Jump to content

1915_05_10 Новото основание


hristo

Recommended Posts

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

СИЛА и ЖИВОТЪ

 

БЕСѢДИ

ДЪРЖАНИ ОТЪ ДѪНОВЪ

(ПО  СТЕНОГРАФСКИ БѢЛѢЖКИ)

image001.png

ВТОРА СЕРИЯ.

image001.png

II.

НОВОТО ОСНОВАНИЕ

image003.png

 

София — 1915

 

Новото основание.

 
 

„Защото никои не може да по-
ложи друго основание, освѣнъ поло-
женото, което е Иисусъ Христосъ“
1. Кор. 5: 11.
 
„Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и жи-

вотътъ“
Ев. Иоанъ 14: 6.

 

Тия два стиха иматъ съотношение. Какво трѣбва да разбираме подъ думитѣ: „Никой не може да положи друго основание“? Азъ ще взема стиха въ неговия обикновенъ, широкъ смисълъ. Основа — това е една прозаична дума. Кой не говори за основа? Градишъ кѫща, казвашъ: „Турямъ основи“;  насновавате платно, казвате пакъ: „Турямъ основа“; правите нѣкое химическо съединение, търсите пакъ основата. Въ геометрия основа наричатъ опорната точка. Слѣдователно, и за сѫществуванието на самия животъ потрѣбна е такава основа, такава опорна точка. Въ какво седи именно тази основа? Казва се, че не може да се положи друга основа, сир., ние не можемъ да измѣнимъ основата на живота; не можемъ да измѣнимъ човѣшката мисъль, човѣшкитѣ желания, човѣшката воля, сир, не можемъ да ги измѣнимъ въ тѣхната сѫщина. Вие не можете да направите една мисъль да не е мисъль; вие можете да я направите добра, лоша или неутрална, но повече отъ това не можете да я измѣните. Значи, вие можете да измѣните нейната външна форма, но никога не и нейната сѫщина. Слѣдователно, азъ ви говоря за единъ основенъ законъ: „Никой не може да измѣни това основание, което Христосъ е турилъ“. Това основание е, че ние се намираме подъ властьта на единъ законъ, подъ една основа на добро и зло; ние стоимъ върху една основа, която сѫщеврѣменно произвежда: и радость и страдание, и въздигане и падане, и забогатяване и осиромашаване, и здраве и болесть. Туй основание, което Христосъ е положилъ, — и по тази причина той слѣзе отъ Небето на земята, — има двѣ опорни точки. Това е принципъ. Когато вие правите единъ мостъ върху нѣкоя рѣка, може да построите този мостъ само върху двѣтѣ опорни точки, двѣтѣ крайнини, и всичката тяжесть ще пада или върху едната, или върху другата страна. Е добрѣ, Небето и земята сѫ двѣтѣ опорни точки, върху който е съграденъ човѣшкиятъ животъ. Най-дълбоката мисъль, до която ние проникваме, то е първата основа, първата опорна точка; желанията — това сѫ втората основа, втората опорна точка; а това, което ние наричаме воля, това е процесътъ на градене. Когато нѣкой говори за човѣшка воля, ние подразбираме, че трѣбва всѣкога двѣ опорни точки: като почнемъ да градимъ върху тѣхъ, ще се прояви нашата воля. Слѣдователно, споредъ този принципъ, човѣшката воля никога не може да се прояви, ако нѣма двѣ опорни точки; само при граденето може да се прояви. Ние трѣбва да разбираме добрѣ дълбокия смисълъ на Христовото учение. Да не си мислимъ само, че го разбираме, а въ сѫщность да не го разбирамъ. Една госпожа ми разправяше слѣдния анекдотъ за една мома софиянка, която, прѣди да се ожени, учила всичко, но по готварство не свършила, и, като се оженила, искала да сготви на мѫжа си бобъ, но не знаяла какъ; отива при една своя съсѣдка и я пита: „Какъ готвите вие бобъ?“ — ама не казва, че тя не знае. — „Е, отговаря съсѣдката, туримъ го да се свари, тъй нарѣжемъ лукъ, тъй туримъ масло. — Е, казва другата, и ние тъй готвимъ“. Слѣдъ една седмица тя пакъ пита съсѣдката си: „Ами месото какъ го готвите? — Еди-какъ. — И ние тъй го готвимъ“.— Но съсѣдката,като искала да я изпита, да-ли наистина знае да готви, намислила да я излъже. И когато единъ день мѫжътъ на неопитната млада булка донесълъ охлюви, и послѣдната отишла да попита пакъ съсѣдката си какъ готви охлюви,тогава съсѣдката ѝ казала:„Счукваме ги въ чутура, туряме оризъ и вода и ги сваряме. — И ние, казва другата, така ги готвимъ“. Връща се у дома и наготвя охлювитѣ по сѫщия начинъ. Идва мѫжътъ ѝ на обѣдъ и, като видѣлъ сготвенитѣ охлюви, разбралъ колко жена му знаяла да готви. Въ съврѣменнитѣ религиозни вѣрвания има сѫщо такива сготвени охлюви. Не се готвятъ, обаче, такива охлюви; трѣбва едно коренно разбиране на нѣщата. Въ какво седи чо вѣшката мисъль — единъ отъ основнитѣ велики закони, който твори? Прѣди всичко, ние сме мислящи сѫщества; второ, сѫщества,които чувствуваме, и трето, които дѣйствуваме и градимъ. Вънъ отъ това, вие не можете да положите друго основание, не можете да дѣйствувате по другъ начинъ; ако дѣйствувате по другъ начинъ, може да се деградирате. Може да вървите само по двѣ посоки: или нагорѣ, или надолу; срѣденъ пѫть въ този свѣтъ нѣма; понеже всичко се движи, не можете да седите върху една опорна точка. Двѣтѣ опорни точки сѫ всѣкога неподвижни, но всичко около тия точки е подвижно.

За изяснение ще ви приведа единъ примѣръ отъ съврѣменната наука, за да видите какви сѫ нашитѣ илюзии за живота. Ако пуснемъ електрически токъ подъ купчина желѣзни стърготини, извѣстна стърготина, която е най-близо до тока, ще се намагнитиса и ще привлѣче къмъ себе си всички други. Тая стърготина се обръща къмъ другитѣ съ думитѣ: „Видите ли, какъ азъ съ своята сила ви привлѣкохъ? ако азъ не съмъ тукъ, и вие нѣма да бѫдете около мене“. Но, ако прѣмѣстимъ тока, друга стърготина ще се намагнитиса и ще стане центъръ,около който ще се събератъ всички други. И когато казвате: „Азъ мога да направя това“ или: „Хората се събиратъ около мене, азъ съмъ влиятеленъ“, това значи, че токътъ дѣйствува близо до васъ; въ момента, когато токътъ се измѣни, вие ще идете къмъ периферията. Слѣдователно, трѣбва за знаете,че основата не е вѫтрѣ въ васъ,въ туй, което вие мислите и чувствувате въ даденъ моментъ. За да може да познаете да-ли имате основа, да-ли сте я намѣрили, трѣбва въ момента, когато намѣрите своитѣ опорни точки, да почувствувате въ себе си дълбокъ миръ. Редъ философи учатъ свѣта, а самитѣ тѣ не сѫ намѣрили своитѣ опорни точки, не сѫ спокойни.

Когато Христосъ е казалъ;„Азъ съмъ пѫтьтъ и истината“, съ това Той е посочилъ двѣтѣ опорни точки, а „животътъ“ е единъ процесъ, който произтича отъ този пѫть и отъ истината. Върху тази основа ние не можемъ да градимъ другояче. Напр., какво нѣщо е стремежъ? Стремежътъ на единъ духъ въ пространството е да се въплъти; стремежътъ на едно дѣте, което се е въплътило, е растенето; въ този растежъ то захваща отъ едната точка, стига до извѣстна височина, послѣ почва да слиза, образува крива линия, която се свръшва на другата опорна точка: младина и старина сѫ двѣтѣ опорни точки отъ живота. Като минете отъ дѣтинство до старость ,ще намѣрите двѣтѣ опорни точки на вашия животъ; слѣдъ туй, като се върнете втори пѫть, ще градите върху тия точки, ако не сте ги забравили; но, ако сте ги забравили ще почнете отново. Има хора, които само кръстосватъ, но никога не градятъ. Върху двѣтѣ опорни точки трѣбва да се тури една крива линия. Това е законътъ на движението. Туй движение се изразява въ човѣшката мисъль. Въ какво седи човѣшката мисъль? То е законътъ на полагане, на трупане материалъ върху тия двѣ отнови. Трѣбва да градимъ пакъ по единъ извѣстенъ планъ. Нека дойдемъ до човѣшкото тѣло. Да ви приведа друго едно изяснение. Когато човѣкъ се заражда въ този свѣтъ, той си образува най-напрѣдъ крайнинитѣ на тѣлото. Отъ всички органи най-послѣ се образува бѣлиятъ дробъ. Когато се образува дихателната система, дѣтето трѣбва веднага да се роди. Рѫцѣтѣ сѫ продуктъ на човѣшката воля; лицето, носътъ, устата, дробоветѣ, стомахътъ, — това сѫ човѣшкитѣ желания: тамъ изпитваме това, което искаме да вкусимъ. Мозъкътъ на човѣка е органъ на човѣшката мисъль, тамъ ние можемъ да изпитаме мисъльта. Когато говоримъ за мисъль, подразбираме мозъкъ. Но, като дойдемъ до човѣшкия мозъкъ, ще видимъ, че споредъ дебелината на сивото вещество е и производителностьта на човѣшката мисъль. Колкото по-голѣми набраздявания има въ туй сиво вещество, толкова по-силна е тази мисъль. Нѣкои казватъ, че Мозъкътъ самъ по себе си произвежда мисъльта. Това не е право. Човѣшкиятъ мозъкъ е подобенъ на земята, която сама по себе си не ражда, а творческата сила иде отъ пространството — тя е слънцето, което дѣйствува върху повръхностьта на земята, и понеже има основа, върху тази основа слънцето гради, произвежда, твори. Човѣшкиятъ духъ е човѣшкото слънце, което, като грѣе върху човѣшкия мозъкъ, поражда тия мисли. Всѣко едно сѫщество мисли. Вие мислите, че вольтъ не мисли? И той мисли, но по волски, ограничено; и змията, и гущерътъ, и мухата, и всѣко сѫщество мисли и, споредъ своята мисъль, създава своята кѫща за живѣене или своето тѣло, своя организъмъ. Сегашниятъ нашъ организъмъ е плодъ на мисъльта, която имаме: споредъ тази мисъль, която е вѫтрѣ въ насъ, се гради човѣкътъ. Вие можете да направите вашитѣ дробове много широки — единъ метъръ, напр. Ако човѣшкиятъ духъ прави усилие, може да направи главата си много голѣма, но не е важно само голѣмината на главата; важното е да-ли той ще може да я обработва. Защото и земята е голѣма, но, когато Господъ прати човѣка на земята, каза му: „Иди завладѣй земята, елементитѣ“, и понеже ние не можахме да завладѣемъ земята, Господъ ни даде една малка земя, която е вѫтрѣ въ нашата глава, — нашиятъ мозъкъ; като знаемъ какъ да завладѣемъ нашия мозъкъ, ще намѣримъ законитѣ, чрѣзъ който ще завладѣемъ и земята. Ако не можете да владѣете вашитѣ мозъчни центрове, вашитѣ чувства, ако не можете да насочвате вашата воля, какъ ще насочвате друго извънъ васъ? Значи, не можемъ да положимъ друго основание. Има извѣстенъ законъ, който ограничава нашата дѣятелность; само по извѣстно направление и вѫтрѣ въ него ние можемъ да сторимъ всичко, да бѫдемъ всесилни. И нашето щастие или нещастие ще почива върху тази велика мисъль — доколко ние правилно вървимъ.

Съ тази бесѣда искамъ да ви наведа на мисъльта да започнете да градите вашия животъ. Единъ примѣръ за изяснение. Въ диритѣ на единъ пѫтешественикъ, който ходилъ да прави изслѣдвания на изтокъ, попадналъ единъ дивъ бикъ, който го погналъ. За да се избави, този пѫтешественикъ намѣрилъ единъ празенъ кладенецъ, влиза вѫтрѣ и се хваща за едно дръвче, което е било израснало въ този кладенецъ. Бикътъ дошълъ отгорѣ, почналъ да го гледа, обаче сѫщеврѣменно пѫтешественикътъ забѣлѣжилъ, че долу въ кладенеца го чака змия, и той се замислилъ какво да прави: нагорѣ не може да излѣзе, надолѣ сѫщо не може да се пусне, държи се здраво за една вѣтва. По едно врѣме забѣлѣзва, че горѣ на това дръвче има малко медецъ и като забравилъ, че горѣ е бикътъ, почналъ да ближе меда и да се радва, обаче слѣдъ малко забѣлѣжилъ, че отъ стѣнитѣ на кладенеца излѣзла една мишка,която почнала да прѣгризва туй дръвче. Казалъ си пѫтешественикътъ тогава: „И този медъ нѣма да ме спаси: единъ день дръвчето ще бѫде прѣгризено, и азъ ще падна долу при змията“.Този бикъ е сѫдбата, която тласка човѣка, а змията е смъртьта, която очаква човѣка. Но въ сѫщность бикътъ — това е рождението, змията — това е старостьта; тѣ не сѫ нѣща опасни. Защо ви гони бикътъ? За да работитѣ. Мързеливи сте, иска да ви накара да бѣгате. Що сѫ всички страдания въ свѣта? Тѣ сѫ този бикъ, който днесъ гони свѣта: и царе, и генерали, и офицери, и сѫдии — всички бѣгатъ и проповѣдватъ свобода на хората. Като ги срѣщнешъ, всички сѫ умни философи разсѫждаватъ, че свѣтътъ билъ злѣ устроенъ. Но какъ вие можете да разсѫждавате, когато нѣмате основа? Човѣкъ, който бѣга, може ли да разсѫждава? Не е злина, че този бикъ ни гони, защото, ако сме силни, ние можемъ да се повърнемъ да го хванемъ за рогата, и той ще се спре. Въ еврейската история има единъ герой — Самсонъ, срѣщу когото излѣзълъ нѣкакъвъ си лъвъ, но той го хваналъ за устата и го разчекналъ. Този страхъ отъ бика се дължи на факта, че ние не сме намѣрили двѣтѣ опорни точки.

„Никой не може да положи друга основа, освѣнъ тази, която Христосъ положи“. Е, каква основа положи Христосъ, какъ живѣ Той на земята? Като вземете деветьтѣ блаженства, Той е далъ деветь правила, по които човѣкъ трѣбва да живѣе. Той е далъ и два велики закона: любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Това сѫ двѣтѣ опорни точки, върху които трѣбва да градите вашия животъ; върху тѣхъ трѣбва да се гради и съврѣменниятъ общественъ животъ и сѣмейството. Жена, която не обича Господа, която не обича мѫжа си, кѫща не върти; мѫжъ, който не обича ближния си - жена си, кѫща не върти. Разбира се, когато азъ говоря за мѫжъ и жена, не подразбирамъ вашитѣ тѣла, тъй както сте си въ вашитѣ кѫщи, защото, както ги виждамъ, тѣ сѫ доста скромнички. Азъ подразбирамъ човѣшката душа въ нейното високо проявление, тази душа, която въ бѫдеще може да си направи много по-хубава кѫща, отколкото сега има. Тази душа, която се показва невѣжа, единъ день може да има много по-голѣми знания, може да бѫде много по-учена. За да намѣрите двѣтѣ опорни точки, върху които трѣбва да градите вашия животъ, трѣбва да направите крива линия и да започнете да градите. Не трѣбва да се лутате като съврѣменнитѣ философи. Измежду ония, които въ науката изслѣдватъ слънцето, едни казватъ, че то имало петь милиона градуса топлина, други казватъ два милиона, трети — 100 хиляди; единъ господинъ си позволява да казва, че има само 32 градуса, другъ че топлината му е подъ нула, трети — че слънцето било разтопено, затова пращало топлина. Обаче, сега се намиратъ други учени, които възразяватъ на това и казватъ: „Ако това би било вѣрно, тогава цѣлото пространство трѣбваше да бѫде топло, а фактъ е, че, колкото отива човѣкъ по-нагорѣ, тамъ настава такъвъ студъ, че може да замръзне“. Затова тия учени казватъ, че слънцето изпраща само енергия, а послѣдната се трансформира само тукъ на земята: именно земята произвежда топлина и свѣтлина, защото, наистина, като се изкачите нагорѣ, ще видите, че тамъ, въ небето, е тъмно, мракъ. Тия хора спорятъ, обаче фактитѣ показватъ, че и еднитѣ сѫ прави, и другитѣ сѫ прави, но има едно неразбиране. Азъ казвамъ: ако сте много чувствителни къмъ топлината, слънцето има топлина, но, ако не сте чувствителни, слънцето нѣма да има никаква топлина за васъ; топлината е относително нѣщо. Нѣкои хора турятъ въ чая си петь бучки захарь, други една, и пакъ имъ е сладко. Ето защо най-първо ние трѣбва да се избавимъ отъ тая илюзия да мислимъ, че знаемъ всичко, като онази жена, която мислила, че знае да сготви счукани охлюви. Не трѣбва да готвимъ така и истинитѣ. По сѫщия начинъ и Европа сега готви охлювитѣ; втори пѫть европейскитѣ народи ще готвятъ по другъ начинъ.

Но да се върнемъ на сѫществената мисъль. Трѣбва да творимъ. Нѣкои отъ васъ, който ме слушате тая сутринь, сѫ нещастни, нѣкои недоволни отъ живота, пъкъ нѣкои иматъ голѣми амбиции, голѣмо мнѣние за себе си. Прѣди нѣколко дена единъ мои приятель ми казваше: „Прѣди да почна да изучвамъ науката за рѫката, имахъ много високо мнѣние за себе си; като почнахъ да гледамъ линиитѣ, намѣрихъ, че на рѫката ми има само малко гордость и щестлавие, почнахъ да се срамувамъ отъ себе си. Така и вие мислите, че знаете много, но, като влѣзете въ живота, не можете да се справите съ него. Нѣкоя мома, прѣди да се ожени мечтае: „Като се оженя, тъй ще си наредя кѫщата, тъй ще се обличамъ, съ мѫжа си тъй ще живѣя“ — нареди си единъ проектъ, както се редатъ проектитѣ за закони — но, като се ожени, слѣдъ единъ мѣсецъ и двамата тръгнатъ разчорлени,значи, проектътъ не се е изпълнилъ, както и законитѣ, приети въ камарата, често оставатъ неприложени, защото не сѫ били нагодени съобразно съ нашитѣ условия. И когато нѣкоя наша мисъль не се приложи въ дѣйствие, ние казваме: „Нещастни сме, сѫдбата ни гони“. Никаква сѫдба не ви гони, а вашата глупость ви гони на всѣка една крачка. Трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно. Като дойде единъ човѣкъ при васъ, трѣбва да си съставите за него едно правилно понятие и да постѫпите съ него така, както вие бихте желали да постѫпятъ съ васъ въ дадения случай. И трѣбва да постѫпимъ добрѣ, понеже, каквото вършимъ, това ще ни постигне. Прѣди 45 години въ Варна нѣкой си господинъ, свършилъ въ Европа по музика, станалъ учитель и започналъ да учи дѣцата на варненскитѣ чорбаджии да свирятъ, да танцуватъ и пр. Обаче, единь день този господинъ се скаралъ съ гражданитѣ, и тѣ го уволнили. Човѣкъ крайно честолюбивъ, гордѣливъ, изхарчилъ си паритѣ и три дена седѣлъ гладенъ. Срѣща го единъ свещеникъ, който билъ запознатъ съ него, и го поканилъ нагости. Слѣдъ като се поразговорили, свещеникътъ го нагостилъ. Господинътъ му благодарилъ и, слѣдъ като му разправилъ историята си, свещеникътъ изважда и му дава двѣ бѣли меджидии: „Като ги похарчишъ, идвай пакъ у дома, докато си намѣришъ работа“. Минали се единъ-два мѣсеца, и понеже господинътъ владѣялъ много добрѣ турския езикъ, назначаватъ го секретарь на тогавашния турски валия. Слѣдъ една година набѣдяватъ свещеника, че билъ комита: ималъ писма и книги подозрителни, взематъ ги и ги даватъ на този ученъ българинъ секретарь да ги прѣгледа. Той ги разгледалъ, отдѣлилъ всички подозрителни книжа, скрилъ ги, и така свещеникътъ се оправдалъ, но останалъ очуденъ отъ поведението на секретаря, който му казалъ: „Двѣтѣ бѣли меджидии, който ми даде, когато не бѣхъ ялъ три дена, тѣ ти спасиха главата“. Ако този господинъ знаеше какъ да постѫпва, не щѣха да го изпѫдятъ гражданитѣ, но, ако и свещеникътъ не бѣше поканилъ този човѣкъ, който е гладувалъ три дена, да го нахрани, и да му даде двѣтѣ меджидии, послѣдниятъ, като секретарь, щѣше да му окачи вѫжето. Така и ние трѣбва да се справяме съ всѣка наша мисъль и дѣйствие въ нашия животъ, като се запитваме кои сѫ причинитѣ на нашето нещастие, ако сме нещастни; кои сѫ причинитѣ на нашата гордость, жестокость, алчность за богатства и пр.

Слѣдователно, трѣбва да почнемъ да мислимъ. „Ти си жестокъ“ — това не е твое; то е единъ капиталъ фалшивъ, може-би, оставенъ тебѣ въ наслѣдство отъ нѣкого. Единъ примѣръ за изяснение. Прѣди години въ София при единъ еврейнъ се явява единъ ерменецъ съ мостра отъ диаманти, каквито той ималъ цѣла торба, но искалъ да му ги продаде много евтино — за 20 хиляди лева — понеже успѣлъ да ги внесе безъ мито. Еврейнътъ се зарадвалъ и се условили ерменецътъ да му донесе диамантитѣ на еди-кое мѣсто, дѣто той му броилъ 20-тѣ хиляди лева и взелъ торбата съ мисъльта, че е станалъ притежатель на много голѣмо богатство; като си отива у дома, еврейнътъ разгърналъ торбата, но що да види? Само мострата била истински диамантъ, а другото — обикновени стъкла. Така и вие може да носите тази торба у васъ и да мислите, че сте богати, но, като я разтворите, ще видите, че е пълна съ джамчета. По закона за наслѣдство нашитѣ прадѣди ни оставятъ нѣкое богатство, и то е добродѣтель, а другото е джамчета — то е злото у насъ. И тъй, ние имаме едно фалшиво схващане за живота; ние мислимъ, че сме добри, когато не сме, сир., мислимъ, че имаме извѣстенъ капиталъ, когато, въ сѫщность, още го нѣмаме. Значи, имаме една фалшива основа за живота. Апостолъ Павелъ, като се обръща къмъ тогавашнитѣ христиани, казва: „Никой не може да положи друго основание, освѣнъ това, което Христосъ е положилъ“. А Христосъ казва „Не дойдохъ да сторя Своята воля, а волята на Бога“ — първата опорна точка — и послѣ: „Не дойдохъ да взема живота на хората, а дойдохъ да дамъ Своя животъ на тѣхъ“ — втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христосъ — да ни даде животъ. Той проповѣдва и осѫществи любовьта къмъ ближния, защото христианството е любовь къмъ ближния; то е наука за любовьта, и, който научи тази наука, той може да гради. Но тази наука не седи въ сладки думи, цѣлувки и подаръци, защото азъ се съмнѣвамъ, когато единъ човѣкъ почне да дава подаръци нѣкому, че му мисли добро. Примѣръ за изяснение. Мухата се спрѣла при единъ паякъ, който почналъ да я хвали: „Колко си красива, какви хубави очички имашъ; пъкъ крилцата ти колко сѫ напъстрени — такава хубавица азъ никога не съмъ виждалъ. — Нима може да бѫде вѣрно това? запитала мухата. — А, казалъ паякътъ, като тебе красиви сѫщества нѣма. Азъ имамъ едно огледало, влѣзъ да ти го подаря да се оглеждашъ“. И влѣзла мухата да се огледа, но никога не излѣзла. Когато нѣкой ти казва: „Ти си много хубава, ела, азъ ще ти направя това и това“,ти ще влѣзешъ,но нѣма да излѣзешъ, като мухата. Това сѫ то подаръцитѣ, то е развратъ. Не казвамъ да не давате и да не приемате подаръци, но въ подаръка трѣбва да взиматъ участие и устата, и мисъльта, и сърцето, вѫтрѣ въ него трѣбва да сѫ вложени човѣшката мѫдрость, знание, любовь. Азъ зная много жени, развратени отъ мѫже съ подаръци. Жената придобие часовникъ, пръстенъ, капелчица, но тя еднъжъ завинаги е изгубила своята честность, опозорила се е. Зная мнозина качили се на власть, но слѣзли опозорени, опетнени, изгубили своята чистота. Обществото ги хвали: „Този е знаменитъ човѣкъ“. Да, знаменитъ е, ама едно врѣме бѣше диамантъ, а сега е каль.Значи, ние не можемъ да туримъ друга основа. Ако можемъ да изпълнимъ своитѣ длъжности въ свѣта тъй, както изискватъ законитѣ, по които ние вървимъ, движимъ се и развиваме, добрѣ; ако ли не можемъ — никакъ не ги изпълняваме. Не се качвайте на власть да управлявате хората, когато се опозорите, когато се продадете. Извършете всѣко едно дѣйствие безкористно, както Христосъ. Нѣкой казва: „Не мога“. Какъ не можешъ? А да одумвашъ можешъ; да мразишъ можешъ. Човѣкъ, който може да хвали, трѣбва да може и да люби; както едното е възможно, тъй и другото е възможно. Който не може да мрази, той не може и да обича, но, който мрази, може и да обича. Законътъ е сѫщь. Ти имашъ само едната опорна точка, намѣри и другата, и като се съединятъ умразата и любовьта, ще дадатъ необходимото въ живота, ще ви дадатъ насоката въ живота. Азъ не ви прѣпорѫчамъ да бѫдете светии въ обикновенъ смисълъ на думата. Истински светия значи да можешъ да владѣешъ двата принципа на живота тъй, че да ги употрѣбишъ за твоето повдигане; както можешъ да укротишъ единъ лъвъ, една змия, по сѫщия начинъ можешъ да укротишъ и единъ дяволъ; не можешъ да го направишъ добъръ, но можешъ да го направишъ безврѣденъ. Започнете отъ вашитѣ мисли. Една мисъль, която ви терзае, това е единъ лъвъ, една змия. Не се старайте да ги изпѫдите или убиете, а ги укротете, побѣдете. Имайте смѣлостьта на негритѣ, който сѫ схванали психологията на лъвоветѣ, та, когато нѣкой негъръ срѣщне лъвъ, не се отбива отъ пѫтя си, защото при най малкото отклонение или обръщане назадъ, лъвътъ ще се хвърли върху му и ще го разкѫса, а напротивъ той тръгва насрѣща му и започва да му говори: „Ти си безобразникъ“ и почне да го плюе и върви право срѣщу него. Лъвътъ, като наближи три-четири крачки до негъра, прави му пѫть. Така трѣбва да правите и вие. Срѣщнете ли на пѫтя си лъвъ, не се обръщайте назадъ или налѣво или надѣсно, а го гледайте право въ очитѣ, кажете му: „Махай се, безобразнико, отъ очитѣ ми“, и той ще се махне. Ама ще кажете: възможно ли е това нѣщо? Който е срѫченъ, може да го направи, който е страхливъ не може. Когато се срутва една кѫща, и да бѣгаме, пакъ може да бѫдемъ затиснати. Ако единъ день земята почне да се разрушава, ако сме хора съ вѣра, ще се издигнемъ и ще идемъ къмъ небето — на другата опорна точка, на другия край на моста. Има ли опасность на единия край, ще минемъ на другия и ще защищаваме позициитѣ си. Затова, като имате този мостъ, неприятельтъ никога не ще може да ви направи лошо, понеже вие ще бѫдете силни да вдигнете този мостъ, и между васъ и неприятельтъ ще остане всѣкога единъ трапъ, който неприятельтъ нѣма да може да прѣмине. Този неприятель трѣбва да знае много добрѣ законитѣ, за да може да ви атакува на това положение. Затова добритѣ хора не могатъ да ги побѣждаватъ, защото тѣ иматъ двѣ опорни точки и, щомъ се намѣрятъ въ голѣма опасность на едната, тѣ отиватъ въ другата и оттамъ защищаватъ позициитѣ си. Туй е основанието, което трѣбва да положимъ. Иисусъ и Христосъ — двѣтѣ думи означаватъ двѣтѣ опорни точки. Иисусъ — това е страждущиятъ човѣкъ на земята, човѣшката душа, която страда, която изработва своето спасение; Христосъ е Човѣкътъ, Който е побѣдилъ, Който служи на Бога, Който е готовъ да се жертвува.Слѣдователно, и вие трѣбва да бѫдете Иисусъ и Христосъ. Нѣкой казва: ама той е Иисусъ. Да, Иисусъ всѣки може да бѫде, като страда и като герой носи страданията; ако му турите кръстъ, ще го носи; нѣма никога да роптае. Той ще бѫде като Сократъ, който се оженилъ за най-лошата жена въ Гърция и, като го попитали защо се е оженилъ за такава жена, отговорилъ: „Ако азъ мога да побѣдя тази жена, ако мога да се справя съ нея, тогава другитѣ мѫчнотии сѫ нищо зарадъ мене“. Слѣдователно, ако вие, мѫже и жени, можете да се справите единъ съ други, вие сте разрѣшили една отъ най-великитѣ задачи, но, ако не можете да се справите, съ нищо на свѣта не ще можете да се справите. Нѣкои питатъ защо се женятъ хората? — Затова — да се справятъ единъ съ другъ. Мѫжътъ и жената — това сѫ двѣтѣ опорни точки, върху които се гради животътъ. Казватъ: защо му е трѣбвало на Адамъ жена, да го туря въ беля? — Не му създаде Богъ беля, а му създаде работа. У Ева имаше инициатива и умъ. Тя бѣше много умна жена, много по-умна отъ васъ, които се мислите за умни. Съврѣменната култура и знания се дължатъ на нея. Тя направи грѣхъ, но послѣ се яви, че го изправи, като каза на мѫжа си: „Азъ те турихъ долу, азъ ще те вдигна горѣ; сега ще те спася, да се научишъ на умъ, защото ти нѣмаше умъ; ако бѣше уменъ, не щѣше да ме искашъ да дойда на земята“. Ако вие, женитѣ, разбирахте този законъ, както вашата стара майка, бихте били много умни, но не го разбирате, а се само сърдите. Азъ не ви харесвамъ. Вие сте лоши дъщери; майка ви е много по-умна отъ васъ. Осемь хиляди години какъ тя работи и много умѣло. Не мислете, че Ева не работи. Днешната цивилизация на нея се дължи. Адамъ само изпълнява нейнитѣ заповѣди. Той знае само да се бие, ножъ да вади, и, като се върне при жена си, тя го пита: „Свърши ли го? — Свършихъ го. — Хубаво си го свършилъ“. Тука трѣбва да положимъ ние основание. Напуснете онѣзи илюзии да мислите, че, като идете на Небето, тамъ ще ви научатъ. За да ви научатъ на Небето, трѣбва да носите рохъкъ материалъ съ себе си. Какво носите съ васъ, кажете ми? Азъ бихъ наелъ единъ тренъ да ви заведе на Небето. Но колко дена бихте седѣли тамъ? Нѣкои отъ васъ на-да-ли щѣха да иматъ пари да седятъ единъ — два дена; други слѣдъ десетина дена ще си похарчатъ паритѣ и ще кажатъ: да се върнемъ на земята да печелимъ. Значи, ние трѣбва да туримъ една основа, като разберемъ въ какво седи дълбочината на христианския животъ. Азъ нѣма да ви говоря за спасение и пр., както сѫ ви говорили нѣкои, — тѣ сѫ елементарни работи. Сега се изисква едно разумно градене върху този общественъ строй. Трѣбва да се запитаме: какъ трѣбва да се възпитаватъ нашитѣ поколѣния, какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ бѫдещи сѫдии, учители, свещеници, бащи, майки, сестри, приятели, търговци, машинисти и пр. Врѣмето, казватъ, ще ги създаде. Но врѣмето не пита: какво искате да създамъ за васъ? Както при Ева се явила змията и казала: „Защо не ядете отъ плода на дървото за познание доброто и злото“, така сега и Христосъ се явява при нея и казва: „Защо отъ хиляди години не ядете отъ плода на дървото на живота“? — „Защото ни е забранено“, казва Ева. — „Защо ви е забранено?“ На Ева се иска да излъже, но послѣ се рѣшава да каже истината: „Защото съгрѣшихме. — „Ха“, казва Христосъ, „щомъ изправите вашия грѣхъ, щомъ го хвърлите отъ себе си, ще ви се позволи да ядете отъ това дърво на живота и както, когато ядохте отъ забранения плодъ на дървото за познание доброто и злото, изпитахте неговата зараза, така и сега, като вкусите отъ плода на дървото на живота, ще послѣдва друга наука, другъ общественъ строй, диаметрално противоположенъ на съврѣменния“. За васъ тия нѣща може да сѫ алегорични, но за мене сѫ една дѣйствителность. Тия дървета сѫ въ нашия, мозъкъ: едното дърво за познание доброто и злото е отзадъ, а другото — на живота отпрѣдъ. Руситѣ казватъ: „Рускій человѣкъ живетъ заднымъ умомъ“. Сега руситѣ почватъ да живѣятъ съ прѣдния умъ — отказаха се отъ пиянството. Въ Русия никой досега не мислѣше, че хората могатъ да живѣятъ трѣзвено. Сега съ единъ царски указъ се запрѣти пиенето. Значи, сѫщиятъ законъ, който произвеждаше едно зло досега, произвежда едно голѣмо добро.

Та сега Христосъ казва: „Готови ли сте вече да мислите? не да живѣете съ задния си умъ, не да опитвате, а да мислите, да градите, както Азъ ще кажа“. Ама ние казваме, както съврѣменнитѣ неутрални държави: „Какви гаранции ни давашъ?“ Всѣки иска гаранция: и Италия, и Сърбия,и Гърция,и Ромъния, и България — безъ гаранция не можемъ да напуснемъ неутралитета. Така и ние казваме на Христа: Ние вкусихме отъ дървото за познание доброто и злото и видѣхме какво зло ни сполетѣ; чакайте да обмислимъ малко да-ли нѣма да ни сполети сѫщото зло,ако вкусимъ пъкъ отъ дървото на живота.„Неутралитетъ пазимъ“,ни казва дѣдо Радославовъ, но съ неутралитетъ нѣма да се свърши работа. Неутралитетътъ — това е едната опорна точка. Трѣбва да се намѣри слѣдующата, за да почнемъ да сновемъ. Така и въ христианския животъ, неутралитетъ се пази до извѣстно врѣме, слѣдъ това трѣбва да започнемъ да воюваме. Имашъ една лоша мисъль, то е война; раждашъ се, умирашъ, това е война; богатѣешъ, сиромашеешъ, това е война: животътъ отъ единия край до другия е война, само че тая война трѣбва да бѫде обоснована на принципа да печелимъ, а не да губимъ. На Италия тройното съглашение или съюзътъ даватъ гаранции, но въ състояние ли сѫ тѣ да изпълнятъ докрай своитѣ обѣщания? Отдѣ знаемъ, че слѣдъ врѣме нѣма да се откажатъ отъ тия си обѣщания? Единъ вълкъ като ялъ една овца, заклѣщила се една голѣма кость въ гърлото му, и почналъ да реве. Дохожда му на помощь единъ щъркелъ, бръкналъ съ своя клюнъ въ устата на вълка и му извадилъ костьта, и слѣдъ това му поискалъ да му се отплати за услугата: „Ти се благодари“, му казалъ вълкътъ, „че не ти отхапнахъ врата“, — Това е то гаранция. Ние, които градимъ по сѫщия законъ, и ние рѣшаваме единъ великъ въпросъ въ живота. Не само България рѣшава да-ли да воюва или не, но и ние рѣшаваме съ Небето. Христосъ ни поставя на всинца ни въпросъ: съ насъ или противъ насъ? И ние трѣбва да рѣшимъ: съ Христа или противъ Христа? Неутралность сега нѣма: има голѣмо състезание въ свѣта, всички воюватъ, и всѣки ще трѣбва да иде на една или на друга страна, и ще се рѣши единъ великъ въпросъ. Туй, което става въ свѣта, става сѫщеврѣменно и вѫтрѣ въ насъ. Сега искамъ само да ви избавя отъ заблуждението, да не мислите, че, безъ да пострадаме, можемъ да спечелимъ. Не! печалбата всѣкога се обуславя отъ една голѣма загуба; радостьта всѣкога се обуславя отъ едно голѣмо страдание. Ако майката не изгуби своята красота, никога не би имала дѣца. Ако младата мома не би напуснала своята дѣвственость, никога не би станала майка. Въ природата такъвъ е великиятъ законъ. Ние трѣбва да знаемъ какъ да смиламе нашитѣ мисли, какъ да мислимъ. Дойде ви една лоша мисъль да извършите едно прѣстѫпление — да откраднете. За да се оттървете отъ нея, насочете ума си въ друга посока; обърнете погледа си къмъ душата на този човѣкъ, залюбете го, кажете си: ако азъ бѣхъ на негово мѣсто, бихъ ли желалъ да ме ограбятъ така? Дойде ли ви мисъль да направите зло нѣкому, спрете се веднага и си помислете: ако азъ бѣхъ на негово мѣсто, бихъ ли желалъ той да постѫпи така спрѣмо мене? Вие, жени и мѫже, какъ рѣшавате тия въпроси? Нѣкой пѫть вие се разгнѣвявате на мѫжетѣ си, и ви минаватъ лоши мисли прѣзъ ума: да се махнатъ тия мѫже, и да си намѣрите други, съ който да живѣете, Или пъкъ мѫжътъ казва: да се махне тая жена, по-добрѣ ще ми бѫде да си намѣря друга. Все жена, все отъ сѫщата каль сѫ направени. Затова не трѣбва ние, мѫжетѣ, да се заблуждаваме отъ външностьта на женитѣ. Нека мѫжътъ и жената въ такива случаи, когато се разгнѣвятъ, да си поставятъ въпроса така: ако азъ бихъ билъ на мѣстото на моята жена, какъ бихъ желалъ моятъ мѫжъ да постѫпи съ мене, и обратно, и какъвто отговоръ получатъ, така да разрѣшатъ въпроса. Ако жената каже: мѫжъ ми е лошъ, не мога да го търпя, тя не е жена, тя не мисли правилно. Зная случаи, когато синъ и дъщеря искатъ да убиятъ баща си, защото билъ лошъ. Отдѣ знаятъ, че е лошъ? Какво нѣщо е лошо? Този, който днесъ е лошъ, утрѣ може да стане много добъръ. Днесъ жената мрази мѫжа си, пъкъ не се минава единъ-два дена, казва: обичамъ го. Какъ така? Може ли нѣкого, който не е добъръ, да го обичашъ? Не може. Значи, има една привидность, трѣбва да мислимъ правилно.

Туй основание трѣбва да се приложи въ живота. Това не е мѫчно: дойде ли ви мисъль да извършите нѣщо лошо, кажете си: азъ съмъ единъ слуга или синъ на Господа, Който ме е изпратилъ отъ Небето на земята, и въ тоя моментъ моятъ Господарь или Баща ме гледа, — и веднага вашата мисъль ще се измѣни, защото ще си помислите, че Той нѣма да ви похвали. Какво ще каже бащата, когато види дъщеря си, че изтезава мѫжа си? Има една поговорка, че на този свѣтъ има три вида жени и три вида мѫже, но азъ ще говоря само за женитѣ, защото, каквито сѫ тѣ, такива сѫ и мѫжетѣ. Единъ анекдотъ казва, че едноврѣмешниятъ Ной ималъ само една дъщеря, за която се явили трима кандидати, които дотолкова я обичали, че никой не искалъ да я отстѫпи другиму. Ной се намѣрилъ въ чудо. За да задоволи и тримата, той прѣобърналъ и магарето си, и котката си на красиви моми като своята дъщеря и оженилъ и тритѣ за тримата кандидати. Слѣдъ една година отишълъ да ги обиколи. Като попиталъ единия си зетъ: „Харесва ли ти се дъщеря ми? — Хубава е, ама понѣкога драще. — Е, казалъ Ной, природата ѝ е такава“. Отишълъ при втория зетъ; „Харесва ли ти се дъщеря ми? — Хубава, ама по нѣкой пѫть рита. — Природата ѝ е такава“. Отива при третия зетъ: „Харесва ли ти се дъщерята? — А, казва, тя е ангелъ“. Ной си казалъ: това е сѫщинската дъщеря. Значи, за да бѫдете сѫщинската дъщеря, не трѣбва нито да ритате, нито да хапете. Това е то основното Христово учение — нито да хапешъ, нито да риташъ, а като човѣкъ да размишлявашъ и да изпълнявашъ своитѣ длъжности на земята: дѣто влѣзешъ, радость и веселие да внасяшъ; като видишъ натѫженъ човѣкъ, да го утѣшишъ, да освѣтлишъ ума му. А за това знания ни трѣбватъ. Да изучавате вашитѣ глави, рѫцѣ — това е наука. Като почнете да ги изучавате, ще си съставите правилно понятие за своето развитие; ще видите какъ сѫ живѣли редъ поколѣния прѣди васъ, и вие на каква степень на развитие сте, ще имате правилно схващане и ще знаете правилно да се ориентирате. Рѫката никога не лъже. Чрѣзъ пипането можете да имате най-вѣрно понятие за човѣка: като се рѫкувате съ него, можете да му познаете и сърцето, и характера, и разположението. Казватъ, че нѣкой човѣкъ е глупавъ. Глупавъ е, защото нѣма много вѫзли на усѣщания, на впечатлѣния по рѫката, защото забѣлѣзано е, че по рѫцѣтѣ на глупавитѣ, на лошитѣ хора тия вѫзли сѫ по-малко. Защо? Защото на тѣхъ това имъ не трѣбва, онова имъ не трѣбва, а само ядене и пиене. Човѣкътъ иска култура, и въ тази култура Христосъ е внесълъ основанието: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“, „любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния“. Ако можете да приложите тия два закона — „любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния“, нѣма да има въ свѣта сила, която да може да ви се противи; нѣма да има мисъль, която да не ви се подчини и да не дойде да послужи за вашия идеалъ. Единиятъ законъ на любовьта стои отзадъ; ако го прилагашъ, ще обичашъ хората, но, ако нѣмашъ божествения законъ на мисъльта, първиятъ законъ ще те въведе въ много лоши работи. Само божествениятъ законъ може да регулира и облагороди човѣшката любовь, защото отъ голѣма любовь човѣкъ може да умори този, когото обича, да му изсмучи всички чувства, да му открадне сърцето — да го умори. Това не е любовь, това е незнание, това е паразитство. Така правятъ ахтаподитѣ, които, като уловятъ жертвата си, отъ обичь изсмучатъ ѝ кръвьта съ своитѣ пипалца, и тя ослабне, укроти се. Нѣкои мѫже така укротяватъ женитѣ си. Не е укротяване да вземешъ силата ѝ и да кажешъ: жена ми сега е станала по-умна, поумнѣла. Това не е поумнѣване. Днесъ вие ще уморите една жена, утрѣ друга жена ще умори васъ. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ, а не да взема живота на другитѣ“. Можете ли вие да дадете животъ на мѫжа си, сир., да го накарате самъ да мисли, а не вие да му казвате: азъ искамъ да те накарамъ да мислишъ? Вие можете да направите вашия мѫжъ да стане точно такъвъ, какъвто искате, но трѣбва да го турите не на наковалнята, а между тия двѣ сили, между тия два закона, които ще го нагорещятъ, и той ще се измѣни. Красотата на човѣка зависи отъ това нагорещяване; колко по-далечъ сте отъ центъра на тия два закона, толкова по-грозенъ ще бѫдете. Желѣзото е черно, но, като го нагорещите, става червено — имаме червена раса — слѣдъ туй ще пожълтѣе и най-послѣ ще стане свѣтло, и ще кажете: желѣзото стана красиво. Да, красиво е, но, прѣмахнете ли топлината, пакъ ще стане грозно. Слѣдователно, можете да бѫдете красивъ, уменъ, свѣтълъ дотолкова, доколкото тия два закона дѣйствуватъ върху васъ. Това не е само една хипотеза. Направете вашия заденъ и прѣденъ мозъкъ да работятъ по-съразмѣрно, да иматъ една опорна точка, и веднага можете да придобиете това, което искате: и най-добри дѣца, и приятели, и всичко въ свѣта. Но трѣбва да почнете да работите вѫтрѣ въ себе си и, като прилагате закона на Иисуса Христа: „любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния“, да правите опити. Когато е за добро, думата „не мога“ да се заличи отъ васъ и да се замѣсти съ думата „мога“; когато дойдете да грѣшите, кажете „не мога“; щомъ е за добро, кажете „мога“. Дойде ли ви добра мисъль, кажете „мога“; дойде ли ви лоша мисъль, кажете „не мога“.Както жената изтъкава своето платно, като мѣсти совалката отъ едната рѫка до другата и послѣ отъ нея пакъ въ първата, по сѫщия начинъ нека изтъкава тя и своитѣ мисли,своитѣ желания,своя характеръ, като се мѣсти ту на отрицателния полюсъ, когато ѝ дойде лоша мисъль, ту на положителния полюсъ, когато ѝ дойде добра мисъль; и, като изтъче така своя характеръ, Христосъ ще ѝ прати единъ майсторъ да ѝ скрои единъ костюмъ, въ който всичко ще бѫде намѣсто, и тогава всѣки ще я обича. Сѫщото се отнася и до мѫжетѣ.

Това е новото основание, което Христосъ иска да тури — да знаемъ какъ да работимъ. Не се съмнѣвайте въ Господа. Нѣкои казватъ: Има ли Господъ? Оставете тази глупава мисъль на една страна. Единственото най-силно доказателство за Бога, е: азъ сѫществувамъ, слѣдователно, и Богъ сѫществува. По-силно доказателство отъ това нѣма.Азъ мисля, слѣдователно, и Богъ мисли: моята мисъль подразбира мисъльта на Бога; моего дѣйствие подразумѣва дѣйствието на Бога. Всѣки, който би мислилъ другояче, той нѣма логика, той не разбира основнитѣ правила на логиката. Азъ любя, значи, Господъ люби. Богъ е съвършено, велико сѫщество, което движи и направлява всички хора. И когато нѣкой човѣкъ почне да се съмнѣва въ Бога, той вече се е усъмнилъ въ себе си и въ своя ближенъ. Не мислете, че ние ще го смутимъ съ това. Нему е много приятно, когато види, че не Го слушаме. Когато дяволътъ съгрѣшилъ Господъ го турилъ на единъ огънь да го гори, докато призналъ, че Той му е Господарь. Така и за този, който философствува много на земята, Господъ казва: „Я ми донесете този човѣкъ и го турете на огъня“, и като почне да го нагорещява, ще го пита: „Какви сили дѣйствуватъ върху тебе? — Мѫча се. - Не, разсѫждавай какви сѫ причинитѣ, дѣ ти е умътъ? — Ами това е адъ. — Защо е адъ, кои сѫ причинитѣ на това нѣщо?“ Адътъ е едно мѣсто, дѣто Господъ учи хората да разсѫждаватъ. Нѣкои питатъ: Ами кѫдѣ е адътъ? Ние всички сме въ ада, земята е тринайсетата сфера. Ще ни тури Господъ на този огънь и, ако сме добри, ще излѣземъ изъ този адъ, безъ да ни изгори огъньтъ, както сѫ били хвърлени въ огнена пещь и тримата отроци еврейски, който ходѣха, пѣеха и славѣха Господа посрѣдъ пламъцитѣ. Да, ако азъ ида въ огъня, въ ада, тамъ ще пѣя. Нѣкои треперятъ отъ ада. Ако азъ ида тамъ, ще пѣя сѫщата пѣсень, която вие пѣете. Нѣма лошо мѣсто. То е нѣщо относително. Е ли Богъ съ тебе, нѣма мѫчнотия, всѣкѫдѣ е добро. Не е ли, не разбирашъ ли законитѣ Му, всѣкѫдѣ е лошо. Значи, първото основание, първата опорна точка сте вие; втората е Христосъ — съединете се, както се съединява мѫжътъ съ жената, както братъ и сестра се съединяватъ, защото въ съединението е силата, въ съединението има работа, градежъ, мисли, чувства, стремежи, цивилизация.

Това е мисъльта, която ви оставямъ: „Никой не може да положи друго основание“. А основанието е, че този животъ, който сега живѣете, е най-добриятъ животъ, който Господъ ни даде на земята; по-добъръ отъ него Господъ по никой начинъ не може да ни даде. Той е отличенъ, пъленъ съ такива блага, че ние можемъ да направимъ чудеса; вие още не подозирате какво голѣмо богатство е вложено въ него.Вие не подозирате какви сили носи зарадъ васъ бѫдещето, какво можете да бѫдете, какво можете да постигнете. Малкото дѣте въ утробата на майка си е микроскопично, но на деветия мѣсецъ става самостоятеленъ организъмъ, и майката го ражда, дава му условия да се повдига и расте; слѣдъ други 20 години то става мѫжъ и почва да мисли. По сѫщия законъ човѣкътъ сега е микроскопично сѫщество спрѣмо Бога, но единъ день, като се развие и роди наново, като се издигне по-високо, ще разбере по-великитѣ работи. Но, за да можемъ да се повдигнемъ, трѣбва да измѣнимъ формата на своята глава, на своя умъ, на своето сърце, на своя характеръ, да почувствуваме великото съзвучие на живота въ своя духъ, и тогава ще минемъ въ чина ангелитѣ, ще се приближимъ къмъ Небето. Това е то новото основание на човѣка.


 

(Бесѣда държана на 10 май 1915 г.)

image004.png

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...