Jump to content

1929_01_30 Знайно и незнайно


Ани

Recommended Posts

От томчето "Смѣни въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЗНАЙНО И НЕЗНАЙНО

Размишление за Сина Божий. Чете се темата: „Отношение между миръ и радость“,

Често се говори за знайни и за незнайни нѣща. Кои нѣща сѫ знайни и кои—незнайни? Всичко, което се учи, е знайно; всичко, което не се учи, остава незнайно. Всѣко нѣщо, което се проявява, е знайно. Дето има проява на нѣщата, тамъ разумностьта присѫтствува. Безъ разумность нѣма проява. Прояви, въ които разумностьта отсѫтствува, ние ги наричаме механически или физически. Запримѣръ, изгонването на богомилитѣ отъ България е неразуменъ процесъ. Той се е извършилъ подъ влияние на антипода на България, който се намира нѣкаде на Западъ. Всѣка държава, всѣки човѣкъ има свой антиподъ, който указва две влияния върху него: отрицателно и положително. По това време върху България указвали силно влияние отрипателнитѣ сили на нейния антиподъ, вследствие на което богомилитѣ били прогонени изъ цѣла Европа. Това отрицателно влияние върху България е било много силно. То е предизвикано отъ кривото разбиране, отъ диващината въ човѣка. За да се изправи тази грѣшка, трѣбвало да дойде по-висока култура между народитѣ. Днесъ, обаче, върху България действуватъ положителнитѣ, разумнитѣ сили на нейния антиподъ, и тя се стреми да изправи погрѣшката си.

Законътъ на антиподитѣ е такъвъ, че ако единиятъ полюсъ е активенъ, другиятъ е пасивенъ; ако единиятъ създава, другиятъ твори; ако единиятъ воюва, другиятъ е въ миръ. Въ този законъ действуватъ контраститѣ. Следователно, ако човѣкъ иска да побеждава, да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота си, като антиподъ на себе си, той трѣбва да постави Божественото, разумното начало. Постави ли неразумното, човѣшкото начало като антиподъ на себе си, той непременно ще бѫде битъ. Да поставишъ Бога за свой антиподъ, това значи, Богъ да ти бѫде задна стража. При това положение, каквото предприемешъ, ще успѣешъ. Положението на България и въ миналото, и днесъ е зависило и зависи отъ нейния антиподъ. Той крие въ себе си голѣми сили, голѣма енергия.

Това, което се изучава, е знайно; това, което не се изучава, е незнайно, тайно. Запримѣръ, ако изучавате слънцето, то е знайно за васъ; не го ли изучавате, то е незнайно. Ако изучавате небето, то е знайно за васъ; не го ли изучавате, то е незнайно. Човѣкъ има два полюса, два антипода, къмъ които се стреми: единиятъ е центърътъ на слънцето, другиятъ — центърътъ на земята Умътъ на човѣка трѣбва да бѫде свързанъ сѫ центъра на слънцето. Само при това положение, човѣкъ може да има свѣтла, възвишена мисъль. Свързанъ ли е умътъ на човѣка сѫ центъра на земята, мисъльта му е низходяща. Низходящата мисъль е причина за нещастията на хората. Ако слънцето, съ своето влияние, би се отдалечило отъ човѣка, всѣкаква деятелности въ него би престанала.

OOK_8_24_1.JPG

Като говоримъ за антиподитѣ, трѣбва да знаете, че тѣ сѫществуватъ не само на физическия свѣтъ, но и въ човѣшкия свѣтъ — въ организъма на човѣка. Запримѣръ, ако линията АВ (фиг. 1) представя дължината на човѣшкия мозъкъ, мѣрена отъ едното до другото ухо, и прекараме височина, отъ срѣдата С на правата АВ, можемъ да намѣримъ антипода на точка С. Той ще бѫде горе, въ точката Д на мозъка, дето е мѣстото на моралнитѣ чувства. Колкото по-развити сѫ моралнитѣ чувства въ човѣка, толкова по-из- дигната и закрѫглена е главата на това мѣсто. Горната часть на главата на змията е съвършено плоска и срасната съ гръбначния стълбъ въ права линия, което показва, че моралнитѣ чувства у нея отсѫтствуватъ. Въ кучето горната часть на главата е малко издигната, което говори за начало на морални сили въ него. Които изучаватъ тази наука, тѣ се намиратъ предъ знайни работи. Които не я изучаватъ, тѣ се намиратъ предъ незнайното, предъ тайното и сѫ принудени да предполагатъ, Тѣ казватъ: Отъ този човѣкъ може да излѣзе музикантъ или художникъ. Обаче, нито музикантъ излиза отъ него, нито художникъ. Тѣ казватъ: Този човѣкъ може да бѫде щастливъ, но може да бѫде и нещастенъ. Така не се говори. Щастието почива на нѣщо опредѣлено, на нѣщо знайно. Не е достатъчно човѣкъ да каже, че нѣщо е станало случайно, или нѣкакво съвпадение се е явило, или щастието на човѣка е проработило. Всичко въ свѣта се управлява отъ закони. Това, което за едного е случайность, за другиго е закономѣрность, разумность.

Трима души се срѣщатъ на едно и сѫщо мѣсто. Единиятъ отъ тѣхъ казва, че случайно сѫ, се срещнали. Двамата знаятъ положително, че не сѫ се срещнали случайно, защото тѣ предварително сѫ уговорили срѣщата си, опредѣлили сѫ деня, мѣстото и часа, когато трѣбва да се срещнатъ. За тѣхъ срѣщата е знайна, а за третия — е тайна. Когато естественикътъ изучава развитието на семената, на растенията, той постепенно върви отъ незнайното къмъ знайното, започва да разбира, какъ и защо клончетата вървятъ нагоре, защо до едно мѣсто спазватъ едно положение, а после друго и т. н. Тѣ виждатъ влиянието на външнитѣ условия върху растенията и ги изучаватъ. Който не се занимава съ растенията, той се намира въ областьта на незнайното. За него всичко е тайна, гадание.

Срѣщате младъ момъкъ и млада мома и чувате, за какво мечтаятъ. Момъкътъ мечтае да се ожени за царска дъщеря. Момата мечтае да се ожени за царски синъ. Това е възможно, но тѣ не знаятъ, при какви условия ще попаднатъ. Преди всичко, въ живота имъ ще настъпи голѣмо ограничение: въ храненето, въ обличането, въ обходата. Тѣ не могатъ да ядатъ, да се обличатъ, да се обхождатъ свободно, както би правилъ единъ обикновенъ човѣкъ. Ще кажете, че и безъ това нѣщата се нуждаятъ отъ граници, отъ известно ограничаване. Същевременно, казвате, че Богъ е безграниченъ, вселената е безгранична. Не се ли запитвате, защо Богъ, Който е безграниченъ, е създалъ единъ граниченъ свѣтъ? Богъ е създалъ граничния свѣтъ, понеже е знаелъ, че съществата, които ще живѣятъ въ него, нѣма да спазватъ законитѣ Му, ще ги нарушаватъ, ще причиняватъ голѣми пакости. Богъ ги е ограничилъ и тогава ги е пратилъ да живѣятъ въ ограничения Свѣтъ. Разбиранията на ограниченитѣ сѫщества се коренно различаватъ отъ тия на Бога, като неограничено сѫщество. Запримѣръ, когато стомната тече, човѣкъ е недоволенъ. Когато изворътъ тече, човѣкъ е доволенъ. Защо човѣкъ е недоволенъ, че стомната тече? — Защото била пукната. — Че и земнитѣ пластове сѫ пукнати нѣкѫде, и водата изтича презъ тѣхъ. Значи, има случаи, когато нѣкой пукнати нѣща ни радватъ, а нѣкой — ни причиняватъ неприятность. Има случаи, когато нѣкой нѣща трѣбва да изтичатъ отъ човѣка, а нѣкой не трѣбва да изтичатъ. Човѣкъ трѣбва да има неограничени разбирания, да знае, кога да се радва и кога да скърби.

Човѣкъ трѣбва да разбира закона на съответствието, да знае, на всѣко нѣщо, кое е антиподъ. Запримѣръ, антиподъ на доброто е злото, на любовьта умразата, на истината — лъжата и т. н. Когато изучава антиподитѣ въ своя животъ, човѣкъ трѣбва да знае, кога коя врата да отваря. Ако не затваря вратата на злото, на умразата, на лъжата, той е изложенъ на страдания. Отъ време на време, човѣкъ трѣбва да отваря тия врати, само когато сѫ нужни като условия за смѣна на известни състояния. Казвате: Какво да правя, като не обичамъ еди - кой човѣкъ?— Ти трѣбва да го обичашъ, да му отправишъ единъ милъ погледъ и да си заминешъ. Въ това отношение ти си назначенъ на служба „раздавачъ на писма“ и, дали си разположенъ къмъ нѣкого, или не, трѣбва да предадешъ писмото му. Иначе, ще те уволнятъ отъ службата. Уволняването отъ служба не е нищо друго, освенъ заминаване за онзи свѣтъ — смърть.

Следователно, човѣкъ трѣбва да разбира и прилага закона за съответствие на нѣщата, да знае своитѣ антиподи, за да направи живота си добъръ и разуменъ. Антиподъ на разумното въ живота е неразумното. Неразумно е, запримѣръ, да копаешъ кладенецъ съ игла. Неразумно е да събирашъ стотинка по стотинка, да ги вързвашъ въ кърпа и вечерь да ги броишъ една по една. Неразумно е да се налагашъ на човѣка съ любовьта си, да искашъ непременно да те обича. Настоявашъ ли да те обича, той ще ти даде гърбъ. — Защо? — Защото между тебе и него нѣма нужното съответствие. Съответствие между двама души сѫществува само тогава, когато тѣ взаимно сѫ; туряли пари въ своитѣ банки и днесъ има какво да теглятъ Човѣкъ първо ще внася, а после ще изнася. Нѣкой казва, че не иска да вѣрва. — Какъ ще вѣрвашъ, когато още нищо не си внесълъ въ банката? Ако си внесълъ нѣщо, има какво да теглишъ. Щомъ теглишъ, ти си отъ вѣрващитѣ. Да вѣрва човѣкъ, това значи, да внася капитала си въ Божествената банка. Като внася известно време, касиерътъ на банката ще му каже: Достатъчно си внасялъ. Продължавашъ ли още да внасяшъ, има опасности да станешъ безвѣрникъ. Щомъ престанешъ да внасяшъ, ще започнешъ да теглишъ.

Днесъ всички говорятъ за вѣра и за безвѣрие, за умраза и за любовь, но не ги разбиратъ. Да вѣрвашъ, значи да внасяшъ; да не вѣрвашъ, значи да теглишъ, да взимашъ. Да обичашъ, значи да внасяшъ нѣщо въ Божествената банка; да мразишъ, значи да взимашъ отъ това, което си внесълъ. Когато влѣзе въ закона на любовьта, човѣкъ не трѣбва да се състезава съ нея, но да се остави доброволно въ нейнитѣ рѫце. Тя може да го направи голѣмъ, тя може да го направи и малъкъ — отъ нея зависи. Тя може да го подигне, може и да го унищожи. Искате ли любовьта да ви подигне, не й туряйте никакви правила, никакви граници. Бѫдете доволни и на малкото, което любовьта ви дава. Който обича, той трѣбва да служи. Щомъ научи и приложи закона на служенето, човѣкъ може да постигне всичко, какво- то желае. Служенето подразбира учене. Ще учишъ, както учатъ децата въ училището, и постепенно ще вървишъ къмъ по-висока наука. Като ученици, вие се нуждаете отъ ново разбиране. Това разбиране, именно, ще ви даде възможность да разбирате закона на съответствието и да се ползувате отъ него. Не го ли разбирате, вие ще се натъквате на редъ противоречия.

Сега, като говоримъ за закона на съответствието, ние имаме предъ видъ две величини, или двама души, които си отговарятъ. Казватъ, че еди кои сѫ активни хора. Че сѫ активни, това подразбира, че и двамата сѫ готови за работа. Ако единиятъ само заповѣдва, а другиятъ изпълнява, между тѣхъ нѣма съответствие. И двамата трѣбва да сѫ готови, самостоятелно да свършатъ дадена работа. Рекатъ ли да викатъ този или онзи да свърши работата, тѣ не сѫ активни. Двама души си отговарятъ въ доброто, ако и двамата могатъ самостоятелно да правятъ добро. Двама души си отговарятъ въ ученостьта си, ако и двамата самостоятелно могатъ да правятъ научни изследвания.

За да разбира и прилага закона на съответствието, човѣкъ трѣбва да носи въ себе си положително знание. Положително знание е това, което изключва всѣкакво съмнение. За науката съмнението е особенъ родъ болезнено състояние, по-страшно отъ проказата. За да дойде до положителната, до Божествената наука, човѣкъ трѣбва да мине презъ човѣшката еволюция, която обхваща числата отъ 100 — 1000, презъ ангелската, която обхваща числата отъ 10 — 100. Най-после, той ще дойде до Божествената еволюция, която обхваща числата отъ 1 — 10. За да стигне до последната еволюция, човѣкъ отъ всичко трѣбва да се учи. Дали ще срѣща учени или невежи, богати или бедни, щастливи или нещастни, човѣкъ трѣбва да гледа на всичко като на предметно учение. Иска ли да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да започне да работи отвѫтре навънъ, да корегира своитѣ мисли, чувства и постѫпки, да разбира, отде идатъ неговитѣ мисли и чувства и накѫде отиватъ. Ако презъ ума ви мине нѣкаква мрачна мисъль, вие трѣбва да знаете, ваша ли е, или не е. Може би въ антиподитѣ на вашитѣ мисли съ тия на нѣкой вашъ ближенъ е станало преплитане, вследствие на което сте приели нѣкоя негова мисъль, а мислите, че е ваша. Като знаете това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да се пази отъ такова преплитане. Ако е разуменъ и внимателенъ, човѣкъ може да подобри линиитѣ на сѫдбата си.

Което се изучава, е знайно; което не се изучава, е незнайно. Нѣкой накривилъ шапка, седи, мечтае, мисли, че всичкитѣ му работи сѫ наредени. Той не знае, че следъ половинъ часъ ще плаче. Този човѣкъ се намира въ областьта на незнайното. Той не е предвидлив, не знае, какво ще му се случи, вследствие на което не може да вземе мѣрки да предотврати известно нещастие. За да предотврати известно нещастие, човѣкъ трѣбва да се свърже съ щастливи хора, които иматъ сила да измѣнятъ неговата лоша сѫдба. Изобщо, искате ли да станете ученъ човѣкъ, свържете се съ общество на учени хора, отдето ще потекатъ умствени енергии къмъ васъ. Искате ли да станете добъръ човѣкъ, свържете се съ общество на добри хора, които ще бѫдатъ благоприятна срѣда за васъ. Съ каквито дружишъ, такъвъ ставашъ. Искате ли да развивате вѣрата си, свържете се съ вѣрващи хора, които иматъ жива вѣра. Вѣрата на такива хора почива на редъ опитности. Правете опити, да видите силата на живата вѣра. Представете си, че цѣлъ день пѫтувате презъ една дълга, гѫста гора, безъ парче хлѣбъ въ рѫката си. Отъ дългото пѫтуване огладнявате и започвате да мислите, отде да намѣрите хлѣбъ. Турете въ ума си мисъльта, като стигнете до нѣкой камъкъ, да намѣрите единъ килограмъ хлѣбъ, при- готвенъ отъ прѣсно, хубаво жито. Съсрѣдоточете се въ себе си, вложете вѣра въ мисъльта си и не мислете повече, дали е възможно да получите хлѣбъ, или не. Никаква философия, никакво съмнение не допущайте въ себе си. Вложите ли вѣра въ ума си, ще видите, че като стигнете до опредѣления камъкъ, тамъ ви чака хлѣбъ, какъвто сте пожелали.

Възможно ли е, наистина, това? За онѣзи, които сѫ имали такава опитность, това е знайно и възможно. Каквото и да ви говорятъ следъ тази опитность, вие не можете да се разколебаете. Вие носите въ ума си килограма хлѣбъ, като магическа тояжка. Съ тази тояжка можете да разрешавате всички задачи в дома си, но ще влѣзе въ ума ви съмнение. че нѣкой вашъ близъкъ той е донесъяъ хлѣба. Ако го направите въ гората, съмнението е изключено, защото сте самъ, нѣма хора около васъ. Ако онитътъ ви излѣзе слолучлявъ не се смущавайте, нищо нѣма придобиете от магическата тояжка.

Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате закона на съответствие то навсѣкѫде. Този законъ ше го намѣрите и въ рѫката си, като изучавате линиитѣ на съдбата, на живота, на ума и на сърдцето. Ще видите, че има живи и мѫртви линии на щастието, на живота, на ума . Между еднитѣ и другитѣ линии има известно съответствие, което трѣбва да се изучава. Когато има съответствне между линиитѣ на рѫката, животътъ на човѣка се нарежда добре. Дойдатъ ли нѣколко такива хора въ контактъ, тѣ започватъ да живеѣятъ. Такова хармонично съчетание на линиитѣ на рѫцетѣ се явява само между кора, които живѣятъ на земята, но и между тѣхнитѣ заминали, както и между сѫщества отъ други системи, отъ други слънца и планети.

Като ученици, стремете се да прилагате съответствието, Запримѣръ, ако една мисъль ви безпокои, турете веднага съответната и, т. е, нейния антиподъ. Ако мисъльта, която ви измѫчва, е човѣшка, срещу нея поставете антипода и — съответната Божествена мисъль. Нѣма да мине много време, и мъчнотията ще изчезне. Достатъчно е Богъ да отправи мисъльта си къмъ едно същество, за да дойдатъ всички да му помагатъ. Следователно, всѣко мѣсто, къмъ което Богъ отправя мисъльта си, става центъръ на култура. Така съ се създали всички учени, всички велики хора въ свѣта. Затова казваме, че ученитѣ, великитѣ хора не сѫ отъ свѣта. Който не мисли така, той не разбира закона на съответствието. Културата е плодъ на невидимия свѣтъ. Всѣки потикъ въ областьта на науката, на музиката, на изкуството е дошълъ отъ възвишения свѣтъ, а не отъ земята. Всѣки потикъ, който иде отъ земята, или е дошълъ отъ земята, е внесълъ изопачаване и въ науката, и въ религията, и въ изкуствата. Истинска наука е тази, която може да въведе човѣка отъ областьта на незнайното въ областьта на знайното. Изучавайте човѣка отъ първичната му клетка до формата, въ която го виждаме днесъ. Интересенъ е животътъ на клетката, защото тя е безсмъртна. Голѣмата форма, човѣкътъ изчезва, но клетката не изчезва. Тя се размножава, видоизмѣня, докато множество клетки отново се групирать въ едно цѣло и образуватъ новъ организъмъ. Тогава казваме, че човѣкъ се ражда, явява се въ нова форма. Човѣкъ живѣе, докато разумно използува енергиитѣ на своя организъмъ. Не може ли да ги използува разумно, клеткитѣ се отдѣлятъ една отъ друга, и той умира. Цѣлата компания или сдружение умира, но членоветѣ му не умиратъ. Тѣ минаватъ въ друго сдружение.

Сега, като размишлявате върху лекцията, ще отдѣлите важнитѣ мисли отъ второстепеннитѣ, т. е. отъ вметнатитѣ. Вметнатитѣ мисли сѫ подобни на линии, безразборно наредени. Запримѣръ, ако вземемъ единъ триѫгълникъ, съ него можемъ да изразимъ чело на китаецъ. Който има такова чело, той е голѣмъ материалистъ. Духовното е слабо развито въ него. Чувствата на този човѣкъ се намиратъ на върха на триѫгълника. Ако обърнете този триѫгълникъ съ върха надолу, животътъ ви ще стане възходящъ. Тази форма на челото говори за отличенъ умъ. Колкото повече линията на челото се закрѫглява и разширява, вие имате идеалистъ човѣкъ. Той е напълно безопасенъ, не може да прави зло. Злото е наклонена плоскость, по която планинската вода слиза буйно и съ голѣма бързина. Щомъ слѣзе въ равнината, водата се разлива на широко и става съвсемъ безопасна.

Следователно, искате ли да сте вънъ отъ всѣкаква опасность, турете Бога като антиподъ въ живота си. Само при това положение, вие ще имате вжтрешенъ миръ, ще бждете радостни и весели и ще проявявате добродетелитѣ си. Каквато работа започнете, ще имате успѣхъ.

И тъй, поставете Божественитѣ мисли и чувства, като антиподъ на своитѣ мисли и чувства и не се смущавайте. Каквото пожелаете, всичко ще постигнете.

-Божията Любовь носи щастие.

-Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие.

— Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие.

*

24. Лекция отъ Учителя, държана на

30 януарий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...