Jump to content

1929_06_19 Естествени връзки


Ани

Recommended Posts

От томчето "Опредѣлени движения"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Естествени връзки.

Размишление върху пѫтя на свѣтлината.

Две състояния има, презъ които човѣкъ минава: плачъ и радость. страдание и веселие. Понѣкога човѣкъ плаче и скърби, а понѣкога се радва. Между тѣзи състояния има още много срѣдни състояния. Лесно е да се зададе въпросътъ, защо човѣкъ плаче и защо се радва, но мѫчно се отговаря на този въпросъ.

Ще ви задамъ следния въпросъ: Защо колата скърца? На този въпросъ лесно се отговаря. Колата скърца, защото не е мазана. Въ сегашния животъ ние се намираме предъ процеси, които сѫ станали преди хиляди години. Ние виждаме последствията на известни процеси, но кои сѫ били причинитѣ за тия процеси, нищо не знаемъ. Запримѣръ, ние виждаме, че лимонътъ има жълтъ цвѣтъ, но защо е станалъ жълтъ, не знаемъ. Жълтиятъ цвѣтъ е въ връзка съ умствения свѣтъ. Характерното свойство на лимона е киселиятъ вкусъ. Значи, лимонътъ се е развивалъ въ такава епоха, когато киселинитѣ сѫ имали надмощие. Той е образувалъ достатъчно киселина въ себе си, следъ което е спрѣлъ развитието си. Въ това отношение той представя незавършенъ процесъ. Той не е разполагалъ съ повече материя да завърши процеса на своето развитие. Въ развитието си, лимонътъ е стигналъ до умствения свѣтъ. Затова се казва, че който иска да мисли, трѣбва да яде лимонъ. Който е апатиченъ всѣка сутринь трѣбва да употрѣбява по едно парче лимонъ, да се свърже съ силитѣ, които действуватъ въ него. Киселинитѣ въ лимона придаватъ активность на човѣка. Ако разглеждате внимателно формата на ябълката, виждате. че тя е крѫгла. Това показва, че въ пѫтя на развитието си ябълката се е стремила къмъ красота и удоволствие, вследствие на което е избрала пѫтя на най-малкото съпротивление. Като вкусите една ябълка, вие оставате доволни отъ нея и казвате: Сладка, вкусна е тази ябълка.

Сега, като изучавате характера и проявитѣ на хората, виждате, че нѣкой отъ тѣхъ има нѣщо общо съ ябълката, другъ — съ крушата, трети — съ лимона. Значи прадѣдото на първия е ималъ нѣщо общо въ чувствата си съ това, което ябълката съдържа въ себе си. Прадѣдото на втория е ималъ нѣщо общо въ чувствата си съ това, което крушата е съдържала въ себе си. Прадѣдото на третия е ималъ нѣхцо общо съ лимона. Ябълката се е създавала въ астралния свѣтъ, а крушата и лимонътъ — въ умствения. Като погледнете формата и цвѣта на домата, ще забележите, че той е останалъ назадъ въ развитието си. Като разрешилъ въпроса за яденето и пиенето, доматътъ се спрѣлъ въ стомаха. По-далечъ отъ живота на стомаха той не е отишълъ. Той казва: Освенъ ядене и пиене, нищо друго не сѫществува. Яжъ, пий, весели се и бѫди благодаренъ! Имашъ ли да ядешъ и да пиешъ, никаква друга философия не ти трѣбва. Материалиститѣ сѫ подобни на доматитѣ. Тѣ казватъ: Ние трѣбва да уредимъ материалния си животъ, да задоволимъ материалнитѣ си нужди. Отъ тѣзи идеи нагоре материалиститѣ не могатъ да отидатъ. Обаче, тѣхниятъ животъ е незавършенъ.

Сега. дойдемъ ли до живота на ябълката, виждаме, че тя представя обществения животъ. Ябълката дава образъ за устройване на обществения животъ. Когото срещнете днесъ, всѣки казва, че трѣбва да се живѣе добре. Какво разбирате подъ думитѣ „добъръ животъ“? Да живѣете добре. това значи, да събирате нектара на своя животъ въ стъклени шишета. Не е достатъчно само да имате нектаръ, но вие трѣбва да имате съобразителность, да знаете, въ какви шишета да го туряте и какъ да ги пазите, да не се счупятъ. Нектарътъ е богатството, съкровището, което сте събрали, което трѣбва внимателно да пазите, понеже ще срещнете въ живота си редъ препятствия. Представете си, че както вървите по пѫтя, спъвате се нѣкѫде, счупвате шишето си и разсипвате нектара на живота. Казвате, че ви се е случило нещастие. Кой е виновенъ за това нещастие? Ще кажете, че или пѫтьтъ не е билъ равенъ, или сѫдбата ви не е била добра. Обаче, коя е истинската причина. задето се лишавате отъ благото на живота? За свое оправдание мнозина казватъ, че всички хора сѫ минавали презъ сѫщото положение, т. е. всички хора сѫ счупвали шишетата си съ нектара поне единъ пѫть въ живота си. — Това още нищо не значи. Ако хората сѫ сити, а вие три деня не сте яли, какво се ползувате отъ това? Или, какво се ползувате отъ това, че се движите между гладни хора? За човѣка е важно да бѫде нахраненъ, да не гладува. Ако човѣкъ е гладснъ, по-добре е за него да живѣе между хора, които ядатъ. Като ядатъ, тѣ ще се сѣтятъ и за него, и ще го нахранятъ. Съвременната култура се крепи главно върху въпроса за задоволяване на глада, т. е. върху въпроса за хлѣба. Разреши ли се въпросътъ за хлѣба, следъ него идатъ редъ материални въпроси. Запримѣръ, синътъ прави дългове, но въ края на краищата разчита на баща си и казва: Баща ми ще плати. Докато е живъ, бащата може да плаща дълговетѣ на сина си, но умре ли, всички дългове оставатъ на гърба на сина. На сѫщото основание, съвременнитѣ хора иматъ много вѣрвания на коиго разчитатъ така, както синътъ — на баща си. Обаче, какво ще стане съ тѣхъ, ако умре едно отъ желанията и вѣрванията имъ, на които тѣ разчитатъ? Днесъ вѣрватъ въ Бога, но следъ десетина години казватъ: Азъ съмъ се лъгалъ, никакъвъ Богъ не сѫществува. На какво се дължи промѣната въ вѣрванията на хората? — На промѣнитѣ, които ставатъ и въ самата природа. Запримѣръ, като знаятъ положенисто, формата, голѣмината и мѣстото на звездитѣ, следъ години ученитѣ ще говорятъ друго нѣщо за тѣхъ. — Защо? — Защото и тѣ се мѣнятъ, както всички нѣща въ природата. Случва се, че като влѣзе въ идейния свѣтъ, човѣкъ изгубва нѣкоя идея и после казва: Не вѣрвамъ вече въ тази идея. Щомъ намѣри идеята си, той казва: Азъ пакъ повѣрвахъ въ своята изгубена идея. Отново се връщамъ къмъ нея. Защо човѣкъ губи вѣра въ идеитѣ си? — Защото не е излѣзълъ още отъ своето детинско състояние.

Апостолъ Павелъ казва: „Като бѣхъ младенецъ, по младенчески разсѫждавахъ. Като станахъ голѣмъ, напуснахъ младенческото.“ Кои работи сѫ младенчески и кои на възрастенъ човѣкъ? Въ алгебрата имате формулата А + В = С. Какво представя тази формула въ живота? Като се казва А + В = С, величината С съдържа ли по количество сумата на енергиитѣ А + В? Математицитѣ знаятъ това. Онѣзи, които не сѫ математици, намиратъ, че тази формула е проста работа. Обаче, проститѣ работи сѫщевременно сѫ и сложни. Представете си, че А е дѣсното око на човѣка, а В - лѣвото. Като казваме, че А + В = С, подразбираме, че количеството на свѣтлината, която минава презъ дветѣ очи, е равна на С. Ако по нѣкакъвъ начинъ едното око на човѣка се затвори, тогава С — В = А. Кой може да бѫде причина да се затвори окото на човѣка? — Или докторътъ, чрезъ нѣкоя несполучлива операция, или той самъ. Членоветѣ А и В въ бинома А + В могатъ да се уподобятъ още на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Човѣшкото сърдце е А, човѣшкиятъ умъ — В, а волята — С. Значи, силата на човѣшката воля се обуславя отъ силитѣ на неговия умъ и на неговото сърдце. Това значи, човѣкъ да чувствува. да обича. Щомъ има умъ, той ще мисли. Дойде ли до волята, той ще прояви своята любовь и мисъльта си.

Като се говори за любовьта, ние имаме предъ видъ тритѣ й начина на изявление: физическа любовь, каквато е любовьта на домата; любовь на сърдцето, т. е. на чувствата, каквато е любовьта на ябълката, и любовьта на умствения свѣтъ — любовьта на лимона. Любовьта на физическия свѣтъ представя любовь на стомаха, който мисли за ядене и пиене. Докато тази любовь движи хората, всѣкога ще сѫществуватъ отношения между гостилничарь и клиенти. Втората любовь представя отношения между мома и момъкъ. Тѣ се обличатъ по нѣколко пѫти на день, да се харесатъ единъ на другъ. Въ тази любовь играятъ роля чувствата. Такава е любовьта на ябълката. Дойдемъ ли до третата любовь, любовьта въ умствения свѣтъ, любовьта на лимона, тамъ сѫществуватъ отношения между лѣкарь и пациентъ. Лѣкарьтъ лѣкува пациента си, а последниятъ е доволенъ отъ него, че му помага. Постепенно той започва да обича лѣкаря за грижитѣ, които полага за него.

Сега азъ изнасямъ факти, които сществуватъ и въ самия животъ. Нѣкой държи въ ума си една свѣтла мисъль и търси случай да я реализира. Красивата мисъль представя млада мома или младъ момъкъ, които се оженватъ. Оженването имъ не е нищо друго, освенъ реализиране на красивата мисъль. Не се минава много време, и разположението на младитѣ се измѣня. Тѣ започватъ да плачатъ, да се оплакватъ единъ отъ другъ. — Защо? — Измѣнило се нѣщо между тѣхъ. Красивата идея е изчезнала. — Кога плаче човѣкъ? — Когато е боленъ. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да разбира и тритѣ вида любовь: на домата, на ябълката и на лимона. Разбере ли тритѣ вида любовь, това значи, да разбира вѫтрешния смисълъ на живота. Понѣкога ябълкага оправя живота на човѣка, а понѣкога го разваля. Сѫщото може да се каже за домата и за лимона. Докато не свърже съзнанието си съ Първата Причина, която е създала ябълката, домата и лимона, човѣкъ никога не може да разбере и последствията, произлѣзли оть тази Причина.

Днесъ мнозина говорятъ, че трѣбва да се служи на Бога. — По какъвъ начинъ? — Чрезъ закона на любовьта. — Съ колко букви се пише думата „любовь“? — Най-много съ три букви. Първоначално думата „любовь“ се е писала съ две букви. Кои сѫ тѣзи букви? — Умътъ и сърдцето на човѣка. Това сѫ дветѣ букви, съ които любовьта постоянно оперира. Когато слиза отъ Божествения свѣтъ къмъ земята. човѣкъ започва отъ ума и върви къмъ сърдцето. И обратно: когато се качва отъ земята къмъ Божествения свѣтъ, той започва отъ сърдцето и ностепенно отива къмъ ума. Обаче тѣзи процеси въ човѣка ставатъ едновременно. Това показва, че едната енергия слиза, а другата възлиза нагоре. Ако душата е на земята, духътъ се качва. Щомъ духътъ слѣзе на земята, душата се качва горе. Едновременно, когато духътъ слиза, умътъ се подига. Когато душата слиза, сърдцето се подига. И обратно: когато умътъ слиза, духътъ се подига; когато сърдцето слиза, душата се подига. Когато духътъ слиза, душата се подига; когато душата слиза, духътъ се подига. При какви случаи въ живота сърдцето слиза, и при какви— умътъ? За да помогне на нѣкои паднали, страдащи и нещастни души човѣшкото сърдце непременно трѣбва да слѣзе на земята. Когато сърдцето помага на падналитѣ и грѣшни души на земята, по никой начинъ то не може да запази своята чистота. Когато сърдцето се оцапва, душата непременно трѣбва да бѫде чиста. Или, ако душата се оцапа, сърдцето трѣбва да бѫде чисто. Изобщо невъзможно е човѣкъ да работи и да не се оцапа. Подъ думата „оцапване“ разбирамъ правене на грѣшки. Погрѣшкитѣ сѫ неизбѣжни въ живота. За да се оцапа човѣкъ, не е нужно голѣмо количество материя. Човѣкъ може да се оцапа съ една стотинка, съ единъ левъ, съ единъ наполеонъ или съ единъ милионъ и т. н. Човѣкъ може да се оцапа съ една стотинка, може да се оцапа и съ единъ милионъ, само че за очистването си отъ една стотинка се изисква по-малко време, отколкото при единъ милионъ.

И тъй, за да се освободи отъ погрѣшки, човѣкъ трѣбва да живѣе въ Божественото съзнание. Влѣзе ли въ това съзнание и живѣе по старъ начинъ, той нищо не печели. Положението на човѣка въ това съзнание е подобно на съзнанието на дете, което постоянно се бие съ другарчетата си. Децата сѫ въ състояние да се каратъ и да се биятъ само за една ябълка. Представете си, че съ вашето обикновено съзнание влизате въ Божествения свѣтъ и за една ябълка се скарвате съ другаритѣ си. Какво ще спечелите? Не само че нищо нѣма да спечелите, но веднага ще се намѣрите вънъ отъ този свѣтъ. Защо трѣбва да се карате съ другаритѣ си? Вие се карате, защото едно отъ другарчетата ви взима ябълката, която ви е дадена. Вие го хващате за косата. разтърсвате го, и започвате да философствувате  има ли право това дете да ви взима ябълката. Нито детето има право да взима ябълката ви, нито вие имате право да го дърпате за косата. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да се самоограничава. Не се ли ограничава, той не може да остане дълго време въ Божествения свѣтъ.

Днесъ отъ всички хора се изисква будно съзнание. Не е достатъчно да констатира човѣкъ нѣщата, нито да ги тълкува криво, но той трѣбва да разбира дълбокитѣ причини, които се криятъ въ тѣхъ. Нѣкой казва, че еди-кой човѣкъ миналъ край него и не го погледналъ добре. Той констатира само единъ фактъ, но дали въ действителность е така, не знае. Какво представя добриятъ погледъ и кой, въ сѫщность, е добъръ погледъ? За да види, че нѣкой не го е погледналъ добре, това показва, че и той не е погледналъ добре. Какво може да се мисли за човѣкъ, който вижда само недостатъцитѣ на хората, безъ да вижда добродетелитѣ имъ? Кой е по-добъръ: който първо дава хлѣбъ, а после взима пари, или който първо взима паритѣ, а после дава хлѣбъ? Има и такива хора. които даватъ хлѣбъ, безъ да взиматъ пари. Тѣзи хора не сѫ отъ този свѣтъ, нито отъ сегашната култура. Тѣзи хора се отнасятъ къмъ другъ редъ и порядъкъ на нѣщата. Да давашъ, безъ да взимашъ, такъвъ законъ не сѫществува на земята. Да искашъ да обичашъ само, безъ да те обичатъ, и такъвъ законъ не сѫществува на земята. Обаче, въ Бо-жествения свѣтъ такъвъ законъ сѫществува. Тамъ даватъ хлѣбъ, безъ да искатъ пари; тамъ обичатъ и не очакватъ да ги обичатъ. Животътъ почива върху любовьта. На земята всѣки иска да бѫде обичанъ. Господарьтъ иска слугата му да го обича. Учительтъ иска да  бѫде обичанъ отъ ученицитѣ си. Майката иска да бѫде обичана отъ детето си. Когато е здраво, тя си играе съ него, подхвърля го въ въздуха, цѣлува го, но сѫщевременно иска и детето да отговаря на нейнитѣ ласки и милувки. Не й ли отговаря, тя е недоволна.

Съвременнитѣ хора разбиратъ любовьта малко егоистично. Като обичатъ и като ги обичатъ, тѣ искатъ да не срѣщатъ никакво противодействие. Тѣ искатъ, като цѣлунатъ своя възлюбенъ, той веднага да имъ отговори. — Не, цѣлувката не е механически процесъ. Има смисълъ да цѣлувашъ човѣка, когато той може да ти даде нѣщо. Чрезъ цѣлувката се предаватъ известни енергии, отъ които хората се нуждаятъ. Не може ли човѣкъ да предаде отъ себе си енергия, която да подигне ближния му, по-добре да не цѣлува. Цѣлувка, която понижава състоянието на човѣка, води къмъ падение. Въ този смисълъ, цѣлувката трѣбва да внася животъ, енергия, здраве въ човѣка. Не внася ли това нѣщо, тя не е на мѣсто. Тя е цѣлувка, която умъртвява човѣка. Ако цѣлувката може да отпуши запушения изворъ и водата въ него да започне да блика, тя е на мѣсто. Ако цѣлувката внася здраве въ болния и възкресява мъртвия, тя е на мѣсто.

И тъй, цѣлувка сѫществува и въ природата като подбудителна причина. Така е било първоначално, но днесъ тя е изгубила своето значение и е станала навикъ. Отъ устата, отъ устнитѣ на човѣка трѣбва да изтича такъвъ нектаръ, какъвто срѣщаме въ природата. Запримѣръ, цвѣтята съдържатъ нектаръ, къмъ който пчелитѣ, насѣкомитѣ налитатъ. Пчелитѣ цѣлуватъ цвѣтята, за да взематъ часть отъ тѣхния нектаръ. Трѣбва ли цвѣтята да даватъ своя нектаръ? Както хлѣбарьтъ има право да продава своя хлѣбъ, както бакалинътъ има право да продава стоката си, така и цвѣтята иматъ право да раздаватъ своя нектаръ на всѣки, който може разумно да го използува. Азъ засѣгамъ въпроса за цѣлувката въ неговата чистота, тъй както е въ природата. Когато нѣщата ставатъ правилно, както сѫ поставени въ природата, тя възнаграждава всички живи сѫщества. Когато не ставатъ правилно, природата наказва. Следователно, каже ли човѣкъ, че е недоволенъ, това показва, че той не е постѫпилъ споредъ Божиитѣ закони. По колко пѫти на день човѣкъ трѣбва да цѣлува? — По единъ пѫть. Повече отъ единъ пѫть не се позволява. При това, всѣка цѣлувка, отправена къмъ нѣкого, трѣбва да е проникната отъ абсолютна чистота. Така цѣлува Богъ. Така цѣлуватъ и ангелитѣ. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да възстанови въ себе си вѫтрешната чистота, която е изгубилъ.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ духовния, къмъ Божествения свѣтъ, безъ да знаятъ първата дума, която трѣбва да произнесатъ при влизане въ този свѣтъ. Щомъ знае първата дума, човѣкъ ще знае езика. на който се говори въ Божествения свѣтъ. Не знае ли този езикъ, не знае ли поздрава на сѫществата отъ този свѣтъ, той ще се върне обратно на земята.

Знаете ли, какъвъ е поздравътъ на земя

та? Хората се поздравяватъ съ кланяне на глава, или съ сваляне на шапка.

Сега, за една седмица ще ви дамъ единъ новъ поздравъ. Като се срѣщате, всѣки ще дига рѫка. Ще дигате рѫката си до известна височина, съ длань къмъ този, когото поздравявате. Ще се поздравявате само по единъ пѫть на день по този начинъ. Този поздравъ се отнася само до ония, които разбиратъ неговия смисълъ. Ония, които не го разбиратъ, ще се отнесатъ къмъ него така, както слѣпитѣ се отнасятъ къмъ свѣтлината. Вие ще се поздравявате помежду си свободно, безъ да се стѣснявате. Какво ще кажатъ хората, това да не ви смущава. Стѣснява ли се онзи, който пуши? Той вади цигарата отъ джоба си и свободно пуши предъ хората. Срѣщате една дама, напудрена, червисана, ходи насамъ-натамъ и току си вѣе съ вѣтрилото. И тя е свободна, отъ никого не се смущава. Като дигате рѫката си нагоре, вие се свързвате съ Божествения свѣтъ, съ разумни, свѣтли сѫщества. Рѫката представя възвишеното, благородното въ човѣка.

Засега ви давамъ този поздравъ само за една седмица. Като видя резултатитѣ, мога да го дамъ за повече време. Като поздравявате близкитѣ си по този начинъ, ще внимавате, съзнанието ви да бѫде будно.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

*

44. Лекция отъ Учителя, държана на

19 юний, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...