Jump to content

1929_08_28 Естественъ редъ на нѣщата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Естественъ редъ на нѣщата

Матея, 5 гл.

Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски. не се различаватъ много. И еднитѣ и другитѣ иматъ вѣра, но обектътъ на вѣрата имъ е различенъ, вследствие на което и резултатътъ отъ вѣрата имъ не е единъ и сжщъ. Всички хора казватъ, че трѣбва да се вѣрва, но истинската вѣра има отношение къмъ възвишеното. Човѣкъ може да вѣрва въ своя идеалъ. Всѣки се стреми да постигне своя идеалъ и вѣрва, че ще го постигне. Постигането на идеала на човѣка зависи отъ усилията, които той прави, и отъ методитѣ, които прилага. Всички хора дишатъ въздухъ, но понеже не го възприематъ еднакво, тѣ нѣматъ единъ и сжщъ резултатъ. Това показва, че при дишането, на нѣкои хора липсва нѣщо. Повечето хора дишатъ съ горната часть на дробоветѣ. Ние наричаме това дишане плитко дишане. При такова дишане човѣкъ бързо поема въздухъ и бързо го изпуша. За да бжде здравъ човѣкъ трѣбва да диша дълбоко, да поема въздухъ съ цѣлитѣ дробове. При дишането, заедно съ въздуха, въ дробоветѣ влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голѣмо количество енергия влиза въ дробоветѣ, която, заедно съ въздуха, обхваща всички бѣлодробни клетки и помага за доброто пречистване на кръвьта. Обаче, ако дишането е плитко, количеството на приетата съ въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвьта не е пълно. Дето пречистването на кръвьта не е пълно, тамъ се явяватъ различни болезнени състояния.

Сжщиятъ законъ се отнася и до мислитѣ. Всѣка мисъль, която влиза въ човѣшкия умъ, трѣбва напълно да обгърне органа на мисъльта; иначе, тази мисъль не е пълна. Запримѣръ, като вѣрвате въ Бога, вие мислите за Него. Пълна ли е вашата мисъль за Бога? Тя обхваща ли цѣлото понятие Богъ? Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко, въ ума си трѣбва да държите една Негова чърта, която при всички случаи да остава неизмѣнна. Казвате, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази чърта въ познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мѣни? Ще кажете, че баща ви е младъ, или старъ, че има или нѣма брада и мустаци и т. н. Обаче, това сж белези, които не сж постоянни. Тѣ лесно могатъ да се промѣнятъ. Въ понятието баща влиза една основна чърта, която никога не се мѣни. Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нѣщата. Следователно, кажемъ ли, че познаваме Бога, ние имаме предъ видъ тази Негова чърта, която, въ отношенията между човѣшката душа и Бога, остава всѣкога неизмѣнна. Дали съзнавате това, или не, то е другъ въпросъ. Въпрѣки всички условия, тази чърта остава за винаги неизмѣнна.

Докато тя съществува, човѣкъ има и животъ, и здраве. Изчезне ли тази чърта, като връзка на нѣщата, болезненитѣ състояния нападатъ човѣка. Дали връзката между човѣшката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува, независимо участието на човѣшкото съзнание и дава потикъ, импулсъ на неговия животъ. Тази връзка е съществувала преди да е знаялъ човѣкъ нѣщо за нея. Докато тази връзка съществува, човѣкъ живѣе естествено. Изчезне ли тя, човѣкъ излиза отъ естествения редъ на нѣщата. При това положение той се лишава отъ благата, които духовниятъ свѣтъ му дава. Докато отношенията на сина къмъ бащата сж правилни, и двамата сж готови на взаимни услуги и жертви. Синътъ проявява пълно послушание къмъ баща си, а бащата е готовъ на всѣкакви жертви за сина. И двамата се намиратъ въ естествения редъ на нѣщата. Естественитѣ отношения изискватъ отъ детето послушание къмъ родителитѣ, а отъ родителитѣ — любовь къмъ детето. Любовьта на родителитѣ се изявява правилно къмъ детето отъ раждането му до края на живота. Прояви ли детето най-малкото непослушание къмъ баща си, въ отношенията имъ влиза нѣкаква дисхармония. Детето започва да се сърди, дава гръбъ на баща си, иска да го застави да му се извинява. Обаче, каквото и да прави, ра- зумниятъ баща нѣма да ре подчини на детето, По нѣкакъвъ начинъ той ще му даде урокъ, втори пжть да не нарушава естествения редъ на нѣщата.

Следователно, каквито сж отношенията на сина къмъ бащата, такива сж и тия на човѣка къмъ Бога, неговиятъ великъ Баща. Докато не се е натъкналъ на нѣкаква неприятность, или на неуспѣхъ въ живота си, човѣкъ вѣрва въ Бога, подържа правилни отношения съ Него. Обаче, натъкне ли се на нѣкакво нещастие, той веднага започва да роптае противъ Бога, какъ е позволилъ това нѣщо, защо му е пратилъ страданието. Той се обезвѣрява, започва да се съмнява въ Бога. Въ известни случаи Богъ веднага се притича на помощь на пострадалия, но понѣкога Той пристжпва къмъ него съ пр/жчица и му дава добъръ урокъ. Вмѣсто да го облекчи, Той го натоварва повече, да се научи да мисли право. Щомъ се обезвѣри и усъмни, човѣкъ тръгва по кривъ пжть. И докато по-рано е уповавалъ на Бога, сега започва да мисли, че може да живѣе самъ, да не разчита на никого. Наистина човѣкъ може да живѣе самъ, безъ упование и вѣра въ Бога, но въ края на краищата ще види, че нѣщо сжществено му липсва.

Богъ е източникъ на животъ, на свѣтлина, на свобода. Безъ Него никакъвъ животъ не сжществува. Всѣка мисъль, която излиза отъ Бога, е запалена свѣщь. Всѣко Божествено чувство е запаленъ огънь. Какво ще прави човѣкъ безъ свѣтлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения редъ на нѣщата, човѣкъ се ползува отъ тѣхната свѣтлина и топлина. Ние казваме, че този човѣкъ живѣе правилно. Наруши ли естествения редъ на нѣщата, човѣкъ изгубва свѣтлината и топлината на своя животъ. Той се намира вънъ отъ всѣкакъвъ моралъ, вънъ отъ условията на великия животъ.

Какво представя моралътъ? Моралътъ е чувство, съ което човѣкъ различава правото отъ кривото, доброто отъ злото. Докато свѣщьта на вашия животъ свѣти, вие различавате правото отъ кривото. Изгасите ли свѣщьта си, вие оставате въ тъмнина и не можете да различавате доброто отъ злото. За да не изпадне въ тъмнина, човѣкъ трѣбва да възстанови правилния редъ на нѣщата, да възстанови връзката си съ Първата Причина. Това може да стане още днесъ. Отъ човѣка вависи да възстанови отношенията си. Нѣкога, въ далечното минало, той самъ ги е нарушилъ: Следователно, той самъ трѣбва да ги възстанови. Всѣки самъ е виновенъ за грѣшкитѣ. които е направилъ. Като не искатъ да признаятъ вината си, хората търсятъ причинитѣ за своитѣ нещастия вънъ отъ себе си. Бащата се връща отъ работа, не- доволенъ отъ забележкитѣ на началника си и търси вината въ децата и въ жена си. Той мисли, че ако не бѣха тѣ, нѣмаше да работи толкова много и щѣше да бжде по-спокоенъ, по- лесно да понася забележкитѣ на хората.

Каквито сж отношенията на хората въ свѣт- ския имъ животъ, такива ще бждатъ и въ религиозния, и въ духовния имъ животъ. Като се намѣри предъ мжчнотиитѣ на живота, рели- гиозниятъ започва да се сърди на своитѣ духовни братя, че не му помагатъ. Той казва: Не виждатъ ли тия хора, че имамъ жена, деца, че съмъ затрудненъ? — Деца иматъ и птичкитѣ, а не само ти.—Но азъ вѣрвамъ въ Бога. — Какво отъ това, че вѣрвашъ? Ти си се ро- дилъ съ вѣрата си. Ти не си започналъ да вѣрвашъ отсега. Ако отсега нататъкъ трѣбва да вѣрвашъ, твоята работа е свършена. Да вѣрва човѣкъ, това е въ естествения редъ на нѣщата. Този редъ на нѣщата изисква отъ детето послушание, а отъ бащата — любовь. Ако детето не слуша, и ако бащата не обича, нищо не е въ състояние да имъ помогне Послушание и обичь сж две нѣща, които опредѣлятъ правилнитѣ отношения между сина и бащата, между човѣшката душа и Бога.

Какъ може да се подържа хармонията между човѣка и Бога? Едно отъ условията е молитвата. Чрезъ молитвата се подържа свещената връзка на човѣшката душа съ Първата Причина на нѣщата.—Не искамъ да се моля.—Щомъ не искашъ да се молишъ, ще влѣ- зешъ въ неестествения редъ на живота. Молитвата е едно отъ сжщественитѣ задължения на човѣка. Каквото представятъ физическитѣ задължения за човѣка, такова нѣщо представя молитвата за духовния животъ на човѣка. Ако не плаща редовно дълговетѣ си, човѣкъ все повече обърква работитѣ си. Лихвитѣ се тру- патъ. дългътъ се увеличава, докато единъ день човѣкъ се намѣри въ безизходно положение. Следователно, иска или не, човѣкъ все трѣбва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осжденъ на голѣми страдания и нещастия. Следъ това ще пита, защо страда. Той страда, защото не се е молилъ, не е плащалъ задълженията си. — Длъженъ ли съмъ да се моля? — Ти си толкова дълженъ да се молишъ. колкото и да дишашъ, да ядешъ, да мислишъ, да чувствувашъ. Това сж задължения, които влизатъ въ естествения редъ на живота. Не само това, но човѣкъ е длъженъ да прави редъ гимнастически упражнения. Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставятъ. Ще дойда нѣкоя болесть, ще го тури на легло, дето по цѣли дни и нощи ще се извива ту на една, ту на друга страна.

И тъй, щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно трѣбва да следва естествения редъ на нѣщата. Докато рѣката тече, плаващитѣ частици въ нея трѣбва да следватъ движението й. Пожелаятъ ли да спратъ своето движение, тѣ ще причинятъ подпушване на водата. Рѣката ще подигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпрѣчи на пжтя й: ниви, лозя, градини. Лозаритѣ и градинаритѣ ще търсятъ причината за подпушва- нето на рѣката и, като я намѣрятъ, ще дадатъ тласъкъ на спрѣлитѣ се частици, като ги от- правятъ въ посока къмъ морето, дето се стреми самата рѣка. Тѣ нѣма да ги питатъ, искатъ ли да се движатъ, или не, насила ще ги заставятъ. Сжщото се отнася и до човѣка. Не е важно, дали той иска или не иска да се движи споредъ великитѣ закони на живота. Щомъ е слѣзълъ на земята да се учи, той е длъженъ да следва законитѣ на естествения редъ на живота. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океанъ, дето се втичатъ всички рѣки и морета. Това се отнася до всички хора, вѣрващи или безвѣрници. Който вѣрва, той придобива нѣщо; който не вѣрва, той губи. Докато живѣе, човѣкъ трѣбва да бжде доволенъ отъ условията на живота си, да ги използува съзнателно за работа.

Какво представя сърденето, гнѣвътъ? Ко- гато въ човѣка се събере излишна енергия, той започва да се гнѣви. Гнѣвътъ е качество не само на човѣка, но и на животнитѣ. Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блѣе. Въ блѣенето нѣма никаква наука, никаква философия. То е нѣщо старо, отживѣло времето си. Човѣкъ трѣбва да се откаже отъ старото, отъ живота на своитѣ дѣди и прадѣди. Когато дойде до съзнание да се освободи отъ стария животъ, човѣкъ пожелава да се уедини, да остане самъ. Когато се стреми къмъ самота, човѣкъ има известно задължение къмъ себе си. Щомъ потърси обществото на много хора, това показва, че той иска да сподѣли съ тѣхъ своитѣ постижения. Наистина, когато чете учи. човѣкъ обича да бжде самъ. Когато сподѣля прочетеното и наученото, той иска да се срещне съ хора, съ които да сподѣли това, което е прочелъ и научилъ.

Като ученици, отъ васъ се иска да имате ясна представа за живота, за законитѣ, които го управляватъ. Има нѣща въ живота неизбѣжни, строго опредѣлени, но има нѣща, които не се допущатъ. Запримѣръ, съмнението въ Бога не се допуща. Човѣкъ може да се съмнява, но всѣко съмнение въ Бога не води къмъ добъръ край. Да се съмнявашъ въ Бога, това значи, да се съмнявашъ въ любовьта. Съмнява ли се въ любовьта, човѣкъ се съмнява въ живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човѣкъ да се съмнява въ живота! Усъмни ли се въ живота, той престава да се нарича човѣкъ, той престава да мисли. Отличителното качество на човѣка е способността му да мисли. Който не мисли, той не е човѣкъ; който убива, той не е човѣкъ; който не живѣе добре, той не е човѣкъ. Щомъ мисли, щомъ живѣе добре, човѣкъ заслужава името си. Той живѣе въ любовьта. която му дава всички условия и възможности за растене и развиване. Той живѣе въ душата си и може да направи всичко, каквото пожелае. Отдѣли ли се отъ душата си, човѣкъ коренно измѣня понятията си за свѣта. Той коренно измѣня отношенията си къмъ свѣта. — Защо? — Защото изгубва свѣтлината си.и Той се намира въ положението на човѣкъ, който е влѣзълъ въ тъмна стая. Какво може да вижда човѣкъ въ тъмнината? Каква представа ще има той за свѣта отъ тъмната стая? Щомъ запали свѣщьта, той вижда ясно нѣщата, вследствие на което и отношенията му къмъ свѣта се измѣнятъ.

И тъй, живѣйте въ свѣтлина, за да разбирате естествения редъ на нѣщата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежътъ на човѣка къмъ реализиране на неговитѣ голѣми желания, му причинява редъ ненужни страдания. Всѣко голѣмо желание въ човѣка представя слонъ, за изхранването на който сж нужни много материални срѣдства. За изхранването на единъ слонъ сж нужни около петь крини оризъ на день. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатиятъ, капиталистътъ може да отглежда слонъ. Иска ли да изпълни правилно своитѣ задачи, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ Божественото въ себе си, както и въ всѣки външенъ гласъ, чрезъ който разумнитѣ сжщества му нашепватъ, кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Свѣтътъ, който е надъ насъ, има грижа за всичко, което става въ по-долнитѣ свѣтове отъ него. Тамъ полагатъ всички грижи за насъ, да регулиратъ нашитѣ мисли, чувства и постжпки. Като изправя погрѣшкитѣ си, като се вслушва въ съветитѣ на разумнитѣ сжщества, човѣкъ се свързва съ тѣхъ, а сжщевременно и съ духовния свѣтъ. Радвайте се, че сте свързани съ духовния свѣтъ и съ разумнитѣ сжщества, които постоянно ви говорятъ и напжтватъ. Докато тѣ ви даватъ съвети, вие сте на правъ пжть. Престанатъ ли да се грижатъ за васъ, вие сте на кривъ пжть. Тѣ казватъ: Който иска да живѣе между насъ, той трѣбва да бъде съвършенъ, да изпълнява волята Божия.

Дръжте въ ума си мисъльта да бждете съвършени като Бога. Дойдете ли до тази мисъль, всѣкакво обезвѣряване е изключено. Влѣзе ли въ свѣта на съвършенството, човѣкъ се превръща на ангелъ, т. е. Божи служитель, който има цель да помага на своитѣ ближни. Свѣтътъ се нуждае отъ работници. Христосъ казва: „Жетвата е много, работницитѣ — малко“. Отъ всички хора се иска работа на Божествената нива. Дали ще грѣшатъ, или не, това е другъ въпросъ. Човѣкъ все ще грѣши, но като грѣши, едновременно съ това ще се учи.— Кой ще го учи? — Богъ. Като прави добро, Богъ му говори, учи го. Но и като прави зло, Богъ пакъ му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човѣкъ прави — нищо не може да избѣгне отъ Неговото око. За доброто, което човѣкъ прави, Богъ го похвалява, а за злото — го укорява. Като го укорява, Той има желание да го изправи. Като прави зло, човѣкъ неизбѣжно се натъква на страдания. Щомъ прави добро, той се радва. Стремете се къмъ доброто, като избѣгвате злото, за да имате похвалитѣ на Бога.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

*

1.Лекция отъ Учителя, държана на

28 августъ, 1929 г. София. — Изгревѣ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...