Jump to content

1929_02_06 Дветѣ съзнания


Ани

Recommended Posts

От томчето "Смѣни въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ДВЕТЕ СЪЗНАНИЯ.

Размишление върху въздържанието.

Нека съберемъ следнитѣ числа:

 9+1=10

 8+2=10

 7+3=10

 6+4=10

 5+5=10

 4+6=10

 3+7=10

 2+8=10

 1+9=10

Само ония числа могатъ да се събиратъ, които иматъ еднакъвъ стремежъ. Знакътъ плюсъ, съ който си служимъ при събира- нето, е знакъ на противоречие.

При събиране на тия числа се получава единъ и сѫщъ резултатъ—десеть. Дали ще съберемъ 9+1 или 1+9, получаваме единъ и сѫщъ резултатъ. Обаче, елементитѣ, съ които си служимъ, не сѫ еднакви. Това показва, че ние можемъ да получимъ единъ и сѫщъ резултатъ отъ различни елементи.

Простиятъ човѣкъ казва: Деветь гроша и единъ грошъ правятъ десеть гроша; или единъ грошъ и деветь гроша правятъ десеть гроша. Той събира тия числа и повече не мисли върху тѣхъ. Обаче, онзи, който се занимава съ отвлѣчената мисъль, той разглежда тия числа като живи и вижда, че тѣ размѣнятъ мѣстата си: въ първия случай числото деветь бѣше на първо мѣсто, а после едини- ницата зае това мѣсто. Оттукъ вадимъ заключението: когато една сила действува въ човѣшкия умъ или въ човѣшкото сърдце, тя може да произведе или еднакви, или различни действия. Който се занимава съ кабалата, той може да обясни тия действия кабалистически. Кабалата представя сборъ отъ закони, които работятъ въ материалния свѣтъ. Като знаете тия закони, вие сами ще ги прилагате въ материалния животъ. Отъ гледището на тия закони, числата биватъ щастливи или благоприятни и нещастни или неблагоприятни.

Когато попадне на нѣкое щастливо число, човѣкъ започва да печели. Впусне ли се съ това число въ нѣкоя хазартна, игра, печалбата му е осигурена. Щомъ спечели въ първата игра, човѣкъ може да се впусне и втори и трети пѫть — печалбата е осигурена. Ако първиятъ пѫть още изгуби, повече не трѣбва да играе. Надеждата, че втори пѫть може да спечели, е празна работа. Ако сѫдбата ощастливи човѣка въ началото на живота му, тя ще го ощастливи и на края. Ако въ началото не го ощастливи, и на края нѣма да го ощастливи. Ако работата, която човѣкъ започва, му се отдава още въ началото, това показва, че сѫдбата го е ощастливила, и той ще има успѣхъ. Не върви ли работата му още въ началото, по-нататъкъ да не продължава. Всички опити въ това направление ще бѫдатъ безуспѣшни. Ако приятелството ви съ даденъ човѣкъ не върви още въ началото, по-нататъкъ не насилвайте. Излъже ли ви веднъжъ, не разчитайте на неговото приятелство. — Защо? — Защото въ него не е развитъ центърътъ на приятелството, на дружбата. Ако въ момъка и въ момата не е развитъ центърътъ на любовь къмъ ближния, тѣ не сѫ единъ за другъ.

Като не разбиратъ този законъ, нѣкои отъ съвременнитѣ хора насилватъ природата, като мислятъ, че ако между двама души днесъ нѣма любовь, утре ще има. Да се мисли така, това значи, да вѣрвате, че сакатиятъ, който има само една рѫка, може да свърши работа, каквато здравиятъ върши. — Не, за работа се изисква здравъ, уменъ, положителенъ човѣкъ. Не започвайте работа съ сакатъ, съ недѫгавъ човѣкъ. — Ама Богъ ще свърши работата. — Какво Богъ ще направи, това е Негова работа. Важно е, какво човѣкъ може да направи въ дадения случай. Когато става въпросъ за Божиитѣ работи, тамъ човѣкъ трѣбва да мълчи. Нека вземе цигулката, кавала или гайдата си и да свири. Какво ще стане съ земята, какъ ще се оправи свѣтътъ, това не е негова работа. Каквото и да разправятъ ученитѣ за движението на земята, на слънцето, на различнитѣ планети, тѣ все още не сѫ се домогвали до сѫщинскитѣ причини на тия явления. Има тѣла въ пространството, които се въртятъ отъ изтокъ къмъ западъ; други—отъ северъ къмъ югъ; трети — отъ югъ къмъ северъ. Едни тѣла пъкъ се движатъ отгоре надолу и т. н.

Истинскитѣ учени, които знаятъ тайнитѣ на природата, виждатъ, кои тѣла накъде се движатъ, съ каква бързина се движатъ и т. н. Всѣко явление, което се извършва въ природата и живота, има свой външенъ изразъ. За онзи, който разбира явленията, нѣма нищо скрито—покрито. Запримѣръ, невъзможно е човѣкъ да яде кисело и да се усмихва. Щомъ яде кисело, мускулитѣ на лицето му непременно ще се свиятъ. Киселинитѣ винаги отниматъ свѣтлината и топлината на човѣшкия организъмъ. При такива случаи, за да запази топлината си, човѣкъ неволно свива мускулитѣ си. Като знаятъ действието на киселинитѣ, лѣкаритѣ ги препоръчватъ, като срѣдство за отнимане на възпалението отъ нѣкой органъ на тѣлото.

Всички хора се стремятъ къмъ живота, но не знаятъ, какъ трѣбва да живѣятъ. Изкуство е да знае човѣкъ да живѣе. Да живѣе човѣкъ правилно, това значи, да има предъ видъ двата приципа на добро и на зло и да се съобразява съ тѣхъ. Нѣкой хора казватъ, че зло не съществува въ свѣта. Други пъкъ казватъ, че добро не съществува. Наистина, за умрѣлитѣ хора на земята нѣма нито добро, нито зло. За живитѣ хора, обаче, съществува и добро, и зло. И за ангелитѣ съществува и добро, и зло. Разликата между човѣшкия и ангелския животъ се заключава въ това, че въ човѣшкия животъ злото е отвѫтре, а въ ангелския —отвънъ. Понеже злото е вѫтре въ човѣка, той има да се бори съ врагъ, който е завладѣлъ половината отъ неговия свѣтъ. Мѫчно се пѫди този врагъ. Нѣкой човѣкъ още съ ставането си отъ сънь се чувствува неразположенъ и се чуди, на кого да отмъсти, на кого да излѣе гнѣва си. Той се озърта натукъ — натамъ, дано намѣри нѣкаква причина да се кара, да се отпуши по нѣкакъвъ начинъ. Най-после вижда, че една чиния е счупена, или че печката не е запалена, както трѣбва. Щомъ започне да вика, да се кара, той се освобождава отъ гнѣва си, т. е. отпушва се. Не е лошо нѣщо гнѣвътъ, но човѣкъ трѣбва да знае, защо гнѣвътъ иде и защо си отива. Когато подсѫдимиятъ отива при сѫдията, последниятъ иска да знае, защо е дошълъ. Когато нѣкой ученикъ отива при единъ учитель, последниятъ се интересува, какво иска ученикътъ отъ него. Като разбере, защо го търси, учителъть иска да знае, какви сѫ способноститѣ на ученика.

Дойдемъ ли до гнѣвенето на хората, ние виждаме нѣщо изопачено въ тѣхъ. Гнѣвътъ е енергия, която, разумно впрегната, дава добри резултати. Който не знае, какъ да използува тази енергия, той хвърля този или онзи предметъ, става, сѣда, разхожда се въ стаята, вика, сърди се на този - на онзи, докато се отпуши. Щомъ изразходва тази енергия, той утихва, лицето му приема спокоенъ изразъ. Следъ това той се залавя за работа. Обаче, който разбира гнѣва, като творческа енергия, а не като разрушителна, той веднага започва да работи нѣщо: рѣже дърва, пише, чете, свири на нѣкакъвъ инструментъ и т. н. Ще кажете, че човѣкъ е грѣшенъ, не може да не се гнѣви. Ако грѣшниятъ само се гнѣви, както и да е, но какво ще кажете, когато праведниятъ се гнѣви? Казано е въ Писанието: „Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте“. Значи, човѣкъ може да се гнѣви, безъ да грѣши. — Нуженъ ли е гнѣвътъ въ природата? — Безъ гнѣвъ не може. Гнѣвътъ е огънь. Да се гнѣвишъ, това значи, да кладешъ огънь. Има сѫщества, които много се гнѣвятъ. За тѣхъ се казва, че огъньтъ имъ гори цѣлъ день. На химически езикъ, гнѣвътъ се превежда съ силната афинита или силното стремление на елементитѣ да се съединяватъ едни съ други, вследствие на което между тѣхъ се образува голѣма топлина, голѣмъ огънь. Произходътъ на гнѣва не е Божественъ, но въпрѣки това той сѫществува въ природата. Това не значи, че гнѣвътъ трѣбва да се премахне. Като природна сила, гнѣвътъ трѣбва да се впрегне на работа, но не да се премахне.

Сега, като събирате числата отъ едно до десеть, вие трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да ги оживите. Запримѣръ, 1+9=10 можете да го оживите, като си представите, че единицата е бащата, а деветорната — деветтѣ му синове. Всички заедно правятъ десеть. Всички заедно харчатъ десеть хиляди лева. Действието 2+8=10, можемъ да го представимъ по следния начинъ: двойката е женената дъщеря, а осморката — старата майка, която живѣе при зета си. И тѣ харчатъ десеть хиляди лева. Като съберемъ 3+4=7, пакъ получаваме десеть. Числото три е внукътъ, а числото седемь е дѣдото, който живѣе при внука си. И тѣ харчатъ по десеть хиляди лева. Като съберете 4+6, пакъ получавате числото десеть. И четиритѣ е мѫжко число. Шесторката представя търговецъ. Както се нареждатъ числата въ гами, така се нареждатъ мислитѣ, чувствата и желанията на хората. Числото деветь е резултатъ. Само по себе си то не действува. Изобщо, числата деветь, шесть и три не взиматъ никакво участие въ живота, Когато се намира въ пълна индиферентность, въ пълно безучастие, човѣкъ е въ положението на числата 9, 6 и 3. Каквито болести и страдания да му дойдатъ, той размишлява, философствува, не губи мира си. Той е съвършено тихъ и спокоенъ. Когато става активенъ, когато иска да се прояви, човѣкъ се намира въ положението на числата 2, 5 и 8. Той е бремененъ, иска часъ по-скоро да роди, да се освободи отъ мѫчнотията си. Момче ли ще роди, или момиче, не е важно. Обаче, той непременно трѣбва да роди нѣщо. Това е сѫдба.

Произволно нѣщо ли е сѫдбата?—Сѫдбата не е произволна, но е строга, а понѣкога безпощадна. Когато човѣкъ нарушава Божественитѣ закони, сѫдбата го преследва до девети родъ. Тя иска да му даде добъръ урокъ, да го научи, какъ да постѫпва съ великитѣ закони на Битието. Временно тя може да отложи урока, който е предвиждала за даденъ човѣкъ, но никога нѣма да го забрави. Гледате нѣкой човѣкъ учи, занимава се, и тъкмо се готви да заеме нѣкоя добра служба, сѫдбата излиза срещу него и му препятствува. Като види, че работитѣ му не вървятъ добре и загази материално, той се впуща въ лотария, дано тукъ успѣе. Взима единъ, втори, трети билетъ, но и тукъ сѫдбата го преследва. За да успѣе въ предприятията си, човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ сѫдбата си съ молба да не го преследва, като обещае, че ще работи съзнателно, да изправи погрѣшкитѣ си. Иначе, каквото и да прави, все нѣма да успѣва. Колко художници има въ свѣта, картинитѣ на които стоятъ непродадени. Колко музиканти има въ свѣта, които нѣма на кого да сви- рятъ. Колко поети и писатели има въ свѣта, чиито произведения не се оценяватъ.—Защо? --- Сѫдбата ги преследва.

Време е вече хората да пристѫпятъ къмъ новото разбиране на Божиитѣ пѫтища. За да дойде до новото разбиране на живота, човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Той трѣбва да ликвидира съ своитѣ погрѣшки и престъпления. Не ликвидира ли съ тѣхъ, съдбата непременно ще го преследва. Никой не може да избѣгне отъ рѫцетѣ на съдбата си. Какъвто и да е човѣкъ, простъ или ученъ, царь или обикновенъ, сѫдбата ще му даде нужния урокъ.— Ама ние сме ученици, искаме да учимъ, да се развиваме. — И ученици да сте, пакъ нѣма да избѣгнете отъ рѫката на сѫдбата. — Ние се молимъ по три пъти на день. — Съдбата ще ви хване въ момента, когато не се молите. — Ние се стремимъ. — Колкото и както да се стремите, сѫдбата ще ви посети съ своята пръчица. Какъвто и да е стремежътъ ви, преди всичко вие трѣбва да изправите погрѣшкитѣ на своя миналъ животъ. Миналиятъ ви животъ се изявява въ сегашния. Страданията, нещастията, неприятноститѣ, които сега ви се случватъ, се дължатъ на миналия ви животъ. Тѣ съ резултатъ на погрѣшки, правени въ миналото.

Въ това отношение сѫдбата е неумолимъ законъ. Съ сѫдбата заедно вървятъ много същества, които пазятъ човѣка отъ нейнитѣ тежки удари. Достатъчно е човѣкъ да върви въ Божествения пъть, за да се ползува отъ помощьта на тия свѣтли същества. Запримѣръ, нѣкой добъръ човѣкъ мисли да пътува по море. Нѣщо го побутва да тръгне още на другия день, да се ползува съ половинъ билетъ. — Кое е това, което го потиква? — Сѫдбата му. Този день, именно, е предвидена нѣкаква катастрофа, отъ която той трѣбва да загине. Добритѣ същества, обаче, неговитѣ приятели, го съветватъ да не пътува утре, да отложи за другъ день. — Ама съ половинъ билетъ ще пътувамъ. — Отложи пътуването си, макаръ да платишъ и цѣлъ билетъ. Другъ нѣкой иска да заеме нѣкаква добра служба, за която му обещаватъ десеть хиляди лева месечна заплата. Той се радва, че като вземе тази служба, ще подобри положението си. Съдбата му го съветва да вземе тази служба, но приятелитѣ му нашепватъ: Откажи се отъ тази работа. Наистина, паритѣ сѫ много, но господарьтъ е лошъ човѣкъ, ще одере кожата ти.

Като ученици, вие трѣбва да различавате тия два гласа въ себе си. Трѣбва да знаете, при това, че непременно ще минете презъ своя миналъ животъ и ще платите за всички свои погрѣшки. Докато не се справите съ миналото си, вие нѣма да се освободите отъ страданията. Както Христосъ пострада за грѣховетѣ на човѣчеството, така и вие ще страдате за своитѣ грѣхове. Сега става развързване на кармата. Човѣкъ трѣбва да се върне въ своето минало, да дойде до онзи животъ, дето се е отклонилъ отъ правия пѫть, да корегира грѣшкитѣ си и да продължи живота си. При това положение, работитѣ на човѣка се нареждатъ добре, и той може да бѫде щастливъ. Щастливиятъ, колкото и да иска да помогне на ближнитѣ си, съ своето щастие, не може. За да се ползува човѣкъ отъ щастието на другитѣ, това трѣбва да е опредѣлено . Има причини, които не позволяватъ на човѣка да се ползува отъ благата на другитѣ.

Единъ царь, като правилъ разходкитѣ си въ гората, често срѣщалъ единъ беденъ, старъ човѣкъ, който събиралъ дръвчета и ги носилъ на гърба си. Като виждалъ, какъ се мѫчи, царьтъ решилъ да му помогне, да го извади отъ трудното му положение. Той заповѣдалъ на единъ отъ слугитѣ си да тури една торба съ пари на моста, презъ който старецътъ минавалъ, за да ги вземе и да подобри положението си. Слугата направилъ, както царьтъ му заповѣдалъ, и се скрилъ да види, какво ще стане съ торбата. Този день, обаче, се случило голѣмо наводнение, вследствие на което рѣката доста придошла. Като наближилъ моста и погледналъ къмъ придошлата рѣка, старецътъ се уплашилъ и си казалъ: Сега ще мина моста съ затворени очи, да не гледамъ буйната рѣка. Той затворилъ очитѣ си, миналъ моста, безъ да забележи, че точно на пѫтя му имало торба съ пари. Значи, старецътъ затворилъ очитѣ си предъ щастието и го отминалъ. Слугата взелъ торбата съ паритѣ назадъ и разказалъ на царя за случката съ стареца.

Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Така може да каже Христосъ, но не и всѣки обикновенъ човѣкъ. За да бѫдете едно съ Бога, вие трѣбва да сте платили дълговетѣ си. Ако отивате при Бога, за да ви плати дълговетѣ, вие сте на кривъ пѫть. Не отивайте при Бога като грѣшникъ, но като човѣкъ, който е изплатилъ дълговетѣ си, който е изправилъ своя животъ. Който не разбира това, той казва: Днесъ, докато съмъ младъ, ще си поживѣя. Единъ день, като остарѣя, като се наживѣя, ще служа на Господа. Значи, той ще отиде при Бога като остарѣе, като изхарчи всичката си енергия, като натрупа дългове и никой не го иска. — Не, тогава и Богъ нѣма да го приеме. Той не се нуждае отъ стари хора, отъ инвалиди. Човѣкъ трѣбва да служи на Бога още отъ млади години, докато е пъленъ съ сила, съ животъ. Дѣдото вика внука си и започва да му разправя своя животъ: Синко, бѫди внимателенъ въ живота си, гледай да не правишъ грѣхове. Едно време, като бѣхъ младъ, направихъ много грѣхове. Тази мома любихъ, онази мома любихъ, но после разбрахъ грѣшката си, изправихъ живота си и започнахъ да служа на Бога. Каквото и да му разправялъ, внукътъ мислилъ за момитѣ, които дѣдото обичалъ, и подражавалъ на него. Тукъ задиря една мома, тамъ друга, докато най-после се върне у дома си раненъ, като че е билъ на фронта. Внукътъ пакъ сѣда до дѣдото и го моли да му разправи нѣщо отъ своя животъ. Дѣдото започва да разправя, а внукътъ слуша. Това е забавление, но не е истински животъ.

Историята на дѣдовцитѣ е подобна на романитѣ, които се пишатъ, но за да се из- ползуватъ разумно, тѣ трѣбва да се четатъ отъ 60—70 годишни хора. И младитѣ хора могатъ да четатъ романи, но тѣ трѣбва да взиматъ само положителната имъ страна. Когато разправя своитѣ опитности, или опитноститѣ на други хора, човѣкъ трѣбва да знае, какво да разправя и на кого да разправя. Има хора, които сѫ положителни въ доброто, а отрицателни въ злото; има и такива, които сѫ положителни въ злото, а отрицателни въ доброто Въ всѣки човѣкъ сѫществуватъ и двата типа. Като знаете това, вие сами трѣбва да се пазите. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, защото не знае, откѫде какво може да получи. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който влиза въ положението ви, вижда, че вие имате нужда отъ една голѣма сума, но външно изглежда суровъ, грубъ. Той ви казва: Знаете ли, какво мога да направя съ васъ?—Какво ще направите? Вие веднага започвате да треперите. Той изважда една кесия, пълна съ пари, и казва: Заповѣдайте, услужете си съ тия пари. При другъ случай, срѣщате човѣкъ, който е готовъ на всички жертви заради васъ. Считате, че той ви е приятель. Той знае, че вие се нуждаете отъ пари, и ви донася една торба съ диаманти, като казва: Вземете тия диаманти и си услужете съ тѣхъ. Вие взимате диамантитѣ, но веднага стражари влизатъ въ дома ви, да ви обискиратъ. — Защо? - Тия диаманти били крадени. Приятельтъ ви, за да се освободи отъ преследване на полицията, дава диамантитѣ на васъ. Това е привидно добро. За да се освободи отъ злото, той прави добро на васъ. Съ крадени пари, съ крадени вещи човѣкъ нищо не може да постигне.

Сега, отъ всички се изисква будность, да знаете, какъ да постъпвате съ сѫдбата си. Когато сѫдбата дойде при тебе и започне да те съди, ти мълчи, нищо не казвай. Кажешъ ли една дума противъ нея, или въ твоя защита, тя веднага ще те хване и ще каже: Добре, че те намѣрихъ. Отъ много време те търсихъ, но сега си вече въ ръцетѣ ми. Ако съдбата мине покрай тебе и не те докосне, мълчи и благодари, че не те е видѣла. Предъ съдбата и мѫдрецътъ мълчи. Съдятъ ли, убиватъ ли, бесятъ ли нѣкого, мълчи. Представете си, че нѣкой се дави. Наблизо минава една лодка. Ако турите давещия въ лодката, последната ще потъне. Какво трѣбва да направите? Който иска да го спаси, той трѣбва да излѣзе отъ лодката, да се бори съ вълнитѣ, а давещиятъ да отиде на негово мѣсто. Ако спасите давещия, а вие се удавите, оправдана ли е вашата жертва? Ако е оправдана, та има смисълъ, но ако не е оправдана, вие се натоварите съ чужди грѣхове.

Следователно, има случаи въ живота, когато, и като прави добро, човѣкъ може да носи лоши последствия. Той трѣбва да знае, кога да прави добро, и кога да не прави. Въ правене на доброто, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да се вслушва въ Божественото начало въ себе си. То всѣкога носи свѣтлина. Божественото не се занимава съ голѣми величини, съ голѣми цифри. Ако въ дома ви дойде нѣкой беденъ, който иска да го нахраните, дайте му единъ обѣдъ. За втори обѣдъ вие не трѣбва да се задължавате. Остане ли и за втори обѣдъ при васъ, сѫдбата ще го хване. Щомъ се нахрани добре, той трѣбва да благодари и да продължи пѫтя си. Когато отивате въ нѣкой домъ да се повеселите, направете сѫщото: останете само единъ день. На другия день си заминете. Станете рано сутриньта, натоварете камилитѣ и продължете пѫтуването си. Останете ли повече отъ единъ день, вие ще развалите работата. Отивате на религиозно събрание. Молите се, пѣете, дохождате до голѣмо въодушевение и пожелавате да продължите събранието. Щомъ продължите събранието, вие минавате границата, а съ това заедно разваляте цѣлата работа. Никога не се стремете да стигнете върха на нѣщата.

Този законъ действува навсѣкѫде въ живота. Връщате се у дома си за обѣдъ. На пѫтя срѣщате единъ свой приятель и започвате да се разговаряте. Говорите петьдесеть минути, но разговорътъ е интересенъ, и вие не искате да се раздѣлите. Прекъснете разговора, оставете нѣщо и за другъ пѫть. Ако не прекъснете разговора си, вие ще закъснѣете за обѣда и ще се принудите да идете бързо. При бързото ядене има опасность да се задавите. При всѣко ядене, животътъ на човѣка е изложенъ на опасность. Сѫдбата дебне човѣка всѣки моментъ. Като знаете това, бѫдете постоянно въ молитва. Безъ молитва не сѣдайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази отъ лошата сѫдба, която всѣки моментъ ви преследва. Това не значи, че трѣбва да се страхувате, но всѣкога бъдете будни, сами да се пазите. За да се пазите, вие трѣбва да имате знания.

Следователно, яжте бавно, съсрѣдоточено, безъ да преяждате, но всѣкога бъдете свързани съ Първата Причина. Щомъ сте свързани съ Първата Причина, лошата съдба нѣма да ви преследва. Дето ходите, съ когото и да говорите, бъдете всѣкога въ молитва. Като говори, неусѣтно човѣкъ може да каже една дума, или нѣкаква шега, която да обиди околнитѣ и да предизвика споръ, недоразумение и т. н. Помнете, че лошата сѫдба, или, както индуситѣ я наричатъ, „карма“, всѣкога преследва човѣка. Понѣкога тя е глуха: минава и отминава човѣка и нищо не му казва. Но чуе ли една дума, която не й харесва, тя веднага го хваща, Нѣкой седи и си дава отчетъ за живота. за постѫпкитѣ си. Той намира, че е живѣлъ добре, не е вършилъ грѣхове, на никого лоша дума не е казалъ. Щомъ започне да мисли така, сѫдбата веднага поставя на пѫтя му изкушения и го заставя да грѣши. Съ това тя иска да му каже, че като е толкова праведенъ, нека плаща. Ако нѣкой казва за себе си, че е грѣшенъ, сѫдбата още повече го товари, като му казва: И така дължишъ много, можешъ да задлъжнѣешъ още повече.

Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ Божествения пѫть, небето ще гледа на тѣхъ като на царски синове и нѣма да смѣе да ги бутне. Нѣкой отъ васъ се изправи предъ сѫдбата си и казва: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? — Кой си ти? — Азъ съмъ членъ на Бѣлото Братство. — Членъ на Бѣлото Братство ли? Чакай да видишъ, азъ коя съмъ! Хване те и те разтърси. Следъ това ти се връщашъ съ пукната глава. Тази сѫдба хвана даже и Христа — този Великъ Учитель на човѣчеството. Тя хвана и мѫченикъ Стефана, и апостолъ Павла, и други. Нѣма пророкъ въ свѣта, който да е проповѣдвалъ новитѣ идеи, и да не е билъ въ рѫцетѣ на сѫдбата. Като чуе, че нѣкой проповѣдва новитѣ идеи, сѫдбата казва: Ти ли си този, който проповѣдвашъ? Чакай и азъ да те опитамъ! Като знаете това, не мислете, че вие можете да избѣгнете отъ сѫдбата си.

Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е страдалъ отъ ударитѣ на сѫдбата. Ще кажете, че само глупавитѣ страдатъ. И глупавитѣ, и умнитѣ страдатъ. Понѣкога умнитѣ страдатъ повече отъ глупавитѣ. Сѫдбата е безпощадна. Тя има свои дълбоки причини, поради които се налага. Тя не е механически законъ. Има случаи, когато човѣкъ може да мине безъ страдания, но не всѣкога. Защо трѣбваше апостолъ Павелъ да страда? Когато нѣкой искаха да му принесатъ жертва, като на боговетѣ, той започна да ги разубеждава, да имъ казва, че и той е човѣкъ като тѣхъ. Той трѣбваше да мълчи, да ги остави свободни, да правятъ, каквото искатъ. Тѣ щѣха да му принесатъ жертва, а той щѣше да продължи пѫтя си. Затова сѫдбата остави да го биятъ. Следъ като го биха нѣколко пѫти, той каза: „Братя, съ много скърби ще влѣземъ въ Царството Божие“. Съ други думи казано: Съ голѣмо разбиране ще влѣземъ въ Царството Божие. Ще се научимъ да не се бъркаме въ Божиитѣ работи. Стане ли въпросъ за вашитѣ постѫпки, не се произнасяйте, дали тѣ сѫ добри или лоши. Когато хората се произнасятъ за вашитѣ постѫпки, вие трѣбва да мълчите. Нито тѣ сѫ мѣродавни да се произнасятъ върху вашитѣ постѫпки, нито вие сте мѣродавни да се произнасяте за тѣхнитѣ или за своитѣ постѫпки. Помолете се да влѣзете въ свѣтлината на Бога, въ Неговото съзнание, и оттамъ да разгледате постѫпкитѣ си, да се произнесете върху тѣхъ и да ги корегирате.

Днесъ всички хора грѣшатъ, защото бързатъ. Безъ да провѣрятъ нѣщата, тѣ се произнасятъ. Провѣрката трѣбва да става въ Божественото съзнание. Тамъ има плодове, които смѣло можете да изнесете на пазара, или да дадете на вашитѣ ближни. Отъ това, отъ което вие се ползувате, могатъ да се ползуватъ и другитѣ. Това, което е вредно за васъ, ще бѫде вредно и за другитѣ.

И тъй, помнете: животътъ на човѣка се движи между две съзнания. Едното съзнание е неспокойно, постоянно се тревожи. Другото съзнание всѣкога е тихо и спокойно. Самиятъ човѣкъ не е нито въ едното, нито въ другото съзнание. Човѣкъ е онзи, който съзнава и едното, и другото положение. Човѣкъ е свободенъ да участвува и въ едното, и въ другото съзнание. Ако не иска да остане въ едното съзнание, може да отиде въ другото. Въ което съзнание и да участвува, той все ще има известни резултати. Човѣкъ трѣбва да изучава проявитѣ на дветѣ съзнания въ себе си, за да се кали, да си създаде характеръ, да организира своето тѣло.

Т. м.

*

25. Лекция отъ Учителя, държана на

6 февруарий, 1929 г. София,—Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...