Jump to content

1929_04_10 Спорни въпроси


Ани

Recommended Posts

От томчето "Форми въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Спорни въпроси.

Размишление върху Царството Божие.

Въ живота на човѣка има основни, сѫществени мисли, които винаги държатъ съзнанието му будно. Това, което свързва човѣка съ външния, физически свѣтъ, сѫ предметитѣ, съ които той борави. Наистина, когато се вглъби въ себе си, човѣкъ престава да се интересува отъ външния свѣтъ, отъ предметитѣ, които го обикалятъ. За такъвъ човѣкъ казваме, че живѣе повече вѫтрешно. Това не значи, че той е прекѫсналъ връзката си съ външния свѣтъ. Щомъ съзнанието му е будно, той не може да бѫде далечъ отъ външния свѣтъ. Съзнанието е връзка между външния и вѫтрешния животъ на човѣка отъ една страна, както и между сегашния и бѫдещия му животъ отъ друга страна.

Какво представя физическиятъ животъ на човѣка? — Животъ на постоянни промѣни. Той е ту радостенъ, ту скърбенъ; ту гладенъ, ту ситъ; ту доволенъ, ту недоволенъ. Всичко това произтича отъ факта, че човѣкъ иска повече нѣща, отколкото му сѫ нужни. Вследствие на това, той носи излишенъ товаръ. Отъ какво се нуждае ученикътъ? — Отъ перо, мастилница, букварь и торба, въ която да туря хлѣбъ, тетрадка и книга, отъ която ще учи. Книгата представя паметьта или ума, съ който той си служи да прави връзка между явленията, които наблюдава и изучава.

Като не разбиратъ смисъла на живота, хората се стремятъ единствено къмъ уреждане на своитѣ работи. Тѣ не знаятъ, че ако човѣкъ мисли да нареди своитѣ работи, никога нѣма да постигне това свое желание. Иска ли да уреди живота си, човѣкъ трѣбва да го урежда съ огледъ на общото благо, съ живота на другитѣ хора. При това положение, като урежда своя животъ, той ще съдействува за уреждане живота и на своитѣ ближни. Като учи, човѣкъ помага и на ближнитѣ си да учатъ. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ се натъква на закона на обмѣната. Щомъ обмѣната става правилно, човѣкъ правилно се развива. Ние виждаме този законъ и въ живота: единъ човѣкъ се качва, другъ слиза; единъ печели, другъ губи; единъ дава, другъ взима; единъ учи, другъ преподава. Този законъ подразбира вѣчно движение и смѣна на явленията: който се е качилъ, той започва да слиза; който е слѣзалъ, той започва да се качва. Този законъ уравновесява силитѣ въ природата.

Който не разбира закона за обмѣната, той изпада въ недоволство и започва да страда. Недоволството не е присѫщо само на човѣка. Всички живи сѫщества сѫ недоволни. Вълкътъ е недоволенъ, че не е могълъ да открадне една овца отъ кошарата, да се нахрани. Лисицата е недоволна, че не е могла да си открадне една кокошка отъ курника на селянина. Учениятъ е недоволенъ отъ критиката на своето съчинение. Той чете по списания и вестници, че еди-коя глава отъ книгата му не е вѣрна, не изяснява добре фактитѣ и т. н. Недоволство сѫществува навсѣкѫде въ живота, но то не разрешава въпроситѣ. Нѣкѫде критиката е по-мека, нѣкѫде е остра, язвителна. Дето има справедлива критика, тамъ непременно има нѣкое слабо мѣсто.

Всички хора, които сѫ дошли на земята да се учатъ, иматъ слаби страни. Слабоститѣ не трѣбва да смущаватъ ученика. Който иска да напредва, той трѣбва да бѫде свободенъ. Какво ще кажатъ хората за него, това не трѣбва да го смущава. Щомъ учи, той непременно ще прави погрѣшки. За да не те критикуватъ хората, говори малко, но смислено. Въ петь минути човѣкъ може да каже много нѣщо. На човѣка се позволява да говори най-много отъ 5-15 минути. Не може ли въ 15 минути да изкаже сѫщественото, и часове нѣма да му стигнатъ. Днесъ еволюцията на човѣка е съкратена, вследствие на което той трѣбва да пести времето и енерията си. Казвате на нѣкого: Бѣгай! — Защо да бѣгамъ? — Бѣгай, нищо повече. Ако река да ти обяснявамъ, ще пострадашъ. Ти си на бойното поле, дето всѣки моментъ прехвъркватъ куршумитѣ. Не бѣгашъ ли отъ бойното поле, нѣкой куршумъ ще те повали на земята. Много говорене не помага. Многото приказки не оправятъ работитѣ на ученика. Иска ли да оправи работитѣ си, ученикътъ трѣбва да учи. — Ама не мога да уча. — Не можешъ да учишъ, защото умътъ ти е раздвоенъ. — Кога ученикътъ не може да учи? — Когато носи въ ума си мисъльта за полици, които трѣбва да плаща. Тази мисъль е динамическа сила, която смущава ученика. Ще кажете, че човѣкъ не трѣбва да се смущава. Лесно се казва, но мѫчно се постига. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се владѣе. Добре е да се владѣе, но какъ ще постигне това? Ще кажете, че човѣкъ може лесно да се справи съ неприятеля си. Като го бутне, ще го повали на земята. Лесно е да повалишъ слабия, но какво ще правишъ съ силния? Ако неприятельтъ ти е силенъ, какъ ще го повалишъ? Лесно се говори, но нѣщата въ живота ставатъ мѫчно.

Хората не успѣватъ въ живота си, защото се занимаватъ съ неразрешими въпроси. Запримѣръ, тѣ разискватъ върху въпроса, защо сѫществуватъ страдания, защо животътъ не е пъленъ съ радости. Единъ день тѣзи въпроси ще се разрешатъ, но днесъ не могатъ. — Защо радостьта не иде? — Много просто, тренътъ е закъснѣлъ. — Защо скръбьта е дошла? — Защото е пѫтувала съ експресъ. Скръбьта иде, безъ да я очаквате. Понѣкога тя иде по-рано, отколкото сте я очаквали. Както виждате, животътъ е пъленъ съ изненади. Вие очаквате радостьта, а скръбьта пристига. — Защо? — Радостьта е закъснѣла, а скръбьта е прибързала.

И тъй, за да разбере въпроса за страданията и радоститѣ, човѣкъ трѣбва да има права, трезва мисъль. Дойде ли до своето страдание, човѣкъ трѣбва да разгледа страданията на всички живи сѫщества и да види, на кое мѣсто е неговото страдание. Ако е на опашката, той трѣбва да свърже главата на страданието съ опашката му и да образува единъ крѫгъ. Щомъ започне да се върти около този крѫгъ, човѣкъ е разрешилъ вече въпроса за страданията и скърбитѣ въ живота. Крѫгтъ показва, че страданията, скърбитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота се разрешаватъ само съ любовь. Ако младъ, 30 годишенъ човѣкъ дължи нѣколко хиляди лева на нѣкой банкеръ, но не може да ги плати, той ще разреши въпроса само съ любовь. — Какъ? — Ще залюби дъщерята на банкера. Обикне ли го и тя, въпросътъ е свършенъ. Докато младиятъ момъкъ не залюби дъщерята на банкера и не я носи въ ума си, работитѣ му никога нѣма да се наредятъ.

Следователно, докато човѣкъ не обикне Бога, работитѣ му нѣма да се наредятъ. Докато човѣкъ не носи една свѣтла идея въ ума си, животътъ му не може да се подобри. Доброто е съзнателенъ, а не механически процесъ. Да любишъ, да бѫдешъ добъръ, това е най-голѣмото изкуство въ живота. Когато изпитва нѣщата, любовьта си служи съ чувствителни везни. Тя туря всѣко нѣщо на везнитѣ и ако се укаже, че единъ грамъ само не достига, веднага го отстранява. Разумниятъ животъ изисква голѣма точность. Всѣка проява на разумния животъ подразбира абсолютна точность. Всѣки, който е попадналъ на везнитѣ на любовьта, той е опиталъ нейнитѣ прояви. Ако не му достига само единъ грамъ, той веднага се намира далечъ отъ любовьта. Ще кажете, че единъ грамъ не представя нѣкаква голѣма величина. — Не, единъ грамъ представя голѣма динамическа сила. Имашъ ли единъ грамъ повече или по-малко, любовьта непременно ще те тури настрана.

Сѫщиятъ законъ се отнася и до музиката. Когато цигуларьтъ нагласява цигулката си, той трѣбва да я нагласи точно, ни по-високо, ни по-низко. Въ музиката има единъ основенъ тонъ, по който се нагласяватъ всички инструменти. Не само въ музиката, но и въ живота сѫществуватъ основни тонове, по които човѣкъ постѫпва. Не знае ли тия основни тонове, не може ли правилно да ги взима, той не може и правилно да постѫпва. Който взима правилно тоноветѣ на живота, той всѣкога е радостень, независимо отъ това, дали работитѣ му вървятъ или не вървятъ добре. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството на живѣене. Лесно е да прави човѣкъ добро, когато има срѣдства, когато е богатъ. Обаче, да прави човѣкъ добро, когато нѣма срѣдства, това значи, да има идея въ себе си. Да учи човѣкъ подъ нѣкакъвъ външенъ натискъ, това още не значи любознателность. Истински любознателенъ човѣкъ е този, който по свое желание учи и преодолява всички препятствия и мѫчнотии. За да отиде на училище, детето не трѣбва да чака да се стовари върху гърба му тоягата на бащата или на майката. Преди да сѫ станали бащата и майката отъ сънь, детето трѣбва да се е приготвило за училище. Майката и бащата трѣбва да се радватъ, че иматъ прилеженъ синъ.

Следователно, като ученици, вие трѣбва да бѫдете прилежни. Каквато мѫчнотия и да се представи на пѫтя ви, вие трѣбва да я решите правилно. Мѫчнотиитѣ, препятствията, болеститѣ, страданията, това сѫ задачи за ученика. Ако не сте ученици и заболѣете отъ ставенъ ревматизъмъ, запримѣръ, вие ще търсите лѣкарь да ви помогне. Обаче, ученикътъ не търси никакъвъ лѣкарь. Като заболѣе отъ ставенъ ревматизъмъ, той трѣбва да научи езика му и да се разговаря съ него, докато го изпѫди вънъ отъ организъма си. Ще ви се види чудно, какъ е възможно човѣкъ да говори съ ревматизъма. Когато ревматизъмътъ започне да стѣга ту крака, ту рѫката на човѣка, трѣбва да знаете, че това е неговиятъ езикъ. Разбере ли човѣкъ езика му и започне да му отговаря, тѣ ставатъ приятели. Когато отношенията между двама души, които нѣкога не сѫ се обичали, се смекчатъ, тѣ ставатъ приятели. Щомъ ревматизъмътъ се смекчи, това показва, че той се готви да напусне своя приятель. Когато самъ се лѣкува, човѣкъ придобива увѣреность въ себе си, въ своитѣ сили. Остави ли се на лѣкаръ, той отдава всичко на него и постепенно губи вѣра въ своитѣ сили. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освенъ задачи, които трѣбва правилно да се решаватъ. Не се ли решаватъ, както трѣбва, тогава идатъ истинскитѣ болести, които мѫчно вече се лѣкуватъ. Като знаете това, не се страхувайте отъ болеститѣ. Всѣки бодежъ въ плешката, въ гърба, въ гърдитѣ не е нищо друго, освенъ поздравъ отъ нѣкой вашъ приятель, който ви обича. Всички бодежи, всички болезнени състояния на човѣка научно се обясняватъ съ неправилно разпредѣляне на енергиитѣ въ неговия организъмъ. Колкото по-лесно и правилно човѣкъ се справя съ болезненитѣ си състояния, толкова по-дълбоко е проникналъ въ смисъла на живота. Не може ли да се справи съ тѣхъ, той се натъква на голѣми противоречия въ живота си.

Болеститѣ, отъ които съвременнитѣ хора страдатъ, биватъ три вида: физически, т. е. такива, които засѣгатъ тѣлото; сърдечни — засѣгащи чувствата и умствени — засѣгащи мозъка. Съ други думи казано, болеститѣ могатъ да засѣгатъ твърдата, течната и динамическата, нервна материя на човѣшкия организъмъ. Болеститѣ на физическото тѣло се лѣкуватъ по единъ начинъ, на чувствата — по другъ, а на нервитѣ — по трети начинъ. Съвременната медицина не разполага още съ методи, чрезъ които окончателно да лѣкува болеститѣ. Като видѣ болния при кѫпалнята, Христосъ му каза: „Стани и ходи!“. Това показва, че Христосъ е разполагалъ съ положителна, съ абсолютна наука. Който има тази наука, и той може да си каже: Стани и ходи! Това е формула, съ която човѣкъ може да преодолява всички мѫчнотии и изпитания. Говори ли на разумностьта въ себе си, човѣкъ може да стане, да ходи и да постигне всички добри и благородни желания. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да прави редъ опити. Намѣри ли се въ известна мѫчнотия, като болния, който лежалъ 38 години при кѫпалнята, той трѣбва да си каже: Стани и ходи! Следъ това ще дойдатъ да го питатъ: Кой те излѣкува? — Христосъ, т. е. разумното начало въ мене. Дали ще вѣрвате въ това, или не, то е другъ въпросъ. Важно е, че бѣхъ боленъ, а сега съмъ здравъ.

Съвременнитѣ хора искатъ за всѣко нѣщо доказателства. Обаче, има нѣща, които не могатъ да се доказватъ по физически начинъ. Тѣ се доказватъ отъ резултатитѣ, които виждаме на лице. Колкото повече съзнанието на човѣка забогатява съ опитности, толкова повече и вѣрата му се усилва. Иска ли да оправи работитѣ си, човѣкъ трѣбва да бѫде веселъ. — Може ли човѣкъ всѣкога да бѫде веселъ? — Може, разбира се. Като ставате сутринь, мислете за живота въ неговата цѣлокупность, за живота на всички хора, които сѫ минали преди васъ и днесъ се намиратъ нѣкѫде, дето сѫщо продължаватъ да работятъ и да учатъ. И тѣ сѫ имали скърби и страдания, които сѫ разрешавали по нѣкакъвъ начинъ. Всѣка задача, дадена на ученика, може да се разреши.— Кога? — На опредѣленото за нея време. Не поставяйте срокъ за разрешаване на задачитѣ си. Когато работите съзнателно, вие ще решавате задачитѣ си правилно. Има задачи, които човѣкъ трѣбва да реши още въ този животъ. Има задачи, които ще реши въ другъ животъ. Обаче, кога и какъ ще реши задачитѣ си, това не трѣбва да го смущава. Ако имате приятель, който е завършилъ развитието си на земята и заминава за друга нѣкоя планета, трѣбва ли да съжалявате, че не е останалъ при васъ? — Ама кога ще го видя? — Нѣкога ще го видишъ, но за да постигнешъ това, трѣбва да се стремишъ къмъ него. Той трѣбва да остане въ съзнанието ти като идея, къмъ която да насочишъ мисъльта си.

Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората спорятъ върху постѫпкитѣ си, защо нѣкой постѫпилъ така, а не иначе. Обаче, спорътъ нищо не допринася. Въ края на краищата се явяватъ редъ недоразумения. Двама светии живѣли заедно въ една гора, дето изучавали законитѣ на природата. Тѣ взаимно си услужвали: единъ день работилъ единиятъ; на другия день — вториятъ. Случило се единъ пѫть, че бобътъ, който единиятъ отъ тѣхъ варилъ, се указалъ безсоленъ. Понеже билъ заетъ, светията забравилъ да тури соль, но мислилъ, че поставилъ. Като започнали да ядатъ, вториятъ светия казалъ: Бобътъ е безсоленъ. — Не, азъ го солихъ. — Да, но моятъ езикъ казва, че не е соленъ. Започналъ малъкъ споръ, който лесно се разрешилъ. Като опитали боба, и двамата се увѣрили, че наистина е безсоленъ.

Днесъ всички хора спорятъ все за малки работи, дали бобътъ е осоленъ или безсоленъ. Колкото по-разумни сѫ хората, толкова по-бързо се решава спорътъ между тѣхъ. Достатъчно е да се опита бобътъ, за да се реши спорътъ. Вь Сѫщность, правилно е да се готви или безсолно, или съ малко соль. И после, споредъ вкуса си, всѣки ще си тури толкова соль, колкото му е нужно. Всѣки човѣкъ може да направи тази погрѣшка, да забрави да тури соль въ боба. Обаче, не се минало много време, и вториятъ светия направилъ сѫщата погрѣшка, каквато и първиятъ. Като варилъ бобъ, покрай него минала една красива мома, която той проследилъ. Като се върналъ, той продължилъ да вари боба, но забравилъ, че не е турилъ соль. Така само той разбралъ погрѣшката на приятеля си и си казалъ: Навѣрно и край него е минала красива мома, която отклонила вниманието му.

Моралиститѣ ще кажатъ: Трѣбва ли светия да се увлича, да гледа красиви моми? Ако красивата мома става причина да не се осоли боба, но да осоли светиитѣ, т. е. да просвѣти умоветѣ имъ, заслужава да се увлѣче човѣкъ въ нея. Преди да видятъ красивата мома, светиитѣ сѫ мислили, че могатъ да помагатъ на хората, когато сѫ далечъ отъ тѣхъ. Обаче, като видѣли красивата мома, тѣ разбрали, че за да помагатъ на хората, да имъ покажатъ, какъ да живѣятъ правилно, трѣбва да отидатъ между тѣхъ. Следъ това тѣ напуснали гората и отишли да живѣятъ между хората. Красивата мома внесла въ тѣхъ новъ потикъ, ново разбиране на живота. До това време тѣ гледали на живота по особенъ начинъ. Като видѣли красивата мома, тѣ разбрали, че човѣкъ може да живѣе добъръ, чистъ животъ и всрѣдъ хората. По този начинъ, именно, може да имъ се помага повече, отколкото ако стоите далечъ отъ тѣхъ.

Веднъжъ физическиятъ свѣтъ сѫществува, човѣкъ не трѣбва да го отбѣгва. Животътъ на земята е училище, презъ което всѣки неизбѣжно трѣбва да мине. — Ама ще грѣши човѣкъ. — Като грѣши, ще изправя погрѣшкитѣ си и ще се учи. Какви сѫ погрѣшкитѣ на днешнитѣ хора? — Че забравятъ да осолятъ боба и хлѣба, съ който се хранятъ. Погрѣшката на хората не е въ това, че не сѫ осолили хлѣба и боба, но въ това, че мисъльта имъ се отклонява отъ ненужни и дребнави работи въ живота. Колкото за това, трѣбва ли соль въ боба или не, вкусътъ има думата. Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ соль, но всѣки ще туря повече или по-малко, споредъ вкуса си. Замине ли на другия свѣтъ, човѣкъ не се нуждае отъ никаква соль.

Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се занимава не само съ външнитѣ, но и съ вѫтрешнитѣ процеси на живота. Запримѣръ, въ който домъ влѣзете, ще видите, че всички хора говорятъ за чистотата, като първо условие на живота. Обаче, тѣ иматъ предъ видъ главно външната чистота. Външната чистота трѣбва да води човѣка къмъ вѫтрешна чистота. Ако е въпросъ за външна чистота, рибитѣ първи сѫ дали образецъ за тази чистота. Въпрѣки това, и до днесъ още тѣ не сѫ разрешили въпроса за чистотата. Чрезмѣрното размножаване на рибитѣ показва, че въ тѣхния животъ има нѣщо неестествено. Ако вникнете въ живота на птицитѣ, ще видите, че тѣ сѫ разрешили въпроса за облѣклото и за семейнитѣ отношения. Но и това разрешение е външно само. Като изучавате живота на млѣкопитаещитѣ, ще видите, че и тѣ сѫ разрешили нѣкакъвъ въпросъ, но външно само. Какъвъ въпросъ сѫ разрешили тѣ, сами ще си отговорите. Като разумно сѫщество, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ въпроситѣ, които рибитѣ, птицитѣ и млѣкопитаещитѣ сѫ разрешили външно и да отиде по-нататъкъ, да ги разреши вѫтрешно. Днесъ човѣкъ се намира предъ разрешение на важния въпросъ — въпросътъ за любовьта. Той не трѣбва да го разрешава нито като рибитѣ, нито като птицитѣ, нито като млѣкопитаещитѣ, нито като ангелитѣ. Човѣкъ трѣбва да разреши въпроса по свой начинъ. Ще кажете, че за да разрешите въпроса за любовьта, трѣбва да постигнете съвършенство. — Не, за да се усъвършенствува, човѣкъ преди всичко трѣбва да люби. За да постигне желанията си, човѣкъ трѣбва да люби. Безъ любовь нищо не се постига.

Какво представя любовьта? Велика, мощна сила е любовьта. Внесете ли най-малкия потикъ на любовьта въ душата на човѣка, той коренно ще се преобрази. Любовьта е въ състояние да подигне и падналия човѣкъ, да го направи силенъ, здравъ и да го застави да учи. Една млада мома боледувала 12 години отъ нѣкаква болесть. Лѣкаритѣ нѣмали никаква надежда въ нейното излѣкуване. Единъ день тя видѣла единъ младъ, красивъ момъкъ, който така я погледналъ, че събудилъ животъ въ нея. Тя станала моментално отъ леглото си и започнала бавно да пристѫпва. День следъ день тя се чувствувала все по-добре, докато въ скоро време съвършено оздравѣла. Тя започнала да се облича добре и да излиза навънъ да се разхожда. Кое й дало сила да прави това? — Мисъльта за младия момъкъ. Тя постоянно го носѣла въ ума си. Какво показва това? Това показва, че само любовьта е въ състояние да свърже човѣка съ живитѣ сили на природата, съ красивото и великото въ свѣта и да вдъхне желание въ него да живѣе. Това, което освобождава човѣка отъ болезненитѣ му състояния, е любовьта.

И тъй, любовьта не е нищо друго, освенъ живата, разумна природа. Съ други думи казано, Богъ е Любовь. Въ този смисълъ, всѣки трѣбва да обича, да люби, но никога да не излага любовьта на позоръ. Обичайте, любете, безъ да се стѣснявате, но никога не излагайте любовьта на позоръ. Никога не изнасяйте свещенитѣ работи на позоръ. Казано е въ Писанието: „Не хвърляйте бисеритѣ си на свинетѣ!“. Това значи: не подлагайте любовьта на опозоряване. Постигнете ли това, вие ще придобиете мѫдростьта и истината. Който опозорява любовьта, той ще опозорява и мѫдростьта, и истината. Видите ли, че нѣкой човѣкъ върви въ пѫтя на любовьта, не го критикувайте. Никой нѣма право да критикува пѫтищата на любовьта. Щомъ любовьта внася животъ и свобода въ човѣка, тя трѣбва да се приеме съ уважение. Отнасяйте се къмъ любовьта съ свещенъ трепетъ. Тя осмисля живота. Въ любовьта нѣма нищо неморално. Това, което хората считатъ за неморално въ любовьта, говори за тѣхнитѣ криви, изопачени разбирания. Истинската любовь почива на великитѣ, Божествени закони. Тя не се опредѣля отъ човѣшкия моралъ, който е безморалие. Моралътъ на любовьта е моралъ за светиитѣ, за ангелитѣ, но не и за обикновенитѣ хора. Истинска любовь е онази, която внася въ човѣка потикъ къмъ добро. Истинска любовь е онази, която събужда въ човѣка благородни чувства и свѣтли мисли. Любовь, която не събужда въ човѣка потикъ къмъ добро, нито благородни чувства и свѣтли мисли, е любовь на човѣшкия егоизъмъ, на користолюбието въ човѣка. Човѣкъ не трѣбва да допуща нито една користолюбива мисъль, нито едно користолюбиво чувство въ себе си. Тѣ покварятъ чистотата на неговата душа. Тѣ опозоряватъ любовьта.

Користолюбието ограничава човѣка и създава кармически отношения между него и ближнитѣ му. Въ кармата работи закона на необходимостьта. Значи, по необходимость, човѣкъ ще се натъква на кармически отношения отъ миналото си и, ако не може правилно да ги реши, ще страда. За да не страда, за да ликвидира правилно съ кармата си, човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си закона на любовьта. Любовьта гледа еднакво на млади и стари, на бедни и богати, на учени и прости. За нея всички хора сѫ млади и богати. Тѣ сѫ млади, защото могатъ да работятъ и учатъ, а богати, защото истинското богатство се крие вѫтре въ човѣка. Богатството е вѫтрешно качество, а не външно. Отъ гледището на любовьта, всички хора сѫ учени, понеже истинското знание е написано въ самия човѣкъ. То не е нѣщо външно. Достатъчно е човѣкъ да дигне завесата на забравата, за да си спомни всичко, което е училъ въ далечното минало.

Любовьта е свещено чувство, което се таи дълбоко въ душата на човѣка. Обичате ли нѣкого, не му говорете за своята любовь. Този, когото обичате, не трѣбва да знае, какви чувства имате къмъ него. Ще му давате отъ себе си, безъ той да подозира, отде иде тази благодать. Правете добро, безъ да говорите за него. Доброто трѣбва да бѫде импулсъ на човѣшката душа, да радва човѣка, но да знае, че Богъ въ него прави доброто, а не той самъ. Богъ дава еднакво и на праведни, и на грѣшни, както слънцето еднакво изпраща свѣтлината и топлината си на всички живи сѫщества. Разликата между всички сѫщества седи въ пѫтя, по който тѣ вървятъ. Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество има свой опредѣленъ пѫть на движение.

Любовьта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички мѫчнотии. Казано е: „Любовьта не дири своето право.“ Въ този смисълъ, тя дава, безъ да очаква нѣщо. Не спазва ли законитѣ на любовьта, човѣкъ ще понесе последствията на това нарушаване. Често най-малката причина може да предизвика голѣми последствия. Понѣкога кибритената клечка може да произведе голѣмъ пожаръ. Който живѣе споредъ законитѣ на любовьта, той никога не може да пострада. Дрехата на този човѣкъ остава за винаги здрава и чиста. Той е придобилъ безсмъртието. Безсмъртието е свързано съ чистотата, съ свободата и съ свѣтлината. Тъй щото, ще знаете, че хората умиратъ, когато излѣзатъ отъ областьта на любовьта. Върнатъ ли се въ областьта на любовьта, тѣ отново оживяватъ. Това наричаме възкресение.

*

34.Лекция отъ Учителя, държана на

10 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...