Jump to content

1928_06_06 Божествена светлина


Ани

Recommended Posts

От томчето "Добри и лоши условия"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

БОЖЕСТВЕНА СВѢТЛИНА.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“.

Размишление.

Чете се резюме на миналата лекция.

Сега, като говоря за междумолекулно и междуатомно пространство, ще знаете, че първото е свързано съ чувствата, а второто — съ мислитѣ. Чувствата се проявяватъ въ гѫста материя, въ която се образува повече топлина, отколкото свѣтлина. Въ междуатомното пространство се проявяватъ мислитѣ на човѣка, които образуватъ повече свѣтлина, а по-малко топлина. Затова, именно, казватъ, че хората на мисъльта сѫ хладни, студени. Когато чете, когато учи, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина. Когато краката на човѣка сѫ истинали, той се нуждае отъ топлина. За да се ползува правилно отъ свѣтлината и отъ топлината, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да научи законитѣ на свѣтлината и на топлината, да знае, какъ и кога да ги прилага.

Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ много работи, защото мислятъ, че благата, къмъ които се стремятъ, се придобиватъ по механиченъ начинъ. Това е старъ възгледъ, останалъ отъ далечното минало на човѣчеството. Тази е причината, поради която детето очаква всичко отъ майка си, синътъ — отъ баща си, дъщерята — отъ майка си, ученикътъ — отъ учителя си, болниять — отъ лѣкаря и т. н. Това е вѣрно отчасти само, по отношение на физическия свѣтъ. Обаче, и на физическия свѣтъ, за предпочитане е човѣкъ да прави усилия, самъ да придобива благата на живота. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Тѣ постѫпватъ точно обратно. Цѣлъ животъ бащата работи за сина си, копае на лозето, оре нивата. за да може синътъ да учи, да се образова, да придобие знания. Бащата носи скѫсани дрехи и обуща, да има повече пари, да облѣче добре сина си. А синътъ чете, пише, облича се добре, ходи по разходки съ другари, не мисли, че трѣбва да помогне на баща си. Той счита, че въ реда на нѣщата е бащата да копае, да дига и слага мотиката. Бащата се въодушевява отъ надеждата, че единъ день синъ му ще стане ученъ човѣкъ, и затова има сили да работи на лозето и на нивата, но синътъ не цени тѣзи грижи, този тежъкъ трудъ. Той не казва, че единъ день, като стане баща, ще следва примѣра, който е видѣлъ въ дома си. Като гледа, че баща му день следъ день старѣе, синътъ казва: Остарѣ вече баща ми, трѣбва да си замине за онзи свѣтъ. Най-после бащата заминава, но синътъ не е придобилъ онова, отъ което сърдцето и душата му се нуждаятъ.

На какво се дължи това противоречие въ живота? Нѣкои ще кажатъ, че това е карма. Обаче, кармата не обяснява нѣщата. Ако приемете, че известно противоречие въ живота се дължи на кармически отношения, вие трѣбва да го докажете. Всѣко нѣщо, което човѣкъ приема, трѣбва да се докаже. Въ геометрията, запримѣръ, се казва, че сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѫгли на трижгълника се равнява на два прави. Който приема тази теорема, едновременно съ това той я доказва. За да не подържа синътъ въ себе си мисъльта, че баща му трѣбва да си замине, самиятъ баща не трѣбва да допуща тази мисъль. Като започне да остарява, бащата мисли, че е време вече да замине за другия свѣтъ, да не прѣчи на младитѣ да живѣятъ. Щомъ той мисли така, синътъ възприема мисъльта му и очаква вече заминаването на баща си. — Не, докато живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да мисли, каква работа му предстои още да извърши, а не, кога по-скоро да замине за другия свѣтъ. Какъвъ смисълъ има разбирането на бащата, че трѣбва да се живѣе, ако той самъ за себе си говори, че трѣбва да замине? Човѣкъ трѣбва да бѫде последователенъ въ това, което говори. Какъвъ смисълъ има да проповѣдвашъ единъ моралъ, а да изпълнявашъ другъ?

Господарьтъ казва на слугитѣ си, че не трѣбва да лъжатъ, а като дойде до своитѣ отношения къмъ тѣхъ, той си позволява по-нѣкога да ги лъже. Нѣкой изисква отъ хората да го обичатъ, да му се подчиняватъ, а щомъ дойде до него, счита, че е свободенъ, т. е. не е длъженъ да ги обича. — Защо? — Защото не могълъ да обича. Щомъ не може да обича, а изисква отъ хората да го обичатъ, той нѣма никакъвъ моралъ въ себе си. Който живѣе по закона на любовьта, той едновременно трѣбва да дава и да взима. Не постѫпва ли така, нищо не може да го извини. Колкото и да се извинява човѣкъ, природата не приема неговитѣ извинения. На човѣшкитѣ извинения природата отговаря по следния начинъ: Който обича, той придобива животъ; който не обича, той намира смъртьта. — Защо трѣбва да обичате? — За да придобиете живота. — Какво ви очаква, ако не обичате? — Смърть, страдания, мѫчнотии и неуспѣхи. Мнозина подържатъ кривата философия, че за да те обича единъ, ти трѣбва да мразишъ другъ. — Това е криво разбиране. Любовьта не почива на умразата, нито на страха. Каква любовь е тази, която се дава отъ страхъ? Ще дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, ще извади револверъ насреща й и ще я застави да му каже, че го обича. Любовь, която се дава отъ страхъ, не е истинска. Любовьта е сила, която не отстѫпва предъ никакви външни насилия. Любовьта изключва страха.

Коя е причината за противоречията? — Противоречията се криятъ въ човѣка, въ неговитѣ вѫтрешни чувства, въ това, което той е складиралъ въ своето подсъзнание. За да разбере това, човѣкъ трѣбва да познава естеството си. Като познава себе си, човѣкъ ще познава и другитѣ хора. Така той ще разбере, че като форма, всѣки човѣкъ, всѣко сѫщество носи въ себе си известенъ родъ сили, които указватъ добро или лошо влияние върху хората. Тази е причината, задето едного обичате повече, а другиго — по-малко. Всички хора обичатъ малкото агънце, радватъ му се, галятъ го. Обаче, като видятъ змия, всички отстѫпватъ настрана, страхуватъ се отъ нея. — Защо? — Агънцето носи единъ родъ сили, а змията — други сили, съвършено противоположни на тия, които сѫ въ агнето. Значи, споредъ устройството си, външнитѣ форми пречупватъ свѣтлината въ себе си по особенъ начинъ, вследствие на което произвеждатъ благоприятно или неблагоприятно влияние върху човѣка. Змията, запримѣръ, така пречупва свѣтлината въ себе си, че произвежда голѣми сътресения върху човѣшкия мозъкъ. Като наблюдавате черепа на змията, намирате голѣма дисхармония въ него. Моралнитѣ й чувства сѫ едва въ зачатъчно състояние. Змията е лишена отъ нѣжность, отъ съчувствие, въ замѣна на което въ нея сѫ силно развити разрушителнитѣ елементи. Свѣтлината, пламъкътъ, който излиза отъ очитѣ на змията, внася страхъ, ужасъ въ човѣка. Страхътъ прекѫсва връзката въ човѣшкото съзнание, и той може да припадне. За да не се прекѫсва тази връзка, на помощь иде вѣрата. Дето има вѣра, тамъ страхътъ е изключенъ. Докато човѣкъ вѣрва въ нѣкого, страхътъ стои настрана. Щомъ изгуби вѣрата си, страхътъ дохожда на пръвъ планъ.

Какъвъ е произходътъ на страха? — Страхътъ е остатъкъ отъ далечното минало, когато човѣкъ се е отдѣлилъ отъ Бога. т. е. когато е скѫсалъ връзката си съ Първата Причина. Въпрѣки отклоняването на човѣка, Богъ пакъ го държи въ съзнанието си и го заставя да се подчини на Неговитѣ закони. Страхътъ е остатъкъ отъ една култура, въ която животинскиятъ елементъ е ималъ преодоляваще влияние. Страхътъ е най-високото чувство въ животинското царство. Човѣкътъ, който е живѣлъ презъ тази епоха, е билъ много високъ, надъ 15 м. височина. Той е билъ гигантъ. За да се развие страха въ него, помогнали му сѫ голѣмитѣ сътресения, голѣмитѣ преживявания, презъ които е миналъ. Отъ силни сътресения, той е билъ подхвърлянъ въ въздуха като перце. И до днесъ още хората носятъ последствията на тия силни преживявания. Съ това се обяснява страха на човѣка отъ змия. Той е страдалъ много пѫти отъ змия, вследствие на което и до днесъ носи спомена отъ тази опитность. Страхътъ, който човѣкъ е преживялъ въ миналото, днесъ се е видоизмѣнилъ, преминалъ е презъ разни фази: страхъ за прехрана, страхъ отъ външни условия на живота, страхъ отъ болести, отъ сиромашия, отъ пожари, отъ природни стихии и т. н. Този страхъ е естественъ.

Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ“. Въ страха влиза разсѫждение, разумъ. Като се страхува, човѣкъ започва да мисли. Безъ страхъ никаква мисъль не може да се събуди у човѣка. Страхътъ предпазва човѣка отъ зло. Затова е казано, че начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ. Вмѣсто да се пазятъ отъ злото, хората се пазятъ отъ правене на добро. Тѣ казватъ: Не е нужно човѣкъ да прави добро. Нѣкои хора правятъ добро отъ страхъ, а нѣкои не правятъ добро отъ страхъ. Запримѣръ, единъ богатъ човѣкъ върви самъ въ гората. Срѣща го просекъ, спира го и му иска милостиня. Богатиятъ иска да му даде нѣкаква монета, но като си представи, че при отваряне на кесията си, просекътъ ще види златнитѣ монети, ще се съблазни и може да го нападне, той казва: Нѣмамъ пари. Значи, отъ страхъ той се отказва да направи добро. Богатиятъ може да постѫли и по другъ начинъ. За да не настрои просека противъ себе си, той му казва: Понеже нѣмамъ пари въ джоба си, ела у дома да ти дамъ. Въ този случай той прави добро, но пакъ отъ страхъ. Въ правене на доброто човѣкъ не трѣбва да се рѫководи отъ страха, но отъ благото, което доброто ще допринесе, както за него, така и за онзи, на когото се прави. И въ правене на доброто, човѣкъ пакъ трѣбва да знае, какъ да приложи свѣтлината.

Следователно, който иска да подобри живота си, той трѣбва да познава законитѣ на свѣтлината и да ги прилага. Човѣкъ не може да бѫде мораленъ, нито духовенъ, ако не разбира законитѣ на свѣтлината. Моралниятъ и духовниять животъ подразбиратъ изобилие на свѣтлина, която внася духъ и разположение у човѣка. Тази свѣтлина се отразява благоприятно върху развитието на човѣшкия мозъкъ. Тя влиза не само презъ очитѣ на човѣка, но и презъ всичкитѣ му пори. Като минава презъ всички части на тѣлото, отъ едни органи тя се приема като въ вглъбнати огледала, а отъ други се отразяяа като въ изпъкнали огледала. Въ това отношение нѣкои отъ органитѣ играятъ роля на срѣди, които разпръсватъ свѣтлината, като изпъкнали огледала, а други я събиратъ, като вглъбнати огледала. Когато човѣкъ събира известни енергии въ себе си, като вглъбнато огледало, той трѣбва да знае какъ да ги сьбира. Като разпръсва известни енергии, той трѣбва да знае, какъ да ги разспръсва, т. е. какъ да ги отразява. Медиумитѣ сѫ хора, подобни на вглъбнатитѣ огледала. Тѣ събиратъ въ себе си духове, като живи енергии, съ които трѣбва да знаятъ, какъ да се справятъ. Нѣкои медиуми знаятъ начини за събиране на духове около себе си, но не знаятъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ, т. е. какъ да ги разпръснатъ. Като се намѣри на тѣсно, медиумътъ започва да бѣга, но съ него заедно и духоветѣ бѣгатъ. Тогава той търси човѣкъ, който може да го освободи отъ духоветѣ.

Съвременнитѣ хора понѣкога ставатъ маниаци. Въ ума имъ влиза нѣкаква мисъль, отъ която день и нощь не могатъ да се освободятъ. Запримѣръ, нѣкой си внуши, че го преследватъ да го убиятъ и не може да се освободи отъ тази мисъль. Дето и да отиде, каквото и да направи, все тази мисъль го преследва. Въ сѫщность никой не го преследва. Той самъ си е внушилъ тази мисъль, или я приелъ отнѣкѫде. Може би въ това време да преследватъ другъ нѣкой човѣкъ, или нѣкое животно. Запримѣръ, често се случва следното. Минавате презъ нѣкоя гора. Въ това време ловецъ гони единъ заекъ. Заекътъ е много активенъ, бѣга, иска да избегне преследването. търси начинъ да скрие следитѣ си. Вие пъкъ сте пасивенъ и готовъ да възприемате чужди мисли и състояния. Като минете покрай мѣстото, дето заекътъ е билъ гоненъ, вие възприемате неговия страхъ, неговитѣ мисли и започвате да се страхувате, да чувствувате, че нѣкой ви гони. Казвате: Защо ме преследватъ като заекъ? — Никой не ви преследва. Като окултенъ ученикъ, вие трѣбва да се замислите, да влѣзете въ положението на заека и да отправите мисъльта си къмъ ловеца, да му кажете, че това, което прави, не е добро. Посъветвайте го мислено да прибере пушката си, да се върне у дома си, а заекътъ да остави на спокойствие. Ако не направите това, вашата глава ще пати. Ако ловджията не съзнава, че си служи съ насилие, вашъ дългъ е да му кажете това.

Човѣкъ, като разумно сѫщество, трѣбва да помага на по-слабитѣ отъ себе си. Не позволявайте въ ваше присѫтствие да се вършатъ престѫпления. Видите ли, че нѣкой паякъ хваналъ муха, или нѣкоя змия хванала жаба, или нѣкой човѣкъ хваналъ заекъ, или нѣкой соколъ хваналъ птичка, насочете мисъльта си къмъ тѣхъ и кажете имъ да пуснатъ жертвата си. Кажете имъ, че въ ваше присѫтствие, предъ очитѣ си не позволявате да вършатъ престѫпления. Далечъ отъ очитѣ ви могатъ да правятъ, каквото искатъ. Нѣкои ще възразятъ, че Господъ е създалъ всички животни, че Той е наредилъ животнитѣ да се изтребватъ едни-други. — Вие трѣбва да знаете, че всичко, което става около васъ, е предметно учение, и човѣкъ трѣбва да учи отъ това, да прояви своята разумность. Когато види, че предъ очитѣ му се върши нѣкакво престѫпление, разумниятъ човѣкъ не чака да слѣзе Господъ отъ небето и да го спре, но съ мисъльта, съ чувствата и съ волята си той го предотвратява. Богъ се проявява чрезъ мислитѣ, чувствата и действията на разумния човѣкъ. Волята на Бога се заключава въ помощьта, която можете да дадете на по-слабитѣ, на по-малкитѣ отъ васъ. Кажете ли, че се страхувате да противодействувате на престѫплението, което се върши предъ очитѣ ви, ще ви поставятъ въ положението на заекъ, да ви гонятъ, да ви преследватъ, докато развиете смѣлость и безстрашие.

Като ученици, вие трѣбва да приложите сѫщия моралъ и въ отношенията си къмъ хората. Срѣщате единъ беденъ, отчаянъ човѣкъ, който е решилъ да се самоубие. Не го сѫдете, не търсете причината на отчаянието му, но отправете своята добра мисъль къмъ него, да му въздействувате, да го отклоните отъ решението му да се самоубие. Опитайте се после да поговорите съ него, да създадете връзка. Какво правятъ съвременнитѣ хора въ такива случаи? Всѣки бърза по своята работа, и ако срещне такъвъ човѣкъ, погледне го и казва: Богъ има грижа за него. Той ще му помогне. Щомъ си кажете така, вие се успокоявате и продължавате пѫтя си. Какво ще бѫде положението на вашето тѣло, ако рѫцетѣ ви кажатъ, че и безъ да работятъ, свѣтътъ ще се оправи? Тогава краката ще кажатъ, че и безъ да ходятъ, безъ да се движатъ, свѣтътъ ще се оправи. Езикътъ ще каже, че и безъ говоръ нѣщата се разбиратъ. Сърдцето ще каже, че и безъ да тупа животътъ си тече. Мозъкътъ ще каже, че и безъ мисъль нѣщата си сѫществуватъ. Откаже ли се всѣки органъ отъ своята функция, въ края на краищата тѣлото е осѫдено на смърть. — Не, щомъ сте дошли на земята, всичкитѣ ви органи, външни и вѫтрешни, трѣбва да работятъ: рѫце, крака, очи, носъ, уста, сърдце, мозъкъ, стомахъ — всичко въ човѣка трѣбва да работи правилно, съзнателно, разумно. Само по този начинъ свѣтътъ може да се оправи. Богъ ще оправи свѣта чрезъ хората.

И тъй, като ученици, вие трѣбва да започнете съ малки опити. Щомъ чуете, че нѣкаква муха бръмчи, вижте, коя е причината за бръмченето й. Разберете ли, че тя се е оплела въ паяжината на нѣкой паякъ, който се готви да я удуши, веднага станете на кракъ. Идете близо до паяжината и отправете мисъльта си къмъ паяка да пусне мухата на свобода. Ако не ви послуша, развалете паяжината му, освободете мухата, а паякътъ хвърлете вънъ. Истинскиятъ човѣкъ се познава въ малкитѣ работи. Ако човѣкъ не се трогва отъ страданията на мухата, на птичката, на заека, той нѣма да се трогва и отъ страданията на хората. Ако човѣкъ страда само за своитѣ близки, че жена му умрѣла, или дъщеря му се разболѣла, това е обикновенъ, прозаиченъ животъ. Да страда човѣкъ за мухата, за жабата. за птичката, за заека, за човѣка, това подразбира поетиченъ, съзнателенъ животъ.

Ще кажете, че мухата е дребно, нищожно сѫщество. Разгледайте я съ лупа, да видите, колко е красива. Свържете се съ нея въ астралния свѣтъ, да видите, че и тя е интелигентна. Това не се отнася до всички мухи, но само до ония, които сѫ запазили своитѣ първични качества. Ако такава муха кацне на носа, на челото, на главата ви нѣкѫде, съ това тя иска да ви каже нѣщо. Мухата, както и всички живи сѫщества, може да бѫде проводникъ на възвишени мисли. Чрезъ нея нѣкое разумно сѫщество говори на човѣка, казва му, че не мисли право, или не постѫпва право. Нѣкой човѣкъ намислилъ да извърши едно престѫпление. Дойде една муха при него, кацне на носа му. Той я изгони, но тя повторно кацне на носа му. Той пакъ я изгони. Мухата кацне трети, четвърти, десети пѫтъ на носа му, докато го застави най-после да мисли право и да се откаже отъ престѫплението, което е решилъ да направи. Нѣкой пише писмо, съ което иска да развали една добра работа. Дойде нѣкоя муха при него и кацне на носа му. Той я изгони, тя пакъ кацне. Докато не се откаже отъ писмото си, мухата не го оставя на спокойствие. Съзнателно ли е това кацане на мухата, или несъзнателно? Щомъ съ кацането си мухата е въ състояние да отклони човѣка отъ кривия пѫтъ, това кацане е съзнателно и на мѣсто. Ще кажете, че това е нѣкакво съвпадение. Какъ тълкувате нѣщата, това не е важно. Важно е, че въ колективното сьзнание на живата природа всички явления сѫ неразривно свързани. Живата природа праща единъ човѣкъ да каже на приятеля си, че това, което е намислилъ да прави, не е добро. — Това не е моя работа. Не искамъ да влизамъ въ лоши отношения съ приятеля си. Следъ това тя праща вола. — Не мога да влѣза въ човѣка, голѣмъ съмъ, не мога да му предамъ твоитѣ мисли. Тя казва на коня да отиде при човѣка, но и той се отказва, подъ предлогъ, че е впрегнатъ. Най-после живата природа използува мухата. Мухата кацне единъ, два, три пѫти върху носа на човѣка, съ което го заставя да мисли правилно и да се откаже отъ злото, което е решилъ да прави. Който не знае причината за настояването отъ страна на мухата, ще се чуди, какво иска тя отъ него. Обаче, който мисли, ще разбере, че между кацането на мухата върху носа на човѣка и изправянето на мисъльта му, има нѣкаква връзка.

Седи една млада сестра въ стаята си и размишлява върху единъ въпросъ, който я занимава. Въ това време единъ стършелъ влиза въ стаята и започва да хвърчи надъ главата й. Тя става отъ мѣстото си и излиза вънъ. Стършелътъ излиза следъ нея и пакъ хвърчи надъ главата й. Тя влиза въ стаята си, и той следъ нея. Чуди се, какво да прави, страхува се, защото стършелътъ може да я ужили. Отъ страхъ, отъ напрежение, тя започва усилено да мисли, и въ това време се спира върху въпроса, който я занимава. Щомъ изправила мисъльта си и започнала да мисли право, стършелътъ хвръкналъ далечъ отъ нея. Защо е хвърчалъ този стършелъ надъ главата й? Ако речемъ да обясняваме тия нѣща, ще дойдемъ до суевѣрието въ живота. Едно е важно да знаете, че между всички явления въ природата има непреривна връзка. Задъ всѣко явление се крие една разумна причина. Отъ човѣка се иска да мисли правилно, да съпоставя фактитѣ и да вади вѣрни заключения.

Сега ще приведа още единъ примѣръ, да видите, какъ невидимиятъ свѣтъ работи. Единъ нашъ приятель ималъ една важна работа, за свършването на която трѣбвало да става всѣка сутринь въ три часа. Обаче, той нѣмалъ будилникъ, а не могълъ самъ да се събужда. Легналъ си вечерьта и дълбоко въ себе си се помолилъ, да се събуди по нѣкакъвъ начинъ въ три часа за да започне работата си. Като наближило три часа, той чулъ, че една голѣма муха бръмчи надъ главата му, не го оставя да спи. Той станалъ, погледналъ джобния си часовникъ и видѣлъ, че часътъ е три. Веднага скочилъ отъ леглото си, облѣкьлъ се и започналъ да работи. На другата сутринь мухата пакъ започнала да бръмчи, и той се принудилъ да стане Това се продължило цѣлъ месецъ, презъ което време той свършилъ работата си. Значи, мухата изпълнила ролята на будилникъ. Невидимиятъ свѣтъ я използувалъ като слуга, като свой проводникъ. Който мисли право, той вижда връзката между всички явления; той се ползува отъ свѣтлината на това знание и върви напредъ. За да се ползува отъ тази свѣтлина, човѣкъ трѣбва да бѫде отворенъ за нея, да има добро разположение на духа.

За да разбере свѣта, човѣкъ трѣбва да има разположение, да вижда нѣщата правилно. Нѣма ли разположение, съзнанието му се помрачава, и цѣлиятъ свѣтъ предъ него изгубва своята красота. По лицата на всички хора той вижда само сѣнки. Неразположението на единъ човѣкъ само е въ състояние да произведе пертурбация въ всички окрѫжаващи. Наистина, когато бащата е тѫженъ, и майката, и децата ставатъ тѫжни. Тѫгата, скръбьта, мрачнитѣ мисли се предаватъ отъ човѣкъ на човѣкъ. Както свѣтлината постепенно обхваща цѣлото пространство, сѫщото прави и тъмнината.

Сега, като говоря за свѣтлината, вие ще имате предъ видъ физическата свѣтлина, която иде отъ слънцето. Тя е първата фаза на свѣтлината. Щомъ изучите законитѣ на тази свѣтлина, вие ще се домогнете до духовната свѣтлина, ще започнете да изучавате и нейнитѣ закони. Физическата свѣтлина изгаря кожата на човѣка. Когато се излага дълго време на действието на слънчевитѣ лѫчи, човѣкъ изгаря, почернява. Това е признакъ, който показва, че слънчевитѣ лѫчи се отразяватъ благотворно върху човѣка и могатъ да го лѣкуватъ. Който не почернява отъ слънцето, той не се подава на неговитѣ лѫчи, т. е. слънцето не може да го лѣкува. Духовната свѣтлина, наречена още „астрална“, има обратно действие на физическата. Тя е мека, приятна и представя отражение на физическата свѣтлина.

За да се ползува отъ свѣтлината, човѣкъ трѣбва да разбира нейнитѣ закони, да не се страхува отъ нея. Нѣкой се страхува отъ силната свѣтлииа и гледа по нѣкакъвъ начинъ да я намали, или да я закрие. За тази цель той си служи съ различни цвѣтни абажури: червени, зелени, сини и т. н. Вмѣсто да туря абажури отвънъ, човѣкъ може въ съзнанието си да туря, каквито ще абажури. Запримѣръ, ако иска да тури червенъ абажуръ, нека започне да чете нѣкой любовенъ романъ. Любовниятъ романъ замѣства червения абажуръ. Ако иска да тури на лампата си зеленъ абажуръ, нека започне да мисли върху богатството, какъ може да го придобие; или нека се заеме съ изучаване на ботаника. Ако иска синь абажуръ, нека мисли за истината; или нека излиза вечерь да наблюдава звездитѣ. Живата природа разполага съ редъ условия за създаване въ съзнанието на човѣка различни цвѣтове. Деньтъ и нощьта криятъ въ себе си голѣми богатства. Предъ лицето на Бога и нощьта е день. За хората сѫществува нощь по причина на това, че въ съзнанието имъ има редъ пластове, които затварятъ пѫтя на свѣтлината. Щомъ свѣтлината не може да мине презъ тѣзи пластове, въ съзнанието на човѣка настава тъмнина, нощь.

Изобщо, на стари години хората постепенно губятъ силата на своето зрение, вследствие на което чувствуватъ нужда отъ очила. Когато очитѣ на човѣка отслабватъ, пречупването на свѣтлината не става правилно, и той не вижда предметитѣ ясно. Навсѣкѫде, дето свѣтлината не се пречупва и отразява правилно, образитѣ, предметитѣ изглеждатъ криви. Съ това се обяснява, защо, като влѣзе човѣкъ въ нѣкоя стая или въ нѣкой голѣмъ салонъ, се настройва воинствено. Той е готовъ да се сърди, да се кара съ хората. Това се дължи на ѫглитѣ, които се образуватъ при пречупване на свѣтлината. Колкото повече криви линии има нѣкой салонъ, толкова по-правилно се пречупва свѣтлината. Щомъ свѣтлината се пречупва правилно, отразената свѣтлина е мека, приятна, и действува благотворно върху човѣка. Защо не виждате погрѣшкитѣ на човѣкъ, когото обичате? — Защото сте го поставили въ храмъ съ сферична форма, въ който свѣтлината се пречупва и отразява правилно. Когото не обичате, вие го поставяте въ храмъ съ много квадрати, които пречупватъ свѣтлината неправилно. Каквото и да ви говори този човѣкъ, все ще ви дразни. Обичьта и умразата къмъ човѣка се обясняватъ не само чрезъ законитѣ за падането и отразяването на свѣтлината, но и чрезъ великия законъ на любовьта. Когато нѣкой човѣкъ постѫпва споредъ закона на любовьта, чрезъ него се проявяватъ разумни сѫщества, които разбиратъ свѣтлината, а сѫщевременно разбиратъ и живота.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате науката на свѣтлината, за да се ползувате отъ нея. Мнозина очакватъ всичко да имъ дойде наготово. — Не, тѣ сами трѣбва да учатъ, да прилагатъ редъ методи въ живота си. Безъ работа и приложение нищо не може да се придобие. Запримѣръ, на нѣкой отъ васъ липсва мекота. Тѣ вървятъ по бащина линия, наследили сѫ отъ баща си повече електричество, отколкото имъ е нужно. Тѣ трѣбва да превърнатъ излишното електричество въ магнетизъмъ. — Какъ може да стане това? Българитѣ казватъ: Ако барутътъ на човѣка е сухъ, той трѣбва да го полѣе съ вода. Това значи: ако човѣкъ има много електричество въ организъма си, той трѣбва да внесе въ него известно количество влага. Организъмътъ се нуждае отъ известно количество вода. Ако нѣма това количество вода, той трѣбва да си я достави по нѣкакъвъ начинъ. Отъ една страна водата улеснява смилането на храната; отъ друга — провежда електричеството. Слабитѣ, сухитѣ хора иматъ въ организъма си излишно количество електричество, а пълнитѣ — излишно количество магнетизъмъ. За да се освободятъ отъ излишнитѣ енергии въ себе си, сухитѣ хора трѣбва да дружатъ съ пълни, да става правилна обмѣна между тѣхъ. Излишната енергия, била тя електричество или магнетизъмъ, причинява редъ болести. Когато нѣкой пъленъ човѣкъ заболѣе, въ организъма му трѣбва да се внесе електричество; когато нѣкой сухъ човѣкъ заболѣе, въ организъма му трѣбва да се внесе магнетизъмъ.

Какво трѣбва да прави окултниятъ ученикъ въ такива случаи? Когато окултниятъ ученикъ заболѣе, той не трѣбва да прибѣгва до лѣкарь. — Защо? — Защото тази болесть му е дадена като задача за разрешаване, въ която да приложи своя умъ и своето сърдце. За да се излѣкува, ученикътъ трѣбва да приложи следната формула: Л2 М4 Р5 Тази формула подразбира, че той трѣбва да вземе две части любовь, четири части милосърдие и петь части разумность, да ги смѣси заедно и да образува отъ тѣхъ разтворъ, съ който да се лѣкува. Смѣсьта ще направите по следния начинъ: ще вземете единъ чистъ стъкленъ сѫдъ и ще налѣете въ него половинъ килограмъ чиста вода. Следъ това ще потопите въ водата тритѣ си пръста — палецъ, показалецъ и срѣденъ, ще ги държите десеть секунди и ще вложите въ нея две части отъ любовьта. Следъ известно време ще потопите четиритѣ си пръста въ водата, ще ги държите 15 секунди и ще вло-жите четири части отъ милосърдието. Най-после ще потопите и петтѣ пръста въ водата, ще ги държите 20 секунди и ще вложите петь части отъ разумностьта. Като приготвите тази рецепта, благодарете на Бога, че ви е дадена, за да се ползувате отъ нея. Щомъ сте неразположени духомъ, или страдате отъ нѣкаква болесть, взимайте отъ тази вода по три пѫти на день — сутринь, на обѣдъ и вечерь, по една супена лъжица. Като правите този опитъ, никой не трѣбва да ви вижда, особено външни хора. Тя е дадена само за ученицитѣ. Изнесете ли я навънъ, тя нѣма да даде никакви резултати. Ако отъ първия пѫтъ не получите никакъвъ резултатъ, направете опита още два-три пѫти, докато придобиете известенъ резултатъ. Безъ опити нищо нѣма да придобиете.

Опитътъ играе важна роля въ всички области на живота и на науката. И въ новата наука опитътъ е на първо мѣсто.

Какво значение има потопяването на пръститѣ въ водата? Отъ всѣки пръстъ тече известенъ родъ енергия, която се мѣни всѣки моментъ. Въ този смисълъ пръститѣ представятъ проводници на енергии. Всѣко дигане на рѫцетѣ означава изтичане на енергия. Когато благославяше, Христосъ дигаше рѫцетѣ си. Така и Яковъ благослови синоветѣ си. Всѣки човѣкъ е опиталъ и знае, че отъ пръститѣ на човѣшката рѫка изтичатъ енергии, които той може да използува съзнателно за лѣкуване. Като знаете това, яаправете опита съ водата. Водата трѣбва предварително да бѫде приготвена, та когато ви потрѣбва, да бѫде на разположението ви.

И тъй, изучавайте законитѣ на Божествената свѣтлина, чрезъ която иде знанието. Безъ свѣтлина нѣма знание.

Т. м.

*

32. Лекция отъ Учителя,

държана на 6 юний, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...