Jump to content

1928_05_09 Създаване на нови органи


Ани

Recommended Posts

От томчето "Добри и лоши условия"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ ОРГАНИ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“.

Размишление.

Чете се темата: „Отношение между добро и зло“.

Съвременнитѣ хора, споредъ степеньта на развитието си, нѣматъ еднакви разбирания за добро, за разумность, за любовь, за правда. Когато се говори за добро, единъ го разбира по единъ начинъ, а другъ — по съвършено различенъ начинъ. Ще кажемъ, че това зависи отъ развитието на човѣка; развитието му пъкъ се обуславя отъ развитието на неговитѣ органи. Ако радиото, което представя единъ простъ апаратъ, може да схваща вълнитѣ, които идатъ отъ близкото и далечно пространство, колко повече човѣкъ, съ своитѣ вѫтрешни органи, може да схване мислитѣ, които идатъ отъ висшитѣ свѣтове. Органитѣ, апаратитѣ. съ които човѣкъ възприема мисли на сѫщества отъ висшитѣ свѣтове, трѣбва да бѫдатъ добре устроени и по-съвършени отъ най-съвършеното радио въ свѣта. Тѣзи апарати или органи не сѫ еднакво развити у всички хора. Запримѣръ, съвѣстьта, религиозното чувство не сѫ еднакво развити у всички хора. Срѣщате религиозни хора, които се молятъ по десеть пѫти на день, но ни най-малко не се замислятъ, какво трѣбва да правятъ, като намѣрятъ една отворена каса. Тѣ бъркатъ въ нея и вадятъ, колкото пари имъ трѣбватъ. Има хора, които безъ да сѫ религиозни, сѫ съвѣстни и честни. Да бѫде човѣкъ религиозенъ, това още не значи, че той трѣбва да бѫде справедливъ. Религиозностьта подразбира изразъ на чувства къмъ дадено сѫщество, непременно по-високо отъ самия човѣкъ. Въ това отношение, само онзи човѣкъ може да има любовь къмъ Бога, у когото всички органи сѫ правилно развити. Главата, дробоветѣ, стомахътъ, както и всички останали, външни и вѫтрешни органи, въ този човѣкъ сѫ добре развити. Това сѫ истински праведни хора.

Като наблюдавате съвременнитѣ хора, ще видите, че малцина отъ тѣхъ иматъ добре развити органи. У едни хора духовнитѣ чувства сѫ добре развити, у други — никакъ. Тази е причината, дето срѣщате религиозни хора, отъ които едни сѫ безсъвѣстни, други — нетърпеливи. Духовниятъ човѣкъ трѣбва да проявява качествата си, независимо предь какви хора се намира. Срѣщате единъ слабъ човѣкъ, който цѣлъ трепери отъ страхъ. — Защо? — Защото се намира предъ по-силенъ отъ себе си. Намѣри ли се предъ по-слабъ отъ себе си, той веднага се изправя, става смѣлъ и започва да му заповѣдва. Срѣщате единъ невежа, който седи смиренъ, слуша какво му се говори. — Защо е толкова смиренъ? — Защото предъ него седи ученъ, великъ човѣкъ. Щомъ се намѣри предь по-невежа отъ себе си, той веднага се отърсва, започва да му заповѣдва.

„Бѫдете съвършени, както Отецъ ми е съвършенъ“! Съвършенството на човѣка се обуславя отъ неговитѣ органи. Когато едно качество или една добродетель у човѣка е добре развита, този човѣкъ благоухае. Добриятъ човѣкъ, запримѣръ, благоухае. Както цвѣтето разнася своята миризма надалечъ, така и добриятъ човѣкъ разнася своето благоухание надалечъ. Лошитѣ хора сѫ подобни на замѫтени яица. Доближите ли се близо до тѣхъ, тѣ разнасятъ миризмата си надалечъ; тѣ миришатъ лошо. Добритѣ хора, обаче, благоухаятъ. Казвате, че имате любовь къмъ Бога. Който има любовь къмъ Бога, той носи живо пиле въ себе си, а не размѫтено яйце. Всѣко яйце трѣбва да съдържа живо пиле. Живото пиле представя знанието на живота. Когато пилето се развива правилно въ яйцето, квачката отвънъ още чува неговия гласъ. Щомъ чуе този гласъ, тя започва да следи кога пиленцето ще излѣзе отъ яйцето. Следователно, грижитѣ на квачката къмъ пиленцето въ яйцето представятъ външни, благоприятни условия, които приближаватъ човѣка къмъ Бога. Дали тия условия сѫ материалии или духовни, това зависи отъ нуждитѣ на човѣка. Докато е въ черупката на яйцето, човѣкъ още не познава външния свѣтъ. не знае, какво го очаква. Той знае само, че трѣбва да излѣзе вънъ, на свобода, при нови условия. Мнозина мислятъ, че познаватъ външния свѣтъ, обаче, всѣка промѣна на условията показва, доколко тѣ разбиратъ този свѣтъ и доколко сѫ ограничени.

Запримѣръ, силната буря е въ състояние да измѣни възгледитѣ на хората. Тѣ започватъ да бѣгатъ, не знаятъ, какво да правятъ. Тѣ мислятъ, че свѣтъть ще се свърши. Свѣтътъ ще се свърши за размѫтенитѣ яйца, но не и за живитѣ, току-що излупени пиленца. За тѣхь животьтъ отсега нататъкъ започва. Размѫтенитѣ яйца представятъ несѫществени мисли за човѣка. Когато говоримъ за сѫщественото, за вѣчното, за неизмѣнното въ живота, ние разбираме ония благоприятни условия, които помагатъ за създаване на такива органи у човѣка, съ които той ще си служи въ бѫдеще. Човѣкъ се нуждае отъ физически, отъ духовни и отъ Божествени органи. Безъ тия органи той не може да влѣзе въ врьзка нито съ физическия, нито съ духовния, нито съ Божествения свѣтъ. Всѣки свѣтъ изисква съответни органи. У когото тия органи сѫ развити, той свободно ще действува. Иначе, ще очаква на благоволението на сѫществата: каквото тѣ направятъ за него, това ще има. Обаче, смисълътъ на човѣшкия животъ седи въ това, той самъ да си достави всички необходими нѣща.

Следователно, усилията, които човѣкъ прави въ живота си, се свеждатъ къмъ това, да развие въ себе си ония органи, които му сѫ нужни за всички свѣтове. Чрезъ тѣхъ той ще влиза въ връзка и съ висшитѣ свѣтове, а не само съ физическия. За човѣка е важно, дали е развилъ въ себе си тия органи, а не какво е неговото вѣрую, или какво хората мислятъ за него. Ако центърътъ на съвѣстьта у човѣка не е развитъ. той не може да се свърже съ възвишенитѣ сѫщества. Този човѣкъ дава обещание да направи нѣщо, но не издържа на обещанието си и минава за нечестенъ. Хора, у които съвѣстьта е добре развита, иматъ добре устроена глава. Горната частъ на главата имъ, темето, е закрѫглена и широка. Тѣзи хора не могатъ да лъжатъ. Ако нѣкога си послужатъ съ лъжа, тѣ веднага се извиняватъ и открито казватъ, че сѫ излъгали. Ако съвѣстьта на човѣка не е развита, а интелектътъ му е добре развитъ, той лесно може да извъртва фактитѣ. Такива хора могатъ да бѫдатъ добри дипломати, политици и т. н. Ако такъвъ човѣкъ е религиозенъ, той ще се моли по десеть пѫти на день, но дето му падне, ще излъже или ще пооткрадне. Щомъ се пробуди Божественото съзнание въ него, той веднага е готовъ да изповѣда прегрѣшенията си. Обаче, ако Божественото съзнание въ него заспи, той пакъ навлиза въ стария животъ и започва да полъгва и да пооткрадва.

Страшно е когато Божественото съзнание у човѣка заспи. Остане ли само съ низшето, съ животинското си съзнание, той е подобенъ на вълка. Вълкътъ нѣма представа за съвѣсть за справедливость, за милосърдие. Колкото овце срещне на пѫтя си, той ги изяжда, безъ да се осѫжда. За него това е въ реда на нѣщата. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се пази, да не губи връзката съ Божественото съзнание. Прекѫсне ли се тази връзка, той вече се подава на лоши мисли и чувства. Щомъ изпадне въ това положение, страданията идатъ следъ него. Човѣкъ трѣбва да знае, че е дошълъ на земята да учи. Отъ невидимия свѣтъ го следятъ, какъ учи, какви мисли и чувства го вълнуватъ. Ако презъ ума на човѣка мине нѣкаква мисъль, и той не се справи съ нея, а остава да мине и презъ сьрдцето му, напредналитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ веднага отбелязватъ въ книгитѣ си, че този човѣкъ не учи добре. Всички постѫпки на човѣка се хроникиратъ. Ако той се разкае за лошата си постѫпка и я изправи, и това се хроникира. Когато хората изправятъ живота си, ангелитѣ на небето се радватъ. Ако не изправятъ живота си, ангелитѣ страдатъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да използува условията, които му сѫ дадени на земята, и да върви напредъ.

Като наблюдаваме живота на религиознитѣ хора, между тѣхъ ясно изпъкватъ две категории: първата категория религиозни въ началото сѫ много ревностни, а на края се отказватъ отъ идеитѣ си и намиратъ, че не струва човѣкъ да води добъръ животъ. Тѣ казватъ, че и безъ да служать на Бога, пакъ ще прекаратъ сносенъ животъ. Втората категория религиозни прекарватъ началото на живота си въ удоволствия, а на края се ограничаватъ, започвать да водятъ чистъ, добъръ животъ. Коя е причината, че нѣкои хора започватъ добре и свършватъ зле, а други — започватъ зле и свършватъ добре? Една отъ причинитѣ за това се крие въ мозъчнитѣ центрове на човѣка. Когато честностьта, справедливостьта, милосърдието у човѣка сѫ силно развити, и да попадне въ лоши условия, въ края на краищата той ще излѣзе отъ тѣхъ и ще заживѣе чистъ, добъръ животъ. Ако тия центрове у човѣка не сѫ развити, въ каквото духовно общество и да влѣзе, той ще излѣзе отъ него и ще се подаде на лошъ, разваленъ животъ. По нѣмане на развити висши мозъчни центрове въ себе си, той не може да разбере духовния животъ. Тази е причината, поради която много отъ окултнитѣ ученици, както въ миналото, така и днесъ, сѫ пропадали и продължаватъ да пропадатъ. Обаче, броятъ на напредналитѣ ученици днесъ е по-голѣмъ отъ тоя въ миналтѣ времена. Не е лесно ученикътъ да устоява на сегашнитѣ условия на живота. За да се развива правилно, за ученика е нужна благоприятна срѣда. За да се развива даденъ човѣкъ правилно, трѣбвало е най-малко сто години преди раждането му да се е работило за неговото идване, т. е. за създаване на добри материални и духовни услояия. Колкото по-напреднала е душата която слиза на земяга, толкова повече време е нужно за приготвяне на добри условия за нейното идване. Великитѣ духове слизатъ на земята презъ периодъ отъ хиляда, две хиляди, до две хиляди и петстотинъ години.

Като знаете това, можете да си обясните, защо нѣкои хора идатъ при благоприятни условия. а други — при неблагоприятни. Въ тѣзи случаи кармата играе голѣма роля. Колкото по-добре живѣе човѣкъ на земята, толкова по-добри условия си приготвя той за бѫдеще. Тъй щото, не отлагайте нѣщата за бѫдеще. Щомъ става въпросъ за доброто. не го отлагайте нито за утрешния день, нито за бѫдещия животъ. Докато хората сѫ свързани по между си и черпятъ сила единъ отъ другъ, тѣ не могатъ да дойдатъ до разбиране и прилагане на великитѣ Божии закони. Искатъ ли да приложатъ Божесгвеното учение въ живота си и да развиватъ своитѣ добродетели, тѣ трѣбва да се свържатъ съ съзнанието на Бога и отъ Него да черпятъ.

И тъй, стремете се къмъ Великото съзнание, къмъ Великия планински изворъ, който чисти всичко. Колкото и какъвто прахъ да падне въ него, той може да го отнесе навънъ. Нищо не е въ състояние да запуши източницитѣ на Великия изворъ. Малкитѣ извори, обаче, могатъ да се размѫтвать, да хващатъ тиня, жабуняци. Човѣкъ представя малъкъ изворъ, който постоянно трѣбва да се чисти. Той може да се чисти, като прилага Словото на Христа, на пророцитѣ и на апостолитѣ. Всѣки стихъ отъ Евангелието има отношение къмъ специаленъ органъ на човѣшкото тѣло. Изучавайте Писанието, за да се ползувате отъ силитѣ, които сѫ вложени въ него. Запримѣръ, стихътъ „Богъ е Любовь“, съдържа творческа сила въ себе си. Който познава тази любовь и обича Бога, той всѣки моментъ расте и се развива. Той самъ твори сѫдбата си. Когато обичате нѣкого, вие искате той да бѫде красивъ, да бѫде добре облѣченъ. Вие искате всички негови удове да бѫдагъ красиви: очи, уши, носъ, уста. рѫце, крака, коси и т. н. Обаче, човѣкь не може да бѫде красивъ, ако не е развилъ въ себе си ония центрове, които сѫ причина за красотата. Невъзможно е очитѣ на човѣка да бѫдатъ красиви, ако той не е съвѣстенъ, милосърденъ, честенъ и т. н. Въ очитѣ се чете състоянието на човѣка. Въ очитѣ се чете пѫтя, презъ който човѣшката душа е минала и минава. Не е достатъчно само човѣкъ да отрече или да признае сѫществуването на душата, но той трѣбва да се домогне до нея, да разбере, какви задачи й сѫ дадени да разрешава и да се солидаризира съ нея за обща работа. Душата и духътъ отъ една страна, както умътъ и сърдцето отъ друга, представятъ два полюса на човѣшкия животъ — мѫжътъ и жената, т. е. мѫжкиятъ и женскиятъ принципъ, които трѣбва да се свържатъ въ едно цѣло. Това търсятъ съвременнитѣ хора въ свѣта, но като не знаятъ, какъ да го намѣрятъ, тѣ прибѣгватъ къмъ женитба.

Христосъ обяснява на ученицитѣ си какво означава женитбата. Споредъ Него, женитбата е духовенъ процесъ, свързване на духа съ душата. Въ тази връзка е смисълътъ на живота. Който е направилъ тази връзка, той по никой начинъ не трѣбва да я разкѫсва. Скѫса ли я, той започва да се стреми къмъ физическа женитба. Докато връзката на човѣка съ Божественото съзнание е силна, той може да изпълни обещанието, което е далъ на Първичната Причина — да й служи. Огношенията на човѣка къмъ душата му, както и къмъ душитѣ на другитѣ хора, сѫ отношения къмъ Бога. Любовьта на човѣка къмъ хората е пакъ любовь къмъ Бога. Следователно, когато човѣкъ изявява любовьта си къмъ хората, съ това той поставя на изпитъ любовьта си къмъ Бога. Когато другитѣ хора го обичатъ, тогава се изпитва тѣхната любовь къмъ Бога. Тъй щото, дали ти обичашъ, или тебе обичатъ, и въ двата случая се изпитва любовьта на човѣка къмъ Бога. Любовьта на човѣка, изобщо, е мѣрка, съ която се изпитва любовьта му къмъ Първата Причина. Затова, не говорете за своята любовь. Не казвайте на човѣка, че го обичате. Щомъ кажете на нѣкой човѣкъ, че го обичате, веднага ще ви поставятъ на изпитъ. Като се намѣрите предъ изпитната комисия, ще разберете, любовь ли сте имали къмъ даденъ човѣкъ, или нѣкакво временно влѣченье. Каква любовь е тази, която трае само нѣколко месеци или години? Когато любовьта на човѣка трае най-много две години, това показва, че неговото съзнание е било будно само на физическия свѣтъ. Когато любовьта на човѣка издържа само до гроба, неговото съзнание е било будно и на физическия, и въ духовния свѣтъ. Обаче, ако любовьта на човѣка издържа задъ гроба, и той я носи съ себе си презъ цѣлата вѣчность, това показва, че неговото съзнание е било будно, освенъ въ първитѣ два свѣта, още и въ Божествения свѣтъ.

Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ онази любовь, която никога не се прекѫсва, нито измѣня. Никакви условия не могатъ да измѣнятъ тази любовь. Любовь, която се измѣня отъ външнитѣ условия, е човѣшка. Божията Любовь издържа на всички изпитания, на всички условия. Трѣбва ли богатиятъ човѣкъ, като изгуби богатството си, да мисли, че Богъ не го обича, че го е изоставилъ, че хората сѫ жестоки? Когато богатството на човѣка се отнеме, невидимиятъ свѣтъ има нѣкакъвъ планъ, чрезъ който иска да застави този човѣкъ да познае Бога. Нѣкои хора познаватъ Бога чрезъ богатството, а други — чрезъ сиромашията. Богатството и сиромашията иматъ смисълъ въ живота на човѣка дотолкова, доколкото той може да познае любовьта. Познае ли човѣкъ любовьта чрезъ тѣхъ, това сѫ блага, които идатъ на своето време и мѣсто. Иначе, тѣ представятъ злото въ живота. Следователно, богатството и сиромашията безъ любовь сѫ едно отъ голѣмитѣ злини за човѣка. Съ любовь, обаче, тѣ представятъ едно отъ голѣмитѣ блага, въ които участвува не само отдѣлниятъ човѣкъ, но и неговитѣ ближни. Когато нѣкой човѣкъ намисли да извърши едно добро дѣло въ името на любовьта, всички разумни сѫщества по лицето на земята, които се намиратъ на еднаква степень на развитие съ този човѣкь, взиматъ участие въ това дѣло. Тѣ всички му помагатъ, удобряватъ постѫпката му и го благославятъ. Тѣ гледатъ на тази постѫпка като на тѣхна. Въ този смисълъ доброто представя цвѣть, който завързва и дава плодъ. Човѣкъ живѣе въ Божественото съзнание, докато се радва на доброто, на благото на ближния си като на свое. Престане ли да се радва на чуждото добро като на свое и да прави разлика между хората, той слиза въ човѣшкото съзнание и изгубва радостьта си. Когато човѣкъ се подаде на сво то низше съзнание, загубитѣ вървятъ една следъ друга. Подигне ли се въ Божественото съзнание, печалбитѣ, успѣхитѣ идатъ единъ следъ другъ. Това значи човѣкъ да спечели довѣрието на своитѣ напреднали братя, на ангелитѣ, на светиитѣ и на Бога. Да спечелите довѣрието на всичко възвишено въ свѣта, това е идеалъ, къмъ който всѣки трѣбва да се стреми. Който не следва този идеалъ, той е на кривъ пѫть въ живота си.

Да имате довѣрието на Бога, това е идеалъ за човѣшката душа. Какво по-голѣмо благо може да иска човѣкъ отъ това? Щомъ се обърне съ молба къмъ Бога за нѣщо, веднага ще получи отговоръ. Обаче, човѣкъ никога не трѣбва да злоупотрѣбява съ това довѣрие. Той трѣбва да се обръща къмъ Бога въ краенъ случай, когато отникѫде не е получилъ отговоръ на своята молба. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като се намѣрять въ нужда, тѣ се обръщатъ единъ къмъ другъ, лъжать се, изнудватъ се, обещаватъ и не издържатъ на обещанията си, вследствие на което губягъ довѣрието си. Нѣкой отива при свой приятель да иска пари на заемъ. Приятельтъ му казва, че ще си помисли малко. — Защо? — Не е готовъ веднага да му услужи. Той не е искренъ да каже, че не иска да му даде пари. Другиятъ пъкъ го упреква въ отсѫтствие на приятелски чувства. Споредъ мене, това не сѫ приятелски отношения. Това не сѫ отношения, които почиватъ на любовь. Любовьта изключва всѣкакво съмнение. Който живѣе въ любовьта, той дава на всички еднакво. Нѣкой нѣма пари, но му се яде баница. Да отиде въ гостилница, не се решава — гостилничарьтъ нѣма да му даде безъ пари. При това, желанието му да яде баница е голѣмо. Добре е този човѣкъ да задоволи желанието си, но по-добре е да го възпита. Той трѣбва да се въздържа, още повече когато нѣма пари. Ако днесъ задоволи желанието си, утре пакъ ще се яви сѫщото желание. Има начинъ, по който човѣкъ може да задоволи желанието си да яде баница. — Какъ?— Ще вземе малко хлѣбъ и сирене, ще тури сиренето въ хлѣба и ще мисли, че баница яде. Не е въпросъ човѣкъ да се измѫчва. Той трѣбва да се въздържа отъ излишества, но не и отъ необходимото въ живота.

Мнозина постятъ, измѫчватъ тѣлото си, безь да разбиратъ смисъла на поста. Човѣкъ трѣбва да пости съзнателно. Когато забележи въ себе си нѣкоя отрицателна чърта, отрицателна мисъль, или отрицателно чувство, той може да пости два или три деня, съ цель да се освободи отъ отрицателното въ себе си. Обаче, той трѣбва да избере сьответно време за постъ. Ако не попадне на това време, той ще изгуби и онова, което е придобилъ. Важно е човѣкъ да благодари и като яде, и като не яде. Преди ядене и следъ ядене, той всѣкога трѣбва да благодари за всичко, което му се дава. Само хлѣб и соль да има, пакъ трѣбва да благодари. Всѣко нѣщо, за което човѣкь благодари, се освещава и благославя. Съ любовь и най-простото ядене се благославя. Безъ любовь и най-богатото ядене не се благославя.

Съвременнитѣ хора трѣбва да се стремятъ къмъ такъвъ моралъ, който изключва всѣкакви престѫпления. Колкото и да крие престѫпленията, които върши, човѣкъ все ще се издаде. Нѣма престѫпление, което може да се скрие. Лицето на човѣка е отражение на вѫтрешния му животъ. Най-малкото престѫпление е въ състояние да измѣни спокойното положение на мускулитѣ на човѣшкото лице. Пазете се отъ престѫпления, за да не изопачавате чъртитѣ на лицето си! Престѫпленията се отразяватъ не само върху мускулитѣ на лицето, но и върху равновесието на човѣка. Когато грѣши, когато върши престѫлления, човѣкъ губи равновесието си, вследствие на което постоянно пада. Праведниятъ пази своето равновесие. Той ходи правъ, съ пластични движения. Съзнанието му е всѣкога будно. Когато грѣшниятъ пада, той се гнѣви, сърди се, тьрси виновникъ за падането си. Когато праведниятъ падне, той благославя падането и благодари, че е научилъ нѣщо ново. Грѣшниятъ не знае, защо е дошълъ на земята; праведниятъ, обаче знае защо е слѣзълъ на земята и какво трѣбва да извърши. Нѣкои хора чоплятъ, гризатъ ноктитѣ си. Това говори за нѣкакви скрити престѫпления или недѫзи у тѣхъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се възпитава, да се освобождава отъ недѫзитѣ си. Като се освобождава отъ недѫзитѣ си, той може правилно да развива мозъчнитѣ си центрове, а оттамъ и органитѣ, свързани съ тѣхъ.

Казано е въ Писаняето: „Бѫдете съвършени. както е съвършенъ Отецъ вашъ, Който е на небеса.“ Богъ е Любовь. Той обича всички живи сѫщества, всички хора, но сѫщевременно е много взискателенъ. Той иска хората да бѫдатъ красиви, съвършени. За да дойдатъ до това съвършенство, отъ тѣхъ се иска тьрпенпе. Търпението е пѫть, методъ за постигане на всичко онова, което човѣшката душа желае.

Сега, като ви наблюдавамь, виждамъ, че нѣкои работять съ нови методи, а други оставать въ стария животъ и говорять само, че трѣбва да се преде и тъче. Не е достатъчно само да се говори, но отъ всички се иска работа. Щомъ ви дадатъ вълна, първата работа е да я изперете. После ще я турите на даракъ да се извлаче. Следъ това ще я изпредете и ще започнете да тъчете. Презъ цѣлото време вниманието ви ще бѫде концентрирано. Както предете и тъчете вълната, така ще предете и тъчете своята мисъль. Каквото човѣкъ прави отвънъ, сѫщото става и вѫтре въ него. Както вървятъ работитѣ му отвънъ, така се нареждатъ и вѫтре въ него. Най-после отъ готовия платъ ще се направи нова форма, ново облѣкло. Мислитѣ и чувствата на човѣка минавать презъ сѫщитѣ процеси, презъ които минава вълната: чистене, влачене, предене и тъкане. Щомъ минатъ презь тѣзи по-следователни процеси, тѣ ставатъ годни за работа, за приложение въ живота. За качеството на плата може да се говори само следъ като бѫде готовъ.

И тъй, всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да пречиства съзнанието си, да пречиства своитѣ мисли и чувства. Той всѣки день трѣбва да има нѣкаква придобивка въ мислитѣ и въ чувствата си. Едно отъ качествата на човѣшкия умъ е критичностьта. Като критикува, той трѣбва да се пази, да не изпадне въ грѣшки. Религиознитѣ хора сѫ голѣми критици и крайно докачливи. По отношение на тѣхъ трѣбва да се прилага дипломацията, да не се засѣга честолюбието имъ. Добре е човѣкъ да бѫде внимателенъ къмъ чувствата на хората, но и това поведение има граница, до която може да се прояви. Нито голѣмата дипломация, нито голѣмата прямота сѫ на мѣсто. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да не престѫпва границитѣ, въ които е поставенъ.

Работй, безъ да се отдѣляшъ отъ хората и безъ да имъ се натрапвашъ. Учи се отъ твоитѣ добри и лоши чърти, както и отъ тия на хората. Използувай своето добро и доброто на другитѣ за подигането си. Не препятствувай на хората да се ползуватъ отъ твоето добро. Когато не можешъ самъ да придобиешъ нѣщо, моли се да дойдатъ свѣтли сѫщества отъ невидимия свѣтъ да ти помогнатъ. Добре е да дойде при човѣка нѣкоя гениална душа, която да му помогне въ постигане на великото знание. Това означава стиха: „И ще изпратя Духа си“.Ако служи на Бога, човѣкъ всѣкога се рѫководи отъ единъ ангелъ, който носи благословение за душата му. Този човѣкъ благодари на Бога и пѣе новата пѣсень:

„Нова свѣтлина душа ми озарява и ободрява.

Съ новъ животъ и съ благость я надарява“.

Новата свѣтлина, новиятъ животъ носятъ блага за човѣшката душа. Да се стреми човѣкъ къмъ новия животъ, това не значи изведнъжъ да стане светия. Да стане човѣкъ светия, това не е механически процесъ. За да стане светия, човѣкъ трѣбва усилено да работи върху себе си, но сѫщевременно да бѫде свързанъ съ добри и съ велики хора въ свѣта. Като работи за развиване на своята съвѣсть, разумность, честность, доброта, едновременно съ това да работи и за благото на всички души.

Представете си, че вие сте чиновникъ въ нѣкоя банка, и всѣки день предъ васъ се изреждатъ по 500 души, които очакватъ вашия подписъ. Вие се подписвате на всички и затваряте гишето. Въ този моментъ пристига единъ закъснѣлъ и ви моли да се подпишете. Поглеждате къмъ него, указва се, че е вашъ приятель, когото обичате. Вие взимате книжата му и веднага се подписвате. Какво щѣхте да направите, ако този човѣкъ не бѣше вашъ приятель? Или какъ щѣхте да постѫпите, ако следъ приятеля ви пристига единъ, когото не обичате, и ви моли да се подпишете? Постѫпката ви ще се опредѣли отъ постѫпката къмъ приятеля ви. Ако сте услужили на приятеля си, ще услужите и на този, когото не обичате. Ако сте отказали на приятеля си, ще откажете и на този, когото не обичате. Въ любовьта нѣма никакво лицеприятие. Щомъ приятельтъ ви е закъснѣлъ, той трѣбва да бѫде готовъ да отстѫпи, да не изисква никаква услуга за смѣтка на приятелството. А чиновникътъ отъ своя страна трѣбва да има свобода и разположение да услужи на приятеля си, да не го заставя да дохожда втори пѫть за сѫщата работа. Изобщо, свободата трѣбва да бѫде основа на любовьта.

И тъй, Божественото начало у човѣка го заставя да се стреми къмъ новия животъ, който е животь на пълна хармония. За да дойде до този животъ, човѣкъ трѣбва усилено да работи върху себе си, да развива онѣзи органи, посрѣдствомъ които може да влѣзе въ връзка съ висшитѣ свѣтове. Религиознитѣ хора ще кажатъ, че вѣрватъ въ Бога, че се молятъ по нѣколко пѫти на день. — Това още не е достатъчно. Ако такъвъ религиозенъ човѣкъ отиде на онзи свѣтъ, веднага ще го запитатъ, колко бедни е нахранилъ на земята, на колко бедни вдовици е помогналъ, на колко хора е услужилъ безвъзмездно. Ако зададатъ такьвъ въпросъ на нѣкой гостилничарь, той веднага ще каже, че е нахранилъ много хора. — Какъ ги е нахранилъ, съ пари или безъ пари? — Съ пари, разбира се. — Значи той е получилъ заплатата си. Ако сѫщиятъ вьпросъ се зададе на нѣкой чиновникь, и той ще каже, че е направиль много услуги на хората, но все срещу заплата, дадена му отъ държавата.

Истинско добро е онова, за което нищо не е платено. И при положение, когато всичко е платено, хората пакъ не сѫ готови за услуги, за добри дѣла. Какво ще правятъ тѣ, като влѣзатъ въ Божествения животъ, дето ншцо не се плаща? Не е лесно да храните човѣкъ, който ви е направиль зло. Обаче, Христосъ можа да направи това. Той слѣзе на земята да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ, но въ края на краищата тѣ Го разпнаха на кръста, отдето Той трѣбваше да се моли за тѣхъ, да казва: „Господи, прости имъ, тѣ не знаятъ, какво вършатъ“. Като се моли за тѣхъ, Христосъ се свърза съ кармата имъ. Обаче, като ги прости, Той скѫса връзката си съ тѣхъ, и напълно се освободи отъ ученитѣ по онова време — книжници и фарисеи, които постоянно вървѣха следъ Него и Го обвиняваха, че проповѣдвалъ противъ Писанието, противъ науката и религията.

Съвременнитѣ религиозни подьржать религията, ученитѣ — науката и всѣки, който си позволи да каже нѣщо, което не е съгласно съ тѣхното вѣрую, тѣ го считагъ за еретикъ. Кой създаде религията и науката?—Съ сьздаването на свѣта, дойде животъть, науката и религията. Каква друга наука и религия могатъ да сѫществуватъ? Науката и религията сѫ вложени въ самия животъ, въ цѣлата природа.

Съвременнитѣ хора живѣятъ въ голѣми ограничения, които тѣ сами сѫ създали. Когато първитѣ хора излѣзоха отъ рая, тѣ създадоха църкви, храмове, подобни на рая. Тѣ първи заговориха за религия. Дотогава никаква външна религия не е сѫществувала. Следъ грѣхопадането се създадоха закони и правила, по които хората започнаха да живѣятъ. Единъ законъ сѫществува въ свѣта! Той не е писанъ въ никоя книга, освенъ въ човѣшкото сърдце. Този законъ се отнася до любовьта. Значи, отъ човѣка се иска да обича. Щомъ обича, и него ще обичатъ. Само при това положение той ще познае Божията Любовь. Тя се явява като резултатъ на деятелностьта на човѣшката душа. Никой не може да вкуси отъ Божията Любовь, докато не обича и докато не го обичатъ. При това, ще обичате доброволно, а не по задължение и онзи, който ви е причинилъ нѣкаква пакость.

Представете си, че сте войникъ. Съ всчики войници живѣете добре, обаче, къмъ единъ отъ тѣхъ имате голѣмо неразположение. — Защо? — Нѣкога ви е причинилъ нѣкаква пакость. Обаче, командирътъ на полка ви дава заповѣдь да направите една услуга, именно, на този войникъ. Вие не го обичате, но подъ заповѣдь на командира си му услужвате. Това не е любовь. Много отъ съвременнитѣ хора изявяватъ любовьта си, именно, по този начинъ. Така свѣтътъ не се поправя. Какво правятъ хората, когато искатъ да се освободятъ отъ тормоза на нѣкой човѣкъ? Тѣ ще го поканятъ у дома си, ще го нагостятъ и напоятъ добре и като се напие, ще го набиятъ. Боятъ може да бѫде толкова силенъ, че да умъртви човѣка. Какво гостоприемство е това, което може да костува живота на човѣка? — Не, така човѣкъ не може да придобие свободата си. Който иска да бѫде свободенъ, той трѣбва да се свьрже съ Първата Причина на нѣщата. Въ дипломацията, когато указватъ почести и услуги на нѣкой човѣкъ, това показва, че му готвятъ капанъ. Доброто не се заключава нито въ даване пари на човѣка, нито въ отдаване на почесги, нито въ подобряване условията на живота му. Цѣлъ животъ бащата и майката се грижатъ за дѣцата си да ги отгледатъ, възпитатъ и образовать и въ края на краищата тѣ пакъ неблагодарни оставатъ. Истинското добро, което можете да направите на човѣка, е да го свържете съ Първата Причина, да му покажете правия пѫть въ живота. Щомъ човѣкъ се обърне къмъ Бога, животътъ му се обновява, и той се предава въ служене на Бога. Иначе, какъвъ смисълъ има за човѣка обръщането му къмъ Бога, ако следъ това умира? Истинско познаване и служене на Бога подразбира продължаване и обновяване на живота.

Въпросътъ за служенето на Бога е важенъ, но сѫщевременно и опасенъ. Неподготвениятъ човѣкъ започва да се самокритикува, да се самоанализира, безъ да разбира дълбокия смисълъ на нѣщата. Този процесъ спъва човѣка. Ето защо, преди да дойде критиката и анализътъ, нѣщата трѣбва да се филтрирать. Филтрирането е безопасенъ процесъ. Както Богъ не критикува постѫпкитѣ на хората, така и тѣ не трѣбва да ги критикуватъ. Христосъ казва: „Отецъ никого не сѫди“. Той не удобрява лошитѣ деяния на хората, но ги изправя. Той има желание да имъ помогне, да ги освободи отъ ненужни страдания. Богъ има желание да просвети умоветѣ на хората, да разбиратъ законитѣ на живота и на природата и да вървятъ съобразно тѣхъ. Докато не ги разбератъ, тѣ всѣкога ще обвиняватъ Бога, сѫдбата си като виновници за тѣхнитѣ страдания.

Сега азъ говоря за онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ ученици. Азъ говоря за онѣзи, на които умоветѣ сѫ просветени. Който не иска да бѫде ученикъ, той не може да се просвети и ще остане назадъ. Никой нѣма да го чака. защото времето е скѫпо, не може да се губи. Днесъ часътъ, минутата, секундата е скѫпа. Бръзъ е процесътъ на развитието на човѣшката душа. Ние сме въ месецъ май, когато всичко бързо расте. Който не бърза той е въ периода на зимата и може да отлага нѣщата. За него има още време, но за насъ нѣма. Ние сме бързи, не можемъ да спираме, да отлагаме, да губимъ време. Който е въ месецъ май, той трѣбва да бърза, да създаде своитѣ органи, които да съдействуватъ за облагородяване на ума, сърдцето и волята му. Това не значи, че той не е постигналъ нѣщо сѫществено. Той е работилъ, придобилъ е много нѣща, обаче, не е ималь опитностьта на апостолъ Павла, който се е пренесълъ на седмото небе и следъ това казва: „Кжде бѣхъ, не зная, но нито око е видѣло, нито ухо е чуло това, което преживѣхъ. Съ тѣлото ли бѣхъ, или не, и това не зная“. Следъ това го биха петь пѫти. Тогава той каза: „Братя, презъ голѣми мѫки и страдания ще мине човѣкъ, докато влѣзе въ Царството Божие. Готовъ съмъ вече да понеса всичко за Христа. Кой ще ме отдалечи отъ любовьта Христова?“ Който нѣма тази опитность, той трѣбва да се стреми да я придобие. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да има човѣкъ радио, съ което да влиза въ съобщение съ невидимия свѣтъ. Сегашнитѣ хора се радватъ на радиото, което сѫ изобретили, но тѣ не сѫ опитали, какво значи да иматъ вѫтрешно радио, което да ги свързва съ висшитѣ свѣтове — свѣтове на вѣчна красота и хармония. Прострете рѫцетѣ си и вижте, доколко можете да влѣзете въ връзка съ невидимия свѣтъ.

Сега отъ всички се иска добъръ, хармониченъ животъ. Помнете, че лошиятъ животь на хората е причина за всички болести, страдания, сиромашия, бури, земетресения, циклони. Снощниятъ циклонъ не ви засегна много, защото само опашката му мина край васъ. Силата на циклона бѣше високо въ въздуха, вследствие на което не причини голѣми повреди. Бѫдете внимателни въ мислитѣ и чувствата си, защото лошитѣ мисли и чувства сѫ причина за злото въ свѣта. Дръжте въ ума си свѣтли мисли, а въ сърдцата си възвишени чувства, за да привлѣчете къмъ себе си напреднали сѫщества. Като дойдатъ при васъ, тѣ ще ви донесатъ своето благословение, ще уредятъ живота ви.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини.“

*

28. Лекция отъ Учителя,

държана на 9 май, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...