Jump to content

1928_05_30 Придобиване на щастие


Ани

Recommended Posts

От томчето "Добри и лоши условия"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“.

Размишление.

Чете се резюме на темата: „Отношение между добро и зло“.

Често се говори за единство въ природата. Какво се разбира отъ тия думи? За сега, по този въпросъ има две разбирания, които вървятъ паралелно въ човѣшкото съзнание. Едното разбиране е обективно, външно схващане на живата природа. То се спира върху положителната страна на природнитѣ явления. Това схващане се нарича материалистическо или материализъмъ. Това схващане изхожда отъ проявитѣ на обективния умъ у човѣка.

Второто разбиране на природата е наречено субективно, вѫтрешно, или пасивно. Обаче, и обективното, и субективното схващане на нѣщата сѫ резултатъ на цѣлокупния човѣшки умъ. Когато разглежда субективния и обективния свѣтъ и вади заключения за тѣхъ, човѣкъ се основава върху отражения и впечатления, получени чрезъ мозъка. Въ сѫщность, какво представятъ тия два свѣта, и той не знае. Впечатленията, които човѣкъ получава по отражение отъ мозъка, сѫ толкова вѣрни съ действителностьта, колкото сѫ вѣрни образитѣ, които той получава при разглеждането имъ презъ лупа. Едни и сѫщи предмети, гледани презъ лупа и безъ лупа, иматъ различни юлѣмини. Никое живо сѫщество не може да види нѣщата въ тѣхната естествена форма и голѣмина, каквато въ действителность тѣ иматъ. Както и по какъвто начинъ и да ги разглеждатъ, тѣ сѫ относителното имъ положение, а не действителното. Единственъ Богъ, единствена Първата Причина вижда нѣщата въ тѣхната абсолютна действителность, защото Тя ги е създала.

Всичко това не трѣбва да обезсърдчава човѣка, но да му дава потикъ, стремежъ да работи и да учи. Запримѣръ, той не знае, кой часъ се е родилъ въ Битието: сутринь, на обѣдъ, вечерь, или посрѣдъ нощь. Началото на Битието е моментътъ на неговото зачеване.

Битието има день и нощь, които никога не се свършватъ. Понятията день и нощь сѫ метафизически. Тѣ се употрѣбяватъ въ живота само за изясняване на понятията свѣтлина и тъмнина. Какво сѫществува извънъ деня и нощьта, не е известно. Нощьта е противоположность на свѣтлината, а деньтъ — на тъмнината. Щомъ има свѣтлина, има и тъмнина; щомъ има тъмнина, има и свѣтлина. Тѣ се мѣнятъ периодически. Ако човѣкъ живѣе една —  две години въ свѣтлина, следнитѣ една — две години ще прекара въ тъмнина. Запримѣръ, докато човѣкъ е младъ, очитѣ му сѫ здрави, и той живѣе въ свѣтлина. Щомъ остарѣе, очитѣ му отслабватъ, не могатъ правилно да регулиратъ свѣтлината, и той прекарва повече въ тъмнина.

Когато хората говорятъ за день и нощь, ние подразбираме два психологически момента, създадени отъ самия него. Има сѫщества, които не познавать день и нощь. Обаче, за човѣшкото съзнание тѣ сѫществуватъ. Отъ степеньта на човѣшкото съзнание зависи. дали той ще раздѣли днитѣ на день и нощь, или ще познава само деня. Ако старецътъ знае начинъ, по който може да регулира енергията на своитѣ очи, а сѫщо така и да уравновесява своята нервна система, той никога не би изпадналъ въ положение да не вижда. За да не дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да подигне и мисъльта, и съзнанието си до едно повисоко поле отъ това, въ което се намира. Това значи да владѣе човѣкъ законитѣ на подмладяването. Който не владѣе тѣзи закони, той неизбѣжно ще бѫде изложенъ на постепенно остаряване, което ще го доведе до смъртьта. Обаче, следъ 10, 20, 50, 1000 или 2500 години, крайниятъ предѣлъ на прераждането, той отново ще дойде на земята.

Сега мнозина ще се запитатъ, какво отношение иматъ тия обяснения къмъ тѣхния ежедневенъ животъ, пъленъ съ тревоги и неразрешени задачи. Обясненията, които ви давамъ, иматъ отношение къмъ вашия животъ, който не е нищо друго, освенъ проява на вашата душа. Душата ви живѣе, а вие растете и се развивате. Като се натъквате на редъ противоречия, които не можете да си обясните, вие растете, и всѣки день прибавяте по нѣщо ново къмъ живота на вашата душа. — Защо човѣкъ ослѣпява? — Защото не е живѣлъ съобразно законитѣ на разумната природа. Когато човѣкъ се тревожи много, тревогата произвежда сътресение първо на стомашната му система; оттамъ сътресението се предава на дробоветѣ; отъ дробоветѣ — на мозъка, а отъ мозъка — на очния нервъ. Щомъ очниятъ нервъ отслабне, човѣкь почва постепенно да губи зрението си. За да възстанови зрението си, човѣкъ трѣбва да започне по обратен пѫтъ да възстановява нормалното състояние на органитѣ си: първо на мозъка, после на дробоветѣ и най-после на стомаха, дето е дошло първото сътресение. После трѣбва да намѣри причината, която е произвела сътресението, и тя да се премахне. Сътресенияга, които човѣкъ преживява, всѣкога произвеждатъ разширяване или намаляване на пространството между молекулитѣ на живата метерия. Когато въ междумолекулнитѣ пространства на материята се събере повече енергия, която не може да намѣри изходъ, тамъ се развива магнетична сила. Който не може правилно да използува тази енергия, той започва да мечтае за много работи — да стане богатъ, ученъ, силенъ. Въ него се развива голѣма алчность. Макаръ че не може да постигне всичко това, той изпада въ фалшиво положение, започва да мисли, че е нѣщо по-особено отъ другитѣ и, вмѣсто да върви напредъ, спира на едно мѣсто. Обаче, това напрежение предизвиква сътресение въ мозъка му и не се минава много време, казватъ, че този човѣкъ се е разстроилъ умствено. Сътресението на мозъка се дължи на разширяване на междумолекулнитѣ пространства въ мозъчната материя. Оттукъ молекулитѣ на нервната система изгубватъ своята стабилность и пластичность, вследствие на което магнетизъмътъ не може да се предава по нея.

Хората сѫ изложени на сътресения, които разстройватъ нервната имъ система, вследствие на което у тѣхъ се явяватъ редъ болезнени състояния: припадъци, треперения, земетресения и др. Гнѣвътъ у човѣка сѫщо така се дължи на голѣмо количество енергия, събрана между молекулитѣ, която търси изходъ да излѣзе навънъ. Докато се освободи отъ тази енергия, човѣкъ става, сѣда на стола, хваща се за главата, сърди се на този — на онзи. Щомъ тази енергия се асимилира отъ лицето, съ което разгнѣвениятъ се обмѣня, последниятъ се освобождава отъ гнѣва си.

Всѣки човѣкъ въ живота си трѣбва да се обмѣня съ нѣкого. Тия двамата представятъ два центъра, които взаимно се обмѣнятъ: енергията отъ единия центъръ тече къмъ енергията на другия. Обмѣната може да става между двама души, които се обичатъ, но може да става и между двама души, които не се обичатъ. И когато се обичатъ, и когато се мразятъ, хората мислятъ едни за други. Природата не обича да подпушва енергиитѣ си. Този законъ сѫществува въ цѣлата природа, затова, когато единъ човѣкъ се радва, другъ скърби. Когато двама души не се разбиратъ, въ помощь ще имъ дойдатъ други двама, съ противоположни на тѣхъ енергии, за да се обмѣнятъ. Събраната енергия въ междумолекулното пространство, като по-гѫста, минава въ междуатомното, дето функционира електричеството, и по този начинъ тѣзи енергии се взаимно обмѣнятъ. Ако човѣкъ подпуши въ себе си енергиитѣ на едно висше желание, въ него става голѣмо сътресение, голѣмо земетресение. Не отвори ли пѫтъ на това желание въ себе си, непременно ще го сполети нѣкакво нещастие. За да не стане това, той трѣбва да даде ходъ на своето желание, да му отвори пѫтъ. Щомъ му отвори пѫтъ, събралата се междумолекулна енергия ще мине въ междуатомнитѣ пространства. Спирането на енергията въ междуатомното пространство се придружава съ голѣма експлозия. Тази е причината за внезапната смърть на хората. Когато една бомба експлодира у човѣка, тя причинява внезапна смърть.

Мислитѣ на човѣка проникватъ въ междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата — въ междуатомното пространство на симпатичната нервна система. Въ това, именно, се заключава разликата между мислитѣ и чувствата на човѣка. Ако човѣкъ подпуши нѣкоя своя мисъль, т. е. не й даде възможность да се реализира, тя ще предизвика взривъ въ мозъчната нервна система. Ако пъкъ подпуши нѣкое свое чувство, то ще предизвика взривъ въ симпатичната нервна система. Ето защо, за да се запази човѣкь отъ разрушителното действие на силитѣ, които се криять въ междуатомнитѣ и междумолекулнитѣ пространства на нервната му система, окултната наука казва: Не противодействувай на своитѣ добри чувства и желания! Не противодействувай на своитѣ възвишени мисли! Природата не търпи никакви противодействия. Който не я слуша, тя ще го разтърси. Сѫщото научно обяснение се прилага и при земетресенията. Земетресенията се дължатъ на напржението, което изпитватъ силитѣ на земята въ междумолекулнитѣ й пространства. Това напрежение предизвиква разширяване на тия пространства, което се изпитва отъ насъ като земетресения. Напрежениего върху силитѣ на природата не е нищо друго, освень козмическа енергия, която иде отъ хората, отъ всички живи сѫщества на земята. Живитѣ сѫщества сѫ врати, проводници на енергии. Презъ човѣка, като презъ най-висша форма, минаватъ най-висши енергии.

Следователно, материята живѣе и сѫществува поради козмическия човѣкъ. Ако той умре, т.е. престане да живѣе на земята, и земята ще умре — нѣма повече да съществува. Ние сме дошли на земята, за да може тя да живѣе. Значи, недиференцираната материя приема живота, който минава презъ хората. Когато казваме, че човѣкъ е причина за земетресенията, подразбираме онѣзи човѣшки мисли, които сѫ въ състояние да подпушатъ междумолекулната енергия на земята. Чрезъ земетресенията природата стресва хората, уплашва ги, а по този начини тя трансформира енергиитѣ си. Когато се проповѣдва на хората да живѣятъ добре, да не изтезаватъ и да не колятъ животнитѣ, цельта е да ги заставятъ чрезъ молитви, чрезъ добри дѣла да преработятъ недиференцираната материя на земята, да отпушатъ запушенитѣ й отвори, да се избегнатъ земетресенията и катастрофитѣ, които ставатъ въ природата. Въ Божествения свѣтъ не сѫществуватъ никакви сътресения, никакви катастрофи. Тамъ всичко е абсолютна хармония. Дисхармония сѫществува само на физическия свѣтъ, причина заради която сѫ хората.

Ще кажете, че това сѫ неразбрани работи. Неразбранитѣ работи не сѫ неистинни. Ще учите и ще се убедите въ това. Човѣкъ много нѣща днесъ не разбира, но утре ще ги разбере. Запримѣръ, какво знае той за отношението между числата 10 и 2? Защо числото 10 безъ числото 2 не може да реализира своитѣ стремежи? За изяснение на това отношение ще приведа следната проста аналогия. Представете си, че числото десеть е едно буре, съ десеть обрѫча, а числото две сѫ дветѣ дъна на това буре. Каква работа може да свърши бурето безъ дветѣ дъна? — Никаква. Поставите ли му дъната, въ него можете да турите, каквото пожелаете. Въ този смисълъ и човѣкъ представя живо буре съ две дъна. Дъскитѣ на бурето представятъ човѣшкитѣ органи, които се съчетаватъ въ едно цѣло. Вънъ отъ бурето сѫществуватъ известни ограничения, известни закони. Законитѣ, това сѫ обркчитѣ на бурето. Срѣдниятъ, най-широкъ обрѫчъ, представя екватора на бурето. Надъ и подъ този обрѫчъ поставять по още петь обрѫча — петь закона, благодарение на които дъскитѣ се стѣгатъ, и бурето върши работа. — Защо сѫ турени петь обрѫча надъ срѣдния? — Да държатъ цѣлото буре въ равновесие. Когато бурето се разсъхне, взиматъ чукъ и го начуквать тукъ-тамъ по обрѫчитѣ, да се стегне, или наливатъ въ него вода. Когато дъната на бурето сѫ добре прилепени, обрѫчитѣ му добре стегнати и не го излагатъ на слънце, то не се разсъхва. — Кое буре се разсъхва? — Безидейното. — Кое буре е безидейно? — Което нѣма съдържание въ себе си. Всѣко буре, което има съдържание, е идейно. — Какво съдържание може да има? — Сокъ отъ ябълки, отъ круши, отъ сливи. или петь, шесть или двадесетгодишно вино; то може да съдържа още и масло, сирене, жито и др. Каквото и да съдържа, то е идейно буре, и като такова, никога не се разсъхва. Всѣко буре, което нѣма съдържание, непременно ще се разсъхне, ще се образуватъ междини, презъ които въздухътъ ще започне да прониква. Щомъ въздухъть проникне, дъскитѣ започватъ да гниятъ, да се разлагатъ.

Въ заключение на всичко това, ние казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде идеенъ. Само онзи човѣкъ може да бѫде идеенъ, който има въ себе си съдържание. При това, той трѣбва да бѫде пъленъ съ това съдържание, а не само до половина. Природата не търпи празни пространства. Като сипва съдържание въ бурето, тя го пълни догоре, да не остава мѣсто за въздуха. Следователно, добриятъ човѣкъ представя буре, което е пълно догоре съ съдържание; лошиятъ човѣкъ е буре което не е пьлно догоре съ съдържание, вследствие на което въздухътъ прониква въ него и предизвиква кипение, врение, гниене, разлагане и т. н. Въ бурета, пълни съ съдържание, т. е. въ идейни бурета, обрѫчитѣ никога не падатъ. Въ безидейнитѣ бурета, обрѫчитѣ и дъната падатъ, а дъскитѣ се разсъхватъ. Значи, въ лошия човѣкъ дъната и обрѫчитѣ падатъ, дъскитѣ се разсъхватъ, а съдържанието се излива навънъ. Тази е причината, задето философитѣ често си задаватъ въпроса: Где е човѣкътъ? — Нѣма го. Щомъ съдържанието му се е излѣло на земята, човѣкъть го нѣма вече. Сега, не остава нищо друго, освенъ този човѣкъ, както и неговитѣ близки, да се молятъ за него, да дойдатъ разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ да сглобятъ по нѣкакъвъ начинъ дъната, обрѫчитѣ му, отново да го възстановятъ. Щомъ формата му се възстанови, и съдържанието ще дойде. Кѫде е отишло съдържанието на това буре? — Въ земята. Щомъ е въ земята, то не е изгубено. Известно е, че въ природата нищо не се губи. Съдържанието на бурето има свой специфиченъ обемъ, своя гѫстота, тежесть, поради което никое друго сѫщество не може да се ползува отъ него. Никое сѫщество не може да се ползува отъ чуждо съдържание. Това съдържание ще се движи отъ едно мѣсто на друго, ще приема различни елементи и съединения въ себе си, но въ края на краищата ще се влѣе пакъ въ онази нова форма, отъ която нѣкога се е излѣло.

Сега, не схващайте нѣщата едносгранчиво. Бурето представя личностьта на човѣка, която е временна, т. е. има временни отношения къмъ хората. Съдържанието на бурето, обаче, никога не се губи, не изчезва, нито се пресъздава. Казано е, че Богъ е троеличенъ. Значи, ако човѣшката личность се унищожи, човѣкъ ще приеме едно отъ Божиитѣ лица. Значи, Богъ ще се всели у човѣка. Въ този смисълъ, човѣкъ е слабо отражение на Божията личность, на Божието лице. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да се откаже отъ личното въ себе си, подразбираме да дойде въ него нѣщо велико. Само великото може да замѣсти личностма. Лесно може човѣкъ да се откаже отъ едно нѣщо, ако въ замѣна на това му се даде друго нѣщо по-голѣмо. Лесно можешъ да пожертвувашъ 1000 лв. за 2000; 10,000 — за 100,000 или 1,000,000 за десеть или сто милиона и т. н. Малко хора ще срещнете днесъ, които могатъ да пожертвуватъ голѣмото за малкото. Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечерь да пожертвувате 10,000 лв., за да получите срещу тѣхъ сто лева? Всички ще започнете да се отказвате, подъ предлогъ, че тия пари ви сѫ нужни. Обаче, ако кажа да дадете по сто лева, за да получите по десеть хиляди, и най-беднитѣ ще намѣрятъ сто лева и ще ги внесатъ. Но и едного, и другото, като методи, сѫ полезни, необходими и често се срѣщатъ въ живота. Смаляването е толкова необходимо, колкото и увеличаването; растенето на детето е толкова необходимо, колкото и остаряването, т. е. спирането на човѣка да расте. Стариятъ наново ще се подмлади, а детето върви къмъ остаряване. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане? Нѣкога е по-добре човѣкъ да бѫде старъ и да върви къмъ подмладяване. а нѣкога — да бѫде дете, младъ, макарь и да вървикъмъ остаряване.

Това е философия която не е отвлѣчена, затова може да се приложи въ живота. Днесъ всѣки иска да бѫде здравъ. младъ, щастливь. Всѣки търси щастие, но щастието върви по известни закони. Щастието не се намира нито въ окрѫжаващата срѣда, нито въ паритѣ, нито въ знанието, нито въ красотата. Щастието е нѣщо вѫтрешно. Щастието се обуславя на вѫтрешни закони. Човѣкь може да бѫде красивъ, само когато е щастливъ. Човѣкъ може да стане музикаленъ, когато е щастливъ. Човѣкъ може да стане ученъ, богатъ, когато е щастливъ. Безъ щастие човѣкъ нищо не може да постигне. Безъ щастие човѣкъ е актьоръ на сцената. Щастието представя първата допирна точка на човѣка съ Бога, или на ученика съ своя Учитель. Когато ученикътъ се отрече отъ своя личенъ животъ и се слѣе съ живота на своя Учитель, и двамата сѫ щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човѣка се слива съ висшето съзнание на разумната природа, съ Духа Божий, Който витае въ нея. Това значи да придобие човѣкъ единство съ природата. Това значи, изобщо, единство въ природата. Единство на съзнанието между две души означава дълбоко вѫтрешно разбиране, вѫтрешно сливане: когато единиятъ говори, другиятъ го разбира и му отговаря; когато вториятъ говори, първиятъ го разбира и му отговаря.

Следователно, щастието е резултатъ на сливане между две души. Дето има сливане, тамъ е щастието; дето нѣма сливане, тамъ никакво щастие нѣма. Тамъ има временно, привидно настроение, което моментално изчезва. Истинското щастие никога не изчезва. Щастливиять не може да бѫде беденъ, не може да бѫде невежа. Той разполага и съ богатство, и съ знания. Може ли да бѫде беденъ и невежа онзи, който се е слѣлъ съ Духа на природата? Той ще разполага съ богатствата и съ знанията на природата като съ свои. Това щастие може да се придобие, само когато човѣкъ изпълнява законитѣ на любовьта. За да се обичатъ хората, между тѣхъ трѣбва да има вѫтрешно сливане. Безъ това сливане нѣма любовь, нѣма и щастие.

Сега, като говоря за щастието, азъ засѣгамъ единь законъ, който обединява всички явления въ природата. Който е придобилъ щастието, той е еднакъвъ въ отношенията си къмъ всички живи сѫщества. Щастието не може да дойде нито отъ мѫжа, нито отъ жената, нито отъ децата, нито отъ учението. Щастиего иде само отъ едно мѣсто — отъ Всемирния, Всесиленъ Божи Духъ. Нѣкой казва, че билъ много щастливъ. Неговото щастие трае день и половина. Другъ се хвали съ голѣмото си богатство. Колкото голѣмо да е богагството му, съ него той може да обиколи най-много земята, но не може да отиде до слънцето, до Венера, до Сириусъ. Обаче, съ своето богатство, щастливиятъ човѣкъ може да обиколи цѣлата вселена. Той нѣма да живѣе само на земята и да трепери като другитѣ хора, да не го скѫсатъ на изпитъ, било въ университета, било въ живота нѣкѫде. Той е въ състояние да направи хората около себе си щастливи. Ако се запише студентъ въ университета, той ще се остави съзнателно да го скѫсатъ, за да помогне на професора си, който не живѣе добре съ жена си. Ще се запознае съ професора си и ще му помогне. Невъзможно е щастливиятъ студентъ да бѫде скѫсанъ, но това се допуща отъ невидимия свѣтъ, за да се създадатъ отношения между професора и студента. Много начини има за създаване на отношения, но и този е единъ отъ начинитѣ, които се допущатъ въ живота. И доброто, и злото се допущатъ еднакво, като проява на абсолютния законъ на свободата. Който мрази злото и се страхува отъ него, а обича доброто, той не е щастливъ човѣкъ. Докато съ своя животъ, човѣкъ става причина за подпушване на междумолекулнитѣ и междуатомнитѣ пространства въ своята нервна система, а оттамъ и на земята, злото винаги ще го следва. въ форма на земетресения, експлозии, нещастия, страдания. Дали разбира причинитѣ на тѣзи нѣща, не е важно. Единъ день все ще ги разбере, ще престане да се подпушва.

Атомитѣ и молекулитѣ сѫ живи, разумни сѫщества. Между тѣхъ сѫществуватъ нѣжни чувства. Атомътъ на кислорода, като нѣженъ, внимателенъ кавалеръ, пише любезно писмо на два атома водородъ, като имъ казва, че не може да живѣе безъ тѣхъ и ги поканва да се съединятъ, да образуватъ една молекула вода, съ която да услужватъ на жадното човѣчество, да утоли жаждата си. По тѣхния примѣръ милиарди още кислородни и водородни атоми се съединяватъ, за да образуватъ онова грамадно количеетво вода, източникъ на животъ. При всѣко съединяване на атомитѣ се образува топлина, нѣкога и свѣтлина, придружени съ малъкъ взривъ, който химицитѣ означаватъ съ думата „реакция“. Този е вѫтрешниятъ животъ на атомитѣ. Външниятъ животъ на атомитѣ е подобенъ на говора, на звуковетѣ, които се чуватъ отъ грамофоннитѣ плочи. Тѣ говорятъ нѣщо, безъ да разбирать, какво говорятъ; декламиратъ или пѣятъ нѣщо, безъ да го разбиратъ.

Знанията, които сега ви давамъ, сѫ нови. Тѣ се отнасятъ до шестата раса, а не до петата. Петата раса ще си замине съ своитѣ стари вьзгледи. Шестата раса има новь моралъ, който почива върху закона на любовьта. Новиятъ човѣкъ ще се разговаря съ атомитѣ и молекулитѣ на тѣлото си като съ приятели. Сутринь, като става отъ леглото си, ще ги запитва, въ какво състояние се намиратъ, иматъ ли излишна енергия въ празнитѣ си пространства, за да вземе мѣрки, да отвори всички пѫтища, да излѣзе тази енергия навънъ. Ако тѣ кажатъ, че иматъ излишна енергия въ себе си, той веднага ще направи едно добро дѣло и ще ги освободи отъ излишния товаръ. Затова, именно, се препорѫчва на хората да правятъ добро. Когато нѣкой човѣкъ усѣти въ себе си излишна енергия, за да се предпази отъ експлозия, той трѣбва да направи едно добро дѣло. Въ каквато форма и да е доброто, то непременно трѣбва да се извърши. Отъ нѣкого се изисква да свърши основно училище, прогимназия, гимназия и университетъ. Защо трѣбва да свърши, не е важно. Ще учи и нѣма повече да пита. Оть другъ нѣкой се иска да следва окултна школа. Ще влѣзе въ школата и ще учи, безъ да пита, защо му е това знание. Когато започне да учи, тогава ще разбере, защо е трѣбвало да следва тази школа. Когато невидимиятъ свѣтъ е изпратилъ човѣка на земята, той предварително е начърталъ неговия пѫть. За всѣки човѣкъ е опредѣлена специална служба, която той трѣбва да свърши. За всѣки човѣкъ е предвидена специална задача, която той трѣбва да реши. Отъ правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, която му е дадена, зависи да му се даде право да се ползува отъ богатствата и привилегиитѣ на разумната природа, да бѫде съработникъ съ нейнитѣ разумни сѫщества. Като работи правилно, човѣкъ ще се примири съ противоречията въ живота.

Главнага мисъль въ тази лекция е, че всѣки човѣкъ очаква да намѣри своя Учитель, който да донесе Божествената запалка на щастието. Безъ Учитель, като висша съвършена форма, като образецъ въ живота, никой не може правилно да се развива. Чрезъ висша форма се предава висша енергия. Възвишенитѣ сѫщества представятъ две форми, свързани въ едно. И Христосъ представяше такава душа. Той имаше два центъра: единъ горе и единъ долу. Затова, именно, Христосъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря“. Значи, по плъть Той живѣеше на земята, а по духъ се рѫководѣше отгоре. Въ това седи истинското щастие.

Сега, като ученици, вие трѣбва да работите за придобиване на щастието. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ ще придобиятъ щастие. Тѣ се самоизлъгватъ. Каквото човѣкъ придобие на земята, това ще занесе съ себе си на онзи свѣтъ. Понѣкога на земята има по-добри условия за придобиване на щастието, отколкото на онзи свѣтъ. Понѣкога въ онзи свѣтъ условията за придобиване на щастието сѫ по-добри. Апостолъ Павелъ се обръща къмъ своитѣ последователи съ думитѣ: „За мене е по-добре да отида при Христа, тамъ да придобия щастието, но за васъ е по-добре да остана на земята“. Апостоль Павелъ можа да понесе всички страдания съ радость, защого бѣше щастливъ, ученъ човѣкъ. Той казва: „Не живѣя вече азъ, но Христосъ живѣе въ мене“. Значи, между Павла и Христа имаше вѫтрешно единство. Затова той казваше: „Никой не може да ме отдѣли отъ любовьта Христова“. Благодарение на тази любовь, на щастието, които придоби, Павелъ имаше голѣмъ ентусиазъмъ и голѣма смѣлость, вследствие на което, като малко дете, ходѣше отъ плѣвникъ на плѣвникъ — човѣшкитѣ души, да ги подпалва. И като ги подпалваше, той се отдалечаваше, гледаше, какъ горятъ, и казваше: Старата слама трѣбва да изгори, за да дойде нова!

Старата слама, това сѫ старитѣ вѣрвания, обичаи, разбирания, които сѫ пълнили бурето. Съдържанието на това буре трѣбва да се излѣе навънъ и да се напълни съ ново. — съдържание на щастието. Повечето хора днесъ сѫ пълни съ нещастия. Когото срещнете, все се оплаква, че билъ нещастенъ, и пита, какво да прави, за да се освободи отъ нещастието си. — Много просто! Нека отвори горното дъно на бурето си, да излѣе старото съдържание навънъ, да го измие, дезинфекцира добре, да извика единъ кацарь да стегне добре обрѫчитѣ му, да го напълни съ съдържание на щастието, и следъ това да постави горното дъно на мѣсто. Щастието не се придобива чрезъ закона на еволюцията, нито чрезъ раждане и прераждане. Чрезъ раждане и прераждане човѣкь изкупва грѣховетѣ си, а щастиего принадлежи на новата епоха. Пьрво човѣкъ трѣбва да ликвидира съ кармата си, съ прераждането си, да стане едно съ Бога, и тогава да дойде до новата фаза на живота — до щастието. Хората на земята живѣятъ по благодать, но не сѫ щастливи —  Защо? — Тѣ не могатъ да използуватъ благодатьта. която имъ е дадена. Има щастливи хора на земята, но повечето сѫ кандидати за щастие. Човѣкъ моментално може да стане щастливъ, нѣма защо да отлага нѣщата. Обаче, като очаква щастието, той трѣбва да бѫде доволенъ на най-малкото, което му се дава, на зазоряване на щастието. Пълно щастие не може да се придобие изведнъжъ. За васъ е важно да придобиете щастието, а какъ по-нататъкъ ще се развива животътъ ви, това е въпросъ, върху който не трѣбва да се разисква. Като дойдете до щастието, благодарете за всичко, което досега сте преживяли; благодарете за всички усилия, които досега сте правили.

Придобиването на щастието е въ зависимость отъ миналия животъ на човѣка, отъ усилията му, отъ паданията и ставанията, отъ страданията и изпитанията, презъ които е миналъ. Предъ щастието нѣма да говорите за вашето минало нещастие, или за добритѣ животи, които сте прекарали. Предъ щастието нѣма да говорите за добро и за зло. Щастието е извънъ доброто и злото. Нѣкой се оплаква, че е добъръ човѣкъ, а е нещастенъ. Когато щастието ви посети, вие ще бѫдете въ съвършено другъ свѣтъ — нито на небето, нито на земята — въ свѣта на любовьта. Любовьта ще бѫде срѣда, условие за проява на човѣка. Въ този свѣтъ не сѫществуватъ понятия за добро и за зло. Любовьта е плодъ на Духа. Така трѣбва да мисли човѣкъ, за да има ясна представа за свѣта. Които не разбиратъ законитѣ на любовьта, тѣ търсятъ щастието по механически начинъ. Тѣ го търсятъ въ горитѣ и въ пустинитѣ, но не го намиратъ; търсятъ го между хората, не го намиратъ; търсятъ го въ женитби, въ раждане на деца, и тамъ не го намиратъ; ставатъ учители, свещеници, владици, министри, учени, и въ това не го намиратъ. — Защо? — Защото търсятъ Бога по външенъ, по механиченъ начинъ. Това сѫ само условия за развитие.

Сега азъ разглеждамъ щастието въ широкъ смисълъ, като първа стѫпка, като първа връзка въ живота. Като се говори за щастието, нѣкой казва, че не се нуждае отъ наука, не се нуждае отъ богатство, само да придобие щастие. — Това е едната страна на въпроса. Има бедни и прости хора, които, за да добиятъ щастие, нужно имъ е и богатство, и знание. Има богати и учени хора, които, за да добиятъ щастие, трѣбва да се откажатъ отъ сегашното си богатство и знание. Щомъ се откажатъ отъ старото, ще придобиятъ новото. По кой отъ двата метода ще придобиятъ щастие, не е важно. — Ама ще дойде ли щастието? — Хората говорятъ за щастието, но не вѣрватъ въ него, вследствие на което гледатъ да се осигурятъ въ различни банки, да си правятъ кѫщи и т. н. И при това положение пакъ сѫ нещастни. Ако по-рано сѫ били доволни на една стая и кухня, сега искатъ две стаи и кухня, после три стаи и т. н. Ако днесъ сѫ доволни на едно ядене, утре нѣма да бѫдатъ доволни и на две. Отъ сутринь до вечерь готвятъ, а после се оплакватъ, че сѫ роби на кухнята. Отъ човѣка зависи да бѫде робъ, отъ него зависи да бѫде свободенъ. — Тогава да не ядемъ. — Това е друга крайность.

Човѣкъ трѣбва да разбере, защо природата му е дала органи за хранене, защо нѣкой пѫтъ го заставя повече да яде, а нѣкога — по-малко; защо нѣкога го остава да живѣе само въ една стая и кухня, а другъ пѫть въ две и повече. Защо природата постѫлва по този начинъ, тя има свой планъ. Отъ човѣка се иска да слуша. Каже ли му природата, че трѣбва да има една стая, да благодари на нея; каже ли му, че трѣбва да има две стаи, да благодари; каже ли му да има десеть стаи, десеть ще има и ще благодари. Рече ли му да има само една стая, а той иска десеть, въ скоро време бурето му ще се изпразни. Каквото природата каже, трѣбва да я слушате. Тя е Великиятъ Учитель, който ви рѫководи. Не я ли слушате, тя ще ви тури далечъ отъ себе си. Следъ това ще дойдатъ страдания, нещастия; ще охкате, ще пъшкате, но тя нѣма да ви погледне. Ще мине покрай васъ, и дума нѣма да ви каже. Слушате ли я, изпълнявате ли нейнитѣ закони, вие ще бѫдете свободни, ще живѣете разумно.

Една госпожа отъ Стара Загора, сега работи въ едно сиропиталище, дойде единъ день при мене и ми разправи на кратко живота си. Отъ дете тя била религиозна и, като младо момиче още, решила да постѫпи въ нѣкой монастиръ, да се предаде въ служене на Бога. После й дошло на ума, че ако се ожени, може да бѫде по-щастлива. И така направила: оженила се за единъ добъръ човѣкъ, но голѣмъ материалистъ. Покрай него, и тя ударила на ядене и пиене, отклонила се отъ правия пѫтъ, забравила Бога. Родила нѣколко деца, които измрѣли; останалъ й само единъ сииъ. Нѣколко години следъ смъртьта на децата, умрѣлъ и мѫжътъ. Не се минало много време, синътъ й се самоубилъ. Тя останала сама въ свѣта, безъ срѣдства, отчаяна и решила да тури край на живота си. Докато обмисляла това решение, тя сънувала единъ сънь, който я отклонилъ отъ решението й. Съньтъ й билъ следниятъ: Явилъ й се Христосъ и й посочилъ единъ станъ, на който имало парче платно, изтъкано само до половина. Като посочилъ къмъ платното, Христосъ й казалъ: Това платно е твое. Ти го започна, добре работй, но го напусна. Сега отново трѣбва да влѣзешъ въ стана, да свършишъ работата си. Щомъ свършишъ платното, всичкитѣ ти работи ще се наредятъ. Следъ това жената продължи: Като се събудихъ сутриньта, спомнихъ си съня и започнахъ да търся начинъ, какъ да влѣза въ стана и да завърша започнатото платно.

Христосъ се явилъ на тази госпожа, казалъ й, какво да прави, но по сѫщия начинь не може да се яви на всички хора. За васъ е важна основната идея, че следъ всички страдания и нещастия, които сполетяватъ човѣка, той пакъ има възможность да придобие щастието. Постигане на щастието, това е идеалътъ на човѣчеството. Щастието представя първа връзка, сливане на две души. Когато душитѣ започнатъ да се сливатъ, нова основа се поставя, новъ свѣтъ се създава. Отъ този моментъ нови деца се раждатъ, нови отношения се поставятъ, нова култура се възцарява — култура безъ дѣление, безъ програми и налагания — култура на любовьта. Отъ този редъ, който днесъ сѫществува въ държавитѣ, въ обществата, въ училищата, въ семействата, свѣтътъ не може да се поправи. Земята днесъ е покрита съ гробища. За да се оправи свѣтътъ, всички хора, двама по двама, трѣбва да се слѣятъ съ Първичния Духъ. Днесъ хората не могатъ да разбератъ и да приложатъ този законъ, поради вѫтрешно отклоняване, вѫтрешно заблуждение у тѣхъ. Дойдете ли до щастието, вие ще почнете да говорите на понятенъ езикъ помежду си, и всички ще се разбирате. Нѣма по-велико нѣщо отъ щастието! Нѣма по-велико нѣщо отъ сливане на душитѣ съ Първичния Духъ!

Сега, за да придобиете щастието, гледайте философски на нѣщата. Знайте, че задъ всичко, което става въ свѣта, седи Богъ и корегира. Задъ всичко, което хората говорятъ, пакъ седи Божието Слово и корегира. — Ама нѣкой казалъ нѣкоя обидна, или неразбрана за васъ дума — не се смущавайте, не мислете, че това е противоречие. Вървете напредъ и всичко ще си изясните. Кандидатътъ за щастието гледа другояче на нѣщата. А обикновениятъ човѣкъ, като го бутнешъ малко, той веднага избухва: устата му започва да се криви, рѫцетѣ му се движатъ нагоре-надолу — цѣло земетресение става въ него. Той не е виновенъ. Причината за това се крие въ излишното електричество въ междуатомнитѣ и междумолекулнитѣ пространства на неговата нервна система. Значи, причинитѣ за земетресенията сѫ вънъ отъ човѣка. Не обвинявайте капитана на парахода, когато последниятъ се клатушка всрѣдъ бурнитѣ морски вълни. — Ама защо не ни казахте, кога да тръгнемъ? Защо не ни казахте, че ще има толкова голѣми вълни? Капитанътъ отговаря: Азъ се подчинявамъ на Великия Законъ. — Това значи да има човѣкъ нови схващания, да разбира смисъла на живота.

Нѣма по-велико нѣщо отъ щастието!

Нѣма по-велико нѣщо отъ сливане на душитѣ съ Първичния Духъ!

Т. м.

*

31. Лекция отъ Учителя,

държана на 30 май, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...