Jump to content

1929_07_24 Законъ на отношения


Ани

Recommended Posts

От томчето "Опредѣлени движения"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Законъ на отношения

Размишление върху благостьта.

Въ природата сѫществува законъ на отношения: отношения между формитѣ и между силитѣ или енергиитѣ. Когато се говори за правилно отношение на нѣщата, въ съзнанието на човѣка изпъква идеята за вѫтрешна връзка между тия нѣща. Отношенията могатъ да бѫдатъ разумни и неразумни, хармонични и дисхармонични. Когато отношеняята сѫ неразумни и дисхармонични, въ живота се явява разрушаване. Когато отношенията сѫ разумни и хармонични, навсѣкѫде въ живота виждаме растежъ. Хармоничнитѣ отношения произвеждатъ животъ, а дисхармоничнитѣ — смърть. Колкото да философствува човѣкъ, животътъ и отношенията му къмъ Бога могатъ да бѫдатъ хармонични или дисхармонични. Ако отношенията му сѫ хармонични, той ще се радва на живота, т. е. Богъ ще живѣе въ него, и той въ Бога. Не сѫ ли хармонични отношенията му, смърть го очаква.

Защо единъ човѣкъ трѣбва да живѣе, а другъ да умре? — Такъвъ е законътъ на земята. За да живѣе единъ човѣкъ, другъ трѣбва непременно да умре. Ако този законъ не се спазва, физическиятъ животъ не би се проявилъ. Много кокошки, прасета, агнета умиратъ, за да живѣятъ хората. Много мушици умиратъ, за да живѣятъ птицитѣ. Много скали се разрушаватъ, за да подържатъ живота на растенията. Значи, за да се подържа живота на едни сѫщества, други трѣбва да умратъ. Тѣзи сѫщества, които умиратъ на физическия свѣтъ, създаватъ условия за животъ въ духовния свѣтъ. И обратно: тѣзи, които умиратъ въ духовния свѣтъ, създаватъ условия за животъ на физическия свѣтъ. Оттукъ виждаме, че има два вида смърть: духовна и физическа. Който иска да живѣе въ духовния свѣтъ, той трѣбва да умре за физическия; който иска да живѣе на физическия свѣтъ, той трѣбва да умре за духовния. Смъртьта на физическия свѣтъ ражда животъ въ духовния свѣтъ. Смъртьта въ духовния свѣтъ ражда животъ на физическия свѣтъ.

Въ умоветѣ на съвременнитѣ хора идеитѣ „раждане и смърть“ иматъ съвсемъ другъ смисълъ отъ този, който въ сѫщность трѣбва да се разбира. По отношение на смъртьта, хората иматъ криво разбиране. Тѣ гледатъ на смъртьта като на неприятель, който ги раздѣля отъ близкитѣ имъ, отъ тѣхнитѣ възлюбени. Наистина, смъртьта лишава човѣка отъ близкитѣ му, отъ неговитѣ приятели, но сѫщевременно го освобождава и отъ неприятелитѣ му. Следователно, смъртьта причинява на хората толкова злини, колкото и добрини. Смъртьта едновременно е плюсъ и минусъ. Ако кокошката умира, вие имате плюсъ, т. е. нѣкаква придобивка. Ако човѣкъ умира, вие имате минусъ, т. е. нѣкаква загуба. Това сѫ временни отношения. Излѣзете ли вънъ отъ тия отношения, вие нито ще умирате, нито ще живѣете. Това състояние ученитѣ наричатъ „състояние на покои“.

Мнозина се стремятъ къмъ състоянието на покой, но тѣ не сѫ опитали, какво значи покой. Една точка може да бѫде въ покой, когато отъ всички страни я налѣтатъ сили, равни една на друга. Когато всички сили се съсрѣдоточатъ къмъ тази точка, тя ги уравновесява и остава въ покой. Тя съсрѣдоточава въ себе си тежестьта на всички сили, които сѫ отправени къмъ нея. Въ природата това състояние е известно подъ името „зрѣене на плода“. Въ този смисълъ, плодътъ не е нищо друго, освенъ събирателна точка на сили. Обикновено плодътъ е въ покой. Всички сили, които действуватъ въ плода, се събиратъ въ единъ центъръ, въ една точка, която е въ пъленъ покой. Когато изпадне въ такова положение, човѣкъ казва: Какво ли ще излѣзе отъ моята работа? Никаква перспектива, никакъвъ изходенъ пѫть не виждамъ предъ себе си. Когато всичкитѣ пѫтища предъ човѣка се затворятъ, когато всички проходи въ природата се запушатъ за него, той се намира въ едно успокоително състояние на ума и на сърдцето си, съ цель да не се разсѣйва, докато дойде до вѫтрешно, правилно разбиране на живота.

Като изучавате живота на човѣка, вие виждате неговитѣ различни стремежи. Докато живѣе само на физическия свѣтъ, той иска да бѫде голѣмъ, силенъ. Ако живѣе въ духовния свѣтъ, той иска да бѫде обичанъ отъ всички. Ако живѣе въ умствения свѣтъ, той иска да бѫде свободенъ, независимъ, да прави, каквото желае. Ако живѣе въ Божествения свѣтъ, той се движи безпрепятствено навсѣкѫде. Обаче, не е достатъчно човѣкъ да иска само, но той трѣбва да отговаря на всѣко свое искане. Иска ли да бѫде голѣмъ и силенъ, трѣбва да изработи правилни отношения къмь окрѫжаващитѣ. Иска ли да бѫде обичанъ отъ всички, и той грѣбва да обича всички. Иска ли да бѫде свободенъ, и той грѣбва да дава свобода на всички живи сѫщества. Иска ли да се движи безъ никакви препятствия въ свѣта и той не трѣбва да поставя препятствия на другитѣ. Спазва ли всички тѣзи правила и закони, всички сили ще се съсрѣдоточатъ къмъ него, като къмъ общъ центъръ, който може да ги уравновеси. Тази точка е подобна на банка, въ която хората внасятъ капиталитѣ си. Внесенитѣ капитали сформируватъ банката, следъ което тя започва да функционира, както слънцето функционира и изпраща навсѣкѫде своитѣ лѫчи. Като изпраща лѫчитѣ си по цѣлия свѣтъ, по този начинъ слънцето уравновесява всички природни сили.

И тъй, времето. презъ което едно тѣло се оформява, е наречено отъ науката „състояние на покой“. Обаче, човѣкъ не трѣбва да мисли, че ще остане за винаги въ състояние на покой, когато всички хора ще му даватъ. Щомъ вземе, каквото му е нужно, колелото на живота ще се завърти, и той ще влѣзе въ друга фаза на живота, когато ще дава. Каквото е взелъ, човѣкъ трѣбва да го върне назадъ, но обработено. Който не разбира закона на даването, той ще попадне подъ закона на пръскането. Който не иска доброволно да дава, той ще се пръсне като бомба. Смъртьта не е нищо друго, освенъ пръскане. Има естествена смърть, има и неестествена смърть, т. е. смърть на бомбитѣ. Казано е, че Писанието иде въ помощь на праведнитѣ хора да ги предпази отъ неестествената смърть. Тази смърть не иде случайно. Тя произлиза отъ самия човѣкъ. Който не мисли, не чувствува и не постѫпва правилно, той може да се спъне въ своитѣ мисли и да попадне въ ноктигѣ на неестествената смърть. — Ама защо свѣтътъ е създаденъ така? — Това не е ваша работа. Никой нѣма право да се мѣси въ Божиитѣ работи. Ако признавате, че Богъ е създалъ свѣта, вие нѣмате право да се произнасяте, дали е създаденъ добре, или не. Който си позволи да сѫди Божиитѣ работи, той ще опита Неговпя кракъ. Стѫпи ли Божиятъ кракъ върху него, хиляди години ще минатъ, докато се съвземе отново и заживѣе правиленъ животъ. Отъ човѣка се иска да живѣе добре, а що се отнася до въпроса, какъ е създаденъ свѣтътъ, това не е негова работа.

Следователно, който се е опитвалъ да влѣзе въ Божественото съзнание като трънъ, той е билъ изхвърлянъ навънъ. — Ама защо така грубо? — Какъ трѣбва другояче да се постѫпи съ тръна? Какво правите вие, когато въ крака ви се забие трънъ? Взимате игла, обгаряте я малко, изваждате съ нея тръна и го хвърляте навънъ. Отъ единия до другия край животътъ на земята е пъленъ съ грубости. За да надникне за единъ моментъ само въ живота на ангелитѣ, и най-добриятъ човѣкъ трѣбва да стои хиляди години предъ вратата имъ. Свѣтлината, която излиза отъ човѣшкитѣ очи, отъ човѣшкия умъ е толкова груба, че, за да не се опетни, небето е затворило всичкитѣ си прозорци за нея. — Въ какво седи грубостьта на свѣтлината, която излиза отъ човѣка? — Въ цвѣта й. Тази свѣтлина нѣма още онзи цвѣтъ, който човѣкъ самъ желае. Когато казваме, че човѣкъ работи върху себе си, ние разбираме, че той работи за смекчаване на своята свѣтлина.

Като гледате образа на човѣка върху фотографическо стъкло, вие не го харесвате. — Какво не харесвате въ него? — Черния цвѣтъ. — Ще кажете, че нѣкой човѣкъ е красивъ. — Красотата на човѣка се заключава главно въ линиитѣ. Дойдемъ ли до черния цвѣтъ, ние го наричаме цвѣтъ на падане, на отрицание на нѣщата, на гѫстота на материята. Когато казваме „черна свѣтлина, черна душа“, подразбираме нѣщо грозно. Който иска да се освободи отъ черната свѣтлина въ себе си, той трѣбва да работи хармонично и съзнателно върху своя умъ, своето сърдце и своя организъмъ. Като работи по този начинъ, човѣкъ ще дойде до обединяване съ всички души, които работятъ по сѫщия начинъ. Тѣзи души иматъ общъ идеалъ, стремятъ се къмъ общъ центъръ къмъ Слънцето на Великия животъ. Времето и пространството не представятъ никаква прѣчка за тѣхъ. Когато това Слънце стане обектъ, къмъ който всички хора се стремятъ, тогава само може да се говори за съгласие и разбирателство между тѣхъ Нѣматъ ли за обектъ на своитѣ стремежи това Слънце, никакво съгласие не може да сѫществува

Сега, явява се въпросътъ - защо е трѣбвало човѣкъ да излѣзе отъ Бога и следъ време пакъ да се върне при Него? Това е единъ отвлѣченъ въпросъ. Въ сѫщность, човѣкъ нито излиза отъ Бога, нито се връща при Него. Никакво излизане и врьщане не сѫществува. Това сѫ човѣшки понятия. Кой налива водата въ шише и кой я излива? Водата сама ли се налива и излива отъ шишето? Човѣкь самъ налива водата въ шише и после самъ я излива, и въпрѣки това казва, че водата се налива и излива. Не, водата сама не може нито да се налива, нито да се излива. И като се налива, и като се излива, тя не придобива нѣкакви качества. И като се събира на едно мѣсто, и като се разпръсва, водата не придобива нѣкакви особени свойства. Човѣкъ я заставя да прави и едното, и другото. Кои сѫ сѫщественитѣ свойства на водата? Сѫщественитѣ свойства на водата сѫ нейната способность да разтваря твърдитѣ тѣла, да смекчава коравитѣ и да утолява жаждата. Значи, задачата на водата въ живота е да смекчава коравото човѣшко сърдце и да овлажнява изсъхналия човѣшки умъ. Когато сипете нѣколко капки жива вода върху коравото човѣшко сърдце, то веднага ще се смекчи, ще затрепти, ще се подигне нагоре, както се подигатъ листенцата на изсъхнало цвѢте, полѣто съ вода.

Водата сѫществува въ всички свѣтове, но навсѣкѫде носи различни имена. Отъ който свѣтъ да иде, водата смекчава коравитѣ нѣща Мнозина мислятъ, че благата на живота идатъ само отъ физическия свѣтъ. —  Не, физическиятъ свѣтъ носи само една трета отъ благата, които човѣкъ търси Физическиятъ свѣтъ може да се уподоби на фабрика, която прави шишета, гърнета отъ стъкло, отъ порцеланъ. Колкото хубави да сѫ, тѣ представятъ благо, което не може да задоволи човѣка напълно. Колко ще го ползува празното шише? Обаче, като влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ ще напълни шишето съ нѣкакво съдържание. Така напълнено, шишето придобива смисълъ. Съ това шише човѣкъ влиза въ умствения свѣтъ и опитва съдържанието му. Значи, въ умствения свѣтъ човѣкъ провѣрява идеитѣ. Щомъ съдържанието на шишето се изпразни, отново го изпращатъ въ фабрикитѣ да се напълни.

Когато хората се запитватъ, какво нѣщо е смъртьта и какво — раждането, ние отговаряме: Смъртьта не е нищо друго, освенъ празнене на шишета, а раждането — пълнене на тия шишета. При всѣко раждане човѣкъ носи съ себе си ново съдържание. Щомъ шишето се пълни и празни, т. е. щомъ човѣкъ се ражда и умира, все има нѣкакъвъ смисълъ въ тия процеси. Когато домакинята напълни едно шише съ зехтинъ, тя знае, защо трѣбва да го пълни. И като го изпразва, тя пакъ знае, защо прави това. Трѣбва ли шишето да се запитва, защо го пълнятъ и празнятъ? Щомъ сѫ го напълнили, непременно ще го изпразнятъ. То не може да остане всѣкога пълно. Шише, което не се пълни и празни, е безпредметно. Домакинята го изхвърля навънъ. Сѫщото се отнася и за човѣка. Докато не се пълни и празни, човѣкъ не може да живѣе. Ако приема Божественото знание, безъ да го предава навънъ, човѣкъ самъ приготвя условия за своята смърть. Единъ отъ законитѣ на Божествения свѣтъ гласи: човѣкъ е длъженъ да дава отъ благата, които приема. и на другитѣ. Следъ като задържи за себе си толкова, колкото му е нужно, останалата часть, колкото малка да е, той трѣбва да я даде на своитѣ ближни. Задържи ли всичко за себе си, той приготвя условия за собствената си смърть. Тъй щото, кажемъ ли, че човѣкъ трѣбва да живѣе безкористно, ние подразбираме спазването на този законъ. Всѣко нѣщо, което Богъ е вложилъ въ човѣка, трѣбва да излѣзе навънъ, да се употрѣби за благото на самия човѣкъ, както и за благото на неговитѣ ближни. Не постѫпва ли така, той изгражда своето нещастие, своята смърть. Върху тия отношения, именно, се съграждатъ редъ философски учения. теории, системи. Една отъ тия теории е теорията за кармата.

Какво представя кармата? Каквито обяснения да се даватъ за кармата, тѣ нищо не допринасятъ за благото на човѣка. Кармата не обяснява фактитѣ и явленията въ живота, но само ги констатира. Запримѣръ, нѣкой взима отъ приятеля си една голѣма сума на заемъ и обещава, че следъ две години ще ги върне. Още като обещава, той не говори истината. Не само че следъ две години не може да ги върне, но и до края на живота си не ги връща. Като е услужилъ, приятельтъ му се е лишилъ отъ едно необходимо условие за своя животъ, вследствие на което изпада въ голѣми лишения и затруднения. Не се минава много време, по силата на кармическия законъ, онзи, който е взелъ тия пари на заемъ и не ги е върналъ, ще се намѣри въ сѫщото затруднение. Той самъ ще се чуди, отде му е дошло това затруднение.  Който признава закона на кармата, ще разбере, че и той нѣкога е постѫпилъ по сѫщия начинъ. За да излѣзе отъ трудното положение, въ което е изпадналъ, той трѣбва да изправи погрѣшката си. Кармата изключва всѣкакво неизпълнение на обещанията. Който иска да избѣгне закона на кармата, той трѣбва да е внимателенъ въ обещанията си. Обещае ли нѣщо, той трѣбва да го изпълни. Не може ли да го изпълни, по-добре да не обещава. Нѣкой казва: Азъ ще бѫда добъръ. — Ако днесъ не си добъръ, никога не можешъ да станешъ добъръ. — Азъ ще изправя живота си. — Кога? —  Въ бѫдеще. — Ако днесъ, когато се намирашъ подъ благодатнитѣ лѫчи на слънцето, подъ благодатьта на Бога, ти не можешъ да изправишъ живота си, въ бѫдеще още повече нѣма да го изправишъ. Въ отлагането на нѣщата нѣма никаква наука, никаква философия. Отлагането представя философия на празнитѣ гърнета. — Ама азъ съмъ лошъ човѣкъ. — Дали си лошъ или добъръ, това не е важно. Отъ тебе се иска да изправишъ отношенията си къмъ Бога, къмъ своя ближенъ, къмъ себе си. Божественото въ тебе ще те сѫди, а не хората. Следователно, ти трѣбва да спазвашъ Божественитѣ закони, да не ги нарушавашъ. Нарушишъ ли ги, ти изгубвашъ своя миръ, своето здраве, своитѣ дарби и способности.

Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изправя живота си и да изпълнява волята Божия. Обаче, да изпълнишъ волята Божия, това не значи, да ти се дадатъ всички материални блага, да те осигурятъ. Да имашъ всички материални блага на разположение, това още не значи, че ти си разрешилъ задачитѣ на живота. Всѣко благо има смисълъ дотолкова, доколкото човѣкъ може да го използува разумно. Какво ще се ползува бръмбаръть, ако го поставите да живѣе въ свѣтла, голѣма стая? Каквато стая да му се даде, бръмбарътъ не може да я използува, и пакъ бръмбаръ ще си остане. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Каквито блага да му се дадатъ, ако той не е готовъ за тѣхъ, тѣ ще останатъ неизползувани. Смисълътъ на живота не седи въ материалнитѣ блага. Външнитѣ условия не съдържатъ живота. Животътъ носи всички блага въ себе си. Той е подобенъ на туристъ, който носи всички блага въ раницата си. Туристътъ знае, че ако не носи благата си въ своята раница, ще остане гладенъ. Въ гората, на планината, дето отива, нѣма нищо за ядене. Иска ли да яде, да подкрепи силитѣ си, туристътъ трѣбва да слѣзе въ долината, при благата на живота, и, като напълни раницата си, отново да се качи на високия планински връхъ.

Човѣкъ трѣбва да има правилни разбирання за живота, да различава обикновения отъ възвишения животъ. Да водите чистъ и светъ животъ, това значи, да имате правилни, съвършени отношения къмъ всички живи сѫщества. Да бѫде човѣкъ съвършенъ, това значи, между Бога и неговата душа да сѫществува пълна хармония Тази хармония се подържа отъ три велики сили въ свѣта: отъ любовьта, отъ мѫдростьта и отъ истината. Любовьта е достѫпна за всички, но не може да се изясни. Тя регулира външнитѣ и вѫтрешнитѣ отношения на човѣка. Мѫдростьта пъкъ иде въ услуга на любовьта. Тя обработва всички нѣща, съ които любовьта си е служила, и ги поставя на тѣхнитѣ мѣста въ време и пространство. Истината опредѣля вѫтрешнитѣ стремежи на човѣка, като му показва, какво трѣбва да реализира. Има сѫществени постижения, но има и несѫществени. Когато постигне нѣщо несѫществено, човѣкъ изгубва своята вѫтрешна свобода и своя вѫтрешенъ миръ. Реално е само това, което човѣкъ се стреми да постигне, но не може да го постигне. Да ядешъ, безъ да се наядешъ напълно, това значи, да живѣешъ. Да ядешъ и да се наяждашъ напълно, това значи, да приготвяшъ условия за смъртьта си. Да постигне човѣкъ нѣщо, това значи, да направи връзка съ Първата Причина на нѣщата. Да се свърже човѣкъ съ Първата Причина, това не значи, че напълно е разбралъ нейнитѣ прояви. Достатъчно е човѣкъ да върви напредъ, а въпросътъ за разбиране и познаване на Божественото е въпросъ на бѫдещето. Човѣкъ трѣбва да е доволенъ отъ най-малкото постижение. То е необходимо като стимулъ въ живота му, да върви напредъ. Който разбира смисъла на малкитѣ величини, той ще разбере смисъла и на голѣмитѣ. Който може да използува едно житно зрънце разумно, той ще използува и многото житни зърна. И най-малката мисъль може да избави човѣка отъ едно голѣмо нещастие.

Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората се запитватъ, защо страдатъ. — Човѣкъ страда, за да намѣри щастието. Човѣкъ умира, за да намѣри живота. Човѣкъ е невежа, за да придобие знание. — Защо хората мразятъ? — За да намѣрятъ любовьта. — Защо лъжатъ? — За да намѣрятъ истината. — Защо хората сѫ недоволни? — За да намѣрятъ доволството. Следователно, за да дойде до положителното въ живота, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ отрицателното. Колкото да се пази, човѣкъ все ще мине презъ закона на контраститѣ: ако единъ моментъ е щастливъ, на другия ще бѫде нещастенъ. Този законъ има отношение не само къмъ отдѣлния човѣкъ, но и къмъ всички хора на земята. Той е законъ на единство и законъ на общность. Запримѣръ, ако тукъ нѣкѫде нѣкой човѣкъ е боленъ, на противоположния полюсъ на земята нѣкой се радва на голѣмо здраве; ако тукъ нѣкой е богатъ, другаде нѣкѫде нѣкой е сиромахъ; ако тукъ нѣкой е ученъ, другаде нѣкой живѣе въ пълно невежество. Следователно, при каквото тежко положение да се намира, човѣкъ все има възможность да излѣзе отъ това положение, но трѣбва да знае, какъ да мине отъ единия полюсъ на живота въ другия. Като минава презъ мѫчнотии и трудности, човѣкь влиза въ ретортата на живота, дето се подлага на действието на киселини, на основи, на огъвания, на масажи. Като мине презъ тия изпитания, като мине презъ огъня на живота, човѣкъ излиза чистъ, обновенъ и отива на другата страна на живота, дето цари радость и свѣтлина, просторъ и свобода.

Христосъ казва на едно мѣсто, че е дошълъ на земята да запали огънь. За да се запали този огънь, нужно е огнище, горителенъ материалъ и мѣхъ, който да раздухва огъня. — Кой ще бѫде горителниятъ материалъ? —  Нечиститѣ гърнета. Христовитѣ последователи, които минаха презъ голѣми гонения, бѣха нечисти гърнета. Тѣ трѣбваше да минатъ презъ огънь, да се очистятъ, да се обновятъ и така да влѣзатъ въ новия животъ. Такова е положението на всички съвременни хора. Материята, отъ която сѫ направени тѣхнитѣ гърнета, е чиста, но отъ дългото стоене на открито, тя е прашасала. Тѣ трѣбва да се очистятъ отъ наслоения върху тѣхъ прахъ. Като е дошълъ на земята, въпрѣки желанието си, човѣкъ е изложенъ на оцапване. Човѣкъ постоянно се цапа отъ своитѣ мисли, чувства и действия, както и отъ храната, която употрѣбява, затова трѣбва постоянно да се чисти. Чрезъ хлѣба, чрезъ храната човѣкъ възприема онова, което фурнаджията или търговецътъ е вложилъ. Праведниятъ и здравъ фурнаджия внася нѣщо хубаво въ човѣка. Грѣшникътъ ще внесе нѣщо болезнено въ своитѣ клиенти. Идеитѣ и свѣтлитѣ мисли влизатъ въ ума на човѣка чрезъ докосване на нѣкое свѣтло сѫщество до неговия умъ. Безъ докосване нищо не става. Милиони слънчеви лѫчи трѣбва да се докоснатъ до плода, за да урѣе. При това, всѣки лѫчъ предава на плода нѣщо специфично. Милиони разумни сѫщества сѫ се докоснали до човѣшката душа, за да й предадатъ това, което тя днесъ съдържа. И още милиони сѫщества трѣбва да се докоснатъ до човѣшката душа, за да предадатъ онова, което ще й бѫде нужно за далечнитѣ времена и епохи. Затова е казано въ Писанието, че никой не живѣе за себе си.

Сега, какви сѫ вашитѣ възгледи за живота, за човѣшката душа, това не е важно. Ако знанието, добротата, силата, свободата и богатството на човѣка представятъ здрава основа, на която той може да се държи при всички условия на живота, тѣ сѫ онази основна валута, която се приема въ всички държави. Не се ли приема навсѣкѫде, тази валута не може да бѫде основа на живота му. Когато влиза въ общество на учени, на добри хора, човѣкъ трѣбва да има такава обхода, заради която да бѫде приетъ. Не знае ли, какъ да се обхожда съ тѣхъ, тѣ веднага ще го изпратятъ навънъ. Когато минава презъ широка врата, човѣкъ ще върви свободно, безъ никакви ограничения. Минава ли презъ тѣсенъ проходъ, той ще се огъне на една, на друга страна, да излѣзе на другия край неповреденъ.

Какво представя широкиятъ пѫть? Кой може да минава презъ този пѫть? Широкиятъ пѫть е за мѫдрецитѣ, за великитѣ адепти въ свѣта. За грѣшницитѣ, за слабитѣ е тѣсниятъ пѫть. — Защо е така? — Защото, ако слабиятъ, грѣшниятъ прави погрѣшки, той още повече ще се оплете и не може да се оправи. Обаче, когато учениятъ, светиятъ човѣкъ прави погрѣшки, той самъ ги изправя. Ако синътъ е глупавъ, а бащата уменъ, последниятъ трѣбва да предпазва сина си отъ погрѣшки. Той не трѣбва да му дава условия да грѣши. Ако синътъ обича да пие, бащата не трѣбва да му дава пари, да задоволява желанието му за пиепе. Въ такъвь случай за предпочитане е този синъ да стане работникъ, да впрегне енергиитѣ си на работа, отколкото да отиде въ странство да учи, да даде възможность на своята слабость да се развива. На пиянъ човѣкъ пари въ рѫцетѣ не давай.

Днесъ мнозина търсятъ лесния пѫть. Тѣ искатъ съ малко трудъ голѣми постижения и се оплакватъ, че имъ е дадена много работа. Докато човѣкъ не познае себе си, не знае, какви възможности и сили се криятъ въ него, той все ще се намира подъ опеката на разумната природа. Тя ще го тури на такава работа, чрезъ която да се опита и познае. Само разумниятъ човѣкъ е измѣрилъ силитѣ и способноститѣ си и знае, съ какво разполага. Този човѣкъ има будно съзнание. Той живѣе не само съ външно, но и съ вѫтрешно съзнание. Рече ли нѣкой да преувеличи способноститѣ си, Божественото съзнание веднага му представя хора, които разполагатъ съ по-голѣми способности и дарби отъ неговитѣ. То има предъ видъ да го застави да гледа правилно на нѣщата. Божественото съзнание съпоставя фактитѣ. Ще каже нѣкой, че върши волята Божия. — И това може да се провѣри лесно. Който върши волята Божия, той носи свѣтлина и за себе си, и за другитѣ. Не върши ли волята Божия, той самъ живѣе въ тъмнина. Когато Божественото Начало въ хората е взело надмощие надъ човѣшкото, тѣ свѣтятъ еднакво, и свѣтлината имъ се прелива отъ единъ въ другъ. Това подразбира равенство между хората. Тѣ сѫ равни по прояви на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Щомъ хората престанатъ да живѣятъ по законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, равенството между тѣхъ се нарушава, и тѣ започватъ да живѣятъ въ неравенството. Спазвайте законитѣ на Великия животъ, спазвайте законитѣ на хармоничнитѣ отношения, за да се движите въ равенството на живота.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

*

48. Лекция отъ Учителя, държана на

24 юлий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...