Jump to content

1928_10_17 Възприемане и предаване


Ани

Recommended Posts

От томчето "Ключътъ на живота"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ВЪЗПРИЕМАНЕ И ПРЕДАВАНЕ

Съвременнитѣ учени изследватъ процеситѣ, които се извършватъ въ природата, и се стремятъ да ги осмислятъ. Щомъ ги осмислятъ, тѣ ще дойдатъ до истинската наука. Днесъ всѣки човѣкъ работи съ числата, безъ да разбира тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Всѣки може да брои отъ едно до милиони и милиарди, безъ да прониква въ сѫщината на тия числа. Казвате: Единица, двойка, тройка, или 1 + 1 = 2, 2 + 1=3, 2—1 = 1 и т. н. При обикновеното смѣтане, процеситѣ събиране и изваждане се извършватъ лесно, но въ живата математика тия процеси сѫ мѫчни. Като събира капиталитѣ си, човѣкъ се радва, но като събира мѫчиотиитѣ и страданията си, той скърби. Ако изважда страданията или дълговетѣ си единъ следъ другъ и се освобождава отъ тѣхъ, той се радва; ако изважда пари, за да плаща дълговетѣ си, той скърби. — Защо? — Защото остава безъ срѣдства.

Тъй щото, събирането не произвежда всѣкога радость, както изваждането не произвежда всѣкога скръбь. Ако отъ числото две — жената — отнемемъ единица — мѫжа, ще остане пакъ единица — мѫжъ. Тази единица е осиромашала. Които не разбиратъ висшата математика, тѣ намиратъ, че числата сѫ прости величини. Обаче, които разбиратъ висшата математика, тѣ знаятъ, какъ се образуватъ числата, какво е тѣхното значение и т. н. Въ обикновената математика числото две е еднородно, обаче, въ висшата математика, съ която невидимиятъ свѣтъ се занимава, то е разнородно число, понеже е образувано отъ две числа. Следователно, разнородното въ невидимия свѣтъ образува еднородното въ физическия свѣтъ. Съ други думи казано: две съзнания, който съдържатъ въ себе си различни възможности, се съединяватъ въ едно тѣло и работятъ въ него като единица. Ние наричаме това тѣло единица, т. е. единъ човѣкъ. Въ това тѣло, което представя единица, едновременно живѣе и една жена — числото две, което иска да реализира една идея.

Защо жената се стреми къмъ мѫжа, и мѫжътъ — къмъ жената? Защо не сѫ доволни отъ себе си? Защо всѣки човѣкъ иска да има приятель, който да го обича? Това сѫ въпроси, на които само ученитѣ, просвѣтенитѣ хора могатъ да отговорятъ. Всѣки човѣкъ представя известно число и отъ прибавяне или отнемане на това число къмъ друго дадено число се създаватъ добри или лоши отношения. Приближаването на даденъ човѣкъ къмъ другъ нѣкой може да се отрази така, както, ако отъ стотѣ лева въ касата на нѣкого отнематъ 50 лева. Щомъ види, че отъ касата му липсватъ 50 лева, той изпитва недоволство, неразположение. Ако дойде другъ нѣкой и тури въ касата 50 лева, неразположението на този човѣкъ изчезва. Той се отнася добре съ човѣка, който е внесълъ въ касата му 50 лв., и го счита за добъръ, за честенъ човѣкъ. Значи, всѣко приближаване или отдалечаване на единъ човѣкъ отъ другъ може да се уподоби или на събиране, или на изваждане. Всѣки човѣкъ или дава нѣщо отъ себе си на своя ближенъ или взима, вади нѣщо отъ него. Въ този смисълъ, отношенията между хората представятъ особенъ родъ математика, която трѣбва да се изучава.

Защо мѫжътъ се стреми къмъ жената, И жената — къмъ мѫжа? — За да се увеличатъ. Жената представя числото две, а мѫжътъ — единица. Следователно, мѫжъ и жена, събрани на едно мѣсто, даватъ числото три: 2 4-1 = 3. Какъ ще примирите това противоречие? Какъ е възможно, мѫжъ и жена, събрани на едно мѣсто, да дадатъ числото три? Това е единъ метафизически въпросъ, който не може лесно да се разреши. Щомъ не можете да го разрешите, вие изпадате въ съмнение, въ подозрение и въ редъ отрицателни състояния. Всѣко отрицателно състояние пъкъ представя за човѣка бреме, което той не иска да носи съ себе си.

Събирането и изваждането, които се изучаватъ въ математиката, сѫ живи процеси. Тѣ иматъ приложение въ живота, въ отношенията на хората, въ тѣхнитѣ взимания и давания. Нѣкой човѣкъ внася сто хиляди лева въ банката. Съ тѣзи пари капиталътъ на банката се увеличава. Единъ день той чува, че банката е предъ фалиментъ и веднага изважда паритѣ си. Той се радва, че не е изгубилъ нищо, но банката скърби. Тя е недоволна, че день следъ день губи капиталитѣ си.

Момъкъ се оженва за красива, добра мома. Съ оженването си за тази мома, той печели, придобива нѣщо. Обаче, той е сприхавъ, нервенъ, грубъ, и като не може да се приспособи къмъ неговия характеръ, жена му го напуща, отива при баща си. Мѫжътъ започва да скърби, защото вижда, че губи нѣщо отъ предишното си положение. Това е събиране и изваждане на разумни величини, на живи числа Който не разбира тѣзи процеси въ природата, той казва, че Богъ е наредилъ така нѣщата, че сѫдбата на хората е такава, или законитѣ на природата сѫ такива и т. н.—Не, колкото и да се мѫчите да примирите противоречията въ живота си, едно трѣбва да знаете: на разуменъ мѫжъ се дава разумна жена. Ако мѫжътъ не е разуменъ, ще взематъ жена му; ако жената не е разумна, ще взематъ мѫжа и. Разумната жена и разумниятъ мѫжъ трѣбва да благодарятъ, че сѫ се освободили отъ глупавия мѫжъ и отъ глупавата жена. Въ всѣки човѣкъ има по единъ мѫжъ и по една жена, които трѣбва да се разбиратъ. Не се ли разбиратъ, по-глупавиятъ отъ тѣхъ ще бѫде изпѫденъ навънъ, тамъ да се възпитава.

Сега, докато работите съ обикновената математика, вие лесно събирате и вадите числата и получавате отъ тѣхъ известни резултати. Казвате: 1+1=2; 2+1=3; 3+1=4. Вие разбирате тѣзи действия, лесно се справяте съ тѣхъ, но като ги замѣстите съ живи величини, работата върви малко по- особено. Казвате: 1+1=2, т. е. единъ мѫжъ и една жена даватъ двама души. Обаче, ако единъ момъкъ едновременно обича две моми, отъ това действие не може да се получи никакъвъ резултатъ. Невъзможно е въ единъ и сѫщъ моментъ единъ момъкъ да обича две моми и да ги задоволи. Невъзможно е въ единъ и сѫщъ моментъ човѣкъ да има двама приятели, две жени, две идеи и т. н. Невъзможно е въ единъ и сѫщъ моментъ човѣкъ да извади и да събере две числа.

И тъй, когато се натъква на нѣкое отрицателно състояние, което се изразява чрезъ известно число, човѣкъ може да си помогне, само ако познава онзи законъ, споредъ който реалностьта на нѣщата се крие въ центъра на неговото съзнание. Разбира ли този законъ, той ще разбере и своитѣ състояния, ще знае, какъ да се справя съ тѣхъ. Следователно, докато отрицателнитѣ мисли и желания на човѣка се намиратъ въ центъра на неговото съзнание, злото не е проявено. Обаче, излѣзатъ ли отъ този центъръ и отидатъ къмъ периферията, злото е вече проявено. Сѫщото се отнася и до доброто. Докато добритѣ мисли и желания на човѣка се криятъ въ центъра на неговото съзнание, доброто въ него не е проявено. Щомъ излѣзатъ на периферията, доброто е проявено вече. Когато доброто и злото излѣзатъ на периферията на човѣшкото съзнание, човѣкъ се намира въ постоянна борба между тѣзи две сили въ себе си, но върви напредъ, развива се. Ано живѣе само въ центъра на своето съзнание, човѣкъ се намира въ покой, въ непроявено състояние. При това положение, той не може да се развива. Въ центъра на, човѣшкото съзнание нѣма никакво движение никакви противоречия. Щомъ нѣма противоречия, човѣкъ не може да расте, не може да се развива. Когато слугата иска да заеме мѣстото на господаря си, той да заповѣдва, а господарьтъ му да работи, между тѣхъ се явяватъ недоразумения, споръ, противоречия. Въ тѣзи противоречия, именно, се изясняватъ нѣщата. Следъ всѣка борба, която става въ човѣка, между едно отрицателно и едно положително чувство, между едно неприятно и едно приятно състояние, се ражда и вѫтрешенъ миръ, вѫтрешно равновесие. Това показва, че борбата е разрешена въ полза на положителното, на възходящото състояние въ човѣка. Човѣкъ не може да придобие вѫтрешенъ миръ въ себе си, докато не съзнае, че злото, като козмическа сила, е толкова необходимо за него, колкото и доброто. Като знае това, човѣкъ не трѣбва да се бори съ злото, да мисли, че може да го унищожи. Иска ли по нѣкакъвъ начинъ да се справи съ злото, той трѣбва да му противопостави доброто.

Следователно, когато човѣкъ иска да се освободи отъ злото, което се е загнѣздило въ центъра на съзнанието му, той трѣбва да тури на негово мѣсто доброто. Щомъ доброто влѣзе въ центъра на човѣшкото съзнание, злото излиза на периферията. При това положение, човѣкъ вижда злото като външенъ неприятель и търси начинъ, какъ да се освободи отъ него. Когато две злини, които идатъ отъ две противоположни посоки, се нахвърлятъ върху човѣка, той трѣбва да постави доброто между тѣхъ, като клинъ. Въ дадения случай, доброто ще избави ума на човѣка отъ напрежението на дветѣ злини. Този законъ работи навсѣкѫде въ живота. Представете си, че двама души се мразятъ. Умразата между тѣхъ се е породила, запримѣръ, за нѣкакъвъ дългъ. Единиятъ е взелъ отъ другия известна сума и не иска да я плати. Тѣ могатъ да се примирятъ, само ако единиятъ има дъщеря, а другиятъ — синъ, и решатъ да ги оженятъ. Като ги оженятъ, и единнятъ, и другиятъ ще дадатъ всичкия си имотъ на младитѣ. Синътъ и дъщерята представятъ доброто, което влиза като клинъ между ро- дителитѣ и ги примирява.

Като окултни ученици, вие трѣбва да разбирате този законъ и да го прилагате. Не го ли прилагате, вие постоянно ще се натъквате на противоречия, недоволства и недоразумения. Какъвъ ученикъ е този, който не може да се справи съ една своя мѫчнотия? Трѣбва ли да се оплаква човѣкъ, че нѣкой открадналъ сто хиляди лева отъ касата му? Сиромахътъ, който нѣма пари въ касата си, може да се оплаква, че му взели сто—двеста лева, но богатиятъ не трѣбва да се оплаква. Изобщо, богатъ или беденъ, човѣкъ трѣбва да се издигне надъ обикновенитѣ нѣща въ живота, да си създаде правилна философия. Дойде ли нѣкой да иска отъ васъ пари на заемъ, или да му станете порѫчитель, отворете първо касата си, вижте, колко пари имате. Ако намѣрите, че съ паритѣ, които имате, ще можете да посрещнете задължението на този, за когото поръчителствувате, услужете му. Нѣмате ли пари въ касата си, или не сте ли готови да платите вмѣсто него, не ставайте поръчители. По този начинъ вие ще се предпазите отъ горчивитѣ чувства, които можете да преживѣете.

Сега, като ви наричамъ ученици, азъ имамъ предъ видъ само ония, които сѫ способни да възприематъ истината. Учитель може да бѫде онзи, който е способенъ да предаде истината. Ученикъ е онзи, който е способенъ да възприеме истината. Обаче, въ единъ и сѫщъ моментъ човѣкъ не може да бѫде учитель и ученикъ. Когато е способенъ да предаде Божествената истина, човѣкъ минава за учитель. Когато възприема тази истина, той е ученикъ. Щомъ учительтъ види, че не е способенъ да предаде истината, той трѣбва да се постави въ положението на ученикъ, да възприема. Ако и като ученикъ не може да възприема истината, човѣкъ се намира въ центъра на квадрата, затворенъ и атакуванъ отъ всички страни; отъ жена си, отъ децата си, отъ приятелитѣ си, отъ познатитѣ си и т. н. Странитѣ на квадрата, които се пресичатъ въ върховетѣ на този квадратъ, не сѫ нищо друго освенъ сили, които го атакуватъ. Значи, докато живѣе съ много и разнообразни идеи, човѣкъ всѣкога се намира въ квадратъ, изложенъ на атакитѣ на тия идеи, които се блъскатъ една въ друга и създаватъ въ него редъ стълкновения. Щомъ се натъква на пресѣчнитѣ точки въ квадрата, човѣкъ започва да върши престѫпления.

Съ други думи казано: човѣкъ върши престѫпления, когато не може да предава истината, нито може да я възприема. Престѫпленията, които той върши, се дължатъ на лъжата, на кражбата. Умътъ трѣбва да предава истината на сърдцето, а сърдцето да я възприема. Умъ, който не може да предаде истината на сърдцето и да го накара да живѣе правилно, не е на мѣстото си. Умътъ трѣбва да предава истината на сърдцето, което ще я възприеме и обработи. Докато умътъ не предаде истината на сърдцето, и докато сърдцето не я възприеме и преработи въ себе си, човѣкь не трѣбва да яде. — Колко време не трѣбва да яде човѣкъ?— Единъ день; отъ изгрѣването на слънцето до залѣзването му. Това е времето, презъ което умътъ предава истината на сърдцето, а сърдцето я възприема. Щомъ се извърши този процесъ, човѣкъ има право да яде. Той се намира въ почивка. Всѣка почивка подразбира ядене. Да си почине човѣкъ, това значи, да яде. Яденето пъкъ подразбира свършване на една велика работа: предаване и приемане на истината.

Защо трѣбва да яде човѣкъ? Нѣкой ще кажатъ, че яденето е необходимо за подържане на физическото тѣло на човѣка.— Яденето подразбира дълбокъ вѫтрешенъ процесъ на живота. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който яде плътьта ми и пие кръвьта ми, той има животъ въ себе си“. Въ този смисълъ, яденето подразбира вѫтрешенъ процесъ, който се ознаменува съ предаване и възприемане на истината. Тя има отношение къмъ самия човѣкъ, къмъ неговия ближенъ и къмъ Бога. Да схване човѣкъ плана на своята работа и да я изпълни, това значи, да бѫде въ хармония съ великата истина. Да придобие човѣкъ истината, това значи, да разполага съ положителната наука на живота. Докато не е дошълъ до тази наука, човѣкъ работи въ областьта на относителната наука, на отно- сителнитѣ понятия въ живота. Относителната наука създава редъ противоречия за човѣшкия умъ. При това положение, човѣкъ счита смъртьта на своитѣ близки за голѣма загуба. Ако жена му, или нѣкое отъ децата му замине за онзи свѣтъ, той не може да го прежали. Той гледа на смъртьта като на процесъ, при който е изгубилъ нѣщо безвъзвратно. Който може да предава и да приема истината, той не знае, какво нѣщо е загуба. За него загуба не сѫществува. Всички процеси въ него се уравняватъ. — Защо? — Защото разбира процеситѣ събиране и изваждане. Който не разбира тия процеси, той всѣкога се натъква на непонятни въпроси, които никога не може да разреши. Той се жени, безъ да разбира смисъла на женитбите. Впуща се въ една или въ друга работа, безъ да знае, защо прави това.

Сега, като ученици, вие трѣбва съзнателно да работите, да прилагате изваждането и събирането въ живота си. Ако разбира смисъла на тия процеси, ученикътъ може всѣкога да прави равносмѣтка на Свойтѣ мисли, чувства и действия. Ученикътъ трѣбва да бѫде изправенъ, както въ смѣткитѣ си на физическия свѣтъ, така и въ тия на духовния свѣтъ. Ако по нѣкакъвъ начинъ се затрудни материално, той не трѣбва да проси оттукъ - оттамъ, нито да взима пари на заемъ. Той трѣбва да работи, и по този начинъ да се прехранва. Туй трѣбва да бѫде правило въ неговия животъ. Не постѫпва ли споредъ това правило, той не може да се нарече окултенъ ученикъ. Просията огрубява човѣшкия характеръ, а работата го облагородява. Ще кажете, че Христосъ е подържалъ мисъльта „искайте и ще ви се даде“. Въ дадения случай думата „искайте“ може да се преведе съ думата „работете“. Може ли човѣкъ да иска жито отъ нивата си, ако нищо не е сѣлъ? Може ли да събира плодове отъ градината си, въ която нито едно плодно дърво не е посадилъ? Може ли да счита, че има право да тегли пари отъ банка, въ която нищо не е вложилъ? Да искате нѣщо отъ баща си, или отъ приятеля си, това подразбира да сте вложили нѣщо въ него. Да искате нѣщо отъ Бога, това подразбира да сте вложили нѣщо въ Него. Какво може да вложи човѣкъ въ Бога, това е въпросъ, но важно е, че Богъ е вложилъ много нѣщо въ човѣка, заради което последниятъ е свободенъ да иска отъ Него. Човѣкъ има право да иска отъ Бога добри условия, за да развива дарбитѣ и способноститѣ, които Той е вложилъ въ него. Важно е човѣкъ да знае, отъ кого да иска и какъ да иска. Ако отиде нѣкѫде да учи нѣщо, но го изпѫдятъ навънъ, това показва, че невидимиятъ свѣтъ го намира за работоспособенъ и го заставя да работи.

Освенъ физически, човѣкъ трѣбва да работи и духовно надъ себе си. Като работи по този начинъ, човѣкъ осмисля живота си. Иначе, той всѣкога ще казва, че животътъ нѣма смисълъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ самъ трѣбва да намѣри смисъла на живота. Ако малкото пиленце, което току що е излѣзло отъ яйцето, тръгва следъ майка си да си търси храна, колко повече човѣкъ, който е училъ, свършилъ е университетъ, самъ може да изкарва прехраната си и да осмисли своя животъ.

Единъ младъ човѣкъ, който свършилъ университетъ, отишълъ въ едно министерство да търси служба. Следъ голѣми обещания отъ страна на министъра, той не получилъ никаква служба, но не се отчаялъ. Взелъ едно точило, закачилъ диплома си на него и започналъ да точи ножове. Така той изкарвалъ повече, отколкото нѣкой чиновници. Човѣкъ съ виеше образование да точи ножове, това е характеръ! Той предпочелъ честно да изкарва прехраната си, отколкото да очаква на милостьта и благодеянието на хората. Другъ младъ господинъ искалъ да следва университетъ, но нѣмалъ средства. Като мислилъ, отде да си достави срѣдства за учене, безъ да се отчайва, той станалъ ваксаджия. Съ собствени усилия, той свършилъ университетъ. Рѣдко се срѣщатъ такива хора, но като ги срещнете, вие трѣбва да се поучите отъ тѣхъ.

Следователно, когато човѣкъ дойде до положение да предава и да възприема истината, той трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Всѣки трѣбва да каже въ себе си: За истината съмъ готовъ на всички жертви. Започнете ли да се безпокоите, какво ще стане съ васъ, вие не можете нито да предадете, нито да възприемете истината.—Ами ако умремъ отъ гладъ, отъ лишения? — Въ смъртьта нѣма нищо страшно. Важно е, какъ човѣкъ ще умре. Ако човѣкъ правилно е възприемалъ и предавалъ истината, ангелътъ на смъртьта ще дойде, ще го вземе и ще го занесе на небето, дето му се готви тържественъ приемъ. Не е ли възприемалъ и предавалъ истината добре, ангелътъ не може да му помогне. Кредиторитѣ му ще го чакатъ предъ вратата и веднага ще го поематъ. Докато не изплати всичкитѣ си дългове, тѣ нѣма да го пуснатъ. Като знае това, човѣкъ не трѣбва да чака последния часъ, тогава да се раз- плаща. Приживе още той трѣбва да е разчистилъ смѣткитѣ си, да е изплатилъ всичкитѣ си полици. Щомъ изплати задълженията си, той трѣбва да чака своя женихъ, както младата мома го очаква, за да отидатъ на вѣнчило. Вѣнчилото представя заминаване за онзи свѣтъ. Който е ликвидиралъ съ старитѣ си смѣтки, той спокойно заминава за онзи свѣтъ, сбогува се съ близкитѣ си, благодари на майка си, на баща си, на братята, на сестритѣ си, че сѫ живѣли добре съ него, че е благувалъ между тѣхъ, и сега отива, да работи, да служи на ближнитѣ си.

Когато напуща бащиния си домъ, младата мома мисли, че отива при своя възлюбенъ да благува. —Не, младата мома благува, докато е при майка си и при баща си. Напусне ли бащиния си домъ, и отиде при своя възлюбенъ, при господаря си, при деребея, тя започва да слугува. Сѫщото се отнася и до младия момъкъ. И той мисли, че отива при своята възлюбена — деребейка да благува. Не, работа, служене го очаква тамъ. Щомъ деребеятъ и деребейката се събератъ на едно мѣсто, между тѣхъ се поражда търкане. Дето има търкане между хората, тамъ всѣкога Божественото разбиране на нѣщата е изключено.

Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота, отъ всичко, което имъ е дадено. Тѣ живѣятъ въ мислитѣ, въ чувствата, въ благата на Бога и пакъ сѫ недоволни. Богъ е вложилъ въ тѣхъ редъ дарби и способности и пакъ сѫ недоволни. Въпрѣки всичко това, тѣ търсятъ. нѣкакъвъ щастливъ животъ отвънъ нѣкѫде. Това значи, да търсятъ своя деребей, или своята деребейка. Като се срещнатъ деребеятъ и деребейката, ще се хванатъ за коситѣ, и цѣлъ животъ ще се разправятъ. Това е неразбиране на живота. Когато напуща бащиния си домъ, момата трѣбва да благодари на майка си и на баща си за всичко, което е получила отъ тѣхъ, и да каже: Азъ отивамъ сега да слугувамъ на своя възлюбенъ. Като свърша работата си при него, пакъ ще се върна при васъ. Какавото придобия, ще го донеса въ вашия домъ. Бащата и майката ще благословятъ дъщеря си, ще я изпратятъ при нейния възлюбенъ да слугува и да учи. По сѫщия начинъ трѣбва да постѫпи и синътъ.

Човѣкъ слиза на земята да слугува на деребея или на деребейката. Като свърши работата си, както трѣбва, той ще се сбогува съ него и ще се върне при баща си и при майка си, отъ чийто домъ е излѣзълъ. Той трѣбва да е работилъ при господаря си добре, за да се раздѣли господарьтъ му съ мѫка, съ съжаление, че губи такъвъ добъръ слуга. Каквато работа и да вършите, вършете я съ любовь, всички да съѫаляватъ, че сте ги напуснали Съ душа и духъ трѣбва да работите. Който работи по този начинъ, той е истински ученикъ. Разуменъ трѣбва да бѫде ученикътъ, да не си създава излишни страдания. Достатъчно сѫ на човѣка страданията, които Богъ му е опредѣлилъ. Само тия страдания носятъ благословение за него.

Вънъ отъ тѣхъ, всички страдания не сѫ на мѣстото си. Тѣ ожесточаватъ човѣка, но не го повдигатъ. Нѣма по-голѣмо престъпление за човѣка отъ това, той самъ да си създава излишни страдания.

Сега, мислете върху идеята: малкитѣ желания криятъ въ себе си голѣми блага. Силата на огъня е въ кибритената клечка. Отъ малкото пламъче се разгаря голѣмъ огънь. Малкитѣ мисли създаватъ велики работи. Малкитѣ чувства, малкитѣ потици, малкитѣ усилия, проникнати отъ разумностьта, развиватъ велика деятелность. Разумностьта работи съ малки величини. Какво прави неразумниятъ? Едва повѣрвалъ въ Бога, той веднага отива да преобразява свѣта. Дето отиде, все за името Господне говори. Отива при нѣкой банкеръ, иска да изтръгне отъ него нѣкаква сума въ името Гсподне. Банкерътъ му казва, че не вѣрва въ никакъвъ Господъ.— Ами въ човѣщината не вѣрвашъ ли? — Нито въ Господа вѣрвамъ, нито въ човѣщината. Иди да работишъ! Който истински вѣрва въ Бога и Го обича, той никога не излага Божието име, нито името на Христа. Затова казвамъ: Не излагайте името Божие, името Христово за нищо на свѣта. За предпочитане е човѣкъ да гладува, но да запази името Божие свето и неопетнено. Дойдете ли до Божието име, до Божествената наука, тамъ се иска приложение, работа и трудъ. Тамъ никакви проповѣди не сѫ въ състояние да обърнатъ сърдцето на човѣка. Ако нѣкой религиозенъ е изпадналъ материално, нека се помоли да му се даде нѣкаква работа, да направи нѣщо, да услужи на нѣкого, но въ никой случай да не петни името Божие. Името Божие не се проповѣдва съ пари. Имайте характера на апостолъ Павла, който е казвалъ за себе си, че пропоповѣда името Божие даромъ. Не изисквайте отъ хората това, което вие не сте имъ дали. Какъ ще искате хората да ви бѫдатъ братя, когато вие не сте показали никакво братство къмъ тѣхъ? Какъ ще искате отъ хората любовь, когато вие никога не сте имали любовь къмъ тѣхъ?

Като ученици, вие трѣбва да имате правилни отношения, правилни разбирания. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да не се самоизлъгва, да не се ограничава. Всѣки човѣкъ разполага съ умъ, сърдце, воля, душа и духъ, съ редъ дарби и способности, които трѣбва да развива. Има ли тия нѣща въ себе си, той е богатъ. Отъ усилията, които ще направи за развиване на дарбитѣ и способ- ноститѣ си, зависи неговото бѫдеще благо. Ще каже нѣкой, че е произлѣзълъ отъ богатъ, знатенъ родъ и не може да се прояви като простъ работникъ. — Да разсѫждава човѣкъ така, това е криворазбранъ аристократизъмъ. Стане ли въпросъ за името Божие, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да слѣзе до най-долното стѫпало и оттамъ да започне да пъпли. — Ама знаете ли, какъвъ бѣше моятъ баща? — Знаемъ. Споредъ теорията на Дарвина, твоятъ баща, както и всички хора, сѫ произлѣзли отъ маймуна. Споредъ теорията на Дарвина, първоначално твоята баща е билъ дивакъ, който е живѣлъ въ пещеритѣ и се е обличалъ въ кожи. Какво благородство е имало въ твоя баща? При това положение, твоятъ баща е извършилъ хиляди престѫпления. Съ какво благородство ще се хвалите? Не се хвалете съ благородството на баща си, но хвалете се съ великото и благородно Божие име. Ако речете да се хвалите съ своитѣ дѣди и бащи, вие сте пропаднали. Не се хвалете съ своитѣ дѣди и прадѣди, нито съ своитѣ бащи, нито съ себе си. Откакъ е слѣзълъ на земята до сега, човѣкъ е вършилъ и не престава още да върши престѫпления. Той е убивалъ и убива хора, животни, говеда; той изяжда милиарди тонове жито, царевица, плодове и т. н. И следъ всичко това казва за себе си, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Кжде е този образъ, кѫде е това подобие? Днесъ човѣкъ на човѣка, братъ на брата си създава редъ нещастия, страдания и мѫчнотии и, въпрѣки това, иска да се представи за мораленъ. Това, което днесъ виждаме въ живота, е обикновенъ моралъ. Това не е великиятъ Божественъ моралъ. Искате ли да заслужите името човѣкъ, работете върху себе си, да събудите божественото въ васъ.

Само Божественото прави отъ човѣка истински човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие.

Какво се иска днесъ отъ човѣка? — Съзнателна, разумна работа. Човѣкъ мисли идеално, обаче, не прилага идеално. Както мисли той, така трѣбва и да прилага. Каквото прави, човѣкъ предварително трѣбва да го обмисли. Колкото и да е малко онова, което човѣкъ е извършилъ, щомъ е добре обмислено, това го прави доволенъ. Щомъ човѣкъ е доволенъ отъ себе си, и Богъ, и окрѫжаващитѣ ще бѫдатъ доволни отъ него

Сега, като ви се говори по този начинъ нѣщо вѫтре въ васъ ви казва: Лесно се говори, но мѫчно се изпълняватъ нѣщата. Пъкъ и не е нужно всичко да се направи точно, както ви се казва. Може би, друго нѣщо да се разбира. Човѣкъ не трѣбва да приема нѣщата абсолютно. — Не, всѣко нѣщо, което Богъ ви казва, е абсолютно. То не търпи никакво тълкуване. Срѣщате единъ човѣкъ, обремененъ, скърбенъ. Трѣбва ли да мислите, да му помогнете, или не. Трѣбва ли да се бавите въ даване на помощьта си ? Виждате, този човѣкъ преживява толкова голѣмо напрежение, че ако не му помогнете, струнитѣ му ще се скѫсатъ. Помогнете му веднага и то по такъвъ начинъ, че да не уроните неговото достойнство. Като знаете, презъ кой пѫть ще мине той, посадете нѣколко плодни дървета, да си откѫсне нѣколко сладки плодове и да продължи пѫтя си. Поставете на пѫтя, презъ който ще мине, една чешма, да пие, да утоли жаждата си. Никѫде не поставяйте името си, но пишете: Пѫтниче, като минешъ покрай тази плодна градина, откѫсни си, колкото плодове искашъ, но не взимай никакъвъ запасъ въ торбата си. Пий вода, колкото искашъ, но не пълни манерката си, да имашъ въ запасъ. Чешмата е близо до тебе. Като ожъднѣешъ, иди при нея да се напиешъ. Това значи, да прави човѣкъ добро. Доброто представя градина съ зрѣли, сладки плодове. Доброто представя изворъ съ чиста, планинска вода, Дайте на уморения пѫтникъ отъ плодоветѣ на тази градина и отъ водата на този изворъ, да уталожи глада и жаждата си. Да прави човѣкъ добро, това не значи още, че трѣбва да задоволи всички нужди на човѣка. Единъ великъ Учитель може да възкръси мъртвия, да излѣкува болния, да даде знание на невежия, но никога не би могълъ да дава пари на заемъ, нито да създава условия на хората да забогатяватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да услужва на време и на мѣсто. Това значи, да бѫдете ученици. Да бѫде човѣкъ изправенъ, да живѣе съобразно Божиитѣ закони, това не значи, че трѣбва да бѫде светия. Не е лесно да стане човѣкъ светия. Сегашнитѣ църкви сѫ пълни съ светни, но това не сѫ светни, признати отъ небето. Христосъ казва: „Синъ Человѣчески не дойде да Му послужатъ, но да послужи“. Христосъ дойде да послужи на човѣчеството, а Неговитѣ последователи казватъ, че не сѫ дошли на земята да слугуватъ. Това не сѫ истински Христови последователи Последователите на Христа, както и ученицитѣ Му, трѣбва да приличатъ на Учителя си. И тѣ трѣбва да кажатъ като Христа: „Не дойдохме да ни послужатъ, но да послужимъ“. Който не може да каже за себе си така, той не разбира Христовото учение.

Сега, като ученици, отъ васъ се иска работа, която облагородява сърдцето; трудъ, който укрепва ума и постоянство, което калява волята. При това положение, ученикътъ ще може да възприеме истината, която Учительтъ му преподава. Който не постѫпва по този начинъ, той не може да възприеме истината. Щомъ не възприема истината, той се осакатява, става инвалидъ. Ние не подържаме учение, което прави хората инвалиди; ние не подържаме болницитѣ, защото свѣтътъ има грижа за тѣхъ; ние не подържаме бедни, защото благотворителнитѣ дружества ги подкрепватъ. Ние сме за онова учение, което носи новото — животътъ. Ние сме за онова учение, което възкръсява хората, което носи любовь, мждрость, истина, знание и свобода. Ние сме за онова учение, което носи изкуство и музика. Безъ любовь, животъ не сѫществува. Безъ мѫдрость нѣма знание, нѣма свѣтлина въ свѣта. Безъ истина нѣма никаква свобода. Безъ тия добродетели нѣма растене, нѣма никакво развитие. Безъ тия добродетели никаква организация, никакво общество не може да сѫществува.

Ученикътъ на новото учение може да възприема любовьта и да я предава. Той може да възприема мѫдростьта и да я предава. Той може да възприема истината и да я предава. Той може да възприема добродетельта и да я предава. Той може да възприема правдата и да я предава. Това сѫ петтѣ добродетели — петтѣ скрижали за развитието на човѣшката душа. Който е придобилъ тѣзи велики добродетели въ себе си, той е силенъ човѣкъ. Каквато болесть и да о нападне, той лесно се справя съ нея. Той е господарь на всички микроби, които причиняватъ различнитѣ болести. Микробитѣ сѫ малки сѫщества, които живѣятъ паразитно. Тѣ оставятъ нечистотиитѣ си въ човѣшката кръвь вследствие на което причиняватъ различни болести. Чрезъ мисъльта си, човѣкъ може да забрани на тия паразити да се размножаватъ въ него и ги изпѫжда навънъ. Свѣтлата мисъль може да преобрази човѣка, да го освободи отъ всички мѫчнотии. За да се справи съ болеститѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде още смѣлъ и безстрашенъ. Има ли тия качества въ себе си, той може да застави ангела на смъртьта да се върне назадъ, безъ да вземе душата му. Страхливата майка може да стане причина да изгуби детето си.

Като види, че ангелътъ на смъртьта обикаля леглото на детето и, тя казва: Господи, Ти ми даде това дете, Ти можешъ да го вземешъ. Да бѫде твоята воля! Като умре детето и, тя плаче, страда, вика къмъ Господа: Господи, защо взе детето ми? Обаче, смѣлата и безстрашлива майка упорствува докрай. Тя не дава детето си и казва на ангела: Господъ е изпратилъ това дете при мене, да го възпитавамъ. Докато не го възпитамъ, нѣма да го пусна. Богъ му е далъ условия да живѣе, а не да умира. Върни се на небето и кажи на Господа, че не давамъ детето си. Като види смѣлостьта и безстра- шието на майката, ангелътъ се връща на небето, безъ да вземе душата на това дете. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да изпълни докрай задълженията си, да изплати всичкитѣ си дългове. Мнозина искатъ по-скоро да заминатъ за другия свѣтъ, да се освободятъ отъ дълговетѣ си. Обаче, добриятъ. справедливиятъ човѣкъ иска по-дълго време да живѣе на земята, да изплати докрай дълговетѣ си. Да изплати човѣкъ дълговетѣ си, това е задачата на неговия животъ.

Сега, обръщамъ вниманието ви, будни да бѫдете. Казано е въ Писанието: „Будни бѫдете, за да не би, като дойде Духътъ, да ви намѣри заспали“. Като ученици, ще работите надъ себе си, да развивате положителното, благородното. Вие нѣма да постигнете всичко изведнъжъ, но трѣбва да работите. Съ плачъ нищо не се постига. Нѣкой плачатъ, че не успѣватъ да постигнатъ желанията си. Има смисълъ да плаче човѣкъ, но когато е посѣлъ нѣщо. Ако земедѣлецътъ е разоралъ и посѣлъ нивата си, има смисълъ да плаче. Но ако не я разоралъ и посѣлъ, колкото и да плаче надъ коравата и необработена земя, нищо нѣма да постигне. Нѣкой плаче за изгубенитѣ си пари, за непостигнати желания, за нѣкаква обида, която му нанесли и т. н. Азъ съжалявамъ всѣки човѣкъ, който плаче за такива работи. Има смисълъ да плаче човѣкъ, когато е изгубилъ възможностьта да направи едно добро; да услужи на нѣкого. Това е истинска загуба. Всичко друго е освобождаване. Открадването на паритѣ е освобождаване на човѣка отъ излишенъ товаръ. Чрезъ болеститѣ и страданията човѣкъ се учи. Това сѫ уроци, които той трѣбва да научи. Отъ човѣка зависи да бѫде здравъ или боленъ. Отъ човѣка се иска работа и учение.

Често хората не успѣватъ въ живота си, защото очакватъ, като богатитѣ, да дойде автомобилъ, да излѣзатъ нѣкѫде да се разходятъ. — Не, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да прави усилия, самъ да постигне своитѣ желания. Какъ сте живѣли досега, какво сте правили, за това нѣма да ви сѫдятъ. Това е животъ на вашето минало. Ако рекатъ да ви сѫдятъ за миналото, съ васъ заедно трѣбва да сѫдятъ всички поколѣния, които сѫ живѣли преди васъ. Какъ е изгрѣвало слънцето въ миналия ви животъ, не е важно. Важно е, какъ днесъ изгрѣва слънцето. За васъ е важенъ сегашниятъ ви животъ. Той опредѣля вашето бѫдеще. Нѣкой казва, че едно време е билъ по-добъръ. Той се лъже. Едно време той е билъ по-лошъ, отколкото сега. Днесъ той има по-голѣма свѣтлина, която му показва това, което по-рано не е виждалъ. Въ миналото той не е виждалъ това, което днесъ вижда, затова мисли, че е билъ по-добъръ. Ако и тогава е виждалъ толкова поне, колкото днесъ вижда, той щѣше да знае, че не е толкова добъръ, колкото си мислилъ. Въ бѫдеще пъкъ той ще е по-добъръ, отколкото днесъ. Като знаете това, използувайте днешния день, днешното разбиране, днешната свѣтлина. За миналото не мислете. Нѣкой седи на камъкъ, пролива сълзи, плаче и нарежда, че билъ неспособенъ. Казвамъ: Не чакай да те бутатъ съ остенъ. Стани, вдигни камъка, на който си седналъ. Нѣкога дѣдо ти е заровилъ подъ този камъкъ гърне съ злато. Извади оттамъ гърнето и го използувай въ живота си.

Всички на работа! Кой кѫдето е седналъ, подъ него има заровено голѣмо богатство. Стани, вдигни камъка, на който седишъ, и започни да копаешъ. Извади оттамъ богатството и започни съзнателно да работишъ. Въ всѣки човѣкъ е скрито голѣмо богатство — неговитѣ дарби и способности, които той трѣбва да разкопава и обработва. Не губете времето си! Всѣки на работа! Турете старитѣ методи настрана и приложете новитѣ. Старото учение сте опитали вече, знаете го. Опитайте новото учение, новитѣ методи и вървете напредъ!

*

9. Лекция отъ Учителя, държана на
17 октомврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...