Jump to content

1928_11_07 Дадено по нѣщо


Ани

Recommended Posts

От томчето "Ключътъ на живота"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ДАДЕНО ПО НѢЩО

Размишление.

Има нѣща въ живота, които всички хора, млади и стари, сѫ опитали. Запримѣръ, всички хора познаватъ жаждата. Всички хора познаватъ глада. И затова, когато кажатъ на нѣкой човѣкъ, че трѣбва да пости или да гладува десеть деня, той протестира. — Защо? — Защото познава глада и не иска да се мѫчи. Кажете ли му, че трѣбва да яде по три пѫти на день, той нѣма да протестира. — Защо? — Защото и безъ това яде по три пѫти на день. Значи, има заповѣди, които човѣкъ не иска да изпълни. Има ли смистлъ да заповѣдате на човѣка да не яде цѣла година. Нѣма смисѫлъ. Да се даде такава заповѣдь, това значи, да се обърне цѣло течение на природата въ обратна посока. Злото не се крие въ яденето. Напротивъ, яденето подържа живота, а неяденето води къмъ смъртьта. Който дълго време не яде, той е осѫденъ на смърть. Можете ли да заповѣдате на човѣка да чувствува или да не чувствува. И безъ да му заповѣдате да не чувствува, той пакъ ще чувствува. Нѣкой се оплаква, че е станалъ много чувствителенъ. Какво по-добро може да се иска отъ чувствителността? Колкото по-чувствителенъ е известенъ инструментъ и може да схваща най- деликатнитѣ вибрации, толкова по-цененъ е той. Колкото единъ камъкъ по-добре пречупва слънчевата свѣтлина, толкова по-цененъ е той. Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъль, толкова по-ценна е тя. Следователно, споредъ степеньта на пречупването на Божественитѣ мисли, нѣкой души сѫ подобни на скѫпоценни камъни, а други—на прости, обикновени камъни и стъкла.

Като ученици, вие трѣбва да напуснете стария начинъ на разсѫждение и да разсѫждавате по новъ начинъ. Като разсѫждавате по новъ начинъ, вие ще дойдете до заключението, че всички живи сѫщества, малки или голѣми, мислятъ и чувствуватъ. Разбира се, че най-добриятъ образъ на мисъльта е човѣшката. Човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по красотата на своята мисъль. Ако разглеждате човѣшката мисъль съ окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена отъ множество малки свѣщици. Свѣтли- ната на човѣшката мисъль е силна, мека и приятна. На нея може да се чете. Човѣшката мисъль е подобна на запалена свѣщь. Колкото по-добре свѣти тази свѣщь, толкова човѣкъ е по-добъръ, по-интелигентенъ и по-право мисли. Колкото повече мисъльта, чувствата и желанията на човѣка се усилватъ, толкова по-добре за него. Щомъ мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка се подпушватъ, той се натъква на голѣми нещастия.

Злото се заключава въ подпушването. Когато човѣшкитѣ мисли, чувства и желания срѣщатъ нѣкакво противодействие, човѣкъ се подпушва. Като последствие на подпушването въ човѣка, раждатъ се редъ нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човѣшкитѣ мисли и желания. Тѣ не сѫ негови. Тѣ идатъ отъ другъ източникъ, по-високъ отъ самия него. Въ човѣка става само пречупване на мисъльта, но не и създаване. Човѣкъ не създава мислитѣ. Той само ги възприема и предава.

Мисъльта на хората не е създадена отъ тѣхъ. Мислитѣ, които минаватъ презъ човѣшкия умъ, идатъ отъ разумни сѫщества на умствения свѣтъ. Тѣхнитѣ мисли изпълватъ цѣлото пространство. Всѣки човѣкъ възприема такива мисли, които вибриратъ еднакво съ неговия умственъ апаратъ. Значи, всѣки човѣкъ е отзвукъ на разумната деятелность на природата. Тази деятелность е разнообразна. Въ природата престѫпления не сѫществуватъ. Който живѣе съобразно законитѣ на разумната природа, той не върши престѫпления. Наруши ли се единъ отъ нейнитѣ закони, престѫплението вече иде. Запримѣръ, ако едно 4 — 5 годишно дете влѣзе въ кухнята, съ намѣрение да вземе една чиния отъ полицата, въ това нѣма никакво престѫпление. Понеже е малко и не стига до полицата, то взима единъ бастонъ съ закривенъ край и се опитва да свали съ него една чиния. Щомъ бутне съ бастона, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниитѣ една следъ друга и ги чупи. Като влѣзе майката въ кухнята и види, какво е направило детето, тя му дава добъръ урокъ, да знае, че е направило престѫпление, защото е сваляло чиниитѣ безъ нейно позволение. За да го прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачътъ е въ състояние да смекчи наказанието му. Същевременно, детето започва да мисли. То вижда, че е нарушило нѣкакъвъ законъ, нѣкакво правило въ дома. Въ този случай, майката е капелмайсторъ, а детето — музикантъ. Докато майката вдига и слага пръчицата и дава тактъ, никой нѣма право да се мѣси въ работата и.

Възъ основа на същия законъ, ние казваме: Когато човѣкъ, като това дете, нарушава законитѣ на разумната природа, или на Божествения свѣтъ, той върши престъпления. За всѣко престъпление той получава по единъ добъръ урокъ отъ своята велика майка. Хората наричатъ този урокъ наказание, изпитание. Когато тази велика майка — — природата, вдига и слага пръчицата си, трѣбва ли нѣкой отвънъ да и се противопоставя? — Никой нѣма право да се мѣси въ нейнитѣ работи. Тя е капелмайсторъ, учи своитѣ музиканти да свирятъ правилно. Като сгрѣшатъ нѣкъде, тя ги изправя. Плачътъ на детето е музикално упражнение. По отношение на задачитѣ, дадени на човѣка, той е подобенъ на дете. Той знае, че му трѣбва чиния отъ полицата на природата. Какво ще стане съ нея, първоначално той не мисли и не иска да знае. Обаче, като счупи нѣколко чинии и като заиграе прѫчицата на капелмайстора върху гърба му, той започва да мисли и вижда, че е нарушилъ нѣщо въ великия порядъкъ на живота. Всѣко нарушаване на този порядъкъ води следъ себе си страдания, нещастия.

Като не разбира причината на страданията, които го сполетяватъ, човѣкъ казва: Не струва да се живѣе между хората. - Това отчасти само е вѣрно. Ако това заключение е вѣрно, ще излѣзе, че безъ хора може да се живѣе.—Не, едно е вѣрно, а именно: мѫчно се живѣе съ неразумни хора; добре и леко се живѣе съ разумни хора. Обаче, безъ хора никакъ не може да се живѣе. Кое е по-добре: да имашъ сърдце и да страдашъ, или да нѣмашъ сърдце и да не страдашъ? За предпочитане е човѣкъ да има сърдце и да страда, отколкото да нѣма сърдце. За предпочитане е човѣкъ да има умъ, макаръ и да грѣши понѣкога, отколкото да нѣма умъ и да не грѣши. Ако отнематъ ума, сърдцето и волята на човѣка, той ще бѫде абсолютно свободенъ отъ грѣха, но нищо не може да придобие. Безъ умъ, безъ сърдце и безъ воля, човѣкъ нищо не може да постигне. Щомъ има умъ, сърдце и воля, той ще грѣши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напредъ — ще се развива.

И тъй, човѣкъ се нуждае отъ свобода. Той трѣбва да има свобода да мисли, да чувствува и да постѫпва споредъ своитѣ разбирания. Докато дойде до положение да хармонизира своитѣ мисли, чувства и постѫпки съ Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки, той неизбѣжно ще грѣши, ще прави погрѣшки. Обаче, като има свобода да грѣши, той ще бѫде свободенъ самъ да изправя погрѣшкитѣ си. За да грѣши човѣкъ, причината не е само въ него. Много фактори има въ свѣта, които сѫ причина за грѣшкитѣ и престѫпленията на хората. Запримѣръ, за да счупи детето нѣколко чинии, вината не е само въ него. До известна степень и майката е виновна за грѣшката на детето. Тя трѣбва да заключи кухнята, да не влиза детето вѫ- тре. — Защо майката е оставила кухнята отключена? — За да може, като огладнѣе детето, свободно да влѣзе и да си вземе хлѣбъ. Майката не е предполагала, че детето ще вземе бастонъ и ще се мѫчи да сваля чинии съ него. Ако тя бѣше заключила кухнята, детето щѣше да бѫде гладно. Кое е разумното, което трѣбваше да се направи въ случая: кухнята да бѫде затворена, детето да не влиза да чупи чинии и да седи гладно, или кухнята да е отворена, детето да влиза и излиза свободно навънъ, безъ да бута чиниитѣ?

Най-разумно е, детето да бѫде така възпитано, че и да намѣри кухнята отворена, свободно да влиза и да излиза, безъ да прави пакости.

Сега, като ученици, вие трѣбва да се самовъзпитавате. Влѣзете ли въ кухнята на природата, вземете си парче хлѣбъ, което тя е турила наблизо до васъ, да не гладувате, но чиниитѣ, които е турила на високо мѣсто, не бутайте. Ако ви трѣбва една чиния, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази чиния отъ полицата. Грѣшкитѣ и престъпленията на хората се дължатъ на факта, че тѣ искатъ да реализиратъ своитѣ идеали безъ позволение на майката и въ нейно отсътствие Също така, когато човѣкъ реши да реализира една своя идея въ от- сътствие на Бога и безъ Негово позволение, всѣкога се ражда злото, престъплението въ свѣта.—Не може ли човѣкъ свободно да мисли, да чувствува и да желае? Човѣкъ може да бѫде свободенъ, но той трѣбва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие въ реализиране на неговитѣ мисли и желания. Като влѣзете въ лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, съ които тя си служи — чинии, чаши, шишета, съ изпочупени. Отъ хиляди години насамъ нейнитѣ непослушни деца влизатъ безъ позволение въ лабораторията и и пипатъ, дето имъ попадне.

Като се вглеждате въ живота на съвременния човѣкъ, ще видите, че много отъ неговитѣ мисли, чувства и желания сѫ сѫщо така изпочупени и напукани, както приборитѣ на природата, вследствие на което не можете да си служите съ тѣхъ. Запримѣръ, думата „любовь“, съ която съвременниятъ човѣкъ иска да изрази нѣщо велико, представя една счупена чиния. Каквото съдържание и да налѣете въ тази чиния, то изтича навънъ, не се задържа. Думитѣ „трѣбва да се живѣе идейно“, представятъ друга счупена чиния, която нищо не задържа въ себе си. „Логично трѣбва да се говори“ — това е трета счупена чиния. — Защо? — Защото хората говорятъ едно, вършатъ друго. Тѣ говорятъ логично, а не живѣятъ споредъ своята логика. Каква логика ще приложишъ, като те срещне мечка? — Ще бѣгашъ безъ никаква логика — нищо повече. Като мине опасностьта, тогава ще прилагашъ логиката си. Истинската логика е въ самия човѣкъ. Тя му дава възможность още въ първия моментъ да съобрази, какъ най-правилно да постѫпи.

Стремете се къмь онази наука, споредъ която да знаете точно времето и начина, по който да правите нѣщата. Духовниятъ свѣтъ, въ който искате да влѣзете, се отличава съ редъ и порядъкъ. Той е свѣтъ на свобода. Тамъ вие сте свободни да правите, каквото искате, но сѫщевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законитѣ. За престъпленията, които правите тамъ, никой нищо нѣма да ви каже, но щомъ се обърнете, ще видите, че вратата за този свѣтъ е затворена вече, и вие се намирате вънъ отъ неговата градина. Ето, отъ осемь хиляди години насамъ вратата на райската градина е затворена за хората Ева първа се осмѣли да откъсне безъ позволение единъ плодъ отъ „дървото на доброто и на злото“, но и до днесъ още не може да се върне въ райската градина. Всички мѫже и жени стоятъ вънъ отъ райската градина, чакатъ да се отвори по нѣкакъвъ начинъ, да влѣзатъ вѫтре. Никакви молитви, никакви плачове не могатъ да имъ помогнатъ да влѣзатъ въ рая. — Защо? — Защото не е позволено да се ядатъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и злото. Хората и днесъ още не съ се възпитали, не съ се дисциплинирали да се подчиняватъ на Божиитѣ заповѣди, Ако днесъ ги пуснатъ въ рая, Те ще направятъ същата погрѣшка, каквато Адамъ и Ева направиха.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ вътрешно възпитание отъ вътрешна дисциплина, да могатъ разумно да се ползуватъ отъ свободата, която имъ е дадена. Щомъ придобие тази дисциплина и възпитание, човѣкъ е готовъ вече да изпълнява всѣка заповѣдь, която Богъ му дава. Нѣма ли нужната дисциплина и възпитание въ себе си, при всѣки неустой и при всѣко неизпълнение на дадената заповѣдь, той започва да се извинява. Както и да се извинява, нищо не е въ състояние да го оправдае. Човѣкъ е пѫтникъ, екскурзиантъ и, ако иска на време да стигне на опредѣленото мѣсто, той трѣбва точно да изпълнява заповѣдитѣ на рѫководителитѣ. Десетина души тръгватъ на екскурзия. Преди да сѫ тръгнали още, тѣ разпре- дѣлятъ работата си, кой какво трѣбва да направи. По-здравитѣ и бързходци отиватъ напредъ, да накладятъ огънь, да турятъ вода да ври. Други носятъ храна, трети —дрехи и т. н. Който е билъ натоваренъ съ наклаждането на огъня, той не трѣбва да се извинява, че билъ уморенъ, че трѣбвало да си почива. Тукъ никакво извинение не помага. Той трѣбва да познава силитѣ си и, като се наеме съ една работа, да я свърши на време. Ако човѣкъ не може да изпълни изискванията на единъ обикновенъ свѣтъ, какъ ще изпълни изискванията на свѣтъ съ високъ моралъ, съ необикновенъ редъ и порядъкъ? Ако човѣкъ не може да работи добре съ числата отъ 1—10, какъ ще работи съ числата отъ 10—100, отъ 100—1000, отъ 1000 — 10,000, отъ 10,000 — 100,000, до 1,000,000 и т. н.? Колкото по-нагоре се качва, толкова повече нѣщата се усложняватъ. Ако човѣкъ не може да свърши обикновенитѣ работи, както трѣбва, какъ ще свърши по-сложнитѣ, по-сериознитѣ?

Казвате, че нѣкой човѣкъ е много ученъ и много нѣща знае. Запримѣръ, той познава, какво ще бѫде времето, чете по звездитѣ и т. н. — Възможно е това. Има хора, които познаватъ, кога ще се развали или поправи времето. Накарайте, обаче, такъвъ човѣкъ да направи единъ календаръ за една година само, да опредѣли за всѣки день, какво ще бѫде времето, вие ще видите, докѫде отива знанието му. Има нѣща, по които хората сѫ специалисти, но не по всичко. Запримѣръ, днесъ има много добри майстори и архитекти за правене на кѫщи, но накарайте тия специалисти на друга работа, нищо нѣма да направятъ.

На всѣки човѣкъ е дадена една работа, която той самъ трѣбва да свърши. При каквито условия и да се намира, той трѣбва да свърши своята работа. — Може ли човѣкъ да работи при лоши условия? — Може. Това се вижда най-добре въ живота на гълѫба. Отъ хиляди години насамъ гълѫбътъ не е измѣнилъ на вегетарианството. И при най-лошитѣ условия на живота, той е останалъ вегетарианецъ  до днесъ той се храни само съ зрънца. При каквито трудни условия за хранене да се е намиралъ, той е издържалъ на своята идея. Ако гълѫбътъ може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече човѣкъ може да издържа. Въ това отношение, гълѫбътъ е символъ, който, приложенъ въ живота, показва, че за разумния човѣкъ не съществуватъ неблагоприятни, лоши условия. При всички условия на живота, той може да издържи своя изпитъ.

Съвременнитѣ хора, както и животнитѣ, се дѣлятъ на вегетарианци и на месоядци, споредъ храната, която употрѣбяватъ. Да говоришъ лошо за хората, това е месоядство; да говоришъ добро за хората, това е вегетарианство. Значи, има вегетарианство и месоядство въ тѣсенъ и въ широкъ смисълъ на думата. Човѣкъ трѣбва да знае, че като говори лошо за нѣкого, има възможность и той да попадне при сѫщитѣ условия, да се прояви като лошъ човѣкъ. Чувате, че слугата на вашия приятель обралъ господаря си. Вие веднага се произнасяте за него, че е лошъ човѣкъ. Не се минава дълго време, и вие постъпвате като тези слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума, безъ негово позволение. Щомъ се отнася до васъ, вие не казвате, че сте лошъ човѣкъ, или че сте постъпили лошо. Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богатъ човѣкъ никога не се е сѣтилъ да ви помогне материално. Вие намирате даже, че по този начинъ ще му дадете добъръ урокъ, да стане щедъръ, да се вглежда въ нуждитѣ на ближнитѣ си. Обаче, какво щѣхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бѣхте богатъ човѣкъ, а тѣ ви обератъ? Тогава щѣхте да кажете, че никой нѣма право да бърка въ касата ви, безъ ваше позволение. — Не, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ. При всички случаи на живота си, той трѣбва Да отсѫжда справедливо. Дали въ неговата; каса бъркатъ или въ чужда, той трѣбва да има едно мнение, което да почива на абсолютната правда. Наистина, Богъ дава възможность на човѣка да мисли, да чувствува и да постѫпва свободно, но и при това положение, той трѣбва да се запитва въ себе си, дали неговитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ съгласни съ великитѣ закони на Битието. При това положение само човѣкъ може да решава задачитѣ си правилно.

Като е дошълъ на земята да се учи, човѣкъ трѣбва строго да спазва Божественитѣ закони- които сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Човѣшкитѣ закони сѫ временни. Тѣ важатъ за день, два, месецъ, година — бързо се смѣнятъ. Запримѣръ, единъ човѣкъ има голѣма овощна градина, насадена съ най-доброкачествени плодове. Той издава заповѣдь на слугитѣ си, никой отъ тѣхъ да не влиза въ градината му безъ негово позволение и да кѫса отъ плодоветѣ на дърветата. Тази заповѣдь е човѣшка, тя е валидна за единъ день— Отъ изгрѣването до залѣзването на слънцето. За другия день господарьтъ ще издаде друга заповѣдь. Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва въ единъ отъ слугитѣ — младъ, красивъ, интелигентенъ момъкъ и съобщава това на баща си. Щомъ разбере тази работа, бащата измѣня вчерашната си заповѣдь, но само по отношение на единъ отъ слугитѣ си. На този слуга той позволява свободно да влиза въ градината и да си кѫса, каквито плодове иска. Слугата се чуди на вниманието на господаря си, не знае, какъ да си обясни причината на тази внезапна промѣна къмъ него. Значи, вчерашниятъ законъ на господаря се измѣня само по отношение на единъ отъ слугитѣ.

Коя е причината, задето господарьтъ отмѣня заповѣдьта си? Докато разумното начало не влѣзе въ живота на човѣка, той всѣкога е готовъ да дава заповѣди, съ които да ограничава, както себе си, така и своитѣ ближни. Любовьта, която е посетила дъщерята, представя разумното начало въ човѣшкия животъ. Щомъ любовьта посети дома на човѣка, той е готовъ вече на всѣкакви жертви. Значи, докато разумностьта не влѣзе въ човѣка, той е подложенъ на редъ ограничавания отъ природата. Той иска да стане поетъ, художникъ, музикантъ, ученъ, философъ, богатъ човѣкъ, но навсѣкѫде срѣща спънки и противодействия. Природата сама го ограничава. Щомъ разумностьта влѣзе въ него, природата щедро отваря вратитѣ си и му дава всички блага, които той е желалъ.

Разумниятъ човѣкъ може да постигне всички свои желания. Докато не е въ състояние да постигне своитѣ желания, човѣкъ не е разуменъ, не разбира условията на живота и не познава хората, между които живѣе. Като изучавате живота на съвременнитѣ хора, виждате, че тѣ сѫ изложени на страдания: болести, гладъ, ограничавания и т. н. свѣтътъ е пъленъ съ болници, затвори, бесилки. Това показва, че хората сѫ лишени отъ онази разумность, която внася хармония и съгласие между тѣхъ. Войнитѣ, затворитѣ, неразбиранията между хората нѣма да изчезнатъ, докато разумностьта не влѣзе между тѣхъ. Въ процеса на самовъзпитанието си, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ отношенията, които сѫществуватъ между възвишенитѣ сѫщества и да имъ подражава. Ситниятъ, добриятъ, любещиятъ, учениятъ човѣкъ ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия. Това виждаме навсѣкѫде въ живота. Голѣмата сестра и голѣмиятъ братъ носятъ малкото братче на гърба си. Тѣ му сипватъ ядене, а то чака да му се даде на готово. Малкото дете не е въ сила само да задоволи своитѣ нужди. То очаква на услугитѣ на голѣмитѣ. Въ това отношение, високитѣ планински върхове представятъ голѣмитѣ братя и сестри, по гърбоветѣ на които се качватъ малкитѣ сѫщества, хора и животни.

И тъй, помнете закона: силниятъ да носи слабия, учениятъ—невежия, добриятъ - лошия и т. н. — Другояче не може ли? — Не може. Човѣкъ може да ходи само по повърхностьта на плоскость, която е закрепена отъ дветѣ страни добре и поставена въ въздуха. На долната часть на плоскостьта, обаче, той не може да ходи. Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостьта, но човѣкъ може да ходи само на горната и часть. Законътъ на природата е такъвъ. Рече ли да наруши този законъ, човѣкъ е счупилъ вече една отъ чиниитѣ на природата. Щомъ счупи една отъ чиниитѣ на природата, нищо друго не му остава, освенъ да изправи погрѣшката си. Кажешъ ли една обидна дума на нѣкого, ти вече си счупилъ една отъ чиниитѣ на природата. Нѣкога е лесно човѣкь да изправи погрѣшката си, но нѣкога е мъчно. Докато съ на земята, хората лесно изправятъ по- грѣшкитѣ си. Обаче, ако обидите единъ човѣкъ, и той замине за другия свѣтъ, мъчно можете да изправите грѣшката си. Не се поправятъ лесно такива погрѣшки.

Двама светии живѣли дълго време заедно и добре се подвизавали. Споредъ отношенията, които съществували помежду имъ, никой нѣмалъ право да направи нѣкаква забележка на другия Всѣка забележка, направена отъ страна на кого и да е отъ двамата, водѣла къмъ разривъ на отношенията имъ. Единиятъ отъ тѣхъ излѣзълъ единъ день по работа нѣкъде, а другиятъ останалъ въ къщи да готви. Той турилъ бобъ на огъня, но увлѣченъ въ размишление и молитва, забравилъ да тури соль. Като започнали да обѣдватъ, първиятъ светия казалъ на другаря си: Защо забрави да туришъ соль въ боба? Кѫде бѣше умътъ ти? Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трѣбвало да замине за другия свѣтъ. Заминаването му за онзи свѣтъ се отразило силно на първия светия. Той съ години плакалъ, страдалъ, не могълъ да си прости за направената погрѣшка. Вмѣсто да прави забележка на другаря си, светията трѣбваше самъ да тури соль въ яденето. А така, като обидилъ другаря си, това показва неразбиране на нѣщата.

Питамъ: Кой отъ съвременнитѣ хора не е казалъ на приятеля си една дума, която да го обиди? Кой не е направилъ бележка на другаря си, защо не е турилъ соль въ яденето? Днесъ има хора, особено вегетарианци, които не употрѣбяватъ много соль. Нѣкои даже съвсемъ избѣгватъ употрѣбата на сольта. Българитѣ обикновено употрѣбяватъ повече соль. Тѣ съзнателно употрѣбяватъ повече соль, за да могатъ по този начинъ да предизвикатъ жажда въ себе си. Като се яви жажда въ тѣхъ, тѣ пиятъ повече вода, която е нужна за здравословното имъ състояние. Водата е проводникъ на жизнени сили, необходими за организъма на човѣка. Понеже българинътъ страда отъ сухота, чрезъ водата той внася въ организъма си необходимото количество влага. Да се стреми човѣкъ къмъ солено ядене, съ цель да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуственъ начинъ за внасяне влага въ организъма. Вкусътъ на яденето, изобщо, не седи въ голѣмото количество соль. Напротивъ, за предпочитане е да се туря по-малко соль въ яденето, а който се нуждае отъ повече соль, той самъ ще си добавя нужното количество. Водата е носителка на живота, но не и сольта. Какво е предназначението на сольта въ природата? Мислете по този въпросъ, сами да си отговорите. Защо въ природата съществуватъ солени морета и езера, както и сладководни води? Има причини за съществуването на тия води. Какво може да се каже за чистия животъ: соленъ ли е, или безсоленъ? Чистата мисъль солена ли е, или безсолна? Химицитѣ иматъ думата по този въпросъ. Тѣ могатъ да правятъ анализа на всички сладки плодове, да видятъ какъвъ процентъ соль съдържатъ въ себе си.

Едно се иска отъ съвременнитѣ хора: новъ начинъ на разсъждаване, нова мисъль, нова философия. Само новата мисъль, новата философия е въ състояние да съблѣче старата дреха на науката и да я облѣче въ нова. Както човѣкъ се нуждае отъ ново облѣкло, така и науката се нуждае отъ нова дреха, т. е. отъ нови хипотези и теории. Като проследяваме пѫтя на развитието на наукитѣ, ние виждаме, че тѣ постоянно про- гресиратъ. Въ областьта на наукитѣ, всѣки день се създаватъ все по-нови и нови теории, които я водятъ къмъ абсолютната истина. Както науката се обновява всѣки день съ нови теории и хипотези, така и религията трѣбва да се обновява. Както науката, така и религията, трѣбва да се мѣнятъ, безъ да се измѣнятъ.

Сега, като ученици, вие трѣбва всѣки мо- ментъ да се опрѣснявате, да внасяте въ себе си нови мисли и желания. Като направите една погрѣшка, не се спирайте. Изправете погрѣшката си и вървете напредъ. Направите едно добро дѣло. Не се спирайте върху това добро. Всѣки день правете добрини и вървете напредъ. Кажете ли, че днешното добро е по-ценно отъ вчерашното, вие сте на кривъ пѫть. Всѣко добро дѣло, направено на време, е на мѣстото си. Трѣбва ли основитѣ на кѫщата да спорятъ съ постройката надъ тѣхъ, че тѣ сѫ на първо мѣсто въ цѣлата кѫща? Всѣко нѣщо е ценно, когато е поставено на мѣстото си. Дали мѫжътъ или жената трѣбва да заеме първо мѣсто въ живота, това е въпросъ, който нищо нѣма да допринесе на човѣчеството. За мѫжа и за жената е важно, всѣки да разреши правилно въпроситѣ на живота. Докато не ги е разрешилъ, човѣкъ се намира въ покой, въ състояние на бездействие, въ каквото се намиратъ нѣкой индуски факири. Тѣ сѣдатъ на земята, кръстосватъ краката си и прекарватъ въ това положение съ часове. Въ сѫщность, това не е състояние на почивка, защото презъ това време, именно, сърдцето, умътъ и волята сѫ чрезмѣрно активни. Външно тѣ могатъ да почиватъ. но не и вѫтрешно. Понѣкога духътъ и душата могатъ да почиватъ, но що се отнася до ума, сърдцето и волята на човѣка, тѣ трѣбва да бѫдатъ въ постоянно движение, напълно активни. Ако човѣкъ внесе пъленъ покой въ вѫтрешния си животъ, той ще се превърне въ мумия. Изобщо, ако презъ известенъ периодъ въ живота си, човѣкъ е външно активенъ, той трѣбва да намали малко вѫтрешната си активность. Ако пъкъ вѫтрешно е силно активенъ, той трѣбва да намали външната си активность. Не може ли да компенсира енергиитѣ си по този начинъ, той ще бѫде едновременно и външно, и вѫтрешно активенъ. Това състояние ще го измори, ще го разстрои.

Една американка, жена на професоръ, отишла единъ день да слуша лекция върху електричеството. Лекцията била придружена съ опити, които и направили силно впечатление. Вечерьта, като легнала да спи, презъ ума и започнали да се преповтарятъ всички опити, които видѣла презъ деня. Това я довело до силна възбуда. Въ съня си тя чула, че нѣкаква кола се движи по улицитѣ, и това събудило отново впечатленията и, които получила презъ деня, и започнала да вика: Гръмъ, искра, свѣтлина! Мѫжътъ и чулъ тия викове и станалъ да види, какво иска жена му.

Тя започнала да му вика: Стой, не мърдай отъ мѣстото си, защото гвоздеитѣ на обущата ти ще залепнатъ на земята. Той стои на едно мѣсто, чака заповѣди. — Хайде, върви сега свободно, но пази се отъ искритѣ. Той започва да се движи, но тя пакъ го спира. Стой, ще те убиятъ, гръмъ се чува. Той сѣда на столъ.—Не сѣдай тукъ! Столътъ има гвоздеи, които ще се привлѣкатъ отъ електричеството. Така тя разкарвала мѫжа си цѣлъ часъ, не му давала спокойствие. Най-после той отворилъ прозореца и казалъ на жена си: Вижъ, вънъ е тихо и спокойно. Небето е ясно, нѣма никакво електричество. Жената погледнала навънъ и се успокоила.

Следователно, когато се наруши вътрешната хармония въ човѣка, той започва да се страхува и изпада въ положението на тази американка, която слушала лекция по електричество. Съвременнитѣ хора сѫ наплашени, вследствие на което най-малката причина може да ги изкара отъ равновесие. Нѣкой пипне пулса на сърдцето си и вижда, че се е намалилъ. Той започва вече да се страхува. — Нѣма нищо страшно въ намаляване или усилване на пулса. Животътъ не седи въ пулса на сърдцето. Достатъчно е сърдцето единъ пѫть само да бие, за да има животъ въ човѣка. И при това положение той може да се спаси. Увеличаването и намаляването пулса на сърдцето се дължи на отливитѣ и приливитѣ, които ставатъ въ човѣка. Ако пулсътъ се намали до единъ ударъ, пакъ има възможность за спасяване на човѣка. Той може да прекара цѣли три деня съ такъвъ слабъ пулсъ. Ако мисъльта на близкитѣ на този човѣкъ е отрицателна, тѣ могатъ да го уморятъ. Държатъ ли положителна мисъль, пулсътъ му постепенно ще се ускори, ще започне да бие 2, 3, 4, 5 пѫти, докато стигне до 72 удара. Когато близкитѣ на болния се молятъ за него, подържатъ положителна мисъль, тѣ ще го спасятъ. Тъй щото, не се страхувайте за сърдцето си. И при единица пулсъ, пакъ има надежда за спасяване.

Всичко въ природата пулсира, не само сърдцето. Този общъ пулсъ може да се увеличи, може и да се намали. Разумниятъ човѣкъ разбира законитѣ за увеличаване и намаляване на пулса и не се страхува. Неразумниятъ, обаче, не ги разбира и често преживява кризи: физически, сърдечни и умствени. Когато богатството на човѣка се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва. — Не, има възможность този пулсъ да се увеличи, да стигне до 72. Когато учениятъ изгуби паметьта си, той се отчайва, пулсътъ му е дошълъ до единица. Щомъ държи положителни мисли въ себе си, той ще възстанови паметьта си, и ученостьта му ще дойде до 72 удари. Докато сте на земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате. Това е животътъ. Само Богъ е извънъ тѣзи закони. Всичко, което става съ човѣка, е за негово добро. Той трѣбва да го използува за самовъзпитанието си.

Тъй щото, работете съзнателно за самовъзпитанието си. По-голѣмата сестра, или по- голѣмиятъ братъ трѣбва да носи на гърба си своитѣ малки братчета и сестричета. Малкитѣ пъкъ трѣбва да имъ се подчиняватъ и да ги слушатъ. Голѣмата сестра ще сипва ядене на братчето си, а то ще я слуша. Ако тя не изпълнява задълженията си къмъ него, както трѣбва, и то нѣма да я слуша. Каквито сѫ отношенията между голѣмата сестра и малкото братче, такива трѣбва да бѫдатъ и между силния и слабия. Силниятъ ще заповѣдва и помага на слабия, а слабиятъ ще слуша и изпълнява заповѣдитѣ му.

Желая ви сега, всички да се облѣчете въ нови дрехи, отъ главата до петитѣ: нова шапка, новъ костюмъ, ново палто, нови обуща. Облѣчете се въ новото, външно и вѫтрешно. Облѣчете се въ новото физически, сърдечно и умствено. Тази е новата философия на живота, къмъ която всѣки се стреми.

Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие.

Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното ща- стие.

Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие.

*

12. Лекция отъ Учителя, държана на

7 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...