Jump to content

1929_01_02 Вториятъ день


Ани

Recommended Posts

От томчето "Смѣни въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ВТОРИЯТЪ ДЕНЬ.

Размишление върху послушанието.

Днесъ е вториятъ день отъ новата година. Първиятъ день е день на даване, на творчество. Вториятъ день е день на послушание. Който разбира това число и го прилага, всичкитѣ му работи презъ годината ще вървятъ добре. Който не разбира числото две, той не разбира смисъла на послушанието. Работитѣ на този човѣкъ не вървятъ добре. За коя нова година се отнася това? — Не е опредѣлено. Всѣки човѣкъ има по една нова година въ живота си. Кога ще дойде тази нова година, не е известно.

Сега, ще прочета 5 глава отъ книгата на пророкъ Данаила. Тази глава е въ състояние да оправи човѣка. Тя го учи на послушание. Тукъ сѫ описани последствията на непослушанието. Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски, приличатъ на малки деца. Когато майката отсѫтствува отъ дома, тѣ сѫ много смѣли : отварятъ, затварятъ долапи, вадятъ отъ тѣхъ, каквото намѣрятъ, и за последствията не мислятъ. Като се върне майка имъ, тѣ се скриватъ по кюшетата, седатъ мълчаливи, смирени. — Защо се криятъ отъ майка си ? — Защото сѫ направили много погрѣшки, а знаятъ, че майка имъ има тояжка, съ която наказва. Тояжката на майката внася страхъ и трепетъ въ душата на детето. Въ рѫката на майката, тояжката не е нищо друго, освенъ прѫчицата, съ която всѣки капелмайсторъ си служи. Тя взима тояжката си, вдига я нагоре, надолу, настрана, а детето пѣе, учи пѣсеньта. Ако е недоволна отъ изпълнението, майката заставя детето си още да учи пѣсеньта. Следъ това му дава втора, трета, четвърта пѣсень, докато го направи добъръ музикантъ. Майката обича хубави пѣсни, но и добре научени. Колкото по-дълго време детето учи една пѣсень, толкова повече я усъвършенствува. Това се отнася за мѫчнитѣ пѣсни. Лекитѣ пѣсни, обаче, съ едно изпѣване сѫ добре научени. При изучаване на пѣснитѣ има значение способностьта на детето. Колкото по способно е детето, толкова по-лесно изучава урока си. Този законъ има отношение къмъ всички случаи въ живота. Трѣбва ли да говоришъ на единъ човѣкъ много, за да го убедишъ въ истината, той не е ученъ човѣкъ. Ученъ човѣкъ е този, който, отъ малко говорене, много разбира. Ученостьта не зависи отъ силната паметь. Нѣкой чете много и лесно запомня, но това е повествуване, не е ученость. Да преповтарящи четеното, както пѣвицата изпѣва една пѣсень, това още не е ученость. Истински ученъ е онзи, който твори. Той е майсторъ въ областьта на пѣнието, на науката, на художеството. Той твори, а другитѣ изпълняватъ. Въ първия день човѣкъ твори. Тогава той е майсторъ. На втория день той прилага, реализира създаденото. Тогава той пѣе, свири, чете, работи. Природата върши най-хубавитѣ си работи на втория день. Сѫщото трѣбва да прави и човѣкъ. Не започне ли човѣкъ една работа на втория день, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. Първия день той ще замисли тази работа, идейно ще се подготви, а втория день ще пристѫпи къмъ реализирането й.

Новата, 1929 г., започва съ срѣда. Значи, тази година е подъ влиянието на Меркурий. Това показва, че вие ще започнете работата на втория день за реализиране на своитѣ стремежи, чрезъ ума. Тази година ще работите съ ума си, а не съ воюване. Дето отидите тази година, все ще ви биятъ, ще плащате данъкъ. Тази година не позволява на ученика да носи тояга, нито сабя. Тоягата, сабята ще бѫде на челото ви. Каквото предприемете, ще мислите. Първо ще мислите, а после ще действувате. Като вършите нѣщо, все къмъ носа си ще гледате. Носътъ е символъ на човѣшката интелигентность. Като знаете това не пипайте безразборно носа си. Той представя прѫчицата на капелмайстора, изработена въ една отъ най-съвършенитѣ фабрики на Божествения свѣтъ. Тази прѫчица не може да се пипа. Тя е украсена съ скѫпоценни камъни. Въ старо време магитѣ сѫ носѣли дрехи съ широки ръкави, дето криели тояжката си. Преди да направи нѣщо, магътъ поглеждалъ тояжката си. Тѣ не сѫ знаели, че тази тояжка е на лицето имъ—тѣхниятъ носъ. Днесъ, обаче, посветенитѣ знаятъ, че тояжката имъ е тѣхниятъ носъ. Не е достатъчно само човѣкъ да носи тояжката въ рѫкава си, но той трѣбва да отговаря на нейнитѣ изисквания. Тя е законъ, който се налага на всѣки човѣкъ. Който не изпълни този законъ, той неизбѣжно ще опита силата й.

И тъй, природата си служи съ редъ символи, които хората трѣбва да изучаватъ. Тия символи сѫ азбука на природата. Трижгълникътъ, квадратътъ, крѫгътъ сѫ символи, за създаването на които сѫществува цѣла история. Първата фигура, която Богъ начърталъ, е крѫгътъ. Той взелъ пергелъ и начърталъ окрѫжность, която затворила въ себе си крѫга. Значи, крѫгътъ е проекция на вселената. Тя е наречена съ това име, защото въ нея се е вселилъ Божиятъ Духъ. По този начинъ Той одухотворилъ вселената, направилъ я жива. Веднага следъ крѫга, Богъ начърталъ трижгълника, тритѣ велики добродетели — любовь, мждрость и истина. Първиятъ духъ, първата добродетель, която послужила за създаването на триѫгълника, е любовьта. Отъ любовьта се е родилъ животътъ, който носи радость и блага за всичко живо. Втората добродетель е била мѫдростьта, която носи свѣтлина и знание. Третата добродетель е истината, която дава свобода и просторъ. Тя дава направление на живота. Отъ всѣки връхъ на триѫгълника можемъ да спуснемъ перпендикуляръ къмъ една отъ странитѣ. Перпендикулярътъ представя отношение на две разумни сѫщества едно къмъ друго. Сѫщевременно, перпендикулярътъ представя разумна мѣрка за опредѣляне на човѣшкитѣ постѫпки.

Фигуритѣ, съ които днесъ си служимъ, иматъ приложение и въ човѣшкия животъ. Запримѣръ, крѫгътъ не е нищо друго, освенъ самия човѣкъ. Въ първо време човѣкъ е доволенъ отъ положението си. Той се радва на възможноститѣ, които има въ крѫга. Като обиколи крѫга нѣколко пѫти, той започва да се отегчава, търси друго нѣщо. Това виждаме навсѣкѫде въ живота. Срѣщате младъ, жизнерадостенъ човѣкъ, който тръгва отъ градъ въ градъ, отъ държава въ държава да обикаля, да учи езици, да се просвѣщава. По едно време той се отегчава отъ положението си, чувствува се самотенъ и се връща въ отечеството си, дето започва да търси другарь, приятель, съ когото да сподѣля впечатленията си. При това положение той излиза вече отъ възможноститѣ на крѫга и образува права линия.

Що е права линия? Правата линия представя отношения между две разумни сѫщества. Самъ човѣкъ никога не може да образува права линия. За да се образува права линия, нужни сѫ две сѫщества. Въ каквато посока и да се движатъ, първитѣ имъ отношения образуватъ права линия. Едното сѫщество се намира въ полюса на любовьта, а другото — въ полюса на мѫдростьта. Като се движатъ отъ полюса на любовьта къмъ полюса на мѫдростьта, т. е. отпредъ назадъ, тѣ образуватъ права линия. Следователно, правата линия не е нищо друго, освенъ отношение между любовьта и мѫдростьта. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде праволинеенъ, разбираме, че между ума и сърдцето му, т. е. между любовьта и мѫдростьта трѣбва да има идеални отношения. Когато иска да каже на нѣкого да не обърква, да не оплита работитѣ, българинътъ му казва: Не си криви душата. Това значи: не образувай крива линия. Кривата линия е часть отъ окрѫжностьта. Българинътъ знае, че да се движи човѣкъ по крива линия, това значи, да усложни живота си. Всѣки човѣкъ желае да има праволинейни отношения съ хората, и затова избѣгва тия, които вървятъ по крива линия. Само мѫдрецътъ може да върви по крива линия, защото той знае законитѣ, по които я изправя, превръща я въ права линия.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате числата и геометрическитѣ фигури, защото всѣко желание се постига по пѫтя на числата и на геометрическитѣ фигури. Като живѣе, човѣкъ ще се натъква и на прави, и на криви линии. Последнитѣ създаватъ голѣми противоречия въ живота. Кривитѣ линии създаватъ сложни отношения. Който не разбира законитѣ на кривата линия, на крѫга, той трѣбва да ги избѣгва. Не само хората, но и ангелитѣ, и боговетѣ не сѫ изучили още законитѣ на крѫга. Човѣкъ може само да говори за крѫга, но не и да го прилага въ живота си. Хиляди и милиони години трѣбва човѣкъ да работи съзнателно върху себе си, за да научи законитѣ на кривата линия и да живѣе съобразно тѣхъ.

Мнозина мислятъ, че сѫ завършили развитието си на земята и всичко знаятъ. — И така да е, при това положение тѣ знаятъ толкова, колкото онзи, който е свършилъ университетъ. Какво знае този човѣкъ? Той знае онова, което е писано по книгитѣ. Той е свършилъ известна програма и вънъ отъ нея не може да излѣзе. И Валтасаръ, вавилонскиятъ царь, знаеше много нѣща, но когато се яви свѣтлата рѫка на стената и написа думитѣ „Мене, текелъ и фересъ“, той нищо не разбра. И следъ това трѣбваше да вика Данаила, да му изтълкува значението на тия думи. Данаилъ тълкува тия думи, въ смисълъ: Свършиха се твоитѣ глупости. Понеже не можа да водишъ мѫдъръ животъ, ще се вземе царството отъ рѫцетѣ ти и ще се предаде въ рѫцетѣ на другъ. Нѣкой питатъ, какво отношение има живота на Валтасара къмъ насъ. Защо трѣбва да се пише всичко това? Отъ живота на Валтасара се вижда, че човѣкъ нѣма право да вади Божиитѣ съсѫди отъ храма и да пирува съ тѣхъ. Той нѣма право да се поругава надъ любовьта, мѫдро- стьта и истината и да ги използува за свои користолюбиви цели. Не спазва ли тия правила, той е осѫденъ на смърть. Валтасаръ мислѣше, че Вавилонъ е силенъ, и никой не може да го превземе. Вавилонъ бѣше обсаденъ и превзетъ. По този начинъ се доказа на Валтасара, че се туря край на глупоститѣ му, които, като царь, той можа да направи.

Следователно, когато глупоститѣ, които мѫдрецътъ може да направи, се свършатъ, той обезумява. Когато глупоститѣ на здравия човѣкъ се свършатъ, той се разболява. Кой е лѣкарьтъ, който ще го лѣкува?—Данаилъ. Като отива при болния, Данаилъ иска да види езика. Езикътъ представя проявената любовь на земята. По езика се познава, какъ се е проявилъ човѣкъ по отношение на любовьта. Ако езикътъ на болния е бѣлъ, лѣкарьтъ му препоръчва известна диета и казва: Ако следъ три деня не се изправишъ, животътъ ти е претегленъ — ти си осжденъ на смърть.

Сега, това, което четохъ въ книгата на пророкъ Данаила, е станало преди повече отъ три хиляди години. Тогава свѣтътъ е билъ обсаденъ. Положението на съвременнитѣ хора е същото. Искатъ ли само да ядатъ и да пиятъ, тѣ трѣбва да знаятъ, че положението имъ не е добро. И сегашниятъ свѣтъ е обсаденъ. Ако погледнатъ съ окото на ясновидеца, тѣ ще видятъ, че сѫ обсадени. Около тѣхъ има топове, пушки, картечници—всевъзможни оръжия. Като ученици, вие трѣбва да разбирате положението, да знаете, че не е време за ядене и пиене. За неразумнитѣ, обсадното положение е страшно. За разумнитѣ, обаче, обсадното положение на свѣта е добро. Въ това тѣ виждатъ доброто, което иде. Свѣтътъ ще претърпи голѣми преобразования. Не е въпросъ да се страхува човѣкъ. Страхътъ не спасява. Казано е въ Писанието: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.“

Като говоря за Валтасара, това не значи още, че вие живѣете като него. Съвременната култура се различава отъ тази, въ която е живѣлъ Валтасаръ. Днесъ ние живѣемъ въ християнска култура. Христосъ дойде преди две хиляди години на земята и внесе закона на жертвата между хората, но все пакъ стариятъ човѣкъ не е изчезналъ абсолютно. Въ всѣки човѣкъ е останала частица отъ стария човѣкъ, отъ Валтасара, който има желание още да яде и да пие. Той е голѣмъ мѫдрецъ, обича да философствува. Като стане въпросъ за служене на Бога, за приложение на нѣкаква велика идея, той казва: Не е дошло още времето за това. Не бързайте много, моментътъ не е удобенъ, можете да отложите тази работа. — Не, ученикътъ никога не трѣбва да отлага. Помнете, че вториятъ день отъ годината е день на послушание. Пропуснете ли този день, пропуснали сте цѣлата година. Ако отъ София до Варна има само единъ тренъ презъ деня и го пропуснете, трѣбва да чакате цѣли 24 часа, докато дойде другиятъ тренъ. Отъ Божествено гледище, 24 часа представятъ цѣла епоха. Следователно, пропуснете ли този день, вие сте пропуснали цѣла епоха. Всѣки день носи съ себе си своето благо, което не трѣбва да пропущате. Годината е раздѣлена на 365 дни, а въ астрологично отношение на 360 градуси. Астрологическиятъ день има отношение, както къмъ физическия, така и къмъ духовния свѣтъ. Физическиятъ день, обаче, има отношение само къмъ физическия свѣтъ. Като съберете цифритѣ на числото 365, получавате числото 14 — рационално число, което се дѣли на 2 и на 7. Който разбира днитѣ по физически начинъ, той има едно отношение къмъ тѣхъ. Който ги разбира и духовно, той има друго отношение. къмъ тѣхъ. Въ астрологическо отношение, деньтъ е малко по-голѣмъ отъ физическия, или повече отъ 24 часа. Числото 24 се дѣли на 2, на 4, на 6, на 8 и на 12. И то е рационално число. Часътъ се състои отъ 60 минути — пакъ рационално число. Рационалнитѣ числа се отнасятъ къмъ физическия свѣтъ. Въ духовния свѣтъ числата сѫ ирационални. Затова, именно, и въ астрологическата година числата сѫ ирационални.

И тъй, ако живѣе само физически животъ, човѣкъ нѣма да срѣща никакви противоречия. Живѣе ли и физически, и духовно, противоречията ще го следватъ. Зашо?— Изчисленията сѫ други. Запримѣръ, каже ли човѣкъ, че не знае, кое е право, или не може да разреши дадена задача, това показва, че той има понятие за два свѣта: за физическия и за духовния. Той едновременно има отношения и къмъ физическия, и къмъ духовния свѣтъ, вследствие на което не знае, какво положение да заеме. Щомъ изпадне въ раздвояване, човѣкъ трѣбва да впише единъ триѫгълникъ въ крѫга, да спусне перпендикуляръ и да започне да решава задачата.

Какъ ще решите следната задача: Двама братя получаватъ наследство отъ баща си. Голѣмиятъ братъ взима по-голѣмъ дѣлъ, а на малкия остава по-малъкъ дѣлъ. Малкиятъ братъ е недоволенъ отъ това дѣление и започва да се сърди на брата си. Дохожда единъ мѫдъръ, разуменъ човѣкъ, да разреши този въпросъ. Той казва на малкия братъ: Прости на брата си, не му се сърди. Той взима по-голѣмъ дѣлъ отъ наследството, но съ него заедно взима и по-голѣмъ дѣлъ отъ отговорноститѣ и задълженията, които баща ти ималъ. Да приемете богатството на нѣкой човѣкъ, това значи, едновременно съ богатството му, да приемете и неговитѣ задължения. Когато бащата оставя по-голѣмъ дѣлъ отъ богатството си на по-голѣмия или на по-малкия си синъ, като на свой любимецъ, той има предъ видъ да се въплъти чрезъ него. Ако синътъ се откаже отъ богатството на баща си, той ликвидира съ задълженията си къмъ него. Този синъ благодари на баща си за възпитанието и образованието, което му е далъ, а що се отнася до богатството му, той го отстъпва на братята и на сестритѣ си. Всѣки синъ или дъщеря, които получаватъ наследство отъ родителитѣ си, подписватъ полица, която въ бъдеще трѣбва да изплащатъ. Изплащането на тази полица се заключава въ това, че тѣ даватъ възможности на баща си или на майка си да се въплътятъ чрезъ тѣхъ. Колкото такива полици е подписалъ човѣкъ, толкова пѫти трѣбва да се жени, въ различнитѣ си животи, докато ги изплати. Щомъ полицитѣ се изплатятъ, женитбитѣ преставатъ. Въ това отношение, женитбата представя кармическо отношение между хората, което трѣбва правилно да се разреши.

Сега, това сѫ въпроси, отношения, които не трѣбва да ви смущаватъ. Тѣ трѣбва да се изучаватъ и правилно да се решатъ. За правилното имъ решаване трѣбва да се обърнете къмь математиката и геометрията. Въ тѣхъ е спасението на човѣка.

Като разглеждаме новата година като число, виждаме, че сборътъ отъ цифритѣ й е 21. Числото 21 можете да го дѣлите, умножавате, вадите и събирате съ други нѣкои числа. Различнитѣ действия показватъ различни отношения. Различнитѣ отношения пъкъ даватъ различни резултати. Запримѣръ, да извадишъ любовьта си, това зчачи, да я проявишъ; да умножишъ любовьта си, значи, да покажешъ нейната сила; да раздѣлишъ любовьта си, това значи, да и дадешъ възможности да се развива; и най-после, да съберешъ любовьта си, значи, да я увеличишъ. Въ природата тия процеси се извършватъ едновременно. Двата процеса сѫ външни, а двата — вѫтрешни. Ако човѣкъ не може да прекара любовьта си презъ четиритѣ процеса едновременно, той нищо не е разбралъ. Който разбира нѣщата правилно, той може да превежда математическитѣ действия и да ги прилага въ живота. Числата, геометрическитѣ фигури представятъ азбука на Божествения езикъ. Всѣко число крие въ себе си известни сили, вследствие на което всѣки човѣкъ има по едно любимо число, по единъ любимъ день въ седмицата. Това не сѫ суевѣрия, но изпитани нѣща. Кой не е изпиталъ доброто въздействие на нѣкой числа или дни върху себе си? Нѣкой день човѣкъ е разположенъ, а другъ — неразположенъ. Като пишете числата, вибрациитѣ на нѣкой отъ тѣхъ се отразяватъ благоприятно върху вашия умъ и върху вашето сърдце, а на други нѣкой се отразяватъ неблагоприятно.

Сега, като говоря за числата, азъ имамъ предъ видъ проститѣ числа отъ 1 — 10. Всѣки човѣкъ има по едно любимо число, което се опредѣля отъ особеноститѣ на неговия характеръ. Запримѣръ, индивидуалистътъ обича числото едно. Той обича всѣкога да бѫде самъ, въ всѣко нѣщо да бѫде един- ственъ, но същевременно има нужда поне единъ човѣкъ да знае, че той е самъ, че е единственъ, че като него другъ нѣма. Въ такъвъ случай, той не е единица, но единица и половина. Значи, нѣщо не му достига. Въпрѣки това, той има съзнание за себе си, че е по-голѣмъ отъ другитѣ. Той счита, че тѣ произлизатъ отъ него и трѣбва да му се подчиняватъ. Когато нѣкой иска хората да го обичатъ и да му се подчиняватъ, той трѣбва да имъ е далъ нѣщо, да се е пожертвувалъ за тѣхъ. Хората обичатъ Бога и Му се подчиняватъ, защото Той всичко имъ е далъ и всѣки моментъ се жертвува за тѣхъ.

Следователно, за да обичате нѣкого, той трѣбва да е вложилъ нѣщо въ васъ. Той трѣбва да е пожертвувалъ нѣщо отъ себе си заради васъ. Жертвата не е външенъ, но въ- трешенъ процесъ. Тъй щото, невъзможно е да обичате човѣкъ, който не ви е далъ нѣщо отъ себе си. Даде ли нѣкой нѣщо отъ себе си на известенъ човѣкъ, двамата заедно образуватъ права линия. При тѣзи отношения тѣ могатъ да направятъ всичко онова, което се крие въ възможноститѣ на правата линия. Любовьта и мѫдростьта образуватъ правата линия.

Триѫгълникътъ представя по-сложни отношения отъ тия на правата линия. Той включва въ себе си три добродетели — любовь, мждрость и истина. Върху тия добродетели, именно, почива домътъ. Вънъ отъ себе си и вѫтре въ себе си човѣкъ има домъ. Вѫтрешниятъ му домъ е основанъ върху неговия умъ, върху неговото сърдце и върху неговата воля. Отношенията между духа, душата и ума на човѣка съставятъ другъ домъ — другъ триѫгълникъ. Волята на човѣка опредѣля посоката, къмъ която трѣбва да се движатъ умътъ и сърдцето. Волята се проявява правилно само тогава, когато е изразъ на ума и на сърдцето. Когато говоримъ за сърдцето и за ума на човѣка, имаме предъ видъ разумното сърдце и онзи умъ, който е изразъ на интелигентность. Да набиешъ човѣка, да го нагрубишъ, това не е изразъ на воля. Да въз- кръсишъ мъртвия, това значи воля. Като видишъ нѣкой умрѣлъ, приложи волята си да го възкръсишъ. Кажи му, че той е заминалъ преждевременно и трѣбва да възкръсне, за да свърши работата, която му е дадена. Въ този смисълъ, възкресението не е нищо друго, освенъ събуждане на човѣка отъ дълбокъ сънь, за да свърши работата, която му е възложена. Хората умиратъ, за да се скриятъ отъ сѫдбата, която ги чака. Като се приближи Господъ къмъ тѣхъ, тѣ се представятъ на заспали, да ги не сѫди. Богъ тихо имъ пошепва на ухото: Станете, азъ ще ви възкръся. Не искамъ да ви сѫдя, но искамъ да свършите работата си. Не свършите ли работата си, вие ще бѫдете подведени подъ отговорности отъ други сили и ще имате голѣми страдания. Богъ не съизволява въ страданията на грѣшника, но съизволява, взима участие въ неговото добро, въ радоститѣ на неговия животъ. Желанието на Бога е да подобри живота на хората. Че нѣкой страдалъ, Той не се спира предъ страданието му. Обаче, пожелае ли човѣкъ да направи добро на нѣкого, Богъ веднага му съдействува. Като правите добро на другитѣ, и на васъ ще правятъ. За да измѣни кармата си, или за да подобри сѫдбата си, при всички свои страдания, мѫчнотии и изпитания, човѣкъ трѣбва да вложи въ себе си желанието да направи на нѣкого поне едно малко добро. Това желание е въ сила да привлѣче вниманието на Бога. Обърне ли внимание на васъ, Той ще се намѣси въ работата и ще ви помогне. Никога не казвайте, че работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че работитѣ ви ще се оправятъ. — —Какъ ще се оправятъ?—Начъртайте единъ триѫгълникъ и отъ двата му върха — на любовьта и на мѫдростьта  спуснете перпендикуляръ къмъ срещуположнитѣ страни. По този начинъ ще получите отговоръ. Отговорътъ ще опредѣли посоката на вашето движение, т. е. истината. Посоката на вашето движение дава изходенъ пѫть за разрешаване на задачата. За разрешаване на всѣка задача е нужно свѣтлина и въображение. Свѣтлината разкрива предметитѣ, а въображението ги оживява.

Млада мома срѣща единъ красивъ момъкъ, който и прави силно впечатление. Тя спира погледа си върху него и харесва устата му, която е изразъ на неговото добро сърдце. Постепенно тя извиква образа му въ въображението си и започва да се спира върху носа, върху челото му, върху ушитѣ му, като красиви удове на неговото лице. Колкото повече мисли за него и го държи въ въображението си, толкова повече образътъ му оживѣва. Всѣки удъ на лицето му става живъ и започва да се движи. Ако момата и момъкътъ могатъ за винаги да запазятъ това гледане на нѣщата, т. е. да оживяватъ обра- зитѣ на хората и да виждатъ само красивото въ тѣхъ, тѣ ще запазятъ своята младость. Всички хора ще се вдъхновяватъ отъ тѣхъ.

Следователно, искате ли да успѣвате въ живота си, започнете съ закона на послушанието. Чрезъ послушание човѣкъ придобива любовьта. Любовьта се проявява презъ втория день на Божествената година, мѫдростьта — презъ втория день на ангелскаската година, истината презъ втория день на човѣшката година. Това сѫ идеи, върху които трѣбва да мислите. Като размишлявате върху тия въпроси, ще дойдете до положение, навсѣкѫде да виждате Божественото. И тогава, като човѣкъ, ще знаете за себе си, че едва сте навлѣзли въ втория день на любовьта, на мѫдростьта и на истината и едва сте започнали да се проявявате. Въ Битието, при създаването на свѣта, за всѣки день е казано. „И видѣ Богъ, че бѣше добро“. За втория день, обаче, нищо не е казано. Богъ оставя хората да се произнесатъ за този день. Вториятъ день е деньтъ на любовьта. Който разбере този день, той ще разбере и любовьта и ще види, че въ нея всичко е добро. Който не я разбере, той самъ ще създаде злото. Значи, злото се ражда отъ неразбиране на втория день, т. е. отъ неразбиране на любовьта. Щомъ не разбира втория день, човѣкъ нѣма право да се произнася за него. Понеже Богъ е любовь и като любовь присъствува въ човѣка, последниятъ нѣма право да се произнася нито за себе си, нито за хората. За проявитѣ си той може да се произнася, но не и за себе си. Стане ли въпросъ за хората, или за самия себе, кажи: Богъ е вложилъ нѣщо добро въ мене. Какво е то, не зная. Щомъ не зная, нѣмамъ право да се произнасямъ. Ако Богъ и досега още не се е произнесълъ за любовьта, колко повече човѣкъ нѣма право да се произнася. Нѣкой казва, че отъ него човѣкъ нѣма да излѣзе. — Не бързай да се произнасяшъ върху това, което не знаешъ. Отъ нѣкой твои теории, отъ нѣкой твои предприятия може да не излѣзе нищо, но какво ще излѣзе отъ тебе като човѣкъ, ти нѣмашъ думата. Въ всѣки човѣкъ е вложено нѣщо добро. Затова, пазете свещено втория день въ съ знанието си. Това значи, пазете свещено любовьта въ сърдцето, въ душата си и не я ограничавайте. Тя е единственото нѣщо, което не се ограничава. Който се е опиталъ да ограничи любовьта въ себе си или въ другитѣ хора, той си е създалъ най-голѣмитѣ страдания. Любовьта не търпи абсолютно никакво ограничаване. Най-малкото ограничаване на любовьта внася отрова въ човѣка. Не ограничавайте любовьта! Не ограничавайте Бoгa въ себе си! Знайте, че всичко, което Богъ е вложилъ въ човѣка, е добро. Ако днесъ сте сиромаси, невежи, богати на страдания, единъ день всичко това ще се махне, и вие ще станете и богати, и учени, и здрави.

— Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие.

— Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие.

*

20. Лекция отъ Учителя, държана на

2 януарий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...