Jump to content

1929_07_10 Господарь и слуга


Ани

Recommended Posts

От томчето "Опредѣлени движения"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Господарь и слуга

Размишление.

Това, което ще говоря на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всѣко нѣщо се изисква специална обстановка, специални условия. Запримѣръ, на неразорано поле жито не може да се сѣе. Въ празна саксия цвѣте не може да се сади. На цигулка безъ струни не може да се свири. Отъ празно шише вода не може да се пие. Поетъ безъ перо не може да пише. Безъ очи човѣкъ не може да вижда; безь уши не може да чува; безъ езикъ не може да говори; безъ рѫце не може да работи; безъ крака не може да ходи.

Сега, като наблюдавате воднитѣ капки въ въздуха, виждате, че, макаръ и по-тежки отъ него, тѣ се държатъ въ въздуха, безъ да падатъ долу. — Кой ги държи въ въздуха? — Една особена сила. Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила. Самъ по себе си въздухътъ не може да задържи воднитѣ капчици на тази височина. Следователно, невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Макаръ човѣкъ да е по-тежъкъ отъ срѣдата, въ която живѣе, Божественото може да го дигне въ въздуха, въ свѣта на възвишената мисъль. Дръжте въ ума си мисъльта, че тази сила, която крепи свѣта, е всесилна. Тя е всесилна, защото е всеразумна. Тя е всеразумна, защото е вселюбеща. Като вселюбеща, тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна. За тази сила нѣма нѣщо невъзможно. Тя може да пресъздаде и преустрои свѣта, както пожелае. Човѣкъ, обаче, може само да подражава на тази сила, но по никой начинъ не носи въ себе си тази велика инициатива и мощь. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се проявява. Той трѣбва да се проявява, но безъ страхъ. Който се страхува, той скоро осиромашава. Който се страхува, за него животътъ изгубва своята красота и смисъль. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ животинския страхъ въ себе си, а да остане само съ свещения страхъ, за който е казано, че начало на мѫдростьта въ човѣка е въ зависимость отъ страха му отъ Господа.

Сега, дръжте въ ума си мисъльта, че всичко, което става въ свѣта, въ каквато форма да е и колкото да е противоречиво, се допуща, за да се прояви природата, съ всичкитѣ й разумни сили и закони. Дали човѣкъ разбира всичко, това е другъ въпросъ. За природата това е необходимо. Като знаете това. пазете се да не влизате въ противоречие съ природата и нейнитѣ разумни закони. Тя е единствениятъ приятель и учитель на човѣка. Тя е негова майка, неговъ баща. Трѣбва ли тогава да се стълкновявате съ нея? Сблъскате ли се съ природата, вие се сблъсквате съ най-добрия си приятель. — Ама защо страдаме? — Ако страданията ви сѫ дадени отъ природата, тѣ представятъ за васъ велико благословение. Ако сами си ги причинявате, въпросътъ е другъ. Тѣ сѫ ненужни страдания, а всички ненужни страдания трѣбва да се избѣгватъ. Следователно, всѣка раница, която човѣкъ самъ туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае. На тази раница той е господарь. Обаче, раница, турена отъ природата, е свещена. Тя не може да се сваля и туря по желанието на човѣка. По отношение на тази раница човѣкъ е слуга. Турятъ ли я ведньжъ на гърба му, той ще я носи, докато му я снематъ. Колкото да се потите и пъшкате подъ тежестьта на тази раница, ще мьлчите, ще чакате момента, когато природата дойде при васъ. Тя сама ще разкопчее ремъцитѣ, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблѣчете съ чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете, какво сте научили. Не питайте, защо природата е турила раница на гърба ви, но си кажете: Това е Божия работа. — Защо съмъ боленъ? — Това е Божия работа. — Защо съмъ беденъ? — Това е Божия работа. — Защо съмъ богатъ? — Това е Божия работа. — Защо съмъ невежа? — И това е Божия работа. Ако всичко това е отъ Бога, то е на мѣсто. Ако е отъ хората, не е на мѣсто. Има знание и невежество, които се причиняватъ отъ човѣка. Това знание и невежество могатъ да създаватъ голѣми нещастия на човѣка. Дойдете ли до знанието, което произтича отъ Бога, пазете го свещено въ себе си. Дойдете ли до невежеството, и него пазете. — Ама празенъ съмъ, нищо нѣмамъ въ главата си. — За предпочитане е стомната ти временно да бѫде празна, но чиста, отколкото да бѫде пълна съ нечиста, мѫтна вода. Ще дойде день, когато твоята празна стомна ще се напълни съ Божествено съдържание. Ако е пълна съ нечиста течность, Божественото знание ще дойде при тебе, но като не намѣри мѣсто, кѫде да се налѣе, ще мине и замине, безъ да ти даде нѣщо.

Каква е разликата между човѣшкото и Божественото? Човѣшкото всѣкога се намира предъ невъзможности. Когато човѣкъ заболѣе сериозно, температурата му се повишава постепенно отъ 37° и достига до 41°. Всички лѣкари се произнасятъ, че положението е сериозно, и болниятъ не може да издържи. Въ момента, когато очакватъ края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална. Тукъ действува Божественото. Дето човѣшкото свършва, тамъ Божественото започва да се проявява. Дето Божественото свършва, тамъ човѣшкото се проявява. Престане ли да уповава на Бога, човѣкъ се намира подъ влиянието на човѣшкото. Дето човѣшкото работи, тамъ краятъ е всѣкога лошъ. При човѣшкото, началото е добро, краятъ е лошъ. При Божественото е точно обратно: началото

е лошо, краятъ е добъръ. Божественото туря тежка раница на гърба на човѣка. Той страда, пъшка, мисли, че товарътъ не е по-силитѣ му. Той не подозира, че раницата му е пълна съ снѣгъ. Въ момента, когато се обезсърдчи, слънцето започва да грѣе силно, и снѣгътъ въ раницата му се стопява. Какво е станало, че товарътъ му изведнъжъ олеква, и той не знае. Който обезсърдчава човѣка, той го и насърдчава. Когато човѣкъ изпадне въ най-тежко положение, Божественото въ него го успокоява, насърдчава го, казва му, че работата му ще се оправи. Откѫде и какъ ще се оправи работата, човѣкъ не знае. Той е самъ въ гората, забъркалъ пѫтя си, не вижда никакъвъ изходенъ пѫть. Но какво става? Отъ невиделица му иде помощь. Докато очаква на хората, човѣкъ всѣкога свършва съ разочарование. Уповава ли на Бога, той ще получи помощь и въ най-тежкитѣ и безизходни положения. Искате ли работитѣ ви да вьрвятъ добре, турете Божественото за основа на живота си, а човѣшкото — за допълнение. Направите ли обратното, човѣшкото да турите за основа, а Божественото за допълнение, работитѣ ви не само че нѣма да се оправятъ, но ще се объркатъ още повече.

Какво значи да даде човѣкъ първо мѣсто на Божественото въ себе си? Това значи, да спре вниманието си и върху най-малкитѣ величини, въ които Богъ живѣе. Виждате, какъ учениятъ иждивява десетки години за изследване живота на микробитѣ. Обачс, ако нѣкой овчарь помоли този ученъ да се спре при него да му поговори нѣщо, учениятъ ще откаже подъ предлогъ, че му предстои сериозна работа, да държи рефератъ върху важенъ, наученъ въпросъ. Този ученъ не подозира, че ако се спре да поговори малко съ овчаря, рефератътъ му ще излѣзе по-добре, отколкото ако му откаже. Простъ е овчарьтъ, но желанието му да поговори съ единъ ученъ човѣкъ е Божествено. Този овчарь има дълга житейска опитность. Той е подобенъ на изворъ, който постоянно блика. Водата въ него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пѫтя си. Всички овчари не сѫ извори, но вие трѣбва да познаете добрия овчарь, който носи Божественото въ себе си. Единъ е този овчарь, но вие трѣбва да го познаете между многото и да се отзове на желанието му да поговори съ васъ. Като знаете това, бѫдете готови всѣкога да се спирате предъ Божественото. Щомъ ви покани да се разговаряте съ Него, не Го пренебрегвайте. Въ каквато външна форма да ви се представи, въ формата на ученъ или простъ, на дете или на възрастенъ, отдайте му известно внимание.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ Божественото въ всѣки човѣкъ и да Го зачитате, както зачитате себе си. Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намѣрите въ положението на онази млада княгиня, която, заради лошото отношение съ слугитѣ си, всѣка вечерь била заливана съ кофа студена вода отъ неизвестно за нея лице. Младата княгина била женена сѫщо така за князъ, добъръ, разуменъ човѣкъ, който се отнасялъ съ нея внимателно, любезно. Княгинята била работна, спретната, но много нервна. За най-малкото неизпълнение на нѣщо отъ страна на слугитѣ си, тя прибѣгвала до бой. Не се минавало день да не бие слугитѣ си. Като се връщалъ князътъ отъ работа, жена му го посрѣщала съ оплаквания, че слугитѣ й не я слушали, не вършели работата си добре. Князътъ я изслушвалъ, безъ да каже дума по нейнитѣ оплаквания. Отъ друга страна. той често наблюдавалъ поведението й къмъ слугитѣ, но никога нищо не казвалъ. Княгинята имала обичай да излиза вечерь на разходка въ градината, да си почива отъ дневната работа и безпокойства. Мѫжътъ й знаелъ това и решилъ да я възпита. Той се преобличалъ, дегизиралъ се и отивалъ въ градината, дето жена му ходѣла, за да я залива съ вода. Той носѣлъ съ себе си кофа съ студена вода и, въ момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливалъ съ студената вода и се скривалъ нѣкѫде между дърветата. Недоволна и обидена отъ постѫпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката. Той я изслушвалъ вниматслно, взималъ участие въ обидата й, но не предприемалъ нищо, за да я запази отъ непознатия човѣкъ. Това се случвало нѣколко вечери наредъ. Княгинята се връщала отъ разходката си все по-сърдита и недоволна. Като се оплаквала на мѫжа си, той й казвалъ: Помисли малко, да не би нѣкой отъ слугитѣ да е подкупилъ непознатия, да ти отмъсти вмѣсто тѣхъ. Тя започнала да мисли по това и решила въ себе си да измѣни отношенията си къмъ слугитѣ. Щомъ престанала да ги бие, непознатиятъ изчезналъ отъ градината. Оттукъ можемъ да изваднмъ следното заключение: Когато човѣкъ изправи своитѣ вѫтрешни отношения къмъ Първата Причина на нѣщата, къмъ Божественото въ себе си, заедно съ това се подобряватъ и неговитѣ външни условия. Значи, между външния и вѫтрешния животъ на човѣка има известна зависимость.

Често хората страдатъ отъ много желания. Като не могатъ да ги реализиратъ, тѣ търсятъ причината вънъ нѣкѫде, вследствие на което ставатъ нервни, сприхави. Многото желания на човѣка представятъ брашно, което той иска да замѣси, да направи хлѣбъ отъ него и да го опече. Той има брашно, но вода нѣма на разположение. Какво трѣбва да направи? Ако изнесе брашното навънъ, вѣтърътъ ще го отвѣе. Докато не намѣри вода, която да спои частицитѣ на брашното, да го превърне въ тѣсто, всичкитѣ му желания оставатъ нереализирани. Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъль, нужни сѫ два елемента. Когато човѣкъ разсѫждава върху даденъ въпросъ, пакъ му сѫ нужни два елемента. Искате ли да омѣсите хлѣбъ, ще знаете, че нито брашно безъ вода може, нито вода безъ брашно. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето“. Това значи: всѣко чувство, всѣка мисъль и всѣка постѫпка могатъ да се реализиратъ, да се превърнатъ въ хлѣбъ, ако има поне два елемента. Като се говори за хлѣбъ мнозина иматъ предъ видъ физическия хлѣбъ и считатъ, че това е работа на фурнаджията. — Не, всѣки човѣкъ трѣбва да знае да мѣси хлѣбъ. Ако може самъ да си прави хлѣба, той е разрешилъ единъ важенъ въпросъ въ живота. Нека въ ума на всички остане идеята за живия хлѣбъ, отъ който, ако ядете вѣчно ще живѣете. За да дойде до идеята за живия хлѣбъ, човѣкъ трѣбва да започне отъ физическия хлѣбъ. За този хлѣбъ се изисква чиста вода, чисто, прѣсно брашно, получено отъ жито, расло и узрѣло на лѫчитѣ на любовьта.

Днесъ всички религиозни и духовни препорѫчватъ на хората вѣра. Нѣма защо да се говори на хората за вѣра. Въ сѫщность, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не вѣрва, както нѣма човѣкъ, който не може да си мѣси хлѣбъ. Вѣрата е храна за душата, както хлѣбътъ — за тѣлото. — Кой може да омѣси по-хубавъ хлѣбъ, господарката или слугинята? — Слугинята. Господарката доставя материалъ за приготвяне на хлѣба, а слугинята замѣсва този материалъ и прави отъ него хлѣбъ. Господарката представя идейния животъ на човѣка, отдето слизатъ идеитѣ. Слугинята пъкъ представя човѣкътъ. който може да реализира идеитѣ. Той само ги омѣсва и прави отъ тѣхъ хлѣбъ. Недоволството на човѣка се предизвиква отъ слугинята. — Защо? — Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение. Щомъ не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна оть положението си. Защо трѣбва слугинята да заеме положението на господарката си? По-добри слуга и слугиня отъ самия човѣкъ, не сѫществуватъ. Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ съ господари, но не и съ слуги. Въ миналото господаригѣ сѫ били все слуги и слугини. Единствениять господарь въ свѣта е Богь. Следователно, човѣкъ е въ заблуждение, докато мисли, че е господарь въ свѣта. Този господарь иска да заповѣдва на хората и съ това мисли, че е изпълнилъ предназначението си на земята. Той иска да заповѣдва на подобнитѣ си, сѫщо така господари като него. Обаче, невъзможно е господарь да заповѣдва на господарь. Щомъ не може да заповѣдва, човѣкъ се чувствува нещастенъ и казва: Защо никой не ме слуша? — Защото не си господарь по призвание, а самъ си се произвелъ за такъвъ, както Донь Кихотъ, който постоянно воюва въ името на своята Дулцинея, и Санчо Панчо, който иска да заеме високо положение.

И тъй, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да служи, да стане слуга, да познае себе си. И Христосъ дойде да служи. Той казва: „Не дойдохъ да ми служатъ. но да послужа“. Той разбираше своето предназначение. Когато искаха да Го направятъ царь, Той се отказа. Христосъ знаеше, че Неговото царство не е отъ този свѣтъ. Съвременнитѣ хора още не съзнаватъ своето предназначение, и като се натъкнатъ на нѣкакво страдание, тѣ роптаятъ, не искатъ да страдатъ. Когото срешнете, ще чуете да казва: Все на мене ли трѣбваше да се дадатъ тия страдания? Все азъ ли трѣбва да страдамъ? — Кой другъ ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостьта и веселието — за господаря. Законъ е: ако господарьтъ е щастливъ, и слугата ще бѫде щастливъ. Ако слугата направи господаря си нещастенъ, заедно съ него и той ще бѫде нещастенъ. Нѣма по-добро положение за човѣка отъ това, когато дълбоко въ душата си съзнае, че е слуга, дошълъ на земята да направи нѣщо и за другитѣ хора, а не само за себе си. Много хора сѫ нещастни, понеже не могатъ да слугуватъ даже и на своя господарь. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да признае господаря въ себе си, да му служи съ любовь. Каквото му заповѣда, да го изпълни и да каже: Да бѫде твоята воля. Каже ли ти господарьтъ, че днесъ трѣбва да ядешъ само хлѣбъ, изпълни заповѣдьта му, безъ да питашъ защо. Когато господарьтъ види. че слугата му е готовь да изпълни всичко заради него, и той ще му отговори съ сѫщото.

Защо хората не успѣватъ въ живота си? — Защото слугитѣ измѫчватъ господаритѣ си. Низшето измѫчва висшето въ човѣка. Обикновенитѣ идеи се налагатъ на великитѣ, вследствие на което човѣкъ минава презъ голѣми страдания. Какво прави тогава Божественото? То полива човѣка съ кофа студена вода. Страданията, които човѣкъ преживява на земята не сѫ нищо друго, освенъ заливане съ студена вода. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да се освободи отъ страданията? Той трѣбва да изпълни своето велико предназначение — да служи на Бога. Велико е това предназначение, защото, като служи, той ще познае себе си и своитѣ ближни, ще служи и ще помага и на тѣхъ съ любовь. Хората се страхуватъ отъ думата „слуга“, понеже иматъ предъ видъ слугитѣ, които работятъ за пари и безъ любовь, безъ съзнание за своята служба. Ние гсворимъ за служене отъ любовь, както сѫ служили пророцитѣ и апостолитѣ. Думата „служене“ е свещено звание. Следъ като си служилъ на Бога добре, тогава само можешъ да се наречешъ Синъ Божи. Докато не си билъ слуга, ти не можешъ да бѫдешъ синъ. Само синътъ знае, какъ трѣбва да служи на баща си. Най-добриятъ слуга на единъ баща, това е неговиятъ синъ. Не може ли синътъ да служи на баща си, той не може да бѫде неговъ синъ. И ангелитѣ сѫ Божии служители. Ще кажете, че на земята званието „слуга“ е презрѣно. На земята е така, но не и на небето. Презрѣнитѣ нѣща на земята сѫ почтени на небето. Хората сѫ изопачили понятието „слуга“, и въпрѣки това искатъ да бѫдатъ щастливи. За да бѫде щастливъ, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е билъ слуга. Само въ служенето човѣкъ познава себе си. Истинскиятъ животъ се изразява въ служене.

Първото положение, което човѣкъ трѣбва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява съ любовь. — Защо животътъ нѣма смисълъ? — Защото още не си станалъ слуга. — Много страдамъ! — Господарь си още. Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си, и страданията ти ще изчезнатъ. — Не мога да уча. — Слуга не си станалъ. Съзнавашъ ли, че можешъ и трѣбва да слугувашъ, всичкитѣ ти работи ще се оправятъ. Въ каквото положение да поставите слугата, той е въ състояние да разреши всички мѫчнотии. — Кога е така? — Когато слугата има разположението на господаря си. На такъвъ слуга и камънитѣ, и водата, и вѣтърътъ, и растенията, и животнитѣ сѫ въ негова услуга. Този слуга живѣе въ Божественото съзнание. За хората, които не живѣятъ въ Божественото съзнание, камънитѣ си оставатъ камъни. За съзнателнитѣ хора тия камъни сѫ велики духове, които спятъ. Христосъ казва: „Ако хората млъкнатъ да проповѣдватъ Словото Божие, тия камъни ще оживѣятъ и ще проговорятъ“. Подъ думата „камъни“, Христосъ подразбиралъ вѫтрешното знание въ човѣка, което спи. Престане ли човѣкъ отвънъ да говори, отвѫтре ще проговори. Да бѫдешъ слуга въ правия смисълъ на думата, това значи, да познавашъ Бога като благость, да Го познавашъ като всесиленъ, всемѫдъръ, дълготърпеливъ. И тогава, при какакъвто господарь да попаднешъ, нѣма да се страхувашъ, но ще казвашъ въ себе си: Благъ е Господъ. Разболѣешъ ли се, кажи: Благъ е Господъ. Изгубишъ ли силата си, кажи: Богъ е всесиленъ, и азъ искамъ да съмъ силенъ. Изгубишъ ли знанието, разумностьта си, кажи: Богъ е всемѫдъръ, азъ искамъ да бѫда мѫдъръ. Богъ прилага благостьта, а човѣкъ — милосърдието. Богъ е всесиленъ, всемѫдъръ, дълготърпеливъ, а човѣкъ трѣбва бѫде силенъ, мѫдъръ, търпеливъ.

Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за Бога, да Го познавате. Ще Го познаете, само ако Му служите. При това положение, съзнанието ви всѣки день ще се про-бужда. Не служите ли отъ любовь, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете противъ сѫдбата си, както правятъ всички несъзнателни слуги. Какво правятъ господаритѣ съ такива слуги? — Биятъ ги. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е битъ. За да не го биятъ, той трѣбва да обича господаря си и да му служи отъ любовь. Не само слугитѣ сѫ бити, но много жени сѫ бити отъ мѫжетѣ си и много мѫже — отъ женитѣ си. Жена, която обича мѫжа си, не може да бѫде бита. Мѫжъ, който обича жена си, не може да бѫде битъ. Дето е любовьта, тамъ бой не може да има.

Единъ овчарь се оженилъ за една млада, красива и разумна овчарка. Понеже я обичалъ, той пазарилъ десеть слугини да й слугуватъ, а тя да имъ заповѣдва само. Като излизалъ овчарьтъ на работа, възлюбената му оставала въ кѫщи, да нарежда домакинството си. Тя извиквала слугинитѣ си и имъ казвала: Щомъ видите, че господарьтъ се връща отъ работа, вие първи ще го посрещнете, ще му цѣлунете рѫка, ще му кажете нѣколко добри думи и ще му измиете краката. Тя сама имъ казвала, съ какви думи да посрещнатъ господаря си. Всѣки день тя казвала различни думи. Последна тя го пригръщала, цѣлувала и му казвала нѣколко благи думи.

За мнозина този примѣръ е страненъ неприложимъ въ живота. Всѣка жена би казала: Какъ е възможно да оставя слугинята си първа да посрещне господаря? Това, не позволявамъ! Така ще каже всѣка жена, която не разбира дълбокия смисълъ на думата „слуга или слугиня“. Слугата е синътъ въ дома, а слугинята — дъщерята. Следователно дъщерята, трѣбва да посрещне баща си, да му цѣлуне рѫка, да го въведе вѫтре и да предложи да му краката измие. После ще се яви господарката, неговата възлюбена. Низшето ще цѣлуне рѫка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе въ дома, дето всички го очакватъ. Висшето ще простре рѫцетѣ си и ще благослови низшето. Краката на висшето, това е хлѣбътъ, доброто въ живота. Разберете ли отношенията помежду си, като правилни отношения между господари и слуги, вие ще осмислите живота си.

Като ученици, вие сте дошли на земята да учите и да служите. Две пособия сѫ дадени на човѣка, за да изпълни службата си добре. Това сѫ умъть и сърдцето. Тѣ сѫ най-добритѣ пособия, съ които човѣкъ може да изпълни предназначението си на земята. Следователно, на земята човѣкъ ще бѫде слуга. а на небето — Синъ Божи. Да бѫдешъ Синъ Божи, това значи да бѫдешъ създаденъ по образь и подобие Божие, т. е. да бѫдешъ подобенъ на Бога по сила, по разумность, по любовь и по истина. Богъ е всесиленъ, всеразуменъ, вселюбещъ, всеистиненъ. Всесилието почива на разумностьта; всеразумностьта — на любовьта; вселюбието на истината. На наученъ езикъ казано: силата се направлява отъ разумностьта, разумностьта — отъ любовьта, а любовьта — отъ истината. Съ други думи казано: помощникъ на силата е разумностьта; помощникъ на разумностьта е любовьта; помощникъ на любовьта е истината. Следователно, силенъ е само разумниятъ; мѫдъръ е онзи, който носи любовьта въ себе си; любещъ е онзи, който носи истината въ себе си. Казано е въ Писанието: „Вьзлюбилъ Си истината въ човѣка“. И човѣкъ може да обича само онзи, който носи истината въ себе си. Въ който день разбере, че този човѣкъ не носи истината, той се затваря за него. Любовьта посещава само човѣка на истината. Убеди ли се, че истината отсѫтствува отъ него, тя го напуща.

Любовьта не обръща внимание па външностьта на човѣка. Тя гледа, какво крие човѣкъ вѫтре въ себе си. Тя се интересува отъ вѫтрешното облѣкло на човѣка, а не отъ външното. Невъзможно е да ви обича човѣкъ огвънъ, ако преди това не ви е обикналъ от вѫтре. Човѣкъ може да бѫде обичанъ дотогава, докато нѣкое свѣтло сѫщество живѣе въ него. Щомъ свѣтлото сѫщество го напусне, едновременно съ това го нанущатъ всички ония, които сѫ го обичали. Докато нѣкое свѣтло сѫщество живѣе въ тебе, всички хора те обичатъ и казватъ, че си идеаленъ човѣкъ. Напусне ли те това сѫщество, хората се произнасятъ за тебе, че си простъ човѣкъ, празна глава и т. н.

Велико нѣщо е за човѣка да бѫде посетенъ отъ нѣкой ангелъ! И ангелътъ се радва, когато го изпращать на земята да посеги нѣкой човѣкъ. Този день за човѣка е нареченъ „день на любовьта“. Презъ този день всички прозорци на душата му сѫ отворени, навсѣкѫде е свѣтло. Идея има този човѣкъ. Той знае, защо живѣе. Животътъ му е пъленъ съ радость и веселие. Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволенъ отъ всичко. За този день, именно, Давидъ казва: „Господи, не отнимай светия си Духъ отъ мене!“ За сѫщия день Апостолъ Павелъ се изказва въ следния смисълъ: „Всичко считамъ за изметъ, само да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“

И тъй, искате ли да придобиете любовьта, да живѣете въ „деня на любовьта“, станете слуги на Бога или Божии служители. Малко нѣщо се иска отъ човѣка, за да бѫде служитель на Бога: чистъ погледъ, красивъ жестъ, блага дума. Не е нужно много да се говори на човѣка, за да го задоволите. Понѣкога сто сладки думи не струватъ, колкото една сладка дума, единъ чистъ погледъ или едно благородно чувство. Едно ангелско чувство струва много повече отъ хиляда човѣшки чувства. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ това, именно, да ги посети едипъ ангелъ, да имъ остави нѣщо свѣтло и възвишено отъ себе си. Какъ ще посрещнете този ангелъ? Преди всичко, вие трѣбва да разбиратс неговия езикъ, да разбирате, какво ще ви говори. Не го ли разбирате, вие ще се натъкнете на нѣкакво противоречие.

Единъ турски ага отишълъ въ едно българско село и казалъ на селянитѣ: Ще бѫдете внимателни, да не говорите предъ мене български, защото добре разбирамъ вашия езикъ. Тѣ се разположили съ него на една маса, яли, пили, докато се напили добре. По едно време чалмата на агата се запалила. Единь отъ селянитѣ забелязаль това и му извикалъ на български: Ага ефенди, чалмата ти гори. — Зная това. После пакъ му казалъ: Агачо ефенди, чалмата ти гори! — И това зная. Понеже никакъ не разбиралъ български езикъ, агата продъжавалъ спокойно да пуши, но и чалмата спокойно си горѣла. Като видѣли, че агата не разбира български, единъ отъ тѣхъ му извикаль силно, но вече на турски: Ага ефенди, чалмата ти гори! —  Така кажете, да ви разбере човѣкъ.

Въ сѫщото положение изпадатъ нѣкои отъ съвременнитѣ хора. Докато имъ се говори на непознатъ за тѣхъ езикъ, тѣ казватъ, че знаятъ, какво имъ говорять, не искатъ да покажатъ своето невежество. Като дойдатъ до нѣкое трудно положение въ живота, вие се принуждавате вече да имъ говорите на тѣхния езикъ, да имъ кажете, че чалмата имъ гори. Тогава тѣ ще ви разбератъ и ще взематъ мѣрки за избѣгване на нещастието, което ги очаква.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете естествени, да не изпадате въ положението на този турчинъ, да се представяте предъ хората, че сте нѣщо повече, отъ това, което сте въ действителность. Добре е човѣкъ да бѫде оригиналенъ, но на мѣсто. Отъ васъ се иска да отворите душитѣ си за ония блага, които природата всѣки день праща на земята. Задачата на цвѣта е да се отвори за влагата, за слънчевата топлина и свѣтлина. Какъ ще се оплоди, какь ще узрѣе, това не е негова работа. И на васъ казвамъ: Отворете душитѣ си за Божественитѣ блага, които слизатъ отгоре. Какъ ще ги обработите, това не е ваша работа. Това е работа на Онзи, Който ги изпраща.

*

47. Лекция отъ Учителя. държана на

в. Мусала, 10 юлий. 1929 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...