Jump to content

1928_10_03 Безъ прегради


Ани

Recommended Posts

От томчето "Ключътъ на живота"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 БЕЗЪ ПРЕГРАДИ 

Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие.

Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие.

Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ пълното щастие.

Размишление

Въ живота на човѣка има нѣколко важни нѣща, които той трѣбва да изучава. Отъ познаването на тия нѣща зависи неговото бѫдеще. Днесъ тия важни нѣща представятъ за човѣка неизвестни величини. Животътъ на човѣка е построенъ, именно, върху тия неизвестни. Една отъ неизвестнитѣ величини за човѣка е животътъ. Какво представя животътъ, и той не знае, но трѣбва да го изучава. Животътъ има две страни: положителна и отрицателна. Дветѣ страни на живота го опредѣлятъ като щастливъ и като неща- стенъ. Когато животътъ се проявява така, както изтича отъ Бога, той е щастливъ. Когато не се проявява такъвъ, какъвто е въ действителности, той е нещастенъ. Когато се стреми къмъ нѣщо и не може да го постигне, човѣкъ се чувствува нещастенъ. Постигне ли го, той е щастливъ. Въ този смисълъ, щастието и нещастието сѫ вѫтрешни състояния въ човѣка. Човѣк се стреми къмъ нѣщо, но къмъ какво, и той не знае. Значи, и стремежътъ на човѣка представя нѣщо неизвестно.

Какво представя стремежътъ, и защо човѣкъ се стреми? Стремежътъ не е нищо друго, освенъ слизане и качване на човѣка по наклонъ. Когато пуснете нѣкое тѣло въ пространството, то пада на земята подъ влияние на земното притегляне. Такава сила) представя стремежа на човѣка. Подъ влиянието на своя потикъ къмъ нѣщо, човѣкъ върви стремително въ дадена посока. — Докога ще се движи въ тази посока? — Докато стигне предмета, къмъ който се стреми. Щомъ стигне този предметъ, т. е. своя идеалъ, той спира. Значи, предметътъ, къмъ който човѣкъ се стреми, спира неговото движение. По-далечъ отъ този предметъ той не може да отиде. Следователно, всѣки предметъ, къмъ който се стремимъ, е въ състояние или да ни отклони отъ пѫтя, или да спре нашето движение. Ако нѣкой човѣкъ се стреми да отиде далечъ нѣкѫде, т. е. въ идеалния животъ, но постави на пѫтя си нѣкакъвъ предметъ, самъ ще прегради пѫтя си, самъ ще спре движението си. Вървете въ правия пѫть безъ прегради, безъ препятствия. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не препятствува на движението си? Щомъ си препятствува, това показва, че е поставилъ на пѫтя си нѣкакво желание. Всѣка човѣшко желание е преграда, поставена на пѫтя на наклонната площь. Тръгне ли човѣкъ по тази наклонна площь, да реализира своето желание, той неизбѣжно ще спре. Това желание, именно, опредѣля посоката на движението на даденъ човѣкъ. Животътъ на този човѣкъ ще върви въ тази посока, въ която е поставено желанието му. При това положение, животътъ самъ по себе си ще се прояви.

Следователно, когато нѣкой казва, че желае нѣщо, това не е нищо друго, освенъ стремежъ къмъ предмета, който е поставенъ въ известна посока. Той привлича човѣка. Човѣкъ започва да се стреми къмъ тази посока, именно, и животътъ му се проявява по единъ, или по другъ начинъ. Който разбира този законъ, той знае, каква посока ще вземе неговиятъ животъ. Желанията могатъ да бѫдатъ силни и слаби. При силнитѣ желания, наклонътъ, билъ той въ възходяща или въ низходяща посока, е голѣмъ. При слабитѣ желания наклонътъ е малъкь. Понеже при силнитѣ желания, които водятъ въ низходяща посока, наклонътъ е голѣмъ, и бързината на движението е голѣма. При бързото движение човѣкъ неизбѣжно пада, защото предметътъ, къмъ който се стреми, не може да го спре. Често човѣкъ завлича съ себе си и самия предметъ. Понѣкога това бързо движение става причина човѣкъ да изгуби желанието си. Изгуби ли желанието си, той става нещастенъ. Когато силно се удари въ желанието си, човѣкъ може да го умъртви, да го раздроби на части.

И тъй, какво въ сѫщность представя животътъ, това е неизвестно за човѣка. Въ човѣка има нѣкаква сила, която му подсказва, че живѣе, но отде иде, защо е дошълъ на земята, какво е неговото предназначение, и той не знае. Казвате, че човѣкъ трѣбва да се храни, да расте и да се развива. Защо трѣбва да се храни? Защо трѣбва да расте? Какво се постига съ растенето? Човѣкъ не може да отговори не само на тия въпроси, но и на много още. Той знае, че като е дошълъ на земята, трѣбва да живѣе, да яде, да пие вода, да се движи, но защо е нужно всичко това, не може да си отговори. Това, именно, показва, че човѣкъ се движи и живѣе съ неизвестни величини.

Когато се говори за материята, ние имаме предъ видъ нейнитѣ четири състояния: твърдо, течно, въздухообразно и огнено, или свѣтлинно. Тѣзи състояния на материята се срѣщатъ и въ човѣка. Когато твърдата материя преобладава въ човѣка, той минава за твърдъ. Ако течната материя преобладава въ него, той минава за мекъ. Когато въздухообразната материя преобладава въ човѣка, той има разположение къмъ разширяване, къмъ заемане голѣмъ обемъ въ пространството. И най-после, има случаи, когато огнената материя преобладава въ човѣка. Тогава той е горещъ, огненъ и дето мине, всичко сгорещява. Понеже животътъ се изявява чрезъ четиритѣ състояния на материята, човѣкъ непременно ще бѫде и твърдъ, и теченъ, и въздухообразенъ, и огненъ. Ако не е твърдъ, човѣкъ ще бѫде или теченъ, или въздухообразенъ, или огненъ. Ако не е теченъ, той ще бѫде или твърдъ, или въздухообразенъ, или огненъ. Ако не се проявява нито въ едно отъ тия състояния, той никакъвъ не е, т е. животътъ въ него не може да се прояви. Докато пулсътъ на човѣшкото сърдце бие, докато въ него има външна и вѫтрешна топлина, и животъ има. Твърдостьта и огъньтъ сѫ крайниятъ предѣлъ на земния животъ. Човѣкъ гори, докато е твърдъ. Щомъ твърдостьта престане, и горението престава Човѣкъ е твърдъ, докато гори; той е горещъ, докато е твърдъ. Изгуби ли твърдостьта си, и горението престава. Щомъ горението престава, и твърдостьта се губи.

Това сѫ научни положения отъ алхимията, които трѣбва да преведете въ съзнанието си. Преведете ли ги, вие ще разберете отношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ. Какво предава твърдостьта на тѣлата? —Форма. Твърдостьта е основа на формитѣ. Безъ твърдость тѣлата не могатъ да иматъ никаква форма. Формитѣ се моделиратъ, когато се предаде на тѣлата известна мекота. Който иска да моделира формитѣ на своитѣ мисли, чувства и желания, той трѣбва да познава законитѣ, които управляватъ твърдата материя. Едни отъ човѣшкитѣ желания сѫ твърди, други—течни, трети — въздухообразни и четвърти — огнени. Желанията непременно трѣбва да съдър- жатъ известни качества, за да се различаватъ едни отъ други, да знае човѣкъ, какъ да се справя съ тѣхъ, какъ да ги реализира. Ако не разбира своитѣ мисли, чувства и желания, човѣкъ може да ги изгуби. Нѣкой говори за моралъ, за характеръ въ себе си, безъ да мисли за твърдостьта. Докато не придобие твърдость въ себе си, човѣкъ не може да говори за моралъ, за устой на характера си.

Представете си, че имате две семена, които сѫ въ твърдо състояние. Докато не ги посадите въ земята, животътъ имъ се намира въ латентно състояние. Посадите ли ги въ земята, тѣ намиратъ влага и започватъ да се разпукватъ, т. е. животътъ, който е билъ скритъ въ тѣхъ, се проявява. Ако едното семе задържа влагата, както и всички останали условия, само за себе си, ние казваме, че това семе нѣма никакъвъ моралъ. То трѣбва да задържи за себе си само една часть отъ условията и благата на живота, колкото му сѫ нужни, а останалитѣ да изпрати къмъ другото семе. Следователно, когато човѣкъ задържа всичкитѣ блага на живота само за себе си, казваме, че той не е мораленъ, т. е. нѣма моралъ. Изпраща ли часть отъ благата, които получава, и къмъ другитѣ хора, той има моралъ. Който отнима условията за животъ отъ даденъ човѣкъ, той не постѫпва морално. Никога не отнимайте условията за животъ на кое и да е живо сѫщество. Оставете живота като рѣка свободно да тече въ всички живи сѫщества и да ги напоява. Ако богатиятъ, който има на разположение кѫщи, ниви, лозя, градини, добитъкъ, спре тия блага само за себе си, като се сили да премахне всички прѣчки на пѫтя си и постави преграда между себе си и своитѣ ближни, нѣма да мине много време, и той ще изгуби всичко.

Земята се върти, и теченията на живота се движатъ отъ една посока въ друга. Ще дойде день, когато благоприятнитѣ условия ще потекатъ въ посока, противоположна на първата. Тогава, богатиятъ ще осиромашее, а сиромахътъ ще забогатѣе. Има единъ великъ законъ въ природата, който регулира нѣщата. Благата на живота не текатъ само въ една посока. Тѣ мѣнятъ посоката на своето движение. Въ природата постоянно има приливи и отливи, а не само приливи или отливи. Възъ основа на този законъ, ние приемаме че и рѣкитѣ се движатъ въ две противоположни посоки, а не само въ една посока, както мнозина твърдятъ. Ако приемемъ последното твърдение за вѣрно, тогава законътъ за прилиритѣ и отливитѣ въ природата се отнася само за известни случаи. Въ сѫщность, не е така. Този законъ е общъ и се отнася не само до физическия, но и до психическия животъ.

Кои сѫ причинитѣ за приливитѣ и отливитѣ, това е другъ въпросъ. Теченията въ природата се регулиратъ отъ една вѫтрешна причина. Отъ това гледище, Именно, казваме, че теченията въ живота сѫщо се смѣнятъ. Който разбира този законъ, той никога не би се осмѣлилъ да постави преграда между себе си и своя ближенъ, съ цель да задържи благата само за себе си. Той знае, че всѣка преграда, която е поставилъ, единъ день ще се обърне противъ самия него. Като не разбира този законъ и не го спазва, човѣкъ самъ си създава нещастия. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да знае, че не е той, който създава благата. Другъ създава благата. Щомъ знаемъ това, отъ насъ се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божественитѣ блага, които текатъ къмъ насъ. Що се отнася до човѣшкитѣ блага, който иска, той може да поставя прегради. За Божественитѣ блага, обаче, никакви прегради не се позволяватъ.

Земедѣлецъ работилъ цѣло лѣто събралъ жито отъ нивата си. Той има право да прибере житото си въ хамбаръ. Въ случая хамбарътъ представя една преграда. Божественитѣ блага, обаче, не се нуждаятъ отъ хамбари. Единствениятъ хамбаръ, който самата природа е предвидила за нѣкой Божествени блага, това е стомахътъ. Всѣки има право да тури въ този хамбаръ само толкова, колкото е нужно за случая. Тури ли повече, отколкото трѣбва, веднага ще дойде наказанието. Ако нѣкой се нуждае отъ повече храна, позволява му се да туря по-често, но по малко. Тукъ не се позволява никакво осигуряване, никакъвъ запасъ. Рече ли нѣкой да се осигури за утрешния день, да складира нѣщо въ хамбара си за следния моментъ, веднага му пращатъ писмо отъ невидимия свѣтъ, съ което го викатъ да даде отчетъ, защо е престѫпилъ единъ отъ великитѣ закони на Битието, защо е турилъ преграда на Божиитѣ блага. Като ученъ човѣкъ, който много знае, искатъ да го назначатъ на служба въ невидимия свѣтъ.

И тъй, помнете: Божественото благо е общо за всички живи сѫщества. Божественото е достъпно за всички сѫщества, но всѣко сѫщество може да се ползува отъ него повече или по-малко, споредъ степеньта на своето развитие. И мухата, и вълкътъ, и човѣкътъ иматъ право да се ползуватъ отъ живота, обаче, никое живо същество нѣма право да туря преграда на живота. Щомъ се осмѣли да тури преграда на живота, смъртьта неизбѣжно го следва. Защо убиватъ вълцитѣ? — По единствената причина, че спиратъ растенето на овцетѣ. Нѣкой вълци сѫ станали кучета, да пазятъ овцетѣ, но всички вълци не искатъ да станатъ кучета. Борбата между живитѣ сѫщества, която виждаме въ природата, сѫществува и въ човѣка. Тази борба е причина за недоволството, за страданията, за противоречията въ живота. Често въ човѣка се сблъскватъ две противоположни мисли, чувства или желания, вследствие на което той става недоволенъ. Това сблъскване, тази борба се дължи на факта, че въ единъ и сѫщи моментъ дветѣ мисли въ човѣка или дветѣ чувства искатъ да заематъ първото мѣсто въ него. Невъзможно е две мисли или две чувства едновременно да заематъ първо мѣсто въ човѣка. Ако той иска да възприеме и дветѣ мисли, първо ще приеме едната, а после другата. Започнатъ ли тѣ да се борятъ въ него, човѣкъ става недоволенъ. Какъ ще се справи съ недоволството си? За да излѣзе неповреденъ отъ тази борба, човѣкъ трѣбва да стои настрана, да не взима никакво участие. Като се поборятъ известно време, тѣ сами ще решатъ въпроса.

Борбата между две мисли, чувства или желания въ човѣка излиза и вънъ отъ него Ние виждаме, какъ двама братя, или две сестри се борятъ за едно и сѫщо нѣщо, за единъ и сѫщъ идеалъ. Запримѣръ, баща има две дъщери, и дветѣ красиви и образовани. Въ дома имъ дохождат младъ, знатенъ момъкъ, отъ княжески родъ. Дветѣ дъщери се влюбватъ въ него, и всѣка иска да го задържи за себе си. Бащата се чуди, какъ да разреши този въпросъ. Той започва да увещава по-малката да отстѫпи, да почака малко, и за нея ще дойде сѫщо такъвъ знатенъ момъкъ. Обаче, Тя не отстѫпва. Голѣмата дъщеря пъкъ настоява, че момъкътъ трѣбва да принадлежи на нея. И тя не отстѫпва. Какъ ще се реши този въпросъ? Всѣки иска първото мѣсто, първия кандидатъ, първата хапка и т. н.

Съвременнитѣ хора се натъкватъ на редъ такива положения и мислятъ, че сѫ ги разрешили. Повидимому тѣ сѫ ги разрешили, но въ сѫщность тѣзи въпроси и досега още не сѫ разрешени. Нѣкой казва, че като отстѫпилъ, разрешилъ въпроса. Това е привидно отстѫпване. Малцина познаватъ и при- лагатъ закона на отстѫпването. Повечето хора отстѫпватъ външно, а вѫтрешно оставатъ непримирени. Да набиешъ човѣка, да го затворишъ и по този начинъ да го заставишъ да отстѫпи, това не е никакво отстѫпване. И бащата на дветѣ дъщери можа да разреши въпроса така, но това не е правилно разрешаване. Той можа да набие малката дъщеря, да я затвори временно, да я изпрати въ другъ градъ, докато ожени голѣмата, и да каже после, че въпросътъ е разрешенъ чрезъ взаимно споразумяване. — Не, това не е никакво разрешаване. Въ края на краищата малката дъщеря ще каже: Можете да ме биете, да ме затваряте, но ще знаете, че азъ го обичамъ.

Въ такова положение се намира всѣки човѣкъ поотдѣлно. Той представя княжески или царски синъ, въ когото сѫ влюбени дветѣ дъщери на богатия баща. Едната дъщеря представя земния животъ, а другата — небесния. Другояче представени, двата живота не сѫ нищо друго, освенъ животъ на плътьта и животъ на духа въ човѣка. Първиятъ животъ казва: Азъ имамъ право на този човѣкъ. Вториятъ животъ казва: Азъ имамъ по-голѣмо право на него. Когато двата живота въ човѣка се борятъ, той трѣбва да стои настрана и да наблюдава, какъ ще се свърши борбата. Мнозина си въобразяватъ, че сѫ разрешили този въпросъ, но когато най-малко очакватъ, тѣ се изненадватъ отъ себе си и виждатъ, че не сѫ го още разрешили. Той е единъ отъ неразрешенитѣ въпроси. И най-великитѣ мѫдреци на миналото не сѫ могли да го разрешатъ. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се безпокои и да се откаже отъ неговото разрешаване. Колкото и да е труденъ, човѣкъ трѣбва да се занимава съ този въпросъ. Ще дойде день, когато човѣкъ ще се домогне до неговото правилно разрешаване.

Какво представятъ любовьта и умразата въ живота? Тѣ сѫ две дъщери на единъ и сѫщъ баща, които иматъ единъ и сѫщъ стремежъ, но въ противоположни посоки. Онзи, който те обича, и онзи, който те мрази, еднакво се интересуватъ отъ тебе. Кѫдето мръднешъ, и двамата те следятъ. И единиятъ, и другиятъ искатъ да знаятъ, кѫде ходишъ, какво правишъ. И двамата ти пишатъ любовни писма. Единиятъ пише: Слънце на моя животъ, откакъ те видѣхъ, ти - огрѣ всичкитѣ ми кѫтчета, стопли душата ми. Безъ тебе не мога да живѣя. Другиятъ пише: О, ти мое препятствие, мое нещастие. Когато помисля за тебе, или като те видя, настръхвамъ отъ ужасъ. Ти ме водишъ въ дъното на ада.

Сега, ти четешъ и едното, и другото писмо и търсишъ начинъ да ги примиришъ въ себе си. Това нѣщо става всѣки день въ самия човѣкъ. Дойде една свѣтла мисъль въ него, и той се повдигне. Дойде една мрачна мисъль, и той падне на дъното на ада. Следъ това седи и мисли, дали наистина е слънце на живота, безъ което хората не могатъ, или е страшилище на живота, което ги води въ ада. Ти не знаешъ, радость ли носишъ на хората или страдания. Единъ день мислишъ, че си добъръ, че може да излѣзе нѣщо отъ тебе. На другия день казвашъ, че не си добъръ, че нѣма да настешъ човѣкъ. — Защо става това? — Защото се подавашъ на писмата, които всѣки день получавашъ, ту отъ този, който те обича, ту отъ онзи, който те мрази.

Тъй щото, когато човѣкъ е веселъ, разпо- ложенъ, това показва, че той е получилъ любовно писмо, въ което му пишатъ, че е слънце на живота и безъ него не могатъ да живѣятъ. Не е ли разположенъ, той е страшилище, което води къмъ дъното на ада. И едното е толкова вѣрно, колкото и другото. Това сѫ състояния на съзнанието. Човѣкъ изпада въ тия противоположни състояния, защото е поставилъ прегради въ своя животъ. Щомъ премахне тия прегради, животътъ му ще потече нормално, безъ вѫтрешни борби и бушувания. Въ това седи разрешаването на въпроса. Когато Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ себе си, това подразбира, да се върне той назадъ въ своя животъ и да премахне всички прегради, които е поставилъ на Божественитѣ блага. Щомъ разбератъ намѣрението на човѣка, моралиститѣ ще започнатъ единъ следъ другъ да се изреждатъ, да го съветватъ, какъ и доколко да премахне тази преграда. Единъ ще го посъветва да махне една малка часть отъ нея. Другъ ще го съветва да махне по-голѣма часть, но не цѣлата. Трети ще го съветва да махне цѣлата преграда, но да остави коренитѣ, основата и, да не стане нѣкаква катастрофа. — Не, цѣлата преграда ще махнешъ, съ коренитѣ и заедно. Останатъ ли коренитѣ и, останалъ е зародишътъ на злото. Започнете ли да воювате съ злото, или изцѣло ще го победите, или никакъ не се залавяйте съ него.

Сега, ако искате да се справите съ злото, създайте въ себе си правилна обхода. Пазете се да не допущате лъжливи нѣща въ себе си. Обвиняватъ нѣкого въ кражба. Ти излизашъ противъ него и казвашъ, че си го видѣлъ да крие нѣщо подъ дрехата си. Кога е било това, какво е носилъ, не знаешъ, но твоето свидетелство усилва обвинението срещу този човѣкъ. Щомъ не си видѣлъ, какво той крие подъ дрехата си и не помнишъ, кога е било това, по-добре мълчи. Не поставяйте прегради въ живота си, ако искате да бѫдете господарь на себе си, на противоречивитѣ състояния, които ви нападатъ. Следователно, докато човѣкъ не е господарь на себе си, докато не различава, отде идатъ противоречията въ живота му, той се намира въ областьта на относителния моралъ. Той нѣма ясна представа за живота, за това, кое е морално и кое не е. Той е поставилъ преграда на пѫтя на Божественото благо и трѣбва да я махне, животътъ му да потече нормално.

Какво се разбира подъ думитѣ мораленъ и немораленъ животъ? Представете си, че наблюдавате две дървета, расли при различни условия. Отъ външния видъ на дърветата, отъ тѣхното растене, отъ тѣхнитѣ плодове, вие сѫдите за условията, при които тѣ сѫ се развивали. Ако едното дърво е буйно, добре развито, съ добри плодове, вие казвате, че то е расло при благоприятни условия: влагата е била изобилна, климатътъ —- мекъ, свѣтлината и топлината сѫщо сѫ били изобилни. Второто дърво, което е израсло слабо, низко и дало хилави плодове, говори за оскѫднитѣ условия, при които се е развивало. Следователно, кажемъ ли, че нѣкой човѣкъ е немораленъ, ние подразбираме, че той се е развивалъ при неблагоприятни условия. Мо- ралниятъ човѣкъ се е развивалъ при благоприятни, външни и вѫтрешни условия. Обаче, това не трѣбва и не може да служи за оправдаване на човѣка. — Защо? — Защото условията и теченията въ природата и въ живота се смѣнятъ.

Казано е: „Който изтърпи докрай, той спасенъ ще бѫде“. Човѣкъ трѣбва да изтърпи условията на живота си докрай, за да бѫде спасенъ, т. е. да мине въ благоприятнитѣ условия на доброто растене и развиване. Човѣкъ трѣбва да има предъвидъ следното нѣщо: когато е при благоприятни условия, да не поставя преграда на Божественитѣ блага, които идатъ къмъ него. Когато е въ неблагоприятни условия, да не се озлобява, да не се мѫчи да събаря преградитѣ на ония, които сѫ ги поставили. Всѣки самъ трѣбва да премахне преградитѣ, които е поставилъ. Споредъ закона на кармата, въ единъ животъ човѣкъ ще бѫде богатъ, въ другъ — сиромахъ. — Защо? — Теченията на живота се смѣнятъ. Щомъ теченията на живота се смѣнятъ, богатиятъ изгубва всички блага, които по-рано е ималъ, и става сиромахъ. Тия блага отиватъ къмъ страната на онзи, който е билъ сиромахъ. Като е поставялъ прегради на Божественитѣ блага, богатиятъ е станалъ причина да се измѣнятъ теченията въ живота, вследствие на което изгубилъ благоприятнитѣ условия въ полза на сиромаха. Това говори за великия законъ на равновесие, който сѫществува въ природата.

Този законъ има приложение не само по отношение на външнитѣ блага, но и по отношение на благата на сърдцето и на ума. Ако сърдцето на човѣка постави преграда на благата, които идатъ къмъ него, и по този начинъ препятствува да отиватъ въ посока на ума, сърдцето се развива добре, а умътъ остава хилавъ. Но понеже теченията въ живота се смѣнятъ, благата ще почнатъ да текатъ въ посока на ума, и преградата, която сърдцето само е поставило на пѫтя си, ще прѣчи на тия блага да минаватъ къмъ него. Тогава то ще остане хилаво, слабо. Когато човѣкъ пожелае да развива правилно и ума, и сърдцето си, той трѣбва съзнателно да работи върху себе си, сърдцето да махне преградитѣ, които само е поставило на пѫтя си, а умътъ — своитѣ. Съзнае ли това, човѣкъ трѣбва да остави свободно силитѣ, които минаватъ презъ сърцето му, да отиватъ и къмъ ума, за да може, когато теченията се смѣнятъ, силитѣ, които минаватъ презъ ума, да отиватъ и къмъ сърдцето. Като не спазватъ този законъ хората сѫ осакатили, изопачили нормалното си развитие. Запримѣръ, срѣщате човѣкъ съ отличенъ умъ, а съ хилаво сърдце. Или обратно: съ добре развито сърдце, а съ хилавъ умъ. Това сѫ анормални положения въ живота. Човѣкъ трѣбва да има добре развитъ умъ и добре развито сърдце. — Какъ ще се премахнатъ тия аномалии? — Като се махнатъ преградитѣ, които хората сѫ поставили на Божествения пѫть.

Запишете въ ума и въ сърдцето си следната мисъль: Благата, които Богъ дава, трѣбва да се оставатъ свободно да текатъ, да се ползуватъ всички живи сѫщества.—Какви ще бѫдатъ последствията отъ това? — За последствията не мислете. Живѣйте безъ страхъ. Щомъ постѫпвате по Божественъ начинъ, не мислете за последствията Когато дава, Богъ предвижда всичко. Въ Божествения животъ последствията сѫ всѣкога добри. Като не разбира този законъ, човѣкъ се страхува отъ изобилието и мисли, че ако му се даде нѣщо въ изобилие, ще полудѣе, нѣма да знае, какъ да се справи съ него. Щомъ тури преграда на това благо, той наистина ще полудѣе. Ако тури преграда на любовьта, на мѫдростьта и на истината въ себе си, човѣкъ непременно ще полудѣе. Не туря ли никаква преграда, той се разширява, цъвти и забогатява. Нѣкой се оплаква, че сърдцето му е малко, не може да вмѣсти благото, което му се дава. —Щомъ сърдцето на човѣка не може да събере благото, което Богъ му дава, въ него има преграда. Човѣкъ трѣбва да премахне тази преграда, да освободи сърдцето си, за да могатъ енергиитѣ да текатъ свободно въ него, да се отправятъ къмъ ума.

Защо хората не успѣватъ въ живота си, въпрѣки своя стремежъ къмъ новото, къмъ красивото въ свѣта? Тѣ , не успѣватъ, защото, като се стремятъ къмъ новото, не прилагатъ нови методи, но стари. Който иска да успѣва, той трѣбва да се върне назадъ, да събори преградитѣ, които нѣкога самъ е поставилъ на пѫтя си. Като наблюдавамъ хората, виждамъ, какъвъ страхъ ги е овладѣлъ. Тѣ слушатъ да имъ се говори нѣщо хубаво, разбиратъ, че трѣбва да махнатъ преградата въ своя животъ и решаватъ да съборятъ една малка часть отъ тази преграда. Като съборятъ една малка часть отъ нея, тѣ казватъ: Голѣмъ превратъ стана днесъ съ мене.—Днесъ е станалъ голѣмъ превратъ съ нѣкой човѣкъ, а на другия день работитѣ му пакъ не вървятъ. — Не, приятелю, събори тази  преграда изведнъжъ. Събаряшъ ли я часть по часть, животътъ ти нѣма да се оправи. Животътъ не се оправя съ палеативни срѣдства. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, безстрашенъ. Дойде ли до тази ограда, ще я ритне, изведнъжъ да се събори.

Това е философия за светиитѣ, за адептитѣ, за великитѣ учители, които сѫ живѣли безъ прегради. Тѣ сѫ давали изобилно отъ благата, които сѫ получавали отъ Бога. Всички ония, които сѫ поставяли прегради на пѫтя си, които сѫ задържали Божественитѣ блага за себе си, сѫ останали назадъ въ развитието си, и днесъ отново започватъ да пъплятъ, да стигнатъ до мѣстото, отде- то нѣкога сѫ се отклонили. Като се намѣри въ голѣми затруднения, човѣкъ се запитва, колко време му е нужно, докато се върне въ правия пѫть, т. е. докато събори преградата, която е поставилъ на пѫтя си. За да се отговори на този човѣкъ, трѣбва да му се направи хороскопъ. Хороскопътъ на човѣка се опредѣля отъ голѣмината на преградата, която той си е поставилъ. Фигуративно, тази преграда се представя въ видъ на окрѫжность, равна на 360 градуса. Ако за извървяването на всѣки градусъ е нуженъ единъ животъ на земята, то за извървяване на цѣлата окрѫжность сѫ нужни 360 живота. Значи, 360 прераждания сѫ нужни на човѣка, да събори преградата, която самъ е поставилъ. Щомъ събори преградата, той ще се освободи отъ страданията и нещастията въ живота си. Този е пѫтьтъ на обикновения човѣкъ.

Обаче, съзнателниятъ, разумниятъ човѣкъ може да събори преградата изведнъжъ, съ едно удряне на главата. Трѣбва ли човѣкъ да удари 360 пѫти главата си въ преградата, за да разбере, че тя му прѣчи и трѣбва да я събори? Като се удари веднъжъ въ нея, той трѣбва да направи всички усилия да я събори, да не чака второ, трето и триста и шестдесето прераждане, да удря главата си. Трѣбва ли човѣкъ да се преражда 360 пѫти, за да събори една преграда? Ще кажете, че чрезъ прераждане човѣкъ придобива опитности. Какви опитности придобива магарето, като носи вода всѣки день, а отгоре на това го биятъ? Единствената придобивка на магарето отъ постоянното носене на вода и опъване на врата е порастване на ушитѣ му. Значи, животътъ, енергията на магарето се локализира главно въ неговитѣ уши. Като го набиятъ, магарето казва: Сега съмъ вънъ отъ всѣкаква опасность. Значи, то се е научило да понася бой и ругатни. — Не, това не е никаква опитность, никаква придобивка.

Мнозина подържатъ мисъльта, че не може безъ страдания. Вѣрно е, че безъ страдания не може, но кога? Когато страданията се използуватъ разумно. Ако човѣкъ не използува страданията разумно, той ще бѫде въ положението на магаре, което носи вода и го биятъ. Въ резултатъ на това, ушитѣ му порастватъ. Отъ тия страдания магарето нищо не придобива. Ние не сме за страдания, каквито магарето има. Тѣ не осмислятъ живота. Страданията иматъ смисълъ само тогава, когато човѣкъ намира въ тѣхъ начинъ за проява на своята деятелность. Да намѣри човѣкъ правия пѫть на своята деятелность, това значи, да съгласява своята деятелность съ великитѣ Божии закони. Когато едно страдание посети човѣка, втори пѫть сѫщото страдание не може да го посети. Като дойде веднъжъ, човѣкъ трѣбва да го покани въ дома си, да го нагости добре и като си отиде, да му даде нѣкакъвъ подаръкъ, че като го срещне втори пѫть, отдалечъ да го познава. Ако едно и сѫщо страдание посети два пѫти единъ и сѫщъ човѣкъ, това показва, че той не е уменъ, не е научилъ урока си. Ако отъ първия пѫть още не научи урока, който дадено страдание носи, човѣкъ не е направилъ крачка напредъ въ развитието си.

Следователно, когато казваме, че човѣкъ трѣбва да страда, имаме предъ видъ разумното страдание.—Нали трѣбва да реформираме живота си?—Веднъжъ ще го реформираме, и то обмислено, съзнателно, а не два пѫти.—Трѣбва да учимъ. — Веднъжъ трѣбва да учимъ, а не два пѫти. Защо трѣбва да учимъ и да преповтаряме старото? Щомъ сме научили старото, ще вървимъ къмъ новото, а новото не трѣбва да се повтаря — то всѣки моментъ върви къмъ ново и по-ново. Дай свобода на ума си, не го ограничавай, не го преграждай. Стѫпка по стѫпка той ще върви въ правия пѫть, въ пѫтя на новата наука. Пресѣчешъ ли го, ти ще дойдешъ до науката на вѫзлитѣ, която не спасява човѣка. Отъ единия до другия край, конецътъ трѣбва да бѫде равенъ, гладъкъ, безъ никакви вѫзли. Вързаното всѣкога се кѫса. Дрехата на човѣка не трѣбва да бѫде вързана. Тя може да бѫде преплетена, но безъ вѫзли. Никакви вѫзли не се допущатъ на дрехата на хората. Щомъ дрехата нѣма вѫзли, човѣкъ лесно може да се изхлузва отъ нея. Кой човѣкъ е по-уменъ: който лесно се изхлузва, или който не може да се изхлузва? По-уменъ човѣкъ е онзи, който лесно се изхлузва.

Съвременнитѣ хора сѫ дошли до морала, споредъ който за предпочитане е човѣкъ да стои на мѣстото си, дето е поставенъ, отколкото да се изхлузва. Ако този моралъ е правъ, какво трѣбва да прави дървото, въ което е набитъ клинъ? Споредъ този моралъ, дървото трѣбва да остане цѣло, да не позволява на клина да влиза въ него. Дървото, обаче, се изхлузва, т. е. разцѣпва се на две и изхвърля клина вънъ отъ себе си. По този начинъ хората се ползуватъ отъ дървото. Въ дадения случай, дървото се подчинява на разумната воля на човѣка, която поставя по-високо отъ своята. Защо и за какво дървото трѣбва да се цѣпи и изгаря, това е другъ въпросъ. Днесъ дървото се цѣпи и изгаря по единствената причина, че нѣкога е спрѣло Божественото благо само за себе си. На сѫщото основание, ако човѣкъ спира Божиитѣ блага, и за него ще дойде брадвата и клинътъ ще го поставятъ на страдания и нещастия, докато му отнематъ всичко онова, което е надвзелъ.

Сега, азъ давамъ тия обяснения, за да разберете добре всички противоречиви състояния, които минаватъ презъ съзнанието ви, и да ги използувате разумно. Иначе, тѣ ще минаватъ и заминаватъ презъ съзнанието ви, безъ да се ползувате отъ тѣхъ. Какъвъ смисълъ има изучаването на математиката, ако не я приложите въ живота си? Математиката има голѣмо приложение въ живота. Който разбира смисъла на числата Отъ 1 —10, той е разбралъ живота. Числото едно, единицата символизира бащата, двойката — майката, тройката — детето. Единицата представя мѫжкия принципъ, а двойката — женския. Ако вземете числото 1212, имате повторение на единицата и на двойката. Първата единица и първата двойка представятъ бащата и майката — първата степень на тия числа. Втората единица и втората двойка представятъ синъ и дъщеря — втората степень на сѫщитѣ числа. Значи, числото 1212 представя баща и майка, които иматъ единъ синъ и една дъщеря. Сѫщото число показва и условията, които сѫ помогнали за възпитанието на сина и на дъщерята.

Съвременната математика работи съ числата, безъ да разбира тѣхното вѫтрешно значение. Истинскитѣ учени знаятъ това, но обикновенитѣ учени даже не подозиратъ, че всѣко число има не само външно количествено значение, но и вѫтрешно. Отъ разумното съчетание на числата зависи успѣха на човѣка въ умствения, сърдечния и физическия свѣтъ. Глупавитѣ хора изразходватъ голѣмо количество срѣдства, условия, енергия, а умнитѣ — пестятъ. Глупавиятъ разпилява, а умниятъ - економисва. Глупавиятъ се облича разкошно и туря много украшения върху себе си, а умниятъ се облича скромно и съ вкусъ. Той се облича споредъ правилата и изискванията на природата. Споредъ природнитѣ закони, дрехата трѣбва да отговаря на формата на тѣлото. Който не живѣе споредъ законитѣ на природата, той изразходва много енергия. Тогава числото 1212 се увеличава, превръща се въ 121212 и т. н. Колкото повече се повтарятъ числата 1 и 2, толкова повече интелигентностьта и чувствителностьта на децата се намалява. Колкото повече човѣкъ повтаря тия числа, толкова повече той се стреми къмъ осигуряване. Този човѣкъ не вѣрва въ Божия Промисълъ и се надѣва на себе си. Той пълни единъ следъ другъ хамбаритѣ си съ жито, трепери за него и казва: Ако човѣкъ не помисли за себе си, никой нѣма да се погрижи за него. Този човѣкъ е правъ въ заключенията си, но само при сегашнитѣ условия на живота, когато хората сѫ поставили прегради на пѫтя си. Това заключение е право, само при организъмъ, въ който всѣки удъ мисли за себе си. Обаче, това заключение не е право, когато цѣлото тѣло мисли за всички удове. Човѣкъ пъкъ мисли за цѣлото си тѣло, за всѣки отдѣленъ удъ. Ако човѣкъ не отдѣля отъ Божественитѣ блага, които получава, специфична часть за всички свои удове, той е осжденъ на смърть. Той самъ подписва своята смъртна присѫда.

Следователно, щомъ човѣкъ влиза като удъ въ Божествения организъмъ и изпълнява великитѣ закони на Битието, и Богъ ще го зачита. Щомъ е въ хармония съ Първата Причина, той ще бѫде въ хармония и съ цѣлото си тѣло, както и съ всички негови части. Само при това положение могатъ да се сбѫднатъ думитѣ на Христа: „Преди да сте поискали, ще ви се отговори“. Това значи, човѣкъ да е премахналъ преградата отъ пѫтя на своя животъ. Това значи, да бѫде човѣкъ силенъ, да върви въ пѫтя си безъ препятствия, безъ противоречия. Колкото по-голѣми сѫ противоречията на човѣка, толкова по-голѣма е преградата на неговия пѫть. Махнете преградата отъ пѫтя си и знайте, че благата на живота идатъ отъ две противоположни посоки: отъ посока на сърдцето къмъ ума и отъ посока на ума къмъ сърдцето. Постави ли човѣкъ преграда между тѣзи две течения въ себе си, между ума и сърдцето си, ще се яви споръ. Този споръ и до днесъ още сѫществува, не само между сърдцето и ума — вѫтрешно, но и между жената и мѫжа — външно. Въ миналото благата сѫ идвали чрезъ мѫжа, и той турялъ преграда на пѫтя имъ, да не отиватъ къмъ жената. Днесъ е обратно: благата идатъ чрезъ жената. И тя постѫпва като мѫжа, туря преграда на пѫтя имъ, да не отиватъ къмъ мѫжа.

И тъй, когато мѫжътъ заграби всички блага за своя смѣтка, жената нѣма условия да се развива и издребнява. Когато жената заграби всички блага за своя смѣтка, тя става причина за издребняване на мѫжа. Хората едни—други се осакатяватъ, а после търсятъ нѣкакъвъ външенъ начинъ да загладятъ погрѣшката си. — Не, тази погрѣшка не се заглажда лесно. Всѣки, който е лишилъ ближния си отъ благата на живота, той трѣбва да премахне преградата, която е поставилъ на пѫтя му, да потекатъ благата и къмъ него. Съ нищо друго не можете да го задоволите. Който се е лишилъ отъ Божиитѣ блага, той всѣкога и отъ всичко е недово- ленъ. Той постоянно се оплаква, че е лишенъ отъ благата на живота, вследствие на което не е могълъ да порасне като другитѣ хора.

Следователно, да знае човѣкъ, какъ да махне преградата отъ своя животъ, за да могатъ благата, които той получава, да потекатъ къмъ всички хора, това значи, да се е домогналъ до правилната обхода, до новия моралъ. Безъ този моралъ, човѣкъ ще се намира въ положението на магарето, което носи вода. Той ще се ражда и преражда, докато измине 360 градуса. Който не иска да приеме новия моралъ, той ще се освободи отъ противоречията на живота едва следъ завъртване на крѫга отъ 1—360 градуса, т. е. следъ изживяване на своя хороскопъ. Докато не приеме новото въ себе си, човѣкъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Тази мисъль Христосъ е изказалъ предъ Никодима съ следнитѣ думи: „Ако човѣкъ не се роди изново, не може да влѣзе въ Царството Божие“. Като не разбралъ дълбокия смисълъ на новораждането, Никодимъ запитадъ Христа, какъ е възможно старъ човѣкъ отново да влѣзе въ утробата на майка си? Христосъ му отговорилъ: „Ти си учитель Израилевъ и не знаешъ ли това?“ Никодимъ не разбралъ, какъ може човѣкъ да се роди отново, защото ималъ преграда за Божественото благо. Христосъ му казалъ, че за да разбере смисъла на думитѣ, които му говори, той трѣбва да махне преградата, която самъ е поста вилъ. — Може ли самъ да я премахне? — Това,

което човѣкъ самъ е съградилъ, самъ може да го събори. Човѣкъ самъ може да оправи своя животъ. Никой другъ не е въ състояние да оправи неговия животъ. Богъ внася живота и благата въ човѣка, но човѣкъ самъ може да изправи онова, което е изопачилъ. Отъ Бога е животътъ, знанието, свѣтлината, свободата, но отъ човѣка зависи приложението на това, което му се дава. Да живѣе човѣкъ, това значи, да съзнава, откъде иде животътъ. Да има свѣтлина на ума си, това значи, да знае, откъде иде тази свѣтлина и да не поставя преграда на пѫтя и, да се ползуватъ и другитѣ отъ нея. Да бъде човѣкъ свободенъ, това значи, да съзнава откъде иде свободата и да не ограничава свободата на другитѣ хора.

И тъй, махнете преградитѣ, които сте поставили на пѫтя на Божественитѣ блага и пуснете Божествения животъ да тече презъ васъ. Той ще ви очисти отъ грѣховетѣ, ще махне всички прѣчки, които сѫ спъвали развитието ви, и вие ще тръгнете напредъ. Божествениятъ животъ ще тече презъ васъ и никога нѣма да изтича. Това, което тече и не изтича, което гори и не изгаря, е вѣчно. Вѣчниятъ животъ е Божественъ. Въ този животъ нѣма никакво прекъсване. Животъ, който се прекъсва, е човѣшки. Следователно, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие, въ което има прекъсване, е резултатъ на единъ неестественъ, човѣшки порядъкъ. Щомъ констатирате това, не се плашете, но повдигнете мислитѣ и чувствата си въ по- високъ свѣтъ. Неестественитѣ мисли и чувства въ човѣка сѫ причина за известни болезнени състояния. Запримѣръ, когато заболѣе стѫпалото ви, това показва, че сте нарушили нѣщо въ умствения свѣтъ. Ако ви заболятъ пищелитѣ, нарушили сте нѣщо въ чувствения свѣтъ. Ако ви заболи бедрото, нарушението се отнася до физическия свѣтъ. Като знаете това, ще изправите погрѣшката си въ съответния свѣтъ, и болката ви ще мине. Махнете ли преградата отъ пѫтя си, болката ви ще изчезне. Иначе, каквито лѣкарства и да взимате, болката ви нѣма да се махне. Ако ви заболи рѫката, пакъ ще потърсите причината на болката въ нарушаване на нѣкакъвъ законъ въ физическия, сърдечния или умствения свѣтъ. Като намѣрите причината на това заболяване, ще потърсите начинъ да го премахнете. Щомъ махнете причината на дадена болка, тя сама по себе си ще изчезне. Когато знае причината на болестьта, човѣкъ лесно се лѣкува.

Като ученици, вие трѣбва да работите съ мисъльта си, да помагате на ближнитѣ си и на себе си. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, не бързайте да търсите лѣкарь, но мислено се лѣкувайте. Вземете единъ килограмъ чиста, планинска вода и мислено си представете, че внасяте въ нея енергиитѣ на вѣрата, на милосърдието и на обичьта. Следъ това пийте отъ тази вода три пѫти на день по една супена лъжица, както лѣкаритѣ препорѫчватъ. Това лѣкарство има сила, когато се употрѣбява на време. При всѣко пиене на водата, винаги дръжте въ ума си мисъльта, че въ нея сѫ вложени енергиитѣ на вѣрата, на милосърдието и на обичьта. Нѣщата иматъ сила, когато се употрѣбяватъ на време. Да платите дълга си на време, заедно съ лихвитѣ му, това значи, довѣрието да отвори вратата си за васъ. Който всѣкога е билъ изправенъ въ работитѣ си, той се ползува съ довѣрието на Бога. Каквото и колкото поиска, Богъ ще каже: Този човѣкъ има отворенъ кредитъ предъ мене. Дайте му, колкото иска. Обаче, ако си е позволилъ само единъ пѫть да излъже, Господъ казва: Криза има, не можемъ да дадемъ нищо на този човѣкъ. Нека почака малко.

Следователно, искате ли да възстановите кредита си предъ Бога, махнете преградата, която сте поставили на пѫтя на Божественитѣ блага.

Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие.

Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие.

Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие.

Тази формула има смисълъ и е вѣрна само тогава, когато човѣкъ премахне преградата, която е поставилъ на пѫтя на Божественитѣ блага.

*

7. Лекция отъ Учителя, държана

на З октомврий, 1937 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...