредѣлени между всички хора. Всѣки човѣкъ има право да се ползува отъ благата на живота. Обаче, ако има злато, а нѣма хлѣбъ, той пакъ ще бѫде недоволенъ. Значи, златото е нужно на човѣка само като срѣдство за доставяне на хлѣбъ. Нѣма ли хлѣбъ, противоречията неизбѣжно го следватъ.

Кѫде има най-много противоречия? Въ живота на личностьта. Тя заема най-високото мѣсто въ човѣка. По-горе отъ човѣка тя не може да отиде. Засега господарка на човѣка е личностьта. Видите ли, че нѣкой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личность. Съзнателенъ ли е, човѣкъ трѣбва да се качи по-високо отъ своята личность, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорѣлия се огънь, като му сипете нѣколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите отъ него вода? Можете ли да обидите съ нѣщо Хималаитѣ? Човѣкъ се обижда, когато не е зачетена неговата личность, когато сѫ пренебрегнати нѣкои нейни права. За да бѫде почитанъ, човѣкъ трѣбва да почита другитѣ. Докато човѣкъ прави разлика между хората, докато поставя своята личность надъ личностьта на всички хора, той никога нѣма да бѫде почитанъ.

Съвременнитѣ хора не признаватъ личния елементъ на животнитѣ, вследствие на което не имъ отдаватъ нужното внимание и ги третиратъ като безлични сѫщества. И животнитѣ иматъ личенъ елементъ, само че личностьта на човѣка седи най-високо, като царь на всички личности. Мнозина предаватъ на личностьта Божественъ произходъ. Ако, наистина, Божественото начало е въ човѣшката личность, никаква дисхармония не би трѣбвало да сѫществува въ свѣта. Докато въ човѣшкия животъ сѫществуватъ редъ отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още въ личностьта. Човѣкъ не познава още своята личность. Разбере ли я веднъжъ, той ще и даде нужното мѣсто и ще се освободи отъ противоречия- та и страданията въ живота.

Двама души се сдружили и тръгнали заедно на пѫть. Единиятъ отъ тѣхъ билъ дребенъ, низъкъ по ръстъ, а вториятъ — едъръ, здравъ, силенъ човѣкъ. Първиятъ взелъ за пѫть нѣколко хлѣба, а вториятъ, понеже не обичалъ да носи много товаръ, взелъ само единъ хлѣбъ. Той турилъ хлѣба си въ торбата на първия. За колко време ще имъ стигне този хлѣбъ? Вториятъ, като едъръ, силенъ човѣкъ, още въ началото на пѫтуването изялъ своя хлѣбъ и започналъ да яде отъ хлѣба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство въ първия. Пѫтьтъ имъ билъ дълъгъ, вследствие на което хлѣбътъ щѣлъ скоро да се свърши. За да запазятъ добри отношения, вториятъ пѫтникъ трѣбвало да вземе два пѫти повече хлѣбъ отъ. първия.

Какво представятъ двамата пѫтници? Първиятъ пѫтникъ представя Божественото въ човѣка, а вториятъ — човѣшката личность, която живѣе за смѣтка на Божественото, което предвижда нѣщата. Дребниятъ, малкиятъ човѣкъ знае, че му предстои дълъгъ пжть и взима повече хлѣбъ въ торбата си. Грѣшката е тамъ, че този човѣкъ се е сдружилъ съ голѣмъ и физически силенъ. Божественото може да върви паралелно съ личностьта, но да не се сдружава съ нея. Ама личностьта била голѣма, богата, разполагала съ много знания. Който много знае, той много трѣбва да прилага. Богатиятъ трѣбва да дава повече, а сиромахътъ — по-малко. Малката цевь пуща малко вода, голѣмата цевь пуща много вода. Такива сѫ законитѣ на физическия свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ, обаче, законътъ е обратенъ: малкото ражда голѣмото.

Отъ малкото житно зърно се раждатъ великитѣ нѣща въ свѣта. Житното зърно ражда великитѣ хора: таланти, гении, светни. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И презъ воденица да мине, и въ пещь да се пече, житното зърно всѣкога остава живо. Божиятъ Духъ живѣе въ житното зърно и показва на хората, че роденото отъ Духа духъ е и никога не умира. Дойдете ли до живитѣ нѣща, използувайте ги; дойдете ли до мъртвитѣ, тѣхъ погребвайте въ земята. Христосъ казва: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми, нѣма животъ въ себе си“.

Личностьта въ човѣка представя живота на плътьта, а Божественото — живота на духа. Когато духътъ вземе първо мѣсто въ човѣка, плътьта трѣбва да остане на последно. Вземе ли плътьта първо мѣсто, духътъ отстѫпва. Дето духътъ живѣе, плътьта умира; дето плътьта живѣе, духътъ умира. Защо? Храната имъ не е еднаква. Духътъ не може да подържа живота си съ храната на плътьта. И плътьта не може да живѣе съ храната на духа. Ако плътьта живѣе при духа и не умира, това показва, че тя живѣе по свой начинъ, независимъ отъ този на духа. Ако и духътъ живѣе при плътьта. безъ да умира, това показва, че той живѣе свой собственъ животъ. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота въ единъ и сѫщъ човѣкъ. Тѣзи два живота, именно, създаватъ борбитѣ и противоречията въ човѣка. Човѣкъ

ще се справи съ противоречията си, само когато животътъ на плътьта се подчини на живота на духа, т. е. когато личностьта се подчини на Божественото начало въ човѣка. Днесъ хората мислятъ върху въпроса, защо духътъ не живѣе въ съгласие съ плътьта, и защо плътьта не живѣе въ съгласие съ духа. Много естествено. Тѣ сѫ размѣнили мѣстата  си. Единъ день, когато всѣки отиде на мѣстото си, плътьта и духътъ ще бѫдатъ въ пълнa хармония и единство.

Често хората иматъ крива представа за  себе си, вследствие на което се мислятъ по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото  сѫ въ действителность. Обаче, когато изпитанията дойдатъ въ живота имъ, тѣ виждатъ истинската си стойность. Може ли да се нарече силенъ човѣкъ този, който отъ една дума се обижда? Може ли да се нарече дъл бокъ изворъ този, който отъ най-малкия дъждъ се размѫтва? Ако отъ най-слабото земетресение водата на извора се губи, това по- казва, че той нѣма голѣма дълбочина. Следователно, въ пълния смисълъ на думата, духовенъ човѣкъ е онзи, който остава неизмѣненъ при всички изпитания. Каквито бури и вѣтро- ве да срещне на пѫтя си, каквито сътресения да го сполетятъ, той всѣкога остава тихъ и спокоенъ. При обикновенитѣ земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5—10 клм. При голѣми земетресения, които рѣдко се случаватъ, земята се разтърсва на по-голѣма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбенъ — слънцето. Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе. Застои ли се дълго време на едно мѣсто, безъ да тропне на хорце, земята започва да остарява : отъ млада мома тя постепенно отива къмъ стара баба. Има страни, въ които не ставатъ никакви земетресения. Тѣ се намиратъ въ положението на баби, които си почиватъ.

Като се казва, че земята е млада мома, мнозина искатъ да се докаже това по наученъ начинъ. И да се докаже, ако не е истина, пакъ недоказано остава. Въ сегашната наука много нѣща сѫ доказани, но всички не сж истинни. Изучавате единъ, втори, трети фактъ, виждате, че сѫ доказани, но между тѣхъ пакъ нѣма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти въ едно неразривно цѣло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не сѫществува никаква зависимость? Единъ наученъ фактъ е добре обоснованъ, когато между него и близкитѣ факти около него сѫществува известна зависимость, както между живачния термометъръ, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Запримѣръ, видите ли, че живакътъ въ термометъра се подига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакътъ въ термометъра слиза, температурата се понижава. Въ зависимость отъ подигането и падането на температурата се опредѣля времето, дали ще бѫде топло, или студено. Зависимостьта между тия факти е не само външна, но и вѫтрешна, т. е. психическа. Тѣзи факти указватъ влияние върху характера и темперамента на човѣка. Запримѣръ, ако едно дете е заченато въ моментъ, когато живакътъ въ термометъра се е изкачвалъ, въ характера на това дете ще има възходъ. То ще е любвеобилно, съ открита душа. Ако пъкъ е заченато въ моментъ, когато живакътъ въ термометъра е спадалъ, то ще бѫде студено, затворено, хладнокръвно — ще минава за философъ. Това е паученъ фактъ, за доказването на който се изискватъ редъ наблюдения. Какъ ще се докаже факта, че баща и синъ, които сж родени въ единъ и сѫщъ градъ, иматъ нѣщо общо въ характера си? За да се докаже този фактъ, вие трѣбва да изучавате характеритѣ на бащата и на сина и да видите, дали си приличатъ. Ако си приличатъ, да разберете, на какво се дължи приликата. Не само това, но ако бащата и синътъ сѫ заченати въ моментъ, когато живакътъ въ термометъра се е изкачвалъ, и двамата ще иматъ едно и сѫщо количество калории топлина и еднакъвъ родъ енергии.

Сега, като изучавате зависимостьта между характера на човѣка и външнитѣ условия, вие си задавате въпросъ, съвпадение ли е това, или действителности Ако е действителност, вие искате да знаете, външнитѣ условия ли създаватъ характера, или характерътъ указва влияние на външнитѣ условия. Когато посетите приятеля си презъ нѣкой студенъ, зименъ день и намѣрите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятельтъ ви има добро разположение къмъ васъ. Той ви очаква, затова е изчистилъ стаята си добре, отоплилъ я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този день, именно, приятельтъ ви не е добре разположенъ къмъ васъ, той нарочно остава стаята си нечиста, неотоплена. Този день той не иска да ви приеме, затова, не ви е създалъ добри условия. Следователно, заварите ли стаята на приятеля си, или на вашия познатъ нечиста, неотоплена, не влизайте вѫтре. Студътъ показва, че този день не ви приематъ на гости, и вие трѣбва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбиратъ този законъ и разумно го прилагатъ. Щомъ вънъ е студено, тѣ не излизатъ никѫде. Тѣ не подаватъ главата си вънъ отъ своята стая. Нищо въ свѣта, както и въ цѣлата природа, не е случайно. Следователно, не е случайна и зависимостьта между външнитѣ условия и човѣшкия характеръ.

Представете си, че отъ върха на една планина, като връхъ на триѫгълникъ, извиратъ две рѣки, които текатъ въ две различни посоки и образуватъ дветѣ страни на триѫгълника. Едната рѣка тече къмъ югъ, другата — къмъ северъ, вследствие на което произвеждатъ два различни резултата. Първата рѣка е по-топла и производителна, втората — по-студена и по-малко производителна. Ако дветѣ рѣки представятъ краката на човѣка, и, ако при движението си съ лѣвия кракъ, той възприема нѣкаква отрицателна мисъль, въ скоро време сърдцето му ще истине. Какво трѣбва да направи въ този случай? Единственото спасение се заключава въ това, да продължава движението си. Втория моментъ той ще дигне дѣсния си кракъ. Ако съзнанието му е будно, той трѣбва да образува повече топлина въ организъма си, съ която да компенсира изразходваната. Не може ли да направи това, въ него ще се яви желание да се върне назадъ. Този законъ сѫществува и въ природата.

Следователно, човѣкъ не може да направи една следъ друга две стѫпки, при които да става подигане или спадане на живака въ термометъра. Ако при първата стѫпка температурата се подига, при втората ще спада. И обратно: ако при първата стѫпка температурата спада, при втората ще се подига. Изобщо, ако нѣкѫде въ природата или въ живота става подигане на температурата съ единица, на противоположния полюсъ нѣкѫде става понижаване на температурата съ единица. Това наричаме законъ на смѣни въ природата. Който разбира този законъ, той разбира и своитѣ състояния. Като преживѣе нѣкакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбѣжно предстои понижаване на състоя- нието му.

Като ученици, вие трѣбва да наблюдавате проявитѣ на човѣшкия животъ и да ги изучавате. Запримѣръ, виждате, че единъ човѣкъ се гнѣви. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трѣбва да се гнѣви. Това е неразбиране на живота. Оставете човѣка на свобода. Докато живѣе въ личностьта си, той не може да не се гнѣви. Ако не се гнѣви, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пакъ ще умре. Човѣкътъ на личностьта може да живѣе само при правилна смѣна на състоянията, т. е. когато ту се радва, ту скърби. За да живѣе този човѣкъ, причината на това се дължи на факта, че при минусъ единъ градусъ той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюсъ единъ градусъ — кинетична или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговитѣ енергии. Следователно, ако въ дѣсния си кракъ не даде ходъ на своята положителна или кинетична енергия, а въ лѣвията отрицателната или потенциална енергия, човѣкъ е осѫденъ на страдания и болести, на смърть. Това показва, че енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ трѣбва правилно да се смѣнятъ, да се движатъ отъ дѣсния кракъ въ лѣвия и отъ лѣвия въ дѣсния. Ако искате да знаете, дали този фактъ е наученъ, направете следния опитъ: раздѣлете нивата си на три части. Въ едната часть посѣйте жито въ пълнолуние, въ втората часть — въ време, когато луната се празни, а въ третата — когато слънцето е въ своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възходъ, подигане на температурата; при изпразване на луната понижаване на температурата. Проследете, какви резултати ще имате при тритѣ случая. Направете още единъ опитъ, съзнателно да вложите положителна енергия въ дѣсния си кракъ, отрицателна — въ лѣвия, и съ тази мисъль обиколете нивата си и сѣйте. Резултатътъ на този опитъ ще бѫде раз- личенъ отъ резултата на първитѣ опити.

Всички промѣни въ природата, въ нейнитѣ външни и вѫтрешни условия, говорятъ за деятелностьта на висши, разумни сѫщества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човѣшката деятелность. Подигането на температурата, топлото време показватъ, че разумнитѣ сѫщества иматъ добро разположение къмъ хората и по този начинъ имъ помагатъ. Рѣзкото и ненавременно понижаване на температуртта показва, че хората сѫ нарушили нѣкакви природни закони. Благоприятнитѣ условия въ живота сѫ изразъ на любовьта и разположението на разумнитѣ сѫщества къмъ човѣка; неблагоприятнитѣ условия сѫ изразъ на неразположението имъ къмъ човѣка, по поводъ на нѣкаква негова погрѣшка. Значи, погрѣшката на човѣка е била отъ такъвъ характеръ, че води къмъ нарушаване на нѣкой природенъ законъ.

Често религиознитѣ хора изпадатъ въ заблуждение, като мислятъ, че щомъ е благъ, Богъ трѣбва да бѫде снизходителенъ къмъ човѣка, независимо отъ това, дали живѣе правилно, или не. Ако е вѣрно, че Богъ всѣкога трѣбва да бѫде благъ, защо човѣкъ умира? При това, казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Не е въпросъ, защо грѣшниятъ или праведниятъ умира, но защо човѣкъ умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човѣкъ самъ предизвиква смъртьта си, самъ се лишава отъ ония условия, при които животътъ му може правилно да се развива. Всѣка преждевременна смърть е равна на самоубийство. Момента, вь който личностьта помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртьта настѫпва за нея. Човѣкъ живѣе, докато мисли, чувствува и постѫпва правилно. Личностьта трѣбва да има предъ видъ, че не живѣе за себе си. Тя е свързана съ съзнанието, а то — съ висшето азъ. Значи, между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието сѫществува непреривна връзка. Самосъзнанието е животъ на личностьта, свръхсъзнанието животъ на душата.

Следователно, личностьта може да живѣе повече или по-малко, въ зависимость отъ това, доколко е въ услуга на душата. Душата се нуждае отъ други източници, а не отъ тия, отъ които личностьта черпи своя животъ. Продължителностьта на земния животъ на човѣка зависи отъ отношенията, които той е създалъ съ душата си: ако обича душата си, животътъ му се продължава; не я ли обича, животътъ му се съкращава. Невъзможно е човѣкъ да живѣе изключително за личностьта си и да стигне до дълбока старость. Дългиятъ животъ е въ зависимость отъ любовьта на човѣка къмъ душата. Колко го повече душата изявява своя животъ, толкова по-издържливъ е човѣшкиятъ организъмъ. Иска ли да се лѣкува, човѣкъ трѣбва да потърси лѣкарь и лѣкарства вь душата си. Тя лѣкува по вѫтрешенъ пѫть. Обаче, нс може човѣкъ да се лѣкува, ако не обича душата си. Който обича личностьта повече отъ душата си, той е осѫденъ на смърть. Защо? Защото качествата на личностьта сѫ страхъ, умраза, ревность и т. н. Казано е въ Писанието: „Който мрази, той е осжденъ на смърть“. Сѫщото се отнася и до останалитѣ отрицателни качества. Кой човѣкъ мрази? Който нѣма любовь къмъ Бога. Има ли любовь къмъ Бога, човѣкъ е придобилъ вѣчния животъ.

Какво разбирате подъ думитѣ „любовь къмъ Бога?“ Да обичате Бога, това значи, да бждете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но въ края на краищата за това благо ще се счупятъ много глави. Докато посетителитѣ на чешмата сѫ малко, водата е благо за тѣхъ. Увеличи ли се броять на посетителитѣ, около чешмата започва споръ, блъскане, бой, кой пръвъ дошълъ, докато най-после борбата свършва съ пукнати глави. Отъ благо за хората чешмата се превръща въ зло. За да се избѣгне това зло, количеството на водата трѣбва да се увеличи, да се хване по-голѣма часть вода отъ планинския изворъ. Оттукъ вадимъ следния законъ: когато броятъ на хората се увеличава, и количеството на благата, т. е. производителностьта трѣбва да се увеличи. Не се ли спазва този законъ, въ живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото сѫ срѣдствата за подържане на организъма, човѣкъ е осѫденъ на страдания. Колкото повече човѣкъ расте и се развива, толкова повече трѣбва да увеличава своята дажба.

Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ желания. Нѣкой иска да стане ученъ, силенъ, виденъ човѣкъ. Преди да очаква това, той трѣбва да се опита и провѣри, има ли условия за постигане на тия желания. Може ли при сегашнитѣ условия всички хора да станатъ учени? На всички хора се проповѣдва да станатъ силни, учени, богати, но малцина могатъ да постигнатъ това. За да живѣе човѣкъ дълго време на земята, все трѣбва да има нѣкой, който да подържа този животъ. Ако бащата носи въ себе си условия за дълъгъ животъ, и синътъ може да живѣе дълго. За всѣки човѣкъ може да се опредѣли, има ли условия за дълъгъ животъ, или нѣма. Онѣзи хора, на които е опредѣленъ дълъгъ животъ, се намиратъ подъ влиянието на особени планетни съчетания. За тѣзи хора сѫ отворени и 12-тѣ извори на живота. Онѣзи пъкъ, за които сѫ отворени само петь извора на живота, ще живѣятъ малко време на земята. Това, именно, показва, че въ свѣта нищо не е произволно.

Мнозина искатъ да имъ се дадатъ дарби, да се проявятъ. Ако отсега нататъкъ човѣкъ иска дарби, неговата работа е свършена. Човѣкъ се ражда съ дарби, които постоянно трѣбва да развива. Ще възразите, че въ времето на Апостолитѣ Духъ Божи ги осѣнилъ, и тѣ започнали да говорятъ на 12 различни езици. Ако това е станало въ миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление За да ги осѣни Духътъ, това показва, че въ тѣхъ сѫ били отворени всичкитѣ извори на живота. Следователно, за да стане ученъ, човѣкъ трѣбва да се е родилъ ученъ. Само онзи може да се роди ученъ, който е работилъ въ миналото. Той има добре развити умъ и сърдце. Днесъ човѣкъ се нуждае отъ условия, които да му съдействуватъ да се прояви. Тъй щото, за да бѫде ученъ, силенъ, човѣкъ се нуждае отъ здравъ opганизъмъ, отъ добре разработени умъ и сърдце, да устоява на външнитѣ и вътрешни условия. Такъвъ човѣкъ се отличава съ голѣма устойчивость. Не е ли придобилъ тия нѣща, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, за да си осигури сносенъ животъ. Каквото днесъ придобие, той ще го складира като капиталъ за будещия си животъ. Казватъ за нѣкого, че е добъръ човѣкъ, че е светия. Той може да е добъръ, светъ човѣкъ, но за хората. По отношение на Бога, обаче, не е толкова добъръ. За Бога е добъръ човѣкъ този, който изпълнява Неговата воля. Той може да се колебае за много нѣща въ живота си, но стане ли въпросъ за волята Божия, тамъ всѣкакво колебание изчезва. Когато върши волята Божия. дълбоко въ душата си той чувствува правотата на своитѣ действия и не се подава на мнението на хората. Какво хората говорятъ за него, това не го смущава. Той се държи за волята Божия и съ огледъ на нея изправя постѫпкитѣ си. Той не се спира върху външния изгледъ на нѣщата, но ги разглежда вжтрешно. Понѣкога външно човѣкъ може да бѫде праведенъ, а вѫтрешно — не. И обратно: вѫтрешно може да е праведенъ, а външно — не. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира и най-скрититѣ си мисли и желания и да си дава отчетъ за тѣхъ. Има мисли въ човѣка, които сѫ въ състояние да го умъртвятъ; има и такива мисли, които могатъ да го възкресятъ. Ако една ваша мисъль не може да изправи едно ваше чувство или желание, или, ако едно чувство не може да изправи една мисъль, вие сте осѫдени на голѣми страдания.

На какво се дължатъ страданията? На вѫтрешна дисхармония между ума и сърдцето, между мислитѣ и чувствата на човѣка. Това разногласие между мислитѣ и чувствата на човѣка се дължи на факта, че той иска да вземе повече нѣща. отколкото може да носи. Запримѣръ, щеславниятъ иска всички хора да го хвалятъ. Могатъ да го хвалятъ нѣколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалятъ. Защо трѣбва да го хвалятъ всички хора? Христосъ казва: „Търсете слава отъ Бога, а не отъ човѣци“. Може ли бедниятъ, невежиятъ да ви даде това, което искате? Може ли престѫпникътъ да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престѫпникътъ, освенъ своето престъпление? Какво може да даде болниятъ, освенъ своята болесть? Какво може да даде слабиятъ, освенъ своята слабость? Какво може да даде невежиятъ, освенъ своето невежество? Като ученици, вие трѣбва съзвателно да работите върху себе си, да придобивате знания. Като ги придобиете, трѣбва да ги приложите. Каже ли ви нѣкой, че изведнъжъ можете да станете ученъ, и повѣрвате на думитѣ му, вие сте на кривъ пѫть. Човѣкъ постепенно придобива знания. Придобититѣ знания трѣбва да се приложатъ. Не се ли приложатъ. тѣ могатъ да уморятъ човѣка. Необзнание представя ледъ или снѣгъ, който, приеме ли го човѣкъ въ стомаха си, може да го умори. Който е пилъ студена, ледена вода отъ планински изворъ, когато е билъ изпотенъ, той знае, какви сѫ нейнитѣ последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза отъ планински изворъ и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е низка, преди да се пие, тя трѣбва да се стопли. Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползува отъ него, човѣкъ трѣбва да го асимилира и приложи. Всѣко необработено и неприложено знание не ползува човѣка. Каквито усилия да прави, съ такова знание, човѣкъ не може да стане философъ. За да стане философъ, той трѣбва да има добре развитъ умъ, да прониква въ дълбочината на нѣщата. Споредъ окултната наука, философътъ трѣбва да е развилъ своето причинно тѣло, да вижда и разбира причинитѣ и последствията на нѣщата. Поетъ може да стане онзи, който е влѣзълъ въ областьта на Нирвана. Значи, философътъ трѣбва да има философски умъ, поетътъ — въображение, добриятъ човѣкъ - любовь. Безъ любовь човѣкъ не може да прави добро. За да направи добро, човѣкъ трѣбва да вложи въ доброто часть отъ себе си. Доброто има смисълъ само тогава, когато може да пресъздаде човѣшкия характеръ. За това, именно, човѣкъ трѣбва да върши волята Божия. Като върши волява Божия, той се свързва съ Неговата Любовь. Тогава Божието дѣло ще бѫде и негово. Това означаватъ думитѣ: „Богъ да живѣе въ човѣка, и човѣкъ — въ Бога“.

Нѣкои мислятъ, че като живѣе въ Бога, човѣкъ се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което следъ години става 

старъ дѣдо. Губи ли се детето, изобщо? Детето не се губи нито въ юношата, нито въ възрастния човѣкъ, нито въ стареца. Това сѫ фази на живота, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Старецътъ често си спомня за своето детинство. На кое мѣсто въ стареца живѣе детето, не може да се опредѣли. Слушаме, обаче, дѣдото да казва: Едно време, като бѣхъ дете, направихъ това и това. Детето не се вижда въ образа на дѣдото, но то сжществува въ неговия умъ. И дѣдото сѫществува въ ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя. че ще израсте, ще стане момъкъ, възрастенъ човѣкъ и най-после старецъ, съ побѣлѣла глава, съ бѣла брада и мустаци. Детето символизира любовьта, а стариятъ човѣкъ — мѫдростьта. Стариятъ отъ време на време хваща космитѣ си, съ което иска да каже: Виждате ли тия бѣли косми на брадата ми? Това сѫ закони, по които човѣкъ трѣбва да живѣе.

Ангелитѣ нѣматъ бради и мустаци, което показва, че тѣ живѣятъ безъ правила и закони. Тѣ не се нуждаятъ отъ правила и закони, като хората, защото живѣятъ въ свѣтлина. Като срещнете единъ ангелъ, ще видите, че отъ цѣлото му тѣло излиза свѣтлина въ видъ на лѫчи. Тѣ свѣтятъ като слънце. Космитѣ на главата, брадата и мустацитѣ въ човѣка представятъ растителното царство. Като знае това, човѣкъ трѣбва да пази главата си отъ осоляване. Космитѣ служатъ за урегулиране на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ, а оттамъ и при кръвообръщението. Всѣки косъмъ е центъръ на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвьта по повърхностьта на тѣлото. Ако всички косми по тѣлото на човѣка се отнематъ, той ще се натъкне на голѣми нещастия. Космитѣ сѫ толкова необходими за човѣка, колкото растенията за земята. Ако растенията изчезнатъ, земята ще се превърне въ суха и безжизнена пустиня. Коренитѣ на растенията и на дърветата играятъ роля на помпи за извличане на вода отъ дълбочината на земята. Когато водата потъне дълбоко въ земята, коренитѣ на дърветата, съ своята магическа сила, я извличатъ на повърхностьта на земята. Поради това, че сѣкатъ горитѣ, почти въ цѣла Европа се забелязва намаляване на водата. И въ България изсичатъ горитѣ. Ако и въ бѫдеще продължаващ, да ги сѣкатъ, много отъ сегашнитѣ извори ще изчезнатъ. За да не става това, на мѣстото на изсѣченитѣ гори трѣбва да посаждатъ нови.

Следователно, за да не пресъхватъ изворитѣ на човѣшкия животъ, всѣки день човѣкъ трѣбва да посажда по една добра мисъль и по едно добро чувство въ своята почва. Само по този начинъ мисъльта на човѣка ще се засили, а чувствата му — ще се облагородятъ. Преди всичко човѣкъ трѣбва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бѫде тихъ и спокоенъ. За да развива самообладанието си, човѣкъ трѣбва да знае, че единъ Богъ съществува въ свѣта и къмъ Него да опредѣли отношенията си — отношения на любовь и самоотричане. Законътъ на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречешъ отъ себе си, отъ своя животъ, това значи, да придобиешъ Вѣчния животъ. Затова е казано, че отъ онзи, на когото е много дадено, много се иска. Много е дадено на праведния, но ако той падне, голѣмо е падението му. Ако грѣшникътъ се подигне, голѣмо е въздигането му. Съ други думи казано: голѣми сѫ спънкитѣ на добрата мисъль, когато попадне при лоши, неблагоприятни условия за реализирането и. И обратно: всичко разумно се притича на помощь на слабото, да го превърне въ силно, а лошото — въ добро.

Да се говори на човѣка за доброто и красивото въ свѣта, за наука и култура, това значи, да му се даде потикъ къмъ тия нѣща. Като се стреми къмъ наука, човѣкъ вижда, какво поле се открива предъ него. Съвременната наука е още въ детинството на своето развитие, но въпрѣки това има области, които сѫ добре разработени. Такава область е, запримѣръ, анатомията. Въ физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснятъ. Теоретически много въпроси сѫ обяснени, но дойде ли до практиката, тѣ не се съвпадатъ. Истинско знание е това, въ което има пълно единство между практика и теория. Истинско наследство е това, което едновременно съ съобщението за него, даватъ паритѣ на наследника. Той веднага го пуща въ обръщение. Който разполага съ положително знание, той може да го приложи въ всички области на живота. Това знание става плъть и кръвь за човѣка.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се домогне до положителната наука? Отъ човѣка се иска само едно: да разработва своята почва и да знае, какви растения могатъ да вирѣятъ въ нея. Що се отнася до останалитѣ условия, това не е негова работа. Запримѣръ, знаете, че житото вирѣе въ умѣрения поясъ. Какво ще правите, ако попаднете въ студенъ климатъ? Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климатъ житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъвне и плодъ да даде. Ще кажете, че можете да отглеждате житото подъ стъкла, при изкуствено отопление. Това е невъзможно. Щомъ знаете, че житото не вирѣе въ студенъ климатъ, ще се заемете съ обработването на други култури, за които даденитѣ условия благоприятствуватъ.

Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли и чувства. Хранете въ себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятствуватъ. Оттукъ вадимъ следнитѣ правила за живота : отглеждай само такива семена, които могать да вирѣятъ въ твоята почва. Не отглеждай въ почвата си такива семена, за развитието на които трѣбва да употрѣбишъ всичката си енергия, всичкитѣ си срѣдства и време. За нѣкои това сѫ противоречиви мисли, но способниятъ ученикъ намира правия пѫть чрезъ противоречията въ живота. Витлото, което движи аероплана, прави хиляда обръщания въ минута, но въпрѣки това, картечницата въ аероплана е така наюдена, че когато действува, куршумитѣ и минаватъ презъ междинитѣ на витлото, безъ да го засѣгатъ. Следователно, искате ли да реализирате една мисъль, тя трѣбва да се движи съ такава бързина, че да излиза презъ междинитѣ на ограничителнитѣ условия, безъ да ги засѣга. Въ този случай, ограничителнитѣ условия могатъ да се уподобятъ на витлото въ аероплана. Може ли да се нарече човѣкъ онзи, който не е въ състояние да излѣзе отъ ограничителнитѣ условия на гнѣва, умразата, съмнението, малодушието и да ги превърне въ благотворна енергия? Малодушниятъ е ленивъ човѣкъ. Той не вѣрва на силитѣ си, затова очаква на помощьта на хората. Каквато работа да започне, преди всичко човѣкъ трѣбва да разчита на себе си, а после на другитѣ. Каквото предприемешъ, върши го за себе си, а после за другитѣ. Учишъ ли, учи добре за себе си, а не за хората. Ако живѣешъ добре, живѣй за себе си, а не за това, какво хората мислятъ за тебе. Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалитѣ на хората. Развивай и прилагай силата си за самата сила, отъ любовь къмъ нея. къмъ ползата, която тя допринася, а не отъ щеславие да покажешъ предъ хората, че си силенъ. Важно е желанието на човѣка да постигне нѣщо красивовъ живота си. Има ли това желание, той трѣбва да употрѣби всички усилия да го постигне. Който види тия усилия, той може да му се притече на помощь. Обаче, не прави ли човѣкъ усилия, никаква помощь нѣма да му дойде отвънъ.

Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиитѣ. Мине ли нѣкаква лоша мисъль презъ ума ви и лошо чувство презъ сърдцето ви веднага ги превърнете въ добри. Ако видите нѣкой боленъ, не казвайте въ себе си, че нищо нѣма да излѣзе отъ него, по го насърдчете, кажете му нѣколко утешителни думи. Ако мислите да се скарате съ нѣкой вашъ близъкъ. да му кажете нѣколко строги думи, откажете се отъ намѣрението си и помислете, че и този човѣкъ е толкова добъръ и благороденъ, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го сѫдите? Мислите ли, че като сѫдите човѣка, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, той трѣбва да се откаже отъ своитѣ стари навици, отъ критика и одумване. Не мислете, че ако се откажете отъ старитѣ навици, отъ слабоститѣ си, вие изведнъжъ ще станете светли, ангели. Усилена работа се иска отъ човѣка, за да постигне онова. което душата му желае.

Думата „ангелъ“ подразбира Божи служитель. Не служи ли на Бога, човѣкъ служи на себе си. Който служи на себе си само, той е ангелъ безъ крила. Да не мисли човѣкъ за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува отъ своя животъ, но като знае, че сѫществува великъ Промисълъ, той знае, че каквото да прави, има Единъ, Който се грижи и за него. Щомъ има предъ видъ тази мисъль, човѣкъ ще излѣзе отъ положението на своята личность, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи и за ближния си. Щомъ мисли за ближния си, човѣкъ се подига по-високо и се свързва съ Първата Причина на нѣщата. Промисълъ сѫществува за всѣки, който изпълнява волята Божия. Който не я изпълнява, той не се намира подъ защитата на великия Промисълъ. Той трѣбва да се мѫчи, да се труди и да работи. По този начинъ само той може да се спаси, да забогатѣе.

Всички хора се стремятъ къмъ придобиване на знания, да се осигурятъ. Многото знания не спасяватъ човѣка. Колкото повече знания придобива човѣкъ, толкова повече неприятели печели Въ този случай знанието е подобно на голѣмъ капиталъ, който човѣкъ не може правилно да разпредѣли. Щомъ не може правилно да го разпредѣли, той ще му създаде много неприятели. Знанието е енергия, която, щомъ се събере въ голѣмо количество въ мозъка, трѣбва да се впрегне на работа: за доброто на човѣчеството и за слава Божия. Не е достатъчно само да се търкатъ две тѣла, за да произведатъ топлина и свѣтлина, но тази енергия трѣбва да се впрегне на работа. Не е достатъчно човѣкъ да придобива само знания, но той трѣбва да впрегне тия знания на работа. Човѣкъ може да се занимава съ всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко, той трѣбва да използува тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантътъ, поетътъ, художникътъ, трѣбва да работятъ поне по единъ часъ на день само за себе си. Какъ ще познае поетътъ, запримѣръ, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трѣбва да го остави настрана, поне единъ месецъ да не го пипа. Следъ това да го прочете и корегира. Следъ единъ месецъ пакъ да го прочете, и ако не намѣри никаква погрѣшка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човѣкъ не трѣбва да изнася изведнъжъ всички свои работи предъ свѣта. Ако изнесе предъ свѣта всичко, което знае, даже и най-силниятъ човѣкъ ще се обезсили. Искате ли да помогнете на нѣкого, дайте му нѣщо отъ себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употрѣби за добро. Не може ли да го употрѣби за добро, той нищо не печели, а вие губите.

Следователно, човѣкъ трѣбва да работи така, че всѣкога да има поне микроскопическа придобивка. За да работи по този начинъ, той трѣбва да разбира основнитѣ закони на самообладанието. Той трѣбва да прилага този законъ въ погледа, въ движенията, въ чувствата, въ постжпкитѣ си. За такъвъ човѣкъ казваме, че има установенъ погледъ. Като гледа нѣкого, той гледа спокойно, безъ никакво трепване или колебание на очитѣ. Чрезъ такъвъ погледъ Божествената свѣтлина се предава отъ единъ човѣкъ на другъ. Когато казватъ за нѣкого. че лицето му е озарено, това показва, че той е приелъ Божествената свѣтлина отъ ближния си. Не можете ли чрезъ очитѣ си да предадете тази свѣтлина на своя ближенъ, това показва, че не сте го погледнали правилно. Какъ трѣбва да погледнете човѣка? Тихо и спокойно.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае, че очитѣ, ушитѣ, устата не сѫ само негови удове и не може да разполага съ тѣхъ, както пожелае. Тѣ му сѫ дадени да работи съ тѣхъ, не само за свое благо, но и за благото на своитѣ ближни, на цѣлото човѣчество. Когато иска да свърши нѣкоя работа съ единъ отъ своитѣ удове, човѣкътъ на самообладанието се отправя за позволение тамъ, отдето му сж дадени удоветѣ. Щомъ получи позволение, той пристѫпва къмъ работата си, която свършва съ пъленъ резултатъ. Този е пѫтьтъ, по който следъ време и обикновениятъ човѣкъ може да стане гениаленъ.

Мнозина се стремятъ къмъ придобиване на дарби по механически пѫть. Каквито усилия да правятъ, тѣ трѣбва да знаятъ че чрезъ външни, физически усилия, никакви дарби не могатъ да се развиятъ. Запримѣръ, колкото поклони да прави човѣкъ, колкото молитви да чете, щомъ нѣма съдържание въ тѣхъ, тѣ не даватъ никакви резултати. Иска ли да постигне нѣщо възвишено и благородно, човѣкъ трѣбва да приложи самобладание. Физическитѣ усилия не развиватъ дарбитѣ. За развиване на ясновидството, запримѣръ, се изисква голѣмо самообладание и усилена работа върху ума, сърдцето и волята. Ясновидецътъ трѣбва да има буденъ, развитъ умъ и чисто сърдце, да тълкува правилно образитѣ, които невидимиятъ свѣтъ му представя въ будно и въ сънно състояние. Ако човѣкъ види на сънь вълкъ, змия, лисица, ще знае че скоро ще срещне човѣкъ съ характеръ на вълкъ, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влѣзе въ дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това сѫ символи, чрезъ които невидимиятъ свѣтъ си служи. Това е неговиятъ езикъ. Вмѣсто да говорятъ съ часове, разумнитѣ сѫщества си служатъ съ образи, които съдържатъ въ себе си нѣкакви идеи. Вълкътъ има нѣщо добро въ характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъжъ, нищо не може да го застави да се отдѣли отъ човѣка. Лошата чърта на вълка е, че дави овцетѣ. Влѣзе ли въ една кошара, той може да одуши всички овце.

Като изучаватъ проявитѣ и характера на вълка, хората намиратъ, че е свирепо, жестоко същество. Наистина, жестоко същество е вълкътъ. но не прави ли същото и престъпникътъ? Като влѣзе въ нѣкой домъ, той убива всички, които му попаднатъ на пътя, обере, каквото намѣри. а отгоре на това запали къщата и бѣга. Не е ли жестока постъпката на нѣкои ученъ човѣкъ, който, за една обидна дума, търси начинъ на отмъщение? Като се вземе предъ видъ степеньта на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човѣкъ е равна на тази на вълка къмъ овцетѣ. Въ бъдеще постъпката на този ученъ човѣкъ ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцетѣ, е желанието му да се нахрани. Че е одушилъ една овца, престъплението му не е толкова голѣмо. Той е гладенъ и трѣбва да се нахрани. Голѣмо е престъплението му, когато изведнъжъ удавя цѣло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цѣлото стадо. Въ същность, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Тѣ искатъ да се осигурятъ, но какво придобиватъ съ това желание? Какво съ придобили вълкътъ и лисицата съ своето лакомство? Съ лакомството си тѣ сѫ намѣрили капана — нищо повече. Следъ това плащатъ съ кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животнитѣ води къмъ капана, но всѣка лоша постѫпка на човѣка води къмъ капанъ. Дойде ли до човѣка, законътъ е по-строгъ. Това показва, че не е позволено на човѣка да допуща въ себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постѫпки.

И тъй, който иска да живѣе добре на физическия свѣтъ, той трѣбва да води добъръ, разуменъ, трезвъ животъ. Първоначално той ще има голѣми спънки и мѫчнотии, но съ усилие на волята всичко ще преодолѣе. Разколебае ли се въ Божиитѣ закони той нищо нѣма да придобие. Може ли да живѣе вълкътъ безъ овца? Не може. Всѣка овца, изядена отъ вълка, поумнява, а вълкътъ скѫсява живота си. Вълци, които нападатъ овце, не живѣятъ дълго време. Овцата, изобщо, има довѣрие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голѣмъ страхъ и умраза противъ него. Тѣзи чувства внасятъ отрова въ организъма на вълка, вследствие на което животътъ му се съкращава. На сѫщото основание, всѣка лоша мисъль, всѣко лошо чувство и всѣка лоша постѫпка внасятъ отрова въ човѣшкия организъмъ и намаляватъ деятелностьта на неговия духъ.

Сега, като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, отъ една страна да пазите своята вѫтрешна чистота, а отъ друга — да се чистите отъ наслояванията на миналото. Тази чистота не се постига само съ физически постъ. както мнозина мислятъ. Истинскиятъ постъ подразбира умѣрено ядене и спане, умѣренъ животъ и т. н. Чистиятъ животъ изключва всичко онова, което скѫсява живота. Има блага въ живота, които, придобие ли човѣкъ преждевременно, ставатъ причина да изгуби много ценни нѣща. Запримѣръ, богатство придобито не на време, става причина човѣкъ да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др Защо му е това богатство? Богатството крие въ себе си сили, които могатъ да провалятъ всѣси слабъ, неустойчивъ човѣкъ. Значи, въ всѣки човѣкъ има една тъмна зона, въ която се криятъ всички отрицателни качества, които могатъ да го унищожатъ. Не работи ли съзнателно върху себе си, човѣкъ всѣкога ще бѫде робъ на тази тъмна зона. Който е силенъ. който има мораленъ устой, той може да бѫде господарь на тази зона. Слабиятъ, обаче, докато се засили, трѣбва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттамъ. Минава ли презъ тази зона, той трѣбва да бѫде глухъ и слѣпъ, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона въ човѣка, когато той се стреми къмъ чистъ, възвишенъ животъ, къмъ нови, свѣтли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искатъ да работятъ, да се справятъ съ мѫчнотиитѣ и противоречията си. Ония пъкъ, които се чувствуватъ слаби, които не сѫ си отживѣли, нека си поживѣятъ, докато придобиятъ опитности. които ще имъ помогнатъ въ бѫдещия животъ. — Ама трѣбва да живѣемъ добре. да си помагаме. — Какъ? Като проповѣдвате? Не учете човѣка. какъ трѣбва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне. Като опита яденето, той самъ ще разбере какъ се готви и какво значи добре приготвено ядене.

Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че като ученици, имате добри качества, но сте особено слаби въ самообладанието. На най-силнитѣ по самообладание може да се постави тройка. Изобщо, самообладанието е слабо развито въ българина. Липсата на самообладание въ българина може да се вземе като дефектъ на цѣлия народъ. Самообладанието е необходимо за всѣки човѣкъ, а особено много за окултния ученикъ. Безъ самообладание ученикътъ не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикътъ трѣбва да се пази отъ слабостьта да преувеличава или да намалява нѣщата. Разказва ли нѣщо, той трѣбва да го предаде, както е станало, безъ никакво преувеличаване или намаляване на фактитѣ. Българинътъ обича да преувеличава нѣщата, затова, като разказва нѣщо, после се извинява, да не би да е преувеличилъ нѣкой фактъ. Преувеличаването на фактитѣ не е грѣхъ, но не е условие за точности. Точенъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Преувеличаването се дължи на желанието въ човѣка да усилва ефекта. Запримѣръ, нѣкой казва, че видѣлъ нѣкѫде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човѣкъ на сѫщата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече, като всички чешми, но далечъ отъ възможностьта да кара воденица. Изкуство е човѣкъ да предава фактитѣ, както сѫ. Това значи, да говори човѣкъ истината. Нѣкой се укорява, съ цель да получи нѣкаква похвала; другъ се хвали, за да получи потвърждение на думитѣ си. И единиятъ, и другиятъ не говорятъ истината. Изкуство е. и като се укорява човѣкъ, и като се хвали, да говори истината.

Като ученици, вие трѣбва да развивате въ себе си чувство на благоговение, което се изразява въ взаимна почить и уважение помежду ви. Който е развилъ въ себе си любовь къмъ Бога, той има силно развито чувство на благоговѣние. Въ това отношение българинътъ не може да се вземе за образецъ. Той не е развилъ въ себе си любовь къмъ Бога. Въ българина това поле е кораво, твърдо, мѫчно се подава на обработване. Мжчно се възприематъ семената на Божественото учение отъ българската почва. Неблагоприятни сѫ условията за новитѣ. Божествени идеи въ България. Като знае това, българинътъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество — любовь къмъ Бога, за да даде пѫть на Божественото начало въ своя животъ. Той трѣбва да развие въ себе си любовь къмъ истината. Този е единствениятъ пѫть за неговото спасение и самоусъвършенствуване.

Съвременниятъ човѣкъ. билъ той българинъ, или каква да е друга нация, се намира въ свѣтъ, поставенъ между доброто и злото. За да се справи съ този свѣтъ. той трѣбва съзнателно да изучава и доброто, и злото. Доброто и злото представятъ два вида енергии, необходими за живота на личностьта. Като енергия, доброто слиза отъ слънцето, а злото излиза отъ земята. Човѣкъ живѣе, докато е свързанъ съ доброто; прекѫсне ли тази връзка, той умира. Прекѫсне ли връзката си съ злото, животътъ отново дохожда. Значи, животътъ се крие въ доброто, а смъртьта — въ злото. Като знаете това, не се стремете да премахнете злото отъ пѫтя си, но увеличавайте доброто въ себе си, като му давате широкъ просторъ. Доброто не се изявява чрезъ добри постѫпки, но чрезъ любовьта. Доброто е резултатъ на любовьта. Човѣкъ не може да прави добро, докато не обича. Любовьта пъкъ произтича отъ благостьта. Който е благъ, той има любовь въ себе си; който не е благъ, той нѣма любовь. Следователно, изучавайте любовьта като мирова, козмическа сила, която ражда цѣлокупния животъ. Дайте пѫть на любовьта въ себе си, а това, какво представятъ доброто и злото, оставете настрана. Достатъчно е да знаете, че злото е остатъкъ отъ вашия миналъ животъ, а доброто — продължение отъ миналия ви животъ. Злото има начало, а доброто е безъ начало и безъ край. То е съществувало въ миналото, съществува днесъ, ще съществува и въ бъдеще.

Съвременнитѣ хора говорятъ, четатъ, пишатъ, работятъ много, но за да се ползуватъ отъ всичко това, тѣ трѣбва да придобиятъ нѣщо, което да остане съ тѣхъ презъ вѣковетѣ. Тѣ трѣбва да придобиятъ такова знание, което да ги ползува въ живота. Колкото малко да е семето, което се посажда въ земята, все трѣбва да знае нѣщо. Запримѣръ, то трѣбва да знае, на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне надъ земята. Какво трѣбва да знае рѣката? Рѣката трѣбва да знае посоката, къмъ която тече, и дали ще отиде въ морето, или нѣма да отиде. Какво трѣбва да знае свѣтлината? Свѣтлината трѣбва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влѣзе тамъ и да освѣти всичко, каквото срещне на пътя си. Въ действията на водата и на свѣтлината има нѣщо противоположно: тия мѣста, които свѣтлината първи огрѣва, водата последни залива; тия мѣста, които свѣтлината последни огрѣва, водата първи залива. Значи, водата слиза първо въ низкитѣ мѣста, а въ голѣми дъждове само залива и високитѣ мѣста. При свѣтлината е обратно: тя огрѣва първо високитѣ планински върхове, а при залѣзъ слънце огрѣва низкитѣ мѣста — долинитѣ. Следователно, ако човѣшкиятъ умъ не се стреми да слиза и въ долинитѣ, да ги огрѣва, човѣкъ нищо не може да свърши. И ако човѣшкото сърдце не се стреми да се качва и по високитѣ планински върхове и оттамъ да се стича надолу, човѣкъ нищо нѣма да свърши.

Днесъ всички хора говорятъ за култура, за наука, за изкуства и т. н. Какво означава думата „култура“? Въ широкъ смисълъ културата подразбира обработване на нѣщо. Запримѣръ, говори се за житна култура, за култура на лозови прѫчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т. н. Следователно, всичко онова, което човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце могатъ да посадятъ въ своята почва, да му дадатъ условия да израсте, да цъвне, да даде плодъ, и този плодъ да узрѣе, представя култура на човѣка. Той култивира, т. е. обработва нѣщата въ себе си, съ цель да види единъ день тѣхниятъ плодъ. За да дойде до известна култура, човѣкъ се нуждае отъ импулсъ въ себе си. Този импулсъ е вложенъ въ човѣшката душа. Всички дарби и способности на човѣка сѫ вложени въ неговота душа, въ видъ на семена, които чакатъ своето време за посѣването имъ. Щомъ се посѣятъ, тѣ се нуждаятъ отъ специфична енергия, която слиза отъ високитѣ свѣтове. За да се домогне до тази енергия, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ връзка съ възвишени сѫщества, които да му дадатъ начинъ за работа.

Казано е въ Писанието: „Когато Духътъ на Истината дойде, Той ще ви научи, какво да правите!“ Като знаете това, вие трѣбва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде въ васъ, да отвори сърдцата и умоветѣ ви. Духътъ постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които сѫ отворили сърдцата и умоветѣ си за Него. Свѣтлината се спира само при ония пѫпки, които се готвятъ да цъвнатъ. Свѣтлината обича ония пѫпки, които криятъ въ себе си условия за разцъвтяване. Учительтъ обича ония ученици, които учатъ, които се трудятъ и работятъ. Човѣкъ се обича не само за външнитѣ си чърти, но и за вжтрешнитѣ. Вжтрешнитѣ качества го опредѣлятъ като човѣкъ. Тѣ се отразяватъ и върху външностьта му. Запримѣръ, ако устата на човѣка е красива, това показва устойчивость на чувствата му. Ако на челото на човѣка има две успоредни, напрѣчни линии, тѣ показватъ добре развита съвесть. Този човѣкъ никога не лъже. Следователно, човѣкъ се обича само за нѣщо красиво. Само красивото въ човѣка се обича, но не и лошото. Когато казваме, че Богъ обича и грѣшния, Той обича доброто, което е вложено въ него. Чрезъ своята любовь Богъ въздига грѣшния. Чрезъ любовьта си Той корени злото въ него. Злото е потрѣбно дотолкова, доколкото служи на доброто. Вземе ли връхъ надъ доброто и пожелае да го погълне, злото ражда вече смъртьта. Богъ забрани на първитѣ човѣци да ядатъ отъ дървото за познаване на доброто и на злото, за да не допуснатъ злото, отридателното въ свѣта. Допуснатъ ли злото въ себе си, тѣ никога нѣма да се домогнатъ до Вѣчния животъ.

За да придобие живота, изобщо, човѣкъ трѣбва да работи въ съгласие съ доброто, съ положителното въ свѣта. Животътъ изисква отъ човѣка будно съзнание, отговорность за всички негови постѫпки. Като живѣе, човѣкъ не трѣбва да търси лесния пѫть. Съзнателниятъ човѣкъ не се страхува отъ работа. Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява. Човѣкъ се изпитва въ мѫчнитѣ работи, а не въ лекитѣ. Ако посетите нѣкой американски пансионъ, ще видите, че всичката работа се върши отъ бедни ученици и студенти. Срещу труда си, тѣ получаватъ храна, квартира и по този начинъ сами се издържатъ. Човѣкъ трѣбва да работи, да преодолява инертната материя въ себе си. Не прави ли усилия, той дава пѫть на мързела въ себе си. Отидете ли на гости въ нѣкое американско семейство, ще ви отдадатъ внимание като на гостъ, но само за три деня. Останете ли и четвъртия день въ дома имъ, тѣ ще ви дадатъ нѣкаква работа.

Единъ младъ американецъ отишълъ на гости при баща си, дето прекаралъ единъ месецъ. На заминаване отъ бащиния си домъ, бащата казалъ: Синко, вземи тази бележка, споредъ която ще заплатишъ сумата за едномесечното си прекарване въ моя домъ.— Добре, татко, но ще извадя отъ тази сума това, което се пада за два деня, които съмъ отсътствувалъ отъ дома ти. И бащата, и синътъ постъпили по американски. Въ този случай славянинътъ постъпва другояче. Той никога нѣма да каже на госта си, че е прекалилъ съ гостуването си и трѣбва да плати. Той остава този въпросъ на госта, самъ да се сѣти, трѣбва ли да плати, или не.

И тъй, който иска да успѣва въ живота си, той трѣбва да спазаа следнитѣ нѣща: да не се произнася върху работи, които самъ не е чулъ и видѣлъ; да не разгласява нѣща, достовѣрностьта на които самъ не е провѣрилъ; първо да анализира нѣщата, а после да действува. Който прилага тия правила въ живота си, той всѣкога печели. Отъ правилното имъ приложение зависи, колко свѣтлина може да приеме човѣкъ. Свѣтлината, обаче, не измѣня естеството нито на човѣка, нито на растението. Всички растения се освѣтяватъ, всички приематъ свѣтлина, но пелинътъ си остава пелинъ, трънътъ — трънъ, ябълката — ябълка и т. н. Когато обвиняватъ тръна за бодилитѣ му, той казва: Азъ не съмъ виновенъ, че бодя. Такова е моето естество. Вие, които сте разумни, трѣбва да се пазите отъ мене. Щомъ съществува въ природата, и трънътъ е потрѣбенъ. Той научи хората да си правятъ игли за шиене. Ако трънътъ не съществуваше, игли нѣмаше да има. Ако лютитѣ чушки не съществуваха, и гнѣвътъ нѣмаше да съществува. Хора, които ядатъ лютиви храни, лесно се гнѣвятъ.

Съвременните хора апелиратъ къмъ доброто въ свѣта, къмъ правене на добро, изобщо. Тѣ не знаятъ, че условията за правене на добро на нѣкой човѣкъ не сѫ всѣкога благоприятни. За всѣки даденъ човѣкъ природата е опредѣлила специфично време за правене на добро. Не само това, но опредѣлено е и времето, кога можете да посетите известенъ човѣкъ. Отидете ли при него на опредѣленото отъ природата време, той ще ви приеме, както трѣбва. Не спазите ли това време, той нѣма да ви приеме, както трѣбва. Като знаете това, вие трѣбва да бъдете внимателни, да пазите законитѣ на природата и правилно да ги прилагате. Човѣкъ трѣбва да знае, дали на време започва една работа, на време ли отива нѣкѫде, или не. За да познаете, кога постъпвате споредъ законитѣ на природата, наблюдавайте състоянията си, следете, какво става съ васъ. Ако решите да започнете нѣкаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърдцето си. Щомъ останете тихи и спокойни въ себе си, и състоянието на вашия умъ и на вашето сърдце не се измѣни, започнете замислената работа. Вие сте попаднали въ благоприятни условия, т. е. въ времето, което природата е опредѣлила за тази работа. Стане ли нѣкаква промѣна въ състоянието ви, не започвайте тази работа. Отложете я за известенъ срокъ, докато попаднете въ опредѣленото за нея време. Този законъ работи навсѣкъде въ живота: при учене, при женитби, при пътуване и т. н. Запримѣръ, искате да пътувате за Америка но вѫтрешно сте раздвоенъ. Имате ли нѣкакво раздвояване, това показва, че трѣбва да отложите пътуването си. Ако въпрѣки това тръгнете на пѫть, непременно ще ви сполети нѣкакво нещастие. Всичко въ свѣта става по известни закони, т. е. нищо не е произволно. Като знаете това, изучавайте живота, изучавайте себе си, природата и живѣйте споредъ нейнитѣ закони.

Като ученици, вие трѣбва да се ползувате отъ своитѣ опитности, но безъ да пренебрегвате опитноститѣ и на другитѣ хора. Ако не се ползувате отъ опитноститѣ на хората, живѣли преди васъ. защо ви е науката тогава? Свѣтътъ се нуждае отъ разумни хора, отъ добри работници. Всѣки народъ, всѣка държава се нуждае отъ добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да се кали, да стане твърдъ като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да срѣща въ живота си, той ще запази своя вътрешенъ миръ. Температурата на ума и на сърдцето му ще оставатъ постоянни. Така съ живѣли великитѣ хора. Не живѣе ли по този начинъ, човѣкъ не може да приложи своитѣ идеи, нито може да очаква нѣкакво постижение. Новото подразбира новъ начинъ на хранене, на мислене, на чувствуване. Не се ли храни по новъ начинъ, външно и вътрешно, човѣкъ не може да очаква голѣми постижения. Ще кажете, че храненето не прѣчи на човѣка да бѫде новъ, съ нови идеи и разбирания. Той може да яде месо и пакъ да бѫде новъ човѣкъ, съ стремежъ къмъ великъ моралъ. Не, покрай другото, месоядецътъ внася злото въ себе си и съ месната храна. Който не може да се откаже отъ месната храна, той не може да се освободи и отъ злото. Който не е влѣзълъ въ причинния свѣтъ, той не е истински вегетарианецъ.

Нѣкои вегетарианци се отказватъ отъ употрѣбата на всѣкакви масла, съ цель да пречистятъ кръвьта си. Кръвьта не се пречиства само чрезъ храната. За да пречисти кръвьта си, човѣкъ трѣбва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нѣщата. Всѣки човѣкъ се нуждае отъ храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за нѣкого, той може да го яде. Вреди ли му, той трѣбва да се откаже отъ него. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ доброволно се откаже отъ месото, безъ да му вреди, по високо морални съображения. Пъленъ вегетарианецъ може да бѫде онзи, чийто дѣди и прадѣди отъ четирипеть поколѣния насамъ сѫ били вегетарианци. Съвременното човѣчество се намира предъ задачата да развие своето причинно и будическо тѣло. Който е развилъ своето причинно тѣло, той е станалъ вече господарь на себе си, той владѣе силитѣ на доброто и на злото. Който живѣе въ причинния свѣтъ, той може да се нарече Божественъ човѣкъ — човѣкъ на новото въ свѣта.

Когато на съвременнитѣ хора се говорятъ нѣща по-високи отъ тѣхнитѣ разбирания, тѣ се запитватъ, реално ли е всичко това. Питамъ: Реално ли е всичко, което ясновидецътъ разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено съ различни цвѣтя, но, докато говори още, картината изчезва предъ него. Той вижда красиви, величествени планини предъ очитѣ си, каквито никога въ живота си не е виждалъ, но скоро и тѣ изчезватъ. И той самъ се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецътъ вижда само картини, безъ да може да стѫпи на тия мѣста, той се намира предъ символи, които трѣбва да тълкува. Обаче, ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тѣхъ, той се намира въ реалностьта на живота. Ако ясновидецътъ види презъ деня звезда, която внася въ ума му една свѣтла идея, тя е реална. Той се свързва съ свѣтлината на тази звезда и започва правилно да мисли.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате себе си, да проявявате нѣщата, за да се домогнете до реалностьта на живота. Запримѣръ, нѣкой ученикъ се явява на изпитъ, очаква да получи шесторка, а въ сѫщность свършва изпита си едва удовлетворително. Другъ пѫть се колебае въ себе си, а свършва добре. Той трѣбва да се вслушва въ себе си, да не изпада въ противоречия. Реалностьта изключва всѣкакви противоречия. Като развива своята интуиция, човѣкъ постепенно навлиза въ реалния животъ. Изучавайте природата, за да разбирате езика и. Като наблюдавате изгрѣва и залѣза на слънцето, вие ще знаете, какъвъ ще бѫде утрешниятъ день: дали ще вали, ще има ли вѣтъръ и т. н. Природата учи човѣка чрезъ символи. Тѣ сѫ нейниятъ езикъ. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ трѣбва да развива и своя вжтрешенъ барометъръ, споредъ който да опредѣля, както външнитѣ, така и своитѣ вѫтрешни промѣни. Всѣко вѫтрешно неразположение въ човѣка говори за известна дисхармония въ неговитѣ мисли и чувства. Щомъ ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господарь на своитѣ мисли и чувства. Свѣтътъ, който е въ самия човѣкъ, действува върху парахода му, т. е. неювото тѣло, съ което той пѫтува. Не е ли добре построенъ, параходътъ му ще се разбие отъ вълнитѣ на неговия вѫтрешенъ свѣтъ.

Следователно, искате ли да стабилизирате знанието си, вие трѣбва да правите редъ опити. Не прави ли човѣкъ опити, знанието му ще остане само теория. А всички знаете, че теория безъ практика не ползува човѣка. Дългиятъ пѫть, презъ който човѣкъ минава, му създава семейни и обществени опитности, които трѣбва да използува като знание. По този начинъ ще се предпазите отъ излишни страдания. Човѣкъ не е дошълъ на земята да се мѫчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие въ себе си любовь къмъ Бога. Ако мѫжътъ и жената не обичатъ преди всичко Бога, тѣ не могатъ да иматъ любовь и помежду си. Щомъ майката и бащата нѣматъ любовь помежду си, и децата имъ не могатъ да ги обичатъ и почитатъ. Детето е плодъ на любовьта на родителитѣ си и на почитьта на майката къмъ бащата. Какви ще бѫдатъ умътъ и сърдцето на човѣка, ако духътъ не обича душата, и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърдцето се опредѣлятъ оть отношенията между духа и душата. Трѣбва ли човѣкъ да се съмнява въ духа и въ душата си? Ако се съмнява въ духа и въ душата си, човѣкъ се съмнява въ Божественото.

Казано е въ Писанието, обаче, че никой не е видѣлъ Бога. Пророцитѣ пъкъ казватъ, че виждатъ Бога. Христосъ казва: „Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Него“. Какъ ще примирите тѣзи противоречиви на гледъ мисли? Какъ ще познаете Бога? Човѣкъ може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговитѣ стѫпки. Стѫпи ли човѣкъ тамъ, дето Богъ е миналъ, умътъ му ще се просвѣти, сърдцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духътъ ще укрепне — ще настане коренна промѣна въ него. Богъ постоянно подобрява сѫдбата на човѣка. Ето защо, за да излѣзе отъ своята лоша сѫдба, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си, да очаква нѣкакво щастливо бѫдеще. Да очаква човѣкъ на бѫдещето, това значи, да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание въ човѣка, работитѣ му моментално се оправятъ. Това пробуждане не става изведнъжъ. Време, усилена работа се иска отъ човѣка, докато дойде до своето пробуждане. Нѣма по-великъ моментъ въ живота на човѣка отъ този, да почувствува Божието присѫтствие въ себе си. Богъ посещава само тия души, които Го търсятъ, които сѫ готови да Го видятъ. Почувствуватъ ли Божието присѫтствие въ себе си, животътъ имъ коренно се измѣня. Ако ангелъ посети човѣка, последниятъ ще се уплаши. Обаче, отъ Бога никой не се плаши. Защо? Защото Той се изявява на човѣка споредъ степеньта на неговото развитие. Който е почувствувалъ Божието присѫтствие въ себе си, той е разбралъ своето предназначение на земята. Той казва : Азъ дойдохъ на земята да изпълня волята Божия.

Казано е въ Писанието : „Молете се единъ за другъ“. И азъ казвамъ: Когато забележите, че нѣкой вашъ братъ. или ваша сестра се обезсърдчатъ, или заболѣятъ, съберете се на едно мѣсто и се помолете за тѣхъ. Колективната молитва е силна. Общата работа не изключва свободата на човѣка. Ако нѣкой мисли, че въ общата работа губи свободата си, той е на кривъ пѫть. Докато е въ плъть, човѣкъ не може да живѣе безъ хлѣбъ и ядене. Докато е въ плъть, той не може да бѫде свободенъ отъ хлѣбаря и отъ гостилничаря. Докато е слуга, човѣкъ не може да бѫде свободенъ отъ господаря си. И докато е господарь, той не може да бѫде свободенъ отъ слугата си. Господарьтъ е длъженъ да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща. Свободенъ, силенъ човѣкъ е този, който върши волята Божия. Докато любовьта не цари въ сърдцето на човѣка, той не може да бѫде свободенъ. Любовьта изисква издържливо сърдце, свѣтъль умъ и силна воля, съ които да се устоява на всички мѫчнотии и препятствия. Човѣкъ трѣбва да координира силитѣ си, да има свѣтли мисли, като на ангелитѣ; чисти чувства, като на херувимитѣ и силна воля, като тази на светията.

И тъй, новата година изисква отъ всѣки човѣкъ известно постижение. За тази цель тя носи за човѣка благоприятни условия. Отъ човѣка зависи да използува тия условия, или да не ги използува. Използува ли разумно условията, човѣкъ може да реализира своитѣ планове и добри желания. Той може да разплете обърканитѣ си работи. Богъ е изпратилъ въ свѣта велики и силни хора, да очистятъ пѫтищата ви. Стѫпите ли на чисти пѫтища, вие трѣбва да подържате чистотата имъ. Това се изисква отъ васъ. Въ духовно отношение 1930 година е добра. Тя носи добри условия, но отъ васъ се иска работа. Работите ли съзнателно върху себе си, вие ще се ползувате отъ плодоветѣ на своитѣ усилия.

 *

19. Лекция отъ Учителя, държана на

1 януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...