Jump to content

1928_10_31 Накѫде


Ани

Recommended Posts

От томчето "Ключътъ на живота"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

НАКѪДЕ?

Размишление.

Чете се резюме на миналата лекция.

Когато нѣкоя канара се търкаля по из- вестенъ наклонъ, прави ли изборъ, отде да мине? Канарата не прави никакъвъ изборь въ своя пѫть. Ако нѣкой човѣкъ се изпрѣчи срещу канарата, може ли да спре движението и, или да я отбие на една или на друга страна? — Не може. Канарата върви по своя пѫть, безъ да се интересува, кой е за- станалъ на пѫтя и. Нѣкой вѣрващи мислятъ, че като се помолятъ на Бога, земята даже ще спре движението си заради тѣхъ. Тѣ се лъжатъ. Тѣ си даватъ голѣма тежести, като мислятъ, че земята може да спре движението си заради тѣхъ. Това е невъзможно. Направете опитъ и ще видите, че не можете да помѣстите земята на единъ милиметъръ отъ нейния пѫть. Защо трѣбва да правите такива голѣми опити? Като заболѣете, направете опитъ, да видите, доколко Богъ слуша молитвитѣ ви. Помолете се на Бога, да видите, доколко молитвата ви е силна. Силната молитва е въ състояние да премахне всѣкакви болки на човѣка. Да мисли човѣкъ, че може да спре движението на земята, или изгрѣването на слънцето, това показва, до каква степень той е гордъ и щеславенъ. — Не, никой човѣкъ не е въ състояние да измѣни законитѣ, които Богъ е поставилъ.

Като е дошълъ на земята, задачата на човѣка не седи въ това, да измѣня законитѣ на Битието, но да се учи. Той има право да запитва, защо слънцето изгрѣва и залѣзва, защо земята се движи около себе си и около слънцето, защо човѣкъ трѣбва да еволюира, да минава презъ хиляди форми и т. н. Като си задава тия въпроси, сѫщевременно той наблюдава процеситѣ въ природата и ги изучава. Човѣкъ не трѣбва да бѫде повърхностенъ. Той трѣбва да си дава отчетъ за всичко, което става около него. Щомъ си зададе нѣкакъвъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да си отговори. Като отговаря на зададенитѣ въпроси, той трѣбва добре да ги изучава, да не оставя никакви междини. Не е достатъчно човѣкъ да си каже, че е добъръ или лошъ. Той трѣбва да знае причинитѣ, защо нѣкога е лошъ, а нѣкога добъръ. Като знае причинитѣ на своитѣ прояви, той може да се справя съ себе си. Човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, какъ реагиратъ върху него външнитѣ условия, и доколко издържа на тѣхъ. Нѣкой казва, че е самостоятеленъ, че нищо не може да му влияе. Това се отнася за нормалнитѣ условия на живота. Обаче, ако външната температура се увеличи или намали много, той веднага се подава на нейното влияние. При голѣмата горещина той пъшка, мѫчи се, не може да издържа. При голѣмия студъ започва да трепери, да се свива. И при двата случая той не може да работи, подава се на влиянието на температурата и казва: Не зная, какво става съ мене, не мога да си намѣря мѣсто.

Следователно, самостоятеленъ човѣкъ е онзи, който, при всички изпитания, при всички случаи въ живота си, запазва своето първоначално състояние, не се разколебава, не се обезвѣрява, нито се обезсърдчава. Да бѫде човѣкъ самостоятеленъ, това значи, да е придобилъ самообладание. Запримѣръ, върви единъ човѣкъ по пѫтя доволенъ, спокоенъ, защото знае, че има сто златни английски лири въ джоба си. Съ този се разговаря, съ онзи се разговаря, но разчита на паритѣ въ себе си. Обаче, единъ апашъ успѣва да вземе 99 лири и му оставя само една. Какво ще бѫде положението на този човѣкъ? Сега, именно, ще се познае, доколко той може да се владѣе. Ако разположението му се измѣни, и започне да се смущава, той не е ималъ никакво самообладание. Обаче, ако запази присѫтствието на духа си и каже, че нищо особено не е станало, освенъ смѣна на числата, вмѣсто сто лири е останала само една, това е човѣкъ, който има самообладание. Стремете се да гледате на паритѣ като на математически числа, а не като на условия, безъ които не можете да живѣете. Вмѣсто да се ужасявате, че сте изгубили 99 лири, кажете си, че числото сто се е превърнало въ единица. И следъ това продължете пѫтя си, безъ никакво смущение.

Едно се иска отъ човѣка: всичко, което става въ неговото съзнание, въ неговия умъ или въ неговото сърдце да се предава точно. Точностьта на нѣщата, точностьта на речьта води човѣка къмъ правиленъ животъ. Той трѣбва да каже, че числото сто се е смѣнинило съ числото едно, а да не казва, че е изгубилъ 99 лири. — Защо? — Защото нищо въ природата не се губи. Нѣкой казва, че вижда трима души, които идатъ срещу него. Какви сѫ тия трима души? — Мѫжъ, жена и дете. Могатъ ли тия разнородни величини да се събератъ? — Не могатъ. Разнородни величини не могатъ да се събиратъ. При това, тия Трима, души сѫ на кола, не вървятъ пешъ. Тъй щото, когато говори, човѣкъ трѣбва да предава мисъльта си точно, безъ никакво двусмислие. Всѣка дума, всѣка мисъль, всѣко чувство трѣбва да се изказва съ думи, които точно отговарятъ на съдържанието имъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство трѣбва да изразяватъ точно това, което съдържатъ. Само при това положение, тѣ могатъ да произведатъ нужния ефектъ.

Сега, като се вглеждате въ живота на материалиститѣ, ще видите, че тѣ се стремятъ къмъ нови нѣща, за да опрѣсняватъ живота си, но въпрѣки това не успѣватъ.  — Защо? — Защото не мислятъ правилно. Тѣ се стремятъ къмъ разнообразие, а самитѣ имъ мисли и чувства сѫ еднообразни. Като не могатъ да придобиятъ вѫтрешно разнообразие, тѣ се стремятъ къмъ външно разнообразие. Обаче, външното разнообразие убива човѣка. Задачата на новата философия на шестата раса е насочена, именно, къмъ това, да внесе вѫтрешно разнообразие въ човѣка. Това се постига чрезъ изправяне на него- витѣ мисли, чувства и желания. Мислитѣ, чувствата и желанията на съвременния човѣкъ сѫ подобни на бури и виелици, които изкореняватъ красивото въ човѣка. Както буритѣ и ураганитѣ въ природата изкореняватъ вѣковни дървета, така и мислитѣ и желанията на съвременния материалистъ изкореняватъ отъ него това, което първоначално е било вложено въ душата му. Тѣ задушаватъ красивото, благородното въ човѣка, както плевелитѣ задушаватъ цвѣтята, не имъ позволяватъ свободно да растатъ.

Днесъ всички живи сѫщества — хора, животни и растения страдатъ. Хората се за- питватъ, какво представятъ страданията и защо трѣбва да страдатъ. Страданията представятъ езика на човѣчеството. Страданията сѫ първиятъ, класическиятъ езикъ, на който хората сѫ говорили въ миналото говорятъ и днесъ. Радоститѣ пъкъ представятъ езика, на който ангелитѣ говорятъ. Като страда, човѣкъ се учи. Той поумнява чрезъ страданията. Ученитѣ, великитѣ хора страдатъ,  както и обикновенитѣ, но тѣ изучаватъ смисъла на страданията. Тѣ изучаватъ страданията като езикъ и дохождатъ до положение да разбиратъ, какво носятъ страданията за човѣка. Следъ всѣко страдание тѣ знаятъ положително, какво предстои да дойде. Както въ езицитѣ има правила, които трѣбва да се спазватъ, така и при страданията има правила, които неизбѣжно трѣбва да се спазватъ. Не се ли спазватъ. идатъ лоши последствия. Запримѣръ, въ български езикъ, правилно е да се каже „азъ ходя“, а не „ходя азъ“. Всѣко страдание е последствие на нѣщо. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да върви отъ последствията на нѣщата къмъ тѣхната причина. Щомъ намѣри причината на страданията, той ще може да ги избѣгне. Който не разбира този законъ, той казва; Да си поживѣя сега, както разбирамъ, че за последствията не мисля. — Не е така. Ще дойде день, когато страданията му ще се увеличатъ толкова много, че той ще започне да мисли за причината на тия страдания. Докато не разбиратъ законитѣ на живота, хората казватъ, че не се страхуватъ отъ огъня въ задгробния свѣтъ. Тѣ казватъ, че не е страшенъ този огънь, съ който ги плашатъ. Материалистътъ казва, че щомъ умре, съ него всичко се свършва. Следователно, идеята, че душата на човѣка се подлага на вѣченъ огънь, е неоснователна и нѣма защо да се страхува отъ този огънь.

За да разбере човѣкъ положението, въ което може да изпадне въ другия свѣтъ, азъ изнасямъ следния примѣръ. Представете би, че нѣкой човѣкъ изгуби съзнание и временно се пренесе въ другия свѣтъ. Като не могатъ да го свѣстятъ, погребватъ го. Въ това време той чувствува всичко, което става съ него, но не може да се обади, не може да каже, че е живъ. Заровенъ въ земята, той преживява всичкия ужасъ на положението, въ което се намира, но е принуденъ да търпи. Като изнасямъ този фактъ предъ хората, тѣ веднага разбиратъ положението на този човѣкъ и намиратъ, че е много страшно. Като имъ се говори за вѣчния огънь, на който се подлагатъ грѣшнитѣ хора, тѣ не го разбиратъ. Обаче, като имъ се представи положението на Човѣкъ, живъ заровенъ, тѣ го разбиратъ и се ужасяватъ. Тѣ не подозиратъ, че тъкмо такова е положението на всѣки умрѣлъ човѣкъ, който отива неподготвенъ на онзи свѣтъ. Той запазва съзнанието си, а всички негови низки желания и страсти се подлагатъ на огънь. Понеже съзнанието му не изчезва, той следи всички перипетии, презъ които минава, и преживява голѣми страдания. Какъвъ по-голѣмъ огънь отъ този можете да си представите? Следователно, за да разбере пѫтя на развитието си, както на земята, така и въ невидимия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се занимава съ новата философия на живота, да си изяснява всички въпроси.

За да дойде до новата философия, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно върху самовъзпитанието си. Само чрезъ новото са- мовъзпитание той ще може правилно да се развива — да развива своитѣ дарби и способности. Да се развива човѣкъ правилно, това значи, съ малко енергия да постигне голѣми резултати. Природата не позволява да се изразходватъ силитѣ и напразно. Хората се спиратъ повече върху външната страна на нѣщата, вследствие на което вадятъ криви заключения. Като разглеждатъ написаното отъ нѣкой човѣкъ и намѣрятъ нѣколко правописни грѣшки, тѣ веднага се произнасятъ, че този човѣкъ не е културенъ, не е ученъ. Не бързайте да се произнасяте за нѣщата отъ тѣхния външенъ видъ. Вижте първо, има ли нѣкаква идея въ написаното. Ако има нѣкаква идея, турете нея на първо мѣсто, а после правописа. Добре е и правописътъ да бѫде спазенъ, но той е на второ мѣсто. И природата има свой правописъ, свои препинателни знакове, които трѣбва да се спазватъ. Тамъ, дето природата е турила точка, ти трѣбва да спрешъ и да си отдъх- нешъ. Тамъ, дето е турила удивителенъ и въпросителенъ знакъ, ти трѣбва да се спрешъ, да се запиташъ върху това, на което тя обръща вниманието ти и да си отговоришъ.

Добре е човѣкъ да има възвишени идеи, но добре е да познава правописа, добре е и да пише красиво. Всѣка буква трѣбва така да бѫде написана, че да изразява точно това, което е вложено въ нея като символъ. Да пише човѣкъ правилно и красиво, това значи, да работи върху самовъзпитанието си, върху създаване на характеръ. Въ български езикъ буквата „Д“ се пише по два начина — горно „д“ и долно „д“. Кое отъ двете е по-практично? Ще кажете, че това зависи отъ навика на човѣка. Навикътъ е създаденъ отъ човѣка. Той не е законъ. За да улеснятъ работитѣ си, хората си създаватъ известни навици, отъ които после трѣбва да се отвикватъ.

Когато искатъ да се оправдаятъ за нѣкои свои слабости, хората казватъ: Така съмъ навикналъ, или така съмъ роденъ. Какво означаватъ думитѣ „така съмъ роденъ“? Да бѫдешъ така роденъ, това подразбира добритѣ или лошитѣ условия, при които си роденъ. Нѣкой е роденъ при добри условия, отъ здрави и богати родители. Той има възможность да учи, да се развива добре. Другъ нѣкой е роденъ при лоши условия, родителитѣ му били прости хора. Благодарение на тѣзи условия, той не е могълъ да учи, да развива своитѣ дарби. Като сравнява своето положение съ това на първия, роденъ при добри условия, той обвинява Бога—търси вината въ външнитѣ условия. Този човѣкъ не разсъждава право. Човѣкъ може да се развива извънъ университета. Има хора, които свършватъ университетъ, но нищо не сѫ постигнали. Има и такива, които безъ университетъ сѫ постигнали много работи. Следователно, не е достатъчно да се каже, че нѣкой човѣкъ е роденъ при добри условия, а другъ — при лоши условия. Тази мисъль трѣбва да се обясни добре. Който е роденъ при добри условия, той минава съ по-малко страдания, съ по-малко работа. Родениятъ при лоши условия е осѫденъ на по-голѣми страдания, на по-голѣмъ трудъ и повече работа върху себе си. Страда ли човѣкъ повече, трѣбва да работи повече. Той трѣбва да мисли повече, да търси начинъ за преодоляване на условията.

Въ свѣта има хора, на които, каквото и да се говори, тѣ мислятъ, че много знаятъ. Щомъ знаятъ много, нека кажатъ, каква е съществената разлика между единъ житель на небето—ангелъ — и единъ жителъ на ада — дяволъ. Тѣ ще кажатъ, че ангелътъ е свѣтълъ, а дяволътъ — тъменъ. Това не е истинско опредѣление. Преди всичко, тѣ не сѫ виждали нито ангелъ нито дяволъ. Съществената разлика между дявола и ангела е тази, че дяволътъ винаги напада, а ангелътъ се брани, защищава се. Дяволътъ живѣе за себе си, ангелътъ — за другитѣ. По своя инициатива ангелътъ никога не напада. Следователно, който напада, той е на кривата страна; който сс защищава, той е на правата страна. Казано е въ Писанието: „Защищавайте се, но не нападайте“. Ако нѣкой те нападне, ти трѣбва да се защищавашъ, безъ да му отмъщавашъ. Ще бѫдешъ сръченъ, ще вземешъ оръжието му, ще го счупишъ и ще го хвърлишъ настрана. Или ще го съборишъ на земята, ще го натиснешъ по главата и по краката, безъ да го убивашъ. Или ще го вър- жешъ. Който напада, той винаги има за цель да убива. Който се защищава, той мисли, търси начинъ да обезоръжи нападателя, безъ да го убива. Престъпленията и погрѣшкитѣ се криятъ въ нападението. Човѣкъ напада кокошкитѣ, коли ги, и по този начинъ върши престъпления. Въ яденето всѣкога има нападение. Казвате, че който напада, той е силенъ човѣкъ. — Не е така. Който се защищава и се справя съ нападателя, безъ да го убие, той е силенъ човѣкъ. Той е тихъ и спокоенъ и само се брани.

Двама души тръгватъ отъ единъ центъръ. Кой отъ тѣхъ е на правата страна: който върви направо, или който криволичи? Човѣкъ може да криволичи въ пѫтя си, и пакъ да върви по права линия. Той може да върви все направо и пакъ да е на кривата страна. Криволиченето е неизбѣжно въ живота. Колкото и да иска човѣкъ да върви все въ правъ пѫть, това е невъзможно. Той все ще изкриви нѣкъде пѫтя си. Това изкривяване не е връщане назадъ. То е съзнателно, стратегическо избиране на този пѫть, съ цель да се изразходва по-малко енергия. Въ даденъ моментъ мисъльта на човѣка върви по права посока, а въ следния моментъ тя взима друга посока, т. е. прави известно отклоняване. — Защо? — Срещнала е нѣкакво съпротивление на пѫтя си. Нѣкой човѣкъ говори плавно, отмѣрено, красиво. Изведнъжъ речьта му се отклонява, взима крива посока. —Защо?—Това става по две причини: или въ него е станала нѣкаква промѣна, или се е явило нѣкакво външно влияние. Изобщо, правитѣ и кривитѣ посоки въ живота на човѣка се преплитатъ. Въ това кръстосване, именно, той расте и се развива. Защо дохождате сутринь въ класъ? Защо ставате сутринь рано? Защо ядете? Който обича истината, той е готовъ всѣкога да си даде правиленъ отчетъ за всѣко нѣщо, което прави. Ще кажете, че ядете по навикъ. — Не, яденето не е навикъ. То е свещенъ актъ. Ставането отъ сънь подразбира възкресение. Заспиването означава смърть. Когато спи, човѣкъ отива на онзи свѣтъ. И като го питатъ, какво е видѣлъ тамъ, той казва, че е сънувалъ нѣщо, но не помни, какъвъ е билъ сѫнятъ му. Когато хората се връщатъ отъ онзи свѣтъ, съзнанието имъ за този свѣтъ се прекъсва, и тѣ нищо не помнятъ. Това прекъсване на съзнанието се дължи на факта, че свѣтлината имъ не е достатъчна. Колкото по-голѣма е свѣтлината на човѣшкото съзнание, толкова и паметьта на човѣка е по-силна. Колкото по-силна е паметьта на човѣка, толкова повече енергия изразходва той. Който иска да има силна паметь, той трѣбва да се стреми къмъ увеличаване свѣтлината на съзнанието си.

Съвременнитѣ хора се занимаватъ съ високи идеи, съ голѣми работи, а на дребнитѣ не се спиратъ. Щомъ се отнася до редъ, порядъкъ, чистота, тѣ считатъ тия нѣща за маловажни. Обаче, природата изисква отъ човѣка, именно, тия нѣща: чистота, редъ и порядъкъ. Тя иска всѣко нѣщо да се поставя на мѣстото си. Тя иска всѣка дума да се поставя на своето мѣсто и да изразява точно това, което съдържа въ себе си. Когато момъкътъ каже на момата, че много я обича, това означава, че той има намѣрение да я изяде. Коя домакиня не обича кокошкитѣ си? Тя ги обича много, защото има предъ видъ да ги заколи и изяде. Като заколи кокошката си, тя ще я изчисти, ще я опече съ цель да я сложи на трапезата предъ гоститѣ си, да се похвали съ това, което е отгледала. Това не е обичь. Да те обичатъ по човѣшки, това значи, да те изядатъ. За предпочитане е по-малко да те обичатъ, за да не те изядатъ. Въ обичьта си човѣкъ започва добре, свършва зле. Само вѣчнитѣ нѣща могатъ да се обичатъ, а не временнитѣ. Като обичате вѣчнитѣ нѣща, вие се сливате съ тѣхъ, ставате едно цѣло. Когато две сѫщества на небето се обичатъ, тѣ се вливатъ едно въ друго и ставатъ едно цѣло. Тѣхнитѣ мисли, чувства и желания се сливатъ въ едно, вследствие на което силата имъ се увеличава. И на земята обичьта требва да бѫде такава. Ако две сѫщества могатъ по мисли, чувства, и желания да се слѣятъ въ едно, тѣ истински се обичатъ. Ще кажете, че тази обичь е достояние само на ангелитѣ. — Че и ангелитѣ нѣкога сѫ били като васъ. Нима сегашнитѣ изследователи, сегашнитѣ велики хора нѣкога не сѫ били малки, немощни деца?

Човѣкъ трѣбва да разсѫждава правилно, да си дава отчетъ за всичко, което става вѫтре и вънъ отъ него. Той трѣбва да знае, че всички хора сѫ излѣзли отъ Бога. Ако не помните, кога сте излѣзли, това е другъ въпросъ. Важно е, че всички хора като души сѫ живѣли въ Бога и сѫ излѣзли отъ Него. Съ излизането си отъ Бога, тѣ сѫ прекѫснали връзката си съ Него, вследствие на което сѫ изгубили свободата си. — На какво се дължи изгубването на човѣшката свобода? — Човѣкъ е изгубилъ свободата си, понеже сѫ го вързали нѣкѫде: било съ желанията му, било съ слабоститѣ му било съ неговитѣ навици. —Какво трѣбва да прави той, за да не го вързватъ?—Ако иска да бѫде свободенъ, никой да не го вързва, човѣкъ не трѣбва да се спира на мѣсто, отдето минаватъ крадци и разбойници. Спре ли се на такова мѣсто, непременно апаши и разбойници ще минатъ покрай него, ще го обератъ и ще го върѫатъ. Щомъ го върѫатъ, това показва, че той не е уменъ човѣкъ. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ своитѣ временни желания, отъ всички лоши навици. Запримѣръ, върви нѣкой по улицата и налѣво, и надѣсно плюе. — Не, той нѣма право да плюе по улицитѣ. Щомъ го уловятъ, че е нарушилъ това хигиенично правило, веднага ще го глобятъ. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да има правилна обхода, да спазва поне елемен- тарнитѣ хигиенически правила.

Днесъ всички хора говорятъ за хигиена, за запазване на здравето, но малко правятъ въ това отношение. Когато е неразположенъ, човѣкъ трѣбва да прави редъ упражнения, да се разположи, да придобие добро състояние. Въ такива случаи той трѣбва да издърпва пръститѣ си. Ще държите рѫцетѣ си свободно и съ дѣсната рѫка ще дърпате пръститѣ на лѣвата. После, съ лѣ- вата рѫка ще дърпате пръститѣ на дѣсната. Като направите това упражнение два — три пѫти, ще почувствувате известно облекчение. Изтеглювайте не само пръститѣ, но всички стави по тѣлото си, да става прииждане на кръвь. По този начинъ могатъ да се лѣкуватъ всички болести — Нѣмаме време за тия упражнения. — Чудни сѫ хората, когато нѣматъ време за малки работи. Ако природата ги тури на легло и ги застави по цѣли месеци да служатъ на известна болесть, тогава ще намѣрятъ време. А така, доброволно да употрѣбяватъ всѣки день по 10 — 15 минути за упражнения и размишления, нѣматъ време. Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, употрѣбявайте по 5—10—15 минути за размишление върху нѣкакъвъ философски или религиозенъ въпросъ. Каквото неразположение и да имате, ще го смѣните въ добро. Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете въ сърдцето си миръ и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна свобода на душата си.

Сега, като ученици, вие трѣбва да отдѣляте всѣки день поне по половинъ часъ за размишление и молитва. Ще кажете, че нѣмате време за това. Единъ отъ виднитѣ американски проповѣдници, Муди, всѣки день се е молѣлъ по два часа. Силата на неговата речь и проповѣдь се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правилъ всѣки день. Ще кажете, че трѣбва да учите различни науки, за което ви е нужно време. — По-велика наука отъ науката на живота, т. е. отъ Божествената наука, не сѫществува. Тази наука развива човѣшкото естество изцѣло, когато всички останали науки развиватъ нѣкои специални центрове. И тѣ сѫ полезни, но като спомагателни срѣдства къмъ Божествената наука. Който се занимава съ тази наука, той се вглъбява въ себе си, въ нѣщата и не обръща внимание на външния свѣтъ. Всѣкаква критика е изключена за него. Той прилича на онзи човѣкъ, който билъ осѫденъ на смърть, но по царска милость и по царско решение той ще може да се освободи отъ смъртното наказание ако се наеме цѣлъ день да разнася пълно гърне съ млѣко на главата си, безъ да разлѣе капка отъ него. Знаете ли какво концентриране, какво вглъбяване въ себе си се иска отъ човѣка, за да изпълни тази задача? Правилното изпълнение на задачата ще опредѣли, ще живѣе ли този човѣкъ или ще умре.

Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ, вглъбенъ въ себе си. Всѣки моментъ могатъ да го извикатъ на ауденция въ невидимия свѣтъ. Тази ауденция може да трае дълго или кратко време — това не е важно. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за ауденция, а колко време ще трае тя, не зависи отъ него, - Какво нѣщо е Господъ? — Като ви повикатъ при Него, ще Го видите. Който веднъжъ само е оти- шълъ на такава ауденция, той никога нѣма да я забрави. Тази ауденция коренно преобразява човѣка. За да бѫдете готови за ауденция, вие трѣбва всѣка сутринь да размишлявате. Безъ размишление за великитѣ и красиви нѣща, вие не можете да се повдигнете нито на единъ милиметъръ. — Защо? — Вие сте мочурлива, или пѣсъчлива почва, върху която нищо не расте. За да расте посѣтото върху нея, тя трѣбва да се наторява съ години, за да се измѣни нейния съставъ. Това е възможно само при разуменъ животъ. Когато човѣкъ каже за себе си, че отъ него нищо не може да излѣзе, той разсѫждава криво, той вади криви заключения. Докато има криви разбирания за живота, човѣкъ, наистина, не може да се повдигне. Обаче, измѣни ли разбиранията си, той може да се повдигне, отъ него човѣкъ може да стане.

Питамъ: Какво ще придобие единъ обик- новенъ религиозенъ човѣкъ, който по цѣли часове чете, моли се, пали свѣщи? Гледате го, току отваря Библията и я затваря, но все бърза, по-скоро да свърши тази работа. — Не, бързото четене нищо не допринася. Човѣкъ може да прочете само една страница, но бавно, съ размишление. На всѣка мисъль той трѣбва да се спира и да размишлява. Човѣкъ трѣбва бавно да чете, бързо да мисли. Въ умствения свѣтъ човѣкъ трѣбва да бѫде бързъ, подвиженъ, съ свѣткавична мисъль. Дойде ли до физическия свѣтъ, тамъ се изисква бавность, понеже този свѣтъ не е напълно организиранъ, и човѣкъ може да влѣзе въ стълкновение съ него. Може ли една кола да се движи свободно, дето иска, въ единъ населенъ градъ? — Не може. Ко- ларьтъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да обикаля да се движи бавно, защото конетѣ могатъ да стъпчатъ нѣкого. Ако коларьтъ кара безразборно, веднага стражарьтъ ще се изпрѣчи предъ него, ще го спре и ще го застави да плати глоба. — Човѣкъ трѣбва да бѫде бавенъ на думи, бързъ въ мисъльта си. Бѫди бързъ въ мисъльта си, бавенъ въ говора си.

Като ученици на окултна школа, отъ васъ се иска будно съзнание. Щомъ влѣзете въ класъ, вие трѣбва да знаете, какво ще ви се говори. Ще кажете, че това е невъзможно. Какъ е възможно това за ученицитѣ на обикновенитѣ училища? Когато отива на училище, ученикътъ предварително знае, какво ще говори учительтъ му. Той има програма, по която се води, и знае, запримѣръ, че днесъ първия часъ има български езикъ, втория — математика, третия — естествена история, четвъртия — пѣние. Той знае програмата си за всѣки день и по нея се води. Вие знаете ли вашата програма? Не знаете, а трѣбва да я знаете. Ако днесъ имате рисуване, утре ще имате пѣние, после — астрология, хиромантия и т. н. Ученикътъ трѣбва да знае програмата на училището и на класа, който посещава.

За следния пѫть, опитайте се да нарисувате единъ гълѫбъ. Като рисувате, ще видите, колко мѫчно се подаватъ нѣщата. Лесно се говори, лесно се критикува, но мѫчно се правятъ нѣщата. Лесно е да кажешъ, че една картина не ти харесва, но опитай се да я нарисувашъ, тогава ще видишъ, колко мѫчно се рисува. Когато художникътъ рисува една картина отъ природата, той срѣща голѣми трудности, защото природата всѣки моментъ се мѣни. Щомъ природата се мѣни, заедно съ нея и ние се мѣнимъ, а това е добре. Не е добре да остава човѣкъ дълго време съ едни и сѫщи мисли, чувства и желания. Старото трѣбва да се замѣства съ ново. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да учи, да развива своитѣ дарби и способности. Така той ще познае себе си, ще познае и своитѣ ближни. Като се запознава съ себе си и съ хората, човѣкъ вижда, кой кѫде е силенъ. Нѣкой е силенъ въ математиката, другъ — въ музиката, трети — въ речьта, четвърти — има силна паметь. Казватъ за нѣкого, че много говори. — Богатъ е човѣкътъ. Да говори човѣкъ много, но на мѣсто, това е благословение. Ако е философъ, той ще има избрани мисли; ако е богатъ по сърдце, той ще изразява чувствата си красиво; ако е поетъ. стихътъ му ще бѫде цвѣтистъ. Вѫтрешното и външното богатство опредѣлятъ мѣстото на човѣка. Колкото по-богатъ е човѣкъ външно и вѫтрешно, толкова повече се стреми къмъ последното мѣсто. Рече ли да седне на първо мѣсто, той се излага на голѣма опасность. Физическиятъ свѣтъ е отражение на Божествения, затова нѣщата въ него сѫ точно обратни на Божествения. Който е заемалъ първо мѣсто на физическия свѣтъ, той ще бѫде на последно мѣсто въ Божествения. И обратно, ако на физическия свѣтъ е билъ на последно мѣсто, въ Божествения ще бѫде на първо мѣсто. Кѫдето и да е, на земята или на небето, първото мѣсто е свързано съ голѣми отговорности и задължения.

И тъй, изучавайте себе си, изучавайте и хората около васъ. Човѣкъ трѣбва да познава чъртитѣ на своето лице и да следи промѣнитѣ, които ставатъ съ него. Така той ще види, какъ природата рисува върху него. Като изучавате човѣшкото лице, ще видите, че има главно три форми лица: валчести, овални (продълговати) и крушообразни. Колкото по-широка е брадата, долната часть на човѣшкото лице, толкова по-силно е застѫпенъ физическиятъ свѣтъ въ него. Когато брадата е по-тѣсна, умствениятъ свѣтъ е по-добре застѫпенъ въ човѣка. Формата на животнитѣ, на растенията сѫ букви, символи, по които може да се чете, какво е вложила природата въ тѣхъ. Като изучава проявитѣ на своето сърдце, както и тия на своя умъ, човѣкъ може да разбере, какви сѫщества сѫ взели участие въ създаване на неговото сърдце, на неговия мозъкъ и от тамъ, да работи усилено върху себе си, да измѣни условията си, срѣдата въ която е поставенъ, и да се свърже съ разумни, съ възвишени сѫщества. Това може да се постигне, само когато човѣкъ се свърже съ Бога. Когато човѣкъ се свърже съ Първата Причина на нѣщата, работитѣ му се нареждатъ добре, не изведнъжъ, но постепенно. Той измѣня условията и срѣдата на своя животъ, свързва се съ добри, съ възвишени възпитатели, които му по- магатъ при всички мѫчнотии и страдания. Тѣ му посочватъ правия пѫть на живота, отъ който може да излѣзе на свобода. Ако иска да разреши правилно задачитѣ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да се проникне отъ желанието да изпълнява волята Божия.

Представете си, че на нѣкого отъ васъ се даде задачата да отидете въ дома на една болна вдовица, съ малко детенце, да и помогнете. Какво ще напраните ? Всѣки ще каже, че е чиновникъ, или професоръ, или студентъ и не може да изпълни тази задача. Тази задача е дадена отъ Бога, тя представя Неговата воля. Какво ще направите? Споредъ мене, щомъ става въпросъ до волята Божия на каквато работа и да сте, вие ще поискате отпускъ за три—четири часа, по нѣкаква важна работа. Щомъ ви се даде отпускъ, ще отидете при болната жена, ще донесете вода, ще накладете огънь, ще приготвите топла храна, ще окѫпете детето, ще изчистите кѫщата и и следъ това ще се върнете на работа, доволенъ, пъленъ съ сили за нова работа. — Какво ще стане съ насъ, ако всѣки день ни се даватъ такива задачи? - Бѫдете увѣрени, че такава задача може да се даде само единъ пѫть въ живота ви. Така ще провѣрите, че свѣтътъ се рѫководи отъ разумни сили. Който изпълнява волята Божия, той никога нѣма да се натъква на неприятности.

Желая ви да бъдете толкова интелигентни, чувствителни и досѣтливи, да можете правилно да възприемате волята Божия и разумно да я изпълнявате. Нѣмате ли тѣзи условия въ себе си, вие можете правилно да мислите и да чувствувате, но да не постъпвате правилно. Значи, въ пътя на вашето движение е поставено нѣкакво препятствие, което пречупва вашата мисъль, и вмѣсто да нарисувате гълъбче, както сте желали, нарисували сте пѣтле. Докато става това, човѣкъ ще знае, че не е господарь още на своитѣ мисли и чувства. Той трѣбва да работи върху себе си, да стане господарь на мислитѣ и на чувствата си. Това значи, да живѣе човѣкъ по новъ начинъ, да е измѣнилъ вече срѣдата и условията на своя животъ.

Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие.

Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие.

Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божият а Мѫдрость и Божията Истина носятъ пълното щастие.

*

11. Лекция отъ Учителя, държана

на 31 октомврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ,

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...