Jump to content

1929_01_23 Личность, общество и свѣтъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Смѣни въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЛИЧНОСТЬ, ОБЩЕСТВО  И СВѢТЪ.

Размишление върху кротостьта.

За следния  пѫтъ пишете върху темата: „Отношение между миръ и радость“.

Какво ще разберете, ако ви кажатъ следнитѣ думи: Не туряй край на нѣщата! Богъ казва за себе си: „Азъ съмъ алфа и омега, начало и край на нѣщата“. Какво ще разберете отъ думитѣ: Това, което е възможно за Бога, е невъзможно за човѣка. Й това, което е възможно за човѣка, е невъзможно за Бога. На васъ ще ви се види чудно, какъ така, Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, да се намира предъ невъзможность да направи нѣщо, което човѣкъ може да направи. Много естествено! Въ правене на грѣхъ, на престъпления, човѣкъ е всесиленъ. Обаче, за Бога е невъзможно да грѣши. Силата на човѣка въ правене на грѣхове го обезсилва за доброто. Безсилието на Бога въ правене на грѣхове Го усилва въ правене на добро. Всѣко нѣщо, което Богъ прави, е безъ край. Всѣко нѣщо, което човѣкъ прави, има край. „Азъ съмъ алфа“ — това се отнася до Бога. „Азъ съмъ омега“ — това се отнася до човѣка. Буквата „М“ въ думата „омега“ означава материалния свѣтъ, който създава противоречията и грѣха въ свѣта. Буквата „М“, обърната надолу, означава

,,W“— знакъ на противоречие. Ева произлѣзе отъ Адама. Съ създаването на Ева се създаде и противоречието. Това показва, че противоречието не излѣзе отъ Бога.

Следователно, когато човѣкъ казва за себе си, че всичко може да направи, че е всесиленъ, ние имаме предъ видъ неговото всесилие въ грѣха. Човѣкъ трѣбва да се учи да прави добро, а не да грѣши. Той трѣбва да стане подобенъ на Бога въ добро, въ разумность, въ чистота и светость. Понѣкога човѣкъ, колкото и да е уменъ, колкото и да е ученъ, съ една дума може да създаде цѣлъ катаклизъмъ въ свѣта. Въ миналото, на единъ отъ християнскитѣ събори, видни водители на християнството се биха помежду си само за единъ въпросъ—дали Христосъ произлиза отъ сѫщината на Бога и е като Него, или коренно се различава. Този въпросъ и до днесъ не е разрешенъ. Какво разбираме подъ думата сѫщина на Бога? Всѣко разумно сѫщество, което мисли, чувствува и действува като Бога, е едно съ Него. То е излѣзло отъ сѫщината на Бога. Нѣма ли тия качества, то се различава коренно отъ Бога.

И тъй, дойдете ли до въпроса, какво нѣщо е човѣкътъ, ще знаете, че той е сѫщество на контрасти, на противоположности въ свѣта. Египтянитѣ сѫ изобразявали човѣка въ видъ на малко яйце — знакъ за вселената. Съ това тѣ искали да кажатъ, че човѣкъ е малка вселена, въ която се криятъ всички възможности. Докато яйцето е било въ покой, свѣтътъ не е сѫществувалъ. Когато го турили подъ квачката, то се измътило, и така, именно, се създали всички материални свѣтове. И до днесъ се подига въпросътъ, квачката ли е съществувала по-рано или яйцето. Едни сѫ подържали, че яйцето е съществувало преди квачката; други съ подържали, че квачката е съществувала преди яйцето. Въпросътъ, обаче, и до сега още не е разрешенъ, и така ще остане неразрешенъ. Той е единъ въпросъ, подобенъ на ирационалнитѣ числа. Колкото и да се дѣли това число, все остава една малка, недѣлима часть отъ него. Този остатъкъ е свързанъ съ други свѣтове, за които днесъ хората нѣматъ понятие. Тѣзи свѣтове не сѫ нѣкакви отвлѣчени понятия. Тия свѣтове иматъ свои представители на физическия свѣтъ, които минаватъ незабелязано между хората.

Като изучавате човѣшкия животъ, виждате, че три фактора влияятъ върху индивида: личностьта на човѣка, обществото и свѣтътъ. Въ тѣхъ той се движи. Личностьта на човѣка не е нищо друго, освенъ отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човѣка. Обществото представя отражение на ангелския животъ върху човѣшкия. Свѣтътъ, въ неговата пълнота, представя отражение на Божествения свѣтъ върху физическия. Думата „общество“ започва съ буквата „О“—законъ на движение. Значи, обществото е въ постоянно движение напредъ, вследствие на което представя промѣнлива, преходна величина. Искате ли да знаете, каква е сѫщината на обществото, ще я намѣрите между ангелитѣ, а сѫщината на свѣта е въ Бога. Като отражения, човѣкъ не може да разчита нито на обществото, нито на свѣта. Отъ отражението той ще върви къмъ самата реалность.

Сега, онѣзи отъ васъ, които не разбиратъ смисъла на символитѣ, казватъ, че човѣкъ трѣбва да възненавиди свѣта, да се откаже отъ него. Да възненавиди човѣкъ свѣта, това значи, да се откаже отъ него като отражение и да търси реалностьта на нѣщата — — Бога. Той трѣбва да се откаже отъ своята личность и да потърси Бога въ себе си. Не уповавайте на обществото, а на ангелитѣ, които сѫ сѫщина на самото общество. Тъй щото, дойдете ли до своята личность, обикнете Бога въ себе си; дойдете ли до обществото, дойдете ли до свѣта, обикнете Бога, Който се проявява въ цѣлата вселена. Изучавайте свѣта заради любовьта си къмъ Бога. Служете на човѣчеството отъ любовь къмъ ангелитѣ. Зачитайте себе си, своята личность, отъ любовь къмь Бога въ себе си. При това положение, личностьта, обществото и свѣтътъ, като символи, придобиватъ смисълъ. — Трѣбва ли човѣкъ да живѣе въ свѣта, въ обществото или въ личностьта си? — Човѣкъ не може да живѣе нито въ свѣта, нито въ обществото, нито въ своята личность, но той трѣбва да изучава свѣта, като отражение на Великия Божественъ свѣтъ, дето Богъ се проявява; той трѣбва да изучава обществото, като отражение на разумнитѣ сѫщества — ангелитѣ, неговитѣ братя; той трѣбва да изучава личностьта, като отражение на Бога въ себе си. Това сѫ идеи, върху които трѣбва да мислите, да си създадете прави разбирания и понятия за нѣщата. А тъй, да се произнасяте, че Богъ е всемѫдъръ, всесиленъ, безъ да имате опитность върху това, нѣма смисълъ. Всѣко нѣщо, върху което човѣкъ се произнася, трѣбва да бѫде изпитано, преживяно. Кажете ли думитѣ животъ, смърть, добро, зло, вие трѣбва да ги разбирате, да имате ясна представа за тѣхъ, като понятия.

Какво разбирате подъ думата „любовь“? Ще кажете, че да люби човѣкъ, това значи, да обикаля нѣкоя мома или нѣкой момъкъ. Виждате, че единъ момъкъ цѣлъ день обикаля кѫщата на нѣкоя мома, караули като стражарь. — Докога ще обикаля? — Докато началникътъ му го смѣни. — Кѫде е началникътъ му? — Въ кѫщата. Той седи вѫтре и оттамъ дава заповѣдитѣ си. Ще кажете, че сърдцето на този момъкъ е вързано и не може да се освободи. Чудни сѫ хората, като говорятъ по този начинъ. Тѣ търсятъ реалностьта на нѣщата, а допущатъ нереални работи. Може ли нѣкой да върже сърдцето на човѣка и да бѫде живъ? Значи, тази връзка не е външна, но вѫтрешна, както човѣкъ изпада подъ влиянието на магнитни течения, отъ които не може да се освободи. Нѣкой хора се подаватъ на единъ родъ течения, други — на другъ родъ течения. Това показва, че човѣкъ не може да бѫде свободенъ отъ влияния. Колкото и да е силенъ, той все ще се подаде на нѣкакво влияние. Желѣзнитѣ стърготини се привличатъ отъ магнита, а пѣсъчинкитѣ не се привличатъ. Това, отъ което едни се влияятъ, други не се влияятъ. Казватъ за нѣкого, че не може да обича. Поставете го въ положението на желѣзото къмъ магнита, и той ще почне да обича, да се привлича. Нѣкой се оплаква, че никой не го обича. — Стани злато, всички ще те обичатъ. Значи, за да те обичатъ, ти трѣбва да имашъ нѣщо ценно въ себе си, което при никакви условия да не се мѣни.

Каквото и както да се говори на съвременнитѣ хора, тѣ не разбиратъ всичко, по единствената причина, че иматъ свои, субективни разбирания за нѣщата. Обаче, тѣхнитѣ разбирания сж. преходни, промѣнчиви. Запримѣръ, разбиранията имъ, които сѫ имали въ своето детство, коренно се различаватъ отъ тия, които иматъ на младини, въ зрѣла възрасть и въ старини. Тази е причината, поради която и задачитѣ, които решаватъ въ живота си, изглеждатъ мѫчни. Всѣка задача, която човѣкъ решава на времето си, е мѫчна. Следъ години сѫщата задача му се вижда лесна, но новата, която въ дадения моментъ разрешава, пакъ е мѫчна. Едно време се е мислило, че електрическата енергия не може да се предава безъ жици. Днесъ виждаме, че електрическата енергия се предава и безъ жици. Оттукъ следва, че тия задачи, които днесъ ни се представятъ трудни и невъзможни за решаване, нѣкога, въ близкото или далечно бѫдеще, тѣ ще се разрешатъ. Трудна задача е, запримѣръ, човѣкъ да бѫде добъръ. Да бѫдешъ добъръ, това е цѣла наука, цѣло изкуство. Човѣкъ трѣбва да знае, че доброто е сѫществувало и сѫществува въ всички свѣтове, но злото — само въ материалния свѣтъ. Преди създаването на физическия свѣтъ, злото не е сѫществувало. Съ създаването на този свѣтъ, злото се е явило като необходимость, като неизбѣжно противоречие. Понятията на хората за добро и за зло сѫ съвършено относителни. Ако нѣкой открадне пари отъ касата на банкера, за последния това е зло. За апаша, обаче, това е добро.

Два коня вървятъ единъ до другъ съ господаритѣ си. Единиятъ конь е натоваренъ съ сто килограма злато, а другиятъ върви празенъ. Господарьтъ на първия конь е радостенъ и доволенъ, че има злато. Коньтъ му пъкъ е недоволенъ, защото носи на гърба си сто килограма тежесть. Господарьтъ на втория конь не е радостень. Той се счита нещастенъ, че коньтъ му е празенъ, че не носи поне единъ килограмъ злато. Коньтъ, обаче, е доволенъ, че му е леко, никакъвъ товаръ не носи. Кое е добро и кое е зло въ дадения случай? Това сѫ състояния, на които човѣкъ се натъква въ живота си. Доброто въ човѣка се развива. То не може, като семка, да се насади и да израсте, да даде плодъ, и плодътъ да узрѣе. Значи, доброто не се сади, но се прави. Да направишъ добро на нѣкого, това значи, да отдѣлишъ половината отъ своитѣ благоприятни условия за него. Двамата господари, които вървятъ съ конетѣ си, лесно могатъ да си помогнатъ. — Какъ? — Онзи, който има сто килограма злато, ще даде 50 килограма на този, който нѣма нищо, и по този начинъ и двамата ще бѫдатъ радостни и доволни. Първиятъ ще бѫде доволенъ, че облекчилъ положението на коня си. Вториятъ ще бѫде доволенъ, че има възможность да подобри материалното си състояние. Тази задача лесно се решава на думи, но стане ли въпросъ да се приложи въ практическия животъ, тамъ ще има мислене, пъшкане, отлагане, решаване. Цѣлъ редъ процеси ставатъ въ човѣка, докато най-после реши да даде нѣщо отъ себе си. Какви ли причини нѣма да приведе човѣкъ, за да се оправдае, че не може да раздѣли благото си съ своя ближенъ. Щомъ реши да го направи, той дѣли и кѫса.

Сега, мога да ви представя и друго положение, Допуснете, че и двамата господари иматъ по сто килограма злато на конетѣ си. И двамата сѫ радостни и доволни, нѣма какво да мислятъ. По едно време единиятъ отъ тѣхъ се раздвоява въ себе си, започва да мисли, че му сѫ нужни повече пари, и решава да убие по нѣкакъвъ начинъ другаря си и да го обере. Както намислилъ, така направилъ. По пжтя той убива другаря си и задига паритѣ отъ гърба на неговия конь. Злото, престъплението, което този човѣкъ е извършилъ, се дължи на факта, че той се е раздвоилъ въ себе си, вследствие на което е изгубилъ представа за истинскитѣ отношения на нѣщата. Раздвои ли се въ себе си, човѣкъ не може да бъде щастливъ. Като половини на едно цѣло, мѫжътъ и жената не могатъ да бѫдатъ щастливи, щомъ излѣзатъ вънъ отъ цѣлото. Тази е причината, задето казваме, че нито мѫжътъ може да направи жената щастлива, нито жената може да направи мѫжа щастливъ. Съ други думи казано: нито сърдцето може да направи ума щастливъ; нито умътъ може да направи сърдцето щастливо. Между ума и сърдцето на човѣка могатъ да сѫществуватъ известни отношения, но и умътъ, и сърдцето ще иматъ свой собственъ животъ.

Има случаи въ живота на хората, когато между ума и сърдцето имъ нѣма никакви отношения, вследствие на което тѣ сѫ нещастни. Когато силитѣ на ума и на сърдцето вървятъ паралелно, човѣкъ е щастливъ и доволенъ. Измѣни ли се отношението на тия сили, едновременно съ това се измѣня и хармонията между ума и сърдцето. За да запази хармонията на своя животъ, човѣкъ трѣбва да запази успореднитѣ линии между силитѣ на ума и на сърдцето си. Всѣка дисхармония въ човѣшкия животъ се дължи на известно отклоняване на силитѣ въ неговия организъмъ. Това отклоняване е причина за погрѣшкитѣ на човѣка. Иска ли да изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да се върне назадъ, да дойде до мѣстото, дето е станало отклоняването и да го изправи.

Често хората говорятъ за кармата, за кармическия законъ и търсятъ начинъ, какъ по-лесно да се справятъ съ него. Кармата се дължи на известни отклонявания въ живота на човѣка. Следователно, иска ли да се справи съ кармата си, човѣкъ трѣбва да се върне назадъ въ живота си, да намѣри причината за това отклоняване и да я отстрани. Ако причината за това отклоняване се дължи на известно нарушаване на отношенията му съ нѣкой човѣкъ, той трѣбва да изправи тия отношения. Щомъ изправи отношенията си съ този човѣкъ, едновременно съ това той изправя отношенията си и къмъ Първата Причина. Следователно, всѣко престѫпление, всѣка грѣшка къмъ кое и да е сѫщество, едновременно е погрѣшка и къмъ Първата Причина, къмъ всички разумни и възвишени сѫщества. Достатъчно е въ човѣка да се яви най-малкото желание да направи погрѣшката си, за да му се притече Богъ на помощь. Тъй щото, отъ човѣка не се иска нищо друго, освенъ желание да изправи погрѣшкитѣ си. Има ли това желание, условията за изправяне ще му се дадатъ. Отъ човѣка се иска добро желание за изправяне на погрѣшкитѣ, а условията и възможноститѣ за това се даватъ отъ възвишения свѣтъ. Човѣкъ сѣе, Богъ възраства посѣтото. Ето защо, човѣкъ трѣбва да има търпение, да чака момента да възрасне онова, което той е посѣлъ. Не спазва ли този законъ, той ще изгуби и това, което е посѣлъ. Докато човѣкъ мисли, че е единствениятъ факторъ въ свѣта, че всичко зависи отъ него, той е на кривъ пѫть.

Сегашнитѣ хора страдатъ, чувствуватъ се нещастни, когато изгубятъ любовьта си. Това показва, че любовьта се явява и изчезва. Обаче, всѣко загубено нѣщо може да се върне назадъ. Има Единъ, Който е по-силенъ отъ всѣки грабитель. За да освободите любовьта си отъ рѫцетѣ на грабителя, вие трѣбва да се обърнете къмъ Единния, къмъ Първата Причина на нѣщата. Не се ли обърнете за помощь къмъ Първата Причина и не се свържете съ Нея, вие отчасти само можете да разрешите задачитѣ си. — Ако не ги разрешимъ въ този животъ, ще ги разрешимъ въ другъ животъ. — Не, така не се разсѫждава. Да отлагате нѣщата за втори, за трети животъ, то е все едно да подигате едно число въ н-та степень. Знаете ли, какво нѣщо е да подигнете едно число въ н-та степень? Дойде нѣкой при васъ, иска да му платите сумата, която ви е далъ. —Ще ви платя нѣкога.—Кога? — Нѣкога. Значи, по нѣкое време, подигнато въ н-та степень. — Ще ти направя едно добро. — Кога? — Нѣкога, по време, подигнато въ н-та степень.—Кога ще дойде това време? — Когато благоволя. — Кога ще благоволишъ? — Може да благоволя днесъ, а може и следъ години, не зная положително, кога ще бѫде този моментъ. Човѣкътъ днесъ се нуждае отъ паритѣ си, днесъ има нужда да му се направи едно добро. За него е важенъ днешниятъ моментъ, а не времето следъ сто или хиляда години. Има въпроси, които човѣкъ трѣбва да разреши още днесъ. Разреши ли ги днесъ, той ще бѫде щастливъ. Отложи ли ги за далечното бѫдеще, щастието и нещастието ще вървятъ паралелно въ неговия животъ. При това положение, човѣкъ ще се движи въ четириѫгълника, който е образуванъ отъ две успоредни линии на щастието и отъ две успоредни линии на нещастието. Значи, въ живота на всѣки човѣкъ има две условия, при които може да бѫде щастливъ, и две условия, при които може да бѫде нещастенъ. Ако не спази едното условие, другото ще дойде. Ако не прави добро, зло ще прави; ако не иска да бѫде добъръ, лошъ ще бѫде. Ако нѣкой бѣга отъ нещастието, а сѫщевременно не прилага любовьта въ живота си, нещастието неизбѣжно ще го следва.

Следователно, който иска да бѫде щастливъ, той трѣбва да даде мѣсто на всички добродетели въ себе си. Рече ли, че този или онзи не може да търпи, щастието е избѣгало отъ него. Мѫжътъ и жената могатъ да  датъ щастливи, докато живѣятъ по Бога. Пресѣкатъ ли пѫтя на Бога въ своя домъ, щастието отстъпва мѣстото си на нещастието. Пресѣкатъ ли пѫтя на ангелитѣ въ своя домъ, тѣ ставатъ нещастни. И въ двата случая, човѣкъ самъ е виновенъ за положението си. КаКЪВЪ е изходният пѫтъ по който мѫжътъ и жената могатъ да избѣгнатъ нещастието? Тѣ трѣбва да вървятъ по диагоналитѣ на четириъгълника. Като фигура, четириѫгълникътъ и диагоналитѣ му представятъ мъртви линии, но въ действителния животъ тѣ сѫ живи линии, които се намиратъ въ постоянно движение. Да се движишъ по живитѣ диагонали на четириѫгълника, това значи, да се огънешъ, да измѣнишъ посоката на движението си: ако си се движилъ надолу, къмъ земята, да обърнешъ движението си нагоре, къмъ слънцето.

Единъ богатъ човѣкъ не обичалъ съседа си, беденъ и трудолюбив човѣкъ, и постоянно му правилъ пакости: днесъ пращалъ слугитѣ си да му разградятъ плета; утре запалвалъ плѣвника му; на третия день осакатявалъ коня му. Като срѣщалъ сина или дъщеря му, говорилъ лоши думи по тѣхенъ адресъ. Не се минало много време, нѣкакво голѣмо нещастие сполетяло и него, и дома му. Той започналъ да съзнава погрѣшката си, да вижда своя лошъ животъ и да търси начинъ, да се изправи. Мо- лилъ се на Бога, да му покаже, какъ да изправи погрѣшката си. Най-после му дошла на ума идеята да вземе една торба съ пари и да отиде при съседа си, да се извини за всички пакости, които му е причинявалъ. Той отишълъ при него, изповѣдалъ се, призналъ всичко, което му е направилъ, и далъ торбата съ паритѣ, да изправи всички повреди и да подобри материалното си положение. Той казалъ на съседа си, че отсега нататъкъ иска да живѣе съ него братски. Съседътъ се зарадвалъ, че отношенията помежду имъ се подобрили и си казалъ: Това значи човѣкъ съ характеръ!

Какво представя човѣшкиятъ характеръ? Характерътъ на човѣка е форма, въ която той внася своето благо, своитѣ добродетели. Каква е формата, това не е важно. Тя може да бѫде стомна, шише, каса и др.. Обаче, отъ характера на човѣка има нѣщо по-високо — човѣшкото сърдце. И отъ сърдцето има нѣщо по-високо — човѣшкиятъ умъ. И отъ ума има нѣщо по-високо — човѣшката душа. И отъ душата има нѣщо по-високо — човѣшкиятъ духъ. И отъ духа има нѣщо по-високо — това е Богъ. Идеята за Бога е отвлѣчено понятие. Тя е дотолкова разбрана, колкото е разбрано едно число, което е съставено отъ 40 — 50 цифри. Човѣкъ е дошълъ до положение да разбира и познава само живота на сърдцето и на ума си, а останалитѣ—душа и духъ още не разбира. Но и съ ума, и съ сърдцето си, той все пакъ може да служи на Бога. Като служи съзнателно, той ще види, че колкото малко и да прави за Бога, ще получи четирикратно на това, което жертвува отъ себе си. Каквито блага получава, той трѣбва да ги раздѣля съ своитѣ ближни. Дава ли на ближнитѣ си, и благодатьта къмъ него се увеличава. Това значи, да обичашъ ближния си като себе си, да обичашъ Бога въ своя ближенъ. Тази е една отъ мѣркитѣ въ живота. Не прилагате ли тази мѣрка, вие никога нѣма да разрешите задачитѣ си. Обичайте Бога, обичайте ближния си, безъ да философствувате върху идеята, какво нѣщо е Богъ. Каквато работа и да ви се представи, не се отказвайте да я направите. Щомъ е за добро, колкото мѫчна и да е, кажете въ себе си, че заради Бога всичко можете да направите. Кажете ли така, Богъ ще ви се притече на помощь. При това, никога не мислете, че вие сами сте свършили тази работа. Помнете, че вие сѣете, а Богъ възраства посѣтото. Това значи: въ човѣка се явява желание да свърши нѣкаква работа, а Богъ го рѫководи, дава му посока, линия, по която да върви. Тази линия е диагоналътъ. Тъй щото, реши ли човѣкъ да изправи живота си, той трѣбва да бѫде смѣлъ, да се изповѣда предъ Бога, както трѣбва. Дойдешъ ли до най-голѣмия грѣхъ, не се спирай. Изповѣдай се, както трѣбва. Щомъ си предъ лицето на Бога, не  се стѣснявай. Бѫди смѣлъ, искренъ предъ себе си. Щомъ се изповѣдашъ, тури въ себе си желанието за новъ животъ и престани да мислишъ за старото. Богъ се грижи за старото. Той носи въ себе си четка, съ която заличава грѣховетѣ на онѣзи, които сѫ решили да живѣятъ по новъ начинъ, да приложатъ любовьта. Богъ е великъ майсторъ въ чистенето. Той така изчиства петната по дрехитѣ на хората, че поменъ не остава отъ тѣхъ.

Тази година отъ всички се иска да поставите здрава основа на живота си. Да поставите здрава основа на живота си, това значи, да живѣете по новитѣ разбирания. Вие сте живѣли по нѣкакви разбирания досега, но тѣ сѫ били стари разбирания. На всѣка стѫпка вие носите последствията на своитѣ разбирания: ту коньтъ ви е ритналъ, ту во- лътъ ви е мушналъ съ рогата си.—Защо?-— — Защото сте искали да имъ турите юларъ. Ако и съ тѣхъ постѫпвахте по новия начинъ, тѣ нѣмаше нито да ви ритатъ съ копитата си, нито да ви мушкатъ съ рогата си. Ако едно ваше желание ви ритне, или една ваша мисъль ви мушне, това показва, че вие не знаете, какъ да се отнасяте съ тѣхъ. Вие се намирате предъ великата наука на живота, която изисква отъ всички хора добра обхода, да знаятъ, какъ да постѫпватъ съ своитѣ мисли, чувства и желания. Волътъ, коньтъ, както и всички останали животни, сѫ въ самия човѣкъ. Той нѣма право нито да ги пѫ- ди, нито да ги коли. Понѣкога тѣ отиватъ въ гората на разходка, но пакъ се връщатъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ съ тѣхъ? Животнитѣ въ човѣка представятъ неговитѣ желания. Лошитѣ прояви на тия животни сѫ лошитѣ, низки желания въ човѣка, съ които той трѣбва да се справи разумно, по естественъ начинъ. Той трѣбва да превърне своитѣ лоши желания въ добри. На окултенъ езикъ казано: соковетѣ на лошитѣ желания трѣбва да се прекаратъ въ коренитѣ на добритѣ растения, тѣ да ги обработватъ.

Като изучаваме живота на хората, виждаме, че всѣки човѣкъ има три възможности: да върви по пѫтя на доброто, по пѫтя на злото, или по диагонала, който съединява крайнитѣ точки на злото и на доброто. Съ други думи казано: въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ има три възможности — или мѫжъ да стане, или жена, или дете. Казано е въ Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Подъ думата „дете“ разбираме детско състояние, въ което грѣхътъ не е проявенъ. Детето се отличава съ вѣра, която минава въ лековѣрие, но не въ суевѣрие. Въ този смисълъ, човѣкъ трѣбва да стане лековѣренъ, но не суевѣренъ. Излъжете ли веднъжъ детето, то престава да ви вѣрва и започва да мисли. Много отъ съвременнитѣ хора мислятъ, че иматъ вѣра, а въ сѫщность тѣ сѫ суевѣрни. Каквото благо и да получатъ, тѣ се радватъ. Тѣ не подозиратъ, че въ това благо понѣкога се крие нѣкакво зло.

Следователно, иска ли човѣкъ нѣкакво благо, или известно богатство, той трѣбва да чака времето, което е опредѣлено, да го получи. Богатството, което иде отъ Божествения свѣтъ, пристига точно на опредѣленото за него време, на опредѣленъ часъ и по опредѣленъ градусъ. Часътъ, градусътъ и зодията, които сѫ опредѣлени за идване на богатството на нѣкой човѣкъ, не отговарятъ на нашия часъ, или на нашия градусъ. Това е Божествено време. Затова е казано и въ Писанието: „Последнитѣ ше бѫдатъ първи, и първитѣ — последни“. Подъ думитѣ „първи и последни“ не се разбира, както на земята разбиратъ първи и последни. Въ притчата за господаря, който наелъ работници за лозето си, се казва, че той заплатилъ на всички работници по два пеняза, безразлично, въ кой часъ на деня сѫ дошли. На онѣзи, които сѫ работили отъ сутриньта, както и на тия, които сѫ дошли въ единадесетия часъ, господарьтъ на лозето заплатилъ все по два пеняза. Първитѣ завидѣли на последнитѣ. Господарьтъ имъ казалъ: Какво ще кажете на това, ако моето сърдце е добро и желае и на последнитѣ да даде, колкото и на васъ? На васъ дадохъ толкова, колкото искахте, съ нищо не съмъ ви ощетилъ. Злото не седи въ това, че и на тѣхъ съмъ далъ, колкото и на васъ, но въ лукавото човѣшко око.

Следователно, рече ли да гледа на нѣщата чрезъ своето лукавство, човѣкъ непременно ще се спъне. Като ученици, вие трѣбва да се пазите, да не се бъркате въ Божиитѣ работи. На кого колко е далъ, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху нѣща, които не знаете. Каквото и да видите въ свѣта, знайте, че щомъ е дадено отъ Бога, то е добро. Всѣко благо, всѣко богатство, получено отъ Бога, е добро и на мѣсто дадено. Щомъ сме се събрали тукъ, това е добро, защото Богъ ни е събралъ. Той събира, изважда, умножава и дѣли. Той извършва всички процеси въ живота. Процеситѣ събиране и умножаване сѫ положителни. Тѣ сѫ процеси на доброто. Изваждането и дѣленето сѫ отрицателни процеси. Тѣ сѫ процеси на злото. Когато иска да даде нѣщо на човѣка, да го подигне, Богъ си служи съ първитѣ два процеса. Когато иска да го освободи отъ нѣкакво нещастие. Той си служи съ вторитѣ процеси. Какво по-голѣмо добро може да очаква слугата, ако Божествениятъ свѣтъ го извади отъ дома на неговия лошъ господарь? Слугата има желание да учи, да се развива, но господарьтъ му се отнася зле съ него, не му дава възможность да чете. Разрешението на тази задача не седи непременно въ изваждане на слугата отъ дома на господаря му. Той може да остане при господаря си, но трѣбва да знае, какъ да смекчи сърдцето му. Ако се случи господарьтъ да заболѣе сериозно, слугата трѣбва да гледа господаря си толкова добре, че последниятъ да е готовъ да отстѫпи предъ своитѣ интереси и да задоволи жаждата на слугата си за придобиване на знание.

Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ, че всички се стремятъ къмъ нѣщо по-високо отъ това, което иматъ. Тѣ искатъ да влѣзатъ въ общество на учени, на знатни, на видни хора.—Кое общество е по-високо отъ човѣшкото? — Ангелското. Тѣ искатъ да влѣзатъ между ангелитѣ. За да влѣзатъ между ангели, тѣ трѣбва да иматъ обхода, поведение, умъ и сърдце, съ които да отговарятъ на ангелитѣ. Не е ли добре за васъ, като се движите въ високи общества, да не ви считатъ за смахнати хора, но да виждатъ въ лицето ви хора съ високъ моралъ, съ знание, съ обхода? Видятъ ли това въ васъ, нека разбератъ, че вие сте хора на новото учение, носители на новата свѣтлина. Какво представя новото учение? — Запалена свѣщь, която никога не гасне. По това се познава, че учението е Божествено. Всѣка свѣщь, която може да се запали и да изгасне, е носитель на нѣщо човѣшко. Като изгасне, човѣшкото има възможность отново да се запали, но запали ли се Божественото веднъжъ никога не може да изгасне. Искате ли да предадете свѣтлината на знанието си, както и истината на нѣкой човѣкъ, вие непременно трѣбва да му се изявите въ достѫпна за него форма. Иначе, вие ще минете и заминете покрай, него, безъ да му предадете нѣщо отъ себе си.

Мнозина се запитватъ, дали Богъ ги обича. По този въпросъ не трѣбва да се говори. Любовьта на Бога е неизмѣнна. Той никога не се мѣни. Човѣкъ, обаче, се мѣни. Като се промѣня, човѣкъ се оглежда въ Божественото огледало и му се струва, че Богъ се мѣни. Човѣшкото се мѣни, а Божественото — никога. Единственото желание на Бога по отношение на насъ е да ни помогне, да не страдаме. Той иска да придобиемъ новия животъ, новото знание и да се откажемъ отъ стария животъ, отъ старото и повърхностно знание. Въ пѫтя на това постижение, страданията неизбѣжно ще ни следватъ. Надпреварвайте се въ изпълнение волята Божия и въ взаимно почитание едни къмъ други.. Не казвайте, че не се интересувате отъ този или отъ онзи, защото и отъ васъ нѣма да се интересуватъ. Какво ще кажете, обаче, ако Богъ се интересува тъкмо отъ този, когото вие не искате да знаете? — Всѣки човѣкъ е цененъ за Бога. Следователно, обичайте този, когото Богъ обича. Само по този начинъ вие ще придобиете миръ и радость въ душата си. Има смисълъ човѣкъ да обича всичко и всички. Така той ще обича и Бога.

И тъй, напуснете стария животъ и влѣзте въ новия. Дойдете ли до думитѣ „не мога да обичамъ еди-кого,“ поставете се въ положението на Бога и кажете: Не мога да мразя, но мога да обичамъ, както Богъ обича. „Мога и не мога“, това сѫ крайности, полюси, които постоянно трѣбва да се смѣнятъ. Не можете ли да смѣняте тия състояния въ себе си, въ края на краищата вие ще свършите живота си на земята, както всички хора свършватъ — въ безсилие. Вие ще мязате на огънь, който гори въ безвъздушно пространство. Каква е съдбата на този огънь? — Постепенно изгасване. Живѣете ли въ новия животъ, вие ще се намѣрите въ първичното състояние на земята, когато е била каша, но постепенно се е оформявала, докато днесъ я виждаме превърната въ цвѣтна градина, пълна съ животъ. Отъ каша, вие ще се превърнете въ съзнателенъ човѣкъ, съ красиви мисли и чувства, съ красиви и благородни постъпки.

Сега ще искате заключение на тази лекция. — Тя нѣма заключение, има начало само. Тя е начало на цѣла серия отъ лекции. Отъ васъ се иска само да разсъждавате. Ако човѣкъ не влѣзе въ това начало, той само ще цитира стиха „Богъ е Любовь“, безъ да го разбира. Любовьта е сложно съединение, което трѣбва да се тури подъ призмата на новия животъ и да се разложи на съставнитѣ си елементи, на съставнитѣ си цвѣтове. Безбройни сѫ цвѣтоветѣ на любовьта, но всѣки отъ тѣхъ трѣбва да се изучи по свойства, по прояви. Много и разнообразни сѫ цвѣтоветѣ на любовьта. Велика наука е любовьта. Ангелитѣ, възвишенитѣ сѫщества сѫ я изучавали хиляди години наредъ, и още продължаватъ да я изучаватъ.

Съвременнитѣ хора сѫ въ началото на любовьта. Тѣ едва сѫ огрѣни отъ първия и лѫчъ. Като залюбятъ нѣкого, тѣ мислятъ, че сѫ познали любовьта. -Не, тѣ едва сѫ се докоснали до крайчеца на нейната дреха. Тѣ мислятъ, че като се запали сърдцето имъ, познаватъ вече любовьта. Да любишъ, това не значи да изгоришъ, но и умътъ, и сърдцето, и цѣлото ти тѣло трѣбва да свѣтнатъ. Дето минешъ, всичко да освѣтявашъ. Дето минешъ, всички да заразишъ съ любовьта си. Любовьта трѣбва да бѫде желана епидемия отъ всички. Любовьта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички задачи. Сѫщевременно любовьта освобождава човѣка. Тя го прави свободенъ въ чувствата, въ мислитѣ и въ действията му. Нѣма по-красиво нѣщо отъ свобода въ чувства и мисли, въ които разумностьта присѫтствува. Дойдете ли до Божията Любовь, бѫдете свободни въ проявитѣ си. Дайте изразъ на нѣщата, тъй както Богъ изисква. Ще скачате ли, ще играете ли, правете всичко заради Бога, за Неговата Любовь.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

*

23. Лекция отъ Учителя, държана на

23 януарий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...