Jump to content
Ани

1941_02_12 Правъ пѫть

Recommended Posts

От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето




Правъ пѫть


Отче нашъ.

Вениръ Бениръ.

Разликата между правиятъ и кривиятъ пѫть. По какво се различаватъ?

Какво е предназначението на черната дъска? Защо е черна, ами не е бѣла? Нѣкой пѫть не е хубаво да работитѣ съ бѣли дрехи, защото, ако речешъ да работишъ съ бѣли дрехи, трѣбва да ги перешъ по десеть пѫти на день. А пъкъ чернитѣ, не е така. Има нѣщо, което е полезно въ дадения случай. Казвате: „Черенъ цвѣтъ“. Черниятъ цвѣтъ е полезенъ, едно ограничение. Имате една материя, която е прозрачна. Полезнитѣ нѣща сѫ относителни. Имате една прозрачна материя и имате друга, непрозрачна. Кажете въ какво седи лошевината? Лошевината е, че като дойде свѣтлината, едната материя я задържа и казва: „Тукъ нѣма да влизашъ“. Прозрачната материя казва: „Тукъ ще влѣзешъ“. Питамъ: Тази, прозрачната, материя има ли съзнание? Тукъ вече се е намѣсилъ човѣшкиятъ духъ. Природата създала тия неудобства на човѣка, иска да развие неговия умъ.

Сега религиознитѣ хора казватъ: „Господь ще нареди всичко“. Всичкитѣ хора казватъ: „Ние ще наредимъ всичко“. Казвате: „Тѣ не сѫ прави“. Прави сѫ. Ние ще наредимъ всичко и Господь ще нареди всичко. Господь ще нареди всичко, което Господь е създалъ. Ние ще наредимъ всичко, което ние сме създали. Ти създавашъ нѣщо, искашъ Господь да го нареди. То е твоя работа. Което Господь е създалъ, Той него ще нареди. Често човѣкъ влиза въ стълкновение съ себе си. Иска нѣкои работи Господь да ги нареди. Пъкъ тѣ сѫ човѣшки работи. Казвамъ: По нѣкой пѫть вие не знаете какъ да си създадете занимание. Запримѣръ: въ какво седи заниманието на кърта? Цѣлъ день ходи и рови. Еднообразие. Нему му е дотѣгнало, но и той не знае какво да прави. Къртътъ, като философствува, казва: „Защо Господь ме е турилъ тукъ да ровя, дотѣгна ми. Нѣмаше ли друго нѣщо да правя, друго нѣщо да стане отъ мене?“ Кой му е кривъ? Другъ примѣръ, тѣ сѫ специални примѣри. Нѣкой пѫть има специални нѣща, които не трѣбва да ги вземаме за общи. Нѣкоя мома, като душа се моли на Господа да се яви красива на земята. Щомъ е красива, започва да се приближаватъ хората. Погледнешъ – подиръ красивата мома тръгнали. Ако тръгнатъ красиви момци, на нея ѝ е приятно. Не тръгнали нѣкои черни, сополиви, своенравни. Тѣ мислятъ, като погледне на тѣхъ, че ще ѝ стане приятно. Кой е кривъ? Тя се чуди защо сѫ тръгнали. Тази красота ги привлича. Понеже тя е генералъ, князъ, разполага. Всички мислятъ, че красивата мома разполага. Понеже е толкозъ красива, има какво да даде. Но тя има само външна красота, която привлича. Има една красота, която не се губи. Има красота, която се губи. Често очитѣ и тѣ иматъ такава красота. Като погледнешъ очитѣ на нѣкого, нѣматъ никаква привлѣкателность. Казва: „Не си струва човѣкъ да бѫде красивъ, но не си струва да бѫде и грозенъ“. Какъвъ трѣбва да бѫде? Всичко въ природата се стреми къмъ красота. Красотата е на три степени. Има статическа красота, има динамическа и психическа, или Божествена красота. Статическа красота сѫществува. Но красотата се дава, тя е единъ изводъ. Не може човѣкъ да бѫде красивъ, ако той не е работилъ. Въ красотата умътъ трѣбва да е вземалъ участие, сърдцето трѣбва да е вземало участие, волята да е взела участие, човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа – сѫщо. Хиляди години трѣбва да е работилъ човѣкъ, за да постигне тази красота. Да кажемъ Господь най-първо ви създалъ единъ правъ носъ. Перспективно така се гледа – правъ. Човѣкъ може да изкриви носа. Започва носътъ да се изгърбва или да се извива надолу. Носътъ не става правъ, но се изкриви. Изкривениятъ носъ показва, че вѫтре въ човѣшкитѣ чувства и способности станала нѣкаква промѣна. Отъ тази промѣна се изкривява носътъ. Ако сърдцето на човѣка се развие повече, отколкото трѣбва, носътъ става широкъ. Ако човѣкъ стане повече уменъ, отколкото трѣбва, носътъ става много дълъгъ, по-дълъгъ, отколкото трѣбва. Но кога имате кѫсъ носъ? Кѫсиятъ носъ е детински. Кѫсиятъ носъ се занимава само съ дребни работи. То сѫ опредѣлени физиономически опредѣления. Отъ части сѫ вѣрни. Разправяше ми една жена, казва: „Като погледна отдалече, вижда ми се дълъгъ носътъ му. Като го погледна отблизо, носътъ ми се вижда кѫсъ“. Казва: „Обясни ми защо“. Рекохъ: Отдалече ти го сравнявашъ носа съ други, по-кѫси носове, вижда ти се дълъгъ. Като дойдешъ наблизо, нѣма съ какво да го сравнявашъ, ти се вижда кѫсъ носътъ. Казвате, че носътъ е дълъгъ. Имате една мѣрка, съ какво мѣрите носътъ. Ако дойдете до тия хора, които иматъ валчести лица, носътъ имъ трѣбва да съответствува. Ако лицето е продълговато, носътъ трѣбва да съответствува. Но то е вече специалность. Имаме една мѣрка, съ която мѣримъ. Казвамъ: Този човѣкъ е добъръ. Съ какво го сравнявамъ? За всичкитѣ нѣща имаме мѣрки.

Да кажемъ, различавате единъ тонъ. Единъ пѣе и другъ пѣе. Капелмайсторътъ различава тоноветѣ. Единъ диригентъ има хоръ отъ двеста души, нѣкои въ алта, тенора или баса направи погрѣшка и той веднага намѣри погрѣшката. Обикновениятъ човѣкъ хичъ не подозира, но който е специалистъ – веднага познава. Има нѣкои, които разбиратъ какво нѣщо е красота и може да покаже кѫде е именно. Художникътъ, който рисува, ще покаже кѫде е погрѣшката. Казватъ: „Тази картина е добра“. Често съмъ ги питалъ: Кѫде е добрината, я ми кажете? Казвате, че единъ човѣкъ е добъръ. По какво се отличава добриятъ човѣкъ? Де седи добрината? Има известни специфични черти на лицето, които опредѣлятъ добрия човѣкъ. Има известни линии на лицето, които опредѣлятъ честния човѣкъ. Има известни линии на лицето, които опредѣлятъ умния човѣкъ. Художникътъ ги рисува и не ги знае. Нѣкои художници сѫ набарали тия картини, нѣкои не ги знаятъ. И безъ да ги знаятъ, пакъ ги рисуватъ. Той рисува, както вижда. Линиитѣ на лицето на единъ човѣкъ сѫ хармонични. Казвамъ: Ти казвашъ, че една постѫпка е права и друга не е права, по какво познавашъ? Значи имашъ специфично чувство, което опредѣля. Както единъ музикантъ познава кой тонъ е правиленъ и кой не. Единъ правиленъ тонъ има опредѣленъ брой трептения. Да кажемъ, вземе до отъ първата октава, той съдържа опредѣленъ брой трептения. Когато се взематъ тия трептения, тонътъ е правъ. Щомъ липсватъ едно, две, три трептения – тонътъ не е правъ. Или нѣкой пѫть нѣкой отъ васъ не следите какви сѫ причинитѣ. Говорите нѣщо, но не следите какви сѫ причинитѣ. Разправяше ми единъ български свещеникъ, какъ човѣкъ самъ си създава своето нещастие. Като билъ свещеникъ, билъ добъръ пѣвецъ, разбиралъ службата въ църквата, всичкитѣ потънкости на службата ги знаелъ. Иде единъ младъ дяконъ да служи. Сбъркалъ нѣщо въ литургията и кипва свещеникътъ, и му удря една плѣсница, какъ тъй да сбърка. Ударилъ му една плѣсница, да се научи да служи хубаво. Случило се, че този дяконъ станалъ владика. И той трѣбвало да служи при него. 20 години плащалъ за плѣсницата. Ти ще кажешъ нѣкоя дума, но ще плѣснешъ нѣкоя дума нѣкому, но той ще стане владика и после ще плащашъ.

Та първото нѣщо: сега искамъ да си изправите езицитѣ. На нѣкои езикътъ е много кѫсъ, на нѣкои е много дълъгъ, на нѣкои е много широкъ, на нѣкои сѫ много грапави, на нѣкои сѫ много изкривени, на нѣкои сѫ много остри, на нѣкои сѫ много сухи езицитѣ ви, често засъхватъ. Това не се позволява. Трѣбва да имате единъ езикъ мекъ, който да разтопява и желѣзо, и златото да разтопява. То сѫ алегории. И въ Писанието, тамъ има една глава, Яковъ разправя за езика. Опасенъ удъ е той.

По нѣкой пѫть нѣкои учени хора и нѣкои религиозни мислятъ, че нѣма какво да учатъ, пъкъ тѣ едва започватъ. Той мисли, че всичко му е казано, знае. То е едно заблуждение. Колко хиляди научни теории ще дойдатъ за създаването на свѣта. Сега, ако васъ ви попитатъ колко голѣмо е слънцето, колко голѣмъ е Меркурий, Венера, Земята колко е голѣма, Марсъ колко е голѣмъ, Юпитеръ, Сатурнъ, Уранъ, Нептунъ колко е голѣмъ, ако ви питатъ 19-тѣ звезди отъ първа величина колко сѫ голѣми, знаете ли? Тѣ сѫ елементарни работи. Вие ще се намѣрите въ чудо. Сега нѣкои отъ васъ, които сте много набожни, ако ви питатъ колко пѫти Сатурнъ е по-голѣмъ отъ Земята, единиятъ ще каже: „Колко простъ човѣкъ“. Религиозниятъ ще каже, че тѣ сѫ малки работи. Казва, че Господь му открилъ. Казвамъ: Като ти открилъ Господь, я ми кажи, следъ хиляда години какво ще бѫде? – „То не е моя работа, не го зная“. Какво знаешъ? Знаешъ малки, обикновени работи. Синца религиозни минаватъ за знаещи. Споредъ мене онзи човѣкъ, който познава себе си, знае въ всѣки даденъ случай какъ да постѫпи. Той минава за уменъ човѣкъ. Умниятъ човѣкъ не ходи съ главата си да търкаля камъни. Азъ имамъ единъ примѣръ, отдавна съмъ го наблюдавалъ въ Варна. Едно дете, като се разсърди на майка си или баща си, удря си главата въ стената, половинъ-единъ часъ си блъска главата. Азъ съмъ ви превеждалъ примѣръ. Единъ търсилъ една много хубава мома, кротка. Най-после намѣрилъ една и казва: „Намѣрихъ единъ ангелъ, много благородно сѫщество. Да я видишъ какъвъ характеръ има. Ще се живѣе добре съ нея“. Завежда приятеля си да я види. Тя иде съ таблата, носи сладко и кафе да имъ даде. Той си туря крака, тя се препъва и пада. Простира се съ таблата, разлива кафето. Става и казва: „Нищо“. Пакъ отива да направи ново кафе. Казва: „Видишъ, какво благородно сѫщество е. Друга да бѣше, щѣше да окрѣка хорталъка“. Като се оженилъ обаче, видѣлъ, че тази работа не е така. Казва: „Ти каква бѣше по-рано. Ти, като се спъна, какъ постѫпи, пъкъ сега какъ постѫпвашъ“. – „Ти трѣбва да бѣше влѣзалъ въ кухнята, да видишъ какво правѣхъ“. Като хванала масата съ зѫбитѣ си. Другъ минава и нищо не казва. Като онзи българинъ, който ходилъ въ Варна да си купи еминии. Голѣмъ пазаръ отъ еминджии. Отива при единъ отъ най-голѣмитѣ еминджии, турчинъ. Човѣкътъ му изважда, изважда много еминии, но никой не му става. Най-после турчинътъ му казва: „Калъпсъзъ, върви си, нѣма за тебе еминии“. Обидилъ се българинътъ, но нищо не му казалъ, претърпѣлъ. Излѣзалъ навънъ и като излѣзалъ далече отъ града на Аджамлеръ, се обърналъ и казалъ: „Ти си калъпсъзъ“, далечъ, единъ–два часа отъ Варна. Вие, като се върнете дома понѣкога, казвате: „Ти си калъпсъзъ“. Значи – безъ калъпъ е кракътъ ти. Този човѣкъ разбъркалъ въздуха. Ако човѣкъ започне съ една прѫчка да разбърква водата, грѣхота ли е? Ако е кално дъното, като разбутва водата, може малко да се размѫти водата.

Но въпросътъ седи на друго мѣсто. Каквото мисли човѣкъ, каквото чувствува и както постѫпва, всичко това се отразява на неговото тѣло. И човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства и съ своитѣ постѫпки, той създава своето бѫдеще. Сегашниятъ ни животъ, тъй както тѣлото ни е създадено, зависи отъ нашитѣ минали условия. Каквото сме правѣли въ миналото, каквото сме чувствували въ миналото и каквото сме мислѣли въ миналото – туй е сега създадено. За бѫдеще има много да се работи. Още хиляди години има да се работи. Вие по нѣкой пѫть искате да бѫдете ангели. Докато станете ангели, пъкъ и докато станете светии. Вие имате погрѣшно разбиране за светиитѣ. Светията, дето и да го туришъ, веднага може да се приспособи на условията. Дето и да го турите, и при най-мѫчнитѣ условия, веднага се справя. Знание има. Знае въ дадения случай какъ да постѫпи. Ние сега светията го вземаме като богаташъ, да онаследимъ нѣщо, да разполага съ милиони. Такова светийство нѣма. Има добродетели, които сѫ онаследени, има добродетели, които човѣкъ самъ е добилъ. Казвамъ: Ония добродетели, които сами добивате, тѣ сѫ ценни. Онѣзи, които не може да ги добиете, вие нѣмате знание какъ трѣбва да се употрѣбятъ. Запримѣръ: ако сега на васъ ви дадатъ една хубава цигулка на Страдивариусъ, която струва нѣколко милиона лева, какво ще направите? Ще посвирите една–две години, после ще кажете: „Толкозъ пари струва, я да я продадемъ, да си уредимъ живота“. Ще я продадете.

По този начинъ като се говори, не искамъ да критикувамъ работитѣ. Казвамъ: Този е добъръ, онзи е добъръ. Всички хора сѫ създадени да бѫдатъ добри, но всички не сѫ добри. Всички хора сѫ създадени да бѫдатъ богати, но всички не сѫ богати. Всички хора сѫ създадени да бѫдатъ здрави, но всички не сѫ здрави. Причината е въ самитѣ тѣхъ. Сега мнозина отъ васъ не сте здрави. Нѣкой ще каже, че го боли рамото. Влѣзли сѫ нѣкакви неорганизирани вещества между ставитѣ и ставитѣ, като се движатъ, тѣ образуватъ възпаление, спъватъ кръвообращението. Или пъкъ става свиване на вашитѣ капилярни сѫдове, кръвьта не може да функционира. Има много причини, сега азъ имамъ цѣръ за всичкитѣ хора. Туй е много казано. Панацея имамъ. Ако се приложи туй, което азъ зная, на васъ, тогава всичкитѣ лѣкари какво ще правятъ. Има цѣръ да направя всичкитѣ хора добри. Какво ще правятъ тогава адвокатитѣ, кого ще защитаватъ? Хората нѣма да се сѫдятъ, какво ще правятъ тогава сѫдиитѣ? Имамъ знание да направя хората да не грѣшатъ. Но щомъ не грѣшатъ, нѣма да се раждатъ на земята. Какво ще правятъ майкитѣ, какво ще правятъ бащитѣ? Въ единъ грѣшенъ свѣтъ има много бащи, понеже свѣтътъ е грѣшенъ. Щомъ хората станатъ праведни, нѣма вече да има нужда отъ бащи и майки. Първиятъ баща създалъ доброто, вториятъ баща създалъ злото. Първиятъ баща прояви любовьта, вториятъ баща прояви омразата. Първата майка прояви любовьта, втората майка прояви омразата. Че какъ тъй? Онази лъвица, която ражда своето лъвче, не отива ли да вземе детето на овца и го изѣда? Защо ходи да взема другитѣ деца? Кой я научи сега? Казвате: „Господь“. Значи на Господа му останала работа да иде да я учи какъ да яде децата на другитѣ. Казвате: „Господь направи това“. Вие обичате да одумвате хората. Кой ви научи? Вие сами се научихте да одумвате. То е изкуство. То е цѣлъ адвокатъ, прокурорътъ завежда дѣло, казва: „На основание на това направилъ туй, направилъ онова“. Искашъ да го оправдаешъ, говоришъ добро за човѣка. Пакъ си прокуроръ. По нѣкой пѫть хората сѫдятъ другитѣ, но по нѣкой пѫть осѫждатъ себе си. Значи това сѫ положения въ природата, които ни заставятъ да влѣземъ въ едно неестествено състояние. Най-първо ще приложите върху себе си правилото, ще си кажете: „Господь ме е създалъ добре. Ако има нѣкакъвъ дефектъ, той е отъ мене“. Ще търсишъ причината въ себе си. Ако ти намѣришъ истинската причина оттамъ, отдето си се отклонилъ, веднага недоразуменията, които имашъ въ себе си, ще изчезнатъ. Всѣкога, когато човѣкъ се е отклонилъ отъ правия пѫть, веднага настава една вѫтрешна тъмнота, започва да не разсѫждава. Недоглежда работитѣ. Най-първо става внимателенъ къмъ себе си. Своитѣ погрѣшки не вижда, вижда погрѣшкитѣ на другитѣ. Всички външни погрѣшки на хората, тѣ сѫ твои погрѣшки. Ако Адамъ сега дойдеше въ свѣта, всичкитѣ погрѣшки, които сега сѫществуватъ, на кого сѫ? Ако Ева дойдеше, всичкитѣ погрѣшки сѫ тѣхни. Тѣ ги направиха. Тѣ сѫ се скрили сега нѣкѫде и децата страдатъ. Пакъ тѣ сѫ причината. Причината сме ние. Единъ веднажъ ме пита: „Кой е причината на грѣха?“ Казвамъ: Ти си причина. Ти си първиятъ Адамъ, който съгрѣши въ рая заедно съ Ева. Ти сега оправи себе си, да се оправи цѣлия свѣтъ. Цѣла бъркотия има. Били ли сѫ всичкитѣ хора съ Адама, или не въ рая – цѣлъ философски въпросъ е, който не е разрешенъ. Единъ приематъ, че всичкитѣ хора съ Адама сѫ съгрѣшили. Други твърдятъ, че всички не сѫ съгрѣшили, но по причина на Адама, и тѣ съгрѣшили после. Сега въпросътъ е били ли сте въ рая да съгрѣшите или не сте били. Сега нищо не помните. Нѣкой отъ васъ помните ли да сте били въ рая? Не помните.


1941-02-12-05_fig1.png

Да дойдемъ до научната страна. Имате линията AB, права ли е? Не е права. Гърбава е. Азъ я чертахъ за права, но тази A′B′ е права. Защо линията, теглена съ линия, е по права отъ тая, теглена само съ рѫка? Коя бихте предпочели? Имате линия 1 и 2. Коя бихте предпочели? Първата линия е мека, втората е остра. Едната линия е гъвкава, другата е права. Тази, правата, линия ще те бутне, ще каже: „Право трѣбва да вървишъ, какво ще се огъвашъ“. Сега това сѫ тълкувания.

Казвамъ: Въ васъ има едни линии, които не сѫ събудени. Казвамъ: Да ги събудите сега. Вие досега сте работили съ нѣкои отъ вашитѣ способности и чувства, не работите съ цѣлия си умъ, не работите съ цѣлото си сърдце и не работите съ цѣлото си тѣло. Много нѣща въ васъ има спѣщи. Нѣкой казва: „Като умремъ, ще идемъ въ оня свѣтъ, че като се преродимъ, за бѫдеще“. Не е лошо това. Една работа може да я свършишъ за 10 години, за една година, за единъ месецъ, за единъ день. До слънцето съ краката на свѣтлината се отива за 8 минути, съ краката на единъ най-бързъ тренъ, който имаме, се отива за 250 години, а съ биволска кола – за нѣколко милиона години. Нѣкой казва: „Милиони години се движа“. Казвамъ: Съ биволска кола си се движилъ. Не че много е направено. Казва: „Дълъгъ животъ живѣхъ, сто години“. Ако съ една биволска си се движилъ, какво си свършилъ? 120 години си живѣлъ, 120 пѫти земята обиколила около слънцето. Изчислете за 120 години колко километра е изходилъ човѣкъ. После, въ 120 години колко слънцето е изходило? Това трѣбва да изчислимъ. Сега нѣкои отъ васъ започватъ да мислятъ, че сѫ закѫснѣли. Хората казватъ: „Ние остарѣхме“. Казвамъ: Остарѣли сте, но не сте поумнѣли. Всѣки, който не е поумнѣлъ, споредъ мене на хакерене е остарѣлъ. Старостьта е единъ процесъ и младостьта е единъ процесъ. Човѣкъ е извънъ старостьта и извънъ младостьта. Въ началото на пѫтя е младиятъ, въ края на пѫтя е стариятъ. Седите нѣкой пѫть и ви нападне тѫга, обезсърдчение, обезмисли се животътъ.

Въ своитѣ изследвания, веднажъ се спрѣхъ при една стара баба, 85 годишна. Виждамъ едно правилно лице, много хубавъ носъ, хубава брадичка, хубава уста. Виждамъ млада, като е била, е била хубава. Сега е стара, но пакъ има една свежесть. Зная какъ да ѝ говоря. Тя седи и ми разправя: „Обезмислилъ се животътъ ми, нѣма какво да ме интересува. Едно време млада бѣхъ, играехъ на хорото, момцитѣ ме интересуваха. Като погледна очитѣ, носа на всички, знаехъ какъ да се въртя, знаехъ какъ да си турямъ китката, знаехъ какъ да си завързвамъ чумбера. Пъкъ всичко мина. Онзи момъкъ замина за другия свѣтъ, пъкъ другитѣ момци, които едно време хвърлѣха очи на мене, сега не може да ходятъ, не може да дойдатъ при мене. Азъ да ида, да ги търся, срамъ ме е“. Казвамъ: Хубавъ списатель би станалъ отъ нея. Казва: „Да си замина за другия свѣтъ“. Азъ искамъ да събудя интересъ въ нея. Казвамъ ѝ: Знаешъ, че азъ зная едно изкуство за подмладяване. Изведнажъ тя се заинтересува, казва: „Да не би да ме изпитвашъ?“ Не, зная. Може да те направя на 19 години. Тя изведнажъ започна да мисли. Рекохъ: Азъ може да те подмладя. Азъ може да те подмладя, но я ми кажи, какво ще направишъ? Ще идешъ ли на хорото? Понеже туй си го правила вече. Сега ще те подмладя, ако ми кажешъ какво ще правишъ. – „Остави ме да помисля“. Не, не, сега ми кажи. – „Не зная какво ще правя. Може да обещая нѣщо и да не мога да го направя, може да съгрѣша“. Казвамъ: Затова и азъ нѣма да ви подмладя.

Старостьта е едно противоречие на ума, на нашето сърдце и на нашитѣ постѫпки. Даже ако човѣкъ би живѣлъ споредъ Божия законъ и 120 години, той пакъ щѣше да бѫде свежъ. Ще си замине безъ да има нужда да му помагатъ хората. Той ще бѫде като имотенъ човѣкъ, който ще си продаде имането и ще иде въ другия свѣтъ. Ако нѣма срѣдства, тогава ще търси срѣдства отъ другитѣ.

Та сега какъ трѣбва да се подобри положението? Нѣкой казва: „То се видѣло“. Ако сте единъ грънчарь, трѣбва да проявите вашето изкуство. Ако сте единъ шивачъ, трѣбва да проявите вашето изкуство. Ако сте единъ говоритель, трѣбва да проявите вашата речь. Ако сте единъ художникъ, трѣбва да проявите вашето художество. Трѣбва да проявите каквото да е, занаятъ, трѣбва да направите едно подобрение. Ако сте единъ финансистъ, трѣбва да проявите изкуството си. Но опасностьта ето кѫде седи. Онзи финансистъ цѣлия день като молецъ като застане надъ книгата, цифритѣ ги събира. Ако го питате нѣщо за природата отвънъ, него не го интересува. Интересуватъ го само числата на бюджета. Че то не е нито въ клинъ, нито въ рѫкавъ. Този бюджетъ нищо нѣма да му донесе. Вие седите и разрешавате единъ вашъ плюсъ, недоволни сте. Вие сте финансистъ, занимавате се съ себе си. Какво има хубаво въ природата, не си подигате главата нагоре. Казвате: „Господь ме е забравилъ“. Действително глухитѣ хора, на които Господь говори и тѣ не разбиратъ, Господь ги е забравилъ. Слѣпитѣ хора, които не виждатъ, Господь ги е забравилъ. Всички, които осакащатъ себе си, Господь ги е забравилъ. Турилъ ги е за ремонтъ. Слѣпитѣ – за ремонтъ, болнитѣ – за ремонтъ, всички тия ги е турилъ за ремонтъ. Здравитѣ, които оставатъ, на тѣхъ казва: „Дайте имъ работа“. Та сега за какво сте – за ремонтъ или за работа? Азъ ви говоря за работа. За ремонтъ има много.

Сега има много нѣща, които трѣбва да се събудятъ въ васъ. Трѣбва да се събудятъ нови интереси. Защото, ако сега ви попитамъ: Какво бихте поискали отъ мене? Ако ви кажа: Поискайте една дарба отъ мене, какво ще поискате? Ще поискате като всичкитѣ хора, повечето ще искате да станете богати. Нѣкои отъ васъ ще искатъ да станатъ красиви, силни и т.н. Не зная колцина отъ васъ ще поискатъ това, което ви трѣбва. Ние сме изправени предъ Бога. Казва Господь: „Какво искашъ?“ Ти искашъ това, което не ти трѣбва. Ти искашъ здраве, но здравето е въ тебе. Тебе ти трѣбва умение какъ да пазишъ здравето си. Искашъ да бѫдешъ уменъ. Имашъ въ себе си всичкитѣ условия да бѫдешъ уменъ човѣкъ, имашъ отлична глава. Тази глава не си я турилъ на работа. Искашъ да бѫдешъ добъръ. Имашъ отлично сърдце, тури сърдцето си на работа. Разсѫждаваме ние и казваме: „Този човѣкъ е лошъ“. Лошитѣ хора, това сѫ материалъ, отъ който ще направите вашитѣ грънци. Ако не знаете да направите грънцитѣ, вие ще се окаляте. Ако знаете да правите грънци, ще си уредите работитѣ си. Лошото въ свѣта е онова, което не е организирано. Онази материя, която не е организирана, е лоша. Организирана(та) материя е добра материя. Организираниятъ човѣкъ, въ този смисълъ, е добъръ човѣкъ.

Сега всички трѣбва да се впрѣгнете на работа. На нѣкои отъ васъ паметьта е слаба. Защо? Защото умътъ и сърдцето сѫ въ противоречие. Нѣкои отъ васъ не знаятъ да пѣятъ, защото слухътъ не е развитъ. Нѣкои отъ васъ не могатъ да бѫдатъ художници, защото недовиждатъ. Знаете, колко добре е човѣкъ да вижда? Мнозина сѫ ми казвали: „Много ми хареса този човѣкъ“. Питамъ: Какви сѫ очитѣ? – „Не видѣхъ“. Какви сѫ веждитѣ? – „Не видѣхъ“. Лицето, носътъ какъвъ е? – „Не зная“. Като срещнете единъ човѣкъ, да видите лицето му, очитѣ, носа, брадата, пръститѣ му какви сѫ. То е сѫщественото. Като срещнете единъ човѣкъ, най-първо питамъ: Съ какви дрехи бѣше облѣченъ? Той билъ въ бѣли дрехи, казва: „Съ червени дрехи бѣше“. Нѣкой пъкъ ще разправи дрехата какъ била направена, яката, всичко ще види. Всичкитѣ хора еднакво не гледатъ. Има хора специалисти само за шапки. Наблюдавалъ съмъ жени въ своитѣ наблюдения – ще види всѣка жена съ каква шапка е била, ще види формата ѝ. Другъ не наблюдава шапкитѣ, тя е специалистка по шапкитѣ. Другъ е специалистъ по рѫкавицитѣ, какви сѫ шапкитѣ – не знае. Трети е специалистъ за роклитѣ какви сѫ. Малко хора съмъ срѣщалъ да обръщатъ внимание на цѣлия човѣкъ. Шапкитѣ какви сѫ, рѫкавицитѣ, лицето – на тѣхъ обръщатъ внимание.

Та най-първо създайте въ себе си, като видите единъ даровитъ човѣкъ, единъ музикантъ, той ще събуди въ васъ едно музикално чувство; единъ художникъ ще събуди художествено чувство; единъ ораторъ – едно ораторско чувство; единъ добродетеленъ човѣкъ ще събуди добродетель. Не е нѣщо външно. Всѣки човѣкъ, когото вие срѣщате въ свѣта, той ще ви предаде нѣщо. Добритѣ, умнитѣ хора ви предаватъ, тѣ сѫ, чрезъ които Божественото начало се явява, не само външно да бѫдемъ добри. Добродетельта е като изворъ, който (е за) тебе. Като срещнешъ добъръ човѣкъ, той дава, нищо не взема. Тѣзи, които нѣматъ, всѣкога искатъ да бѫдатъ добри, да бѫдатъ умни, тѣ само взематъ. Онѣзи, които иматъ, раздаватъ. Като срещнете праведенъ, вземете отъ него. Казвате: „Да съмъ като него“. Ти да си като него, значи постоянно да давашъ. Трѣбва да мислишъ като него, да не вземашъ. Ще работишъ. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си. Срѣщате единъ уменъ човѣкъ, вие не знаете да се ползувате. Въ васъ влѣзе едно състезание: „Защо да не съмъ уменъ като него?“ Или музикантътъ свири, художникътъ прави картини. Ако вие събудите въ себе си новитѣ нѣща, вие ще се подмладите и една нова енергия ще влѣзе въ васъ. Има нѣкои мѣста небутнати въ васъ. Трѣбва да ги разбутате, за да се подмладите. Опитвали ли сте се нѣкой пѫть да се върнете въ живота си? Онѣзи, които заминаватъ въ другия свѣтъ, 45 години имъ взема само да се занимаятъ съ живота си. Онова, което е непотрѣбно, го изхвърлятъ и малкото, което остава, съ него го пращатъ на земята пакъ. Раждатъ се и пакъ започватъ живота си изново. Другото остава въ архивата, той го носи съ себе си.

Сега вие имате желанието да станете възрастни. Казвате: „Дете нѣма да бѫда“. Значи не трѣбва да бѫдешъ едно глупаво дете, но трѣбва да бѫдешъ единъ глупавъ старецъ. Защото за глупавото дете има шансъ да се поправи на земята, за глупавия старецъ нѣма шансъ. Глупавото дете се поправя въ живота, но глупавиятъ старецъ само смъртьта може да го поправи. Затуй ви препорѫчвамъ да станете деца, за да имате шансъ. Ако сте отъ глупавитѣ старци, смъртьта ще ви поправи. Казва: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Ако ти въ себе нѣмашъ онова любопитство на детството да учишъ, да ти е приятно. Вие старитѣ нѣкой пѫть, като видите младото момиче, обърне ви се сърдцето. Може да искате да бѫдете млади, но радвайте се на младото момиче, като че вие сте. Вие не може да бѫдете тъй радостни. Обичайте младитѣ, за да се подмладите. Обичайте добритѣ стари, за да поумнѣете. Ти не може да се подмладишъ, ако не обичашъ. Ти не може да поумнѣешъ, ако не обичашъ. Ще обичашъ младия, ще обичашъ стария. Стариятъ, въ умствения свѣтъ, е младъ. Младиятъ, въ свѣта на любовьта, е младъ. Три вида младость има. Тази любовь, за която ви говоря, то е онази вѣчната Божествена младость на любовьта. Вѣчната Божествена младость на любовьта, вѣчната Божествена младость на мѫдростьта и вѣчната Божествена младость на истината. Та въ дадения случай ти въ всички свѣтове не може да се подмладишъ. Ти ще се подмладишъ или въ любовьта, или въ мѫдростьта, или въ истината. То е законътъ на обновяването. Вѣчно подмладяване трѣбва да има. Сега започнете съ закона на подмладяването. Случи ви се нѣщо много неприятно. Въ себе си трѣбва веднага да се справите. Казвате, че живѣете въ Господа. Туй поправете, което срѣщате, което ви е спънало. Него Господь ви го турилъ на пѫтя, то е една задача. Единъ лошъ човѣкъ ви турилъ на пѫтя. Въ този лошия човѣкъ е Господь. Казва ти: „Кѫде ти тръгна?“ Господь ти казва. Ако Го познаешъ, ще кажешъ: „Господи, кажи ми какво трѣбва да правя?“ Какво ще ти каже лошиятъ човѣкъ? – „Я върви съ мене“. Единъ разбойникъ казва: „Я върви съ мене“. Сега теоретически говорятъ, че Господь е въ всичкитѣ хора, но, като дойдете до лошия човѣкъ, забравяте теорията. Тамъ, въ лошия човѣкъ, защо не Го виждате?

Тукъ преди години дойдоха на Изгрѣва да преглеждатъ отъ Обществена безопасность. Дойдоха горе, седнаха, носятъ орѫжие, извади револвера, тури го на масата, погледна ме, пъкъ се поусмихна. Азъ го гледамъ. Казва: „Какво ще се прави? Държава, трѣбва да се служи. Тукъ сме дошли, не сте вие нито разбойници, но туй го носимъ само да плашимъ хората“. Като го погледнахъ, Господь говори сега, да не те е страхъ, привидно е това. Бащата, който иска да сплаши детето си, нали привидно става сериозенъ. Отвѫтре не е, но отвънъ. Детето, като погледне баща си сериозенъ, то го гледа мило и бащата се отваря, започва да го глади. Детето познава, казва: „Татко, нѣма какво да ми се сърдишъ, признавамъ погрѣшката си. Каквото ми кажешъ, думата ти на две нѣма да я направя, ще изпълня волята ти“. И тъй, не се противете на Божитѣ работи. Имашъ нѣщо въ себе си, изправи погрѣшката. Не се извинявай, да кажешъ: „Условията, че беднотия“. Но кажи: „Ще изправя погрѣшката си“, нищо повече. Туй е законътъ на подмладяването. Навсѣкѫде, въ всѣко общество нарочатъ нѣкого. Нѣкого нарочатъ, направятъ го по-добъръ, другия го нарочатъ лошъ и го направятъ по-лошъ. Казватъ: „Много лошъ бѣше, поправи се човѣкътъ“. Кой знае? „Много лошъ бѣше“ – не забравятъ хората, се помнятъ миналото. Сега онова, което правимъ, то важи за бѫдеще. Сега градимъ новото бѫдеще.

По нѣкой пѫть азъ ви говоря за любовьта. Първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да премахне ония препятствия, които сѫществуватъ между Бога и него. То е първото нѣщо. Не трѣбва да уреждате вашитѣ въпроси съ хората, но първото нѣщо – препятствията, които седятъ между неговия умъ, неговата душа, неговото сърдце, тия препятствия трѣбва да се махнатъ. Само тогава може да разберемъ онази Божествена любовь въ насъ. Въ Божествената любовь лѣгашъ обремененъ, и умътъ ти е обремененъ, и сърдцето ти е обременено, и животътъ се е обезсмислилъ. Ставашъ сутриньта, нѣщо проведрено, има изходенъ пѫть, показва се една надежда. Сега този пѫть трѣбва да се подобрява постепенно.

Сега на васъ, сестритѣ, казвамъ да намѣрите отъ Библията всичкитѣ стихове за подмладяването. Извадете всичкитѣ стихове за поумняването, извадете всичкитѣ стихове за подобряването. Та казвамъ: Изваждайте всѣки день ония стихове, които се отнасятъ до подмладяването. Или всѣки день внасяйте по една хубава мисъль за подмладяването. Кажи си: „Ако съмъ богатъ, какво бихъ направилъ днесъ?“ Последенъ сиромахъ си, нѣмашъ петь пари. Представи си, че си богатъ. Казвашъ: „То не е право“. Че като представятъ тамъ, на сцената, една драма, право ли е? Онзи, който представя на сцената, че нѣкой умира, лъже хората. Не умира ни най-малко. Нѣкой представя, че краде, но не краде. Нѣкой е прокуроръ на сцената, нѣкой, че е нѣкакъвъ царь, но не е. Туй вѣрно ли е? Ако тѣ иматъ право да си представятъ тия работи, защо да нѣмаме право да си (представяме), че сме царе или богати хора. Сега, ако бѣхте милиардери, какво щѣхте да направите? Една тема ще ви дамъ: Ако бѣхъ милиардеръ, какво бихъ направилъ. Я напишете, да видимъ. Ако сте милиардеръ, какво ще направите. Да използуваме Божественитѣ блага. Всѣки день си има свои блага. Онова, което днесъ може да използувате, този хубавиятъ день при месечината, която се промѣни. Нощьта бѣше прекрасна. Въ такава нощь единъ астрономъ ще се радва, че може да наблюдава звездитѣ. Всѣки хубавъ, красивъ день носи нѣщо красиво въ живота. Онова, което Богъ е вложилъ, развийте въ себе си. Колко дарби Богъ е вложилъ, на които не сте обърнали внимание. Много добродетели Богъ турилъ въ васъ и вие не сте обърнали внимание. Много способности Богъ ви далъ, на които не сте обърнали внимание. Азъ виждамъ нѣкои отъ васъ можеха да бѫдатъ отлични пѣвци. Нѣкои отъ васъ бихте били голѣми художници, нѣкои бихте били оратори, да говорите. Нѣкои отъ васъ сте критици, тъй на мѣсто критикувате. Критикъ наричамъ онзи, който знае да изчиства лекетата. Нѣкое леке така да го махне, да остане дрехата чиста. Критикуватъ на нѣкой човѣкъ стила, нѣкоя дума турилъ не на мѣсто, глаголътъ или мѣстоимението не е на мѣсто. Или запетаята, или точка и запетая, или нѣкѫде две точки не сѫ турени на мѣсто. На български по-лесно се пише, но на български знаешъ колко мѫчно се пише.


1941-02-12-05_fig2.png
Съвременнитѣ хора могатъ по онова, което пишете, да познаятъ вашиятъ характеръ. Ако пишете нѣщо и въ началото си писалъ тънко и после си го надебелилъ, или започналъ си дебело и свършвашъ тънко – по това ще сѫдятъ за тебе. Почеркътъ ти показва какъвъ е твоятъ характеръ, дали си щедъръ, дали си ученъ, дали си дребнавъ, дали можешъ да свършвашъ работата до край или не. Мнозина се оплакватъ, че изѣдате по една буква. Нѣкой отъ васъ изѣдате ѣ, туряте Е. Нѣкѫде вмѣсто еръ малъкъ туряте еръ голѣмъ. На английски какъ пишете Т-то, или на български какъ пишете Е-двойно (ѣ)? Отъ това кѫде пишете чертичката, по-горе или по-долу, пакъ показва характерътъ какъвъ е. Нѣкой пише Г-то главно голѣмо, какво показва това? Това означава голѣмо тщеславие. Нѣкой го пише много скромно. Нѣкой напише Б-то така, тогава тщеславието е и отзадъ и отпредъ. Това сѫ мнение на графолозитѣ. Не може безъ тщеславие, но да не е извънъ мѣрката, да е на мѣсто. „Не отъ човѣцитѣ, но търсете слава отъ Бога“. Търси слава, която ще ти дава постоянно. Да търсимъ чувства и способности, които ще бѫдатъ постоянни, че като идемъ въ другия свѣтъ, тѣ да ни последватъ. Нѣкои нѣща, следъ като заминемъ, ще ги напуснемъ. Има нѣща, които насъ не ни сѫ потрѣбни. Запримѣръ: да обичашъ да се сърдишъ, то е непотрѣбно. Ако идешъ нѣкѫде между добритѣ хора, ти имашъ изкуството да критикувашъ, ти си голѣмъ критикъ. Живѣлъ си между невежи, критикувалъ си ги, влѣзалъ си между учени хора, всичкитѣ сѫ специалисти, никой не прави погрѣшка, кого ще критикувашъ? Ти ще се учишъ отъ тѣхъ. Като погледнешъ, всичко написано хубаво. Най-после ще кажешъ: „Вече тукъ нѣма мѣсто за критика“. Започвате да живѣете въ свѣта на умнитѣ хора, какво ще критикувашъ? Щомъ се критикувате, вече азъ зная де живѣете. Щомъ не се критикувате, всички сѫ умни. Какво ще критикувашъ художницитѣ? Казва: „Знаешъ какво нѣщо е старъ човѣкъ“. Рекохъ: Не зная. Казва: „Да ти не дава Господь да знаешъ“. Старецътъ прави смущение на хората. Казва, че е остарѣлъ, той е на 45 години, тамънъ човѣкъ за работа. Или на 60 години е, тамънъ човѣкъ за работа. На 120 години е, тамънъ ученикъ да бѫде. Казва: „Остарѣхъ“. За старость да не става дума. Нѣма кандидати за старость. Голѣмъ цензъ се изисква за стари хора. Въ небето има едва 24 старци. Цѣла една епоха отъ милиони години едва образува единъ старъ човѣкъ. Вие сега всички сте станали кандидати стари да станете. За деца има мѣсто, но за стари нѣма. Съжалявамъ, че сте турили кандидатурата си, дето всички ще фалирате. Всички, като идете въ другия свѣтъ, ще ви скѫсатъ. Защото има шансъ да бѫдете деца, да бѫдете старци нѣма шансъ. За земята е тъй. Въ далечното бѫдеще, въ вѣчностьта може би ще ви се даде нѣкога.

Малко музика сега. Да изпѣемъ „Тѫги, скърби“. /Учительтъ пѣе и ние пѣемъ „Тѫги, скърби“. Учительтъ свири „Братство, единство“, „Време е да вървимъ“ и ние ги изпѣхме. Следъ това изпѣхме „Давай, давай“/. Тази пѣсень пѣете по-добре. /Изпѣхме и „Махаръ Бену Аба“/.

Човѣшката мисъль върви по една музикална линия и човѣшкитѣ чувства вървятъ по музикална линия. Лошитѣ мисли, лошитѣ чувства оставятъ голѣми отпечатъци, бразди вѫтре. Видите нѣкой човѣкъ, счупилъ му се кракътъ, пукнала му се главата. Всичко туй оставя голѣми отпечатъци. Много пѫти хората сѫ свикнали да гледатъ, когато колятъ нѣкоя кокошка или нѣкое животно. То оставя едно впечатление. Видишъ нѣкое цвѣте откѫснато. Всичкитѣ тия малки работи следъ време даватъ много лоши резултати. Хранете въ ума си красивото, което да остане въ ума ви. То е здравословно. Пъкъ има нѣща, които не трѣбва да ги държишъ въ съзнанието си. Нѣкой пѫть си недоволенъ. Изхвърли недоволството отъ себе си. Помисли, че ти живѣешъ при едно сѫщество, което е всѣкога доволно, съвършено, въ Бога живѣешъ. Ти се мѫчишъ. Ако въ Бога ние се мѫчимъ, какво ни очаква тогава? Въ ума си дръжте хубавитѣ лица на всичкитѣ добри хора. Нека тѣ сѫ на първо мѣсто. Като влѣзете въ църквата, тамъ сѫ само образи на светии, нѣма престѫпници. Въ тази църква дръжте най-хубавитѣ икони вѫтре. Хубавитѣ мисли сѫ икони, хубавитѣ чувства сѫ икони, хубавитѣ постѫпки сѫ икони. Ти направишъ нѣкакво добро, то вече (е) цѣлъ единъ образъ. Помогнешъ на единъ беденъ човѣкъ отъ любовь, то е вече цѣлъ единъ образъ. И двамата сте нарисувани. Ти както си направилъ доброто, и двамата сте нарисувани. Единъ день ще видишъ кѫде си направилъ доброто. Ти ще се измѣнишъ, като се видишъ. Ще мислишъ, че не си ти. За всички добри направени работи нѣкой пѫть казваме: „Не е мое“. И за лошитѣ работи казваме: „Не е мое“. Единъ день ще познаемъ, че доброто, което сме направили, сме ние и лошото, което сме направили, сме ние пакъ. Та лошото ще го хванете да ви даде сила, както сегашнитѣ учени хора взематъ отровата на змиитѣ и лѣкуватъ най-лошитѣ болести. Злото ще го хванете, ще му извадите отровата, съ нея ще се лѣкувате. Ще направите аптека. Тогава ще турите змиитѣ на работа.

Да кажемъ следниятъ стихъ: „ДА ПОЗНАЕМЪ ТЕБЕ ЕДИНАГО ИСТИНАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛЪ“. /три пѫти/.

Да познаемъ Този, Който ни е далъ всичко, е най-хубавото.

ХХ година
19.Лекция на Общия Окултенъ класъ
12 февруарий, 1941год., 5 ч.с., Срѣда
Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×