Jump to content

1929_07_31 Постоянни и преходни нѣща. Козметика


Ани

Recommended Posts

От томчето "Опредѣлени движения"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Постоянни и преходни нѣща.

Козметика

Размишление.

Ще прочета 108. Псаломъ и втора глава отъ Посланието къмъ Ефесянитѣ*.

„Вие. които нѣкога си бѣхте далечъ, станахте близо чрезъ кръвьта Христова“. Думитѣ „чрезъ кръвьта Христова“ се превеждатъ съ думитѣ „чрезъ учението Христово“.

Въ религиозния животъ на хората сѫществува известна козметика, каквато сѫществува въ физическия имъ животъ. Козметиката е остатъкъ отъ миналото, отъ далечнитѣ времена, когато хората се намирали въ първобитно състояние. Козметиката не е достояние само на хората, главно на женитѣ, но и на животнитѣ, на птицитѣ. Жената ще направи коситѣ си, ще се парфюмира, ще тури червило и пудра на лицето си, а птицата ще намаже крилцата си. ще ги разпери. Сѫществено нѣщо ли е козметиката? Не, тя е нѣщо, което лесно се губи. Тя не придава нищо особено на човѣка. Достатъчно е човѣкъ единъ-два пѫти да измие лицето си, за да изчезне всѣкаква козметика. Всѣко нѣщо, което се придобива и губи, не е сѫществено. Въ този смисълъ. и козметиката не е сѫществено нѣщо.

Защо човѣкъ се спира върху несѫщественитѣ нѣща? — Защото нѣма възможность да придобие вѫтрешна красота. Следователно, когато човѣкъ не може да се домогне до вѫтрешната наука за живота, която го прави вѫтрешно красивъ, той се ползува отъ външнитѣ придобивки на науката, които могатъ да го направятъ външно красивъ. Докато дойдатъ до вѫтрешната красота, хората прибѣгватъ къмъ срѣдства, които могатъ да ги направятъ външно красиви. Кои прибѣгватъ до външна козметика? — Децата. Само децата си служатъ съ козметични срѣдства. Що се отнася до възрастнитѣ и старитѣ, въпросъ не става за козметика. Който е миналъ периода на детството си, той не мисли вече за външна козметика. Когато децата прибѣгватъ къмъ външна козметика, това е естествено за тѣхното развитие. Обаче, ако възрастниятъ и стариятъ мислятъ за своята външна красота, тѣ сами се натъкватъ на противоречия. Противоречията въ живота се раждатъ всѣкога, когато човѣкъ не поставя нѣщата на тѣхнитѣ мѣста. За детето е естествено да върши детински работи; за възрастния — да върши нѣща. които отговарятъ на възрастьта му. Влѣзе ли въ Божествения пѫть, човѣкъ трѣбва правилно да разбира вѫтрешнитѣ прояви на природата.

Природата има свой езикъ, въ който всѣка буква дума и мисъль сѫ поставени точно на мѣстото си. Като знаете това, вие не можете да имате различни мнения за явленията й. Разглеждате ли едно явление, вие ще имате за него точно опредѣлено разбиране. Яденето въ природата е сѫщо на мѣсто. Докато живѣе, човѣкъ трѣбва да яде, но умѣрено; като приеме 15—20 хапки, той трѣбва да спре. Не спази ли този законъ, човѣкъ дохожда до пресищане, което се отразява вредно върху организъма. Природата е щедра, но разумна и взискателна. Като срещне нѣкой лакомъ човѣкъ, тя заповѣдва да му дадатъ всичко въ изобилие, да се задоволи. Всѣко нѣщо има своя тежесть, което нѣкога ще се отрази върху организъма. Следователно, като даде на човѣка повече отколкото може да носи, съ това природата го наказва. Тя не прави това нарочно, съ цель да измѫчва човѣка, но го учи, показва му какъ трѣбва да живѣе. Когато се казва, че човѣкъ не трѣбва да има много желания, това подразбира освобождаването му отъ тежеститѣ на живота. Не спазва ли този законъ, безъ да иска, природата го мачка. Сѫщиятъ законъ може да се формулира по следния начинъ: Не желай това, което може да те смачка. Когато природата мачка нѣкого, той казва: Нищо не искамъ, нищо не ми трѣбва. - Това е крайность. Като погладува нѣколко деня, той казва: Гладенъ съмъ. дайте ми малко хлѣбецъ. Азъ се задоволявамъ съ малко. Другъ пъкъ ще каже, че иска много хлѣбъ. Колко малко иска единиятъ и колко много другиятъ, това сѫ неопредѣлени величини. Малкото и многото е въ зависимость отъ това, колко може човѣкъ да носи. Ако носи по-малко, отколкото може. човѣкъ запазва енергиитѣ си. Ако носи повече, отколкото сѫ възможноститѣ му, човѣкъ губи енергиитѣ си. Въ първия случай човѣкъ печели, а въ втория — губи. но и въ двата случая се получаватъ два крайни резултата. Когато чувате нѣкой да казва. че нищо не иска отъ живота, ще знаете, че неговитѣ чувства сѫ накърнени. Когато казва. че много иска, той е въ възходящо състояние на чувствата си. Въ първия случай човѣкъ страда, а въ втория — се радва.

Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за скърбитѣ и за радоститѣ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще страда и ще се радва. Ако знае смисъла на радоститѣ и страданията, той ще се радва и въ двата случая. Законъ е: когато единъ страда, другъ нѣкой се радва; когато единъ се радва, другъ нѣкой страда. Запримѣръ, радостьта на господаря е скръбь на слугата. Последниятъ се е облѣкълъ добре и се готви да отиде на разходка. Господарьтъ го извиква, иска да му донесе чиста, прѣсна вода отъ близкия изворъ. Слугата взима стомнитѣ и отива за вода, но презъ цѣлия пѫть роптае. недоволенъ е, че разходката му се развалила. Господарьтъ пъкъ съ нетърпение и съ радость го очаква да му донесе чиста, изворна вода. Значи недоволството на слугата е доволство на господаря. Ето защо, когато страдате, знайте, че въ този моментъ другъ нѣкой се радва. Когато се радвате, въ сѫщия моментъ нѣкой страда. При това положение радоститѣ и страданията сѫ на мѣстото си. Обаче. ако човѣкъ мисли, че радоститѣ и скърбитѣ му сѫ само за него, той е на кривъ пѫть. Докато не схванете отношението между вашитѣ радости и скърби и тия на вашитѣ ближни, вие нѣмате дѣлъ въ общитѣ блага на човѣчеството. Това е законъ за физическия свѣтъ. Влѣзе ли човѣкъ въ Божествения свѣтъ, тамъ законътъ е обратенъ. Въ Божествения свѣтъ радостьта на едного е радость на всички; скръбьта на едного е скръбь на всички. Законитѣ на физическия свѣтъ сѫ точно обратни на законитѣ въ Божествения свѣтъ. Защо е така днесъ не може да се обясни. Има нѣща, които колкото и да се обясняватъ, все необяснени ще останатъ. Има нѣща. за които човѣкъ не трѣбва да пита. Ако пита. нѣма да получи никакъвъ отговоръ. При известни условия на живота човѣкъ може да пита, защо нѣщата ставатъ така, а не иначе. При известни условия обаче той не трѣбва да пита.

Представете си че хващатъ единъ човѣкъ за врата и го потопяватъ въ водата. Може ли той да пита, защо го потопяватъ въ водата? Докато е въ водата нищо друго не му остава. освенъ да рита и да се брани. Щомъ излѣзе отъ водата. той е свободенъ вече да пита. защо го потопиха въ водата. Ако бѣше си отворилъ устата още въ водата да пита. защо го потопяватъ, смърть го очакваше. Значи има известни страдания, които човѣкъ трѣбва да носи, безъ да пита, защо идатъ. Щомъ не пита нищо, това показва. че той е подъ водата и не трѣбва да отваря устата си. Докато е въ водата, човѣкъ има право да рита, да прави движения да се освободи, но презъ всичкото времс трѣбва да мълчи. Лесно е да се каже, че човѣкъ трѣбва да носи страданията си, но важно е да знае какъ да ги носи. Страданието не е нищо друго освенъ малко дете, което носишъ на гърба си, докато порасне. Щомъ порасне, ти ще го свалишъ отъ гърба си и ще го оставишъ на земята, свободно да се движи. Като израсне и стане на 21 година, ще ходишъ рамо до рамо съ него, ще се разговаряте приятелски. Като се уморишъ, ще се качишъ на гърба му, да те носи. Както ти си носилъ страданието на гърба си така и то ще те носи. Като те носи на гърба си, ще те учи. ще ти обяснява, защо идатъ страданията въ свѣта.

Сега, като говоря за страданието, азъ си служа съ фигуративенъ езикъ съ езика на природата. Тази промѣна въ отношението на човѣка къмъ страданието се обяснява съ превръщането на страданието въ радость. На физическия свѣтъ, както страданието се превръща въ радость, така и радостьта — въ страдание. Това показва, че физическиятъ животъ се движи между полюси. Природата поставя човѣка ту въ единия, ту въ другия полюсъ, вследствие на което човѣкъ самъ не може да смѣни положението си. Този, Който е поставилъ човѣка на известно положение, Той самъ ще го смѣни. Ако човѣкъ самъ е създалъ положението си, самъ може и да го отмѣни. Обаче, ако другъ нѣкой го е поставилъ на известно положение, колкото да е недоволенъ, ще чака, докато дойде времето да го смѣнятъ. Има страдания, на които човѣкъ самъ може да си помогне. Има страдания, на които другъ нѣкой човѣкъ може да му помогне. Запримѣръ, ако нѣкой счупи рѫката или крака си, той самъ не може да си помогне. Трѣбва да дойде нѣкой лѣкарь отвънъ, да намѣсти счупената рѫка или кракъ. Щомъ се намѣрятъ въ мѫчнотии и страдания, хората казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ. — Кой може да търпи? — Само разумниятъ човѣкъ понася всичко съ търпение. И презъ най-трънливи пѫтища да минава, разумниятъ човѣкъ остава незасегнатъ. Трънетѣ, т. е. страданията го познаватъ и не одиратъ кожата му. Той минава и заминава край тѣхъ, безъ никаква повреда. Нетърпеливиятъ човѣкъ е подобенъ на електрически волтажъ, отъ който постоянно се отдѣлятъ искри, които създаватъ неразположение на духа. Искате ли да се справите съ единъ нетърпеливъ човѣкъ, вие трѣбва да дадете нѣщо отъ себе си, съ което да уравновесите енергиитѣ на организъма му. Докато не смекчатъ характеритѣ си, тѣ не могатъ едни други да се търпятъ. За да се търпятъ, хората трѣбва да бѫдатъ на известно разстояние единъ отъ другъ. Хора, които сѫ дисхармонично разположени помежду си, никога не трѣбва да спятъ на едно легло.

И тъй, за да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си, човѣкъ трѣбва да следва Божествения пѫть. За тази цель той трѣбва да бѫде разуменъ, да изучава първичния животъ. За да се домогне до първичния животъ, човѣкъ трѣбва да изучава своя характеръ, както и характера на ближнитѣ си. Докато не се познава, човѣкъ има крива представа за себе си. Той мисли, че е много добъръ или много лошъ човѣкъ. Когато въ него се проявява красивото и възвишеното, той се чувствува добъръ. Щомъ се прояви низшето начало въ него, той казва за себе си, че е лошъ човѣкъ. Въ единия и въ другия случай въ човѣка се изявяватъ редъ сили, на които той трѣбва да бѫде господарь.

Като ученици, вие трѣбва да се занимавате съ Божествената наука, която дава абсолютна представа за всички неща. Безъ тази наука човѣкъ живѣе въ относителностьта на нѣщата. Тази е причината, поради която за едно и сѫщо нѣщо хората иматъ нѣколко мнения. Запримѣръ, за единъ и сѫщъ човѣкъ едни казватъ, че е добъръ, други казватъ, че е лошъ. За обикновения човѣкъ вѫглеродниятъ двуокисъ е вреденъ, задушливъ газъ. За растенията, обаче, сѫщиятъ газъ е полезенъ. Тѣ се хранятъ съ него. Ако адептътъ, който познава законитѣ на Божествения свѣтъ, попадне въ атмосфера, пълна съ вѫглероденъ двуокисъ, той веднага се превръща въ растение, поглъща вѫглеродния двуокисъ. усвоява го като храна, и следъ това отново става човѣкъ. За адепта и лошото е добро. Ако човѣкъ не може да излѣзе отъ човѣшкото царство и да влѣзе въ растителното, да използува благоприятнитѣ условия за растенията и отново да се върне въ положението на човѣкъ, той нѣма никаква наука въ себе си. Каква наука е тази, съ която човѣкъ не може да се справи съ болеститѣ си? Нѣкой човѣкъ заболѣе, краката му отслабнатъ, и той не може да излѣзе вънъ отъ стаята си, да си донесе вода. Той се моли день, два, три да дойде нѣкой да му донесе вода, но никой не се явява. Болниятъ се чуди защо не получава отговоръ на молитвата си. Той не се вглежда въ положението си, не разбира. че е получилъ отговоръ на молитвата си. Отговорътъ седи въ това, че краката му сѫ развързани вече, и той може самъ да си услужи. Онзи, на когото той разчита да дойде отвънъ и да му донесе вода, е вѫтре въ него. Той трѣбва да вземе стомничката и самъ да си донесе вода. Болниятъ изпада въ противоречие, защо не е получилъ отговоръ на молитвата си. Това противоречие се дължи на неговото криво разбиране. Той очаква да получи отговоръ на молитвата си точно така, както си е намислилъ. Той очаква да дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, въ видъ на ангелъ, изпратенъ отъ небето, да отвори стаята и да му донесе вода. Болниятъ трѣбва да благодари, че молитвата му е приета, че краката му позволяватъ самъ да си услужи. Ангелътъ, на когото разчита е вѫтре въ него. За Бога всичко е възможно. Тои може да изпрати не само единъ а нѣколко ангели даже да ви помогнатъ, но човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да не заставя Бога да прави нѣща, които не влизатъ въ порядъка на природата. Въ ума и въ сърдцето си човѣкъ си поставя такива нѣща които измѣнятъ цѣлия редъ на природата. Нѣкой казва: Азъ имамъ толкова силна мисъль, че като се помоля, вѣрвамъ молитвата ми да се чуе. Съ силата на мисъльта си азъ мога да спра движението на земята. — Какво ще стане съ хората, като спрешъ движението на земята? — Да става, каквото ще, това не ме интересува. Този човѣкъ иска да се задоволи, да докаже, че неговата молитва се е чула, а какви ще бѫдатъ резултатитѣ по-нататъкъ, той не се интересува. Земята все ще спре своето движение, но не отъ човѣшката мисъль. За да спре движението на земята човѣкъ трѣбва да знае, какво е представяла тя първоначално и какво представя днесъ. Сѫщевременно той трѣбва да знае, презъ какви фази е минала земята.

Разумностъ се иска отъ човѣка, да мисли право, а не да дохожда до крайни идеи и заключения. Като се намѣри въ някакво затруднение, за свое оправдание той казва: Азъ така разбрахь. Не е важно, какво разбира човѣкъ; важно е да мисли право. Апостолъ Павелъ казва: „Като бѣхъ младенецъ, ми слѣхъ по младенчески. Като станахъ възрастенъ, другояче мисля“. Следователно. като се произнася върху нѣщата, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си, да знае, като дете ли мисли, като възрастенъ или като старъ, като мѫдрецъ. Той никога не трѣбва да настоява на своето убеждение което всѣки день търпи промѣни. Само Божията мисъль е абсолютна и неизмѣнна. Обаче човѣшката мисъль е относителна, тя предстои на промѣни.

Тъй щото, пита ли ви нѣкои дали сте добърь човѣкъ, кажете: Днесъ съмъ добъръ; какъ ще се проявя въ бѫдеще не зная. Това значи: работата, която свършихъ днесъ, е добра. Започвамъ нова работа която ще поставя на своето мѣсто. Втората работа ще бѫде по-добра отъ първата; третата — по-добра отъ втората и т. н. Така ще излагамъ своитѣ работи една следъ друга, докато всички хора ги удобрятъ. Ако първата изложба не излѣзе сполучлива, ще направя втора трета четвърта. Всѣки човѣкъ трѣбва да прави редъ изложби, да покаже на хората че носи изкуство въ себе си. Следователно, за да се произнесете за даденъ човѣкъ гледайте, какви сѫ проявитѣ му всѣки моментъ на неговия животъ. Той може да е мораленъ човѣкъ но какво се ползува отъ своя моралъ ако не е готовъ въ даденъ моментъ да направи една услуга? Човѣкъ се опредѣля отъ проявитѣ на своя животъ, а не отъ това, което не може да прояви. Истински човѣкъ е онзи, който може да схване нуждитѣ на своя ближенъ въ даденъ моментъ и веднага да му се притече на помощь.

Днесъ хората сѫ изгубили довѣрие единъ на другъ, вследствие на което се въздържатъ да си помагатъ. Тѣ сѫ изопачили своя животъ,  изгубили са ония естествени отношения помежду си, оная естествена обхода. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че не ви харесва. Защо не ви харесва? Защото мигалъ лошо. Този човѣкъ е изгубилъ онзи правиленъ ритъмъ, по който отваря и затваря очитѣ си. Да мига човѣкъ правилно, това не значи, бързо да отваря и затваря очитѣ си. Най-кѫсиятъ периодъ въ природата наричаме мигъ. Съ този мигъ, съ тази мѣрка ние опредѣляме нѣщата, като имъ даваме съответна стойность. Мигането, мигътъ е тактъ, музикална мѣрка въ живота. Ако мисъльта на човѣка е права. и мигането му ще бѫде правилно, ритмично. Ако мисъльта му не е права и мигането нѣма да бѫде правилно. Когато чувствата и постѫпкитѣ на човѣка не сѫ прави, и мигането не е правилно. Следователно, когато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ прави, и мигането е правилно. Като погледнете очитѣ на този човѣкъ, приятно ви е да гледате: отъ очитѣ му излиза мека, приятна свѣтлина. Не само въ мигането, но и въ отварянето и затварянето на устата, въ всички движения трѣбва да има известна правилность. Изобщо, правилностьта въ движенията е въ зависимость отъ правата мисъль.

Като изучавате чъртитѣ на човѣшкото лице, спрете се върху формата на устата. Когато устата на човѣка е приела форма на права линия, това показва, че той е работилъ усилено върху волята си, вследствие на което е придобилъ голѣма твърдость. Казватъ за нѣкого: Този човѣкъ е много твърдъ. — Той е много твърдъ, но въ чувствата си е фалиралъ, обеднѣлъ. Устата на човѣка трѣбва да образува красиво огъната линия, да не бѫде нито много отворена, нито много затворена. Устнитѣ му трѣбва да бѫдатъ слабо допрѣни, за да могатъ соковетѣ на живота постоянно да прииждатъ. Освенъ това, устнитѣ трѣбва да иматъ известна червенина, признакъ на чиста кръвь. Придобиятъ ли синь цвѣтъ, това е признакъ на нечиста, венозна кръвь. Отъ формата на устата, отъ цвѣта на устнитѣ зависи и състоянието на сърдцето и на чувствата въ човѣка. Когато формата на устата и цвѣтътъ на устнитѣ сѫ нормални, тѣ отговарятъ на естественитѣ мѣрки въ природата. Безъ да разбира тия мѣрки, като види такава уста, човѣкъ изпитва нѣщо приятно въ себе си.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ има задача да пресъздаде себе си, да извае своето тѣло, да го направи съвършено. Казвате: Човѣкъ трѣбва да има чисто сърдце. Чистото сърдце е като чистата вода. Който има чисто сърдце, той вѣрва на всичко. Като се казва, че човѣкъ трѣбва да стане като дете, това подразбира да има сърдце чисто като на детето, да вѣрва въ всичко. Да има човѣкъ чисто сърдце, това значи, да се намира въ здравословно състояние на своя организъмъ. За предпочитане е човѣкъ да бѫде лъганъ, но да има вѫтрешенъ миръ, отколкото да не вѣрва на никого и да бѫде постоянно смутенъ и разтревоженъ. Когото лъжатъ, той всѣкога печели. Когато праведниятъ се лъже той трупа капитали въ своята банка. Ако нѣкои го излъже и вземе отъ него хиляда лева, отъ друга страна той ще получи повече отъ това което е далъ.

Чистото сърдце е изворъ: колкото повече дава толкова повече изтича отъ него. Давай, за да получавашъ Този законъ се отнася само за чиститѣ сърдца. За нечиститѣ сърдца той не работи. Въ хора съ чисти сърдца канализацията никога не се запушва. Въ хора сь нечисти сърдца канализацията е вече запушена, вследствие на което тукъ-тамь е пропукана. За да избѣгнать пакоститѣ, които тя може да причини на човека, непременно трѣбва да се изправи. Когато се натъква на своитѣ дефекти човѣкъ не трѣбва да се стѣснява, но да прояви готовность да се изправи. Докато не се изправи, той не може да се докосне до нѣкое свѣтло, съвършено сѫщество. Разумнитѣ, напреднали сѫщества сѫ много снизходителни къмъ хората. Като видятъ, че нѣкой обикновенъ човѣкъ се отправя къмъ тѣхъ, тѣ се усмихватъ и опредѣлятъ степеньта на неговото развитие. Следъ това му посочватъ кѫде какво му липсва и какъ може да се изправи. Не само това, но тѣ всѣкога му се притичатъ на помощь. Тѣ помагатъ на човѣка незабелязано, като че той самъ прави всичко. Разумнитѣ сѫщества сѫ най-добритѣ приятели на човѣка. Тѣ го познаватъ такъвъ какъвто е въ деиствителность. Тѣ знаять за него това което тои не подозира даже.

Мнозина не успѣватъ въ живота си защото искатъ да знаятъ всичко. Има нѣща които човѣкъ трѣбва да знае, но има нѣща които не трѣбва да знае. За всѣки даденъ случай, човѣкъ трѣбва да знае за себе си добъръ ли е или лошь, добро ли прави или зло. И като знае това той трѣбва да се радва, да е доволень че знае нѣщо за себе си. Това не значи, че той трѣбва да се радва на лошото въ себе си, но да се радва, когато вижда погрѣшката си, когато различава доброто отъ злото и може да се изправи. Като вижда погрѣшкитѣ си човѣкъ може да се изправи. Докато не ги е видѣлъ още никакво изправяне не може да стане. Въ човѣка има нѣщо, което само вижда погрѣшкитѣ. Това е Божественото начало въ него. Вслушва ли се човѣкъ въ този гласъ, той има вече условия да не грѣши. Ако пъкъ е сгрѣшилъ той има условия да се изправи. Божественото въ човѣка е готово всѣкога да купува неговото зло, неговитѣ погрѣшки и да ги обработва, да ги превръща въ скѫпоценни камъни. Що се отнася до доброто, обаче, Божественото не се занимава съ него, т. е. доброто остава капиталъ за самия човѣкъ, да работи и да се прехранва съ него. Следователно, дойдете ли до злото, ще знаете, че то всѣкога може да се продаде, но доброто — никога. — Кой купува злото? — Мѫдрецитѣ, великитѣ адепти и светиитѣ. Само силниятъ може да се справя съ злото.

Като слушатъ да се говори така, мнозина ще цитиратъ стиха: „Богъ е Любовь“. Тѣ искатъ да кажатъ, че щомъ е Любовь, Богъ не трѣбва да допуща злото и страданията въ свѣта. Питамъ: При какви условия изпрати Богъ своя Синъ? Да благува ли дойде Христосъ на земята? Христосъ дойде на земята да понесе грѣховетѣ на човѣчеството, да ги купи и да ги обработи. Ако Синътъ Божи пое грѣховетѣ на човѣчеството, защо вие очаквате за себе си друго нѣщо? Съ живота си на земята, Христосъ показа пѫтя, презъ който всѣки човѣкъ трѣбва да мине. На сѫщото основание, иска ли човѣкъ да бѫде Синъ Божи, той трѣбва да понесе грѣховетѣ на човѣчеството и да мине презъ страдания. — Само азъ ли трѣбва да страдамъ? — Не, всички хора страдатъ. Който страда съзнателно и понася страданията съ любовь, той може да се нарече Синъ Божи. Щомъ си Синъ Божи, ти ще служишъ. Служенето е първото задължение на човѣка. Който страда по необходимость, той е грѣшникъ.

Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно е изложенъ на страдания. И като Синъ Божи, и като слуга, и като грѣшникъ, той все ще страда, но като Синъ Божи, ще страда съзнателно, съ любовь; като слуга ще страда по задължение, а като грѣшникъ — по необходимость. Които не разбиратъ смисъла на страданията, питатъ, не може ли безъ страдания. Безъ страдания не може. Защо страдате, не питайте. Колкото да питате, никакъвъ отговоръ нѣма да получите. Вие можете само да си изберете начинъ, по който да страдате: по закона на любовьта, по закона на задължението или по закона на необходимостьта. Обаче докато сте въ водата не питайте защо страдате. Отворите ли устата си, ще погълнете много вода и ще се удавите. Приемете страданията по закона на любовьта за да изпълните великата задача на живота си и да научите много нѣща. Това ще ви даде свобода въ разбиранията и въ отношенията ви. Като страдате съзнателно. вие ще видите, че всичко, каквото се случва въ живота ви. е за ваше добро.

Сега, като ученици. вие трѣбва да излѣзете отъ вашето тѣсногръдство, да придобиете дълбочина въ разбиранията си. Като не може да излѣзе отъ известно затруднение, човѣкъ казва: Грѣшенъ съмъ, въ грѣхъ ме зачена майка ми. Това, че сте родени въ грѣхъ ни най-малко не показва, че и душата ви е грѣшна. Всѣка душа, облѣчена въ материя, има възможность да се огрѣши но това още не показва, че душата, сама по себе си, е грѣшна. Когато казвате „грѣшна душа“, вие изнасяте своето човѣшко разбиране. Отъ Божествено гледище. обаче, душата е чиста, безгрѣшна. Следователно, каже ли човѣкъ за себе си, че е грѣшенъ, въ ума му трѣбва да изпъкне идеята, че нѣкѫде дълбоко въ него живѣе единъ голѣмъ праведникъ. И тогава, голѣмиятъ грѣшникъ ще направи връзка съ голѣмия праведникъ въ себе си и ще му продаде половината отъ своитѣ грѣхове. Това, което става въ човѣка става и въ цѣлокупния животъ, както и въ природата. Грѣшнитѣ хора въ свѣта трѣбва да направятъ връзка съ праведнитѣ, да имъ продадать половината отъ своитѣ грѣхове. Така ще се уравновесятъ силитѣ въ живота. Сѫщиятъ законъ наблюдаваме и въ природата. Върху нечистия торъ растатъ чисти, красиви цвѣтя. Те  смучатъ сокове отъ тора, обработватъ ги и въ края на краищата отъ тѣхъ излизатъ красиви цвѣтя и доброкачествени плодове. Ето и Христосъ най-голѣмиятъ праведникъ, дойде въ свѣта да подигне грѣшнитѣ. Той направи връзка съ грѣшнитѣ, а не съ праведнитѣ.

Казватъ нѣкои, че Богъ нарежда нѣщата, както разбира и както иска. Не, Богъ, най-свободниятъ въ свѣта, никога не върши произволи. Той нарежда нѣщата споредъ великитѣ закони на Битието и на Вѣчностьта. Богъ никого не сѫди, обаче влѣзе ли вѫтре въ човѣка и се ограничи, Той започва да го съветва и му казва, кое е добро и кое не. Божественото въ човѣка постоянно му нашепва, кое е добро и кое зло, като му казва. че като сѫщество, което се движи между два полюса, трѣбва да бѫде внимателенъ, да се контролира. Ако отъ човѣка се изисква себеконтролъ, колко повече това е нужно за възвишенитѣ, разумни сѫщества! Всички хора говорятъ, но говорътъ на всички не е еднакъвъ. Колкото по-високо седи човѣкъ въ умствено и духовно отношение толкова и неговиятъ говоръ се отличава съ по-голѣма мекота и точность въ думитѣ. Много хора могатъ да свирятъ и да рисувагъ, но всички не свирятъ и не рисуватъ еднакво. Достатъчно е музикантътъ да вземе лѫка въ рѫката си и да започне да свири, за да познаете кой е майсторъ и кой — обикновенъ цигуларь. Сѫщото може да се каже и за различнитѣ художници. Обикновениятъ художникъ се различава коренно отъ великия художникъ. Всички хора могатъ да изговарятъ думата „любовь“, но тя ще звучи различно: единъ влага поезия, ритъмъ въ тази дума; втори я произнася така, че пробужда съзнанието на заспалитѣ за любовьта сѫщества. Събудите ли съзнанието на тия сѫщества, тѣ веднага ще ви се притекатъ на помощь, ще искатъ да ви услужатъ. Това значи да произнесе човѣкъ една дума на мѣсто и на време. Затова и Апстолъ Павелъ казва: „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ Любовьта е Божествениятъ езикъ. Ако човѣкъ говори съ ангелски езикъ, но любовь нѣма, той е мѣдь, що звънти, и кимвалъ, що дрънка. Който владѣе езика на любовьта, само той е готовъ да буди човѣшкото съзнание. Всѣки човѣкъ трѣбва да изучава този езикъ и да си служи съ него. Който владѣе езика на любовьта, като езикъ на разумната природа, той е силенъ, великъ човѣкъ. Не знае ли този езикъ, той е слабъ. хилавъ човѣкъ. Като четете Свещеното Писание по механически начинъ и цитирате различнитѣ стихове, вие си служите съ човѣшкия езикъ. Когато започнете да чувствувете смисъла на тия стихове, вие сте дошли до ангелския езикъ. Но има и другъ, на който Богъ и природата говорятъ. Той е Божествениятъ езикъ, който и вие трѣбва да изучавате. Колкото малко думи да научите, започнете да ги съчетавате, да образувате отъ тѣхъ цѣли изречения. Научите ли да ги прилагате на мѣсто и на време, вие сте влѣзли вече въ правия пѫть на живота. Това значи, да дойде човѣкъ до новата наука, която обяснява нѣщата по вѫтрешенъ пѫть.

Следователно, за да дойде до новата наука на живота, човѣкъ трѣбва да върви постепенно отъ човѣшкото къмъ ангелското и отъ ангелското къмъ Божественото. Ще кажете, че докато дойдете до Божествената наука, ще остарѣете. Оставете старостьта настрана. Вие отсега нататъкъ трѣбва да се подмладявате. Старостьта е за мъртвитѣ хора. Само мъртвитѣ хора говорятъ за старость. Живитѣ хора, обаче, могатъ да говорятъ за подмладяване. Затова е казано въ Писанието: „Оставете мъртвитѣ да погребватъ своитѣ умрѣли“. Нека мъртвитѣ се занимаватъ съ своитѣ умрѣли, какъ да ги обличатъ, какви молитви да имъ четатъ, какви речи да имъ държатъ и т. н. Остане ли този въпросъ на живитѣ, разрешението му е лесно. Ще дойде нѣкой да разправя, че сънувалъ покойния си баща босъ, съ скѫсани дрехи, гладенъ и не знае, какво да прави, да облекчи положението му на онзи свѣтъ. Много просто. Щомъ искашъ да помагашъ на баща си, ще извикашъ въ дома си единъ беденъ и гладенъ човѣкъ и ще го нахранишъ добре. Отгоре на това ще го облѣчешъ съ нови дрехи, ще му купишъ нови обуща. Чрезъ този беденъ ще помогнешъ на баща си. Баща ти ще бѫде доволенъ, че си го нахранилъ и облѣкълъ. За да не бѫде голъ, босъ и гладенъ на другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се приготвя още докато е на земята. Така той ще влѣзе въ съгласие съ всички ония, които служатъ на Бога. Той е миналъ вече презъ положението на беднитѣ хора на земята и въ невидимия свѣтъ, опиталъ и позналъ е тѣхнитѣ страдания и нѣма защо да минава повторно презъ тѣхъ.

Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно за своето подмладяване. Употрѣбявайте всѣки день по нѣколко минути да мислите върху младостьта. Представяйте си, че сте въ положението на малко дете, което всѣки моментъ може да придобие нѣщо. Като работи по този начинъ, човѣкъ постепенно се подмла дява и се готви за по-велика работа. Казвате: Деца ли ще ставаме? — Колко ангели, колко възвишени сѫщества сѫ дошли на земята съ единствената цель да станатъ деца, да придобиятъ условия да растатъ и да се развиватъ. Апостолъ Павелъ казва: „Да съблѣчемъ старитѣ си дрехи!“ Това значи: Да съблѣчемъ дрехитѣ на старостьта и да облѣчемъ новитѣ дрехи на младостьта, т. е. да се подмладимъ. Детето е символъ. То представя скрити сили, скрити възможности. които чакатъ момента на своето проявяване. Ще дойде день, когато всички заложби и дарби въ детето ще се развиятъ и вие ще видите предъ себе си голѣмъ великъ човѣкъ. Такова нѣщо представятъ цвѣтята, мушичкитѣ, пеперудитѣ животнитѣ. Вие трѣбва да ги видите въ техния свѣтъ, да разберете, какви сили сѫ вложени въ тѣхъ. Тѣ чакатъ момента на своето развитие. Отъ васъ, обаче, се изисква да имате широки възгледи върху нѣщата. които могатъ да предадатъ вътрешна свобода на ума и на сърцето ви. Това се изисква не само отъ васъ, но отъ всички ония, които се учатъ въ великата Школа на живота

— Божията Любовь носи пълния животъ.

*

49. Лекция отъ Учителя. държана на

31 юлий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ

____________________

* Ефесяномъ 2:13

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...