1928_09_12 Много знания

[Ани]

От томчето "Ключътъ на живота"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

МНОГО ЗНАНИЯ

„Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие“.

Едно изречение казва: Който много знае, той много страда. Защо многото знание, именно, носи много страдания? Значи, който знае много, той страда много. Въ сѫщность, който много знае и много страда, той не знае всичко, затова страда. Ще излѣзе, че за да не страда човѣкъ не трѣбва да знае много. Това е изопачена мисъль. Знанието всѣкога носи щастие въ себе си. Знанието огражда щастието; знанието огражда здравето; знанието огражда малкитѣ придобивки на човѣка. Ако знанието не може да огражда тия нѣща, то нѣма никакъвъ смисълъ, никакво приложение. Само по себе си знанието представя възможности на човѣшката душа, или на мислещия човѣкъ. Умътъ на човѣка съдържа условия за повдигането му, затова той трѣбва да бѫде високо организиран?

Представете си, че вие имате градина, насадена съ красиви, ароматни цвѣтя, съ зеленчуци и съ различни плодни дървета. Вашиятъ съседъ, обаче, има голѣмъ дворъ, въ който отглежда кокошки, патици, гѫски, прасета, козички, крави и т. н. Отъ време на време кокошкитѣ, прасетата на сѫседа ви минаватъ въ вашата градина и ровятъ, кълватъ цвѣтята — развалятъ вашитѣ посѣви. Вие казвате на съседа си да внимава, да не пуща своитѣ кокошки и прасета да ровятъ градината ви, но тѣ не го слушатъ. Вие се чудите, какъ е възможно думата на господаря да не се чува! Защо трѣбва да се чудите? Не само кокошкитѣ и прасетата не слушатъ господаря си, но и децата не слушатъ родителитѣ си. Майката и бащата казватъ на децата си да не ходятъ на рѣката да се кѫпятъ, че могатъ да истинатъ или да се удавятъ, но тѣ не искатъ да знаятъ, не ги слушатъ. Бащата казва на децата си да не ходятъ да кѫсатъ плодове отъ чуждитѣ градини, но тѣ не слушатъ. Тѣ правятъ, каквото искатъ. Какво показва това? — Това показва, че и въ човѣка има сѫщитѣ пориви, каквито въ кокошкитѣ и прасетата. Значи, всѣки човѣкъ, който не слуша, е прасе. Прасето символизира известенъ родъ човѣшки желания, които мѫчно се подаватъ на възпитание. Само единъ високо повдигнатъ човѣкъ може да управлява този родъ желания въ себе си.

Какво представя прасето? Прасето символизира човѣкъ на удоволствия. Прасето обича да се търкаля въ тинята и, като се обръща на една или на друга страна, казва: Това е животъ! Повече не може да се желае. Като изучавате живота на прасето, вие се домогвате до низшия животъ, който е вложенъ въ дадената форма, Отъ формата, въ която е вложенъ животътъ, можете да съдите за нейната интелигентность. Като изучавате формитѣ на всички животни и растения, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, вие ще дойдете най-после до познаване на онази висша интелигентность, която е работила въ тѣхъ. Същевременно, въ цѣлия органически свѣтъ, между растения и животни, съществува вѣчна борба за запазване на рода, за първенство. Това говори за слаба интелигентность, за отсътствие между тѣхъ на онази разумность, която примирява противоречията. Навсѣкъде ставатъ краѫби и убийства. Каква поезия може да съществува въ такъвъ свѣтъ? Въ това отношение земята представя голѣмъ затворъ, съ множество затворници, всички съ вериги. Желанието на разумнитѣ същества, които съ създали растенията и животнитѣ, е да пробудятъ съзнанието имъ, да ги повдигнатъ на по-висока степень на развитие. Като методъ за пробуждане на съзнанието имъ, тѣ съ избрали страданието и ограничението.

Сега ние не говоримъ за цѣлокупния човѣшки животъ, но за онѣзи вътрешни състояния, презъ които човѣкъ минава. Какво виждате днесъ въ живота на всички живи същества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ? Една риба гълта друга, една птица сграбчва друга и я изяжда, едно млѣкопитаещо напада друго и го изяжда, единъ човѣкъ убива другъ и му взима богатството. Какво се придобива отъ това? —Нищо особено. Убийствата и грабежитѣ не само че нищо не придаватъ къмъ щастието на човѣка, но увеличаватъ нещастията и страданията му. Когато нѣкой човѣкъ убива своя ближенъ, ако възмездието не дойде веднага върху него, ще дойде върху неговитѣ синове и дъщери. И следъ това трѣбва да минатъ редъ поколѣния, докато престъплението се изгла- ди. За да оправдаятъ дѣлата си, хората изнасятъ редъ философии. Каквато философия и да изнесатъ, тѣ не изясняватъ въпроситѣ. Тѣ мислятъ, че като умратъ, съ тѣхъ всичко се свършва. Тѣ мислятъ, че между този и онзи свѣтъ нѣма никаква връзка, и никой нѣма да ги държи отговорни за дѣ- лата имъ. Ако биха знаели, че сегашнитѣ имъ постъпки ще носятъ последствията си въ бъдещия животъ, хората биха живѣли добре. — Има ли прераждане? — Това не е важно. Дали човѣкъ ще се преражда, или вселява, законътъ е единъ и същъ.

Хората трѣбва да се стремятъ къмъ онова знание, което носи свобода за духа и разширяване за душата. Мнозина очакватъ да получатъ това знание по магически начинъ. Тѣ очакватъ да получатъ наследство отъ баща си въ единъ день и като отидатъ въ странство за нѣколко месеца, да придобиятъ нужното знание. Вие трѣбва да знаете, че дето и да отидете, пакъ ще се върнете въ родното си мѣсто и ще разправяте, какво сте научили. Ако отидете въ Америка, ще разправяте за културата на американцитѣ. Ако отидете въ Франция, въ Германия, въ Италия, въ Русия или другаде, ще разправяте за културата на тия народи. Всѣки народъ има своя култура. Обаче, нито една отъ съвременнитѣ култури не може да се нарече култура на щастието. Никоя отъ съвременнитѣ култури не носи още щастието, което хората търсятъ. Всички търсятъ щастието, всички се стремятъ къмъ нови придобивки, но не успѣватъ. — Защо? — Защото се движатъ по една гладка площь, безъ никакво съпротивление. Като се заси- лятъ нагоре, веднага се хлъзгатъ и падатъ Тѣ ставатъ и падатъ, безъ да придобиятъ нѣщо. И въ края на краищата се обезсърдчаватъ. Всичкитѣ имъ опити оставатъ безрезултатни, понеже нѣматъ опорна точка въ живота си. При това положение, кой е изходниятъ пѫть, за да застанатъ на краката си? Срѣщате единъ младъ, идеалистъ човѣкъ, готовъ на всѣкакни жертви за своя идеалъ. Не се минаватъ много години, срѣщате сѫщия човѣкъ, който се оплаква отъ живота и намира, че идеализма е временно състояние. — Защо се е измѣнилъ този човѣкъ? — Защото се движи по една гладка повърхность и постоянно се хлъзга. Такава гладка повърхность представя земята за човѣка, затова той непрекъснато пада и става. Такива падания и ставания има и въ любовьта. Днесъ обичате нѣкого и мислите, че любовьта ви никога нѣма да се измѣни. Не се минаватъ много години, и любовьта ви се измѣня. Днесъ имате добро мнение за нѣкого, но утре мнението ви се измѣня. Това не става по желанието на човѣка, но по причина на неговото разбиране. При това той не вижда добре нѣщата, нито отблизо, нито отдалечъ, нѣма истинска представа за тѣхъ.

Сега, като слушате да се говори по този начинъ, казвате, че всичко разбирате. Разбирането се основава на опити. Човѣкъ трѣбва да преживѣе, да опита нѣщата и тогава да говори за разбиране. Който не ходи на училище, и той учи, и той придобива знания, но неговитѣ знания се различаватъ отъ тия, които ученикътъ придобива въ училището. Ученикъ, който изучава музика въ консерваторията, се различава въ свиренето си отъ този, който учи извънъ консерваторията. Въ съзнанието на ученитѣ хора, на професоритѣ ; има единство, когато въ съзнанието на обикновенитѣ хора това единство липсва. Обикновениятъ музикантъ знае нѣколко парчета и постоянно ги повтаря. Нѣма нищо по-лошо въ свѣта отъ повторението на нѣщата. Повторението уморява човѣка. Природата никога не повтаря себе си. Богъ говори на човѣка за едно и сѫщо нѣщо най-много три пѫти, и то по три различни начини. Първиятъ пѫть ще го каже на ума на човѣка; вториятъ пѫть — на сърдцето му; третиятъ пѫть — на волята му. Като проговори три пѫти на човѣка, Богъ спира вече да му говори. Когато говори на ума на човѣка, Богъ казва: Слушай, това, което мислишъ, не е право. Ако не послуша думитѣ на Бога, човѣкъ си изработва нѣкаква крива форма въ ума, която се възприема отъ сърдцето му, и той започва да страда. За да предпази човѣка отъ страдания, Богъ дохожда до сърдцето му и започва да говори: Слушай, въ умствения свѣтъ ти изработи една изопачена форма, която възприе съ сърдцето си, но тя ще ти причини страдания. Внимавай да не реализирашъ тази форма на физическия свѣтъ, защото нещастия и страдания ще те сполетятъ. Като не послуша и този гласъ, човѣкъ започва да реализира своята мисъль, но веднага се натъква на редъ страдания, физически и психически. Следъ това той се чуди, отде идатъ тия страдания.

И тъй, знанието, което човѣкъ придобива е необходимо, за да запази чрезъ него живота си. Ако той не прилага знанието си, то ще изгуби своето значение, Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи, както постѫпва ученикътъ на Божествената школа. Първо той трѣбва да започне съ водата. Който познава законитѣ на водата, той владѣе магическата пръчица. Който не знае тия закони, той нищо не може да постигне. Щомъ има вода и разбира свойствата и, човѣкъ може да въздействува на твърдата почва, на въздуха и на огъня. Чрезъ водата, той може да регулира всички сили въ природата. Следователно, водата е единъ отъ важнитѣ елементи въ природата, които ученикътъ трѣбва да изучава. Който владѣе законитѣ на водата, той има свѣтла и трезва мисъль. Той може да даде на мисъльта си, каквато посока иска. Който разбира и владѣе законитѣ на водата, той може да регулира и своитѣ чувства. И най-после, който разполага съ своята воля и може навреме да я прилага, той знае, какъ да обработва твърдата почва. Безъ вода твърдата почва не може да се обработва, не може да се владѣе. Има хора, на които долината на чувствата е суха, а климатътъ — горещъ. Какво може да роди тази долина? Каквото растение и да се посади на такава почва, въ края на краищата то ще изсъхне. Този човѣкъ се намира въ преходни условия на живота. Въ миналото си той е билъ добъръ човѣкъ, но сухата почва показва, че се е намиралъ въ критически условия. Когато пипнете ръката на нѣкой човѣкъ, усѣщате, че тя е влажна и студена. Това показва, че въ живота на този човѣкъ валятъ проливни дъждове, които правятъ почвата му мочурлива. Същевременно това показва, че той не обича да работи, вследствие на което посѣвитѣ му изгниватъ отъ влага. Ако е работливъ, той ще канализира излишната вода и ще я използува за напояване на зеленчуцитѣ си въ време на суша.

Следователно, голѣмата суша, както и голѣмата влага, причиняватъ голѣми пакости на човѣка. Хората, на които почвата е много влажна, сѫ голѣми мечтатели. Тѣ седатъ, мечтаятъ и казватъ: Ако имаме щастие, на крака да ни дойде. Добъръ е Господъ, Той ще ни изпрати всичко, каквото ни е нужно. — Така може да говори само разумниятъ човѣкъ, който е работилъ известно време и свършилъ известна работа. Този човѣкъ казва: Господи, разорахъ нивата, която ми даде, посѣхъ я и сега, моля Те, да изпратишъ дъждъ да я полѣе. Молбата на този работникъ ще бѫде чута, и Господъ ще изпрати дъждъ, да полѣе житото му. Който е разоралъ и посѣлъ нивата си добре, той ще пожъне добри плодове. Какъвто е господарьтъ, такова ще бѫде и житото, и лозето му. Всѣка работа прилича на своя господар и каквото човѣкъ е пипналъ съ рѫката си, напълно прилича на него. Житото на разумния човѣкъ е хранително, едро, доброкачествено. Като знае това, за своитѣ успѣхи и неуспѣхи, човѣкъ трѣбва да счита виновникъ себе си, и никого другиго. Каквото е изработилъ, такива ще бѫдатъ и плодоветѣ на неговата работа.

Сега, като се говори по този начинъ мнозина мислятъ, че всичко е насочено срещу тѣхъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на царски синове или дъщери, къмъ които трѣбва да бѫдете много внимателни. Знанието изключва човѣшката личность. Личностьта, индивидуалностьта на човѣка е външна обвивка. Тя не представя истинския човѣкъ! Чувствата на човѣка представятъ друга обвивка, по-тънка отъ първата, но и тя още не е истинскиятъ човѣкъ. Като дойдете до мислитѣ на човѣка, имате трета обвивка, по- възвишена отъ първитѣ две, но и тя не е истинскиятъ човѣкъ. Като разглеждате картината на единъ художникъ, по нея вие можете да сѫдите за самия художникъ, но все още тя не показва най-високата степень, до която художникътъ може да достигне. Когато нѣкой гениаленъ художникъ не може да твори, това показва, че той нѣма на разположение такива четки и бои, които да се подаватъ на неговата рѫка. Мнозина мислятъ, че като взематъ перо въ рѫка, ще напишатъ велики работи. Взиматъ перо въ рѫка, но нищо не могатъ да напишатъ, нищо не имъ се подава. Кога ще могатъ да напишатъ нѣщо велико? — Въ бѫдеще, когато дойде новата култура. Ако се намѣри човѣкъ който може да напише нѣщо велико въ свѣта, знаете ли, какъвъ резултатъ би имало това описание? Небивали резултати ще се получатъ, но важно е, че днесъ това не се подава още никому.

Великото не се подава нито на разказване, нито на рисуване. Това сѫ опитали всички художници, всички поети и писатели. Нѣкой художникъ иска да нарисува едно красиво лице, както го вижда. Започва да го рисува день—два—три—година, но все не остава доволенъ. Чертитѣ е нарисувалъ правилно, но като погледне портрета, вижда, че нѣщо му липсва. Какво липсва на портрета? — Красотата, която прави човѣшкото лице велико, вдъхновено. Това, именно, е Божественото въ човѣка, което не се подава на човѣшка рѫка. Най-после художникътъ захвърля настрана четката, боитѣ и се отказва да рисува. — Не, човѣкъ не трѣбва да се обезсърдчава. Той трѣбва да е доволенъ отъ това, което днесъ, при даденитѣ условия, може да направи. Въ бѫдеще, когато развие своитѣ заложби, той ще може да постигне нѣщо повече.

Сегашнитѣ условия на живота представятъ предисловие на цѣлокупния животъ. Човѣкъ има много още да учи, докато дойде до дълбоко разбиране на законитѣ на материята, върху която той живѣе. Той не подозира даже, че твърдата почва, върху която стѫпва, е мъртва, съставена отъ милиарди умрѣли, мъртви трупове, както и отъ множество заспали сѫщества, съ непробудено съзнание. Когато житното зърно, което е живо същество, се посади въ земята, между мъртвитѣ същества, то започва да страда. То побутне едно отъ тия същества, побутне второ, но никое отъ тѣхъ не му отговаря. Оттукъ поиска помощь, оттамъ поиска помощи, никой не му се отзовава. Като види, че никой не му обръща внимание, че никой не му отговаря, житното зърно се вглъбява въ себе си и започва да работи отвътре. Първиятъ процесъ, който става съ житното зърно въ земята, е процесъ на пропукване на външната обвивка. Следъ това настъпва разлагане. Когато частицитѣ на житното зърно забележатъ, че за тѣхъ настъпва смърть, тѣ веднага се обединяватъ въ задружна работа: започватъ да правятъ канализация нагоре, да пробиватъ земята, да излѣзатъ на бѣлъ свѣтъ. Щомъ пробиятъ земята, отъ житното зрънце нагоре се подава едно малко стръкче. Тѣ наричатъ този процесъ прорастване, покълване или растене на житното зърно. Житното зърно нарича този процесъ спасение, освобождаване отъ мъртвитѣ и заспали същества въ земята. Същевременно житното зърно пуща малки коренчета, чрезъ които дава животъ на нѣкой отъ мъртвитѣ, заспали същества въ земята. Стръкчето пъкъ нагоре развива своитѣ разклонения. Значи, задачата на житното зърно не е само въ неговото лично размножаване, но и въ спасяване на нѣкой свои мъртви или заспали съседи. — Какъ ги спасява? — Като пробужда живота имъ. Размножаването на житното зърно не е нищо друго освенъ събуждане живота на нѣколко умрѣли или заспали клетки. Когато се казва, че едно житно зърно родило 30, друго — 60, а трето — 100 житни зрънца, това показва броя на пробуденитѣ клетки. Ако земедѣлецътъ разгледа съ микроскопъ тия житни зрънца, ще види, че тѣ се различаватъ едно отъ друго по елементитѣ, които сѫ придобили отъ почвата, отъ условията, при които сѫ се развивали.

Следователно, каквото е положението на житното зърно въ земята, такова е положението на нѣкои хора между тѣхнитѣ окрѫжаващи. Тѣ се движатъ въ срѣда на мъртви хора. Като срещнатъ нѣкои отъ тѣхъ, тѣ започватъ да имъ проповѣдватъ своя великъ идеалъ, но оставатъ неразбрани. Тукъ се обърнатъ, тамъ се обърнатъ, никой не имъ отговаря. — Защо? — Спятъ хората, почиватъ си. Нѣкои отъ живитѣ хора, на които съзнанието е пробудено, вземе цигулката си и отива да свири нѣкѫде. Като види нѣкои човѣкъ, той започва да настройва цигулката си и му казва: Слушай, искамъ да ти изсвиря една ария, която току-що съмъ научилъ. — Моля ти се, освободи ме. Свири си самъ. Утре имамъ много работа, сега трѣбва да си почина. Не ми се слуша музика. Вземешъ Свещената книга, отворишъ я, искашь да прочетешъ нѣщо на нѣкого, но той веднага ти казва: Остави книгата настрана. Хлѣбъ нѣмамъ, трѣбва да работя, да изкарамъ прехраната си. Какво ще свирите на такива хора! Или, какво ще имъ четете Свещената книга! Каквото и да правите, едва ли ще намѣрите въ живота си десетина души, които да мислятъ като васъ. Да разбирате хората и да ви разбиратъ, въ това седи щастието, въ това седи придобивката на живота. Сега и ние търсимъ буднитѣ души съ свѣщь, както едно време Диогенъ е търсилъ истинския човѣкъ.

Съвременнитѣ хора търсятъ щастието съ фенеръ, съ запалена свѣщь. Запалената свѣщь подразбира човѣшкия умъ, който търси нѣщо. Диогенъ е тръгвалъ посрѣдъ день съ запалена свѣщь да търси човѣци.

Защо му е трѣбвало свѣщь при силната слънчева свѣтлина? Значи, при слънчевата свѣтлина не може да намѣрите човѣка, когото търсите, затова трѣбва да запалите свѣщь. За да разберете, на кого можете да проповѣдвате, вие трѣбва да запалите свѣщь. Който иска да намѣри човѣка, на когото да проповѣдва, той трѣбва да запали свѣщь. Обаче, около него веднага ще се събератъ : хора и ще го нарекатъ смахнатъ, ще се чудятъ, защо е запалилъ свѣщь посрѣдъ день. Да запали човѣкъ свѣщь посрѣдъ день и да тръгне съ нея да търси човѣци, това все има нѣкакво практично приложение. Наистина, не е лесно човѣкъ да запали свѣщь и да тръгне съ нея изъ града. Въ древностьта, на окултнитѣ ученици сѫ давали такава задача. Докато е на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да пази свѣщьта си, да не изгасне. Обаче, въ духовния свѣтъ, дето нѣщата ставатъ бързо, свѣщьта, огъньтъ трѣбва да изгасва и отново да се запалва. Да изгасишъ една свѣщь на физическия свѣтъ, това значи да я умъртвишъ. Щомъ я умъртвишъ, ти ще усѣтишъ нейната миризма. Богъ никога не изгасва своитѣ свѣщи: звездитѣ, луната, слънцето. Тѣ горятъ вѣчно и услужватъ на човѣчеството.

Съвременнитѣ учени разискватъ върху въпроса, колко милиона години още слънцето ще изпраща свѣтлината си на земята, но това е външенъ въпросъ. Слънцето никога не може да изгасне. Що се отнася до огъня, който хората палятъ, може да се говори за изгасване. Достатъчно е да се полѣе отгоре съ малко вода, за да изгасне. Тъй щото, водата е единъ отъ елементитѣ за гасене на огъня. Гасенето на огъня съ вода представя практически методъ за работа. Много методи има за работа, но, като ученици, вие трѣбва да знаете, какви методи трѣбва да употрѣбявате при всички специални случаи въ живота си. Нѣкои хора не подозиратъ, че за всѣки день е опредѣлена специална програма, която трѣбва да изпълнятъ. Тѣ ставатъ, лѣгатъ, обличатъ се, ходятъ по разходки, по работа и все очакнатъ нѣщо ново.

Въ това отношение тѣ приличатъ на млада мома, въ сърдцето на която за пръвъ пѫть трепва желание да обича и да бѫде обичана. Тя започва да си фантазира, да очаква нѣкой младъ момъкъ. Какво ще и донесе този момъкъ? — Чрезъ него тя ще познае любовьта. Мисъльта за любовь показва, че младата мома се е натъкнала на Божествения принципъ, и Богъ, т. е. любовьта ще я посети, ще влѣзе въ душата и. Чрезъ любовьта си, Богъ посещава хората, учи ги, като сѫщевременно следи за тѣхното поведение, за уроцитѣ имъ. Въ първо време момата е вдъхновена, доволна, очаква идването на нѣкой ангелъ. Като минатъ нѣколко години, и ангелътъ не се яви, тя започва да си представя нѣкой младъ момъкъ безъ крила, но съ черни мустачки, съ черни очи. Тя си го представя въ въображението, както децата рисуватъ своитѣ картини. Не само децата рисуватъ такива картини, но и нѣкой художници се мѫчатъ да рисуватъ хубави картини, а тѣ излизатъ несполучливи. Като погледне портрета, който е нарисувалъ, художникътъ самъ се чуди на това, което е излѣзло. И за да го корегира, той му поставя мустаци и брада. Великиятъ художникъ рисува гладки лица, безъ мустаци и брада. Първоначално човѣкъ се е родилъ безъ брада и мустаци. Впоследствие, когато мѫжътъ и жената не сѫ живѣли добре, израсли имъ косми по лицето, отдето се виждатъ задълженията имъ, т. е. законитѣ, на които тѣ служатъ.

Жената, въ сравнение съ мъжа, представя дете. Мѫжътъ пъкъ е баща, човѣкъ съ задължения. Щомъ хване единъ косъмъ отъ брадата или мустацитѣ си, това показва, че той се е натъкналъ на известенъ законъ, който трѣбва да изпълни. Мѫжътъ е по-възрастенъ отъ жената, защото Богъ първо създаде мѫжа, а после жената. Тъй щото, когато мустацитѣ и брадата на мъжа паднатъ, тогава ще израстатъ на жената. Засега мѫжътъ живѣе въ груба, неблагоприятна срѣда, а единъ день жената ще живѣе въ тази срѣда. Това е необходимо условие за каляване. Тукъ, обаче, виждаме разумностьта на природата. Тя използува и добритѣ, и лошитѣ условия все за добро. Доброто, което природата раздава, не се отнася само за човѣка, но за всички живи същества. Обаче, въ единъ и същъ моментъ, едно и също нѣщо не е еднакво полезно за две същества. Запримѣръ, въглеродниятъ двуокисъ, въ единъ и същъ моментъ, не е еднакво полезенъ за човѣка и за растението. Растението поглъща въглеродния двуокисъ и го използува за храна, а човѣкъ се задушава отъ него. Нѣкои наши мисли скъсяватъ живота ни, а на други същества даватъ потикъ за животъ.

И тъй, като ученици, вие трѣбва да използувате и доброто, и злото, защото и въ дветѣ се крие нѣщо велико. Който не разбира това, той постоянно се запитва, защо му е дошло дадено страдание. Ученикътъ не трѣбва да си задава такъвъ въпросъ. Като изпраща едно страдание на човѣка, Богъ му казва: Едно страдание е дошло при тебе; ако го приемешъ добре, то ще работи за твоето повдигане. Защо е дошло страданието, не питай. Веднъжъ говорихъ на ума ти, не ме послуша. Втори пѫть говорихъ на сърдцето ти, пакъ не ме послуша. Трети пѫть говорихъ на волята ти, сѫщо не ме послуша. Сега не остава нищо друго, освенъ да приемешъ страданието и да го използувашъ за добро. Като пострадашъ известно време, ще изпълнишъ волята Божия и ще започнешъ да учишъ.

Сега, какво изисква новото учение отъ човѣка?— Безстрашие, смѣлость. Когато дойде лѣкарътъ да лѣкува счупения кракъ на нѣкой човѣкъ, той веднага ще разбере, герой ли е този човѣкъ, или не. Ако болниятъ се съгласи лѣкарьтъ да намѣсти крака му безъ упойка, той минава за герой. Иска ли да го упоятъ, той не е герой. И тогава, за него не остава нищо друго, освенъ да легне на операционната маса и да диша отъ упоителната течность, докато изгуби съзнание. Това показва, че този човѣкъ е непостояненъ, страхливъ и неустойчивъ. Нѣкой хора, при изпадане въ дълбокъ магнетиченъ сънь, могатъ лесно да се лѣкуватъ. Ония, на които съзнанието е будно, могатъ да се лѣкуватъ само съ мисъльта си. Щомъ заболѣятъ, тѣ веднага се издигатъ въ мисъльта си, и тамъ изправятъ погрѣшката си, която е причина за болестьта имъ. После тѣ слизатъ въ сърдцето си, дето също изправятъ погрѣшката, която е причинила болестьта имъ. Най-после тѣ слизатъ въ областьта на волята си, и тамъ изправятъ погрѣшката си. Следъ това казватъ: Да бъде волята Божия! Щомъ кажатъ така, болестьта или мъчнотията имъ изчезва.

Следователно, задачата на ученика е, чрезъ съзнателна работа върху себе си, да оживи материята на своя организъмъ, както прави житното зърно въ почвата, въ която се посажда. Ако нѣкой човѣкъ не може да мисли, причината за това е, че известни мозъчни клетки съ мъртви. Тѣ трѣбва да се събудятъ, да оживѣятъ, да проявятъ своята Деятелности. Който разбира законитѣ на разумната природа, чрезъ мисъльта си той може да изправи всички външни и вътрешни повреди на своя организъмъ. Мощно нѣщо е мисъльта, но съ нея могатъ да работятъ гении, светии. И обикновениятъ човѣкъ може да има резултати въ тази область, но за това се изисква повече време. Това, което светията може да направи въ една минута, за обикновения човѣкъ съ нужни най-малко десеть години. Може ли той при развитието, при което се намира, да мечтае за нѣкакъвъ възвишенъ свѣтъ? Колкото и да мечтае, той не може да живѣе тамъ. Ако обикновениятъ човѣкъ попадне между сѫщества отъ възвишения свѣтъ, той ще се види въ чудо. Той нѣма да разбира нито езика, нито отношенията, нито науката имъ и ще гледа по-скоро да слѣзе на земята. Бързината, съ която възвишенитѣ сѫщества се движатъ, е толкова голѣма, че тѣ сѫ почти невидими. Като погледнете къмъ тѣхъ, вие виждате само свѣтлина, безъ никакъвъ образъ. Ако човѣшкиятъ мозъкъ и вибрациитѣ на нервната система на човѣка сѫ еднакво нагласени съ тия на възвишенитѣ сѫщества, той би могълъ да види тѣхния образъ, да се слѣе съ тѣхното съзнание. Значи, ако умътъ и сърдцето на човѣка сѫ нагласени споредъ ума и сърдцето на нѣкой ангелъ, на нѣкое възвишено сѫщество, той би могълъ да влѣзе въ съобщение съ него, би могълъ да го разгледа добре, да види неговото лице, неговитѣ очи, уши, уста, носъ. Само при това положение ангелътъ би могълъ да се спре предъ човѣка. Той ще му се усмихне, ще го поздрави, ще му даде такъвъ приемъ, какъвто никой не му е давалъ. Не сте ли нагласени въ хармония съ ангелитѣ, съ възвишенитѣ сѫщества, тѣ никога нѣма да се спратъ за васъ. Никакви молитви, никакви плачове не сѫ въ състояние да предизвикатъ тѣхното внимание.

И тъй, искате ли да постигнете своитѣ красиви желания и копнежи, следвайте пѫтя на житното зърно. То дава примѣръ на пълно безкористие,  на готовность да помага на ближнитѣ си, на окръжаващата срѣда. Помагайте на себе си, помагайте и на ближнитѣ си. — Какъ може човѣкъ да помага на себе си? — Много начини има, чрезъ които човѣкъ може да си помага като работи, като учи, като се моли, човѣкъ си помага. Обаче, едно нѣщо трѣбва да имате предъ видъ: избѣгвайте еднообразието. Еднообразието, повтарянето на нѣщата убива човѣка. Тъй щото, учи ли, работи ли, моли ли се, човѣкъ трѣбва да внася нѣщо ново въ себе си. Трѣбва ли все за едно и също нѣщо да се моли човѣкъ на Бога? Защо трѣбва всѣки день да се моли да се напълни хамбара му? Хамбарътъ му е пъленъ, нѣма какво повече да иска. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли за бѫдещето си, да се осигури. — Не, човѣкъ има право да се осигури само за единъ день. Той нѣма защо да се осигурава за утрешния день. Днешниятъ день принадлежи на човѣка, а утрешниятъ — на Бога. Не изпадайте въ положението на богатия, който, като напълни цѣли хамбари съ жито, мисли, че се е осигурилъ и решава само да яде и да пие — за нищо да не мисли. Обаче, той не подозира, че смъртьта върви въ стъпкитѣ му и коси неговия животъ. При това положение, за предпочитане е човѣкъ да бѫде сиромахъ, но праведенъ, и всѣка вечерь да благодари на Бога за това, което му е дадено презъ деня, и да легне спокойно да спи, да не мисли за утрешния день. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, а не да се удоволствува. Какво по-голѣмо благо за него отъ това, че той може да учи?

Съвременнитѣ хора сѫ въ положението на ученици, и тѣ трѣбва да учатъ, да работятъ, да преобразятъ, да оживятъ окрѫжаващата срѣда. На всѣки човѣкъ е дадена работа, която той неотклонно трѣбва да свърши. Не я ли свърши, той нѣма да получи Божието благословение. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли за себе си. И като мисли за себе си, той трѣбва да знае, какво да прави. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се намира въ голѣмо затруднение. Той трѣбва да знае, какъ да си помогне. Какво ще се ползува отъ това, Че мисли за себе си, ако не знае, какъ да излѣзе отъ своето затруднение? Затруднението показва, че е навлѣ- зълъ въ гѫста материя. За да се освободи отъ затруднението си, той трѣбва да се изкачва нагоре, въ по-рѣдка материя. Ако не можете да живѣете съ нѣкой човѣкъ добре, това показва, че този човѣкъ се нуждае отъ нѣкакъвъ елементъ: въздухъ, вода, твърда материя, свѣтлина или топлина. Щомъ разберете, отъ какво се нуждае, доставете му този елементъ и ще видите, че отношенията между васъ ще станатъ хармонични. Хората трѣбва да си помагатъ. Богъ работи чрезъ тѣхнитѣ умове и сърд- ца. По този начинъ Той възкръсява мъртви, спасява грѣшни, повдига паднали.

Съвременнитѣ хора, особено религиознитѣ, постоянно говорятъ за спасяване, но въпрѣки това още не сѫ спасени, както трѣбва. Спасението е вѫтрешенъ, органически процесъ. Да се спаси човѣкъ, това значи, да придобие въ себе си такава устойчивость, че никакви бури и вѣтрове, никакви мѫчнотии и противоречия да не го разклащатъ. За това се изисква усилена работа. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да координира своитѣ свѣтли мисли въ една стройна система и съ тѣхъ да живѣе. Той трѣбва сѫщо така да координира своитѣ благородни чувства и възвишени постѫпки въ други системи. Като се движи въ хармоничнитѣ системи на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, човѣкъ ще изгради здравъ физически и духовенъ организъмъ и ще осмисли живота си. Докато е на земята още, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се освободи отъ всички болести на физическия и духовния си организъмъ, че като замине за онзи свѣтъ, да бѫде съвършено свободенъ отъ тѣхъ. Какъвъ смисълъ има живота на човѣка, ако, следъ като е живѣлъ 60—70 години на земята, занесе своитѣ физически и психически недѫзи и на онзи свѣтъ? Тукъ е страдалъ отъ ревматизъмъ, подпиралъ се е съ тояга, но и на онзи свѣтъ го виждате, че куца. - Хвърли тоягата и върви изпра- венъ, безъ куцане, безъ прегърбване. — Не мога безъ тояга. — Докато бѣше на земята, както и да е, временно тоягата ти бѣше нужна, но сега нѣмашъ нужда отъ нея.—Нали живѣя на земята? — Не, отъ 20 години насамъ ти си заминалъ за онзи свѣтъ, дето тоягитѣ не сѫ нужни. Този човѣкъ е заминалъ за другия свѣтъ, но не може да се опомни. Дълго време трѣбва да му се говори, докато се убеди, че не е на земята и не се нуждае отъ тояга. Срѣщамъ другъ човѣкъ съ кесия въ рѫка, пази паритѣ си. — Хвърли тази кесия. — Какъ ще я хвърля? Пари ми трѣбватъ, сиромашия ще ме налегне. — Тукъ нѣма сиромашия. На земята има сиромашия, но условията, при които сега живѣешъ, сѫ други. Тукъ пари не сѫ нужни. — Ами ако ме излъжешъ и остана безъ пари? И този човѣкъ не може да се осъзнае, да разбере, че е попадналъ въ нови условия, на живота.

Сегашнитѣ хора живѣятъ на земята, но прекарватъ състояния на свои близки, заминали за онзи свѣтъ. Заминалитѣ за онзи свѣтъ пъкъ преживяватъ състояния на живитѣ. Като не съзнаватъ промѣната, която е станала съ тѣхъ, десетки години наредъ тѣ продължаватъ да живѣятъ съ спомени и разбирания отъ земния животъ. Преди нѣколко деня дойде при мене единъ господинъ. Той плаче и ми разправя, че жена му умрѣла. Казва, че не може да се успокои постоянно плаче за нея. Азъ му обяснихъ, че причината за неговия плачъ се дължи, на това, че жена му не може да се ориентира въ другия свѣтъ и плаче за изгубенитѣ условия. Тя сега вижда, че не е работила, както трѣбва, и се намира въ тежко положение, между два свѣта: нито е на земята, нито въ духовния свѣтъ. Той възприема нейното състояние и плаче вмѣсто нея. Тази жена трѣбва да работи въ онзи свѣтъ най-малко 20 години, докато се пробуди.

Сега и на васъ казвамъ да работите съзнателно върху себе си, да използувате условията, които ви сѫ дадени на земята, че като влѣзете въ духовния свѣтъ, да бѫдете готови. Ще кажете, че Богъ е милостивъ, всичко може да направи. — Богъ всичко може да направи, но никога нѣма да пристѫпи единъ отъ великитѣ закони на Битието заради нѣкой ленивъ и несъзнателенъ човѣкъ. Той е далъ всички добри условия на човѣка за разуменъ животъ, за съзнателна работа. Който пропусне тия условия, той ще се намѣри въ духовния свѣтъ при голѣми мѫчнотии, въ мракъ и тъмнина. Той ще се намѣри въ положението на житното зърно, заровено въ земята. Дълго време ще плаче, ще страда, ще прави усилия, докато покаже главата си на повърхностьта, при подобри условия на животъ. За да избѣгне тия страдания, човѣкъ трѣбва да живѣе споредъ законитѣ на Божиитѣ мисли, чувства и желания, които сѫ написани въ самия него.

Като ученици, вие не трѣбва да се страхувате отъ страданията, но трѣбва да търсите причината на тия страдания. Щомъ намѣрите причината на нѣкое страдание, вие ще можете да го отстраните. Има страдания, обаче, на които причината не може да се намѣри. Щомъ се натъкнете на такова страдание, приемете го търпеливо и чакайте времето, когато причината сама ще ви се открие. Мнозина мислятъ, че като се обърнатъ къмъ Бога, страданията ще ги напуснатъ. Дали ще страда човѣкъ, или не, това не е важно. За човѣка е важно да бѫде роденъ отъ Бога, а не да бѫде обърнатъ къмъ Бога.

Писанието казва: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Родениятъ отъ Бога никога не говори за себе си. Каже ли на нѣкого, че е роденъ отъ Бога, той веднага ще бѫде подложенъ на изпитания. Родениятъ отъ Бога е вѫтрешно богатъ. Той не се нуждае отъ пари. Видите ли, че нѣкой се оплаква отъ нѣмотия, знайте, че той не е роденъ отъ Бога. Може да ви говори за себе си, за своето духовно развитие, но вие ще знаете, че той още не се е изпиталъ, не се е позналъ. Родениятъ отъ Бога не се нуждае отъ пари. Той никога не може да бѫде банкеръ, нито се стреми къмъ външно богатство. Пеперудата не може да бѫде гѫсеница, нито гъсеницата — пеперуда. Ангелътъ не може да бѫде банкеръ, нито банкерътъ — ангелъ. Ако човѣкъ иска пари на заемъ отъ нѣкой ангелъ, последниятъ ще му каже, че не се занимава съ материални работи и ще го изпрати при банкеритѣ на земята. Ангелътъ ще каже на банкера: Кредитирай този човѣкъ! — Добре, ще го кредитирамъ, но ти ще се подпишешъ вмѣсто него. — Не, ангелътъ не може да се подписва за никого. Преди всичко, той не е гражданинъ на земята, не може да се подписва. За да се подпише, той трѣбва да съблѣче своята дреха и да облѣче човѣшка. Като свѣтло сѫщество, като небесенъ житель, ангелътъ може само да помага на хората, да ги съветва да си услужватъ взаимно. Който изпълни съветитѣ на ангела, той ще бѫде благословенъ. Банкерътъ, обаче, не се нуждае отъ такова благословение. Той е готовъ да даде пари на заемъ, но съ лихва и съ условие да получи паритѣ си на опредѣления срокъ. Такъвъ е редътъ на земята.

„Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Като знаете това, стремете се къмъ новораждането, за което Христосъ говори. Работете върху себе си съ ума, съ сърдцето, съ волята си, да се преобразите, да се родите изново. Това означаватъ думитѣ на Христа: „Търсете, хлопайте, искайте“. Като не раз- биратъ дълбокия смисълъ на тѣзи думи, хората хлопатъ отъ врата на врата, искатъ да имъ се даде нѣкаква помощь. Тѣ криво разбиратъ Христовитѣ думи. Първо човѣкъ трѣбва да хлопа на вратата на своя умъ, на вратата на своето сърдце и на вратата на своята воля. И ако при това положение не получи нѣщо, тогава само има право да хлопа на чуждитѣ врати. Мнозина, безъ да сѫ хлопали на своитѣ врати, хлопатъ на чуждитѣ и, ако нищо не получатъ, роптаятъ, обиждатъ се. Защо трѣбва да се сърдите? Може би този, при когото отивате, да не е у дома си. Или, може да не е разположенъ, да нѣма пари въ касата си. Ако отивате да взимате само, безъ да давате нѣщо отъ себе си, вратитѣ на хората ще бѫдатъ затворени за васъ. Човѣкъ трѣбва едновременно да дава и да взима — да става правилна обмѣна.

Казано е въ Писанието: „Даромъ сте взели, даромъ давайте“. Това се отнася за всички хора. Следователно, ако единъ е получилъ едно благо даромъ, на това основание той трѣбва да даде часть отъ това благо на своя ближенъ. Какво правятъ хората съ благата, които всѣки день изобилно получаватъ? — Тѣ ги задържатъ за себе си. Давайте на хората, на ближнитѣ си отъ любовьта, отъ свѣтлината, отъ радостьта, които изобилно ви се даватъ. Благото на едного е благо за всички. И обратно: общото благо е благо и на едного. Ще кажете: Какво ще остане за насъ, ако раздадемъ всичкитѣ си блага? — Не се страхувайте. Ако сте разумни и изпълнявате волята Божия, вие ще бѫдете и богати, и здрави, и силни, и учени. Имате ли тѣзи качества въ себе си, и въ затворъ да ви турятъ, пакъ неповреденъ ще излѣзете. Заради клевета, Иосифъ прекара две години въ затворъ, но благодарение на знанието, съ което разполагаше, фараонътъ заповѣда да го извадятъ оттамъ. Скоро следъ това той зае първо мѣсто при фараона.

И тъй, и васъ като Иосифа, трѣбва да ви затворятъ, да проявите знанието и мѫдростьта си. Докато не проявите знанието и мѫдростьта си, нѣма да излѣзете отъ затвора. Две години прекара Иосифъ въ затвора заедно съ царския виночерпецъ. При излизане на последния отъ затвора, Иосифъ го помоли да спомене на фараона за него. Виночерпецътъ, обаче, като се освободи, забрави молбата на Иосифа. Но Богъ нe забрави Иосифа. По това време фараонъ сънувалъ сънь, който и най-голѣмитѣ мѫдреци на Египетъ не могли да из- тълкуватъ. Едва сега виночерпецътъ си спомнилъ за Иосифа и казалъ на фараона, че въ затвора има единъ младъ, ученъ човѣкъ, който може да тълкува сънища. Той навѣрно ще може да изтълкува съня на фараона. Тогава фараонътъ заповѣдалъ да извадятъ Иосифа отъ затвора. Като излѣзълъ отъ затвора, Иосифъ изтълкувалъ съня на фараона, заради което го поставилъ на най-високото мѣсто — управитель на Египетъ.

Следователно, стремете се и вие да придобивате знания, доброта, сила, съ които да се издигнете надъ себе си, да проправите своя пѫть. Работете върху себе си, но по такъвъ начинъ, че да не влизате въ стълкновение помежду си. Не сѫдете ближния си и не го одумвайте. Трѣбва ли да се смѣете на ближния си, че му паднали два зѫба, когато и на васъ е падналъ единъ? Какво лошо има въ това, че на нѣкого сѫ паднали два—три зѫба? Лошото седи въ това, че безъ тѣзи зѫби той не може да се храни, и следъ време стомахътъ ще престане да работи. Здрави трѣбва да бѫдатъ зѫбитѣ на човѣка! И на 120 години да стане, зѫбитѣ му трѣбва да бѫдатъ здрави, единъ до другъ наредени, като керемидитѣ на кѫщитѣ. Днесъ малко хора се радватъ на здрави зѫби. Причината за ранното разваляне и падане на зѫбитѣ се дължи на живота на редь минали поколѣния. Тѣ сѫ живѣли така, че сѫ разслабили вѣнцитѣ си. Човѣкъ трѣбва да има здрави зѫби, здрава мисъль, здрави чувства. Ученикътъ трѣбва да изучава срѣдата, въ която живѣе. Той трѣбва да изучава своя органи- зъмъ, своя умъ и своето сърдце. Не е достатъчно само да кажете, че сте лоши хора, но трѣбва да работите. Лошъ е онзи човѣкъ, който не е обработилъ нивата си. Какво трѣбва да прави, за да стане добъръ? — Да вземе мотика, рало и да се впрегне на работа.

„Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Новораждането е непреривенъ процесъ. Да се роди човѣкъ отново, подразбира всѣки день да се ражда. То не е завършенъ процесъ. Който мисли, че като е роденъ веднъжъ, повече нѣма да се ражда, той самъ се спъва. Новораждането е вѣченъ процесъ. Когато е въ съгласие съ Божиитѣ закони, човѣкъ е новороденъ. Щомъ наруши единъ отъ тия закони, той веднага пада. Щомъ се разкае и изправи погрѣшката си, той отново се ражда. Това показва, че въ природата сѫществува процесъ на вѣчно възстановяване на нѣщата. Когато боледува, човѣкъ отслабва, пожълтява, но щомъ оздравѣе, отново придобива цвѣта на лицето си и по-красивъ става. Колкото повече страда човѣкъ, физически или психически, толкова по-красивъ и благороденъ става. Колкото повече пада и става, толкова повече човѣкъ се обработва и придобива особена вътрешна красота. Работете съ ония сили и възможности, които съ вложени въ вашия организъмъ. Тѣ представятъ кръга на вашата деятелность. Вънъ отъ този крѫгъ вие не можете да излѣзете. Достатъчно е за васъ да използувате силитѣ на вашия организъмъ като реактиви за извършване на редъ вътрешни, алхимически реакции. Работете съ възможноститѣ на живитѣ клетки въ своя организъмъ, за да събудите мъртвитѣ клетки. Ползувайте се отъ лѫчитѣ на животворното слънце, което събужда всичко мъртво, а на живото дава потикъ за работа.

Слънчевитѣ лѫчи оживяватъ и привличатъ. Обаче, докато сте на земята, не се стремете да отидете на слънцето. Използувайте лѫчитѣ, които слънцето ви изпраща, като държите съзнанието си будно, за да приемете благата на живота, да разберете и радоститѣ, и скърбитѣ. Използувайте малкитѣ блага, които всѣки день получавате. Въ малкитѣ блага се криятъ голѣми вѫтрешни богатства. Имате 500 метра мѣсто. Трѣбва ли да мечтаете да построите на това мѣсто голѣма кѫща, на петь—шесть етажа? Тази кѫща ще струва милиони и ще стане причина да задлъжнѣете толкова много, че цѣлъ животъ да се заробите за нея. Какво ще придобиете въ края на краищата? — Тревоги, безпокойствия, ограничения, а най-после и смърть. — Не, за предпочитане е да си направите малка кѫща, съ две стаи и кухня, но да запазите своя вѫтрешенъ миръ и спокойствие, отколкото да направите голѣма кѫща, която да ви отнесе въ гроба. Започвайте отъ малкото и постепенно отивайте къмъ голѣмото. Като се замогнете, тогава можете и палати да строите. Докато нѣмате възможности за голѣмото, използувайте малкото, на което всѣкога ще разчитате. Това е волята Божия. Така сѫ работили всички напреднали братя, които сѫ завършили вече своето развитие

„Роденъ отъ Бога“. Всички хора иматъ желание да се родятъ отъ Бога. Какво трѣбва да прави онзи, който се е родилъ вече? — Той трѣбва да помага на ония, които не сѫ родени. Нероденитѣ, обаче, трѣбва да се въорѫжатъ съ търпение, да не викатъ много. Достатъчно е единъ пѫть да изплаче малкото дете, за да покаже, че е гладно. Истинската майка е отзивчива. Тя се притича въ помощь на детето още при първия му зовъ.

Сега, както виждате, на всички предстои една практическа работа, отъ която да придобиете нѣщо. Всѣки трѣбва да опита силата на своята мисъль, като творчески актъ въ съграждането и въ разрушаването. Старото ще рушите, новото ще съграждате. Следователно, едновременно ще бѫдете и зидарь, и рушитель. Самъ ще събаряшъ, самъ ще градишъ, безъ никаква чужда помощь. Който не може самъ да събаря, той не може и самъ да гради. — Не може ли само да градимъ, безъ да събаряме? — Въ природата такъвъ процесъ не сѫществува. Ученикътъ самъ руши, самъ съгражда. Въ това отношение той прилича на видния про- фесоръ по химия, или по физика, който самъ нарежда приборитѣ за своитѣ опити. Той завъртва, развъртва канелки, поставя цеви, каучукови трѫби, съединява ги съ колби, съ реторти. Не свърши ли самъ тази работа, не предвиди ли всички условия, които помагатъ при опита, той може да бѫде изненаданъ зле. Въ дадения случай този професоръ е слуга, самъ нарежда опититѣ си. Той има и асистенти, но тѣ повече се учатъ отъ него, отколкото да му помагатъ. Виднитѣ професори всѣкога сѫ били слуги на своята работа, защото знаятъ, какви условия сѫ нужни за дадени елементи. Остави ли други лица да се мѣсятъ въ неговитѣ опити, тѣ непременно ще развалятъ работата му.

И тъй, каквато работа и да вършите, знайте, че вие сте въ своята лаборатория, предъ нѣкакъвъ наученъ опитъ. Асистентътъ нека седи настрана и гледа, какво правите. А вие, като слуга, ще се впрегнете на работа: ще направите единъ, два, три, десеть, сто опита, докато дойдете до положителни резултати. Щомъ сте сигурни вече въ резултата на своитѣ опити, ще излѣзете отъ лабораторията си съ открито лице, съ сигурна стѫпка напредъ.

Като ученици на Великата Школа, сега ви се дава задача, която сами трѣбва да решите въ своята лаборатория. Тази задача се заключава въ изучаване физическото влияние на водата върху човѣка. Ще носите вода година, две, три, цѣлъ животъ, докато решите задачата. Тази задача не може да се реши въ една, или въ нѣколко години. Хиляди години сѫ нужни за правилното и решаване. Всички ще носите вода и ще изучавате свойствата и. Който никога не е носилъ вода, той сега ще носи и ще се учи.

 

Божията Любовь носи пълния животъ.

4. Лекция отъ Учителя, държана на

12 септемврий, 1928 г. София. - Изгрѣвъ.