1929_10_30 Източници на живота

[Ани]

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Източници на живота

Размишление върху вѣрата.

Четоха се темитѣ: „Качествата милосърдието и причини за обществената криза“.

Като слушамъ темитѣ ви, забелязвамъ, че въ тѣхъ отсѫтствува онова вдъхновение, което по-рано сѫществуваше. Сега пишете по-малко. Въ това отношение вие приличате на онзи германски проповѣдникъ, който въ първитѣ години на своята работа проповѣдвалъ много добре, но следъ време изгубилъ вдъхновението си. Защо? Единъ день германскиятъ императоръ присѫтствувалъ на една отъ неговитѣ проповѣди и останалъ възхитенъ отъ нея. На излизане отъ събранието, той казалъ на своя пръвъ министъръ, който го придружавалъ: Този младъ, даровитъ проповѣдникъ трѣбва да се възнагради. Увеличете заплатата му, за да работи по-добре, да не живѣе въ лишения. Следъ две-три години гласътъ на този проповѣдникъ не се чувалъ вече. Той отъ време на време само държалъ нѣкоя проповѣдь. Това дошло до ушитѣ на императора, и той запиталъ министъра си, коя е причината, че проповѣдникътъ престаналъ да държи своитѣ хубави проповѣди. — Много естествено! — отговорилъ министърътъ. Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава да пѣе.

Сега. като писахте върху кризата, каква дума е тя? — Гръцка. Криза сѫществува не само въ обществения, но и въ личния животъ на човѣка. Казватъ, запримѣръ, за болния, че се намира въ кризата на своята болесть. Това значи, че болестьта е дошла до положение, което опредѣля, ще живѣе ли болниятъ или ще умре. На какво се дължи кризата? На недоимъкъ на нѣщо. Кризата на болния се дължи на недоимъкъ на животъ. Въ широкъ смисълъ на думата, недоимъкътъ на животъ изопачава човѣшкия характеръ, вследствие на което внася известна дисхармония въ всички негови прояви. Казватъ за нѣкого, че станалъ безвѣрникъ. Защо станалъ безвѣрникъ? Защото има много да дава, не му достига нѣщо. Той изгубва довѣрие къмъ кредитора си и търси начинъ да избѣга, да се освободи отъ дълговетѣ си. Като не разбиратъ проявитѣ на живота. мнозина мислятъ, че вѣрванията сѫ причина за критичното състояние на човѣка. Не, дълговетѣ сѫ причина за състоянието, което човѣкъ преживява. Недоимъкътъ на срѣдства за животъ изопачава характера на даденъ човѣкъ. Ние наричаме безвѣрникъ всѣки човѣкъ, който не иска да плаща дълговетѣ си. Вѣрващъ пъкъ е онзи, който е готовъ да плаща дълговетѣ си.

Какво представя новото учение? Всѣки който вѣрва, може ли да следва новото учение? Новото учение седи въ новото разбиране и приложение на любовьта. Новъ елементъ влиза сега въ свѣта. Този елементъ, именно, опредѣля посоката на човѣшкото движение. Ако нѣма новъ елементъ въ живота, нѣма да има нищо ново въ свѣта. Ново има въ мислитѣ, въ чувствдта и въ постѫпкитѣ на хората. И въ Писанието е казано: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново“. За новото сърдце говорятъ днесъ всички хора.

И тъй, като говоримъ за обществена криза, ние разбираме криза въ живота на хората: парична криза, хлѣбна криза и т. н. Като настане хлѣбна криза, всѣки започва да търси хлѣбъ. Ако срещнете човѣкъ, който не е ялъ десетина деня, ще видите, че едва се държи на краката си, едва говори. Нахрани ли се, силитѣ му се възстановяватъ, и той върви смѣло, решително, съ дигната глава. Отъ недоимъкъ въ храната се явяватъ различни болести. Но болести се явяватъ и отъ пресищане. Ще кажете, че богатитѣ ядатъ най-хубава храна. И това се случва, но срѣщате богати, на които вкусътъ е много изопаченъ, вследствие на което често употрѣбяватъ нехигиенична храна. Ако отидете всрѣдъ културни народи, каквито сѫ германцитѣ, французитѣ, американцитѣ, ще видите, колко неестествено се хранятъ. Понѣкога германцитѣ употрѣбяватъ месо, което е преседѣло нѣколко деня. Тѣ не се замислятъ, какви пакости може да имъ причини това месо. Американцитѣ пъкъ обичатъ въ голѣмитѣ горещини да пиятъ студени сиропи. Тѣ простудяватъ гърлото си и сами си причиняватъ нещастия. Културни народи сѫ и германцитѣ, и американцитѣ, но въ тѣхната култура липсва нѣщо сѫществено.

Въ културата на всички съвременни народи липсва нѣщо сѫществено вследствие на което преживяватъ редъ кризи, външни и вѫтрешни. Подъ думата „култура“, въ тѣсенъ смисълъ, разбираме обработване на семена, на растения, на плодни дървета. Въ широкъ смисълъ тази дума подразбира развитие на индивида, на семейството, на обществото, на народитѣ, на цѣлото човѣчество. Днесъ всички говорятъ за новия елементъ, който е влѣзълъ въ културата. Кои е този новъ елементъ? Любовьта. Значи, любовьта влиза въ културата, съ целъ да я подобри, да я подигне и обнови. Влѣзе ли този елеменъ въ културата, той ще внесе обратъ въ всички области на живота. Влѣзе ли въ домъ, дето има болести, той ще изгони болеститѣ навънъ. Влѣзе ли въ човѣка, той ще го преобрази, ще го превърне въ новъ човѣкъ.

Съвременнитѣ хора преживяватъ различни кризи: сърдечна, умствена и материална. Поради отрицателни чувства, обиди и огорчения, тѣ сѫ подпушили естественитѣ си чувства, Внесли сѫ известно наслояване въ своето сърдце. Поради редъ умствени противоречия и съмнения, тѣ сѫ внесли голѣми наслоявания въ умствения си животъ. И най-после, поради неразбиране великитѣ закони на природата, тѣ сѫ изопачили своя материаленъ животъ. Днесъ тѣ се нуждаятъ отъ нови енергии, отъ нови течения въ организъма си, да изчистятъ всички наслоявания, всички утайки на миналото, които сѫ подпушили тѣхния животъ. Само любовьта е въ състояние да внесе тѣзи нови енергии въ живота, да освободи човѣчеството отъ чуждитѣ вещества, останали въ него отъ далечното минало. Както болеститѣ се дължатъ на натрупване на чужди вещества въ организъма, така и кризитѣ въ обществения животъ на човѣка се предизвикватъ отъ чужди, отрицателни мисли, чувства и постѫпки. Любовьта е единствената сила, която е въ състояние да освободи отъ тия чужди вещества и наслоявания, както отдѣлния индивидъ, така и цѣлото човѣчество.

Като се намѣрятъ въ затруднения, въ лишения, хората започватъ да се оплакватъ, че гладни ще умратъ, че децата имъ ще останатъ невежи и т. н. Да придобива човѣкъ знания, да стане ученъ, това не зависи отъ неговото материално състояние. Много богатски синове сѫ останали невежи. Защо? Не сѫ били способни, не сѫ имали желание да учатъ. Ученостьта се опредѣля първо отъ вложенитѣ дарби и способности въ човѣка. Следъ това вече идатъ материалнитѣ условия. На способния, тѣ даватъ възможность да развие онова, което природата е вложила въ него. На неспособния тѣ могатъ да причинятъ по-голѣма вреда, отколкото полза. За да се развива човѣкъ правилно, въ ума и въ сърдцето му трѣбва да има постояненъ приливъ на енергии. Прекрати ли се прииждането на тия енергии, човѣкъ започва да остарява. Всѣко остаряване води къмъ втвърдяване. Както градинарьтъ полива всички зеленчуци въ градината, така и човѣкъ трѣбва да насочи мисъльта си къмъ всички центрове на мозъка си, да приижда къмъ тѣхъ енергия, да ги храни. Полива ли само едни центрове, а други изоставя, той се развива едностранчиво.

Хората сѫ нещастни поради това, че сѫ едностранчиво развити. Казватъ за едного, че е отличенъ музикантъ; за другъ казватъ, че е отличенъ поетъ. Ако музикантътъ и поетътъ се проявяватъ само въ своята область, въ музиката или въ поезията, тѣ не сѫ истински майстори. Гениалниятъ музикантъ е всестранно развитъ. Гениалниятъ поетъ — сѫщо. Всѣки обикновенъ музикантъ, поетъ, ученъ или художникъ е едностранчивъ. За обикновения музикантъ музиката е забава, а не е изкуство, нито творчество. За обикновения поетъ поезията е забава. а не творчество. Въ обикновенъ смисълъ на думата и поезията е музика, защото въ нея има ритъмъ, тактъ, стѫпка, но това е външна страна на музиката.

Истинска музика, истинска поезия е онази, която засѣга цѣлия душевенъ животъ на човѣка. Срѣщате единъ музикантъ, който е майсторъ-изпълнитель. Другъ музикантъ е майсторъ въ творчество. Трети — въ импровизация. Истинскиятъ музикантъ, или пѣвецъ е силенъ въ всички области. Той има всестранно развитие. Музикантъ, който има строго опредѣленъ ритмусъ, се отличава съ голѣма съобразителность. Той поставя нѣщата точно на време и на мѣсто. Тактътъ пъкъ е особена музикална способность. Когато истинската музика, поезия и наука дойдатъ на земята, животътъ на съвременнитѣ хора ще се оправи. Преди две хиляди години още е казано, че е наближило Царството Божие на земята. Сега и азъ казвамъ, че е наближило времето да дойде Царството Божие на земята. — Кога ще дойде това време? — Когато хората се домогнатъ до великата музика, поезия и наука, когато приложатъ великото изкуство за живѣене въ своитѣ лични и обществени отношения.

Днесъ всички се запитватъ, кога ще изчезне злото въ свѣта. Казвамъ: Злото ще изчезне, когато хората престанатъ да хранятъ свинетѣ си. Отворете своитѣ кочини и пуснете свинетѣ въ гората на свобода. Докато коритата на свинетѣ сѫ пълни съ каша, и дворътъ ще бѫде пъленъ съ свине. Съ други думи казано: Докато храните грѣха въ себе си, той всѣкога ще има условия за животъ въ васъ. Престанете ли да го храните, изпразните ли коритата, въ които сте му туряли храна, той самъ ще ви напусне. — Кѫде ще отиде? — Въ гората. — Съ какво ще се храни? — Съ корени. Ленивитѣ хора създадоха грѣха и престѫпленията въ свѣта. Българитѣ често употрѣбяватъ поговорката: „Накарай мързеливия на работа, да ти даде умъ“. Наистина, ако накарашъ мързеливия на работа, той ще обикаля оттукъ - оттамъ, ще започне да те учи какъ по-лесно да изкарашъ прехраната си, безъ да губишъ сила и време. Той ще ти преподава различни теории за бедни и за богати, за неправдата въ свѣта, но никаква работа нѣма да свърши.

Следователно, за да стане господарь на злото, на грѣха въ себе си, човѣкъ трѣбва да работи. Природата прилага особени възпитателни методи къмъ всѣки. който не работи. Тя възпитава мързеливия чрезъ страдания, чрезъ болести, чрезъ сиромашия. Като му изпрати нѣкаква болесть, тя го заставя да се върти на една и на друга страна, да прави упражнения. Като здравъ, той не е правилъ упражнения, не се е движилъ, не е работилъ, но сега. като боленъ, прави всичко, каквото болестьта го кара, а сѫщевременно изпълнява и съветитѣ на лѣкаря. Природата не търпи нищо отрицателно: мързелъ, лъжа, измама, залъгвания.

Единъ младъ поетъ изпадналъ материално и отишълъ при единъ банкеръ да иска една сума на заемъ. Банкерътъ не го приелъ лично, но като разбралъ нуждата на поета, казалъ на слугата си: Кажи, че не съмъ въ кѫщи. Нѣколко години следъ това банкерътъ ималъ нужда отъ поета и отишълъ въ дома му. Поетътъ подалъ главата си отъ вратата и казалъ на банкера: Поетътъ не е у дома си. — Какъ тъй? Азъ чувамъ неговия гласъ. — Чудно нѣщо, отговорилъ поетътъ.

Азъ повѣрвахъ на твоя слуга, а ти на мене не трѣбва ли да вѣрвашъ още повече?

Като ученици, вие трѣбва да внимавате въ своитѣ прояви, да чистите мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си отъ всички чужди вещества, които сѫ причина за редъ болезнени състояния въ вашия животъ. Запримѣръ, нѣкой казва, че не му се работи. Това е болезнено състояние. — Не ми се мисли. — Това е болезнено състояние. — Тревожно, тежко ми е на сърдцето. — И това е болезнено състояние. За да се освободи отъ болезненитѣ състояння, човѣкъ минава презъ голѣми страдания. Когато искатъ да заставятъ нѣкого да каже истината, подлагатъ го на голѣми страдания. Въ турско време, когато сѫ искали да заставятъ богатия български чорбаджия да каже, кѫде е скрилъ паритѣ си, туряли на шията му нажежена желѣзна верига. Докато не е виждалъ нажежената верига. той не казвалъ, кѫде сѫ паритѣ му, и се представялъ за сиромахъ. Щомъ виждалъ нажежената верига, веднага казвалъ кѫде е скрилъ паритѣ си.

Сега, като знаете, че енергиитѣ на любовьта сѫ въ състояние да освободятъ човѣка отъ всички наслоявания на миналото, не имъ туряйте бентъ. Колкото слаби да сѫ тия течения, не прекѫсвайте тѣхното прииждане. Този приливъ на енергии опредѣля вашето сѫществуване на земята. Всѣка Божествена вълна не е нищо друго, освенъ новъ притокъ отъ енергии на любовьта, който се втича въ човѣшкия животъ. Споредъ Божествената наука, сѫществуватъ 12 източници или притоци на живота, но днесъ функциониратъ главно седемь. Астролозитѣ наричатъ тия притоци зодии. Всѣка зодия представя творческо течение въ природата. Отъ 12-тѣ творчески течения петь сѫ запушени, оставатъ само седемь. Астролозитѣ сѫ свързали тия седемь течения съ седемтѣ планети. Меркурий е свързанъ съ творческия принципъ на конкретния умъ. Венера — съ любовьта. Земята — съ крайния материализъмъ. Луната — съ въображението. Тя представя утробата, въ която идеитѣ се зараждатъ. Марсъ — съ ония войнствени сили, чрезъ които човѣкъ си пробива пѫть. Юпитеръ —  съ благородството. Сатурнъ — съ разумностьта, съ философията на живота. Свърже ли се съ творческитѣ енергии на тия седемь източника, човѣкъ може да живѣе. Запушатъ ли се тѣ, той е осѫденъ на смърть. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не запушва нито единъ отъ тия притоци. Не само че не трѣбва да ги запушва, но той трѣбва да се стреми постепенно да отпушва по единъ отъ останалитѣ петь. Като се отпушатъ и последнитѣ петь, човѣшката душа ще дойде въ своето първично състояние, както нѣкога е излѣзла отъ Бога. Когато всичкитѣ 12 източници въ човѣка сѫ отпушени, той се намира въ положение на безсмъртие.

Мнозина казватъ, че човѣкъ не трѣбва да бѫде смѣлъ. Не, смѣлъ ще бѫде, убеждение ще има. — Съ наука, съ философия не трѣбва да се занимава. — Не, ще се занимава и съ наука, и съ философия. Нѣкои казватъ, че любовьта била празна работа. — Любовьта е велика, мощна, творческа сила. Ако сърдцето не трепти отъ свещенитѣ чувства на любовьта, човѣкъ е осѫденъ на смърть. Ако умътъ не възприема свѣтлината на мислитѣ, човѣкъ е осѫденъ на смърть. Изобщо, ако не може да прояви благородството на своя характеръ, да разсѫждава дълбоко философски, човѣкъ не може да се развива. Той не трѣбва да бѫде повърхностенъ въ своитѣ заключения. Разсѫждава ли повърхностно, утре ще чуете, че е умрѣлъ. Истинскиятъ философъ не умира. За него смъртьта е трансформиране, т. е. минанане отъ едно състояние въ друго. Апостолъ Павелъ казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“

И тъй, за да дойдете до положение да отворите запушенитѣ притоци на живота, вие трѣбва да имате прави разбирания. Тогава само ще излѣзете отъ хамбаритѣ си и ще се посадите въ земята, да изгниете и следъ време отново да изникнете. Това подразбира излизане отъ стария животъ и влизане въ новия. Това значи: ако при мѫчнотиитѣ, въ които се намирате, не можете да приложите единъ отъ 12-тѣ творчески принципи, да се посадите въ него и отново да изникнете, вие нѣмате никаква сила. Кѫде е силата на новото учение? Да живѣе човѣкъ въ новото учение, това значи, да е отворилъ пѫть въ себе си за възприемане на Божествения животъ. Това не подразбира, че човѣкъ ще стане светия. Безъ да е светия, човѣкъ може да бѫде образецъ на Божествения животъ.

Светията, гениятъ, Учительтъ сѫ завършили своето развитие. Тѣ слизатъ на земята между хората, да държатъ матура. И Христосъ дойде на земята да държи матура. Кървавъ потъ излѣзе отъ поритѣ на челото му, докато свърши матурата си. — Въ какво се състоеше Неговата матура? — Да отвори единъ отъ запушенитѣ източници. Той самъ трѣбваше да намѣри този източникъ, самъ да копае, да го отпуши и следъ това да покаже на хората новъ пѫть за спасение. Така постѫпи и Мойсей. Съ тоягата си той удари канарата и вода потече отъ нея. Следъ това той каза на хората: Оттукъ ще пиете вода. И Мойсей отпуши единъ изворъ. — Кой запушва изворитѣ на живота? — Човѣшкиятъ егоизъмъ. Следователно, за да не запушвате тия извори, откажете се отъ вашия егоизъмъ и престанете да живѣете само за себе си.

Приложете новото, което иде въ свѣта. Новото се заключава въ отхвърляне на егоизъма и въ прилагане на общия животъ. Не задържай благата само за себе си, но ги сподѣляй съ ближнитѣ си, като имъ покажешъ, какъ трѣбва да обичатъ Бога. Труденъ е този въпросъ, но е приложимъ. Казано е въ Писанието: „Ако не обичашъ брата си, когото си видѣлъ, какъ ще обичашъ Бога, Когото не си видѣлъ?“ Наистина, да обичашъ Бога, Когото не си видѣлъ, е мѫчна задача. Щомъ възлюбишъ Бога съ всичкото си сърдце, ти ще Го видишъ. Правило е: Докато не възлюбишъ Бога, ти не можешъ да Го видишъ. Въ човѣшкия животъ е точно обратно: първо трѣбва да видишъ нѣкого и после да го възлюбишъ. Мнозина запитватъ, какъ трѣбва да възлюбимъ Бога. Това е тѣхна работа. Когато момата залюби нѣкой момъкъ, пита ли, какъ трѣбва да го люби? Както свѣтскитѣ хора знаятъ, какъ да любятъ, така и вие трѣбва да знаете, какъ да възлюбите Бога. Като възлюби Бога, човѣкъ става смѣлъ и решителенъ, жизнерадостенъ, готовъ за работа. Докато не е възлюбилъ Бога, човѣкъ се стреми къмъ външно богатство. Обаче, всѣки може да отнеме външното богатство. За човѣка е важно вѫтрешното богатство, което никой не може да отнеме.

Когато се говори на учени хора, мисъльта, че човѣкъ трѣбва да възлюби Бога, може да се изрази съ отношението А:Б. Въ това отношение А представя човѣка, който трѣбва да възлюби Бога — Б. Щомъ възлюби Бога и се свърже съ Него, човѣкъ се изпълва съ сили и мощь, може да разреши всички мѫчнотии въ живота си. Той ще има страдания, ще боледува, но всичко това ще счита за привилегия.  Това сѫ задачи за разрешаване.

Религиознитѣ лесно разрешаватъ мѫчнотиитѣ си, но на теория. Като видятъ нѣкой човѣкъ въ затрудение, тѣ казватъ: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и работитѣ ти ще се оправятъ“. Азъ казвамъ: Не запушвай източницитѣ на живота си. Бѫди внимателенъ, докато не си ги запушилъ. Запушишъ ли ги веднъжъ, колкото и да вѣрвашъ, вѣрата нѣма да ти помогне. Отпушени ли сѫ източницитѣ на живота, ти можешъ да не вѣрвашъ, но животътъ въ тебе ще тече. Въ всѣки човѣкъ има вѫтрешна вѣра, която въ нищо не се разколебава. Докато тази вѣра живѣе въ него, източницитѣ на живота му никога нѣма да се запушватъ. Опасно е тази вѣра да не се изгуби. Ако нѣкой казва за себе си, че вѣрва, а не е изпиталъ вѣрата си, тази вѣра нищо не струва. Ако казва, че не вѣрва, но не е провѣрилъ невѣрието си, и това невѣрие не е валидно. Каквото говори, човѣкъ трѣбва да го е опиталъ. Последенъ има думата опитътъ.

Единъ англичанинъ работилъ усилено цѣли 20 години върху една хвърчаща машина. Той постоянно въвеждалъ нови приспособления къмъ машината, но презъ всичкото време не направилъ нито единъ опитъ, да види, какъ хвърчи. Следъ 20 годишна усилена работа, той оповестилъ въ вестницитѣ за своето откритие и опредѣлилъ деня и мѣстото, дето ще произведе своя опитъ. Въ опредѣления день и на опредѣленото мѣсто се събрали голѣмо множество хора, да видятъ новото изобретение. Изобретательтъ погледналъ самодоволно къмъ публиката, съ което подчъртавалъ своето превъзходство надъ нея, Машината чакала своя изобретатель. Той разказалъ принципитѣ върху които била построена. Обаче, трѣбвало да се направи опитъ, да видятъ, какъ ще лети. Машината започнала да пръхти, да дига шумъ, но не се дигнала отъ мѣстото си. Всички присѫтствуващи започнали да се смѣятъ. а изобретательтъ, силно засраменъ, дигналъ машината си и напусналъ залата.

Следователно, искате ли да изнесете своето изобретение предъ публиката, първо направете опита си самъ, да видите, ще хвърчи ли, или не. Не направите ли опита предварително, вие ще се изложите на подигравкитѣ на хората. Ама той билъ увѣренъ въ добрия резултатъ на работата си. Такава увѣреность е крайность. Имашъ ли нѣкаква идея, първо самъ ще я изпиташъ, и после ще я изнасяшъ предъ хората. Като видятъ, че машината ти хвърчи, тѣ ще кажатъ: Работилъ е този човѣкъ, машината хвърчи. За човѣка е важно да има такива идеи, които да го подигатъ въ въздуха, надъ обикновенитѣ условия на живота. Не може ли идеята му да го подигне, той не е свършилъ работата си, както трѣбва. Истинската наука има за цель да подигне човѣка въ въздуха, да му открие широкия свѣтъ, да види. какво се крие въ него. Не може ли да постигне тази наука, всичката му деятелность се свежда до нула. Следователно, дойдете ли до нѣкакво постижение, задайте си въпроса: Мога ли да хвръкна съ своето постижение? Ако можете да хвърчите, всички ще ви рѫкоплѣскатъ.

Не можете ли да хвърчите, ще бѫдете изложени на смѣхъ и на подигравки.

Съвременнитѣ хора сѫ решили много отъ своитѣ задачи, но сѫществената не сѫ решили. Когато реши своята сѫществена задача и направи десетки сполучливи опити, човѣкъ може свободно да излѣзе предъ свѣта, да патентова своето изобретение. Когато принципитѣ, върху които почива неговото изобретение, сѫ изпитани и на практика, т. е. въ самия животъ, той ще се ползува отъ Божието благословение. За да придобие това благословение, човѣкъ трѣбва да се държи за великитѣ, положителни мисли, а не за чужди, преходни мисли. Запримѣръ, мисъльта „азъ живѣя“ е положителна. При каквито мѫчнотии да се намѣрите, кажете си: Азъ живѣя. За предпочитане е да страдамъ, да съмъ беденъ, невежа, но да живѣя, отколкото да съмъ въ положението на най-голѣмия милионеръ, но мъртавъ. Какво струватъ почеститѣ, съ които изпращатъ милионера за онзи свѣтъ? Животътъ е за предпочитане предъ всички материални блага въ свѣта. Всѣки философъ, който не може да приложи философията си въ живота, е мъртавъ. Всѣки музикантъ, поетъ, художникъ, който не може да приложи своето изкуство самъ да се подигне, е мъртавъ. Той има да работи още много върху себе си, върху изкуството си, да го съживи, да го направи приложимо. Нѣкой музикантъ казва, че хората не могатъ да го оценятъ. Това е невъзможно. Когато великото се изявява въ свѣта, непременно има и ценители. Иначе, великото не би дошло. То чака своето време да се изяви.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да премахнете всички условия за обществена криза. Дето има лъжа, кражба, мързелъ, безвѣрие, суша, тамъ всѣкога се явяватъ кризи. Махнете причинитѣ за кризитѣ, и кризитѣ ще престанатъ. Намѣрите ли се предъ нѣкаква криза. не казвайте, че Господъ ви е забравилъ, но възстановете свещения образъ на Бога въ себе си. Постигнете ли това, всички кризи ще се разрешатъ благополучно.

Желая ви сега да възстановите свещения образъ на Бога въ душата си.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ съ насъ.

*

10. Лекция отъ Учителя, държана на

30 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.