Jump to content

1928_05_23 Плащане и прощаване


Ани

Recommended Posts

От томчето "Добри и лоши условия"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПЛАЩАНЕ И ПРОЩАВАНЕ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини.“

Размишление.

Представете си, че нѣкой човѣкъ седи при единъ изворъ и размишлява. Върху какво може да мисли този човѣкъ? — Върху две нѣща: да измие добре лицето, краката и рѫцетѣ си на този изворъ и следъ това да пие отъ неговата чиста вода. Като направи и едното. и другото, той започва да мисли за почивка. Сѫщитѣ мисли занимаватъ ученика, когато слуша една лекция. Той мисли първо, какъ да се измие отъ лекцията. После, какъ да пие отъ нея. И най-после, той иска да си почине.

Следователно. да се ползува човѣкъ отъ лекциитѣ на нѣкой учител или професоръ, това не е механически процесъ, както и подобряването на живота не е механически процесъ. Подобряването на живота не става отвънъ. Когато нѣкой приятель дойде да ви помогне въ нѣщо, това става по нѣкаква вѫтрешна връзка, вѫтрешна причина. Значи. външно изявената помощь става по нѣкаква вѫтрешна причина. Ако причината не действува отвѫтре, никой не може да ви помогне отвънъ. Вьншниятъ животъ па човѣка е изявление на неговия вѫтрешенъ животъ. Тази е причината, поради която човѣкъ ту влиза въ новия животъ, ту се връща къмъ стария. Той възприема и разбира по новъ начинъ, но като дойде до приложение, постѫпва по старъ начинъ, съ методитѣ на стария животъ. Това е неизбѣженъ процесъ въ живота на хората. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ веднъжъ въ новия животъ, повече нѣма да излѣзатъ. — Не, тѣ ще влизатъ въ новия животъ, и пакъ ще се връщатъ къмъ стария. Ще има постоянно движение на хората отъ старото къмъ новото и отъ новото къмъ старото, докато напълно се преродятъ. Едно е важно за човѣка: като влиза въ новия животъ, да използува енергиитѣ на Божественото въ този животъ и да върви напредъ.

Когато израилскиятъ царь Давидъ трѣбваше да се бие съ Голиата, Саулъ го извикалъ и му даль нови дрехи и орѫжия, съ които да воюва. Като облѣкълъ новитѣ дрехи и взелъ стрела въ рѫката си, Давидъ се почувствувалъ ограниченъ. Той хвърлилъ дрехитѣ и орѫжието настрана, взелъ пражката си и нѣколко камъка, облѣкълъ старитѣ си дрехи и така излѣзъль да се бие съ Голиата. Значи, Давидь не могълъ веднага да се приспособи къмъ новитѣ условия за воюване. Давидъ ги хвърлилъ настрана и излѣзъль да се бие съ Голиата, съ своитѣ стари, прости методи.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ знания, съ които да разрешатъ отвлѣченитѣ въпроси. ТѢ искатъ съ знания да докажатъ сѫществуването на Бога. Въ това отношение тѣ сѫ на кривъ пѫть. Каквото външно знание и да има човѣкъ, ако той вѫтрешно не е убеденъ въ сѫществуването на Бога, външно по никой начинъ не може да Го докаже. Учениятъ доказва сѫществуването на Бога чрезъ науката, философътъ — по пѫтя на мисъльта, но при най-малкото нещастие, което ги сполетява, и двамата изпадатъ въ съмнение. И двамата отричать сѫществуването на Бога. Това показва, че тѣ сами не сѫ убедени въ своитѣ твърдения. Това се дължи на факта, че и учени, и прости живѣятъ съ старото, а мислятъ и се стремятъ къмъ новото. Понеже се намиратъ между два живота, тѣ изпадатъ въ противоречия, въ редъ заблуждения.

Днесъ всички хора живѣятъ въ противоречия, защото старото и новото въ тѣхъ се преплитатъ. Въпрѣки това, тѣ говорятъ за любовь, за братство, за равенство между хората, но не успѣватъ да ги реализиратъ. — Защо? —  За да живѣе човѣкъ въ любовь съ своитѣ братя, отъ него се иска мекота. Да тьрси човѣкъ любовьта и да се стреми да живѣе въ любовь, това е естествено, защото въ любовьта се пести време и енергия. Любовьта носи придобивки. Да обичашъ нѣкого, това значи да спечелишъ една душа. Нѣкой обича едного, прави жертви за него, но следъ време съжалява за жертвитѣ, които е правилъ. Това е неразбиране на нѣщата. Всичко, което човѣкъ прави за другитѣ, единъ день ще му се върне. Жертвата, служенето на Бога, въ каквато форма и въ какъвто смисълъ да сѫ изявени, представятъ капиталь, който единъ день ще се върне съ лихвитѣ си къмъ онзи, който го е вложилъ. Обаче, това може да постигне само този, който работи безкористно. Нѣкои хора ставатъ религиозни, съ цель да придобиятъ повече материални блага. Тѣ искатъ да станатъ богати, да уредять живота си. да разплетатъ обърканитѣ си работи. Въ края на краищата, не само че не постигатъ това, но работитѣ имъ се повече оплитатъ. Вмѣсто да оправятъ живота си, тѣ се спъватъ въ него. Трѣбва да знаете, че се дава само на онзи, който работи безкористно, отъ любовь кьмъ истината.

Единъ богатъ търговець отъ Варна решилъ да стане евангелистъ, да се предаде на служене на истината. Щомъ станалъ евангелистъ, той изгубилъ всичко. Отъ день на день положението му се влошавало, докато се видѣлъ съвършено сиромахъ. Ако този човѣкъ е неразуменъ, ще се чуди, защо, като се е решиль да живѣе добре, да служи на истината, всичко губи. Не може ли да си отговори на този въпросъ. той ще изпадне въ друга крайность, ще отрече всичко възвишено въ свѣта. Обаче, ако е разуменъ, искренъ човѣкъ, той ще разбере, че това положение е естествено, защото всичкото му богатство е спечелено по нечестенъ начинъ, чрезъ неправда. Той ще разбере, че за да стане истински богатъ, трѣбва да загуби всичко, което е придобилъ чрезъ неправда. Има начини, чрезъ които човѣкъ може да стане богатъ. Това не значи, че той трѣбва да се моли на Бога да му даде пари. Паритѣ не сѫ създадени отъ Бога, нито сиромашията е предвидена отъ Него. Богатството и сиромашията сѫ методи, чрезъ които човѣкъ се изпитва. Бащата има право да лиши сина си отъ известни блага, за да го изпита. Щомъ издържи изпита си, той ще му върне всичко, което е взелъ. Тъй щото, като изучавате живота, вие трѣбва да знаете, кое е дадено отъ Бога и кое не; отъ кое Той лишава хората и отъ кое тѣ сами се лишаватъ. Всичко, което става въ свѣта, не е все отъ Бога. Въ живота има човѣшки, има и Божественп работи. Вие трѣбва да бѫдете разумни, справедливи, да ги различавате и да поставяте всѣко нѣщо на своето мѣсто. Това значи да има човѣкъ ясна представа за вѫтрешния, за духовния животъ.

Нѣкой човѣкъ влиза въ едно духовно общество, но скоро се разочарова. — Защо? — Защото работитѣ му тръгнали назадъ. Този човѣкъ е влѣзълъ въ обществото съ цель да оправи материалнитѣ си работи и като не постигналъ това. разочаровалъ се. Той гледа на живота отъ човѣшко становище. Който се обърне къмъ Бога, той трѣбва да знае, че работитѣ му непременно ще се наредятъ. — Кога? — Когато разбере закона на любовьта и го приложи въ живота си. Постигнете ли това, всички врати предъ васъ ще се отворятъ. Не разберете ли любовьта, каквито желания и да имате, каквито усилия и да правите, всичко ще се разруши. Любовьта е сила, предъ която нищо не може да устои. Каквито знания и да сте придобили, каквато сила да сте развили, щомъ нѣмате любовь. въ края на краищата всичко ще изгубите. Като изгубите всичко, вие ще се намѣрите въ положението на краенъ сиромахъ и така ще заминете за онзи свѣтъ. Често нѣкои хора умиратъ, погребватъ ги, безъ да ги придружи нѣкой до „вѣчното имъ жилище“, както хората го наричатъ. Такова ще бѫде положението на онзи, който не е разбралъ любовьта и не я приложилъ въ живота си.

Съвременнитѣ хора влизатъ вече въ нова фаза за разбиране на великия законъ на любовьта. Това, което хората днесъ наричатъ любовь, е само въведение въ любовьта. Тѣ не познаватъ още истинската любовь. Сегашната любовь имъ служи само за забава. Тя е остарѣла вече за новото време. Новото време иска ново разбиране, нова мисъль, нова любовь. Новото се крие въ Божията Любовь. За да се възприеме и разбере новата любовь. съзнанието на хората трѣбва да бѫде подготвено. Има хора. които познаватъ новата любовь, иматъ известни опитности и преживявания отъ нея, но тѣ не могатъ да я задържатъ за дълго време въ себе си. — Защо? — Защото сѫ подложени на постоянни промѣни. Тия промѣни се дължатъ на обстоятелството, че човѣкъ непрестанно се оформява, силитѣ въ него се организиратъ, докато изработятъ единъ съвършенъ организъмъ. Любовьта може да живѣе само въ завършени, въ съвършени форми. Докато великиятъ художникъ не предаде на своята картина всичко онова, до което той самъ е достигналъ, тя не може да представя изразъ на красота, любовь и пълнота.

И тъй, задачата на ученика е да придобие знание, сила, чистота. Тѣзи придобивки се основаватъ на любовьта. Безъ любовь ученикътъ не може да се развива, нищо не може да постигне. За да придобие любовьта, ученикътъ трѣбва да знае, какь и каква вода да уиотрѣбява. Водата е носителка на живота. Следователно, ако човѣкъ пие вода, която дълго време е била изложена на въздуха, т. е. която е седѣла въ стая, или въ нечиста атмосфера, тя може да разстрои храносмилането, а оттамъ и кръвообръщението. Обаче, пие ли човѣкъ вода отъ чистъ, планиски изворь, той възприема нейната жизнена енергия, която се отразява благоприятно върху неговия организъмъ. Сѫщото може да се приложи и при четене на книги. Ако искате да се ползувате отъ прочетената книга, четете бавно, като размишлявате върху главнитѣ мисли. По този начинъ вие ще извлѣчете жизнената сила, която се съдържа въ тия мисли. Така ще се свържете съ мисъльта на автора, ще разберете побудителнитѣ причини, заради които е писалъ книгата.

Това значи да черпите отъ водата на източника. Всѣки стихъ отъ Библията ще ви свърже съ пророка, или съ евангелиста, който е писалъ книгата и ще разберете мотивитѣ и условията, при които е писана. Казвате, че пророцитѣ сѫ писали по духъ, по вдъхновение. Докато дойдатъ до това вдьхновение, тѣ сѫ минали презъ голѣми изпитания. Следователно, ако изпитанията, презъ които е миналь пророкъ Исаия, се дадатъ на нѣкой обикновенъ човѣкъ, въ най-скоро време главата му би побѣлѣла и узрѣла. Той е миналъ презъ сериозна дисциплина: падания, ставания, съмнения, обезсърдчавания, насърдчавания. По този начинъ той се е калилъ, освободилъ се е отъ влиянието на своята личность, на своето „азъ“ и казалъ, че всичко, което става въ свѣта е добро. Богъ царува въ живота. Каквото става въ свѣта, добро или зло, задъ него се крие Богъ. Той работи и съ злото, и съ доброто. Първото превръща въ добро, а второто крепи, да не се подхлъзне нѣкѫде. Когато изкушението дойде при васъ, вие ще знаете, че задъ него е Богъ. Той е допусналъ изкушението, за да изпита хората. За това, като дойде изкушението при васъ, хванете го и се разговорете съ него. Кажете му, че го познавате, че знаете, кой го е допусналъ, и като вѣрвате въ Бога, който живѣе навсѣкѫде, знаете, че Той не се лъже. Никой не може да излъже Бога. —  Защо? — Защото Той е създалъ всичко. Гърнето не може да излъже господаря си. Майсторътъ вижда недостатъцитѣ на гърнето, и той самъ може да ги изправи. Обаче, човѣкъ човѣка може да излъже. Човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ редъ съмнения, противоречия, заблуждения, въ които и самъ ще се лъже, и другитѣ ще го лъжатъ. Не само обикновениятъ човѣкъ, но и светията е миналъ презъ тѣзи състояния. Докато ги преживява, човѣкъ не е доволенъ отъ себе си, търси истинския животъ. Животъ, пъленъ съ неуспѣхи, страдания и несгоди, не е истински животъ. Направете сравнение да видите, какъ сѫ живѣли хората преди 2000 години, и какъ живѣятъ въ новитѣ времена.

Може ли да се нарече правиленъ животъ този на вола, който по цѣли дни оре на нивата? Може ли да се нарече правиленъ животъ този на коня, който по цѣли дни кара талигата на господаря си? Този конь пъшка подъ тежестьта на своя товаръ, но върви напредъ. Господарьтъ не влиза въ положението му. Ако нѣкой богатъ, но добъръ човѣкъ, види единъ натоваренъ конь, той ще си спомни за своитѣ слуги, които работятъ повече, отколкото могатъ, и веднага ще намали работата имъ. Той ще имъ каже, че отъ днесъ нататъкъ ще работятъ не по десеть часа, както е било досега, но по шесть часа. Нѣкои господари товарятъ слугитѣ си съ непосилень трудъ, за да забогатѣятъ повече. Тѣ не знаятъ, че колкото по-човѣшки сѫ отношенията имъ къмъ слугитѣ, толкова по-голѣма възможность иматъ за придобиване на богатства. Днесъ всички говорятъ за нова култура, а не знаять, че новата култура изисква нови хора, коиго да иматъ любовни отношения помежду си. Щомъ иматъ любовь помежду си, тѣ ще измѣнятъ отношенията си и къмъ животнитѣ.

Каква ще бѫде новата култура? Ще кажете, че новата култура изключва паритѣ. Обаче, каква друга величина, равноценна на паритѣ, ще се въведе? Все трѣбва да има нѣщо, съ което човѣкъ да благодари. Съ какво благодарите на своя приятель за сторената отъ него услуга? Днесъ малцина работятъ, а повечето ядатъ и пиятъ наготово. Това е тунеядство. Въ новата култура всички ще работятъ. Ако нѣкой направи нѣкаква грѣшка, или нѣкакво престѫпление, никой нѣма право да го сѫди. Всѣки ще мине и замине мълчаливо покрай него и ще го оставятъ самъ да изправи погрѣшката си, самъ да се сѫди. Въ новата култура сѫдиитѣ нѣма да търсятъ правото на човѣка, но ще търсятъ кривото, което носи въ себе си, за да може да се изправи. Ако и сегашнитѣ сѫдии търсятъ кривото у човѣка, досега свѣтътъ щѣше да бѫде изправенъ. Даватъ подъ сѫдъ нѣкого, че дължалъ хиляда лева, и го обвиняватъ като нечестенъ човѣкъ. Често тия, които сѫдятъ, иматъ да дължатъ повече отъ десеть хиляди лева и не мислятъ да плащатъ. Кой е по-честенъ отъ двамата: обвиняемиятъ или обвинительть? Сѫдия, или учитель на хората може да бѫде само онзи, който има да дава най-малко отъ тѣхъ, или който никому нищо не дължи.

Следователно, когато се говори за новото, човѣкъ трѣбва да има ясна представа за него. Той трѣбва да познава живия моралъ, който е еднакво задължителенъ за всички живи сѫщества на земята. Всѣко живо сѫщество, което влиза въ областьта на новата култура, е отговорно за постѫпкитѣ си. Щомъ влиза въ новата култура, всѣко живо сѫщество, било паякъ, муха, или друго нѣкое, непременно ще отговаря за постѫпкитѣ си. Сега сме въ ликвидация съ старото и виждаме, че престѫпленията получаватъ възмездието си много скоро. Сега живѣемъ времена на бърза ликвидация. Свърши се времето на отлагането. Днесъ и паяцитѣ се сѫдять. И за тѣхъ има сѫдии, прокурори. Тѣ приематъ човѣшката мисьль и, ако нѣкой иска да ги спре отъ известно престѫпление може да имъ въздействува.

Единъ день седя въ стаята си и работя. По едно време чувамъ, че една муха брьмчи силно Поглеждамъ по направление, отдето иде бръмченето, и виждамъ единъ голѣмъ паякъ нападналъ една муха и се готви да я удуши. Ставамъ веднага, взимамъ бастона си и приближавамъ до паяка. Започвамъ мислено да се разговарямъ съ него: Слушай, пусни мухата на свобода! Не позволявамъ въ стаята ми да се вършатъ престѫпления. Паякътъ прие мисъльта ми, спрѣ за моментъ, замисли се, но по старъ обичай, пакъ се хвърли върху мухата. Азъ му посочихъ бастона си и още по-внушително му казахъ: Ако не пуснешъ мухата, още сега ще разваля мрежата ти и ще те изхвърля вънъ. Паякътъ разбра, че работата е сериозна, веднага скѫса нишката, въ която мухата се бѣше оплела, и я освободи. — Сега вече можешъ да останешъ въ стаята ми, колкото искашъ, но ще знаешъ, че въ мое присѫтствие не позволявамъ да се вършатъ престѫпления.

Сегашнитѣ хора искатъ да си въздействуватъ помежду си, да си влияятъ едни-други, за да се изправятъ. Невъзможно е човѣкъ да повлияе на човѣка, ако въ това направление не е правилъ малки опити. Той трѣбва да започне съ малки опити, да въздействува на паяци, на мухи, постепенно да отива нагоре, докато дойде до човѣка. Малкитѣ опити сѫ приятни. Тѣ даватъ знания на човѣка и му отварятъ пѫть къмъ велики постижения.

Тѣзи примѣри навеждатъ човѣка на мисъльта, че и у него има мисли, подобни на паяцитѣ. На такива мисли човѣкъ трѣбва да заповѣдва, както на паяцитѣ. Настроенията му не сѫ нищо друго, освенъ паяци, на които трѣбва да заповѣдва. Когато настроението си позволи да хване муха въ мрежата си, ще му кажете да пусне мухата. Ако не ви послуша, ще му кажете по-сериозно да пусне мухата. Ако пакъ не ви послуша, ще го изпждите вънъ. Щомъ разбере мисъльта ви, то веднага ще скѫса нишката, на която мухата се е оплела, и ще я освободи. Направете този опитъ съ настроението си, и ще получите нѣкакъвъ малъкъ резултатъ. Ако първиятъ опитъ не даде никакъвъ резултатъ, не се обезсърдчавайте. Направете опита два-три пѫти, докато имате поне малъкъ резултатъ.

Коя е основната мисъль въ тази лекция? Изобщо, основна мисъль е тази, която се силно подчъртава, която може да се приложи при всички условия. Основната мисъль е силна. Въ нея нѣма никакви изключения. Тя има Божественъ произходъ. Има думи, които сѫ силни като основна мисъль. Такава е, запримѣръ, думата „любовь“. Тя крие въ себе си известни сили, но за да произведе резултатъ, който да отговаря на скрититѣ сили въ нея, тя трѣбва да се произнесе нѣколко пѫти. Има кибритени клечки, които трѣбва да драснете нѣколко пѫти на кутията, за да се запалятъ. Нѣкои кибритени клечки веднага се запалватъ, още при първото драсване. Колко пѫти трѣбва да произнесете думата любовь, за да произведе нужния ефектъ? Колко пермутации можете да образувате отъ шесттѣ букви на думата любовь? — 720. — Правили ли сте опитъ, да видите, при колко произнасяния на думитѣ „Богъ е Любовь“, ще можете да смѣните скръбьта си въ радость, или да се освободите отъ известно изкушение? Любовьта е проява на Бога. Безъ любовьта Богъ остава неразбранъ. Вървите по пѫтя и срѣщате много деца, но нито едно отъ тѣхъ не спира вниманието ви. По едно време виждате едно дете босо, гологлаво, окѫсано, и вие веднага го спирате, започвате да го питате, има ли майка, баща, кѫде живѣе и т. н. Хващате детето за рѫка, завеждате го у дома си и го нахранвате добре. Вниманието, което сте указали къмъ детето, е проява на Божията Любовь. Тази любовь се изразява първо въ отношението ви къмъ детето, въ връзката ви съ него. После го нахранвате, задоволявате глада му. Какво е значението на нахранването въ духовенъ смисълъ?

Когато искате да направите опитъ съ любовьта, трѣбва да изберете съответенъ моментъ за това. Два момента, като два полюса, сѫ важни при опита съ любовьта: или най-лошиятъ, който отговаря на 12 ч. срѣдъ нощь, или най-хубавиятъ, а сѫщевременно и най-силниятъ, който отговаря на 12 ч. на обѣдъ, когато слънцето е на меридиана, на най-висо-ката точка. Любовьта ще се прояви, именно, между тѣзи два полюса, между противоположноститѣ, между добритѣ и лошитѣ условия.

Въ думата „любовь“ на български езикъ, първата буква „Л“ означава стремежъ нагоре, а после слизане надолу — търсене на пѫтя. Буквата „Б“ означава пѫть на растене на посѣтото семе. Буквата „О“ представя ограда на посѣтото семе. Значи, всѣко посѣто семе се огражда. Въ любовьта се явява една мѫчнотия, която трѣбва да се преодолѣе. Любовьта започва съ стремежъ къмъ онзи, когото обичате. Сърдцето на онзи, който обича, винаги трепти. Той започва да се страхува, което показва, че страхътъ иде заедно съ любовьта. Когато любовьта посети човѣка, той става страхливъ като заякъ. Това е законъ. Който казва, че не се страхува, той никога не се е влюбвалъ. Щомъ не се страхува, той не е човѣкъ. За да стане човѣкъ, трѣбва да се влюби. Казано е въ Писанието: „Начало на Божията Мѫдрость е страхътъ“. Мѫдростьта е начало на благочестието. Азъ не говоря за страхъ, който помрачава съзнанието, но за страхъ, който води къмъ намиране пѫтя на Божията Мѫдрость и знание. Когато влѣзе въ областьта на любовьта, човѣкъ става страхливъ. недоволенъ отъ себе си, че е направилъ нѣкаква грѣшка, заради която ще го уволнятъ отъ служба. Страхътъ е естествено последствие на любовьта.

Като ученици, правили ли сте опитъ да произнасяте думата „любовь“ по 10, 20 или 30 пѫти на день и да видите, какъвъ резултатъ произвежда? Направете следния опитъ: въ продължение на десеть деня произнасяйте думата любовь по единъ пѫтъ на день, въ единъ отъ най-силнитѣ моменти: на обѣдъ въ 12 ч., или вечерь въ 12 ч. Който иска, той може да произнася думата и въ нѣкой слабъ моментъ. Има два слаби момента: сутринь и вечерь. Тѣ представятъ отражение на силнитѣ моменти. Като направите този опитъ, можете да произнасяте думата любовь още десеть деня, по десеть пѫти на день. Когато произнасяте тази дума, вие ще преживѣете редъ противоречия. Произнасянето на думата може да бѫде мислено, гласно, или като я почувствувате. При тритѣ случая ще имате три различни резултата. Буквитѣ въ думата „любовь“ ще ги произнасяте споредъ мекотата и твърдостьта на тѣхнитѣ звукове. Звукътъ „Л“ е мекъ; звукътъ „Ю“ представя отворъ; звукътъ „Б“ затваря нѣщата; звукътъ „О“ е сѫщо отворъ. Значи, думата любовь има два отвора. Има нѣщо страшно въ тази дума. Страшното се крие въ буквата „В“. При изговаряне на буквата „В“, зѫбитѣ опиратъ на долната устна. Това показва, че онзи, който не разбира любовьта, туря човѣка, когото обича, на устнитѣ си, между зѫбитѣ, и го ухапва. — Какво показва това? — Това показва, че въ всѣка дума има динамическа сила, която се проявява по единъ, или по другъ начинъ. Ако не се прояви по естественъ пѫтъ, тя ще произведе обратни резултати.

Енергиитѣ въ природата не могатъ да се задържатъ дълго време, безъ да се проявятъ. Тѣ все ще се проявятъ, но това трѣбва да стане по естествени пѫтища. Ако се задържатъ дълго време, въ края на краищата пакъ ще се проявятъ, но вече по неестественъ пѫтъ и съ голѣми вѫтрешни сътресения. Който не иска доброволно да прояви своитѣ енергии, невидимиятъ свѣтъ ще го застави чрезъ голѣми страдания да даде всичко, което е взелъ. Нещастията и страданията иматъ за цель да заставятъ човѣка да даде нѣщо отъ себе си, да се откаже отъ своя егоизъмъ. Когато любовьта посети нѣкого, той вижда, че трѣбва усилено да работи върху себе си, да облагороди своя характеръ. Има начини за просвѣщаване на ума, за облагородяване на сърдцето и за възпитание на волята. Като се прилагатъ тия начини, свѣтътъ ще се подобри.

И тъй, изучавайте начинитѣ на приложение на любовьта въ живота. Ако любовьта би се приложила, като методъ, при възпитанието на децата, резултатитѣ щѣха коренно да се различаватъ отъ тия, които имаме сега. Хората говорятъ за любовь, за свобода, но като не знаятъ, какъ да приложатъ любовьта при възпитанието, получаватъ обратни резултати. — Защо? — Защото говорятъ само. безъ да изпълняватъ това, което говорятъ. Любовьта, свободата сѫ достояние на всички живи сѫщества. Когато любовьта посети човѣка, той се превръща въ градина, въ която всичко започва да расте, да се развива и да цъвти: стремежъ, нѣжность, благоговение, мекота, разсѫдителность и т. н. Покрай тия качества ще се явятъ и нѣкои отрицателни — страхъ, ревность и др. Това е въ реда на нѣщата. Това показва, че любовьта е сила, подъ влиянието на която всичко расте и се развива. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ не може да бѫде ангелъ. По прояви човѣкъ може да бѫде ангелъ, но по сѫщество не може още да бѫде ангелъ.

Сега, пристѫпете къмъ първия опитъ —  да любите, безъ да очаквате други да ви любятъ. Вие сте любени вече — Богъ ви обича. Нищо друго не ви остава, освенъ да проявите любовьта си. Който се осмѣли да каже, че никой не го обича, той не говори истината. Пръвъ Богъ ви е обичалъ, а следъ Него майка ви, баща ви, братята и сестритѣ ви. Ако майка ви и баща ви не сѫ ви обичали, вие не бихте се родили. — Ама любовьта имъ не била голѣма. — Когато се говори за проява на любовьта, важно е, че тя се проявява, а за силата, за голѣмината на любовьта не трѣбва да се говори. На всѣко живо сѫщество се дава толкова любовь, колкото му е нужна. Когато нѣкой казва, че не е обичанъ отъ никого, той иска да каже, че не е обичанъ отъ тѣзи, отъ които иска любовьта имъ. Значи, той е обичанъ, но отъ тѣзи, отъ които нищо не иска. Важно е човѣкъ да бѫде обичанъ и е обичанъ. Отъ кого е обичанъ, това не е важно. Едно трѣбва да знаете: Любовьта е изразъ на голѣма разумность. Тя представя съвокупность отъ висши сѫщества, които сѫ завършили развитието си. Тѣ сѫ вкусили отъ Божията Любовь, познаватъ я, прилагатъ я, и затова слизатъ на земяга. Тѣ сѫ богати, щедро раздаватъ отъ своитѣ блага и на праведни, и на грѣшни. Тѣ не обръщатъ внимание на грѣховетѣ на хората. Като види нѣкой лошъ човѣкъ, любовьта го хваща въ обятията си, пригръща го, и злото веднага го напуща. При когото се докосне, любовьта върши преврати. Когато военниятъ срещне любовьта, той веднага предава сабята си. Като се отдалечи отъ любовьта, той се чуди, какъ се е предалъ толкова лесно. Мощно нѣщо е любовьта! Докато любовьта е въ човѣка, той е готовъ на всички жертви. Щомъ замине, човѣкъ се връща къмъ стария животъ.

Като ученици на Великата Школа, вие трѣбва да започнете съ любовьта, която носи животъ, която дава потици, импулси. Безъ любовь животътъ самъ по себе си се обезсмисля. Не казвайте, че животътъ нѣма смисълъ, че нѣма защо да живѣете. Ако нѣмате условия да живѣете като риби, ще живѣете като птици; ако нѣмате условия да живѣете като птици, ще живѣете като млѣкопитаещи; ако нѣмате условия да живѣете като млѣкопитаещи, ще живѣете като човѣкъ; ако нѣмате условия и като човѣкъ да живѣете, ще живѣете като светия. Въ каквато форма и на каквото положение да се намирате, вие все ще имате условия за животъ. Животътъ на светията е много широкъ. Той има толкова много и красиви занимания, че заслужава човѣкъ всичко да пожертвува, за да придобие неговия животъ.

Азъ нѣмамъ предъ видъ светиитѣ, които църквитѣ сѫ провъзгласили, но говоря за светии, любимци на Бога. Който иска да бѫде любимецъ на Бога, той трѣбва да стане светия. Отъ ангела се иска много повече. Ангелитѣ се дѣлятъ на степени, като офицеритѣ. Между тѣхъ редници нѣма, а отъ офицерскитѣ чинове има само три степени: капитанъ, полковникъ и генералъ. Всички наредби на земята сѫ взети отъ невидимия свѣтъ, но сѫ така изопачени, че сѫ създали нѣкаква каша. Степенитѣ на ангелитѣ се опредѣлятъ отъ степеньта на тѣхната любовь. Следователно, когато обичате нѣкого, първата ви работа е да го произведете въ чинъ капитанъ. Това значи да имате особено мнение за него, да се отнасяте къмъ него съ голѣмо благоговение, съ голѣмо уважение. Въ душата и въ духа си да му опредѣлите високо мѣсто и оттамъ да го гледате. Както вие се отнасяте къмъ него, така и той ще се отнася къмъ васъ. Не можете ли да запазите това отношение, всички усилия, които правите въ любовьта си, ще останатъ напразно.

Сѫщитѣ отношения трѣбва да се спазватъ и въ науката. Ако студентътъ не обича професора си, той не може да стане ученъ. Това се отнася до студента въ университета, въ музикалната, или въ художествената академия. За да прогресира, човѣкъ трѣбва да има високъ идеаль. Нѣма ли високъ идеалъ, той ще живѣе като обикновенъ човѣкъ. За да не останете обикновени хора, стремете се къмъ високъ идеалъ. — Тогава да живѣемъ като Христа. — Христосъ не живѣе по единъ начинъ. Той живѣе като великъ поетъ, като великъ философъ, като великъ ученъ, като великъ музикантъ, като великъ художникъ, като великъ мждрецъ, като великъ естественикъ. Той е образецъ на всичко. Навсѣкѫде и въ всичко Той е пръвъ. Христосъ е далъ просторъ на Божественото въ себе си. Той казва: „Ако пребѫдвате въ любовьта ми, вие ще правите чудеса поголѣми отъ тѣзи, които азъ правя“. Съ това Той иска да каже, че Божественото е достояние на всички. Затова всички трѣбва да се стремимъ да живѣемъ като Христа. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ на всички жертви. Само така той може да получи Божието благословение. Който не е готовъ на никакви жертви, той нищо нѣма да получи. Жертвата не подразбира да се отрече човѣкъ отъ хората, отъ живота и да отиде да живѣе въ горитѣ и въ пустинитѣ. Какъ ще се отречете отъ хората, когато Богъ ги люби? Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя Единороденъ Синъ въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. На друго мѣсто въ Писанието е казано: „Който не се откаже отъ свѣта, той не може да угоди на Бога“. Какъ ще разберете това противоречие? Между тѣзи два стиха нѣма никакво противоречие. Въ първия стихъ се говори за хора отъ другъ свѣтъ. Това сѫ хора, които влизатъ въ ядрото на Божествения свѣтъ. Псалмопѣвецътъ казва: „Не обичамъ ли тѣзи, които Ти обичашъ? И не мразя ли тѣзи, които Ти мразишъ“? Отъ този стихъ виждаме, какво е било разбирането на Псалмопѣвеца за любовьта.

Съвременнитѣ хора сѫдошли въ любовьта си дотамъ, че говорятъ за нея, безъ да я прилагатъ. Казватъ, че обичатъ нѣкого, но ако този човѣкъ имъ дължи нѣкаква сума, тѣ турятъ любовьта настрана и настояватъ да си получатъ паритѣ. Тѣ казватъ: Любовьта е едно нѣщо, а дългътъ — друго, той трѣбва да се плати. Представете си, че кажа на ония отъ васъ, които иматъ да взиматъ пари отъ нѣкѫде, да простятъ всичкия дългъ на своитѣ длъжници. Какво ще направите? Беднитѣ, които дължатъ и не могатъ да платятъ дълга си, ще се зарадватъ, а богатитѣ, които иматъ да взиматъ, ще останатъ недоволни. Понеже говоримъ за любовьта, отъ нейно име казвамъ: Онѣзи, които обичатъ Бога, но иматъ да даватъ, да платятъ дълговетѣ си! Онѣзи, които обичатъ Бога, но иматъ да взиматъ, да простятъ дълговетѣ на ближнитѣ си, нищо да не имъ искатъ!

Това е едно отъ правилата на любовьта. Сега става точно обратно. Бедниятъ, който дължи, търси случай да не плаща. Богатиятъ, който има да взима. на всѣка цена иска да му се плати. Обаче, любовьта разрешава въпроса по другъ начинъ: бедниятъ трѣбва да плаща дълга си, а богатиятъ — да е готовъ на жертви, да прости дълга на своя ближенъ. Който говори за любовь, той самъ трѣбва да направи това, да не чака отвънъ да му се казва, какво трѣбва да върши. Ако доброволно не направите това, единъ день ще ви се каже да го направите. Новата култура иска хора, свободни отъ стари взимания и давания. Да дойдатъ юбилейни години, да започнете всичко отново. Които очакватъ Божието благословение, да започнатъ отново, да постжпятъ споредъ изискванията на любовьта: дълговетѣ си да платятъ, а на длъжницитѣ си да простятъ. Като постѫпватъ по този начинъ, да не се разкайватъ. Така тѣ ще се почувствуватъ свободни, разширени по умъ, по сърдце и по воля.

Сега, като ви наблюдавамъ. виждамъ, че всички сте разбогатѣли, имате голѣми капитали, много стока, но нѣма кѫде да ги пласирате. Това, именно, създава голѣми стълкновения, недоразумения между васъ. Щомъ намѣрите пазаръ за стоката си, вие ще се освободите отъ вѫтрсшното стѣснение, въ което сега се намирате. Съвременнитѣ християни се намиратъ въ сѫщото положение. Тѣ разбогатѣха и не знаятъ, какво да правятъ съ богатството си. Богатитѣ християни не прощаватъ дълговетѣ на беднитѣ; беднитѣ християни не желаятъ да изплащатъ дълговетѣ си. Тази е причината, поради която и еднитѣ, и другитѣ фалираха. Следъ фалирането имъ, нещастията и страданията започнаха да ги следватъ. Днесъ Богъ казва на сиромаситѣ: Ще имате вѣра и ще платите дълговетѣ си. На богатитѣ пъкъ казва: Ще бѫдете щедри и ще простите на сиромаситѣ всичко, което ви дължатъ. И бедниятъ, и богатиятъ сѫ касиери на банки. Бедниятъ ще вѣрва, че ако днесъ касата му е празна, утре ще се напълни и ще може да плати дълга си. Богатиятъ ще бѫде щедъръ да даде, дето трѣбва, или да не иска, отдето има да взима. Когато и двамата изпълнятъ изискванията на любовьта. Божието благословение ще дойде и ще напълни каситѣ имъ.

И тъй, прилагайте любовьта въ живота си, за да не изпаднете въ отрицателни състояния. Не чакайте спасението вида дойде отвънъ нѣкѫде. Спасението на човѣка зависи отъ самия него. Апостолъ Павелъ казва: „Боя се, като проповѣдвамъ, да не бѫда отхвърленъ“. Той предвижда, че ако не прилага изискванията на любовьта, ще я изгуби. Най-после той казва: „Всичко упазихъ“. Това значи: Всичко победихъ!

Желая ви да започнете съ любовьта. Сутринь, когато виждате изгрѣването на слънцето, вечерь — явяването на звездитѣ, а хората и животнитѣ — всѣки моментъ, нека сърдцата ви трептятъ, като че Божиятъ Духъ присѫтствува между васъ.

Т. м.

*

27. Лекция отъ Учителя,

държана на 2 май, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...