Jump to content

1929_03_13 Правилни изводи


Ани

Recommended Posts

От томчето "Форми въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Правилни изводи.

Размишление върху правдата.

Представете си, че виждате една стонога. Какво заключение ще извадите отъ нея? Защо трѣбва да има толкова много крака? Това е единъ въпросъ за разрешаване. Въ усилието, което мозъкътъ прави, за да разреши известенъ въпросъ, се крие растенето на човѣка. Споредъ закона на растенето, силитѣ обикновено се движатъ нагоре. Запримѣръ, когато расте, детето обича често да се мѣри. То почти всѣки день се мѣри и отбелязва, до кѫде е достигнало. Дохожда най-после день, когато растенето на физическия свѣтъ спира. Човѣкъ расте на височина само до известенъ предѣлъ и по-нататъкъ престава да расте. Понеже човѣкъ е отражение на макрокозмоса, растенето му се опредѣля отъ известни величини въ природата. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ трѣбва да се наблюдава, да изучава своитѣ желания, своитѣ импулси, да знае, отъ какво естество сѫ тѣ и отъ какъвъ източникъ произтичатъ. Като изучава себе си, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ: на всѣко нѣщо да дава съответна цена и значение. Нѣма ли това справедливо отнасяне къмъ себе си, човѣкъ може да отдаде особено значение на нѣкоя физическа идея, вследствие на което да очаква отъ нея голѣми резултати. Не постигне ли желаното, той се обезсърдчава. Като знае това, човѣкъ трѣбва да различава мислитѣ, чувствата и желанията си, да знае, какво трѣбва да очаква отъ тѣхъ.

Съвременнитѣ хора не познаватъ себе си, не се познаватъ и помежду си. Това се дължи на голѣмото разнообразие между тѣхъ. Всѣки човѣкъ, външно и вѫтрешно, е построенъ по особенъ начинъ, вследствие на което стремежитѣ и разбиранията на едного коренно се различаватъ отъ тия на другитѣ. Срѣщате двама братя, родени отъ една майка и отъ единъ баща, но първиятъ, по-голѣмиятъ, обича красивото, великото и отъ него се възхищава, а по-малкиятъ обича паритѣ, по цѣлъ день ги брои и мѣсти отъ една каса въ друга. Първиятъ обича да чете, да се занимава съ научни въпроси, а вториятъ — по цѣли часове се оглежда въ огледалото. Кое е за предпочитане: да чете човѣкъ и да учи, или да брои пари? Споредъ случая. Ако се движи между учени хора, човѣкъ трѣбва да учи, да разбира тѣхния езикъ и интереситѣ имъ. Обаче, ако е отворилъ кантора, той непременно трѣбва да има пари. Следователно, нѣкога човѣкъ ще бѫде въ положението на ученъ, другъ пѫть — въ положението на банкеръ, на войникъ, или на търговецъ и т. н. — Ама азъ не искамъ да бѫда войникъ, да нося пушка, да се бия. — И войникъ ще бѫдешъ, съ пушка въ рѫка, и банкеръ, и ученъ ще бѫдешъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е воювалъ, да не се е билъ съ нѣкого. Нѣма миролюбиви хора на земята. Вижте, какво правятъ малкитѣ деца. Ако не се биятъ помежду си, ще ги видите да се сражаватъ съ дърветата въ гората. Не е лошо да воюва човѣкъ, но той трѣбва разумно да воюва. — Защо се биятъ хората? — За да се смекчатъ сърдцата имъ. Сърдцата на повечето хора сѫ корави, жестоки. Като се излагатъ на ужаситѣ на войната, като се осакатяватъ, тѣ започватъ да страдатъ, и по този начинъ сърдцата имъ постепенно се смекчаватъ. Ако войната е въ състояние да смекчи, да облагороди човѣшкото сърдце, тя е за предпочитане предъ жестокостьта на хората.

Днесъ всѣки се стреми къмъ моралъ, който внася мекота въ отношенията на хората. Думата „моралъ“ въ ограниченъ смисълъ означава правилни отношения между хората. Моралътъ на хората се вижда ясно въ тѣхнитѣ отношения на взимане и даване. Въ старо време, хората сѫ уреждали отношенията си на взимане и даване въ натура: една крина жито за една крина грозде. Днесъ, обаче, размѣнната монета въ търговскитѣ отношения на хората е парàта: една каса грозде срещу 30—40 лв.

И тъй, дойдемъ ли до човѣшкия моралъ, тамъ виждаме две страни на отношения: моралъ, който се прилага при взимане, и моралъ, който се прилага при даване. Когато моралътъ се отнася до взимане, всѣки човѣкъ знае, какъ да постѫпи. Стане ли въпросъ за даване, тамъ се провѣрява истинскиятъ моралъ на човѣка. Който е готовъ доброволно да изплаща своитѣ задължения, той е мораленъ човѣкъ. Който не е готовъ доброволно да изплаща задълженията си, той не е мораленъ. Къмъ него се прилага законътъ. Значи, законътъ се прилага къмъ моралнослабия човѣкъ. Той знае, че ако не плати задължението си на време, ще има бой. Какво представя боятъ?—Боятъ е музикаленъ тактъ, ударъ, мѣрка. Наистина, като получи нѣколко музикални такта върху гърба си, човѣкъ се научава вече да бѫде точенъ, изпълнителенъ къмъ задълженията си. Като изучавате музикалнитѣ тактове, ще видите, че мѫжътъ бие, т. е. дава тактъ по единъ начинъ, а жената — по другъ начинъ. Както и да гледате на живота, самъ по себе си той е сериозенъ. За онзи, който не разбира нѣщата, животътъ е забава.

Като ученици, вие изучавате числата, безъ да подозирате, че тѣ иматъ отношение къмъ психическия ви животъ, както и къмъ цѣлокупния животъ. Запримѣръ, вие не знаете, защо 1 х 1 = 1, 1 + 1 = 2, 2 — 2 = 0, 2 : 2 = 1. Числата взиматъ участие въ мислитѣ и чувствата на човѣка. За да разбере живота, човѣкъ трѣбва да изучава числата. Запримѣръ, всѣка мисъль и всѣко чувство, добри или лоши, отговарятъ на силитѣ, които известни числа съдържатъ въ себе си. Когато обичате нѣкого и пожелавате да му направите нѣщо, вие избирате най-добритѣ материали за цельта. Не го ли обичате, ще си послужите съ долнокачествени материали. Баницата за любимия ви човѣкъ ще бѫде направена отъ най-чисто и прѣсно брашно, масло и сирене. За онзи, когото не обичате, ще си послужите съ по-долнокачествени материали. Ако днесъ хората страдатъ и неуспѣватъ въ работитѣ си, това се дължи на факта, че тѣ често си служатъ съ числа, на които качественитѣ енергии сѫ отрицателни. Казватъ, че 1 + 1 = 2. Какво означава това действие? Това показва, че следъ като си работилъ цѣлъ день, получавашъ заплата за деня единъ златенъ левъ. Защо, обаче, 1 х 1 = 1? Това показва, че единицата, умножена сама на себе си, дава пакъ единица. Когато се оглежда въ огледало, човѣкъ вижда себе си. Този, който е предь огледалото, и този въ огледалото представятъ единъ и сѫщъ човѣкъ. Тѣ не могатъ да се събиратъ, не могатъ и да се умножаватъ. Образътъ въ огледалото не е реаленъ.

Следователно, невъзможно е да умножавате реаленъ образъ съ нереаленъ. И да ги умножите, ще получите едно и сѫщо число. Това означава действието 1 х 1 = 1. Умножаватъ се само реални величини. Дойдете ли до единицата, тя може да се събира, да се вади, да се дѣли сама на себе си, но по никой начинъ не може да се умножава.

1 + 1 = 2

1 - 1 = 0

1 : 1 = 1

1 x 1 = 1

Самъ по себе си човѣкъ не може да се увеличава, т. е. не може да расте, нито да се увеличава. Това се отнася до душата. Душата не расте, нито се увеличава или намалява. Душата може само да се развива, т. е. докато живѣе, човѣкъ може да развива своитѣ сърдечни, умствени и душевни сили, вложени въ неговото сърдце, въ неговия умъ и въ неговата душа. Смисълътъ на живота не седи нито въ сиромашията, нито въ богатството. Ако искате да живѣете добре, обърнете внимание на честнитѣ и на добритѣ хора, които ви обичатъ.

Хората се нуждаятъ отъ право разбиране на вѫтрешния животъ. Нѣкой казва, че разбралъ живота. Разбирането на живота не е еднократенъ процесъ, както и намирането на Бога не подразбира още познаването Му. Че си намѣрилъ една свещена книга, това не значи, че си я челъ и разбралъ. Следъ като намѣришъ книгата, ти трѣбва да се впрегнешъ на работа, да четешъ и да я изучавашъ. Следователно, следъ като намѣришъ Бога, тогава ще започнешъ истинската работа и учене. — Баща ми е богатъ, не ми трѣбва наука. — Това е криво разбиране. — Щомъ баща ти е богатъ, ти трѣбва да учишъ още повече, понеже имашъ всички възможности за това. Че баща ти е богатъ, това ни най-малко не подразбира, че и ти ще бѫдешъ богатъ. Баща ти е богатъ, защото е работилъ. Ако ти не работишъ, каквото богатство и да наследишъ, въ скоро време ще го изядешъ. Следователно, когато казвате, че Богъ е светъ, всемѫдъръ и всесиленъ, това още не значи, че и вие, като чада Божии, ще бѫдете силни, свети и мѫдри. Тѣзи нѣща сѫ вѫтрешни, вследствие на което не могатъ да се предаватъ по външенъ начинъ. Светъ човѣкъ е онзи, който има правилни отношения къмъ своя умъ, къмъ своето сърдце, къмъ своята воля, къмъ своята душа и къмъ своя духъ. Светиятъ човѣкъ не си служи съ никакво насилие. Мнозина мислятъ, че светиятъ човѣкъ прави чудеса. — Не, чудесата не се дължатъ на светостьта. Има лѣкари, които правятъ чудеса, безъ да сѫ свети. Има музиканти, които правятъ чудеса, безъ да сѫ свети. Мисъльта на светия човѣкъ трѣбва да бѫде пластична, да си пробива пѫть навсѣкѫде. Като мисли, човѣкъ не трѣбва да разглежда нѣщата външно само, но той трѣбва да прониква и въ най-скрититѣ имъ мѣста, да ги разглежда въ тѣхната дълбочина и смисълъ. Трѣбва ли човѣкъ да остане затворенъ въ нѣкоя кѫща и да се примири съ мисъльта, че не може да излѣзе отъ вратата? Ако вратата на кѫщата е заключена, той трѣбва да излѣзе презъ прозорцитѣ. Ако презъ прозорцитѣ не може, той трѣбва да излѣзе презъ кумина. Изобщо, човѣкъ трѣбва да се примири съ дадено положение, само следъ като е опиталъ всички възможности да го преодолѣе. Ако по никои начинъ не може да го преодолѣе, тогава само той трѣбва да се примири и да очаква на нѣкаква външна помощь. — Морално ли е отъ негова страна да прави толкова усилия? — Морално е, разбира се.

Представете си, че нѣкой човѣкъ е уличенъ въ нѣкакво престѫпление, за което полицията го търси да го хване и тури въ затворъ. Свободно ли ще се разхожда този човѣкъ изъ града? По цѣли дни той ще се крие тукъ-тамъ, а вечерь, когато трѣбва да излѣзе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види каленъ, мръсенъ, веднага ще познае, че този човѣкъ е вървѣлъ по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калнитѣ улици доброволно. Тъй щото, когато човѣкъ се стреми да влѣзе въ Царството Божие и не може да мине презъ царската врата, той ще се принуди да влѣзе презъ затънтенитѣ улици, но това става по необходимость, а не по негова добра воля. За човѣка е важно да постигне своята идея, а презъ какъвъ пѫть е миналъ, дали се е окалялъ или не, не е важно. Като го видятъ, домашнитѣ ще му дадатъ вода да се омие, ще му дадатъ чисти дрехи да се преоблѣче и ще го нахранятъ. Тѣ нѣма да го упрѣкнатъ въ нищо, но ще го похвалятъ за неговата смѣлость и ще кажатъ: Идея има този човѣкъ! Лесно се минава презъ царската врата, но презъ тѣсната врата, презъ канала, мѫчно се минава. Който минава презъ тѣсния пѫть, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човѣкъ има любовь въ душата си, вследствие на което побеждава всички мѫчнотии на пѫтя си. Да върви човѣкъ по широкитѣ пѫтища и така да побеждава мѫчнотиитѣ си, това всѣки обикновенъ човѣкъ може да направи. Обаче, да минава презъ най-голѣмитѣ мѫчнотии и препятствия и така да постига своитѣ желания, това само героитѣ правятъ.

Мнозина искатъ да иматъ постижения безъ мѫчнотии. Тъй както е създаденъ свѣтътъ, това е невъзможно. Това не значи, че човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине презъ каналъ, или презъ кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човѣка да мине презъ такъвъ пѫть, за предпочитане е да мине презъ него, отколкото да бѫде въ бездействие. Веднъжъ сте дошли на земята, вие трѣбва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на свѣтли и на тъмни сѫщества. За да се развивате правилно, вие трѣбва да бѫдете разумни, да се вглеждате въ живота на напредналитѣ и учени хора, да видите, по какви пѫтища сѫ минали тѣ и да се поучавате отъ тѣхъ. Както вашиятъ животъ, така и животътъ на другитѣ хора трѣбва да ви служатъ като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и какъ да започнете, обърнете се къмъ вашитѣ напреднали братя, тѣ ще ви кажатъ, какво трѣбва да правите. Всѣки човѣкъ носи въ себе си нѣкакъвъ талантъ, който трѣбва да разработва. Достатъчно е да дойде при него нѣкой ученъ или напредналъ братъ, който да събуди таланта му и да го застави да работи въ това направление. Мнозина прекарватъ живота си почти въ бездействие, безъ да използуватъ условията за развиване на своя талантъ. Като не могатъ да постигнатъ нѣщо въ живота си, тѣ се оправдаватъ съ това, че природата не ги е надарила, че нѣматъ никакъвъ талантъ. Който е работилъ съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкналъ на своя талантъ и го е развилъ. Представете си, че ви поставятъ въ затворъ и ви държатъ тамъ, докато намѣрите своя талантъ. Какво ще правите? Мислите ли, че нѣма да го откриете? Много затворници сѫ проявили талантитѣ си, именно, въ затвора. Като се намѣри въ трудно положение, котката може да скочи отъ голѣма височина, безъ да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което въ други случаи не би приложила. Сѫщото се отнася и до човѣка. Когато се намѣри въ трудно положение, човѣкъ може да направи това, което въ никой другъ случай не би могълъ да извърши. За предпочитане е нѣкога човѣкъ да се хвърли отъ високо, отколкото безъ никаква съпротива да се предаде въ рѫцетѣ на неприятеля си, който ще му върже рѫцетѣ и ще го подкара да върви напредъ.

Сега, като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, това не значи, че трѣбва да върши глупости. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ въ постѫпкитѣ си, но разуменъ. Животътъ често поставя хората въ трудни положения, за да развиятъ своята разумность. Казва се, че на смѣлия Богъ всѣкога помага. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, да решава труднитѣ си задачи. Има случаи, когато само съ тояга въ рѫка човѣкъ може да разпръсне многобройна тълпа. Следъ това всички се чудятъ, какво стана, че толкова хора не можаха да се справятъ съ единъ човѣкъ. Смѣлиятъ действува бързо, решително и съ вѣра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вѣрата върши чудеса. Приложете вѣрата въ живота си и не се безпокойте. Човѣкъ трѣбва да размишлява върху нѣщата, но сѫщевременно трѣбва и да действува. Какво допринася мисленето на нѣкой мѫжъ или на нѣкоя жена, ако нищо не работятъ? Тѣ нѣматъ пари, нѣматъ хлѣбъ, и по цѣли дни седатъ въ кѫщи и мислятъ, какво да правятъ, какъ да си доставятъ необходимитѣ нѣща. Мѫжътъ мисли на една страна, жената — на друга, но положението не се подобрява. Какво трѣбва да направятъ? — Да се опретнатъ да работятъ. Мисленето имъ е дотолкова нужно, доколкото да намѣрятъ начинъ, какъ да работятъ. Щомъ измислятъ нѣкаква работа, тѣ трѣбва да се впрегнатъ задружно, да реализиратъ намисленото. — Ама може да имъ дойде помощь отвънъ. — И това е възможно, но за да дойде външна помощь на човѣка, безъ да е работилъ, друго нѣщо се иска отъ него. Това подразбира, че той е работилъ нѣкога, а днесъ жъне плодоветѣ на своята работа. Иначе, невъзможно е човѣкъ да не работи и да получава всичко наготово.

И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте. Такова нѣщо представя и вѣчностьта. Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човѣка, като единица, може да се каже сѫщото. Ако се огледа въ огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножилъ. Ако десеть огледала се наредятъ подъ специални ѫгли, човѣкъ се оглежда въ тѣхъ, но вече се получаватъ десеть изображения на сѫщия човѣкъ. Това не значи още, че той се е размножилъ. Човѣкъ, самъ по себе си, е единица, която може да има много отражения, безъ да се е размножила. Отраженията не сѫ реални образи. Въпрѣки това, хората се лъжатъ, именно, отъ нереалнитѣ, отъ недействителнитѣ положения въ живота. Тѣ се натъкватъ на много недействителни и относителни нѣща въ живота си и наричатъ това нѣщо наука. Каква наука представятъ предсказанията на съвременнитѣ хиромантици? Отивате при нѣкой хиромантикъ, и той ви казва, че сте родени при еди - какви условия, какъвъ е характерътъ ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия животъ, нищо не може да ви каже. Колко души е имало въ дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителитѣ ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде день, когато науката ще си служи съ абсолютни факти. Ще кажете на нѣкой човѣкъ, че е сприхавъ. — Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добъръ или лошъ човѣкъ. — И това е относително твърдение. Думитѣ добъръ и лошъ сѫ пособия на единъ старъ езикъ. Кажете ли на нѣкого, че е лошъ човѣкъ, той казва: Вѣрно е това, но днесъ съмъ ликвидиралъ съ тази фирма. Бѣхъ богатъ човѣкъ, милионеръ, търгувахъ съ голѣми капитали и направихъ голѣми дългове. Днесъ всичко изплатихъ и останахъ беденъ, безъ петь пари въ рѫка, но започвамъ отново да работя. Сега ще се задоволя съ малка фирма, но съ името на добъръ, честенъ човѣкъ. Ще работя само съ дветѣ си рѫце, и на тѣхъ ще разчитамъ. Никой нѣма да ме познава. Да бѫда виденъ, знатенъ човѣкъ, това подразбира да живѣя съ чуждъ трудъ и капитали, да завърша живота си съ неприятности.

Единъ баща казалъ на сина си: Синко, отъ тебе човѣкъ нѣма да излѣзе. Тъй ще минешъ и заминешъ, безъ да знае нѣкой за тебе. Дума нѣма да се чуе за твоето сѫществуване. Единъ день синътъ извършилъ нѣкакво престѫпление, за което всички вестници писали. Като чулъ, че вестницитѣ писали за престѫплението му, синътъ взелъ единъ отъ тѣхъ и радостно казалъ на баща си: Татко, ето, азъ се прочухъ. Днесъ всички вестници пишатъ за мене.

Казвамъ: Не е достатъчно вестницитѣ да пишатъ за човѣка, но това, което пишатъ, трѣбва да е положително, да подига самия човѣкъ, а не да го унижава. При това, каквото вестницитѣ пишатъ, каквото хората говорятъ, трѣбва да е вѣрно. Често хората говорятъ едни за други нѣща, които не сѫ вѣрни. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте въ сѫщность, какво можете да направите, кои сѫ вашитѣ добри и лоши чърти. Всѣка добра или лоша чърта на човѣка може разумно да се използува. Запримѣръ, нѣкой обича да се гнѣви. Гнѣвътъ е сухиятъ барутъ въ човѣка, който може да се използува въ време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползувате отъ гнѣва си, да го употрѣбите като сухъ барутъ. Ако е мирно време, ще избѣгвате да се гнѣвите. Какъ ще избѣгнете гнѣва? Ще намокрите барута си, да стане влаженъ. Влагата прѣчи на барута да избухва. Влагата представя мекотата въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да бѫде мекъ, но не мекушавъ. Щомъ се отвори война, влажниятъ барутъ трѣбва да се изсуши. Значи, всѣко нѣщо е на мѣстото си. Ангелътъ, който изразява любовь и мекота, като се намѣри предъ единъ грѣшникъ, ще приложи другъ нѣкакъвъ методъ, съвършено различенъ отъ този, който би приложилъ къмъ праведния. Христосъ казва за себе си: „Не дойдохъ да туря миръ на земята, но ножъ“. Когато грѣши и не изпълнява Божиитѣ закони, човѣкъ ще срещне на пѫтя си ангелъ съ мечъ въ рѫка, който ще му даде добъръ урокъ. Когато Богъ изпѫди Адамъ и Ева отъ рая, Той постави на райската врата два ангела съ мечъ въ рѫка, да пазятъ, да не се върнатъ назадъ. Ако не върви въ правия пѫть, човѣкъ ще се натъкне на меча на нѣкой ангелъ и ще падне на земята. Следъ това ученитѣ ще казватъ, че еди кой умрѣлъ отъ разривъ на сърдцето. Ангелътъ казва на човѣка: Или ще вървишъ въ пѫтя, който ти е опредѣленъ, и ще вършишъ това, което Богъ ти заповѣдва, или ще платишъ съ живота си. — Ама азъ съмъ свободенъ да живѣя, както разбирамъ, и да говоря, каквото искамъ. —Не, не си свободенъ да живѣешъ и постѫпвашъ, както искашъ. Това, което мнозина считатъ за свобода, не е никаква свобода. Истинската свобода разбира разумни отношения между живитѣ сѫщества, които не нарушаватъ интереситѣ помежду си.

Хората се оплакватъ отъ противоречия, отъ мѫчнотии въ живота си, безъ да подозиратъ, че причината за това се дължи на тѣхнитѣ криви разбирания. Запримѣръ, нѣкой мисли за себе си, че е кротъкъ човѣкъ и се чуди, защо, въпрѣки неговата кротость, се натъква на толкова голѣми мѫчнотии и противоречия. — Много просто. Той мисли криво за себе си. Той не познава още, какво нѣщо е кротостьта. Кроткиятъ човѣкъ е предвидливъ и съобразителенъ. При всички случаи на живота си, той знае, какъ да постѫпва. Като се намѣри въ материално затруднение, безъ работа, той нѣма да тръгне отъ кѫща на кѫща да проси, да иска пари на заемъ, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живѣе безъ пари и ще гледа разумно да се справи съ положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да имъ работи безъ никакво възнаграждение. Като останатъ доволни отъ работата му, тѣ ще го нахранятъ добре и облѣкатъ. Ако и това не му се нареди, той ще прекара нѣколко деня гладенъ, ще знае, че така му е опредѣлено. Понесе ли и глада, както трѣбва, условията му ще се измѣнятъ. Само по този начинъ човѣкъ ще разбере, че всичко, каквото се случва въ живота му, е на мѣсто и за негово добро. Така той ще види рѫката на Провидението и любовьта на Бога.

Следователно, при каквито тежки условия и да е поставенъ, човѣкъ ще види най-после, че има единъ естественъ, Божественъ начинъ, по който той може да се освободи. Който прилага Божественитѣ методи въ живота си, той никога не опетнява името Божие. Като става сутринь отъ сънь, той чува вѫтрешния гласъ да му казва, че нѣколко деня нѣма да яде. Щомъ е решилъ да слуша Бога, той ще понесе това изпитание съ търпение. На четвъртия день той ще види на пѫтя си една голѣма, зрѣла череша и ще разбере, че има право да си откѫсне 40 череши и да ги изяде. Като изяде черешитѣ и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено. Всѣко изпитание има за цель да развива въ човѣка вѫтрешно послушание.

Когато се говори за послушание, хората мислятъ, че притежаватъ това качество. Тѣ сѫ послушни, когато сѫ слаби и невежи. Обаче, срѣщате нѣкой силенъ, ученъ човѣкъ, върви гордо, съ изправена глава, съ рѫце въ джобоветѣ си или отзадъ, никого не иска да знае. Преди всичко, не е правилно да туря човѣкъ рѫцетѣ си въ джобоветѣ си или отзадъ. Нито едното положение на рѫцетѣ е правилно, нито другото. Човѣкъ трѣбва да държи ръцетѣ си въ естествено положение, отстрана на тѣлото. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да има послушание къмъ Бога, не само когато е слабъ, глупавъ или невежа, но и като силенъ, ученъ и разуменъ човѣкъ. Това е истинско послушание.

Съвременнитѣ хора сѫ дошли до единъ вѫзелъ, до единъ кръстопѫть въ живота си и, ако не знаятъ, коя посока да взематъ, тѣ ще се натъкнатъ на такива изпитания, които ще имъ костуватъ живота. Като не могатъ да се проявятъ, като не знаятъ, коя посока на движение да хванатъ, тѣ дохождатъ до областьта на недоволството. Споредъ мене, недоволството, на което хората се натъкватъ, не е нищо друго, освенъ психическа краста. Каквото и да имъ се даде, каквото и да предприематъ, тѣ сѫ все недоволни. Естествено е за човѣка да бѫде недоволенъ, но недоволството трѣбва да му даде потикъ да върви напредъ. Недоволство, което спъва човѣка, не е на мѣсто. Каквото и да прави, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ изпитания и мѫчнотии. Тѣ иматъ за цель да го калятъ. За да се справи съ мѫчнотиитѣ си, човѣкъ трѣбва да разполага съ известно знание. Истинско знание е онова, въ което нѣма никакво колебание, знаешь нѣщо и пристѫпвашъ къмъ реализирането му. Знаешъ, че на еди кое мѣсто има заровени пари. Взимашъ мотиката и започвашъ да копаешъ. Копаешъ день-два, и намирашъ паритѣ. Какво правятъ нѣкои иманяри? Тѣ започватъ да търсятъ пари, съ години да копаятъ на едно или на друго мѣсто, но нищо не намиратъ. — Защо? — Не знаятъ, кѫде сѫ паритѣ.

И тъй, сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ истинско, положително знание. Тази наука, която днесъ имъ се преподава, е само предговоръ къмъ Божествената. Ако не разполага съ свѣтското знание, човѣкъ не може да се домогне и до духовното, защото знанието, било то духовно или свѣтско, почива върху едни и сѫщи закони. Докато дойде до възвишената, Божествена наука, човѣкъ трѣбва да прави редъ опити и упражнения, да прилага наученото. Безъ приложение нѣма напредъкъ. Това се отнася не само до науката, но и до музиката, до художеството, до речьта и т. н.

Сега, отъ всички хора се иска стабилность, устой въ възгледитѣ имъ. Нѣкои хора мислятъ, че могатъ да оправятъ свѣта и се заематъ за тази работа. Като се натъкватъ на известни мѫчнотии, тѣ се обезсърдчаватъ и казватъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тази работа. Това показва, че тѣ не сѫ измѣрили силитѣ си. При това положение, тѣ намиратъ, че трѣбва да се върнатъ по релситѣ на обикновения животъ. Ако върви по обикновения пѫть, човѣкъ нищо не може да постигне. Обаче, ако върви по необикновения пѫть, той все ще придобие нѣщо.

Следователно, като ученици, вие трѣбва да сте въ постоянно движение, да не спирате на едно мѣсто. Въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ ви трѣбва да има непреривно движение. Всѣко спиране въ пѫтя води къмъ недоволство, а недоволството е мѣсто, дето живѣятъ паразити. Спре ли човѣкъ за по-дълго време въ тази область, паразититѣ ще го нападнатъ. Всѣко съмнение, колебание, безвѣрие сѫ паразити, които развалятъ красивото и великото въ човѣка. За да се справи съ тия отрицателни състояния въ себе си, човѣкъ трѣбва да се изучава. Който не познава себе си, той не може да разбере онова, което е вложено въ него и не може да се домогне до положителната наука. Днесъ хората изучаватъ предмети и явления, които стоятъ далечъ отъ тѣхъ, а не познаватъ себе си. Да изучава човѣкъ себе си, това значи, да влѣзе въ една свещена область на познания, които ще го доведатъ до истинската наука. Само това знание е въ състояние да създаде правилни отношения между хората. Когато между хората сѫществуватъ правилни отношения, тѣ знаятъ, кой отъ какво се нуждае и могатъ да задоволятъ своитѣ нужди. Когато иска да задоволи желанията на човѣка, Богъ не задоволява изведнъжъ всичкитѣ му желания, но само онова, за което той е копнѣлъ съ години. Той намира, че това е сѫщественото му желание и го задоволява.

— Само Божията Любовь носи пълния животъ.

*

30. Лекция отъ Учителя, държана на

13 мартъ, 1929 г. София. Изгрѣвъ.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...