Jump to content

1929_06_26 Външни линии на красотата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Опредѣлени движения"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Външни линии на красотата.

Размишление върху справедливостьта.

Известно е на всички, че тѣлата въ природата се движатъ. Изобщо, всичко въ природата е въ движение. Какво става съ едно тѣло, когато свѣтлината му се намалява? Щомъ свѣтлината на тѣлата се намалява, тѣ се отдалечаватъ. Може ли отъ намаляването и увеличаването на свѣтлината да се опредѣли бързината, съ която известно тѣло се движи?

Съвременнитѣ хора свързватъ проявитѣ на своя животъ съ живота въ своята широта, т. е. съ цѣлокупния животъ. Въ цѣлокупния животъ човѣкъ се натъква не само на радости, но и на скърби. на страдания. Цѣлокупниятъ животъ е резултатъ на проявитѣ на Духа. Като знаете това, вие трѣбва да гледате на много отъ вашитѣ страдания като на фиктивни. Запримѣръ, вие страдате, че сте изгубили паритѣ си. — Това е фиктивно страдание. Невъзможно е паритѣ да се изгубятъ. Тѣ сѫ се премѣстили само, отъ рѫцетѣ на единъ човѣкъ сѫ минали въ рѫцетѣ на другъ. Нѣкой страда, че баща му и майка му сѫ умрѣли. — И това е фиктивно страдание. Бащата и майката на този човѣкъ сѫ заминали само за нѣкѫде, но не сѫ умрѣли. Раждането и смъртьта на хората сѫ неопредѣлени идеи, вследствие на което предизвикватъ въ човѣка особенъ родъ чувства. Всѣка неопредѣлена идея въ ума на човѣка предизвиква въ него особенъ родъ чувства, които не сѫ фиктивни. Истинскитѣ идеи трѣбва да събуждатъ въ всички хора единъ и сѫщъ видъ чувства.

Следователно, животътъ, самъ по себе си, не се подава на описание. Само онзи може да разбере живота, който е дошълъ до абсолютно, истинско схващане. Докато се движи въ несѫщественитѣ прояви на живота, човѣкъ е далечъ още да го разбере. Ще кажете, че човѣкъ страда и се радва. Обаче, чрезъ страданията и радоститѣ той е дошълъ до нѣщо положително въ живота. Страданието на едного предизвиква радость на другъ нѣкой. И обратно: радостьта на едного предизвиква страдание на другъ. Изобщо, въ живота на човѣка сѫществува известна относителность. Запримѣръ, когато дава, човѣкъ нѣкога се радва, нѣкога скърби. Като дава нѣщо на човѣкъ когото обича, той се радва. Ако пъкъ е заставенъ да даде нѣщо на човѣкъ, когото не обича, той страда. Защо е така, и той самъ не си дава отговоръ. Всѣки е забелязалъ, че по отношение на нѣкой човѣкъ е любезенъ, разположенъ, а къмъ другъ е неразположенъ. Той изпитва такива чувства не само къмъ външни хора, но и къмъ себе си. Погледне се нѣкой пѫть въ огледалото, но не се харесва и изпитва неприятно чувство къмъ себе си. — Защо? — Защото иска да бѫде красивъ.

Защо човѣкъ се стреми къмъ красотата?

Защото красотата е необходимо качество па неговата душа. Душата се стреми къмъ красота. Всѣка завършена форма е красива. Следователно, на физическия свѣтъ красотата се изразява въ завършенитѣ форми. Когато се говори за красота на човѣка, подразбираме неговото лице. Що се отнася до красота на животно. подразбираме известна пъргавина, подвижность на неговото тѣло, но не на неговото лице. Изобщо, красотата на човѣка е не само външна но и вѫтрешна. Тя има отношение къмъ неговото съзнание. Колкото по-будно и по-широко е съзнанието на човѣка, толкова по-красивъ е той. Красота и грозота сѫ явления отъ единъ и сѫщъ свѣтъ. Красивиятъ съзнава, че е красивъ, защото нѣкога е билъ грозенъ. Грозниятъ пъкъ съзнава своята грозота, защото нѣкога е билъ красивъ. Красота и грозота сѫ полюси на едно и сѫщо нѣщо, както светость и грѣховность сѫ полюси на човѣшкия животъ. Красота сѫществува въ всички свѣтове: физически, ангелски и Божественъ. Колкото по-горе се качвате, толкова по-мѫчно се познава. кое сѫщество е по-красиво. Въ ангелския свѣтъ красотата е вѫтрешна. Външно всички ангели сѫ еднакво красиви. Вжтрешно обаче тѣ се различаватъ.

Мнозина изучаватъ линиитѣ на носа и споредъ тѣхъ казватъ, че единъ носъ е красивъ, а другъ — грозенъ. Линиитѣ, които образуватъ човѣшкия носъ, представятъ известно течение на мозъчни енергии, които излизатъ отъ мозъка и обикалятъ цѣлото тѣло на човѣка. Въ мозъчнитѣ течения има известна гѫстота, известна интенсивность на движение. Колкото по-интенсивни сѫ мозъчнитѣ енергии толкова по-красиви линии придаватъ на носа. Колкото по-дълъгъ е носътъ, толкова по-интенсивни сѫ мозъчнитѣ енергии. Колкото по-дълга е една рѣка толкова по-голѣма сила се крие задъ нея. Колкото по-широка е рѣката, толкова по-издържлива е тя. Сѫщото може да се каже и за човѣшкия носъ. Широкиятъ носъ показва голѣма издържливость. Дължината на носа опредѣля човѣшката мисъль, а широчината на носа опредѣля чувствата на човѣка. Следователно, когато човѣкъ мисли, носътъ му се удължава. Когато чувствува, носътъ му се разширява. Сѫщиягъ законъ се отнася и до лицето на човѣка. Удължаването на лицето зависи отъ мисъльта, а разширяването му отъ чувствата. Широчината и височината на челото зависятъ пакъ отъ мисъльта и чувствата на човѣка. Мисъльта прави челото високо. Широкото и низко чело говори за известна практичность. Практичниятъ човѣкъ е пригоденъ за физически животъ. Човѣкъ съ високо чело минава за философъ. Той не се интересува отъ обикновения животъ.

Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да разбирате законитѣ на красотата. да знаете. какъ да изправите чъртитѣ на лицето си. Ако не познава линиитѣ на мекотата, човѣкъ не може да придобие мекота. Ако нѣма понятие за красота, художникътъ не може да рисува красиви картини. Изобщо, човѣкъ може да създава само онова, за което той има опредѣлено мнение и разбиране. Каквото човѣкъ изработва, трѣбва да бѫде изразъ на красота. Отъ работитѣ му ще сѫдятъ за самия човѣкъ. Отъ картината на художника сѫдятъ за неговия вѫтрешенъ животъ, за вѫтрешнитѣ му качества. — Ама азъ съмъ добъръ човѣкъ. — Дай си картината. — Азъ съмъ добъръ писатель. — Дай си картината. — Азъ съмъ добъръ философъ. — Дай си картината, т. е. своето съчинение. — Азъ съмъ ученъ човѣкъ. — Дай си теорията съ която обяснявашъ създаването на свѣта. — Азъ съмъ светъ човѣкъ. — Дай си картината. Отъ човѣка се иска работа. дѣла, които да отговарятъ на ду-митѣ му. Работата отваря пѫтя на човѣка.

Представете си. че нѣкой ученъ, философъ, музикантъ или художникъ заминава за онзи свѣтъ. Докато е билъ на земята, всички сѫ мислили добре за него, минавалъ е за виденъ човѣкъ. Обаче, щомъ отиде на онзи свѣтъ, веднага ще го спратъ и ще му искатъ да каже онази дума. съ която ще го пропуснатъ да мине. Не знае ли тази дума, той ще остане вънъ. — Ама отъ 20 години насамъ азъ съмъ вѣрващъ. — Това нищо не зничи. Синъ, който не мяза на майка си, или на баща си, на дѣдо си, или на баба си, нито на кого да е отъ рода, не е признатъ за тѣхенъ синъ. Щомъ бащата и майката не го признаватъ за свой синъ, той остава вънъ. Майката и бащата обичатъ детето си, само когато то мяза на тѣхъ или на нѣкого отъ тѣхния родъ. Нѣма ли нѣщо общо съ тѣхъ, тѣ го държатъ далечъ отъ себе си. Това е законъ който се отнася до връзкитѣ на всички хора. Ти не можешъ да обичашъ единъ човѣкъ ако той нѣма нито една чърта, подобна на твоята. Срещнете ли човѣкъ, който има нѣщо общо съ васъ, вие го обиквате.

Изобщо, отъ всѣки човѣкъ се иска нѣщо изработено, което той може да занесе съ себе си на онзи свѣтъ. Колко души въ свѣта могатъ съ положителность да кажатъ, че благодарение на своитѣ качества, сѫ били допуснати въ онзи свѣтъ? Колко души между васъ сѫ дошли поне до вратата на рая? Ще кажете, че вечерь, въ съня си, сте ходили на небето, хвъркали сте изъ въздуха. — Може да сте ходили, но какво доказателство носите въ себе си? Ако не сте влизали още въ рая, това не значи, че не можете да влѣзете. Раятъ е мѣсто, достѫпно за всички. Мнозина се стремятъ къмъ рая, но сѫщевременно се страхуватъ да влѣзатъ вѫтре. Тѣ мислятъ, че като влѣзатъ веднъжъ въ рая, не могатъ да се върнатъ назадъ. За да влѣзе въ рая, човѣкъ трѣбва да има чисто, благородно сърдце. Ето защо, има случаи, когато прости хора сѫ отивали до вратата на рая, а нѣкои даже сѫ влизали вѫтре, когато кракътъ на учени хора мѫчно може да дойде до райската врата. Въ това отношение, има прости хора, които по опитности сѫ по-богати отъ ученитѣ. Ученитѣ сѫ богати съ знания, а проститѣ — съ опитности. Понеже проститѣ сѫ богати съ опитности, въ време на изпитания тѣ издържатъ повече отъ ученитѣ. — Защо? — Понеже опитноститѣ, презъ които човѣкъ минава, го правятъ дълбокъ и пълноводенъ, способенъ да издържа на голѣми бури и мѫчнотии. Дълбоката и пълноводна рѣка мѫчно пресъхва. Плитката рѣка лесно пресъхва. Като знаете това, учете се да прилагате. Каквото разберете и научите, приложете го, за да придобиете известна опитность.

Представете си, че ви дадатъ задача да опишете красотата. Какъ ще я опишете? Чрезъ какви линии може да се опише красотата? Казвате, че нѣкой човѣкъ има красиви движения. Въ какво седи красотата на движенията? Да мига съ очитѣ си, да маха съ рѫцетѣ си на една и на друга страна, това не означава красота. Когато движенията на човѣка се диктуватъ отъ хармонични мисли и чувства, тѣ всѣкога сѫ красиви. Колкото по-голѣма хармония сѫществува въ човѣка, толкова по-красиви сѫ неговитѣ движения. Кривитѣ мисли сѫ по-красиви отъ правитѣ. Правитѣ мисли, поставени на мѣсто, сѫщо сѫ красиви. За да придобие пластичность и пъргавина на тѣлото си, човѣкъ трѣбва да прави физически упражнения. Не прави ли упражнения, не живѣе ли правилно, човѣкъ е изложенъ на редъ заболявания. Заболяванията се дължатъ на изтичане на жизненитѣ енергии на човѣка. Безпокойството, смущението, недоволството сѫщо така произвеждатъ изтичане на енергии въ човѣка. Да живѣе човѣкъ правилно, това значи, да е придобилъ науката да запазва енергиитѣ на своя организъмъ, да не изтичатъ навънъ. Човѣкъ може да бѫде здравъ дотолкова, доколкото е въ състояние да запази енергиитѣ на организма си и доколкото е придобилъ самообладание. Отъ това зависи не само здравето на човѣка, но и успѣхътъ на неговитѣ работи. Който е придобилъ самообладание, той знае, кога, какви думи да употрѣбява. Всѣка дума, всѣка мисъль и чувство криятъ въ себе си динамически сили. Има думи, мисли и чувства, които съдържатъ въ себе си свойствата на барута, на динамита. Всѣки знае, каква грамадна експлозивность съдържатъ барута и динамита въ себе си. Обаче, дойдете ли до психическитѣ избухвания, тѣ сѫ много по-страшни отъ физическитѣ, отъ избухването на барута и на динамита. Изобщо, психическото избухване е по-страшно отъ химическото. Колкото по-голѣма динамическа, избухлива енергия съдържатъ думитѣ. толкова по-голѣмъ районъ на действие тѣ обхващатъ. Въ религиознитѣ общества често произлизатъ голѣми избухвания. Тѣ се дължатъ на факта, че всѣки иска да бѫде свободенъ, да се проявява навсѣжде пръвъ. Говори ли ви нѣкой, имайте търпение да го изслушате. Чакайте да се изкажатъ всички по известенъ въпросъ, а вие последенъ дайте мнението си. Не мислете, че вашето мнение е най-важно. Каквото и да кажете, все ще се намѣри единъ, който да е по-уменъ отъ васъ. Колкото да е добъръ човѣкъ, все ще има по-добъръ и отъ него. Колкото и каквото да е постигналъ човѣкъ, все ще се намѣри такъвъ, който да е постигналъ повече нѣщо отъ него.

Често религиознитѣ хора сами себе си спъватъ. — Защо? — Тѣ искатъ да знаятъ, какво представя Господъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който е могълъ да разбере Бога чрезъ философствуване. Искате ли да познаете и разберете Бога, вие трѣбва да Го обичате. Иска ли човѣкъ да познае Бога, безъ да го обича, нищо нѣма да постигне. Да обичашъ Бога, това значи, да дадешъ възможность на съзнанието си да се разширява. Иска ли да дойде до пълно познаване на Първата Причина, човѣкъ трѣбва да приложи въ действие всички свои добродетели. Приложи ли само една отъ добродетелитѣ си, това значи, да стѫпва само на часть отъ ходилото си. Да стѫпва само на часть отъ ходилото си, това значи, да куца. — Не, човѣкъ трѣбва да стѫпва на цѣлото си ходило, да приложи въ живота си всички свои добродетели и способности. Ако стѫпва само на пръститѣ си, човѣкъ ще мяза на котка. Ако стѫпва на петитѣ си, ще мяза на конь. Котката има само пръсти, затова стѫпва на тѣхъ. Коньтъ има копито, затова стѫпва на него. Човѣкъ. обаче, има стѫпало, цѣло ходило и трѣбва да стѫпва на цѣлото си ходило. Не може ли да стхлва самоувѣрено на цѣлото си стѫпало, човѣкъ е лишенъ отъ добродетели. Отъ правилната стѫпка на човѣка зависи проявата на неговитѣ добродетели. Дали вѣрвате въ това или не, ще го опитате. Нѣма движение въ човѣка, което да не е свързано съ неговия вѫтрешенъ животъ. Кѫде и какъ туря рѫцетѣ си, какви движения прави съ тѣхъ, това е въ зависимость отъ вѫтрешнитѣ подбуждения на човѣка.

Време е вече всички хора да започнатъ съзнателна работа върху себе си, да влѣзатъ въ новата култура, въ новия животъ. Съзнателно ли ще работятъ или несъзнателно, новата култура ще се наложи. Старото ще се заличи, споменъ нѣма да остане отъ него. Срѣщате нѣкой, който прави рѣзки движения, маха съ рѫце и крака, дава видъ, че е веселъ. — Не, това е актьорство. Веселиятъ не съзнава, че е веселъ. Скръбниятъ не съзнава, че е скърбенъ. Истински прояви на човѣка сѫ тия, които изтичатъ отвѫтре, безъ никакво принуждение. Видите ли, че нѣкой човѣкъ си дава видъ, че е сериозенъ, ще знаете, че това е актьорство. Едно отъ качествата на сериозния човѣкъ е точностьта. Каже ли нѣщо, той веднага го изпълнява. Обещае ли, че ще отиде нѣкѫде въ опредѣленъ часъ, той е на мѣстото точно въ този часъ: нито минута по-късно.

Той назовава нѣщата съ тѣхнитѣ имена и съ опредѣленитѣ имъ мѣрки. Ако една рѣка е дълга хиляда метра, той не казва, че е дълга две хиляди метра. Ако не знае колко е дължината й, той нищо не казва за нея. Рече ли, че ще направи нѣщо, той го изпълнява. Ако е гладенъ, не казва, че не е гладенъ, както нѣкои постѫпватъ. Канишъ ги да ядатъ, тѣ отказватъ, подъ предлогъ че не сѫ гладни. Като започнатъ да ядатъ не можешъ да ги нахранишъ. Сериозниятъ човѣкъ е сѫщевременно искренъ. Турцитѣ не обичатъ да канятъ много госта си. Тѣ казватъ: Заповѣдай! Който седне и започне да яде, ще яде. Не се ли отзове на първата покана, втора не следва. Турчинътъ не разполага съ много време, затова не обича да го пилѣе. Българинътъ, обаче е богатъ на време. Тръгне ли за нѣкаква работа, докато я свърши, той ще спре на десетина мѣста. Като разполага съ много време, българинътъ изпада въ друга крайность — отлага нѣщата. Опасно нѣщо е човѣкъ да отлага нѣщата. Чрезъ отлагане той губи ония условия, които втори пѫть не се връщатъ. Могатъ да се върнатъ нѣкога но за това сѫ нужни десетки и стотици години.

Когато се даватъ задачи, или упражнения, всички трѣбва да бѫдете на единъ умъ. Въ Школата не се приематъ особени мнения. Щомъ е казано да бѫдете боси въ време на гимнастика. всички трѣбва да събуятъ обущата си. Ама щѣли сте да истинете. Никакъвъ страхъ не се позволява. Има ли дѣление между васъ, работата нѣма да върви. Каже ли се, че трѣбва да тръгвате на екскурзия, всички трѣбва да бѫдете на кракъ: въ единъ часа следъ полунощь ли ще бѫде, въ два, въ три, или въ четири, всички ще тръгнете въ опредѣления часъ. — Ама не сме се наспали. — Спали, недоспали, ще тръгвате. Които не сѫ се наспали, на планината ще си доспятъ. Като ученици, отъ васъ се иска съзнателна дисциплина. Нѣма ли нужната дисциплина, отсѫтствува ли единство въ работата, никакви резултати не могатъ да се очакватъ. — Ама хората не ни разбиратъ! — Вѣрно е това. но знайте, че когато хората ви разбератъ, вие ще бѫдете вече на онзи свѣтъ. На земята между хората не може да има разбиране. Ако искате хората да ви разбератъ, знайте, че съ това тѣ ще ви причинятъ най-голѣмата пакость. Децата искатъ да знаятъ, какво нѣщо е лукътъ, защо е обвитъ въ толкова много люспи. — Това не може да се разбере. Голѣма наука. голѣма философия се крие въ люспитѣ на лука. Всѣка люспа има особено предназначение. Лукътъ казва на хората, че трѣбва да дойдатъ до себепознаване, безъ да се обезсърдчаватъ.

Съвременнитѣ хора често не успѣватъ въ работитѣ си, защото се обезсърдчаватъ. Нѣкой казва за себе си, че е сприхавъ човѣкъ, че нищо не може да излѣзе отъ него. — Именно отъ сприхавия може да излѣзе нѣщо. Сприхавиятъ има голѣма енергия въ себе си, която може да впрегне на работа. да създаде нѣщо ценно, да развие благородни чувства. — Лошъ човѣкъ съмъ. — Отъ лошия човѣкъ може да излѣзе нѣщо добро. Като съзнава, че е лошъ, той има желание да стане добъръ, да се изправи. Добриятъ пъкъ, като съзнава, че е добъръ, има склонность да попадне въ обратенъ пѫть, да стане лошъ. Добриятъ взима, а лошиятъ дава. Добритѣ хора се каратъ помежду си, а не лошитѣ. Срѣщате двама добри, благородни хора. Единиятъ казва: Слушай, приятелю, ти имашъ да ми давашъ. Още днесъ искамъ да платишъ полицата си. — Ще почакашъ малко, не съмъ готовъ. — Не, повече не чакамъ. Ще те дамъ подъ сѫдъ. Като се разправятъ, тѣ се скарватъ и развалятъ отношенията си. Обаче, лошитѣ хора, като нѣма какво да дѣлятъ, не се каратъ. Виждате двама пияни, пиятъ и приятелски се разговарятъ. Единиятъ пиянъ казва: Загазихме ние съ тебе, изгубихме човѣшки образъ. Дотегна ми това положение, но здраве да е, все ще излѣземъ на нѣкакъвъ край. И следъ това двамата започватъ да се цѣлуватъ. Въ този смисълъ лошитѣ хора сѫ добри, а добритѣ — лоши.

Какво означава думата лошъ? Буквата „Л“, съ която започва думата „лошъ“, означава стремежъ нагоре, къмъ красивото, къмъ великото въ свѣта. Буквата „О“ показва условията, при които човѣкъ може да стане добъръ. Буквата „Ш“ показва човѣкъ, който говори истината. Случи ли се нѣкога да излъже, той веднага признава, че е излъгалъ. Следователно, лошъ човѣкъ е този, който се стреми къмъ Бога има условия да стане добъръ и говори истината. Какво означава думата „правъ“? Буквата „П“ показва човѣкъ, който е затворилъ пѫтя си къмъ небето, а отворилъ пѫтя си къмъ земята. Буквата „Р“ показва човѣкъ. който държи тояга въ рѫката си и де кого срещне, бие. Той прилича на Крали Марко съ боздугана си. Буквата „А“ показва бременность. Праведниятъ човѣкъ е бремененъ съ идеи, съ желания, които иска да реализира. Той има голѣмъ хамбаръ. въ който туря желанията си. Праведниятъ навсѣкѫде се хвали съ своята правота. Въ края на краищата, лошитѣ хора ще наследятъ Царството Божие, а не праведнитѣ. Съдържанието на думата „лошъ“ е по-добро отъ това на думата „правъ“. Думата правъ е двусмислена. Ето защо, за да се измѣни съдържанието на думата „правъ“, трѣбва да се прибави къмъ нея буквата „С“, да се превърне въ справедливость. Въ случая буквата „С“ измѣня цѣлия ходъ на работата. Следоватално, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ, а не правъ. Правиятъ човѣкъ съзнава, че е правъ, но все за земята мисли. Той съзнава, че е правъ но боздуганъ носи въ рѫцетѣ си. Той съзнава. че е правъ, но хамбаритѣ си пълни. Дойде ли до положение да слиза надолу и да се закрепва за земята, правиятъ трѣбва да спре да стане справедливъ. Отъ Божествено гледище. и праведниятъ е направилъ много опущения, много грѣшки въ живота си, които трѣбва да изправи.

Тъй щото, когато се говори за лошъ и за добъръ човѣкъ, мѫчно може да се опредѣли, кой е добъръ и кой лошъ. Отъ лично гледище, човѣкъ е лошъ, но отъ колективно гледище е добъръ. Дали човѣкъ е добъръ или лошъ. не е важно. Отъ човѣка се иска будно съзнание, да даде ходъ на Божественото въ себе си. Когато Божественото въ човѣка се събуди, той започва да мисли право. Който мисли право, той се стреми къмъ Бога и става добъръ.

И тъй, иска ли да се изправи, човѣкъ не трѣбва да крие погрѣшкитѣ си, но всѣкога да ги излага на Божествената свѣтлина. Отваряйте съзнанието си, за да прониква Божествената свѣтлина въ него. Само Божествената свѣтлина е въ състояние да извади вънъ отъ съзнанието всичко необработено, за да го обработи. Когато кѫщата ви е влажна, отворете прозорцитѣ, за да се провѣтри. Когато въ човѣка се криятъ елементи, негодни за работа, той трѣбва да отвори прозорцитѣ на съзнанието си и да изхвърли навънъ всичко непотрѣбно. Човѣкъ трѣбва да съзнава че едновременно е и лошъ и добъръ. Мисли ли се само за лошъ, или само за добъръ, той се намира въ две крайности. Ако мисли, че е само лошъ, човѣкъ ще се остави на Бога, ще очаква само на Него. Ако мисли, че е добъръ човѣкъ ще уповава изключително на себе си. Обаче, като мисли, че е и добъръ, и лошъ, човѣкъ първо разчита на Бога, а после на себе си. При това положение, само Духътъ може да работи въ човѣка.

Днесъ азъ говоря за живота споредъ сегашното състояние на човѣшкото съзнание. Съзнанието на съвременния човѣкъ може да се измѣни, но затова се иска положителна наука, положителни знания. За да дойде до тия знания, човѣкъ трѣбва да превръща величинитѣ, съ които работи — отъ мъртви да ги прави живи. Запримѣръ. истинскиятъ математикъ трѣбва да превръща мъртвитѣ величини и числа въ математиката въ живи. Знаете ли, какво благо би било за човѣчеството, ако имаше десеть математика, десеть философа, десеть музиканта, десеть поета, които могатъ да превръщатъ мъртвитѣ величини отъ тѣхната область въ живи? Следователно, има смисълъ да се жени човѣкъ, но ако може да роди десеть красиви дъщери. Има смисълъ да бѫдешъ ученъ, но ако родишъ десеть красиви идеи, които могатъ да те подигнатъ. Съ красивитѣ идеи, както и съ красивитѣ си дъщери, човѣкъ ще отиде при Бога, Той да ги опредѣли на съответна работа. Богъ ще постави първата красива дъщеря надѣсно отъ себе си. втората — налѣво, третата — пакъ надѣсно, четвъртата — налѣво и т. н. Дѣсно и лѣво, това сѫ положения, мѣста, дето човѣкъ трѣбва да работи. Тия, които сѫ надѣсно, сѫ опредѣлени за умствена и духовна работа. Тия, които сѫ налѣво, сѫ опредѣлени за физическа работа. Нѣма да минася до човѣка, той трѣбва да знае, че и като добъръ, и като лошъ, трѣбва да бѫде справедливъ. Дали е надѣсно, или налѣво, той трѣбва да бѫде добъръ. Който отстѫпва стола си на другъ, той е добъръ човѣкъ. Не е ли готовъ доброволно да отстѫпи стола си, той е лошъ човѣкъ. Това, което нѣкой прави на земята за цѣлото човѣчество, се отнася и за отдѣлния човѣкъ. И това, което човѣкъ направи доброволно и съ любовь за едного, сѫщевременно е добро за всички.

Поздравътъ, който ви дадохъ за една седмица, ще го продължите още една седмица. Онзи, който пръвъ поздравява, ще дига дѣсната си рѫка; този, който приема поздрава, ще дига лѣвата си рѫка.

Сега, азъ ви давамъ прости, елементарни упражнения, и постепенно ще отивате къмъ по-сложни. Индускитѣ факири правятъ редъ упражнения. Тѣ седатъ неподвижно съ дни, седмици и съ месеци, докато развиятъ голѣма концентрация и самообладание. Нѣкои факири седатъ съ месеци съ затворена рѫка, докато ноктитѣ имъ израснатъ и пробиятъ дланьта. Казвате, че рѫката имъ изсъхва. Наистина, не е добре да изсъхне рѫката на човѣка и да седи съ месеци затворена, но ако чрезъ затваряне на рѫката си човѣкъ придобива известни добродетели, това упражнение е на мѣсто. И ако при отваряне на рѫката си, човѣкъ проявява нѣкакви добродетели, отварянето й е сѫщо на мѣсто. Следователно. човѣкъ трѣбва да отваря и затваря рѫката си правилно. Когато спасява нѣкого, човѣкъ трѣбва да го хване съ рѫката си и здраво да го стисне. Когато уловите добрия човѣкъ съ рѫката си, вие трѣбва да го пуснете, т. е. да отворите рѫката си. Това отваряне на рѫката е на мѣсто. Любовьта учи човѣка да не изнасилва съзнанието на своя братъ, да му даде свобода да се проявява, както той намира за добре.

Днесъ отъ всички хора се иска пълно самообладание. Постигне ли вѫтрешно самообладание, човѣкъ знае, че каквото става въ свѣта, е за негово добро. За праведния, за разумния, за добрия човѣкъ и доброто, и злото сѫ равни величини, еднакво нужни за развитие и проява на общия животъ. Като знаете това, изпълнявайте съзнателно и съ любовь работата, която ви е дадена. Нѣкой не иска да бѫде търговецъ. — Не, ще изпълнявашъ работата си като търговецъ, но съ любовь и съзнателно, докато научишъ нѣщо, докато придобиешь положително знание. Щомъ човѣкъ научи нѣщо отъ една работа, разумниятъ свѣтъ ще му даде друга, по-добра. Всѣка работа, дадена на човѣка, може да продължава день, седмица, месецъ. година, десетки години, но отъ единъ животъ повече не може да продължи. За да свърши работата си съ успѣхъ, човѣкъ трѣбва да има търпение.

Т. м.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

*

45. Лекция отъ Учителя, държана на

26 юний, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...