Jump to content

1929_02_27 Отношение между числата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Форми въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Отношение между числата.

Размишление върху упованието.

Хората сѫ дошли на земята да учатъ, но следъ дълго учене, тѣ казватъ: Презъ цѣлия си животъ човѣкъ се учи и все ненаученъ остава.—Не е право да се казва, че човѣкъ остава ненаученъ. Той научава много нѣща, но все остава нѣщо въ съзнанието му, което не е научилъ. Всички хора се стремятъ да бѫдатъ добри, учени, силни, но въ края на краищата виждатъ, че добродетелитѣ, знанията, силата не се придобиватъ лесно. Колкото по-добродетеленъ, по-силенъ и по-ученъ е човѣкъ, толкова по-лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си.

Сега ще напиша нѣколко реда числа. Първиятъ отвесенъ редъ съдържа числата отъ единица до десеть; вториятъ — отъ десеть до сто; третиятъ — отъ сто до хиляда.

1 10 100

2 20 200

3 30 300

4 40 400

5 50 500

6 60 600

7 70 700

8 80 800

9 90 900

10 100 1000

Който погледне тия числа, ще каже, че това е детинска работа. Наистина, детинска работа е тази, но сѫщевременно тя е и философска работа. Тя е детинска работа, но и децата не се занимаватъ съ нея. - Тя е философска работа, но и философитѣ не я разбиратъ. Какво означава единицата и какво — двойката? Като съберете две единици, тѣ даватъ числото две. Като съберете единицата и двойката, образува се числото три. Тройката съдържа качествата на единицата и на двойката. Двойката пъкъ съдържа качествата на единицата. Двойката е законъ на противоречие. Ако напишете две единици една до друга, безъ никакъвъ знакъ между тѣхъ, получавате числото 11 — законъ на противоречие. Който разбира значението на числата, той може да превръща енергиитѣ, които тѣ съдържатъ въ себе си: положителнитѣ енергии въ отрицателни и отрицателнитѣ — въ положителни.

Какво значи, да превърнете енергията на числата въ себе си отъ положителна въ отрицателна? Представете си, че нѣкой човѣкъ засегне вашата честь, вашето достойнство, вследствие на което силно се разгнѣвите. Гнѣвътъ е положителна енергия. Сѫщевременно вие имате желание да станете богатъ човѣкъ. Желанието да забогатѣете сѫщо представя положителна енергия. Тия енергии, като положителни, взаимно се отблъскватъ. Какъ ще ги примирите? Да примирите тия енергии въ себе си, това значи, да ги превърнете: едната да стане положителна, а другата — отрицателна. Да примирите тия енергии, ще рече, да ожените единъ мѫжъ за една жена. Забелязано е, че когато родителитѣ искатъ да оправятъ сина си, да го поставятъ въ правия пѫть, тѣ решаватъ да го оженятъ. Значи, жената ще го оправи. Какъ може жената да оправи мѫжа? — Чрезъ качествата, които носи въ себе си. Жената представя числото две. Двойката съдържа качествата и на едното, и на дветѣ, но тя съдържа въ себе си едно особено качество—примирение. Значи, жената има сила да примирява нѣщата. Тя проявява силата си, когато дойде числото три — сольта.

Следователно, ако човѣкъ иска да запази достойнството си, да си пробие пѫть, всички да го почитатъ и уважаватъ, той ще изгуби богатството си; ако придобие богатство, ще изгуби възможность да си пробие пѫть, да влѣзе въ правата насока на живота. Човѣкъ трѣбва да избере едно отъ дветѣ положения: или правия пѫть, или богатството. Ако нѣкой бѣга отъ бойното поле, или напада неприятеля си, той трѣбва да избере правия пѫть предъ богатството. Обаче, ако влѣзе въ нѣкое общество, да работи за неговото материално и духовно подигане, той трѣбва да бѫде богатъ. Паритѣ не обичатъ правия пѫть. Отивате ли нѣкѫде да вземете пари, вие ще се изкривите малко, нѣма да бѫдете съвсемъ правъ. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да знае кога да търси правия пѫть и кога — богатството. Когато отстѫпва отъ бойната линия, или когато напада неприятеля си, войникътъ търси правия пѫть. Когато създава отношения съ хората, човѣкъ се огъва. Тогава той разчита на материални придобивки, на нѣкакво забогатяване. Обаче и дветѣ положения, проправяне на пѫтя, както и забогатяването, сѫ еднакви. — Защо? — Защото и въ двата случая нѣма никакъвъ моралъ. Човѣкъ трѣбва да избере трето положение, което да се диктува отъ високъ моралъ. За да се домогне до това положение, човѣкъ трѣбва да има познания, да знае, какъ да постѫпва.   

И тъй, като ученици, вие трѣбва да изучавате числата, да придобиете гъвкавость като тѣхъ. Ако ученикътъ не изучава математика и музика, той не може да води мораленъ животъ. Когато единицата, двойката, тройката, четворката, до деветорката, се поставятъ предъ нулата, тѣ се увеличаватъ десеть пѫти. Обаче, поставени следъ нулата, тѣ се намаляватъ десеть пѫти. Това показва, че не е безразлично, дали едно число се намира предъ нулата или следъ нулата. Ако тия числа бѣха живи, разумни сѫщества, нѣмаше да бѫде безразлично, дали мѣстото имъ е предъ или следъ нулата. Числата представятъ разумни сѫщества, но не и морални, защото обикновениятъ моралъ е нѣщо, което се налага отвънъ. Запримѣръ, човѣкъ се жертвува за отечеството си по принуждение. Хората, обществото, държавата налагатъ на човѣка да се жертвува за отечеството. Казватъ, запримѣръ, че човѣкъ трѣбва да умре за отечеството си. — Кѫде е писано това? Никѫде. Хората казватъ, че човѣкъ трѣбва да се жертвува за отечеството си, за жена си, за децата си и т. н. Това не е моралъ. Моралъ, който се налага на хората, е безморалие. Моралъ, който изхожда отъ обикновения физически животъ на хората, създава редъ противоречия.

Истинскиятъ моралъ произтича отъ Божествения животъ. Той е носитель на голѣма свѣтлина. Обикновениятъ моралъ, обаче, издава такава малка свѣтлина, на която не може да се чете. Какво може да направи човѣкъ съ такава малка свѣтлинка? Ако обикновениятъ моралъ представя капка вода въ морето, какво може да се направи съ тази капка вода? Ако десетки капки се събератъ на едно мѣсто, все може да се направи нѣщо, но съ една капка нищо не се постига. Ето защо, всѣки трѣбва да се стреми къмъ моралъ, който да е поне шише, пълно съ вода отъ извора на великия животъ. Мисъльта пъкъ представя мѣрка, съ която черпимъ вода отъ извора и я наливаме въ сѫдове. Мисъльта има възможность да сипва вода и да я прелива отъ едно мѣсто на друго. Въ това, именно, седи силата на мисъльта. Но и мисъльта черпи силата си отъ великия изворъ, т. е. отъ живота. Ако искате да се ползувате отъ живота, никога не си съставяйте планъ, какъ да живѣете, нито опредѣляйте посоката на движението си. Който се опитва самъ да опредѣля посоката на своето движение, безъ да иска, той подържа въ себе си идеята, че е създатель на живота. Който е създалъ живота, той самъ е опредѣлилъ посоката на неговото движение, както и тази на своя животъ. Водата сама може да намѣри своя пѫть. Щомъ изтича отъ нѣкой изворъ, тя сама ще намѣри пѫтя си. Изворътъ самъ намира своя пѫть. Като тече надѣсно и налѣво, нагоре и надолу, водата си пробива пѫть и отива къмъ морето. Дето и да отива, тя все избира правия пѫть. Даже и да спре за известно време, или да направи нѣкакъвъ завой, тя пакъ не е въ лошъ пѫть. Въ това отношение човѣкъ мяза на изворъ. Като намѣри Бога, той се радва, върви въ правия пѫть и мисли, че може да направи всичко. Като се натъкне на известни препятствия, той започва да криволичи надѣсно - налѣво и, ако не намѣри лесно пѫтя си, казва, че работата му нѣма да върви. Вие мислите, че работитѣ ви трѣбва да вървятъ по права линия, безъ никакво криволичене, и като срещнете първото препятствие, веднага се обезсърдчавате и намирате, че животътъ нѣма смисълъ. Това е неразбиране на живота. Човѣкъ може да криволичи, да извива надѣсно - налѣво, но всѣкога да държи въ съзнанието си правата насока на своето движение. Докато държи въ съзнанието си правата насока на своето движение, човѣкъ е въ правия пѫть. Изгуби ли тази насока въ съзнанието си, той самъ се ограничава и започва да се безпокои, че е изгубилъ насоката на своето движение.

Съвременнитѣ хора често губятъ насоката на своето движение, т. е. прекѫсватъ връзката си съ Бога по много причини. Една отъ причинитѣ е богатството. Богатството представя бентъ, който спира движението на водата. Когато човѣкъ се подпуши, той изпада въ заблуждения. Ето защо, той трѣбва да знае, че богатството, къмъ което се стреми, може да бѫде само срѣдство, но не и цель, нито кумиръ въ живота му. Човѣкъ е създалъ паритѣ. Следователно, тѣ не могатъ и не трѣбва да седатъ по-високо отъ него. Като срѣдство за взаимна услуга, като размѣнна монета, паритѣ иматъ смисълъ, но не и като кумиръ, като божество, на което да се кланятъ. Ще кажете, че безъ пари не може да се живѣе. Да, безъ пари не може да се живѣе, както и безъ мостъ не могатъ да се минаватъ голѣмитѣ рѣки. Дунавъ, запримѣръ не може да се минава безъ мостъ. Обаче, мостътъ, който е нуженъ за човѣка, не е нуженъ нито за птицата, нито за рибата. Това показва, че моралъ е само онова, което е задължително за всички. Моралъ, който не обхваща цѣлокупния животъ, е относителенъ. Той не е валиденъ за всички живи сѫщества.

Често хората се оплакватъ, че никой не ги обича, че и Богъ даже ги е изоставилъ. —Какъ разбиратъ тѣ обичьта? Да обичашъ човѣка, това не значи да го туришъ на първо мѣсто. Да обичашъ човѣка, това не значи, да го облѣчешъ съ най-хубави дрехи, споредъ последната мода. Обичьта по такъвъ начинъ не се изказва. Да се стреми човѣкъ къмъ първо мѣсто, къмъ голѣми служби, къмъ разкошно и богато облѣкло, това говори за неговитѣ голѣми, ненаситни желания. Ако всички хора се стремятъ къмъ голѣми служби и първи мѣста въ обществото, кой ще заеме малкитѣ служби и последнитѣ мѣста? Всѣки човѣкъ има желание да заповѣдва, да разполага съ слуги, които да му се подчиняватъ. Който има желание да заповѣдва той представя числото десеть. Следователно, той може да заповѣдва на десеть души. Махне ли се нулата отъ него, той изгубва възможностьта да заповѣдва, защото остава самъ, единица. Единицата е мѫжъ, който има власть да заповѣдва, само когато нулата стои задъ него. Двойката пъкъ е жена. Докато е сама, тя нѣма никаква власть да заповѣдва. Тури ли се нула задъ нея, тя придобива власть и може да заповѣдва на 20 души. Жена, която заповѣдва на 20 души, това показва, че тя е директорка на нѣкой пансионъ, или на нѣкой приютъ, дето има 20 подчинени. Тази жена не излиза отъ частенъ домъ, но отъ нѣкакво учреждение, защото въ единъ домъ може да има най-много две—три слугини, но по никой начинъ двадесеть. Числото три представя дете. Турите ли нула следъ тройката, получавате 30. Това число показва, че детето е ученикъ, влиза въ класъ, въ който има 30 ученика. За да може това дете да заповѣдва на своитѣ другарчета, предполага се, че то е по-възрастно отъ тѣхъ, или поне най-способно. За да заповѣдва, човѣкъ трѣбва да има нѣкакво качество, съ което да се налага на другитѣ. Значи единицата представя мѫжа, двойката — жената, а тройката — детето.

Като ученици, отъ васъ се иска съзнателно отнасяне къмъ числата, не само като къмъ количествени отношения, но и като къмъ живи, разумни сѫщества. Всѣко число представя живо, разумно сѫщество, което разполага съ известна енергия въ себе си. Ако напишете числото 5 674, вие имате известенъ брой енергии, които се различаватъ не само по количество, но и по качество. Размѣните ли мѣстата на цифритѣ въ това число, измѣнятъ се и значенията имъ. Въ числото 5,674 петорката е отъ най-голѣмо значение. Турите ли я на последно мѣсто, тя става по-маловажна, т. е. тя губи цената си. Не е все едно да има човѣкъ петь хиляди лева или петь лева. По-рано числото петь е заемало високъ постъ, а като петь единици заема долно положение. Обаче, както и да мѣстите числата, тѣ никога не се оплакватъ. На каквото мѣсто и да ги турите, на първо или на последно, тѣ винаги изпълняватъ службата си съ радость. Приложете тѣхната философия въ вашия животъ при самовъзпитанието. Дето и да ви турятъ, кажете си: И при това положение, азъ ще изпълня задачата си, както трѣбва. Важностьта на службата не седи въ голѣмината й, но въ съзнателното й изпълняване и използуване. Ако нѣкой има петь хиляди лева на разположение и не знае, какъ да ги използува, той не е разуменъ човѣкъ. Ако има само петь лева на разположение и ги използува на мѣсто, той е разуменъ човѣкъ. Съ петь лева човѣкъ може да си купи една хубава книга за четене. Силата на човѣка не седи въ положението, което заема, но въ разумното му използуване. Човѣкъ трѣбва да има такова смирение, че дето и да го поставятъ, да бѫде доволенъ. Смиренъ е онзи, който има качествата на числата, да бѫде винаги доволенъ отъ мѣстото, което му е дадено. Дали ще бѫде единица, или една стомилионна часть отъ единицата, човѣкъ еднакво трѣбва да бѫде доволенъ. И въ двата случая той трѣбва да работи. За него е важно да реши задачата си правилно, а отъ кое мѣсто я решава, това не е важно.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете готови на всичко. Дето и да ви поставятъ, на високо или на низко мѣсто, вие трѣбва да бѫдете доволни. Ако днесъ сте професоръ, държите лекции на студентитѣ за създаването на свѣта, за слънцето, утре могатъ да ви отнематъ тази служба и да ви направятъ фурнаджия, да продавате хлѣбъ. Ще кажете, че това положение е обидно за васъ. Споредъ мене, правенето на хлѣбъ е пакъ преподаване. Отъ това преподаване хората ще разбератъ повече, отколкото отъ лекциитѣ, които сте имъ държали като професоръ. Каквото и да се преподава на хората за създаването на земята, за състоянието на слънцето, единъ день тѣ сами ще провѣрятъ това. Първо ще се даватъ свободни билети на ученитѣ, сами да отиватъ до слънцето и да провѣрятъ своитѣ теории. Като стигнатъ на слънцето, тѣ ще започнатъ да се смѣятъ на теориитѣ си, ще намѣрятъ, че не сѫ съгласни съ това, което сами виждатъ: нито разстоянието отъ слънцето до земята е такова, каквото тѣ сѫ изчислили, нито съставътъ на слънцето е такъвъ, какъвто тѣ сѫ изследвали, нито състоянието на слънцето е огнено, каквото тѣ сѫ предполагали. Напротивъ, тѣ виждатъ, че на слънцето има ниви, овощни градини, лозя, както на земята, но тамъ всичко е съвършено, като въ рай. И тамъ има училища, университети, въ които жителитѣ на слънцето се учатъ. Обясненията, които ученитѣ на земята даватъ за слънчевитѣ петна, не излизатъ вѣрни. Това показва, че още много нѣща има, които човѣкъ трѣбва да изучава, за да ги разбере въ тѣхната сѫщина. За да дойде до абсолютната наука, до реалностьта на нѣщата, човѣкъ трѣбва да се справи съ желанията си, да знае, кои желания сѫ сѫществени и кои не сѫ. Младиятъ, запримѣръ, желае да се ожени. Като се ожени, разочарова се. Момата мечтае да се ожени за княжески синъ, а момъкътъ — за княжеска дъщеря. Всѣки търси нѣщо необикновено, но като го намѣри и постигне, и отъ него се разочарова. Не е лошо нѣщо женитбата, но човѣкъ трѣбва да знае, кога и какъ да се жени. Всѣка женитба, станала чрезъ насилие, води къмъ страдания и нещастия.

Що е женитбата? — Разумно отношение между души. Женитбата подразбира такова съчетание между душитѣ, което никой не е въ сила да разлѫчи. Такова съчетание прави само Богъ. Така съчетани, душитѣ се събиратъ, за да извършатъ волята Божия, а не за щастие. Които се събиратъ, за да бѫдатъ щастливи, тѣ не разбиратъ законитѣ. Какво щастие може да очаква човѣкъ на бойното поле? Той отива на бойното поле здравъ, силенъ, а се връща раненъ, безпомощенъ. — Поне ще се прославя. — Каква слава е тази, да се осакати човѣкъ? Вие трѣбва да ликвидирате съ тия разбирания. Тѣ сѫ стари разбирания, които не носятъ нищо добро. Старитѣ разбирания правятъ човѣка нещастенъ. При тѣзи разбирания хората се оплакватъ, че никой не ги обича, никой не ги посещава. — Това е най-лесната работа. Сложете трапеза и ще видите какъ ще започнатъ да ви посещаватъ. Или, вземете отъ нѣколко мѣста пари на заемъ и вижте, нѣма ли да ви посещаватъ. Ако пъкъ сте майка на две - три красиви моми, домътъ ви ще бѫде пъленъ съ гости. Достатъчно е търговецътъ да разполага съ стока, за да има клиенти. Обаче, това сѫ външни отношения, но не и отношения между души. Въ Божествения свѣтъ нѣщата се коренно различаватъ отъ тѣзи на земята. Каквито важни работи да иматъ хората на земята, въ сравнение съ тия въ Божествения свѣтъ, тѣ не сѫ нищо друго, освенъ детински работи. Ако човѣкъ е неразуменъ, каквато работа и да му се даде, тя все е детинска, защото и той самъ е дете. Обаче разумниятъ човѣкъ всѣкога свършва работата си добре. Той работи и отъ всичко се учи, не очаква на други, наготово да получи нѣщо. Който не обича да учи, той иска наготово да му се каже истината.

Да кажешъ истината на човѣкъ, който не е готовъ за нея, това значи, или да го умъртвишъ, или да му дадешъ да опита благата на живота. Истината не може да се обясни съ думи. Сѫщо така и реалностьта не се обяснява. Нѣкой иска да разбере, какво представя реалностьта. Давамъ на този човѣкъ ключа отъ касата си и му казвамъ: Азъ заминавамъ за странство. Вземи този ключъ, и когато имашъ нужда отъ пари, отвори касата ми и вземи, колкото искашъ. — Ама пълна ли е касата съ пари? Какви сѫ паритѣ, сребърни или златни? — Не питай. Отвори касата и самъ ще видишъ какво има въ нея. Едно трѣбва да знаете: само онзи има право да се ползува от ключа на реалностьта, който е добилъ довѣрието на Бога. Всѣки трѣбва да се стреми да добие това довѣрие, да получи свободенъ билетъ до слънцето, да получи ключа отъ касата на реалностьта, както и елексира на живота за да се превърне отъ старъ дѣдо въ младъ, красивъ момъкъ. Който го види, ще се чуди кѫде е останалъ дѣдото и кой е този младъ момъкъ вмѣсто него. Младиятъ момъкъ минава за наследникъ на дѣдото, а въ сѫщность той е самиятъ дѣдо. — Можемъ ли и ние да получимъ елексира на живота? — Всѣки може да го получи, но при условие, да има готовностьта на числата дето го турятъ да бѫде доволенъ отъ положението си. Дали сте едно отъ числата 5000, 600, 70, 4 или нула, да ви е все едно. За васъ е важно да изпълните работата си, както трѣбва, а на кое мѣсто сте, това не е важно. Нулата означава връщане на човѣка въ миналото, да прегледа живота си, да разбере, на какво се дължи нѣкоя негова добродетель и на какво се дължи нѣкой неговъ недѫгъ. Недѫзитѣ на хората могатъ да се намѣрятъ най-много въ четири поколѣния на миналото. Това показва, че грѣхътъ нѣма дълъгъ животъ. Често грѣхътъ произтича отъ желанието на човѣка да придобие известно знание, вследствие на което може да направи кривъ изборъ и да сгрѣши. И като прави добро, човѣкъ пакъ има възможность да направи нѣкаква грѣшка. Въ придобиване на известни добродетели, човѣкъ пакъ има възможность да грѣши. — Не може ли да се избѣгне грѣха? —Не може. Въ Божествения свѣтъ, когато се гради едно здание, всѣкога се предвиждатъ две врати. Презъ едната се влиза, а презъ другата се излиза. Сѫщото виждаме и въ човѣшкия носъ: въздухътъ влиза презъ едната ноздра, а излиза презъ другата. Когато искате да поемете дълбоко въздухъ, затворете дѣсната ноздра на носа си и поемете въздуха презъ лѣвата ноздра. Следъ това затворете и лѣвата ноздра, като задържате въздуха известно време въ дробоветѣ си. После отворете дѣсната ноздра и бавно изпущайте въздуха навънъ. По този начинъ ще се образуватъ две противоположни течения въ дробоветѣ ви, които отговарятъ на дветѣ течения въ живота. Когато сте неразположени или смутени вѫтрешно, правете тѣзи упражнения за дишане, като се свързвате съ Божественото съзнание.

Следователно, теченията на живота трѣбва да влизатъ презъ лѣвата ноздра, а да излизатъ презъ дѣсната. При това положение, теченията на живота ще влизатъ въ човѣшкия умъ и ще отиватъ къмъ душата му. Това значи, да възстанови човѣкъ своето вѫтрешно равновесие. Ще възразите, че може да се диша едновременно и презъ дветѣ ноздри на носа. Не е така. Ако дветѣ врати на човѣшкия носъ не функциониратъ самостоятелно човѣкъ е осѫденъ на страдания. Този законъ има отношение и къмъ човѣшкитѣ уши. Съ лѣвото ухо ще изучавате любовьта, а съ дѣсното — мѫдростьта. Сѫщото можемъ да кажемъ и за рѫцетѣ. Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да смѣня рѫцетѣ си, ту дѣсната, ту лѣвата. Когато ходи, човѣкъ пакъ смѣня краката си. Това показва, че колкото е важенъ дѣсниятъ кракъ, толкова е важенъ и лѣвиятъ. Съ единъ кракъ не може да се ходи. Числото две работи навсѣкѫде въ природата. Въ ума винаги се пораждатъ две мисли, а въ сърдцето—две чувства. Това сѫ полюси, между които човѣкъ се движи. Интелигентностьта и разумностьта сѫ други два полюса на човѣшкия животъ. Чрезъ интелигентностьта си човѣкъ се свързва съ животинския свѣтъ, а чрезъ разумностьта — съ ангелския свѣтъ. Обаче, за да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да постави живота си върху Божественитѣ закони. При това положение, човѣкъ не само ще се развива правилно, но каквото придобие и изработи, ще го задържи въ себе си. Нѣма сѫщество, което би се осмѣлило въ Божие присѫтствие да отнеме отъ човѣка онова, което той самъ е придобилъ и изработилъ.

Въ заключение на всичко говорено досега, казвамъ: Бѫдете пъргави, пластични и подвижни като числата, че дето и да ви поставятъ, да бѫдете доволни отъ мѣстото си и всѣкога да сте готови да смѣняте мѣстото и службата си. Вие трѣбва да знаете, че мѣстата, на които се намирате, сѫ временни. Затова, каквито мѫчнотии и страдания да ви дойдатъ, бѫдете доволни. Знайте, че само тѣлото страда, а не и душата. Физическиятъ човѣкъ страда, но не и духовниятъ. Ако страданията на човѣка станатъ непосилни, и той реши да се самоубие, преди да реализира решението си, нека се нахрани добре. Щомъ се нахрани, той непременно ще се откаже отъ решението си да се самоубива.

При единъ богатъ и ученъ човѣкъ се явилъ единъ младъ момъкъ отчаянъ и обезсърдченъ отъ живота. Той казалъ на учения: Господинъ професоре, преди да изпълня решението си да се самоубия, искамъ да чуя вашето мнение, какъ вие гледате на живота. Професорътъ погледналъ къмъ младия момъкъ и разбралъ, че каквото и да му говори, ще бѫде безпредметно, затова му казалъ: Добре сте намислили да заминете за другия свѣтъ. Азъ ще ви дамъ препорѫчително писмо до моя дѣдо, да ви приеме, както трѣбва. Но преди да ви изпратя, бихъ желалъ да останете у насъ на обѣдъ, да се запознаете съ жена ми и съ дветѣ ми дъщери. Момъкътъ се съгласилъ да остане на обѣдъ заедно съ любезния професоръ. Въ време на обѣда, той поглеждалъ ту къмъ едната, ту къмъ другата дъщеря на професора, които били много красиви. Като свършили обѣда, момъкътъ казалъ на професора: Господинъ професоре, азъ се отказвамъ отъ намѣрението си да се убивамъ. Разбрахъ, че животътъ има смисълъ. — Да, животътъ има смисълъ, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да живѣе и какъ да реализира желанията си. Човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ обезсърдчения, но той трѣбва да има силна мисъль, съ която да реагира на всички отрицателни влияния, които идатъ отвънъ. Ако въ време на война хората се въорѫжаватъ съ маски срещу задушливитѣ газове, не трѣбва ли ние да се ползуваме отъ такива маски срещу отровното действие на отрицателнитѣ мисли и чувства, които идатъ отъ външния свѣтъ?

Сега, за 30 деня ще ви дамъ едно упражнение за дишане: ще поемате въздухъ презъ лѣвата ноздра. Въ това време дѣсната ноздра ще бѫде затворена. При поемане на въздуха мислено ще произнасяте формулата: „Само Божията Любовь е любовь“. Като задържите въздуха известно време въ дробоветѣ си, ще отворите дѣсната ноздра и бавно ще изпущате въздуха навънъ, като произнасяте сѫщата формула. Въ това време лѣвата ноздра ще бѫде затворена. Правете упражнението три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь, когато имате разположение и време. При всѣко упражнение ще правите три или десеть пѫти вдишвания и издишвания. Значи, ще правите упражнението или три пѫти на день по три пѫти, или три пѫти на день по десеть пѫти. Това упражнение трѣбва да се прави отъ всички безъ изключение. То ще ви отнеме най-много 15 минути на день. Отъ всички се иска послушание. Безъ послушание ученикътъ не може да влѣзе въ Божествената школа.

Т. м.

*

28. Лекция отъ Учителя, държана на

27 февруарий, 1929 г. София. Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...